№ 38
гр. Велико Търново , 23.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ И
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на петнадесети декември,
през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ
ИСКРА ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря МИЛЕНА С. ГУШЕВА
като разгледа докладваното от ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА Въззивно
гражданско дело № 20204000500235 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
С Решение № 178/13.07.2020 год. на Ловешки окръжен съд, постановено по гр.
д. № 216/2019 год., е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявеният от Б. Т. Б.
от гр. София против Т. П. Е. от гр. Троян иск по чл. 45 от ЗЗД за сумата 25 100 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на
посочени в сигнал вх. № 359000-6947/19.07.2017 год. до РУ на МВР – гр. Троян
твърдения, а именно: че го е заплашвал; че го принуждавал да изготвя неистински
договори, да подписва договори с невярно съдържание, да не осчетоводява тези и
други договори, както и че твърдял пред него, че иска да прави дъмпинг на фирма
„Елматех“ – гр. Троян, да съсипе „Елматех“ и да заличи машиностроенето в гр. Троян;
че подадената от Б.Б. искова молба по чл. 145 от ЗЗД съдържа факти и обстоятелства,
които не почиват на действителната обстановка; че ищецът „наливал милиони“ в
негови фирми, като изказва предположения, базиращи се и на публикация във в-к
„Труд от 27.06.2017 год., че извършвал „далавери“ и „пране на пари“; че Б. имал
„криминално мислене“ и „съсипал много човешки съдби и се гордее с това, по който
сигнал е заведена преписка с рег № 764/2017 год. по описа на РП – Троян.
Осъдил Б. Т. Б. да заплати на Т. П. Е. разноски по делото в размер на
1 527.50 лв.
1
Въззивна жалба против решението е подадена от ищеца Б. Т. Б. чрез адв. М. И..
Счита решението за неправилно и незаконосъобразно. Първоинстанционният съд е
допуснал съществени процесуални нарушения. Назначил на ответника особен
представител, който депозирал отговор на исковата молба, а в съдебно заседание на
26.11.2019 год. докладвал анонимни имейли, изпратени от ответника, „случайно“
разбрал за делото. Съдът заличил особения представител и дал на ответника нов срок
за подаване на отговор, с който ответникът навел нови факти и доказателства, които са
допуснати от съда и в последствие са мотивирали съдебния акт. Това е процесуално
нарушение, което е довело да нарушаване правата на ищеца и е основание за отмяна на
обжалваното решение. На практика съдът е възстановил и продължил един законно
установен срок, без да има право за това. Съдът не е обсъдил всички доводи на ищеца
и приложените доказателства. Когато на жалбоподателя му е известно, че твърди
неверни обстоятелства, но подава жалба, за да навреди на друго лице или да накърни
друг обществени интерес, е налице злоупотреба с право на жалба. Недобросъвестното
упражняване на правото на жалба е противоправно поведение – деликт, тъй като се
извършва единствено с цел да бъдат увредени права и законни интереси на други лица
или да се накърни друг обществен интерес по арг. от чл. 57 ал. 2 от Конституцията и в
противоречие с интересите на обществото – чл. 8 ал. 2 изр. второ от ЗЗД. Основното,
което следва да се цени от съда, е дали ответникът е действал добросъвестно или не.
Това се установява от поведението на лицето и от съдържанието на неговите
твърдения. Изложени са подробни аргументи в подкрепа на оплакванията. Моли съда
да отмени обжалваното решение и вместо това да уважи предявения иск, като присъди
и направените по делото разноски. Допълнителни съображения са изложени и в
писмена защита.
В отговора на въззивната жалба ответникът Т. П. Е. чрез пълномощника адв. В.
Кривошиева заема становище за нейната неоснователност. Моли съда да я остави без
уважение и да потвърди обжалваното решение. Направено е искане за присъждане на
разноски.
Великотърновският апелативен съд, като взе предвид изложеното в жалбата и
доказателствата по делото, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
В предявената пред Ловешки окръжен съд искова молба и в уточняващата
молба от 26.11.2019 год. ищецът Б. Т. Б. твърди, че е управител на „Балканска звезда“
ЕООД – гр. Троян. Ответникът Т. П. Е. е бивш управител на дружеството, освободен
на 27.10.2016 год. След извършена финансова ревизия и проверка срещу Е. е
образувано гр. д. № 639/2017 год. по описа на РС – Троян, по което, с влязло в сила
съдебно решение, той е осъден на осн. чл. 145 от ТЗ да заплати на дружеството сумата
2
11 400 лв., както и ДП № 281/2017 год. по описа на РУ на МВР – Троян за
престъпление по чл. 201 от НК, което не е приключило. В жалба вх. № 359000-
6947/19.07.2017 год. до РУ на МВР – Троян е посочил, че се чувства застрашен от Б. и
е изложил неверни факти и твърдения, които накърняват честта и достойнството му.
Ищецът се явил в полицията в гр. Троян и му бил съставен протокол за
предупреждение да не се саморазправя с Е., без да бъде проверена достоверността и
истинността на изложените в сигнала факти и обстоятелства. След освобождаването на
ответника като управител Б. не е осъществявал контакт с него. Заради изложените в
сигнала твърдения подал жалба против Е. за набедяване, която била присъединена към
преписка №764/2017 год. И по двете жалби Прокуратурата отказала да образува
наказателно производство. Счита изложените в сигнала на Е. твърдения за позорни,
неистински и неверни, приписващи му престъпления и нарушения, които той не е
извършил. Тези твърдения са станали известни на широк кръг от служебни лица –
служители на МВР, на РП – Троян, ОП – Ловеч, ВКП и АП – В. Търново и повод да
бъде викан многократно в полицията, да пише писма, жалби и сигнали до различни
институции, да го предупреждават за неща, които не е извършвал. Всичко това довело
до неблагоприятни за него изживявания, унижения – особено при предупреждението за
саморазправа с ответника. Ищецът е уважаван бизнесмен, с дългогодишен опит в
икономическата сфера, член на УС на ТПП– Хасково, участник в национални и
международни форуми. Завършил образованието си с отличен успех. Женен е, баща на
две деца, завършили в елитни учебни заведения в чужбина. В резултат на действията
на Е. изживял и продължава да изживява интензивни и продължителни отрицателни
емоции – стрес, тревога, обида, смут, възмущение и гняв, които влияят и на
физическото му здраве, затрудняват пълноценното изпълнение на задълженията му в
служебен и личен план. Използваните в сигнала изрази представляват негативна
оценка за него, накърняват честта и достойнството му, тъй като съдържат позорни
твърдения с негативно, обидно и клеветническо съдържание. Фактите в сигнала са
изложени от ответника съзнателно, заради факта, че е бил уволнен и че срещу него са
заведени дела. Ответникът не е действал добросъвестно, тъй като посочените в сигнала
действия от страна на ищеца никога не са били извършвани. Освен това, ответникът е
депозирал в РС – Троян заявление по чл. 417 от ГПК за издаване на заповед за
изпълнение въз основа на запис на заповед от 04.01.2016 год., издадена от
дружеството, представлявано от Е. като управител за плащане на сумата 22 000 лв.
лично на него (ч. гр. д. № 161/2019 год.). Такава запис на заповед не е издавана от
дружеството. Недобросъвестното поведение на ответника противоречи и на
принципите, защитавани от ЕСПЧ. Претендира ответникът да бъде осъден да му
заплати сумата 25 100 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
вследствие на изнесените в сигнала по преписка № 764/2017 год. по описа на РП –
Троян твърдения, че го е заплашвал, че го е принуждавал да подписва договори с
3
невярно съдържание, да не осчетоводява тези неистински договори и договори с
невярно съдържание, да не осчетоводява и други неистински договори, че ищецът е
твърдял пред него, че е искал да прави дъмпинг на фирма „Елматех“ – гр. Троян, да
съсипе „Елматех“ и да заличи машиностроенето в гр. Троян; че подадената от Б.Б.
искова молба по чл. 145 от ТЗ съдържа факти и обстоятелства, които не почиват на
действителната обстановка; че ищецът „наливал милиони“ в негови фирми, като
изказва предположения, базиращи се и на публикация във в-к „Труд от 27.06.2017 год.,
че извършвал „далавери“ и „пране на пари“; че Б. имал „криминално мислене“ и
„съсипал много човешки съдби и се гордее с това“.
В отговора на исковата молба ответникът Т. П. Е. чрез пълномощника си адв. В.
Кривошиева е оспорил иска. Подал сигнала, но той има характер на жалба с искане за
защита от органите на МВР, предвид състоянието му на страх и притесненост за него и
за семейството му от демонстрираните от ищеца връзки и възможности, които е
възприел като заплаха. Правото на жалба е конституционно право и е упражнено
добросъвестно. Твърдения в жалба пред компетентните органи не представляват
разгласяване на клеветнически твърдения, защото техните автори не възнамеряват да
накърнят репутацията на лицата, за които се отнасят, а целят да упражнят правото си
на жалба, да докладват нередности или да търсят помощ от страна на властите.
Оспорил твърденията, че е изложил клеветнически твърдения и обидни изрази. В
сигнала лисват твърдения, че ищецът го е заплашвал и принуждавал да изготвя и
подписва неистински договори. Твърдението в сигнала е, че е заплашван и
принуждаван да подписва декларации за поверителност. Статията във в-к „Труд“ и
предхождащите изказвания на Б. са предизвикали страх у Е. и са го мотивирали да
потърси закрила. Не е уличил ищеца в извършване на престъпления, а е изразил
съмнения, че може да бъде обект на противоправни действия, почиващи на
дългогодишното им познанство. Изнесеното обстоятелство обективно не е позорно,
съответно – без значение е дали ищецът се е почувствал засегнат. Оспорил
твърдението, че ищецът е бил викан многократно в полицията. Допълнителните
обяснения и жалби на Б. са по негова инициатива. Протоколът за предупреждение по
чл. 65 от ЗМВР не съставлява доказателство, че описаното в него деяние е било
извършено от предупреденото лице. Твърденията в сигнала не са станали достояние на
широк кръг от лица. Оспорил и твърдението за претърпени от ищеца вреди.
Имуществените отношения между ищеца и ответника са неотносими. Твърди, че
ищецът е участвал в образувани търговски и граждански дела, подавал е жалби, които
са нарушавали неговата работоспособност.
Установена по делото е следната фактическа обстановка:
Видно от вписванията в търговския регистър по партидата на „Балканска звезда“
4
ЕООД – гр. Троян, ответникът Т. П. Е. е бил негов управител в периода 23.06.2014 год.
- 03.11.2016 год. Въз основа на решение на едноличния собственик на капитала по
протокол от 27.10.2016 год. е бил освободен като управител, а за такъв е бил избран
ищецът Б. Т. Б.. Назначена е била вътрешна финансова ревизия (Заповед № 11
А/07.11.2016 год.) и съобразно резултатите от нея, „Балканска звезда“ ЕООД е
предявило против Т. П. Е. иск по чл. 145 от ТЗ за заплащане на обезщетение за вреди,
причинени на дружеството в размер на 15 102.09 лв., ведно със законната лихва от
датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. С Решение №
26/29.01.2019 год. на ЛОС по в. гр. д. № 486/2018 год. искът бил е уважен за сумата
11 415.86 лв., ведно със съответната законна лихва.
На 19.07.2017 год. ответникът Т. П. Е. подал в РУ на МВР– гр. Троян сигнал вх.
№ 359000-6947/19.07.2017 год., в който заявява, че на 18.07.2017 год. е получил препис
от исковата молба на „Балканска звезда“ ЕООД. Твърди, че в нея са изложени
обстоятелства и факти, непочиващи на действителността. Посочва, че през 2003 год.
Б.Б. закупил дружеството „на безценица“, по „съмнителен“ за Е. начин. Е. започнал
работа в дружеството през 2011/2012 год. със свой екип и започнали да произвеждат
електромоторите на „Елма“ и „Елматех“. Б. започнал да влага много пари и да прави
дъмпинг на „Елматех“, за да „съсипе“ машиностроенето в Троян и да остане само това
в Троян. Тези обстоятелства разбрал през 2016 год. и напуснал „Балканска звезда“
ЕООД. Тогава Б. му казал, че ще го „съсипе“, ако проговори, накарал го да подпише
куп документи за конфиденциалност и че няма да коментира. Заявява, че се страхува;
че Б. е съсипал много хора; че „все пак Б. е приятел с Банев, поне до 2011/2012 год.“.
Работил и с двамата и знае стила им. Б. винаги бил в схеми. Знаел, че в „Балканска
звезда“ и в другите дружества „влизали“ милиони и предполагал, че са от банкера П.
М. от гр. Троян – бивш главен касиер на „Алфабанк“, но едва от статия във в-к „Труд“
„вързал нещата“, че може да са от кражбата на „Алфабанк“. Заявява, че няма нищо
общо с „далаверите“ на Б. и с „прането на пари в неговите фирми“. Докато бил
директор в „Балканска звезда“ ЕООД се случвали много странни неща, но си мълчал,
защото се страхувал. Бил заплашван и принуждаван да подписва декларации за
поверителност, че няма да коментира какво се случва в „пералнята на Б.“, каквато се
оказала „Балканска звезда“. През това време подписал „доста договори за големи суми
задължения към трети лица, по негово указание“. Някои от договорите са истински,
други – не, по „негово време“ не били осчетоводени. Б. винаги се хвалел с връзките си
и че може да съсипе всеки, който не му се подчини. Твърди, че Б. „има криминално
мислене“; че е съсипал много човешки съдби и се гордее с това; че винаги прави схеми
и конспиративни планове. Заявява, че се чувства застрашен и притеснен за себе си и за
семейството си, и моли органите на МВР да задължат Б. да подпише протокол по
ЗМВР да не се саморазправя с него след като подаде жалбата. Твърди, че Б. е способен
на всичко, защото е виждал „притеснителни“ неща. Към сигнала е приложен препис от
5
исковата молба.
Върху сигнала е поставена резолюция от 19.07.2017 год.: „Д. Д. – за проверка на
изнесеното в съдържанието на сигнала, срок 30 дни“ и резолюция от 20.07.2017 год.:
„И. Б. – за изпълнение: 1. Да се състави протокол по чл. 65 от ЗМВР и 2. Да се
присъедини сигнала към преписка № 13316/17 г.!“.
На 26.07.2017 год. ищецът Б. Т. Б. дал сведение във връзка със сигнала, в което
опровергава изложените от Е. твърдения. На същата дата му е съставен Протокол за
предупреждение на осн. чл. 65 от ЗМВР да не реализира под каквато и да е форма
опити за физическа саморазправа по отношение на Т. П. Е. и неговото семейство.
Протоколът е изготвен от И. Б. – инспектор ИП при КП РУ – гр. Троян в присъствието
на свидетеля Ивайло Славков.
На 27.07.2017 год. инспектор И. Б. изпратил до Началника на РУ на МВР –
Троян справка за извършеното по сигнала и предложение преписката да бъде изпратена
на РП – Троян с мнение за прекратяване.
С Постановление от 31.07.2017 год. РП – Троян отказала да образува досъдебно
производство по сигнала и прекратила преписка № 764/2017 год., образувана по
справката на инспектор Б..
На 03.08.2017 год. ищецът Б. Т. Б. подал допълнително сведение по преписката,
в която заявява, че от 04.11.2016 год., когато Т. П. Е. е освободен като управител, не е
виждал същия и не е разговарял с него, съответно – че сигналът е инспириран и
продиктуван от сегашните му работодатели Младен и Момчил Мондешки, както и че
сигналът представлява опит за набеждаването му. Направил искане да му бъде
предоставен препис от сигнала, което му било отказано от РП - Троян.
Отказите на РП – Троян от 20.09.2017 год. и от 10.10.2017 год. за връчване на Б.
на постановлението от 31.07.2017 год. и на препис от сигнала на Т. Е., са потвърдени
от ОП – Ловеч с Постановление от 08.11.2017 год. по преписка № 4818/2017 год.
На 04.12.2017 год. Б. подал в РП – Троян жалба с искане за извършване на
проверка дали със сигнала на Т. П. Е. срещу него, заведен под № 764/2017 год. по
описа на РП – Троян, не е осъществено престъпление от общ характер. С
Постановление от 12.12.2017 год. РП – Троян е отказала да образува досъдебно
производство и преписка № 764/2017 год. е прекратена. В мотивите е посочено, че не
са налице данни за извършено от подателя на сигнала деяние по чл. 286 от НК, за което
компетентен да инициира производство е съответната прокуратура. Постановлението е
потвърдено с Постановление на ОП – Ловеч от 13.02.2018 год., а последното е
потвърдено с Постановление от 18.04.2018 год. на Апелативна прокуратура – Велико
6
Търново.
По повод публикувана във в-к „Труд“ статия „21 крадени милиона се въртят
около Троян, май“, касаеща откраднати от П. М. през 2011 год. 21.5 милиона лева от
„Алфабанк България“ АД в качеството му на касиер в банката, в РУ на МВР е
образувана преписка № 13318/2017 год. (преписка № 4755/2017 год. по описа на ОП –
Ловеч). По преписката са дадени обяснения от Т. П. Е. и допълнителни такива, както и
сведения от Б. Т. Б.. Инспектор при РУ на МВР – гр. Троян е сезирал НАП за
извършване на данъчна ревизия на „Балканска звезда“ ЕООД за периода от 2011 год.
(писмо рег. № 9300/25.09.2017 год.). С Постановление от 14.11.2017 год. на ОП –
Ловеч е отказано образуването на наказателно производство и преписка № 4755/2017
год. е прекратена. В мотивите на постановлението е прието, че няма данни за
извършено престъпление от общ характер, вкл. и „пране на пари“. Не е установена
връзка между твърдяното длъжностно присвояване от служител на „Алфабанк
България“ АД и капитала и инвестициите на „Балканска звезда“ ЕООД. Предприятието
е извършвало нормална икономическа дейност.
По сигнал на Т. П. Е. в РУ на МВР – гр. Троян е образувана преписка вх. №
1865/26.02.2019 год. Сигналът касае извършени финансови и данъчни нарушения от
Б.Б. – управител на „Балканска звезда“ ЕООД, както и твърдения, че за да стане
управител на дружеството Т.Е. е следвало да подпише запис на заповед за сумата
10 000 000 лв., платими на П. М.. Преписката е била присъединена към преписка №
4755/2017 год. на ОП – Ловеч. С Постановление на ОП – Ловеч от 18.07.2019 год. е
отказано образуването на наказателно производство за извършено от Б. престъпление
от общ характер, представляващо пране на пари или документно престъпление.
С Постановление от 28.08.2020 год. на ОП – Ловеч е образувано ДП срещу Т.Е.,
за това, че като знаел, че е невинен, е набедил Б.Б. в престъпление по чл. 143 ал. 1 от
НК, като в сигнал от 26.02.2019 год. и в сведение от 20.03.2019 год. е твърдял, че Б. го
е принудил да подпише запис на заповед за сумата 10 000 000 лв., като представил
неистинско доказателства срещу него – копие на запис на заповед – престъпление по
чл. 286 ал. 1 пр. 1 и 2 от НК.
Въз основа на Запис на заповед от 04.01.2016 год., издаден от „Балканска звезда“
ЕООД, представлявано от Т. П. Е. за задължение лично към Т. П. Е. в размер на 22 000
лв. и по молба на Т. П. Е. е издадена Заповед № 81/08.03.2019 год. за изпълнение на
парично задължение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист по ч. гр. д. № 161/2019
год. по описа на РС – Троян. С определение от 30.10.2019 год. изпълнителният лист е
бил обезсилен, тъй като с Определение на ЛОС по в. гр. д. № 185/2019 год. е била
отменено разпореждането за издаване на заповед и искането – отхвърлено. По жалба на
7
„Балканска звезда“ ЕООД, представлявано от Б. Т. Б., до ОП – Ловеч е образувана
преписка № 382/2019 год. по описа на РП – Троян за извършено от Е. престъпление
във връзка с издадения запис на заповед.
По жалба на „Балканска звезда“ ЕООД от 13.09.2017 год. в РП – Троян е водено
производство по преписка № 442/2017 год. (ДП № 281/2017 год. по описа на РУ –
Троян) за деяние по чл. 201 от НК, извършено от неизвестен извършител за това, че в
периода 17.02.2015 год. до 04.11.2016 год., в гр. Троян, като длъжностно лице в
„Балканска звезда“ ЕООД присвоил чужди пари и чужди движими вещи, собственост
на дружеството, връчени в това му качество да ги пази или управлява.
Постановлението от 12.04.2018 год. на РП – Троян за прекратяване на производството
е било отменено с Определение от 02.07.2018 год. на РС – Троян по ЧНД № 224/2018
год. С Постановление на Главния прокурор на Република България е определено
надзорът по ДП № 281/2017 год. да се осъществява от РП – В. Търново. Към момента
производството е висящо.
Като свидетели по делото във връзка с твърденията за претърпени от ищеца
неимуществени вреди в резултат от изявленията на ответника в сигнала са разпитани Г.
П. Б. – адвокат на ищеца, Н. Т. К. – сестра на ищеца и представляваща „Индустриален
център Искър“ АД – едноличен собственик на капитала на „Балканска звезда“ ЕООД и
Райко Георгиев Загоров – служител в едно от дружествата, на които ищецът е
управител („Фименко“ ЕООД).
Разпитани са и двама служители на РУ на МВР – Троян - И. Б. Б. – съставил
предупредителния протокол по чл. 65 от ЗМВР и Д. Ф. Д. - разпоредил изготвянето му.
Образуваните по жалба на ищеца Б. съдебни производства, преписки и
досъдебни производства срещу други лица са без значение за предмета на делото,
доколкото същите не касаят отношенията с ответника. Неотносим по делото е фактът
по какъв начин подаването на други жалби и сигнали от ищеца е повлияло на
работоспособността му (както е обосновано доказателственото искане в отговора на
исковата молба).
Видно от приетия пред въззивната инстанция Протокол от 08.06.2017 год. по ДП
№ 96/2017 год., ответникът Т. П. Е. е бил разпитван като свидетел и в показанията си е
посочил, че след като е бил освободен от „Балканска звезда“, не е поддържал
отношения със собственика Б.Б., не го е виждал, нито пък го е чувал.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
8
Постановеното от първоинстанционния съд решение е валидно, допустимо и
правилно.
Ищецът е предявил иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД за заплащане на сумата
25 100 лв., представляваща обезщетение за причинени от ответника неимуществени
вреди в резултат на изложени в сигнал вх. № 359000-6947/19.07.2017 год. до РУ на
МВР – гр. Троян клеветнически твърдения, опозоряващи личността на ищеца, честта и
достойнството му.
Искът е неоснователен, както правилно е приел и първостепенният съд.
На първо място, неоснователни са доводите на жалбоподателя-ищец за
допуснати от първостепенния съд процесуални нарушения, изразяващи се
предоставянето на нова възможност на ответника за депозиране на отговор на исковата
молба, след като първоначално му е бил назначен особен представител по реда на чл.
47 ал. 6 от ГПК.
Действително, видно от делото, ответникът не е бил открит на постоянния му и
настоящ адрес, поради което първоинстанционният съд му е назначил особен
представител на осн. чл. 47 ал. 6 от ГПК, който в срока по чл. 131 от ГПК е подал
писмен отговор на исковата молба. След постановяване на определението по чл. 140 от
ГПК и преди провеждане на първото по делото заседание, на електронния адрес на
ЛОС е получено електронно съобщение вх. № 7772/15.11.2019 год. от ответника Т. П.
Е.., в което заявява, че случайно е научил за образуваното дело; моли да не се дава ход
на делото; желае да участва в заседанията - лично и чрез упълномощен адвокат, и сочи
адрес за призоваване, различен от известния по делото до този момент. След това по
делото са постъпили още няколко електронни съобщения със сходно съдържание. В
първото съдебно заседание на 26.11.2019 год. съдът е счел, че следва да се даде
възможност на ответника да подаде лично отговор на исковата молба, като заличил
назначения особен представител. На ответника бил връчен препис от исковата молба
на новия адрес и в законоустановения срок ответникът подал писмен отговор чрез
упълномощен адвокат.
Въззивната инстанция намира, че като е дал възможност на ответника лично да
подаде отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ал. 1 от ГПК и е съобразил
последиците от това процесуално действия, независимо от преди това проведената
процедура по чл. 47 ал. 6 от ГПК, първостепенният съд не е допуснал процесуално
нарушение. След като ответникът лично е уведомил съда, че е узнал за предявения
против него иск и е заявил желание да участва в процеса, съдът е бил длъжен да му
връчи препис от исковата молба и от приложенията към нея и да му даде възможност
за подаване на писмен отговор. По този начин съдът е спазил стриктно принципа,
9
въведен в чл. 8 от ГПК и е осигурил на страните равна възможност да упражнят
процесуалните си права – негово задължение съгласно чл. 9 от ГПК.
Неоснователни са и доводите за допуснати от съда нарушения на материалния
закон.
За да е осъществен фактическият състав на непозволеното увреждане, трябва да
са налице следните елементи: противоправно поведение на деликвента, вреда за
пострадалия и причинна връзка между тях. Вината на причинителя на вредата се
предполага съгласно чл. 45 ал. 2 от ЗЗД.
С оглед твърденията на ищеца, че противоправното поведение на ответника се
изразява в направени от него клеветнически и позорящи изявления в сигнал до
полицията и съобразявайки съдебната практика, съдът следва да преценява на първо
място конкретния и точен израз, използван от автора, а на следващо място - кои от
изявленията му представляват твърдения за факти и кои – оценка на фактите. При това,
следва да изхожда от принципното положение, че на проверка за истинност подлежат
само фактическите твърдения и ако те са неверни и позорят адресата, деликтната
отговорност на причинителя може да бъде ангажирана. Оценките (мненията) не
подлежат на проверка за вярност, тъй като те не представляват конкретни факти от
обективната действителност. Те могат да ангажират отговорността на деликвента само
ако представляват обида.
Предвид това, че клеветническите изявления се твърди да са направени в сигнал
(жалба) до полицейски орган, съдът съобразява, че подаването на жалба поначало е
правомерно действие, защото представлява упражняване на едно субективно право. То
може да бъде квалифицирано като злоупотреба с право, само когато се упражнява
недобросъвестно – за да се увредят права и законни интереси на другиго (чл. 57 ал. 2 от
Конституцията на Република България) и в противоречие с интересите на обществото
(Решение № 758/11.02.2011 год. на ВКС по гр. д. № 1243/2009 год. IV г. о., ГК).
При това, съдът намира, че съдържащите се в сигнал вх. № 359000-
6947/19.07.2017 год. изявления, конкретизирани от ищеца в исковата молба и в
уточнението към нея, не представляват противоправно поведение на ответника, заради
което следва да бъде ангажирана отговорността му съгласно чл. 45 от ЗЗД.
По отношение на твърденията, че ищецът е заплашвал ответника:
Според въззивния съд конкретни твърдения за подобен факт (заплашване от
страна на ищеца), в сигнала няма. Изричното изявление на ответника е: „Чувствам се
застрашен и притеснен за мен и за семейството ми.… Той е способен на всичко и това е
така, виждал съм неща, които са притеснителни“. Като се съобрази съдържанието на
10
изявлението, следва да се приеме, че в него е изразено субективното усещане на
ответника за страх и притеснение, което усещане е създадено въз основа на оценката
му за личността и поведението на ищеца, а не поради конкретно отправени заплахи от
страна на ищеца. Преди това ответникът обяснява обстоятелствено отношенията си с
ищеца, имуществените претенции към него за причинени вреди на дружеството, за
които е узнал от получения препис от исковата молба, за изложеното в статията на в-к
„Труд“ от 27.06.2017 год. Заради всичко това и заради собствената му представа за
личността на ищеца, ответникът е изразил усещането си за страх и е поискал от
полицейските органи конкретни действия – съставяне на предупредителен протокол по
чл. 65 от МВР. След като се касае за субективно усещане, без правно значение е
обстоятелството, че след освобождаването на ответника като управител на
дружеството той не е поддържал никакви контакти с ищеца – факт, който се
установява от протокола за разпит по ДП № 96/2017 год. по описа на РУ на МВР –
Троян.
Според жалбоподателя-ищец недобросъвестността на ответника при подаване на
сигнала се извежда от поведението и твърденията му, както и от мотивацията му –
предявения срещу него иск по чл. 145 от ТЗ и образуваното ДП № 281/2017 год. на РУ
на МВР – гр. Троян.
Действително, исковата молба против ответника по чл. 145 от ТЗ е приложена
към сигнала, съответно - предявяването на иска е повод за подаване на сигнала до
полицията. Както е видно от самото изложение в сигнала, обаче, исковата претенция се
сочи само като причина за породените у ответника страх и притеснение от действията
на ищеца, без да се твърди конкретно отправяне на заплаха. Затова и искането на
ответника до правоохранителните органи е за защита по реда на чл. 65 от ЗМВР, а не за
образуване на проверка по сигнала и на наказателно производство срещу ищеца.
Предвид всичко това, подаването на сигнала след получаване на преписа от исковата
молба не може да се разглежда като злоупотреба с правото на жалба.
Аналогични са разсъждението и по отношение на образуваното ДП № 281/2017
год. по описа на РУ на МВР – гр. Троян. Подаването на жалба в РП – Троян от ищеца,
като управител на дружеството, за извършване на престъпление от ответника по чл.
201 от НК може да се разглежда единствено като основание за породения страх у него,
но не може да бъде обсъждано като недобросъвестен мотив или причина за подаване
на сигнала от ответника.
Действията на служителите на РУ на МВР – Троян, съставили протокола от чл.
65 от ЗМВР, не са предмет на обсъждане в настоящото производство. Предвид това,
въпросите дали е следвало да извършат проверка по сигнала за наличие на заплаха и
едва след това да съставят предупредителен протокол, са ирелевантни при преценка за
11
действията на ответника по подаване на сигнала.
Изявлението, че „В исковата молба се излагат обстоятелства и факти,
непочиващи на действителната фактическа обстановка“ е твърдение на ответника,
което е негова защитна теза в гражданското производство по чл. 145 от ТЗ и поради
своето съдържание не може да бъде разглеждано като клеветническо твърдение или
опозоряващо честта и достойнството на ищеца.
По отношение на изявленията, че ищецът принуждавал ответника да подписва
договори с невярно съдържание, да не осчетоводява тези неистински договори и
договори с невярно съдържание, да не осчетоводява и други неистински договори:
В сигнала липсват подобни твърдения – за оказана принуда при сключване на
договори във връзка с търговската дейност на дружеството, а точният израз е
следният: „Знам, че по това време подписах доста договори за големи суми задължения
към трети лица, по негово указание. Според мен някои от договорите са истински,
други – не, но по тях, по мое време нямаше изпълнение, не бяха дори осчетоводени. Не
задавах въпроси, нямах желание да имам проблеми. Сумите са значителни – милиони.
Нямам спомен за фирмите“. В това си изявление ответникът твърди извършени лично
от него действия, свързани с търговската дейност на предприятието, които действия са
били негово задължение като управител и представляващ дружеството в отношенията
му с други контрагенти, както и предположения, т. е. оценъчни съждения (относно
„истинността“ на договорите), които, както е посочено по-горе, но могат да бъдат
предмет на проверка дали са верни или не. Отделно от това, неизпълнението на един
договор или неосчетоводяването му касаят търговската и счетоводната организация на
работата на дружеството, съответно - не могат да бъдат разглеждани като
клеветнически твърдения или опозоряващи личността на ищеца.
По отношение на останалите изявления, които ищецът счита за клеветнически и
опозоряващи:
Изявлението в сигнала е: „Аз знаех, че в Балканска звезда, Елпром Харманли,
Индустриален център Тракия, София и куп други фирми влизат милиони от някъде,
като предполагах, че може да са от банкера П. М. от Троян /бивш главен касиер на
„Алфабанк/, но едва от в-к „Труд“ /от 27.06.2017 год. статията със заглавие „21
милиона се въртят около Троян, май“/ вързах нещата, че може да са от кражбата на
Алфабанк. Сега разбирам откъде са парите на Б.. Инвестираше милиони, а на фона на
това твърдеше и продължава да твърди, че производството на електромотори е губещ
бизнес. Държа да заявя, че нямам общо нито с далаверите на Б., нито с прането на пари
в неговите фирми“.
12
Изявленията на ответника в тази им част представляват негови разсъждения
върху начина, по който е осъществявана инвестиционната политика в дружеството и
оценка на ефективността й. Те съдържат и интерпретация на изложеното в статията във
в-к „Труд“, доколкото съответстват на собствените му предположения. Предвид това,
те не съдържат факти за извършени от ищеца престъпления и не могат да бъдат
квалифицирани като клеветнически.
Относно изявлението: „Истина е, че има криминално мислене. Самият Б. твърди,
че е съсипал много човешки съдби и се гордее с това. Б. се гордее с това, че има
криминално мислене и винаги прави схеми и конспиративни планове как да създаде
впечатление, че някой е виновен за нещо, за което жертвата няма и идея“. Според съда,
тези изявления също съдържат оценъчен характер – ответникът има свое мнение за
стила и начина на работа на ищеца (вероятно различен от неговия), за отношението му
към хората, за манталитета му. Предвид естеството си, те не могат да бъдат верни или
неверни. В случая липсва твърдение, че ищецът е криминално проявен, т. е. осъждан, а
„съсипването на човешки съдби“ е общ и неопределен израз, който може да бъде
тълкуван различно – като отношение към хората, което авторът на изявлението не
одобрява.
Всички посочени по-горе изявления представляват личностната оценка на
ответника за ищеца, резултат от съвместната им работа и в този смисъл, те не могат да
бъдат характеризирани като клеветнически. При клеветата се разгласяват неистински
позорни обстоятелства или на пострадалия се приписва неизвършено престъпление, с
цел уронване на авторитета му в обществото, затова и съставомерната информация се
отнася до проверими събития или факти от миналото или настоящето на засегнатия
(Решение № 252 от 18.02.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4172/2017 г., IV г. о., ГК). В случая
всички посочени по-горе изявления отразяват оценката на ответника за личността на
ищеца и за факти и обстоятелства от съвместната им работа, както е посочено по-горе.
Като такива, те не могат да бъдат верни или неверни и не могат да бъдат предмет на
проверка. Посочването им в сигнала е за да се аргументират породените у ответника
страх и притеснения от ищеца и да обосноват искането му за прилагане на процедурата
по чл. 65 от ЗМВР.
Действията на ответника по предявяване на издадени от него записи на заповед
за несъществуващи – според ищеца - вземания към дружеството, издадени в
отклонение от правомощията му като управител, не могат да обосноват извод за
извършена от него злоупотреба с правото на изразяване при подаване на конкретния
сигнал от 19.07.2017 год., доколкото те са извършени след това и касаят различни
отношения между страните, а не предмета на сигнала – оказване на съдействие от
правоохранителните органи по реда на ЗМВР.
13
С оглед на всичко изложено по-горе, следва да се приеме, че по делото не е
доказана противоправност на деянието, поради което не следва да се обсъждат
останалите предпоставки по чл. 45 от ЗЗД. Искът е неоснователен и като такъв
правилно е бил отхвърлен от първостепенния съд, съответно – решението следва да
бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
При този изход на делото, следва да бъде уважено направеното от ответника по
въззивната жалба искане за присъждане на разноски пред тази инстанция в размер на
1 500 лв., представляващи платено адвокатско възнаграждение с ДДС съгласно
представен договор за правна защита и съдействие от 20.08.2020 год.
Възнаграждението е в размера по чл. 7 ал. 2 т. 4 от Наредба № 1/2004 год. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което, неоснователно е
възражението за неговата прекомерност, направено от насрещната страна.
Водим от горното и на осн. чл. 271 ал. 1 от ГПК, съдът:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 178/13.07.2020 год. на Ловешки окръжен съд по
гр. д. № 216/2019 год. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА Б. Т. Б. от гр. София, **********, с ЕГН ********** да заплати на Т.
П. Е. от гр. Троян, с ЕГН ********** сумата 1 500 лв. (хиляда и петстотин лева)
разноски по делото пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд на
Република България в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14