РЕШЕНИЕ
№ 248
гр. Велико Търново , 14.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на седми
април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Сара Стоева
Членове:Станислав Стефански
Ирена Колева
при участието на секретаря Красимира П. Борисова
като разгледа докладваното от Ирена Колева Въззивно гражданско дело №
20204100500867 по описа за 2020 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по подадена от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, въззивна
жалба против Решение № 260005/27.08.2020г. по гр.дело № 806/2019г. по описа на Районен
съд – Павликени, с което първоинстанционният съд се е произнесъл по обективно
кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл.422 ал.1 вр. чл.415
ГПК вр. чл.79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, предявени от жалбоподателя срещу В. СТ. Й..
Жалбоподателят счита, че решението в частта, в която са отхвърлени претенцията за
неплатена главница по Договор за потребителски кредит № FL910362/26.04.2018г. за сумата
над 1 763.20 лв. до пълния предявен размер от 1 846.79 лв., ведно със законната лихва върху
отхвърлената сума от датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК до окончателното
изплащане, претенциите за възнаградителна лихва, мораторна лихва и такси по договора, е
неправилно поради това, че изводите на съда не съответстват на събраните по делото
доказателства. Излага, че процесният договор за кредит отговаря напълно на законовото
изискване за размер на шрифта – чл.10 ал.1 от ЗПК, чрез който е материализиран на хартиен
1
носител, като развива съображения, че нито една законова норма не въвежда задължителни
изисквания към шрифта и съдържанието на приложенията към договора, в частност
погасителния план, неизпълнението на която да е санкционирано с прогласяване
нищожността на цялото кредитно съглашение. Излага, че в мотивите на обжалвания съдебен
акт няма произнасяне по основното му възражение по чл.293 ал.3 от ТЗ, а именно, че
ответникът по исковете не е оспорил своевременно действителността на съглашението.
Прави искане за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната му част и вместо
него постановяване на друго, с което отхвърлените искови претенции бъдат уважени
изцяло, както и присъдени в пълен размер сторените в заповедното и исковото производство
разноски. Претендира разноски за въззивното производство.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК насрещната страна не е подала отговор на въззивната
жалба и не е взела становище по същата.
В хода на проведеното съдебно заседание въззивникът, чрез процесуалния си
представител по пълномощие, поддържа подадената жалба и моли за уважаването й по
съображения, подробно изложени в нея. Поддържа искането си за разноски съгласно
представен списък по чл.80 ГПК.
Въззиваемата страна, чрез назначения й особен представител, оспорва жалбата и моли
първоинстанционният съдебен акт в обжалваната му част да бъде оставен в сила, като
правилен и законосъобразен.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК, от легитимирана страна,
против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да се
разгледа по същество. Съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК въззивният съд следва
да извърши служебна проверка относно валидността и допустимостта на обжалваното
решение. Съдът намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата
нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на
съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални
нарушения, обуславящи неговата недопустимост.
За да се произнесе по спора, настоящият съдебен състав намира следното:
Производството пред РС-Павликени е било образувано въз основа на ИМ, с която са
предявени искове от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД срещу В. СТ. Й. с правно основание
чл.422 ал.1 вр. чл.415 ал.1 ГПК вр. чл.430 ТЗ вр. чл.79 от ЗЗД и чл.86 ЗЗД. Направено е
искане съда да приеме за установено в отношенията между страните, че ищецът е носител
вземания – главница в размер на 1 846.79 лв., възнаградителна лихва за периода от
15.07.2018г. – 10.01.2019г. в размер на 150.54 лв., мораторна лихва за периода от
15.07.2018г. – 05.02.2019г. в размер на 72.60 лв. и такси в размер на 51 лв., произтичащи от
Договор за потребителски кредит № FL910362/26.04.2018г., ведно със законната лихва върху
главницата, за които вземания е била издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.417
2
ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.дело № 156/2019г. по описа на Районен съд-Павликени.
Посочено е, че по силата на посочения сключен между страните договор за потребителски
кредит банката отпуснала на кредитополучателя В. СТ. Й. кредит за текущи нужди в размер
на 2 000 лв. с краен срок за погасяване 15.04.2020г. Кредитополучателят се задължили да
погасява задълженията по кредита, заедно с дължимите лихви, в сроковете и при условията
на договора съгласно чл.1 от него, на 24 месечни погасителни вноски съгласно изготвен
погасителен план. Изложени са твърдения, че ищецът изпълнил договорните си задължения,
предоставяйки отпуснатия кредит в пълен размер на кредитополучателя, но последният не
изпълнил задължението си да заплаща уговорените месечни погасителни вноски и спрял
плащанията, като първата неплатена вноска била с падеж 15.07.2018г. Поради това и на
основание чл.14 вр. чл.19 от договора банката пристъпила към правото си да направи изцяло
и предсрочно изискуем целия остатък от ползвания кредит. Изпратено било уведомително
писмо за обявяване на предсрочна изискуемост на усвоения и непогасен остатък от кредита,
достигнало до кредитополучателя на 10.01.2019г. Подадено било заявление за издаване на
заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл.417 т.2 ГПК за дължимите
суми по договора за банков кредит, въз основа на което било образувано ч.гр.д. №
156/2019г. по описа на Районен съд-Павликени и издадени поисканите заповед и
изпълнителен лист, оспорени с подаването на възражение.
В срока по чл.131 ГПК ответникът, чрез назначения му при условията на чл.47 ал.6
ГПК особен представител, подал писмен отговор на ИМ, в който заел становище за
допустимост, но неоснователност на исковите претенции поради нищожност на сключения
между страните договор за потребителски кредит на основание противоречие със закона – с
разпоредбата на чл.5 ал.4 от ЗПК, доколкото той, и погасителният план към него са
изготвени с размер на шрифта по-малък от 12.
При постановяване на решението си, районният съд е приел, че представеният по
делото в оригинал погасителен план е неразделна част от процесния договор за кредит и
същият е изготвен с размер на шрифта по-малък от 12, съгласно приетото и неоспорено
експертно заключение на съдебно-компютърно-техническата експертиза, т.е. при неспазване
изискванията на разпоредбата на чл.10 ал.1 от ЗПК, което от своя страна се санкционирало
от законодателя с недействителност /нищожност/ на договора за кредит. Поради това счел,
че ответникът-потребител следва да върне само чистата стойност на кредита, но не и
лихвата и други разходи по него, като е отхвърлил претенциите на ищеца за приемане за
установено в отношенията между страните, че ответникът му дължи сумата от 150.54 лв. –
възнаградителна лихва за периода от 15.07.2018г. – 10.01.2019г., сумата от 72.60 лв. –
мораторна лихва за периода от 15.07.2018г. – 05.02.2019г. и сумата от 51 лв. – такси. С
решението се е отхвърлил и частично претенцията за главница по договора за кредит – за
сумата над 1 763.20 лв. до пълния предявен размер от 1 846.79 лв., ведно със законната лихва
върху отхвърлената сума от датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК до
окончателното изплащане, отчитайки безспорния по делото факт на извършеното от
ответника плащане на първите две погасителни вноски по договора.
3
Съдът след анализ на събраните по делото пред първата инстанция доказателства, по
вътрешно убеждение и въз основа на закона, в предметните предели на въззивното
производство, очертани в жалбата, достигна до следните правни изводи:
В съответствие със събраните по делото доказателства районният съд е приел за
доказан факта на сключване на процесния договор за потребителски кредит между страните,
усвояването на предоставената в кредит сума от страна на кредитополучателя по него, факта
на плащането на първите две погасителни вноски по кредита, съответно неплащането на
третата погасителна вноска и достигането на волеизявлението на банката за обявяване на
кредита за незабавно и предсрочно изискуем до ответника, съответно, че последният дължи
връщане на неплатената и изискуема главница. Неправилно обаче е приел, че от
претендираната с исковата молба главница следва да бъдат приспаднати първите две
погасителни вноски съгласно погасителния план към договора поради безспорния факт на
извършеното от ответника плащане на същите. Действително, ответникът е започнал
изпълнение на договорните си задължения, заплащайки първите две погасителни вноски по
договора, но същите включват в себе си както дължима главница, така и уговорената лихва,
поради което платената от ответника главница възлиза на сумата от 153.21 лв., която не е
предмет на исковата претенция. Ето защо, като е отхвърлил частично иска за
претендираната главница, районният съд е постановил неправилен акт.
Неправилни са изводите на съда, въз основа на които е отхвърлил останалите
претенции на ищеца. Текстът на чл.10 ал.1 от ЗПК, действащ към датата на сключване на
процесния договор, въвежда изискване договорът за потребителски кредит да се сключва в
писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички
елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък
от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора. От приетото заключение
на компютърно-техническата експертиза по делото е установено, че размерът на шрифта, на
който е изготвен погасителният план, е по – малък от 12 и е 9. Безспорно е, че погасителният
план представлява част от договора за кредит и съдържа информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски /чл.11 ал.1 т.11 от ЗПК/.
Съгласно чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 -
12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен, а
когато той е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Идеята на законодателя е ясна -
дори при недействителен договор за потребителски кредит, кредитополучателят дължи
връщане на реално получената от него сума по кредита, тъй като в противен случай би се
стигнало до неоснователното му обогатяване за сметка на банката – кредитор. Нормата е
израз и на зачитане на общата норма на чл.34 ЗЗД, че когато един договор бъде обявен за
недействителен, всеки е длъжен да върне на другата страна това, което реално е получил по
него. Въвеждането на законово изискване относно размера на шрифта на договора има за
цел да гарантира, че информацията ще бъде предоставена на потребителя прозрачно и
4
четливо и да препятства използването на дребен шрифт, който би могъл да породи
опасността важна информация към момента на сключване на договора и по време на
изпълнението му да бъде пропусната от него. Тъй като обаче следващата се за неспазване на
това законово изискване санкция е съществена, то съдът не трябва да подхожда
формалистично, а следва да я прилага единствено в случаи на закононарушения, водещи до
невъзможност или значителна затрудненост потребителят да се ориентира в текста на
договора. Видно от представения по делото оригинал на погасителен план, представляващ
неразделна част от договора за кредит, същият напрактика е напечатан на шрифт, който е
разбираем и позволява лесното му прочитане. Освен това, фактите по делото недвусмислено
сочат на неоспорване на действителността на сключения договор от страна на
кредитополучателя, който е предприел на посочените в погасителния план падежни дати
плащане на първите две погасителни вноски, поради което изискването на чл.10 ал.1 от ЗПК
е преодоляно и кредитополучателят не може да се позовава на нищожността на договора за
кредит поради приложимост на чл.293 ал.3 ТЗ, според която страната не може да се позовава
на нищожност на търговската сделка, ако от поведението й може да се заключи, че не е
оспорила действителността на изявлението.
Ето защо, като е приел, че процесният договор е недействителен на основание чл.22
ЗПК и е постановил такъв правен резултат – отхвърлил е исковите претенции за лихва и
такси по договора, районният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде
отменено в тази си част. Поради това предявените от ищеца искове за приемане за
установено, че ответникът му дължи и сумата от 150.54 лв. – възнаградителна лихва за
периода от 15.07.2018г. – 10.01.2019г., сумата от 72.60 лв. – мораторна лихва за периода от
15.07.2018г. – 05.02.2019г. и сумата от 51 лв. – такси, доколкото не се твърди тяхното
плащане от ответната страна, са основателни и доказани.
При този изход на спора, на жалбоподателя се следват разноски за исковото и
заповедното производство за заплатените държавни такси и адвокатски услуги на
упълномощения адвокат, както и за заплатено възнаграждение на особения представител на
ответника в исковото производство. Същият има право и на сторените в настоящото
производство разноски за заплатена държавна такса и възнаграждение на особения
представител на ответната страна. Искането му за присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение за въззивното производство е неоснователно, доколкото доказателства за
реално направени такива по делото не са представени.
Водим от горното и на основание чл.271 ал.1 от ГПК, Великотърновският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260005/27.08.2020г. по гр.дело № 806/2019г. по описа на
Районен съд – Павликени в частта, в която са отхвърлени предявените от „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град София, бул.
5
„Околовръстен път“ № 260 срещу В. СТ. Й., ЕГН .... , с адрес град П., ул.“Св. К. О.“ № 23,
искове за приемане за установено, че последният дължи на ищеца сумата от 83.59 лв. –
неплатена главница по Договор за потребителски кредит № FL910362/26.04.2018г., ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението по
чл.417 ГПК до окончателното изплащане, сумата от 150.54 лв. – възнаградителна лихва за
периода от 15.07.2018г. – 10.01.2019г., сумата от 72.60 лв. – мораторна лихва за периода от
15.07.2018г. – 05.02.2019г. и сумата от 51 лв. – такси по договора, както и в частта за
присъдените в полза на ищеца разноски, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В. СТ. Й., ЕГН ..., с адрес град П.,
ул.“Св. К. О.“ № 23, че същият дължи на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление град София, бул. „Околовръстен път“ № 260, сумата от
83.59 /осемдесет и три лева и петдесет и девет стотинки/ лв. – неплатена главница по
Договор за потребителски кредит № FL910362/26.04.2018г., ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК до окончателното
изплащане, сумата от 150.54 /сто и петдесет лева и петдесет и четири стотинки/ лв. –
възнаградителна лихва за периода от 15.07.2018г. – 10.01.2019г., сумата от 72.60 /седемдесет
и два лева и шестдесет стотинки/ лв. – мораторна лихва за периода от 15.07.2018г. –
05.02.2019г. и сумата от 51 /петдесет и един/ лв. – такси по договора, за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ №
109/14.02.2018г. и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 156/2019г. по описа на Районен съд-
Павликени.
ОСЪЖДА В. СТ. Й., ЕГН ..., с адрес град П., ул.“Св. К. О.“ № 23 да ЗАПЛАТИ на
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град
София, бул. „Околовръстен път“ № 260, направените в исковото производство разноски - в
размер на 181.45 /сто осемдесет и един лева и четиридесет и пет стотинки/ лв. за заплатена
държавна такса, в размер на 454.16 /четиристотин петдесет и четири лева и шестнадесет
стотинки/ лв. за заплатено адвокатско възнаграждение на упълномощения адвокат и в
размер на 378.47 /триста седемдесет и осем лева и четиридесет и седем стотинки/ лв. за
възнаграждение на особения представител, направените в заповедното производство
разноски – в размер на 42.42 /четиридесет и два лева и четиридесет и две стотинки/ лв. за
заплатена държавна такса и в размер на 365.08 /триста шестдесет и пет лева и осем
стотинки/ лв. за адвокатско възнаграждение, както и направените във въззивното
производство разноски – в размер на 25.00 /двадесет и пет/ лв. за заплатена държавна такса
и в размер на 150.00 /сто и петдесет/ лв. за възнаграждение на особения представител.
В останалата част решението е добило законна сила, като необжалвано.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7