ОПРЕДЕЛЕНИЕ №
град Враца,14.06.2019
год.
Врачанският окръжен съд,гражданско отделение,в закрито заседание на 14 юни 2019
год. в състав:
Председател: ТАТЯНА АЛЕКСАНДРОВА
Членове: МИРОСЛАВ ДОСОВ
ПЕНКА Т. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от съдия Досов въззивно ч.гр.дело
№231/2019 год.,за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 - чл.279
вр. чл.413,ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Ц.Г.Д. ***, подадена
чрез пълномощника му адв.М.С. *** против разпореждане №313/28.03.2019 год. по
ч.гр.дело №263/2019 год. по описа на РС-Козлодуй,с което е отхвърлено изцяло
заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК срещу АЕЦ "Козлодуй" ЕАД-гр.Козлодуй
за плащане на сумата от 400.00 лева, представляваща заплатено от Д. адвокатско
възнаграждение за защита по изпълнително дело №56/2004 год. по описа на СИС при
РС-Козлодуй, по което той е имал процесуалното качество на длъжник.
Жалбоподателят поддържа,че неправилно РС-Козлодуй е приел,че отговорността за разноските /направени от
длъжника/ не може да се реализира в отделно производство,тъй като е продължение
на изпълнителното производство и следва да се реализира във висящ процес.Сочи,че
за защита по изпълнителното производство е упълномощил адвокат, който да го
представлява и на когото е заплатил
адвокатско възнаграждение от 400.00 лева.С влязло в законна сила решение
на РС-Козлодуй,потвърдено с решение от 29.10.2018 год. на ОС-Враца е признато за
установено, че той като длъжник не дължи на взискателя вземането по издаден на
20.01.2014 год. изпълнителен лист,предмет на принудително изпълнение по
изп.дело №56/2004 год. по описа на СИС при РС-Козлодуй.С молба от 09.11.2018 год. е поискал прекратяване на изпълнителното дело
и присъждане на разноски за процесуално представителство от 400.00 лева.С
постановление от 28.11.2018 год.
съдебният изпълнител е прекратил
изпълнителното производство на основание чл.433,ал.1,т.3 ГПК, но е отказал да
му присъди разноски,като е приел,че тези разноски следва да се претендират по
съдебен ред.Това постановление не е обжалвано от него,тъй като не подлежи на
обжалване,при което остава единствено общия исков ред за възстановяване на
направените разноски,които са дължими.Освен това,съдебният изпълнител не е
компетентен да присъжда суми за разноски на длъжника,тъй като това е от
изключителната компетентност на съда.
Моли ОС-Враца да отмени обжалваното разпореждане и да
постанови да се издаде заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. Претендира и
разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение
Частната жалба е подадена в срока по чл.275
вр. чл.279 ГПК,
от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което
е допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е
основателна.
Първоинстанционният съд е бил сезиран от Ц.Г.Д. *** със заявление за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу АЕЦ "Козлодуй"
ЕАД-гр.Козлодуй за сумата от 400.00 лв. – главница,
представляваща направени от заявителя разходи за адвокатска защита по изпълнително дело №56/2004 год. по описа на
СИС при РС-Козлодуй.
В т.12 от заявлението подробно са изложени
обстоятелствата, от които заявителят твърди да произтича вземането му и които бяха изложени накратко по-горе в определението:
Направил е разноски за адвокатска защита от 400.00 лв. по изпълнително дело
№20041440400056 /изп.дело №56/2004 год./ по описа на СИС при
РС-Козлодуй,образувано по молба на "АЕЦ Козлодуй"ЕАД против него въз основа
на изп.лист от 20.01.2004 г.,издаден по ч.гр.дело №4/2004 год. на РС-Козлодуй. Тъй
като взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия в продължение на повече от 5 години, е предявил иск с правно
основание чл.124,ал.1 вр. чл.439 ГПК.С влязло в сила решение №215/07.06.2018
год. по образуваното гр.дело №181/2018 год. на РС-Козлодуй е установено,че той не
дължи на взискателя вземането по изп.лист ,издаден на 20.01.2004 год. по
ч.гр.дело №4/2004 год. на РС-Козлодуй, предмет на принудително изпълнение по
изп.дело №56/2004 год. на ДСИ при РС-Козлодуй поради изтекла давност. Решението
на РС-Козлодуй е влязло в законна сила след потвърждаването му с решение
№311/29.10.2018 год. по възз.гр.дело №406/2018 год. на ОС-Враца.С молба от
09.11.2018 год. е поискал прекратяване
на изпълнителното дело и присъждане на разноски за процесуално представителство
от 400.00 лева.С постановление от 28.11.2018 год. съдебният изпълнител е прекратил изпълнителното производство на
основание чл.433,ал.1,т.3 ГПК, но е отказал да му присъди разноски,като е
приел,че тези разноски следва да се претендират по съдебен ред.
Въпреки липсата на такова задължение,със заявлението
са представени: съдебните решения на РС-Козлодуй и ОС-Враца,представения по
изп.дело №56/2004 год. договор за правна защита и съдействие от 15.02.2018 год.,
отразяващ договорено и заплатено адвокатско възнаграждение от 400.00 лева; молбата
на Д. от 09.11.2018 год. до ДСИ при
РС-Козлодуй за прекратяване на изпълнително дело №56/2004 год. и за присъждане
на разноски от 400.00 лева;постановлението на ДСИ Д. при РС-Козлодуй от
28.11.2018 год.,с което тя е отказала да присъди в полза на длъжника Ц.Д. направените от него
разноски в изпълнителното производство
за адвокатско възнаграждение в размер на 400.00 лева.
Въз основа на заявлението е образувано ч.гр.дело
№263/2019 год. по описа на РС-Козлодуй и е постановено обжалваното пред
ОС-Враца разпореждане №313/28.03.2019
год.
За да отхвърли заявлението за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу АЕЦ
"Козлодуй" ЕАД-гр.Козлодуй за плащане на сумата от 400.00 лева,първоинстанционният
съд е приел,че искането на заявителя противоречи на закона - основание за отказ по
чл.411,ал.2,т.2,пр.1-во ГПК.А изводът за противоречие със закона е обоснован с
виждането на съдебния състав,че вземането на длъжника за направените от него
разноски по прекратено изпълнително производство може и следва да се реализира
в изпълнителното производство,съответно не може да се претендира в отделно
производство -исково или заповедно.Първоинстанционният съд е посочил,че пътят
за защита на длъжника е бил чрез обжалване на разпореждането на ДСИ за отказ,от
което си право той не се е възползвал.Този му пропуск обаче не води до
основателност на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
Разпореждането е неправилно.
Целта на заповедното производството е само
да се провери дали вземането е спорно или не, като е достатъчно заявителят да твърди, че
вземането му съществува,както и да го индивидуализира по начин,който да
позволява последващото му установяване по основание и размер чрез иска по чл. 422 ГПК
в случай на оспорване на заповедта за изпълнение от длъжника с възражение по чл. 414 ГПК.
Когато заявлението е допустимо с оглед предметния си обсег (цена на вземането и
подсъдност) и отговаря на останалите формални изисквания (чл. 411,ал.2 ГПК),
се издава заповед за изпълнение по чл.410 ГПК,
без да се проучва наличието или не на вземането, както и неговата основателност.
Действителните материални правоотношения между страните не се изследват в
рамките на заповедното производство, а евентуални спорове във връзка с тях се
разрешават в последващото исково производство.
За да бъде издадена заповед за изпълнение
според чл.
411,ал.2,т.2,пр.1 ГПК,е необходимо и искането да не е в противоречие със закона, т.е.
претендираното вземане да се признава от правния ред.
В случая в заявлението вземането на кредитора е достатъчно индивидуализирано чрез посочване на правопораждащите го юридически факти, тяхното съдържание и размер.Заявителят твърди да е
направил разхода от 400.00 лева,предприемайки действия в свой интерес и защита и длъжникът
/взискател по изпълнителното дело/ му дължи възстановяване на този разход,тъй като
изпълнителното производство е прекратено.
Така заявеното искане се признава от
правния ред - чл.78,ал.4 ГПК , и същото не е в противоречие със закона.
На
първо място следва да се уточни,че постановлението на ДСИ Д. при РС-Козлодуй от
28.11.2018 год.,с което тя е отказала да присъди в полза на длъжника Ц.Д. направените от него
разноски в изпълнителното производство
по изп.дело №56/2004 год. за адвокатско възнаграждение в размер на 400.00 лева.
няма
характера на постановление за разноски и не
подлежи на обжалване,в каквато насока са
разсъжденията на първоинстанционния РС-Козлодуй.
Разпоредбата на чл.435,ал.2,т.7 ГПК
предвижда процесуалната възможност за
длъжника да обжалва разноските по изпълнението като способ на защита
срещу провежданото срещу него принудително изпълнение. Постановление за
разноски по смисъла на чл.435,ал.2 ГПК
е всеки акт на съдебния изпълнител,в който се определя размера на
задължението на длъжника за разноските по изпълнението – т.2 от ТР №3/
10.07.2017 г. по тълкувателно дело №3 /2015 год. на ОСГТК на ВКС.Такъв акт може да бъде сметката
за разноски,изготвена от съдебния изпълнител при предприемане на действия по
принудително изпълнение,сметката за допълнителни разноски, постановлението за
определяне на неплатените разноски при приключване на принудителното
изпълнение,дори поканата за доброволно изпълнение за посочените в нея разноски.
Постановление за разноски по смисъла на чл.435,ал.2,т.7 ГПК са актовете на съдебния
изпълнител,издавани в приложение на уредената в чл. 79 от ГПК
отговорност за разноски,т.е. актовете,с които той осъществява компетентността
си за възлагане на сторените /или дължимите/ в изпълнителното производство
разноски от взискателя върху длъжника. Постановлението на ДСИ Д. при
РС-Козлодуй от 28.11.2018 год. не съставлява постановление за разноските по
смисъла на чл.435,ал.2,т.7 ГПК,тъй
като не обективира акт на съдебния изпълнител по възлагане върху длъжника или
отказ да бъдат възложени върху него сторени от взискателя разноски по
изпълнението.В тази връзка и доколкото не представлява действие,попадащо сред
лимитативно изброените в ГПК действия на съдебен изпълнител, подлежащи на
обжалване,евентуално подадената против това постановление жалба би била
процесуално недопустима.Тя би следвало да бъде оставена без разглеждане,а образуваното
въз основа на нея съдебно производство прекратено. На второ място,разноските по изпълнението поначало са за
сметка на длъжника,дори и когато не са били внесени авансово от взискателя. Изключенията,предвидени
в чл.79,ал.1,т.1
и 2 ГПК,освобождават
длъжника от отговорност за направените от взискателя разноски по изпълнението,в
които хипотези взискателят следва сам да понесе тези разноски.Но нормата на чл.79,ал.1 ГПК
не урежда процесуална възможност в случай на прекратяване на изпълнителното
производство на основание чл.433 ГПК
съдебният изпълнител да има правораздавателни функции и да присъжда в полза на
длъжника сторени от него разноски в изпълнителното производство,като осъжда
взискателя да му ги заплати.Това разрешение е и логично,тъй като съдебният
изпълнител вече е прекратил изпълнителното производство и не може да извършва
никакви действия по прекратеното дело.
Същевременно,съгласно
чл.78,ал.4 ГПК при прекратяване на делото ответникът има право на разноски.Предвид подредбата на разпоредбите на чл. 78,ал.4 и чл.79 ГПК
в Част първа „Общи Правила”, последните
важат както за исковия процес,така и за
изпълнителното производство,и на длъжника
се дължат разноските, които последният е
направил в изпълнителния процес. На длъжника следва да бъдат възстановени онези
имуществени вреди под формата на разноски, които същият е направил в
изпълнителния процес,и отговорността за това е на взискателя,който е станал
повод за завеждане на изпълнителното дело.Изпълнителното производство в случая е
прекратено на основание чл. 433, ал.1,т.3 ГПК,поради обезсилване с решение
№215/07.06.2018 год. по гр.дело №181/2018 год. на РС-Козлодуй на изпълнителния
лист,издаден на 20.01.2004 год. по ч.гр.дело №4/2004 год. на РС-Козлодуй,поради
което на длъжника се дължат направените от него разноски в изпълнителното
производство.
След обезсилване
на изпълнителния лист,издаден на 20.01.2004 год. по ч.гр.дело №4/2004 год. на
РС-Козлодуй изпълнителното дело подлежи на прекратяване и е прекратено.И длъжникът
може да претендира заплащане на разноските,направени в изпълнителното
производство,но след като ги претендира по общия ред. Съдебният изпълнител
не е компетентен да присъжда суми за разноски на длъжника, тъй като това е от
изключителната компетентност на съда.
Изводът,който се
налага е,че искането на жалбоподателя Ц.Д., заявено със заявлението за издаване
на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, въз основа на
което е образувано ч.гр.дело №263/2019 год.
по описа на РС-Козлодуй,не е в противоречие със закона и следва да бъде
уважено,без претенцията за законна лихва върху главницата.
По изложените съображения обжалваното
разпореждане следва да бъде отменено,а делото върнато на РС-Козлодуй за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.При издаване на
заповедта съдът следва да съобрази и искането на адв.С. за присъждане на
възнаграждение при условията на чл.38,ал.2 ЗА.Разноските за държавна такса за настоящето
производство,предвид едностранния му характер,не следва да бъдат присъждани.
Водим от горното,Окръжен съд-Враца
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ разпореждане №313/28.03.2019 год. по ч.гр.дело
№263/2019 год. по описа на РС-Козлодуй,с което е отхвърлено изцяло заявлението
на Ц.Г.Д. *** за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК срещу АЕЦ "Козлодуй" ЕАД-гр.Козлодуй за плащане на сумата
от 400.00 лева,и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в полза на Ц.Г.Д.,ЕГН
**********,***, ЕИК *** за сумата от 400.00
лева, представляваща разноски, направени от Д. за адвокатско възнаграждение по
изпълнително дело №56/2004 год. по описа на СИС при РС-Козлодуй,както и за
сумата от 25.00 лева - разноски за държавна такса в заповедното производство..
ВРЪЩА делото на РС-Козлодуй за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.