№ 99
гр. К. , 19.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и пети февруари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Стефан М. Стойков
при участието на секретаря М.Г.Г.
като разгледа докладваното от Стефан М. Стойков Гражданско дело №
20201850100792 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба, предявена от ищеца – М.П.” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. С.. бул. ’’С.” № 444, представлявано от
А.И.Ф. и М.О. – управители, представител по делото - адвокат Т.М. В. от САК, с която на
основание чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 2б и чл. 4 от ЗОДОВ иска осъждане на ответника Софийски
районен съд, ЕИК BG831462482, със седалище: гр. С., бул. „Ген. М. Д. С.” № 23 да му
заплати сумата от 2 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди вследствие на нарушение на правото на разглеждане и решаване на гр. д. №
75748/2017 г., по описа на СРС, 119 - ти състав, в разумен срок, съгласно чл. 6, § 1 от
Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи.
Ищецът претендира и присъждане на разноските за производството пред настоящата
инстанция.
Твърди, че е предявил искова молба на 25.10.2017 г., по която е било образувано гр.д.
№ 75748/2017 г. по описа на ответника, като конкретната претенция е била с правно
основание чл. 422 от ГПК, във връзка с чл. 79 и чл. 92 от ЗЗД по повод незаплатени
задължения по договор за финансовообвързан лизинг от 2015 г.
Твърди, че първото заседание по делото е насрочено за дата 11.02.2019 г., тоест една
година три месеца и седемнадесет дни от депозиране на исковата молба, като в проведеното
на тази дата заседание е обявено, че съдът ще се произнесе с неприсъствено решение.
1
Твърди, че решението е обявено на 30.05.2019 г. – три месеца и деветнадесет дни
след обявяването му за решаване.
Твърди, че производството е продължило необосновано дълго предвид ниската
правна и фактическа сложност, а именно една година седем месеца и пет дни.
Твърди, че в хода на процедурата по глава IIIа от Закона за съдебната власт е
констатирана забава повече от година при разглеждане на делото.
Оспорва становище на МП на РБ, че продължителността на производството не
надхвърля разумния срок, като се позовава на становище на Инспекторат при ВСС за
допуснанти известни периоди на бездействие.
Твърди, че поради големия период на забава е претърпял неимуществени вреди,
изразяващи се в причинени на управителните органи тревоги и безпокойство от възможно
разколебаване на доверието на собствениците на дружеството към управителните органи,
както и че се руши техният имидж и репутация по отношение на работниците и
служителите на дружеството.
Ответникът оспорва предявени иск в срока по чл. 131 от ГПК,
Изтъква високата натовареност на Софийски районен съд, като твърди, че няма
доказателства за причинени вреди вследствие поведението на съда.
Позовава се на отхвърляне на заявление на ищеца до МП като неоснователно с
мотив, че продължителността на делото не надхвърля разумния срок, поради което счита че
не е нарушено правото на ищеца за разглеждане и решаване на делото в разумен срок
съгласно чл. 6, § 1 от КЗПЧОС.
Твърди, че не е уточнена претенцията за причинени неимуществени вреди от
действията на ответника, което не позволява установяване на причинна връзка между тях.
Счита иска за недоказано твърдението за претърпени от ищеца неимуществени вреди.
Счита, че претендираните вреди са в значително завишен размер, който не е
съобразен с чл. 52 от ЗЗД, а именно справедливостта като основен критерий за определяне
на неимуществените вреди.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание ищецът е ответникът не се явяват и не изпращат представители.
От представител на трето лице - РП К., се извазява становищеу че претенцията е
недоказана що се отнася до причинените вреди и причинната връзка с действия или
бездействия на ответника.
2
К.ският районен съд, като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по
делото доказателства, съгласно чл. 235 от ГПК намира за установено следното от фактическа
и правна страна:
Искът е допустим, като в с протоколно определение в с.з. на 07.10.2020 г. е оставено
без уважение искането на ответника за прекратяване на производството.
По същество е неоснователен, след като от страна на ищеца не е доказано настъпване
на неимуществени вреди за търговското дружество.
Следва да бъде отбелязано, че фактическите твърдения на страните, изложени в ИМ
и отговора се потвърждават от представените доказателства.
Ищецът в настоящото производство е предявил искова молба срещу страна –
търговско дружество, по договор за финансовообвързан лизинг от 2015 г., а производството
е проведено по реда на чл. 422 от ГПК. Исковата молба е предявена на 25.10.2017 г., като
нея е образувано гр.д. № 75748/2015 г. по описа на ответника - първостепенен съд. Делото
е разпределено на 119-ти гр. състав, като е определен съдия докладчик. С разпореждане от
02.02.2018 г. съдията докладчик е изискал прилагане на проведеното заповедно
производство, което е било разгледано от друг районен съд, като остава неизвестен точният
момент на прилагането му, но това се е случило преди 12.03.2018, когато с разпореждане са
дадени указания на ищеца да представи допълнителни доказателства за заплащане на
дължимата ДТ. Препис от разпореждането е връчен на ищеца на 26.03.2018 г. и указанията
са изпълнени на 30.03.2018 г., като междувременно от страна на ищеца, с молба от
20.03.2018 г. е направено искане за допускане на обезпечение на предявения иск, като е
определена парична гаранция по смисъла на 391, ал. 2 от ГПК, като определената сума е
внесена и са представени доказателства за това на 30.04.2018 г. На 04.05.2018 г. ищецът е
получил издадената обезпечителна заповед.
На 05.06.2018 г., с разпореждане е поставено началото на изпълнение на процедурата
по чл. 131 от ГПК, като препис от ИМ е изпратена на ответника. Съобщението до него
/изпратено на адреса според ТР/ е върнато в цялост на 09.08.2018 г., като междувременно –
на 25.07.2018 г. е залепено уведомление по реда на чл. 47, ал. 1 от ГПК. Съобщение,
изпратено за връчване на адреса според ИМ е връчено на 18.06.2018 г., като макар и да не е
отбелязано качеството на лицето, което го е получило, предвид приложената справка от ТР
това е управителя на търговското дружество - ответник.
С определение от 10.01.2019 г., постановено по реда на чл. 140 от ГПК делото е
насрочено за разглеждане в с.з. на 11.02.2019 г., като на страните е съобщен проекта за
доклад. На посочената дата е даден ход на делото, като е обявено за решаване.
Решението е постановено на 30.05.2019 г. по реда на чл. 238 и 239 от ГПК, като
предявените от ищеца претенции са уважени. Преписи от решението са връчени на страните
– 05.06.2019 г. и 17.06.2019 г., съответно на ищеца и ответника, като на 05.06.2019 г. е
3
разпоредено издаване на изпълнителен лист по молба на ищеца.
От формална страна производството е допустимо, като предявено с правно основание
чл. 2б от ЗОДОВ, след като в преклузивния срок по Глава трета „а“ от ЗСВ – чл. 60, ал. 4, е
подадено заявление от ищеца за обезщетение по реда на тази глава от устойствения закон и
след извършена проверка, съответно изготвяне на доклад от Инспекторат при ВСС, органът
по чл. 60е от ЗСВ е отхвърлил заявлението, като е счел че продължителността на
производството не надхвърля разумния срок.
При тези факти, установени несъмнено съдът намира, че по делото е налице забавяне
в разглеждане на предявените от ищеца претенции, но това забавяне не е съществено и не
следва да се оценява като нарушаващо правото на ищеца да получи правосъдие в разумен
срок. Макар и да не са установени законови срокове за произнасяне на съда при изпълнение
на отделните, последователни процедури по ГПК, настоящия съд намира, че едномесечен
срок за произнасяне при наличието на предпоставките за това е приемлив, разбираем и в
този смисъл допустим, при което не може да се отрече основателността на направеното от
ответника позоваване на общоизвестната, висока натовареност на съдиите в СРС, което
състояние не може да се вмени в отговорност на този съдебен орган /или поне не само на
него/.
Предвид това може да се направи извод, че известно забавяне – около два-три месеца,
е налице при осъществяване на процедурата по проверка за допустимост на исковата молба,
извън процеса по отстраняване на нередовността – липса на доказателства за заплащане на
ДТ. Такова забавяне е налице и при насрочване на делото – около четири-пет месеца, както
и при постановяване на решението – около два месеца, но това забавяне не надхвърля
половината от общата продължителност на производството – една година, седем месеца и
пет дни от предявяване на исковата молба до влизане в сила на съдебния акт, което
преценено в съвкупност и с посоченото основателно възражение на ответника, дава
основание за извод, че забавянето не е до степен, която еднозначно да определи като
нарушено правото на ищеца да получи правосъдие в разумен срок.
Основателно е твърдението на ищеца, че разгледаното дело не представлява правна и
фактическа сложност, от която гледна точка - критерий по чл. 2б от ЗОДОВ, разглеждането
му е продължило повече от възможното. Предмета на делото също не изисква значително
време за разглеждане на делото и събиране на доказателства, с изключение на
обстоятелството, че заповедното производство е разгледано от друг съд и неизбежно има
забавяне заради необходимостта от физическото прилагане на това производство /върнато
след приключване на исковата/. Няма съществено забавяне и обусловено от процесуални
действия на страните, с изключение на нередовността на исковата молба – липса на
доказателства за заплащане на дължимата държавна такса – ищецът е представил вносна
бележка три месеца след предявяване на исковата молба /преди да му бъдат дадени изрични
указания в тази насока, но в неправилно изчислен размер/, както и подаването на молба за
допускане на обезпечение, но тези факти също не са обективни предпоставки за значително
4
забавяне според този критерий на чл. 2б от ЗОДОВ. Тук следва да се отбележи, че част от
забавянето при насрочване на делото се обуславя и от възникване на предпоставките
произнасяне по реда на чл. 140 от ГПК по време на съдебната ваканция.
Следва да се отбележи, че в нито един момент в хода на производството ищецът не е
счел забавянето за толкова значително, че да се възползва от предвидените в ГПК способи за
повдигане на въпроса за това.
Изложеното дава основание за извод, че съставът на Софийски районен съд, в
рамките на задълженията си е извършил необходимите процесуални действия по
надлежното разглеждане на предявените претенции, при което е налице известно забавяне в
отделните произнасяния, но това забавяне не може да се приеме за съществено и да покрива
според настоящия съд критериите за забавено производство до степен нарушаваща правото
на страната на правосъдие в разумен срок.
Според настоящия съд, претенцията на ищеца е неоснователна и предвид липсата на
доказателства за причиняване на вреди както в размера, претендиран от ищеца, а така също
принципно не може да се предполага настъпването на такива заради спецификата на
неимуществените вреди и спецификата на правно-организационната форма, в която ищецът
осъществява търговска дейност. Макар при непозволеното увреждане, стоящо в принципно
в основата и на обезщетителните производства по реда на ЗОДОВ, вредите да се
предполагат няма основания за извод, че не следва да бъдат доказани. В конкретния случай
неимуществените вреди са специфични поради факта, че за едно юридическо лице, което
като правен субект е лишено от чисто човешките характеристики на преживявания и
емоции, които са основание за оборимата презумпция, че при нарушаване на права се
предполага причиняване на неимуществени вреди на физическите лица.
Няма съмнение, че всеки субект може да търпи вреди, като макар и спорно може да се
приеме, че юридическите лица може да понасят вреди определяни като неимуществени, при
което неблагоприятни последици могат да настъпят в неимуществената сфера от дейността
на търговеца. Като такива последици могат да бъдат означени – имидж, репутация и др.,
като макар и да имат неимуществен характер, имат винаги и имуществен израз, изразяващ
се във възможни загуби от уронен престиж, репутация или друго, във връзка с извършваната
конкретна търговска дейност.
В конкретни случай липсват доказателства за претърпени вреди от ищеца. Няма
съмнение, че длъжностните лица в едно търговски субект – в случая капиталово дружество,
понасят редица тревоги и безпокойство, което в определена степен се следва и от характера
на заеманата длъжност – всяко едно от ръководните лица, избрани от собственика на
капитала е отговорно за запазване и развитие на този капитал, а в определени моменти тези
лица могат да понасят и неблагоприятни последици и да преживяват негативни емоции и
заради действия, засягащи неимуществената сфера от дейността на търговския субект.
Според съда обаче по никакъв начин негативните преживявания на членове на
5
управителните органи на търговско дружество не могат да придобият характер на
неимуществени вреди за самото юридическо лице.
В конкретния случая липсват доказателства забавеното разглеждане на делото,
намиращо се на производство пред СРС да е довело до публични негативни отзиви или
последици за ищеца. Липсват доказателства и за разрив в управлението, както и за
разколебаване на доверието в изпраните лица, които осъществяват управление на
търговските дела, съответно и дейността по правна защита на правата на търговеца в
конкретните търговски правоотношения.
Предвид това съдът намира, че следва да отхвърли предявената претенция на ищеца
за осъждане на ответника да му заплати сумата от 2 000 лева, представляваща обезщетение
за неимуществени вреди, вследствие на нарушение на правото на разглеждане и решаване
на гр. д. № 67/2012 г., по описа на СРС, 50 - ти състав в разумен срок, съгласно чл. 6, § 1 от
Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи.
Предвид изхода от делото не следва да се присъждат разноски на ищеца, а така също
и на ответника, доколкото от страна на упълномощения представител е направено формално
искане в такава насока без никаква конкретизация и списък.
Предвид всичко изложено съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ ИСКА, ПРЕДЯВЕН ОТ ИЩЕЦА - М.П.” ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. С.. бул. ’’С.” № 444, представлявано от А.И.Ф.
и М.О. – управители, представител по делото - адвокат Т.М. В. от САК, ЗА
ОСЪЖДАНЕ НА ОТВЕТНИКА - Софийски районен съд, ЕИК BG831462482, със
седалище: гр. С., бул. „Ген. М. Д. С.” № 23 да му заплати сумата от 2 000 /ПЕТ
ХИЛЯДИ/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди
вследствие на нарушение на правото на разглеждане и решаване на гр. д. № 75748/2017
г., по описа на СРС, 119 - ти състав в разумен срок, съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията
за защита на правата на човека и основните свободи.
ОТХВЪРЛЯ ИСКАНИЯТА НА ИЩЕЦА - М.П.” ЕООД, ЕИК ********* И
ОТВЕТНИКА - Софийски районен съд, ЕИК BG831462482 за присъждане на разноски
за производството.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
6