Р Е Ш Е Н И Е
№ 209
12.06.2018 г.
град Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
ХАСКОВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, Втори наказателен
състав,
на шестнадесети май две хиляди и осемнадесета година,
в публично съдебно заседание в състав:
Съдия:Даниела Николова
секретар: Цветелина
Станчева
прокурор:
като разгледа докладваното от съдията
АНД № 358 по описа на Районен
съд - Хасково за 2018 г.
Производството е по реда на чл. 59 и
сл. от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от „Монолит
Транспорт” ООД град Хасково,чрез управителя Г.И.С. срещу Наказателно постановление № 45-0000021
от 28.02.2018 г. на Началник ОО“АА“ - Хасково, с което на дружеството - жалбоподател е наложена
имуществена санкция в размер на 200 лева по чл.105 ал.1 от Закона за автомобилните превози за
нарушение по чл. 57, ал. 1 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. на МТС. В
подадената жалба се релевират оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното
с нея наказателно постановление, което било издадено при допуснати съществени
процесуални нарушения и нарушения на материалния закон.Навеждат се конкретни
доводи за липса на задължителни реквизити в съставения АУАН и издаденото
НП , несъответствие на изложените факти
с дадената правна квалификация на описаното в АУАН деяние и на приложената в НП
санкционна разпоредба. Моли съда да постанови решение, с което да отмени
обжалваното наказателно постановление .
В съдебно заседание пред Районен съд
– Хасково, дружеството - жалбоподател, редовно призовано се представлява от адв.С. Стаматова - Маркова
,която поддържа жалбата по изложените в нея съображения и моли за отмяна на
обжалваното НП.
Административнонаказващият орган –
Началник ОО“АА“ - Хасково, редовно
призован се представлява от С.
Колева ,която оспорва жалбата и моли за потвърждаване на
атакуваното с нея НП.
Жалбата е
подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице,
легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално
допустима.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се
произнесе по основателността й и след като се запозна и прецени събраните
доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно
постановление, намира за установено следното:
На 16.11.2017 г.въз основа на Заповед
№РД-01-910/10.11.2017г. на Изпълнителния директор на ИА“АА“ била извършена от свид. Ж.И.С. , на длъжност
инспектор в ОО „АА” Кърджали , съвместно със свид. –С.К.М. *** и св.П.Т.Г. *** комплексна проверка на дейността на „Монолит
Транспорт ” ООД град Хасково, притежаващ лиценз на Общността № 5059,валиден до
31.01.2026 г. за международен превоз за товари. В хода на проверката се
установило, видно от разпечатка на
дигиталната карта на водача
А. В. А. с ЕГН:********** на МПС
с рег.№******** ,че за дата 02.01.2017г. същия е допуснат до управление на ПС
,без да отговаря на изискванията за
психологическа годност . След справка в
регистъра за психологически изследвания на водачите в база данни на водачите в ИА“АА“, контролните органи
констатирали, че А.В. А. не притежава
валидно удостоверение за психологическа годност. С оглед на това, на „Монолит
Транспорт „ООД , град Хасково е съставен на същата дата, на която била
извършена проверката – 16.11.2017 г., в
присъствие на законния представител на дружеството –Г.И.С. от св.Ж.С. Акт за установяване на административно
нарушение № 222218 за деяние, извършено на 02.01.2017 г., квалифицирано като
нарушение по чл. 57, ал.1 от Наредба №
11 от 31.10.2002 г. на МТ, който управителят на дружеството подписал лично, без
да впише обяснения или възражения в съответната графа. Възражения срещу съставения
акт не са постъпили и допълнително в
рамките на законоустановения срок от съставяне на АУАН.
При издаване на наказателното
постановление, административнонаказващият орган е възприел изцяло фактическата
обстановка, описана в акта за установяване на административно нарушение.
Изложената фактическа
обстановка е категорично установена от представените
по делото писмени доказателства, както и от показанията
на разпитаните в хода на делото свидетели Ж.С., П.Г. и С.М. , чиито показания съдът кредитира относно обстоятелствата, изложените в
АУАН и тези, свързани с неговото съставяне, като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал , безпротиворечиви и последователни. Същите се основават на преки и непосредствени впечатления, досежно изнесените факти,констатирани
в хода на извършената проверка , поради което съдът ги
възприема като достоверни при обосноваване на фактическите си изводи.
При така установените факти съдът
намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.
57, ал. 1 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари, издадена от Министъра на транспорта и съобщенията, обн., ДВ, бр. 108 от 19.11.2002 г., в редакцията й към датата на твърдяното нарушение, лицето по чл.
2, ал. 1 от
същата наредба допуска
до управление на превозните средства за международни превози на пътници и товари само водачи,
които са психологически годни. Според чл. 105 ал.1 от Закона за
автомобилните превози/действаща към момента
на нарушението/,за нарушения на този закон и на подзаконовите нормативни актове, издадени въз основа
на него, с изключение на изискванията за превоз на опасни товари, за които
не е предвидено друго наказание, се налага наказание глоба или имуществена
санкция 200 лв.
При съставяне на АУАН съдът констатира процесуални нарушения от категорията на съществените,които ще бъдат коментирани по-долу в настоящото изложение. При съставяне на акта за установяване на административно нарушение не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка със съставянето и връчването му лично на законния представител на дружеството - жалбоподател. На управителя на „Монолит Транспорт ” ООД, град Хасково е осигурена възможност да се запознае с неговото съдържание, както и да направи възражения по него. Съдът не споделя оплакванията в жалбата , че в АУАН не са посочени дата и място на извършване на нарушението.Видно от съдържанието на съставения срещу дружеството-жалбоподател АУАН за дата на нарушението е приета 02.01.2017г. ,когато се твърди да е управлявано ПС с водач А.В.А. ,а като място на нарушението е посочено гр. Хасково , пл.“Градска болница“, комплекс „21 век „№1 №5,съвпадащо със седалището на дружеството- превозвач .Със съставяне на АУАН на 16.11.2017 г. са спазени давностните срокове по чл.34 от ЗАНН за съставяне на АУАН - както тримесечния, започващ да тече от установяване на нарушението, на която дата следва да се приеме, че е открит и нарушителя –16.11.2017 г., така и едногодишния срок - от извършване на нарушението. С оглед събраните данни при извършената проверка, актосъставителят е възприел и описал факта на осъществяване на управление на МПС от водач, който към момента на превоза не е притежавал валидно удостоверение за психологическа годност и е подвел тези факти като нарушение по чл. чл. 57, ал. 1 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари
, издадена от Министъра на транспорта и съобщенията, осъществено от превозвача „Монолит Транспорт“ ООД, град Хасково, като лице по чл. 2, ал. 1 от същата наредба, явяващо се адресат на задълженията по нея. Разпоредбата на посочената за нарушена норма –чл. 57, ал.1 от Наредба № 11 от 31.10.2002г. за международен превоз на товари от своя страна предвижда задължение за лицата по чл.2, ал.1 от същия нормативен акт да допускат до управление на превозните средства за международни превози на пътници и товари само водачи, които са психологически годни.Следователно ,за да е осъществен състава на това нарушение от обективна страна е необходимо посочените в чл.2, ал.1 от Наредбата субекти, да са допуснали до управление на превозно средство за международен транспорт водач, който не отговаря на изискванията за психологическа годност . В този смисъл при фактическото описание на нарушението, в АУАН и НП следва да се съдържа посочване на всеки един от тези признаци. В случая такова посочване на съставомерен от обективна страна признак на вмененото нарушение по чл.57 ал.1 от горепосочената Наредба не е налице , тъй като в АУАН, не е намерил отражение факт, дали с моторното превозно средство е осъществяван именно международен превоз. Всъщност това нарушение е пренесено и в НП, където този съставомерен елемент отново липсва при фактическото описание на нарушението . По този начин и двата административни акта страдат от процесуален порок,изразяващ се в допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 42, т.4 и чл. 57, ал.1 т.5 от ЗАНН. Нарушението е съществено, тъй като препятства наказаното лице да упражни в пълен обем правото си на защита, а съда да осъществи контрол за законосъобразност на санкционният акт и е самостоятелно основание за отмяната на последния. Отделно от това от събраните в съдебното производство доказателства не се доказва дружеството да е осъществило състава на нарушение по чл.57, ал.1 от Наредба № 11. На първо място не е спорно обстоятелството, че „Монолит транспорт“ООД попада в кръга лица визирани в чл.2, ал1 и притежава лиценз на Общността за международен превоз на товари. Безспорно е също така,че удостоверението за психологическа годност на визираният в АУАН и НП водач на МПС А. А. не е било валидно към датата на нарушението ,а видно от приобщената към АНП разпечатка от дигиталната карта е ,че на 02.01.2017г. А. А. е управлявал МПС с рег. № ******** . Недоказано обаче по делото е останало обстоятелството, че с процесният автомобил на 02.01.2017г. е
осъществяван именно
международен превоз. Съгласно легалното определение за „международен превоз„ дадено в параграф 1 ,
т.14 от ДР на ЗАвП“Международен
превоз“ е всеки превоз на товари или пътници, при
които се преминава през държавна граница.Нито
в хода на административно-наказателното
производство, нито в хода на съдебното производство са събирани доказателства удостоверяващи факта,че с конкретното ПС е преминавана
държавна граница. В дигиталната карта на водача не е
визирано какъв е бил маршрута по
който се е движело превозното средство, липсват представени товарителници и командировъчни
заповеди. Този факт не се установява
и от събраните гласни доказателства, а наличието
на това обстоятелство,
би могло да е само предмет
на предположения, което
в санкционното производство
е недопустимо.
На последно място,според
настоящия съдебен състав е налице и материална незаконосъобразност на
издаденото НП,
доколкото административно наказателната отговорност на дружеството - жалбоподател е ангажирана за допустителство.
Съгласно чл.10 ЗАНН при административни нарушения допустителите се наказват само в случаите, предвидени в съответния закон или указ. Посочената възможност изрично следва да е намерила
отражение във въведената и съответваща на конкретното нарушение санкционна норма. В разпоредбата на чл.105 ал.1 от ЗАвП обаче не е предвидена санкция за допустителство,а санкция за нарушения на ЗАвП и подзаконовите актове по приложението им ,за които
не е предвидена изрична такава. Дори и да бъде установена
санкционна норма със съответно съдържание,
същата задължително следва да е съобразена
с обстоятелството, че разпоредбата на чл.10 ЗАНН винаги се тълкува във връзка
с нормативния регламент
на чл.25, ал.2 ЗАНН, съгласно който
за административни нарушения, извършени при осъществяване дейността на предприятия, учреждения и организации, отговарят работниците и служителите, които са ги извършили,
както и ръководителите, които са допуснали
да бъдат извършени.Поради
допуснатите процесуални
нарушения ,които са съществени обжалваното НП следва да бъде
отменено.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 45-0000021 от 28.02.2018 г. на Началник ОО“АА“ – Хасково.
Решението подлежи на обжалване пред
Административен съд - Хасково в 14 – дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия: /п/ не се чете.
Вярно с оригинала!
Секретар: Ц.С.