О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
................./................
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито
съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА
РОСИЦА СТАНЧЕВА
като
разгледа докладваното от съдия Р. Станчева
въззивно
ч.гр.д. № 131/2019г. по описа на съда,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.248 ГПК.
Постъпила е молба от И. Андрева П.,
чрез адв.В. за изменение на постановеното по настоящото дело въззивно решение в
частта му относно разноските, които молителката е осъдена да заплати на
въззивника С.В.С..
В молбата са изложени доводи, че не
са налице житейски, морални и правни основания за присъждане на разноски в
полза на въззивника, който има качеството на длъжник в изпълнителното
производство и поради това няма право на разноски, както и че тя не е станала
повод за предприетото от него обжалване. Твърди се още, че жалбата на въззивника
не е била уважена в цялост и дори да се приеме, че отговаря за разноски, то с
оглед на този резултат не дължи пълния им размер. В същото време съдът не е
присъдил разноски и по направеното от нея искане. Отправеното до съда искане е
за изменение на решението в частта му за разноските като същото бъде отменено в
осъдителната му част, евентуално размерът на присъдените разноски да бъде
преизчислен съобразно уважената част, както и да й се присъдят разноски в нейна
полза за отхвърлената част от жалбата.
В срока по чл.248 ГПК е постъпил
отговор от насрещната страна – С.С., в който се излагат доводи за недопустимост
на молбата поради липсата на представен списък по чл.89 ГПК, а в условията на
евентуалност и за нейната неоснователност.
Съдът като взе предвид изложеното от
молителката и материалите по делото, намира, че молбата е депозирана в срока по
чл.248 ал.1 ГПК, поради което е процесуално допустима. Възраженията за
недопустимост поради липсата на представен списък по чл.80 ГПК са неоснователни,
доколкото следва да се приеме, че такъв е инкорпориран в отговора по
депозираната от С.С. жалба /в т.см. мотиви към т.2 от ТР № 6/2012г. на ОСГТК на
ВКС/.
Разгледана по същество, молбата е и
неоснователна по следните съображения:
С решението си от 04.04.2019г.
настоящият състав се е произнесъл по депозираната от С.С. жалба срещу решението
на ОС – Варна, постановено на 24.10.2018г. по в.гр.д. № 1316/2018г., като
обжалваното решение е отменено изцяло и вместо него е постановено друго за
отмяна на обжалваното разпределение, и е извършено ново разпределение на сумата
от 1 034 лева. С оглед този изход на спора и отчитайки обстоятелството, че
пред окръжния съд са били обжалвани два акта на съдебния изпълнител, а с
обжалваното решение съдът се е произнесъл само досежно обжалваното
разпределение, в полза на жалбоподателя С. са присъдени разноски за настоящото
производство, както и половината от заплатеното адвокатско възнаграждение за
обжалването в първа инстанция.
Не са налице основания за ревизиране
на така разпределената отговорност за разноските.
Доводите на молителката за недължимост
на разноски в полза на жалбоподателя поради това, че в качеството му на длъжник
по изпълнителното дело той няма право на разноски, както и че тя не е станала
повод за предприетото обжалване са неоснователни.
Обжалването на действията на съдебния
изпълнител е израз на правото на защита на всяка една от страните в
изпълнителния процес, поради което и в производството пред съда по чл.435 и сл. ГПК, респ. чл.463 ГПК процесуалното им качество в изпълнението е ирелевантно.
Отговорността за направените по повод на предприето обжалване разноски се
разпределя съобразно общото правило, изведено от разпоредбите на чл.78 ГПК –
всяка от страните има право на разноски съобразно уважената, респ. отхвърлената
част от жалбата.
В случая, жалбата на С. срещу
обжалваното от него решение на ОС – Варна е изцяло уважена. Уважена изцяло е и
жалбата му срещу атакуваното разпределение, тъй като с произнасянето си по
същество настоящият състав е отменил същото в цялост и е направил ново
разпределение.
Ето защо, молителката, явяваща се
ответник по депозираните от С.С. жалби отговаря за всички направени от него
разноски както за производството пред окръжния съд вр. обжалваното
разпределение, така и за настоящата инстанция. В същото време тя няма право на
разноски вр. предмета на настоящия спор, именно поради пълното уважаване на
жалбата по чл.463 ГПК и на жалбата срещу постановеното по нея решение на
окръжния съд. Несподелянето на някои от наведените от жалбоподателя доводи не е
равнозначно на частично отхвърляне на жалбите.
В заключение, молбата за изменение на
постановеното по настоящото дело решение в частта му за разноските следва да се
остави без уважение.
Водим от изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата
на И. Андрева П., вх. № 2481/25.04.2019г. за изменение на постановеното по
настоящото дело въззивно решение в частта му относно разноските.
Определението не подлежи на обжалване,
на осн. чл.248 ал.3 ГПК.
ПРЕДЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.