Р Е Ш Е Н И Е
№ 01.10.2020
година гр.София
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд , Гражданско отделение ,
II “Б” състав , в публично заседание на двадесет и осми септември две хиляди и двадесета година , в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
КАЛИНА
АНАСТАСОВА
Мл.съдия ЕВЕЛИНА
МАРИНОВА
при секретар Д.Шулева
като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №2478 по описа на 2020 година,
за да се произнесе взе предвид
следното :
Производството е по
чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №2478/2020 г по
описа на СГС е образувано по въззивна жалба на Етажна собственост на комплекс „В.*“
гр.София ул.******срещу решение №269773 от 08.11.2019 г постановено по
гр.д.№46670/18
г на СРС , 45 състав , с което са отхвърлени исковете на въззивника с правно основание чл.6 ал.1 т.10 ЗУЕС и чл.86 ал.1 ЗЗД да се осъди В.Т.В. *** да
заплати сумата от 559,37 лева, представляваща незаплатена годишна такса
за управление и поддръжка на комплекса за 2015г за ателие №1 на приземен етаж в
Секция 2 на комплекса от 54,62 кв.м. , сумата от 191,39 лева лихва за забава върху
сумата от 559,37 лева за 2015 г , за периода от 01.03.2015г. до 13.07.2018г.; сумата
от 559,37 лева, представляваща годишна такса за управление и поддръжка
на комплекса за 2016 г за ателие №1 на приземен етаж в Секция 2 на комплекса от
54,62 кв.м., и сумата от 134,40 лева лихва за забава върху сумата от
559,37 лева за 2016 г за периода от 01.03.2016г. до 13.07.2018 г ; ведно със
законната лихва върху главниците от 16.07.2018 г до окончателното им изплащане .
Въззивникът излага доводи за
неправилност на решението на СРС , тъй като в протокола на ОС на СЕ на
24.03.2016 г всички присъстващи са гласували да се запазят плащанията от 4,5
евро на кв.м. от всеки обект за поддържане и управление на комплекса . За
въпросния размер на плащането са приложени 8 броя договори с други собственици .
ОС на ЕС е потвърдило и извършените до този момент действия по управление и
поддръжка до 2015 г . Ответницата не е подписала договор по чл.2 ЗУЕС , а има
неформални облигационни отношения по заплащане на таксата .
Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в
който оспорва въззивната жалба . Ищецът няма активна легитимация да води иска и
да подаде въззивната жалба . Не е доказано от колко блока или секции се състои
ЕС . Представените протоколи на ОС на ЕС се различават помежду си и не е ясно
да е спазен кворума .
Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника
на 18.12.2019 г и е обжалвано в срок на 02.01.2020 г първи работен ден след 01.01.2020 г ,
който е почивен ден .
Налице е правен интерес на въззивника
за обжалване на решението на
СРС.
След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна :
В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна
проверка за нищожност и недопустимост на съдебното решение , като такива основания
не се констатират
. Исковата молба и въззивната жалба са
подадени от адвокат , който е преупълномощен от пълномощник
на етажната собственост .
Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във
въззивната жалба изрични доводи , като може да
приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно
решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
За да отхвърли исковете СРС е приел , че безспорно ответницата е собственик на обект в етажната
собственост - ателие №1 на приземен етаж в Секция 2 на комплекса от 54,62 кв.м.
Според решение по т.20 , протокол от ОС на ЕС от 24.03.2016г са делегирани
права за предприемане на действия по събиране на просрочени задължения от името
на ЕС, поради и което искът е предявен от надлежна страна, представлявана от „В.Б.“
ООД . Ответницата няма договор с „В.Б.“ ООД по чл.2 ЗУЕС и спрямо нея се
прилагат общите правила на ЗУЕС т.е. трябва да има решения на ОС на ЕС за
годишната такса за управление и поддръжка за 2015 г и 2016 г. В представения
протокол на ОС на ЕС от 24.03.2016 г липсва надлежно решение за определяне на годишната
такса за управление и поддръжка в размер на 4,50 евро . С решението по т.10
само е възложено „В.Б.“ ООД да продължи поддръжката и управлението до избиране
на ново фасилити дружество . Страните нямат нито
договор , нито решение на ОС на ЕС за процесните 2015 г и 2016 г .
Решението на СРС е частично неправилно . Следва да се споделят мотивите на първоинстанционния
съд , че за 2015 г липсва решение на ОС на ЕС за определяне на такси за
управление и поддържка . Във въззивната жалба се признава , че ОС на ЕС от
24.03.2016 г е първото събрание на ЕС , а преди това ЕС е „функционирала“ на
базата на индивидуални договори между собствениците и „В.Б.“ ООД. Безспорно
ответницата не е подписала такъв договор , но това е ирелевантно обстоятелство
, тъй като искът е подаден от ЕС за
такси към него , а не от това дружество . С аргумент от чл.11 ал.1 т.4,5 ЗУЕС ОС на ЕС не може да приеме решение за установяване на вноски за управление
и поддържане „с обратна сила“ – за предходна вече изтекла година . Решение за
такива вноски може да се вземе преди да е започнала съответната година или в
течение на годината ако става въпрос за обща годишна вноска . Исковете за
главница и лихви за забава за 2015 г са неоснователни и правилно са отхвърлени
от СРС .
По отношение на таксата за 2016 г
неправилно СРС е приел , че липсва решение на ОС на ЕС за определяне на размера
на вноските за управление и поддържка в ЕС. С решение №19 по протокола на ОС на
ЕС от 24.03.2016 г е взето решение „В.Б.“ ООД да продължи да поддържа комплекса
като „финансовите условия и параметри остават непроменени“ . В исковата молба е посочено , че тези
„параметри“ са включвали плащане от 4,5 евро на кв.м. от всеки обект , както и
че тези плащания са продължили с години и не са променяни т.е. били са известни
на собствениците в комплекса . Ответницата не е възразила за това обстоятелство
, а само че липсвало решение на ОС на ЕС за този размер на таксата . За
доказване на размера на таксата от 4,5 евро на кв.м ищецът е представил
договори с трети лица , в които тази такса е изрично посочена и е еднаква за
всички тях .
При това положение трябва да се приеме
, че с решение №19 по протокола на ОС на ЕС от 24.03.2016 г е приета такса от
4,5 евро на кв.м за 2016 г и тази такса се
дължи от ответницата .
Няма данни ответницата да е обжалвала решение
№19 по протокола на ОС на ЕС от 24.03.2016 г и същото е влязло в сила спрямо
нея . Както е посочено в решение №39 от 19.02.2013 г по
гр.д.№657/12 г на ВКС , I ГО решенията на етажната собственост не
са сделки и за тях не се прилага ЗЗД. Законосъобразността на тези решения се
определя от правилата в ЗС и ЗУЕС, а не от ЗЗД. Специфичен е и контрола за
спазването им. За разлика от нищожността на сделките, на която може да се
позове всяка страна и заинтересовано лице безсрочно, контролът за
законосъобразност на решенията на етажната собственост е съдебен и е ограничен с
преклузивен срок , освен ако не са нарушени свръхповелителни норми на закона - определение №151 от
05.03.2020 г по гр.д.№4443/19 г на ВКС , IV ГО.
В случая не се констатира решение №19
по протокола на ОС на ЕС от 24.03.2016 г да противоречи на основополагащи норми
на българското право и същото обвързва ответницата . Доколкото в решението не е
установена конкретна дата на дължимост на годишната
вноска и няма данни за покана от страна на ищеца , то на основание чл.84 ал.2 ЗЗД не се дължат лихви за забава върху таксата за 2016 г .
Налага се изводът , че решението на СРС трябва
да се отмени частично само в частта , в която е отхвърлен иска за сумата от 559,37
лева, представляваща годишна такса за управление и поддръжка на комплекса
за 2016 г . В останалата част решението на СРС трябва да се потвърди . Пред СРС
разноски /по компенсация/ се дължат от ищеца , но в размер на 18,18 лева , а не
на 331,12 лева . Пред СГС ищецът има право на разноски в размер на 11,47
лева съобразно уважената част от иска. Ответникът няма право на разноски ,
защото не е доказал същите – разписката за платено адвокатско възнаграждение е
изготвена едностранно от адвоката .
Водим от горното , СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №269773 от 08.11.2019 г постановено по
гр.д.№46670/18
г на СРС , 45 състав , в частта , с която
е отхвърлен иска на Етажна собственост на комплекс „В.*“ гр.София ул.******с правно
основание чл.6 ал.1 т.10 ЗУЕС да се осъди В.Т.В. *** да заплати сумата от 559,37
лева, представляваща незаплатена годишна такса за управление и поддръжка на
комплекса за 2016 г за ателие №1 на приземен етаж в Секция 2 на комплекса от
54,62 кв.м. ; ведно със законната лихва от 16.07.2018 г до окончателното заплащане
на сумата ; както и в частта , в която Етажна собственост на комплекс „В.*“
гр.София ул.******е осъдена да заплати на В.Т.В. *** разноски пред СРС над
18,18 лева до 331,12 лева ; и вместо
него ПОСТАНОВЯВА :
ОСЪЖДА В.Т.В. ***
да заплати на Етажна собственост на комплекс „В.*“ гр.София ул.******на
основание чл.6 ал.1 т.10 ЗУЕС сумата от 559,37 лева, представляваща
незаплатена годишна такса за управление и поддръжка на комплекса за 2016 г за
ателие №1 на приземен етаж в Секция 2 на комплекса от 54,62 кв.м. ; ведно със
законната лихва от 16.07.2018 г до окончателното заплащане на сумата .
ПОТВЪРЖДАВА посоченото
решение в частта , в която са отхвърлени исковете по чл.6 ал.1 т.10 ЗУЕС
и чл.86 ал.1 ЗЗД за сумата от 559,37
лева, представляваща незаплатена годишна такса за управление и поддръжка на
комплекса за 2015г за ателие №1 на приземен етаж в Секция 2 на комплекса от
54,62 кв.м. , сумата от 191,39 лева
лихва за забава върху сумата от 559,37 лева такса за 2015 г , за периода от
01.03.2015г. до 13.07.2018г.; и сумата от 134,40 лева лихва за забава
върху сумата от 559,37 лева такса за 2016 г за периода от 01.03.2016г. до
13.07.2018 г ; ведно със законната лихва върху главницата за 2015 г от
16.07.2018 г до окончателното й заплащане, както и в частта , в която Етажна
собственост на комплекс „В.*“ гр.София ул.******е осъдена да заплати на В.Т.В. ***
разноски пред СРС от 18,18 лева.
ОСЪЖДА В.Т.В. ***
да заплати на Етажна собственост на комплекс „В.*“ гр.София ул.******сумата от 11,47
лева разноски пред СГС.
Решението не подлежи
на обжалване пред ВКС поради материален интерес под 5000 лева по всеки от
обективно съединените искове /чл.280 ал.3 т.1 ГПК/.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.