О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№463
град Велико Търново, 18.10.2022 г.
Административен съд – Велико Търново, VI - ти
състав, в закрито съдебно заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет
и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН БУЮКЛИЕВ
като разгледа докладваното от докладчика адм. дело № 544/2022 г. по описа на Административен съд – гр. Велико
Търново, за да се произнесе, съобрази следното:
Ищецът
„Център Мотив“ ЕООД – град Свищов, чрез адв. И.И. от САК, е предявил иск срещу
Агенция по вписванията за обезщетение в размер от 915 лв. за причинени му от
служители на тази агенция имуществени вреди.
В
обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че с решение №20 ат
22.03.2021 година по т.д. 15/2021 г. на ВТОС е отменен отказ №20210128102936 от
3.2.2021 година на длъжностно лице по регистрация към Агенцията, който е бил
постановен по заявление от 28.10.2021 година на ищеца. Съдът е указал на
служителите на Агенцията да се произнесат отново след провеждане на процедурата
по чл.22, ал.5 от ЗТРРЮЛНЦ. Това решение е било обжалвано от Агенцията пред
ВТАС, образувано е било в.т.д. №228/2021 година, като с определение на този съд
жалбата е оставена без разглеждане и производството е прекратено. Това решение
е обжалвано, като ВКС с определение №60373 от 26.10.2021 година е потвърдил
определението на ВТАС. Дружеството – ищец е било представлявано пред ВТОС от
адвокат – пълномощник, като този пълномощник е представлявал дружеството и в
производствата пред ВТАС и ВКС съгласно договорите за правна помощ. За тези си
процесуални действия дружеството е заплатило на адвокат разноски в размер от
900 лв. Освен това дружеството заплатило държавна такса за иницииране на
производството в размер от 15 лева. С оглед характера на производството, тези направени
разноски не могат да се възложат на насрещната страна, каквато при тези
производства липсва. Посочените разноски са направени от ищеца единствено
поради незаконосъобразният отказ на служителите на ответника и са пряка
резултат от този отказ. Затова тези разноски са имуществени вреди, подлежащи
според ищеца на репариране по реда на ЗОДОВ. Поддържа се, че разпоредбата на
чл.541 от ГПК не е пречка според ищеца молителят по тази разпоредба по общия
исков ред да претендира за обезщетяване на претърпените вреди, каквито са
според ищеца разноските за адвокат и за държавна такса.
Така
предявеният иск за обезщетение е недопустим с аргумент от чл.8, ал.3 от ЗОДОВ.
Съгласно
чл.
8, ал. 3 на ЗОДОВ, чиито ред е приложим съгласно чл.
28, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ, когато закон или указ е предвидил специален начин на
обезщетение, този закон не се прилага.
В
случая такъв ред е налице, тъй като се претендира обезщетяване на причинени
имуществени вреди, произтичащи от отменен от съда отказ на длъжностно лице по
регистрацията в съдебното производство по отмяната му, изразяващи се в
заплатено адвокатско възнаграждение и държавна такса, на практика сторените от
страната разноски в спорното производство. Отговорността за разноски произтича
от неоснователно предизвикан правен спор и може да се осъществи само по висящия
процес, но не и с отделен иск.
Производството
по обжалване на отказ на длъжностно лице по регистрацията да извърши вписване
на заявени пред него обстоятелства е изрично уредено в чл.
25 ЗТРРЮЛНЦ. Отказът подлежи на обжалване пред окръжния съд по седалището
на търговеца или клона на чуждестранен търговец, юридическото лице с
нестопанска цел или клона на чуждестранно юридическо лице с нестопанска цел,
като съдът разглежда жалбата в състав от един съдия в закрито заседание по реда
на глава
двадесет и първа "Обжалване на определенията" от Гражданския
процесуален кодекс. Решението на съда подлежи на обжалване в 7-дневен срок
от съобщаването му пред съответния апелативен съд, чието решение е окончателно.
С
оглед предмета на обжалване, производството пред окръжния съд не е охранително
както твърди ищецът, тъй като не произтича от дължима се и постановена от съд
защита, а от разглеждане правилността на постановен от извънсъдебен орган акт,
комуто по силата на специален закон са вменени права и задължения за извършване
на административна услуга. При това положение е недопустимо пренасянето на
въпроса за дължимостта на сторените в производството по обжалване разноски, при
приложението на чл. 78, ал. 1 ГПК, във вр. с чл.
278, ал. 4 ГПК от това производство в исковото по чл.
203, ал. 1 АПК.
В
подкрепа на това разбиране е и изричната разпоредба на чл.25, ал.6 от ЗТРРЮЛНЦ,
според която „В производствата съдът присъжда разноски на страните по реда на Гражданския
процесуален кодекс.“. Съобразно изхода на спора, разглеждан в
производството по чл.25, ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ, съдът по оспорването следва да се
произнесе и по дължимостта на претендираните разноски съгласно разпоредбата на чл.
81 ГПК. При това е налице ефективно правно средство на защита, процесуален
ред, по който изведеното като искова претенция вземане да се претендира, което
изключва приложимостта на исковия ред и обосновава извод за недопустимост на
предявения иск с правно основание чл.
28, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ. При това положение с аргумент от чл.8, ал.3 от ЗОДОВ,
предявеният иск по чл.1 от ЗОДОВ е недопустим.
Следва
исковата молба да се върне на ищеца, като производството по делото се прекрати.
В този смисъл е например определение №
3255 от 2.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2213/2020 г., III отделение, както и
други.
Водим от горното Великотърновският административен
съд, шести състав
О П Р Е Д Е Л И :
ВРЪЩА исковата молба на „Център Мотив“ ЕООД – гр. Свищов, ЕИК
*********, с която се иска ответника по иска Агенция по вписванията да
з-заплати на ищеца обезщетение от 915 лв. в едно със законната лихва върхутази
сума и прекратява производството по делото.
Определението
може да се обжалва с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му пред
Върховния административен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: