№ 4674
гр. София, 18.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 163 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Г. КОЮВА
при участието на секретаря МИНКА Х. БАШОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. КОЮВА Гражданско дело №
20241110136895 по описа за 2024 година
Предявени са обективно и субективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК вр. Чл.415, ал.1, т.1 ГПК и чл.79, ал.1 и чл. 86 ЗЗД, и чл.150 и сл.
ЗЕ.
Производството е образувано по подадена в съда искова молба от ищеца Т*** ***, със
седалище и адрес на управление гр.С***, срещу двама ответници Г. П. С., ЕГН
**********, с адрес гр.С***, и З. К. Ж., ЕГН **********, с адрес с.Б***, като моли съдът да
се произнесе с решение, с което да се признае за установено спрямо двамата ответника,
че дължат на ищец при условията на разделност при квоти 1/8 за Г.П.С. и 7/8 за З.К.Ж. от
всички дължими суми - СЛЕДНИТЕ СУМИ – обща сума от 2165,88 лева/лв./, от които цена
на доставена от дружеството топлинна енергия/ТЕ/ в размер на 1819,28лв. за период
1.5.2020г.-30.4.2022г., ведно със законна лихва за периода от 15.12.2023г./дата на подаване на
заявление по чл.410 ГПК в съда/ до изплащане на вземането, и мораторна лихва върху ТЕ за
периода от 15.09.2021г. до 29.11.2023г. в размер на 317,12лв., и цена на извършена услуга за
дялово разпределение/ДР/ в размер на 23,69лв. за период 1.11.2020г.-30.4.2022г., ведно със
законна лихва за периода от 15.12.2023г. до изплащане на вземането, и мораторна лихва
върху ДР за периода от 16.12.2020г. до 29.11.2023 г. в размер на 5,79лв., като сумите са
начислени за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. С***, и с инсталация №***, като
сумите се разделят между двамата длъжника както следва:
1/ За Г. П. С. - за дължима 1/8 от обща сума 2165,88лв., от които цена на доставена от
дружеството топлинна енергия/ТЕ/ в размер на 227,41 лв. за период 1.5.2020г.-30.4.2022г.,
ведно със законна лихва за периода от 15.12.2023г. до изплащане на вземането, и мораторна
лихва върху ТЕ за периода от 15.09.2021г. до 29.11.2023 г. в размер на 39,64 лв., и цена на
извършена услуга за дялово разпределение/ДР/ в размер на 2,96 лв. за период 1.11.2020г.-
30.4.2022г., ведно със законна лихва за периода от 15.12.2023г. до изплащане на вземането, и
мораторна лихва върху ДР за периода от 16.12.2020г. до 29.11.2023 г. в размер на 0,72 лв.;
2/ За З. К. Ж. - за дължими 7/8 от обща сума 2165,88лв., от които цена на доставена от
дружеството топлинна енергия/ТЕ/ в размер на 1591,87 лв. за период 1.5.2020г.-30.4.2022г.,
1
ведно със законна лихва за периода от 15.12.2023г. до изплащане на вземането, и мораторна
лихва върху ТЕ за периода от 15.09.2021г. до 29.11.2023 г. в размер на 277,48 лв., и цена на
извършена услуга за дялово разпределение/ДР/ в размер на 20,73 лв. за период 1.11.2020г.-
30.4.2022г., ведно със законна лихва за периода от 15.12.2023г. до изплащане на вземането, и
мораторна лихва върху ДР за периода от 16.12.2020г. до2 9.11.2023 г. в размер на 5,07 лв., за
които суми е издадена Заповед за изпълнение /ЗИ/№ 586/8.1.2024г. по заповедна част на
производството по ЧГД№ 69170/2023г. по опис на СРС.
Ищецът твърди, че двамата ответника са потребители на топлинна енергия за битови
нужди по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ за периода описан в ЗИ№ 586/8.1.2024г. и в ИМ, за
процесния топлоснабдения имот посочен в ЗИ и ИМ, с ***, и с инсталация № ***. Посочва,
че съгласно действащите през този период общи условия на ищеца /чл.33 от ОУ/ клиентите
са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.32, ал.1 и ал.2
ОУ в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Също така имат
задължение да заплащат стойността на фактурата по чл.32, ал.2 и ал.3 ОУ за потребеното
количество топлинна енергия/ТЕ/ за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Съгласно влезлите в сила ОУ топлопреносното предприятие
начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл.32,
ал.2 и ал.3 ОУ, ако не са заплатени в срока по ал.2 от ОУ. При неизпълнение в срок на
задълженията по чл.32, ал.2 ОУ, клиентите заплащат на продавача обезщетение в размер на
законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането на дължимата сума за ТЕ.
Твърди, че двамата ответника не са изпълнили насрещното си задължение, като не са
заплатили стойността на доставената ТЕ за посочения период и цената на услугата дялово
разпределение/ДР/. Твърди се, че ответниците са изпаднали в забава, затова е начислена и
лихва за забава.
Моли съдът да уважи всички претенции, с присъждане на сторените по делото
разноски за двете части на производството – заповедна и искова.
Прави доказателствено искане за допускане на съдебно-техническа и съдебно-
счетоводна експертиза, които да отговарят на поставените в исковата молба задачи. Моли за
изискване и прилагане към настоящото дело ЧГД № 69170/2023 г. по описа на СРС, 163-ти
състав.
Направил е искане по чл. 219, ал. 1 ГПК за конституиране на страна на ищеца на трето
лице-помагач в лицето на „Х***“ АД, в качеството му на дружество, осъществяващо
услугата дялово разпределение на топлинна енергия до процесния имот. Направил е искане
по чл. *** ГПК да бъде задължено третото лице – помагач да представи всички относими
документи във връзка отчитането и разпределянето на ТЕ, касаещи процесния период и
имот документи.
Ответникът З. К. Ж. е подал отговор на исковата молба с вх.№ 344790/29.10.2024 г.,
който е извън срок, който е изтекъл на 22.9.2024г. / л.68 от делото/, като по същество се
потвърждава, че този ответник е собственик на 7/8 ид.части от описан в ИМ обект –
Апартамент *** но се твърди, че въпреки придобитата собственост този ответник никога не
е владял имота, а владението е било изцяло във втория ответник Г. С.. Оспорва се този
ответник да е ползвал ТЕ в имота. Оспорват се сумите като погасени по давност, без се
конкретизира за кои суми е изтекла такава.
По искането за назначаване на СТЕ и ССЕ ищецът оставя същото на преценка на съда,
но счита, че не следва да понася разноски, защото никога не е владял имота. Моли за
присъединяване на дело за делба по ГД № 10621/2016 г.по описа на СРС, 52-ри състав.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Г. П. С., чрез назначен на разноски на ищеца особен
представител – адвокат, е подал отговор на исковата молба с вх. № 389790/03.12.2024 г., при
спазване на срока по чл. 131 ГПК. Твърди, че с Постановление за възлагане на НИ след
2
публична продажба, влязло в сила на 17.03.2022 г., описаният в ИМ имот е придобит от
трето неучастващо лице в спора – С***, затова след тази дата това лице е придобило всички
задължения, включително тези, за които е спорът. Оспорва се този ответник да дължи суми
за период 17.03.2022 – 30.04.2022 г. на ищеца. Оспорва се, че за сумите преди 15.12.2020 г. е
настъпила погасителна давност / кратка 3-годишна/. Моли за отхвърляне на исковете.
Моли за допускане на допълнителни задачи към вещото лице по СТЕ и ССчЕ.
По делото е постъпила молба с вх. № 18741/20.01.2025г. от третото лице – помагач
„Х***“ ***. Със същата са представени писмени доказателства относно изготвените
изравнителни сметки за процесния имот и период, издадени на името на Ж., както и
протоколи за неосигурен достъп.
Съдът, като взе предвид разпоредбите на чл.12 и чл.235 ГПК, и като прецени
събраните по делото и относими към разрешаване на спора доказателства, по отделно и в
тяхната съвкупност, и във връзка с доводите и съображенията на страните, и съгласно
правните норми уреждащи спорните отношения, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
По делото са приети следните копия на писмени документи като доказателства –
Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК /л.9-13/; Постановление за
възлагане на недвижим имот то 1.3.2022г. /л.15-17/; Протокол за въвод във владение /л.18-
19/; Писмо от С***“ /л.20/; Молба от Държавна спестовна каса, Жилищно кредитиране
/л.21/; Съгласие–молба до Съдия по вписванията към Служба по вписванията /л.22-23/;
Договор за продажба на наследство /л.24-25/; Договор за продажба на наследство /л.26-27/;
Нотариален акт за прехвърляне на идеални части от недвижим имот в изпълнение на
задължение № ***, том *** рег. № *** дело № ***г. /л.28-30/; Искова молба за делба на
недвижим имот /л.31-34/; Саморъчно завещание от П*** /л.35/; Протокол за обявяване на
саморъчно завещание от 22.12.2015 г. /л.37-38/; Протокол от 07.10.2007 г. от ОС на ЕС с
адрес гр.С*** /л.39-41/; Съобщение към фактура от 31.07.2021г. /л.42-43/; Съобщение към
фактура от 31.07.2022г. /л.44-45/; Извлечение за дължими суми за абонат № *** /л.46/;
Договор № ***г. при ОУ за извършване на услугата дялово разпределение на ТЕ по чл.139в
ЗЕ, сключен между „Т***“ *** и „Х***“ *** /л.47-54/; Общи условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от Т*** *** на потребители в гр.София публикувани във
в-к Монитор на 11.7.2016г. /л.55/; Констативен протокол от 30.05.2021г. /л.121/; Протокол от
17.07.2021г. /л.122/; Изравнителна сметка за ТЕ за отчетен период 01.05.2020 – 30.04.2021г.
/л.123-124/; Констативен протокол от 12.05.2022г. /л.126/; Протокол от 17.07.2022г. /л.127/;
Изравнителна сметка за ТЕ за отчетен период 01.05.2021–30.04.2022г. /л.128-129/.
По делото е прието предходно образуваното заповедно производство по ЧГД №
69170/2023 г. по опис на СРС, 163-ти състав.
По делото е приета молба с вх.№ 18741/20.01.2025г. от третото лице – помагач „Х***“
***, с приложени доказателства за ***, от която е видно, че клиент за този абонатен номер е
била Ж. и са извършени корекции за процесния период /т.е. са издадени изравнителни
сметки/. Видно от приложените констативни протоколи абонатът Ж. не е осигурила достъп
до имота в процесния период за отчитане на ТЕ от ФДР.
По делото е прието е и заключението на вещото лице по изготвената съдебно-
счетоводна експертиза /л.132-135/, която съдът кредитира като обективно и компетентно
изготвена. От заключението се установява, че няма данни за извършени от абоната плащания
на главници за топлинна енергия. Съобразно действащите цени на ТЕ през процесния
период, утвърдени от ДКЕВР, общо начислените и незаплатени суми за ТЕ възлизат в
размер на 1819,28 лв. Начислени са и 18 бр. фактури за услугата по дялово разпределение в
общ размер от 23,69лв. Мораторната лихва върху главницата за ТЕ се равнява на сумата от
317,12 лв., а тази върху главницата по ДР – 5,79 лв.
3
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:
Исковете са допустими, доколкото са предявени по реда на чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1,
т.1 ГПК от заявителя срещу двама длъжника в преклузивния едномесечен срок от
уведомяването му в предхождащото заповедно производство по чл.410 ГПК по ЧГД №
69170/2023 г. по описа на СРС, 163-ти състав.
За успешното провеждане на предявените по реда на чл.415, ал.1 ГПК искове в тежест
на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на посоченото
облигационно отношение между него и ответника, по силата на което е изпълнил
задължението си за реално доставяне на топлинна енергия в твърдения обем през процесния
период, стойността на същата, началния период на нейната изискуемост и размера на
претендираните мораторни лихви. Отвеникът, от своя страна, е длъжен, в случай че ищецът
установи посочените по-горе обстоятелства, да докаже точното във времево и количествено
отношение изпълнение на задължението си за плащане на потребената топлинна енергия за
процесния период.
По възражението за давност, релевирано в отговора на исковата молба, в тежест на
ищеца е възложено да докаже, че от настъпване на изискуемостта на вземанията са налице
обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността.
Предвид нормата на чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Законова дефиниция на
понятието потребител на топлинна енергия е дадена с разпоредбата на параграф 1, т. 42 от
ДР на ЗЕ, съобразно която в редакцията й към процесния период, потребител на топлинна
енергия за битови нужди, респективно задължено лице за заплащане цената на доставена
такава във връзка с чл.155 ЗЕ, е физическо лице – собственик или ползвател на имот, което
ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си.
С доклада по чл.146 ГПК изготвен по делото съдът е отделил като безспорни
обстоятелства между страните, че двамата ответници са били собственици на процесния
имот при квоти 7/8 ид.ч. и 1/8 ид.ч. до 17.3.2022г. Същото се потвърждава от приложеното за
послужване в настоящото производство ГД № 10621/2016г. по опис на СРС, видно от което е
постановено решение за допускане на делба върху процесния имот, влязло в сила на
2.10.2019г., между съделители отв.З. К. Ж., отв.Г. П. С. и В*** П. С. при квоти от 6/8 ид.ч. за
З., 1/8 ид.ч. за Г. и 1/8 ид.ч. за В*** С.и. Впоследствие се установява, че В*** П. С. е
прехвърлил своята идеална част от процесния имот в полза на З. К. Ж. по силата на Договор
за продажба на наследство от 19.12.2018г., по силата на който същата е станала собственик
на 7/8 ид.ч. от имота. Делбеното производство е приключило с изнасянето на процесния
недвижим имот на публична продан с решение от 11.08.2021г., влязло в сила на 5.10.2021г.
Видно от Постановление за възлагане на недвижим имот след публична продажба, влязло в
сила на 17.3.2022г., процесното жилище е възложено на С***.
С оглед изложеното по делото е установено, че ответниците са собственици на
процесния имот за периода от 1.5.2020г. до 16.3.2022г. при квоти 7/8 ид.ч. за З. Ж. и 1/8 ид.ч.
за Г. С.. От същото следва, че последните са страна по облигационно правоотношение с
ищец Т*** *** по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди, сключен при
публично известни Общи условия за продажба, одобрени с Решение на ДКЕВР – чл.150,
ал.1 от Закона за енергетиката. Възражението на ответницата З.Ж., че не е владяла имота,
респ. – че единствено ответникът е ползвал топлинна енергия в имота, не е релевантно в
случая, доколкото законът не изисква фактическо ползване на ТЕ от потребителя, а само
наличието на качеството „собственик/вещен ползвател“ на процесния имот или на
облигационен ползвател.
От представените по делото доказателства се установява, че сградата етажна –
4
собственост, в която се намира процесният имот – собственост на ответниците, е била
присъединена към топлопреносната мрежа.
Съгласно чл.36 от Общите условия/ОУ/ на ищеца, клиентите заплащат цена за услугата
„дялово разпределение“, извършвана от избран от клиента Търговец /ФДР/, като стойността
й се формира от цената за обслужване на партидата на клиента, вкл.изготвянето на
изравнителните сметки и цена за отчитане на един уред за дялово разпределение и броя на
уредите в имота на Клиента, за отчитане на уредите за дялово разпределение извън
обявените от търговеца дати, се заплаща допълнителна цена, по ценоразпис определен от
Продавача. Редът и начина на заплащане на услугата дялово разпределение се определя от
продавача, съгласувано с търговците извършващи услугата.
По делото е представен и приет Протокол от 07.10.2007г. от проведено Общо събрание
на етажните собственици в жилищната кооперация, където се намира процесният имот, на
което е взето решение за сключване на договор с Х***“ *** за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинна енергия. От приетите по делото доказателства
представени от ФДР – Протоколи за неосигурен достъп, документи за главен отчет и
индивидуални справки за използваната топлинна енергия за съответните отчетни периоди, се
установява, че през процесния период услуга по дялово разпределение е предоставяна от
третото лице – помагач „Х***“ ***.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда – етажна собственост (СЕС) се извършва по система за дялово разпределение.
Начинът на извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ и в Наредба № 16-
334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването. Топлинната енергия за отопление на СЕС се
разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за
отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 ЗЕ/,
като според чл.145, ал.1 ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в СЕС, при
прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа
на показанията на топломерите в отделните имоти.
По делото е представен ***г. при ОУ за извършване на услугата дялово разпределение
на ТЕ по чл.139в ЗЕ, сключен между „Т***“ *** и „Х***“ ***. От същото следва, че ищецът
и това лице са валидно обвързани по облигационно правоотношение, касаещо редовно и
точно отчитане на доставената от топлопреносното предприятие енергия в обектите на
етажната собственост, като обстоятелството, че за процесния период именно „Х***“ *** е
извършвало услугата дялово разпределение за сградата, в която се намира процесният имот,
се потвърждава от приложените именно от това лице отчетни документи и изравнителни
сметки.
Предвид изложеното съдът намира за доказано, че сградата в режим на ЕС, намираща
се на процесния адрес е била топлоснабдена през целия исков период, като „Х***“ *** е
извършвало дялово разпределение в съответствие с методиката за изчисление и цените за
ТЕ, приложими към процесния период, които обстоятелства не се оспорват от ответниците.
Както бе установено вече по делото, ответниците са потребители на ТЕ за процесния
имот за част от исковия период, а именно – 1.5.2020г. до 16.3.2022г., като отговарят разделно
за натрупаните задължения в този период при квоти 7/8 за отв.З. Ж. и 1/8 за Г. С..
Съгласно заключението на вещото лице дължимата сума за ТЕ за 1.5.2020г. до
16.3.2022г. е в размер на 1646,81 лв., а за дялово разпределение – 23,08 лв.
С оглед изложеното претенциите за топлинна енергия и за дялово разпределение се
явяват частично доказани за сумите от 1646,81 лв. – за топлинна енергия, и 23,08 лв. – за
дялово разпределение.
Предвид изложеното на разглеждане подлежи и своевременно релевираното
възражение за изтекла погасителна давност:
5
Съдът приема, че е приложим тригодишният давностен срок, съобразно с чл.111, б.
„в“ЗЗД. Задължението по чл.155, ал.1 ЗЕ представлява задължение за периодично плащане,
тъй като са налице повтарящи се през определен период от време еднородни задължения, в
посочен от ОУ падеж. В този смисъл е и ТР № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по тълк. д. №
3/2011г. Съгласно нормата на чл.114, ал.1 ЗЗД погасителната давност започва да тече от деня,
в който вземането е станало изискуемо, а ал.2 на същия текст предвижда, че ако е уговорено,
че то става изискуемо след покана давността започва да тече от деня, в който вземането е
възникнало. Законодателят е уредил институтът на погасителната давност по начин, че
началният момент, от който погасителната давност се прилага да се свързва с обективно
осъществени факти и да не зависи от волята на страните по правоотношението. Поканата по
смисъла на чл.84, ал.2 ЗЗД е необходима, за да възникне отговорността на длъжника за
забава, но не и за възникване на вземането, от който момент започва да тече погасителната
давност. Задълженията на ответника за заплащане на стойността на доставената енергия са
възникнали като срочни и съгласно Общите условия месечните суми за топлинна енергия са
били дължими в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно
за всяка една от претендираните месечни суми, дължими за топлинна енергия относно
процесния период тригодишният давностен срок тече от момента, в който изтича срока за
тяхното плащане.
Анализът на цитираната нормативна уредба води до извод, че в случаите на чл.155,
ал.1, т.1 или т.2 ЗЕ задълженията на потребителите за заплащане на месечни вноски / равни
или прогнозни/ не са в зависимост от изравнителния резултат в края на съответния отчетен
период, а имат самостоятелен характер. Изравнителният резултат не влияе на дължимостта
на месечните вноски в установените за тях срокове, а води до възникване на ново вземане в
полза на една от страните по облигационното отношение в размер на разликата между
начислената суми по прогнозните вноски и стойността на действително доставеното
количество топлинна енергия, отчетено в края на периода. В зависимост от това дали
начислените прогнозни месечни вноски са в поголям или по-малък размер от стойността на
действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода, то това
ново вземане възниква в полза на потребителя или в полза на топлопреносното
предприятие. Новото „изравнително“ вземане обаче винаги е самостоятелно и различно от
вземанията на топлопреносното предприятие за месечни вноски / равни или прогнозни/, а не
се касае до корекция на тези вноски със задна дата. Теченето на давността се прекъсва на
основание чл. 116 ЗЗД с предявяването на заявлението от ищеца по чл. 410 ГПК пред съда.
Ето защо вземанията на ищеца, възникнали преди 15.12.2020г., са погасени по давност.
Поради това настоящият съдебен състав приема, че към датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение вземанията, възникнали за доставка на ТЕ за периодите
от 01.05.2020 г. до 30.09.2020 г. в общ размер на 346,43 лв. са погасени по давност.
С оглед изложеното претенцията за главница за ТЕ се явява частично доказана по
основание и размер, с оглед което следва да се уважи общо за сумата от 1300,38 лв.,
дължима за периода от 01.10.2020 г. до 16.03.2022 г., и отхвърлена за горницата до пълния
предявен размер.
Следователно ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят главници за ТЕ в
следните размери – 162,55 лв. за Г. П. С. и 1137,83 лв. за З. К. Ж..
Следва да се уважи в частичен размер и искът за дялово разпределение, а именно – за
сумата от 23,08 лв., дължима за периода от 01.11.2020 г. до 16.03.2022 г., като следва да се
отбележи, че за същото възражението за погасителна давност е неоснователно, доколкото не
е обхванато от тригодишния период преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК.
Следователно ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят главници за ДР в
следните размери – 2,89 лв. за Г. П. С. и 20,19 лв. за З. К. Ж..
По отношение на претенциите за мораторни лихви.
6
Съгласно ОУ на Т*** *** за продажбата на топлинна енергия за битови нужди,
приложими за процесния период (одобрени с решение на КЕВР от 27.06.2016г.), потребената
топлоенергия се заплаща на месечни вноски в 45-дневен срок от изтичане на месеца, за
който се отнася съответното задължение (чл. 33). Падежът кани потребителя да погаси
задължението си в срока по ОУ, поради което изтичането му го поставя в забава, без да е
необходима покана.
Мораторната лихва, дължима за периода от 15.09.2021г. до 29.11.2023г., върху
дължимата главница в размер на 1300,38 лв. следва да е в размер на 233,09лв., изчислена
служебно от съда с помощта на онлайн калкулатор на НАП.
Ето защо претенцията за мораторна лихва върху главницата за ТЕ се явява частично
основателна, като искът за същата следва да бъде уважен в размер на 29,14лв. срещу отв.Г.
П. С. и 203,95 лв. срещу отв.З. К. Ж..
Съдът намира, че правилото на чл.33 от ОУ не се отнася по аналогия към главницата за
дялово разпределение, тъй като това перо е изключено от редакция на текста, т.е. за да се
присъди търсената върху тази главница мораторна лихва е следвало потребителят да е бил
поканен да плати. По делото няма данни за такава покана, нито дори за връчване на
фактурите на абоната, които да служат за покана за плащане.
Ето защо лихвата за забава върху главницата за дялово разпределение не следва да се
присъжда и исковете по нея срещу отв.Г. П. С. – за 0,72 лв., и срещу отв.З. К. Ж. – за 5,07
лв., следва да бъдат отхвърлени като недоказани.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
При този изход на спора право на разноски за производството имат и двете страни
съобразено уважената и отхвърлената част на исковете, но доколкото такива не са били
извършени/претендирани от двамата ответника, такива не следва да се присъждат на
ответната страна.
На основание чл.78, ал.1 ГПК ищецът има право на разноски съобразно уважената част
от исковете. Същият е представил доказателства за сторени разноски в исковото
производство за сумата от 82,49 лв. – държавна такса, сумата от 300 лв. – депозит за вещо
лице по ССчЕ, и сумата от 250 лв. – депозит за особен представител на ответника. Ищецът
претендира и заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Предвид ниския материален
интерес и липсата на фактическа и правна сложност до делото, то възнаграждение за
юрисконсулт следва да бъде определен в размер на 100лв. в настоящото производство.
Ето защо на ищеца следва да бъдат присъдени следните разноски в исковото
производство 732,49лв. Ответницата З. К. Ж. следва да бъде осъдена да заплати разноски на
ищеца в размер на 422,18лв., а ответникът Г. П. С. – разноски в размер на 310,31 лв.
Съгласно т.12 от ТР № 4/2013г. по т.д. № 4 /2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да
присъди и разноските направени от ищеца в заповедното производство, съобразно
уважената част от исковата претенция. По същото е сторил разноски в размер на 43,32 лв. –
държавна такса, като следва да му се определи и възнаграждение за юрисконсулт в размер на
50 лв. Ответницата З. К. Ж. следва да бъде осъдена да заплати разноски на ищеца, сторени в
заповедното производство, в размер на 81,65 лв., а ответникът Г. П. С. – разноски в размер
на 11,67 лв.
Съразмерно с уважената част от исковете всеки от двамата ответника дължи на ищец
разноски за заповедна и искова част като за отв.З.Ж. е сумата 362,08лв, а за отв.Г.П.С. е
231,41лв, като депозита за назначен особен представител се дължи съразмерно с уважена
част от искове само от него.
Списък по чл.80 ГПК е представен само от ищеца по делото.
Воден от горното, съдът
7
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищеца Т*** ***, със седалище и
адрес на управление гр.С***, и ответника З. К. Ж. с ЕГН **********, и адрес с.Б***, че
ответникът дължи на ищеца СЛЕДНИТЕ СУМИ – сума от 1137,83лв., представляваща
главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия / ТЕ/ до топлоснабден имот,
находящ се в гр.С***, ***, с присъединен ***, и с инсталация № ***, за отчетен период от
1.10.2020г. до 16.3.2022г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявление по чл.
410 ГПК в съда – 15.12.2023г., до изплащане на вземането сума от 203,95 лв.,
представляваща мораторна лихва върху ТЕ за периода от 15.09.2021 г. до 29.11.2023 г., сума
от 20,19 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение /ДР/ за
периода от 01.11.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на
заявление по чл.410 ГПК в съда – 15.12.2023 г., до изплащане на вземането, за които суми
има издадена Заповед за изпълнение/ЗИ/№ 586/08.01.2024г. по заповедно по ЧГД №
69170/2023г. по описа на СРС, 163-ти състав, на основание чл.422, ал.1 ГПК вр. Чл.415, ал.1,
т.1 ГПК и чл.79, ал.1 и чл. 86 ЗЗД, и чл.150 и сл. ЗЕ, като ОТХВЪРЛЯ исковете като
неоснователни и недоказани и поради погасяване по давност за сумата от 454,04лв.,
представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия /ТЕ/ за
отчетен период от 01.05.2020г. до 30.09.2020г., ведно със законна лихва от датата на подаване
на заявление по чл. 410 ГПК в съда – 15.12.2023 г., до изплащане на вземането, сума от 73,53
лв., представляваща мораторна лихва върху ТЕ за периода от 15.09.2021 г. до 29.11.2023 г.,
сума от 0,54 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение / ДР/ за
периода от 01.11.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на
заявление по чл. 410 ГПК в съда – 15.12.2023 г., до изплащане на вземането, и сума от 5,07
лв., представляваща мораторна лихва върху ДР за периода от 16.12.2020 г. до 29.11.2023 г.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищеца Т*** ***, със седалище и
адрес на управление гр.С***, и ответника Г. П. С., ЕГН **********, с адрес гр.С***, ***, че
ответникът дължи на ищеца СЛЕДНИТЕ СУМИ – сума от 162,55 лв., представляваща
главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия /ТЕ/ до топлоснабден имот,
находящ се в гр.С***, ***, с присъединен ***, и с инсталация № ***, за отчетен период от
01.10.2020 г. до 16.03.2022г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявление по
чл.410 ГПК в съда – 15.12.2023 г., до изплащане на вземането сума от 29,14 лв.,
представляваща мораторна лихва върху ТЕ за периода от 15.09.2021 г. до 29.11.2023 г., и
сума от 2,89 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение /ДР/ за
периода от 01.11.2020г. до 30.04.2022г., ведно със законна лихва от датата на подаване на
заявление по чл.410 ГПК в съда – 15.12.2023 г., до изплащане на вземането, за които суми
има издадена Заповед за изпълнение/ЗИ/№ 586/08.01.2024г. по ЧГД № 69170/2023г. по описа
на СРС, 163-ти състав, на основание чл.422, ал.1 ГПК вр. Чл.415, ал.1, т.1 ГПК и чл.79, ал.1
и чл. 86 ЗЗД, и чл.150 и сл. ЗЕ, като ОТХВЪРЛЯ исковете като неоснователни и недоказани
и поради погасяване по давност за сумата от 64,86 лв., представляваща главница за цена на
доставена от дружеството топлинна енергия /ТЕ/ за отчетен период от 01.05.2020 г. до
30.09.2020г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК в
съда – 15.12.2023 г., до изплащане на вземането, сума от 10,50 лв., представляваща
мораторна лихва върху ТЕ за периода от 15.09.2021г. до 29.11.2023г., и сума от 0,07 лв.,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение / ДР/ за периода от
01.11.2020г. до 30.04.2022г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявление по
чл. 410 ГПК в съда – 15.12.2023 г., до изплащане на вземането, и сума от 0,72 лв.,
представляваща мораторна лихва върху ДР за периода от 16.12.2020 г. до 29.11.2023г.
ОСЪЖДА З. К. Ж., ЕГН **********, и адрес с.Б***, да заплати на Т*** ***, със
седалище и адрес на управление гр.С***, сумата от 362,08 лева, представляващи сторените
8
пред СРС съдебноделоводни разноски по настоящото исково производство и по заповедно
по ЧГД № 69170/2023г. по описа на СРС, от ищеца съразмерно с уважена част от исковете,
на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК.
ОСЪЖДА Г. П. С., ЕГН **********, с адрес гр.С***, ***, да заплати на Т*** ***,
със седалище и адрес на управление гр.С***, сумата от 231,41 лева, представляващи
сторените пред СРС съдебноделоводни разноски по настоящото исково производство и по
заповедно по ЧГД № 69170/2023 г. по описа на СРС, 163-ти състав, от ищеца съразмерно с
уважената част от исковете, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на Х*** *** като трето лице помагач на
страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните със съобщение.
ПРЕПИС да се изпрати на страните и на 3-то лице помагач със съобщение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9