Определение по дело №6483/2020 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 263017
Дата: 14 май 2021 г.
Съдия: Моника Гарабед Яханаджиян
Дело: 20202120106483
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

  263017                               14.05.2021 г.                             град Бургас

Бургаският районен съд,                                  XXI – ви граждански състав

на четиринадесети май                      две хиляди двадесет и първа година

в закрито съдебно заседание в състав:

 

                                                      Районен съдия: Моника Яханаджиян

като разгледа докладваното от съдия М.Яханаджиян

гражданско дело №6483 по описа за 2020 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

                              Производството по делото е образувано по исковата молба, уточнена с молба, вх.№264245/28.10.2020 г., подадена от Е.Ц.Д., ЕГН **********, адрес ***, адрес за призовки и съобщения в …………………., чрез адв.Кр.К., против „Санита ВК“ ООД, ЕИК ……………., седалище и адрес на управление в ……………., представлявано от управителите В.А.К. и С.Д.Т. – К., съдебен адрес ***, чрез адв.Ж.И., с която иска се иска от съда да бъде прието за установено по отношение на ответника, че ищцата не му дължи сумата от 725,14 лева, представляваща такса поддръжка за 2013 г. поради липса на основание за плащане, нищожност на договора за поддръжка от 09.01.2012 г. и погасяване по давност.

                              Твърди се в исковата молба, че ищцата е собственик на апартамент в к.к.“С.“, кв.“Ч.“, жилищна сграда „Б.“, ет…., ап….. с идентификатор ……………….., както и че е била поканена от управителя на комплекса да заплати такса за поддръжка на общите части по споразумение от 09.01.2012 г. Твърди се още, че за същото има получена от ищцата и нотариална покана, като и в двете покани е бил определен срок, който изтекъл съответно на 31.08.2020 г. и на 10.09.2020 г. Ищцата счита, че няма основание за плащане на дължимата сума, тъй като не е сключвала договор за поддръжка, клаузите му биха били нищожни, а вземането – погасено по давност.

                              В подкрепа на иска са ангажирани доказателства, претендират се разноски.

                              В съдебно заседание ищцата не се явява и се представлява от адв.К., който поддържа иска и моли за уважаването му. Прави възражение за прекомерност на претендирания от ответника адвокатски хонорар.

                              В предоставения срок по чл. 131 ГПК ответникът, редовно уведомен по реда на чл.50, ал.2 от ГПК, не е депозирал писмен отговор на исковата молба.

                              В съдебно заседание ответното дружество се представлява от управителите си и надлежно упълномощен пълномощник – адв.И., която възразява по допустимостта на иска с твърдението, че ответникът никога не е претендирал от ищцата заплащане на исковата сума с основание такса поддръжка за 2013 г., поради което и ищцата няма правен интерес от водене на иска. При условията на евентулност и с горните аргументи счита иска за неоснователен. Ангажира доказателства, претендира разноски.

                              Предявен е иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, като същият е недопустим поради липсата на правен интерес за ищцата от водене на делото, а съображеният на съда за това са следните:

                              Между страните в настоящето производство не се спори, че ищцата е собственик на апартамент, представляващ самостоятелен обект с идентификатор …………….., находящ се в гр.Н., жилищна сграда „Б.“ с идентификатор …………….., изградена в поземлен имот с идентификатор ……………., съставляващ бивш УПИ ………… в кв…………. по плана на к.к.“С.“, собственост на ответника „Санита ВК“ ООД.

                              Безспорно в отношенията между страните е това, че до ищцата действително са били отправени покани от ответника за доброволно изпълнение на задълженията за издръжка на общите части на комплекса, в който се намира собественият й самостоятелен обект.

                              Твърденията на ищцата, че поканата обхваща такса поддръжка за 2013 г., за която ответникът претендира от нея заплащане на сумата от 725,14 лева, не се подкрепят от събрания по делото доказателствен материал и по–конкретно от писмо до ищцата от 30.08.2020 г., за което от заключението на извършената по делото съдебно-графологическа експертиза става ясно, че е подписано от С. и В.К., а от показанията на свидетеля К.А. става ясно, че е получено от ищцата и от съдържанието на което е видно, че претенцията на ответника обхваща 2017 г., 2018 г. и 2019 г. В този смисъл е и воденият от ответника иск по гр.д.№998/2020 г. по описа на РС-Несебър.

                              Доколкото, в настоящия казус ответникът признава, че няма вземане срещу ищцата за сума в размер на 725,14 лева, представляваща такса за издръжка за 2013 г. и ищцата не доказа такава сума да е търсена от нея на горното основание, то липсва правен спор, който да обосновава правен интерес от предявения установителен иск.

                              Предвид на изложеното съдът в заключение приема, че предявеният иск е недопустим, предявен при липсващ обоснован процесуален правен интерес, който е абсолютна процесуална предпоставка за предявяването на установителен иск по чл.124 от ГПК, за която съдът следи служебно, поради което и производството по делото следва да се прекрати.

                              На основание чл.78, ал.4 от ГПК ответникът има право на разноски в размер на 700,00 лева, съгласно списъка по чл.80 от ГПК, л.98.

                              Що се отнася до възражението за прекомерност на платения от ответника адвокатски хонорар, то същото е неоснователно с оглед съответствието между размера на платеното възнаграждение с усилията на адвокатската защита при упражняване на процесуалните права.

                              Мотивиран от горното, Бургаският районен съд

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

                              ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по гр.д.№6483/2020 г. по описа на РС-Бургас, образувано по искова молба на Е.Ц.Д., ЕГН **********, адрес ***, адрес за призовки и съобщения в ………………, против „Санита ВК“ ООД, ЕИК ……………, седалище и адрес на управление в ……………………, представлявано от управителите В.А.К. и С.Д.Т. – К., съдебен адрес ***, чрез адв.Ж.И., за приемане за установено по отношение на ответника, че ищцата не му дължи сумата от 725,14 лева, представляваща такса поддръжка за 2013 г. поради липса на основание за плащане, нищожност на договора за поддръжка от 09.01.2012 г. и погасяване по давност.

                              ОСЪЖДА Е.Ц.Д., ЕГН **********, адрес ***, адрес за призовки и съобщения в …………….., да заплати на „Санита ВК“ ООД, ЕИК ……………, седалище и адрес на управление в ………………….., представлявано от управителите В.А.К. и С.Д.Т. – К., сумата от 700,00 лева (седемстотин лева) за съдебно-деловодни разноски.

                              Определението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: / п /

 

Вярно с оригинала

Ж. С.