Решение по дело №359/2024 на Административен съд - Перник

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на директора на Д. „Инспекция по труда“ – Перник против Решение № 21 от 20.03.2024 година, постановено по АНД № 4 по описа за 2024 година на Районен съд Брезник, с което е отменено наказателно постановление (НП) № 14-2300114 от 24.11.2023 година, издадено от директор на Д. „Инспекция по труда“ – Перник, с което на ЕТ „***“, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], бл. 6, вх. „А“, ет. 2, ап. 8, представлявано от управителя К. М. на основание чл. 416, ал. 5, във връзка с чл. 413, ал. 2 от Кодекса на труда е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 (две хиляди) лева за извършено административно нарушение на чл. 246, ал. 2 от Наредба № 7/1999 година за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използването на работното оборудване.

Касаторът счита, че решението на първоинстанционният съд, с което е отменено оспореното наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно, тъй като е постановено в несъответствие с материалния закон и при допуснато нарушение на процесуалните правила. Моли съда да постанови съдебен акт, с който първоинстанционното решение да бъде отменено, респективно да се потвърди наказателното постановление.

Касационната жалба е връчена на ответната страна, която в срока по чл.213а, ал.4 от АПК не е представила отговор.

В проведеното на 24.06.2024 година съдебно заседание касаторът редовно призован, не се явява и не се представлява.

В проведеното на 24.06.2024 година съдебно заседание ответникът по касационната жалба – ЕТ „***“, редовно призован не се представлява. По делото са постъпили писмени бележки от адвокат И. М. от АК Перник, която моли съда да постанови съдебен акт, с който да остави в сила решението на районния съд, като правилно и законосъобразно по подробно изложени съображения. Претендира присъждане на направени по делото съдебни разноски.

В проведеното на 24.06.2024 година съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – Перник дава заключение за правилност и законосъобразност на първоинстанционното решение и предлага същото да бъде оставено в сила.

А. съд – Перник, като прецени събраните по делото доказателства и наведени касационни основания, прилагайки нормата на чл. 218а от АПК, след съвещание намира следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок от страна в производството по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

След извършена проверка в пределите на чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд, в предвидената от закона форма, по допустима жалба. Същото е постановено при правилно прилагана на материалния и процесуалния закон, а основанията за това са следните:

С НП № 14-2300114 от 24.11.2023 година директорът на дирекция „Инспекция по труда“ Перник, на основание чл. 416, ал. 5 от КТ, във връзка с чл. 413, ал. 2 от КТ е наложил на ЕТ „***“, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], бл. 6, вх. „А“, ет. 2, ап. 8, представлявано от управителя К. М., в качеството му на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ, имуществена санкция в размер на 2 000 (две хиляди) лева, за това, че при извършена проверка по спазване на трудовото законодателство на 04.10.2023 година в обект – склад за строителни материали, находящ се в [населено място], [улица] допуснал на работа лицето В. Й. В. – носач – товарач, който е без лично предпазно средство и специално работно облекло, с което не е изпълнено задължението по чл. 246, ал. 2 от Наредба № 7/1999 година за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използването на работното оборудване.

Наказателното постановление е оспорено в законоустановения срок пред Районен съд Брезник, който с Решение № 21 от 20.03.2024 година, постановено по АНД № 4/2024 година го е отменил.

За да постанови съдебния акт, районният съд е възприел фактическата обстановка, която е отразена в акта за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление. Изложил е аргумент, че липсват доказателства, от които да се установи материалната и териториална компетентност на административнонаказващия орган издал процесното НП, като е изложил подробни мотиви, с оглед законовата уредбата в КТ и Устройствения правилник на изпълнителна агенция „главна инспекция по труда“. С тези мотиви е отменил оспореното наказателно постановление.

Съобразно чл. 218 от АПК касационната инстанция дължи произнасяне само относно наведените в жалбата касационни основания, като следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.

Съобразно чл. 220 от АПК настоящата касационна инстанция възприема установената от Районен съд Брезник фактическа обстановка, която напълно кореспондира със събраните по делото писмени и гласни доказателства.

Решението е правилно.

Районният съд е спазил служебното начало като за изясняване на фактическата обстановка по делото са събрани писмени и гласни доказателства, които са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. По този начин е била изяснена обективната истина и решението не почива на предположения. Съгласно данните по делото и на двете страни е дадена еднаква възможност да упражнят процесуалните си права. Не е бил нарушен принципът на състезателност в процеса. Следователно, районният съд не е допуснал нарушение на административнопроизводствените правила и решението му е мотивирано и обосновано със събрания по делото доказателствен материал. В тази връзка, следва да бъдат отхвърлени като неоснователни доводите, посочени в касационната жалба досежно противоречие на постановеното съдебно решение с материалния закон и процесуалните правила.

Настоящата касационна инстанция счита, че не следва да повтаря направените правни изводи. Първоинстанционният съд е постановил обжалваното съдебно решение след пълен, точен и обективен анализ на събраните доказателства, като е изпълнил задължението си, преди да разгледа делото по същество, да прецени спазени ли са процесуалните правила в хода на административното производство от наказващия орган. Мотивиран така, настоящият касационен състав намира атакуваното в настоящото производство решение на Районен съд Брезник за законосъобразно, правилно и обосновано.

При субсидиарното действие на НПК, районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствената съвкупност, и не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила. Районният съд е събрал необходимите и относими доказателства, за чието съществуване са налице данни по делото в обжалваното решение е изложил мотиви относно преценката на доказателствата, която е извършил и въз основа на последните е направил изводи, които настоящият касационен състав изцяло споделя.

Изложените касационни основания са напълно неоснователни, тьй като след преценка на събраните по делото доказателства вмененото административно нарушение не е доказано по безспорен начин, съответно незаконосъобразно е ангажирана отговорността на ЕТ „***“, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], бл. 6, вх. „А“, ет. 2, ап. 8, представлявано от управителя К. М. което настоящата касационна инстанция възприема напълно. Като е достигнал до правни изводи за незаконосъобразност на проведеното административнонаказателно производство, респективно на наказателното постановление, първоинстанционния съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.

Относно разноските:

С оглед изхода на делото следва да се уважи направеното искането на процесуалния представител на ответника по касационната жалба за присъждане на направени по делото съдебни разноски в размер на 400 (четиристотин) лева, които да бъдат заплатени от страна на касатора.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, настоящият касационен състав на А. съд – Перник

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В С. Решение № 21 от 20.03.2024 година, постановено по АНД № 4 по описа за 2024 година на Районен съд Брезник.

ОСЪЖДА Д. „Инспекция по труда“ Перник, с адрес [населено място], пл. „***“ № 1 да заплати на ЕТ „***“, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], бл. 6, вх. „А“, ет. 2, ап. 8, представлявано от управителя К. М., съдебни разноски в размер на 400 (четиристотин) лева.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.