Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Ихтиман, 31.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, пети състав в открито съдебно заседание
на 07.07.2020 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМИТЪР ЦОНЧЕВ
при участието на секретаря Надя Борисова разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 1133/2019 г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по чл. 318 и сл. ГПК.
Образувано е по предявен от Е.А.А. срещу Р.Т.А.
брачен иск с правно основание чл. 49, ал. 1 СК за прекратяване на брака на
страните като дълбоко и непоправимо разстроен, съединен с небрачни искове за
фамилното си име след развода по чл. 53 СК, мерките относно упражняване на
родителските права по отношение на родените от брака деца А..А. и Н. Е. А., тяхното
местоживеене и издръжката им от майката, от датата на предявяване на исковата
молба 05.11.2019 г., ведно с дължимата законна лихва за всяка просрочена
вноска, считано от 05.11.2019 г. до окончателното ѝ изплащане – по чл.
59, ал. 2 СК.
Ищецът твърди, че бракът е дълбоко и непоправимо
разстроен. Отношенията между страните са влошени. През август 2019 г.
ответницата е напуснала семейното жилище и след този момент престанала да полага
грижи и да заплаща издръжка за децата А.Е. А. и Н.Е. А., които останали да
живеят с ищеца. На тази основа отправя искане за прекратяване на брака като
дълбоко и непоправимо разстроен. Да бъде постановено ответницата да носи
предбрачното си фамилно име – Ш.да бъде определен режим на лични отношения с
децата с ответниците, като взема същите при себе си всяка втора и четвърта
събота и неделя от месеца, както и един месец през лятото, който не съвпада с
платения годишен отпуск на ищеца; да бъде осъдена да заплаща месечна издръжка
на всяко от децата чрез техния баща и законен представител в размер на 180 лв.
Претендира разноски.
В съдебно заседание ищецът и процесуалният му
представител поддържат предявените искове по изложените съображения.
Ответницата чрез особения си представител
изразява съгласие родителските права да бъдат предоставени на бащата, като
майката упражнява режим на лични отношения с тях.
По иска с правно основание чл. 49, ал. 1 СК.
С конститутивния иск по чл. 49, ал. 1 СК съпругът
упражнява своето лично преобразуващо субективно право да иска прекратяване на
брака по съдебен ред на основания, възникнали след сключването му. Правото
възниква при дълбоко и непоправимо разстройство на брака. В Постановление № 10 от 3.XI.1971 г., Пленум
на ВС е изяснено, че дълбоко е това разстройство, при което между съпрузите
липсва взаимност, уважение, доверие и нормални отношения. В тези случаи
брачната връзка съществува само формално и в нея няма такова съдържание, каквото
изискват законът и моралът. Непоправимо е разстройството, което не може да се
преодолее и да се възстановят нормални отношения между съпрузите. То ще бъде
налице, когато отношенията между съпрузите са достигнали такова лошо състояние,
което изключва възможността да се преодолее.
При установените факти по делото съдът
намира брачната връзка за невъзвратимо изпразнена от предписваното ѝ от
закона и добрите нрави съдържание, поради което, като формална и ненужна, тя
следва да се прекрати. Между страните липсва взаимно уважение, разбирателство, доверие,
както и съвместно съпружеско съжителство, които обстоятелства в своята
съвкупност са довели до продължителната им фактическа раздяла. От събраните
доказателства, които са единни и непротиворечиви – показанията на свидетелите
Терзийски и А., на последния преценени по реда на чл. 172 ГПК, Удостоверение за
сключен граждански брак от 07.07.2007 г. и социален доклад, се установява, че
на 07.07.2007 г. страните сключили граждански брак, ответницата с фамилно име
преди брака Ш., приела фамилното име на съпруга си – А., за което е съставен
Акт за граждански брак № 0026 от 07.07.2007 г. През март 2019 г. отношенията
между тях се влошили. Ответницата започнала да отсъства от семейното жилище,
като през август месец събрала се изнесла. От тогава не комуникира с ищеца.
Живее на семейни начала с друг мъж, като от социалния доклад се установява, че
към настоящия момент е бременна.
Всичко това сочи, че брачната връзка между
страните е далеч от нормалното си житейско и законово съдържание. Невъзвратимо
изпразнена е от предписваното ѝ от закона и добрите нрави съдържание,
поради което, като формална и ненужна, следва да се прекрати. Налице е трайна
фактическа раздяла между съпрузите, което обуславя дълбокото разстройство на
брака. Предвид обстоятелството, че повече от година страните не са
осъществявали никакви контакти помежду си и ответницата има ново семейство,
следва извод, че разстройството е непоправимо.
Съобразно установените факти предявеният
иск за развод е основателен.
По иска с правно основание чл. 53 СК:
Правото на име е абсолютно субективно
право на всяко физическо лице. Веднъж получено по законния ред, името на
физическото лице се ползва със стабилитет – то може да бъде променяно само по
реда и на основанията, предвидени в закона. Законът позволява при сключването
на брака всеки от встъпващите в брак да запази своето фамилно име, да приеме
фамилното име на другия съпруг, да добави фамилното име на съпруга си към
своето, както и да приеме или добави името на другия съпруг, с което той е
известен в обществото. При прекратяване на брака с развод законът позволява на
съпруга, променил своето фамилно име, да възстанови предбрачното си фамилно име
– чл. 53 СК. Само от волята на този съпруг зависи дали ще възстанови
предбрачното си фамилно име, или ще запази фамилното име, което е израз на
законова закрила на абсолютното субективно право на всяко физическо лице на
име.
Способът за промяна на фамилното име при
развод, чрез възстановяване на предходното фамилно име, е конститутивният иск
по чл. 53 СК.
В случая ищецът Е.А.А. не е процесуално
легитимиран да предяви конститутивния иск за промяна на фамилното име на
съпругата му, поради което поради липса на положителна процесуална предпоставка
исковата молба следва да бъде върната и производството прекратено в тази част.
Същият не разполага с право да предяви иска по чл. 53 СК, а ответницата не е
упражнила потестативното си право. Както
беше посочено чл. 53 СК легитимира единствено съпругът,
приел името на другия съпруг, да заяви желание за възстановяване на
предбрачното име. Разпоредбата не отдава правно значение на волята на съпруга,
чието фамилно име е прието при сключването на брака. Така например с решение №
245/2012г. по гр.д. № 1058/2011г. ІV г.о. ВКС в отговор на въпроса за
тълкуването на чл. 53 СК е прието, че ако съпругът, приел името на другия
съпруг при сключването на брака, не заяви желание за възстановяване на
предбрачното си фамилно име, той запазва брачното си фамилно име. Искането за
съединяване на брачните искове помежду им, следва да бъде въведено с исковата
молба, а от ответника може да бъде предявено с отговора на исковата молба или с
насрещен иск /решение № 511/13г. по гр.д. № 1364/11г. ІV г.о. ВКС/. В случая
въпросът за фамилното име не е въведен в предмета на делото от надлежната
страна, поради което подлежи на прекратяване (вж. в този смисъл още Определение
№344/31.03.2015 по дело №6656/2014 на ВКС, ГК, III г.о.).
По исковете с правно основание чл. 59, ал.
2 СК:
Съгласно чл. 322, ал. 2 ГПК с брачния иск
задължително се предявяват за разглеждане исковете за упражняване на
родителските права, личните отношения и издръжката на децата, семейното жилище,
издръжката между съпрузите и фамилното име, т.е. тези претенции, производството
по които съставлява спорна съдебна администрация, следва задължително да се
заявят в брачния процес, а не извън него.
По настоящото дело са съединени искове за
упражняване на родителски права, лични отношения и издръжката на децата.
По иска за упражняване на родителските
права и личните отношения с децата:
По иска с правно основание чл. 59, ал. 2 СК за предоставяне на родителски права, в тежест на ищеца е да докаже, че
притежава възпитателските качества, полаганите добри грижи и отношение към
децата, възможността за помощ от трети лица - близки на родителите, че
разполага с подходящо социалното обкръжение и материалните възможности.
Производството по спорна съдебна
администрация по чл. 59, ал. 2 от СК, по общо правило, започва и се развива когато
при развод двамата родители не могат да постигнат споразумение относно
местоживеенето на ненавършилите пълнолетие техни деца, упражняването на родителските
права, личните отношения с децата и издръжката им. Именно по същите тези
въпроси съдът се произнася служебно с бракоразводното решение - чл. 59, ал. 2
от СК. В този случай законодателят възлага на съда служебно да следи за
защитата във възможно най-голяма степен на интересите на децата, като изхожда изключително
от тези интереси. Също с оглед защитата интересите на децата, в рамките на
посочените спорни съдебни охранителни производства, в които тези въпроси се
разрешават от съда, служебното начало има значителен превес над диспозитивното
начало. Именно интересите на децата налагат във всички тези случаи - или със
споразумението между родителите, но утвърдено от съда, или по реда на спорната
съдебна администрация - с охранителното съдебно решение - да бъдат
уредени/разрешени всички тези въпроси – в тяхната съвкупност и цялост, като
единен комплекс, а не поотделно или само някои от тях.
Във всички случаи, когато липсва утвърдено
от съда споразумение между родителите при развод или унищожаване на брака (чл.
59 от СК и чл. 48, ал. 3, във вр. с чл. 59 от СК), както и при установяване по
съдебен ред произхода на детето (чл. 70 от СК), съдът служебно следва да
предостави упражняването на родителските права (полагането на непосредствените
ежедневни грижи, възпитание, надзор и пр. - чл. 125 от СК) само на единия
родител, при когото (по общо правило - чл. 126 от СК) следва да определи и
местоживеенето на детето, като определи режим на лични отношения (контакти) с
другия родител и осъди последния да заплаща припадащата му се част от
издръжката на детето (тъй като той не полага непосредствените грижи за него и
не го издържа непосредствено - чл. 143 от СК). Именно предвид и тази връзка на
обусловеност (по общо правило) на въпросите относно местоживеенето, режима на
лични отношения и издръжката на детето, от въпроса относно упражняването на
родителските права, предвид и посочената по-горе необходимост от пълно
разрешаване на целия комплекс от тези въпроси. При липса на
утвърдено споразумение по тези въпроси, следва служебно да се произнесе по
всички тях - в тяхната съвкупност, независимо с кой от тях е изрично сезиран с
молбата на някой от родителите, които вече не живеят заедно (вж. в този смисъл Решение
№ 30 от 1.02.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3060/2018 г., IV г.о., ГК).
В съдебната практиката е изяснено, че при
определяне местоживеенето на непълнолетно дете на страните по спора, съдът
следва да вземе предвид възпитателски качества и морален лик на родителите, грижи
и отношение на родителите към децата, желанието на родителите, Привързаност на
децата към родителите, възраст на децата, възможността за помощ от трети лице,
близки на родителите и привързаността на детето към тях, социалното обкръжение
на детето, което бе получило при всеки един от родителите, както и техните материални
възможности, свързани с жилищни условия както на родителите, така и на третите
лица, оказващи помощ на родителите при отглеждането и възпитанието на детето
(вж. ППВС № 1/1974 г, Решение № 39 от
10.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4927/2013 г., IV г.о., ГК).
В рамките на настоящото производство от
събраните доказателства показанията на свидетелите Т. и А., на последния
преценени по реда на чл. 172 ГПК, социален доклад и от проведените изслушвания
на ищеца и детето А.А. непротиворечиво се извежда, че след като ответницата Р.А.
е напуснала семейното жилище през август 2019 г. малолетните деца живеят в дома
на ищеца, заедно с неговите родители. Те полагат грижи за децата. Ищцата е
виждала не повече от четири пъти малолетните си деца с интервали от по няколко
месеца за периода от месец август 2019 г. до приключване на устните състезания
по делото. Същата контактува рядко с тях, като в два от случаите ищецът е
оказвал съдействие като е транспортирал децата до гр. Пловдив и гр. Асеновград.
Ответницата се обажда рядко на децата. След многократни подканяния, малко преди
изтичане на крайния срок, е изпълнила обещание да даде съгласие за пътуване на
детето Антония извън страната във връзка с ангажименти на последната към
националния отбор на Република България по карате – К..
От приложения социален доклад, служебни
бележки от СК „Форта-Костенец“ гр. Костенец, д-р Беляков и СУ „Св. Климент
Охридски“ – гр. Костенец следва извод, че ищецът Е.А. отглежда децата си адекватно
и пълноценно. Има подкрепата на широкия семеен кръг – а именно неговите
родители, с които живее във фамилна къща. Децата са добре обгрижени. Установени
в гр. Костенец, ходят на училище и тренират в същия град и имат изградена
социална среда. Домът на ищеца е добре обзаведен, поддържан и подходящ за
отглеждането на децата – те имат обособена самостоятелна стая, компютър и
телевизор. Малолетните получават нужните медицински грижи – в добро здраве са, имат
личен лекар и поставени всички имунизации. Ищецът Е.А. осигурява необходимите
финансови средства за отглеждането на децата, като към момента сам посреща
всичките им финансови нужди. Отворен е към комуникация с майката и не
ограничава децата да се срещат с нея, като дори ги насърчава и оказва
съдействие, когато е необходимо.
Същевременно, въпреки многото процесуални
и извън процесуални опити, по делото не беше установено какви са условията, при
които живее майката, респективно нейния адрес и/или телефон. Същата не беше
открита на постоянния ѝ адрес, на телефонът, на който е общувала с ищеца,
липсват и данни за регистрирани трудови и/или осигурителни правоотношения. Особено
показателна е констатацията на социалния работник в съдебно заседание, че
майката е неоткриваема, което е и причината да липсват актуални данни за
последната в социалния доклад.
Горното налага извода, че в интерес на
децата е родителските права да бъдат предоставени на ищеца. Същият желае и не е
спирал да полага грижи за децата си. Има възможност за помощ от своите родителите.
Има добри възпитателски качества, което се извежда от обстоятелството, че
децата посещават редовно училищен, спортуват, нямат поведенчески проблеми и не
са занемарени. Трудово ангажиран е и разполага с материални възможности за
отглеждането им. Домът му има подходящи жилищни условия. От особено значение е
че децата изразяват желание да живеят с баща си (детето А. при проведеното
изслушване, а детето Николай, което не е навършило 9 години, в проведения
разговор със социален работник). Предвид практически прекъснатата връзка с
майката, без това да е по причини, които могат да се вменят във вина на ищеца,
е напълно обяснимо, че децата са по-привързани със своя баща, с когото живеят
приблизително година и който полага грижи за тях през този период.
В противовес на изложеното относно
родителския капацитет на бащата, ответницата е с неизвестен адрес. Няма данни
да реализира доходи и не поддържа активна връзка с децата. Това сочи, че тя не
разполага с родителски качества в достатъчна степен, за да упражнява
предоставени родителски права към този момент.
По отношение на режима на лични отношения
в съдебната практика е изяснено, че същият следва да бъде максимално широк, за
да имат възможност децата да общуват колкото се може по-редовно с родителя,
който не упражнява родителски права. Целта е да се поддържа и изгради връзката
между тях, защото най-висшия интерес на децата изисква те да общуват пълноценно
с двамата си родители, както и с техните роднини. По-разширен режим на лични
контакти на майката с децата по настоящото дело би бил в изключителен интерес
на децата, и при който да се съхрани, а и обогати връзката на другия родител с децата.
Такъв е и духът на закона, като разпоредбата на чл. 59, ал. 3 СК урежда
поначало по - интензивни контакти между родителя, който не упражнява
непосредствено родителските права и при когото детето не живее, с детето.
Същевременно режимът на лични отношения
следва да бъде достатъчно конкретен, за да не създава предпоставки за
конфликтни точки между родителите.
Съдът намира, че предложения с исковата
молба режим на лични отношения не е в интерес на децата, тъй като е твърде
тесен. Той не регламентира срещи с ответницата по време на лични и национални
празници, а единствено такущи контакти в рамките на месеца и през лятната
ваканция. С оглед на изложеното, той следва да бъде разширен в следния смисъл:
Ответницата Р.Т.А. има право да взема децата А. А. и Н. А. като взема и
връща децата от адреса, на който детето живеят с бащата:
·
Всяка втора и четвърта
седмица от месеца за времето от 09.00 ч. на съботния ден до 20.00 часа на неделния ден с право на преспиване;
·
За Коледните празници –
всяка нечетна година за времето от 10.00
ч. на първия ден обявен за начало на празниците /почивни дни/ до 17.00
ч. на последния ден обявен за празничен /почивен ден/ с право на преспиване;
·
За Новогодишните празници
– всяка четна година за времето от 10.00
ч. на първия ден обявен за начало на празниците /почивни дни/ до 17.00
ч. на последния ден обявен за празничен /почивен ден/ с право на преспиване;
·
За Великден – всяка четна
година за времето от 10.00 ч. на първия ден обявен за начало на празниците
/почивни дни/ до 17.00 ч. на последния ден обявен за празничен /почивен ден/ с
право на преспиване.
·
През
останалите празници, когато с Постановление на Министерски съвет са обявени
повече от 1 почивен ден, майката има право да взема
децата А. А. и Н. А. при себе си, както следва:
·
На 3-ти март – всяка
нечетна година за времето от 10.00 ч. на първия ден обявен за начало на
празниците /почивни дни/ до 17.00 ч. на последния ден обявен за почивен с
преспиване;
·
На 6-ти май – всяка четна
година за времето от 10.00 ч. на първия ден обявен за начало на празниците
/почивни дни/ до 17.00 ч. на последния ден обявен за почивен с преспиване;
·
На 24-ти май – всяка нечетна
година за времето от 10.00 ч. на първия ден обявен за начало на празниците
/почивни дни/ до 17.00 ч. на последния
ден обявен за почивен с преспиване;
·
На 6-ти септември – всяка
четна година за времето от 10.00 ч. на първия ден обявен за начало на празниците
/почивни дни/ до 17.00 ч. на последния ден обявен за почивен с преспиване;
·
На 22-ри септември – всяка
нечетна година за времето от 10.00 ч. на първия ден обявен за начало на
празниците /почивни дни/ до 17.00 ч. на последния ден обявен за почивен с преспиване.
·
На
лични и семейни празници майката има право да взема децата А. А. и Н. А. при
себе си, както следва:
·
На 28-ми октомври /рожден ден на А./ -
всяка четна година за времето от 17.00 ч. до 21.00 ч. на същия ден, в случай,
че децата не са
ангажирани с учебния процес, като ангажимент на Н. не
препядства упражняване на лични отношения с А.. Ако рожденият ден съвпада с почивен ден от 10.00 ч.
до 21.00 ч. на почивния ден;
·
На 16-ти ноември /рожден ден на Н./ - всяка
нечетна година за времето от 17.00 ч. до
21.00 ч. на същия ден, в случай, че децата
не са ангажирани
с учебния процес,
като ангажимент на А. не препядства упражняване на лични отношения с Николай. Ако рожденият ден съвпада с почивен ден
от 10.00 ч. до 21.00 ч. на почивния ден;
·
На 19-ти септември /рожден ден на майката/ - за времето
от 17.00 ч. до 21.00 ч. на същия ден, в случай, че децата не са ангажирани с учебния процес, като ангажимент на едно от децата не препядства
упражняване на лични отношения с второто дете. Ако рожденият ден съвпада с почивен ден, от 10.00 ч.
до 21.00 ч. на почивния ден;
·
Майката има право да взема децата А. А.
и Н. А. при себе си - 20 дни през лятото
за времето от 12-ти август до 2-ри септември без прекъсване, като бащата се задължава в посочения период да предоставя децата, независимо дали ползва или не платен или неплатен
годишен отпуск, като
при писмено съгласие между майката и бащата периодът и датите могат да бъдат
променяни; както и по 4 /четири/
дни през зимната и по 4 /четири/ дни през пролетната ваканция, през време което
да не съвпада с платения годишен отпуск на бащата,
а в случай, че бащата ползва платен отпуск през зимната и
пролетната ученически ваканции, той
следва да уведоми с писмо с обратна разписка майката най-малко два месеца по-рано, в противен случай майката ще има право на лични контакти с децата А. А. и Н. А.
в посочен от нея период през тези
ваканции;
По иска за издръжката на децата:
Както беше посочено връзката на
обусловеност (по общо правило) на въпросите относно местоживеенето, режима на
лични отношения и издръжката на детето, от въпроса относно упражняването на
родителските права, родителя, който упражнява лични отношения следва да заплаща
издръжка в по-голям размер спрямо нуждите на детето, тъй като родителят, който
упражнява родителските права посреща битовите нужди на детето като храна,
отопление, непредвидени разходи, медицинско обслужване и други.
Детето има право да бъде отглеждано и
възпитавано по начин, който да осигурява неговото нормално физическо, умствено,
нравствено и социално развитие – чл. 124, ал. 1 СК На това право съответства
задължението на родителя да се грижи за физическото, умствено, нравствено и
социално развитие на детето, за неговото образование и неговите лични и
имуществени интереси. Израз на горните права и отговорности е и задължението на
всеки родител да осигурява условия на живот необходими за развитие на детето,
което включва и издръжка на ненавършилите пълнолетие деца (чл. 143 СК).
Възможността на лицето, което дължи издръжката, е основание за даване на същата
и показател за размера ѝ; възможността е винаги обективна и конкретна.
Невъзможността да се дава издръжка не погасява правото на издръжка изобщо и
завинаги, а само за времето, докато тя продължава, а доколкото издръжката е
част от грижата и отговорността на родителя за живота и добруването на
непълнолетното дете, невъзможността да се дава трябва да е пълна, обективна,
независеща от волята на задълженото лице. В Постановление № 4/1954 г. на ВС на
РБ са посочени някои примери за обективна временна невъзможност родителят да
доставя издръжка – отбиване на редовната военна служба и наред с това липса на
имущества и доходи от тях; изтърпяване наказание лишаване от свобода, но след
конкретна преценка на възнаграждението, което получава съгласно чл. 78 от
Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, и с другите му
доходи и имущества, ако има такива.
Задължението за полагане на грижи и даване
на издръжка на непълнолетно дете от родител възниква от момента, в който детето
е родено, по силата на закона, и съществува независимо дали е отправена покана
за изпълнение, съответно предприети ли са принудителни мерки за престиране на
дължимото, докато детето навърши пълнолетие или до настъпване на друго законно
основание за прекратяване.
Основен критерий за определяне на
справедливото количествено измерение на задължението за издръжка е закрепен в разпоредбите
на чл. 59, ал. 5 ГПК на чл. 142, ал. 1 и ал. 2 от СК, съгласно които размерът
на издръжката трябва да осигури условията на живот на детето, които е имало
преди развода, освен ако това би създало особени затруднения на дължащия
издръжка родител, размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето,
което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи, като
минималният размер на издръжката, дължима на ненавършили пълнолетие деца, е 1/4
от минималната работна заплата. С Постановление № 350 от 19 декември 2019 г. за
определяне размера на минималната работна заплата за страната на Министерския
съвет размерът на минималната месечна работна заплата за страната 610 лв.,
считано от 01.01.2020 г. Съответно, минималният размер на месечната издръжка
към момента на приключване на устните състезания е 140 лв. и не може да бъде
определен под тази граница.
От изложеното следва, че трябва да се
търси разумния и обективно възможен баланс между нужди и възможности, като се
отчитат характерните за всеки конкретен случай релевантни обстоятелства.
Насоки за преценка на последните са дадени
в т. 4 и 5 от ППВС № 5 от 16. XI. 1970 г.
При прилагането им към настоящия казус по
отношение на ответницата, съдът взе предвид, възможността на задълженото лице
да предоставя издръжка се определя от неговите доходи, имущество и квалификация.
В конкретния случай не са ангажирани доказателства за образованието и
квалификацията на ответницата, нито за притежавано от нея имущество. От
служебно изисканите справки от НАП и НОИ следва извод, че към настоящия момент тя
няма регистрирани трудови и осигурителни правоотношения. Същевременно по делото
са ангажирани доказателства – обективирани в показанията, на свид. А., че
ответницата има задължения към кредитни институции и при изнасянето си от
семейното жилище е събрала пари от касичките на двете малолетни деца. В
социалния доклад се съдържат данни, че ответницата е бременна. Всичко това
сочи, че материалните ѝ възможности не са добри. Същевременно тя е в
трудоспособна възраст, няма пречка да престира работната си сила, да бъде
икономически активна, като няма данни да е с намалена работоспособност. Обстоятелството,
че е бременна не следва да се надценява като фактор при определянето на размера
на дължимата издръжка, тъй като то не отменя задължението ѝ да осигурява
издръжка на двете си малолетни деца, а и при взимане на решение за трето дете
ответницата е съзнавала както посоченото задължение към всяко едно от децата
си, така и финансовите си възможности.
В случая детето А. е на 12 години. Това е възраст, в която потребностите на
децата нарастват, като се увеличават разходите за образование, спорт, култура и
различни технически устройства. През следващата учебна година ще бъде в 7-ми
клас, който изисква подготовка за кандидатстване в гимназия и свързаните с това
допълнителни учебни помагала, уроци и прочие. Детето А. спортува, национален
състезател е по карате. Това ѝ занимание е свързано със закупуване на
екипировка, лагери с националния отбор и участие в турнири в страната и чужбина,
които неминуемо предполагат допълнителни средства. Като се вземе предвид и
социално-икономическата обстановка в страната и нуждите на детето следва извод,
че за издръжката на Антония са необходими 300 лв. месечно.
По делото е установено, че детето живее
със своя баща, който посреща всички текущи икономически нужди, заедно с грижите
по отлгеждане и възпитание, които са неоценими в пари. При това положение
нормално е майката да заплаща по-голяма част от дължимата на детето издръжка. С
оглед на това и установените финансови възможности на майката, възможността тя
да полага труд и обективната ѝ отговорност, следва да заплаща месечна
издръжка в размер на 180 лв. от датата на предявяване на исковата молба -
05.11.2019 г., ведно с дължимата законна лихва за всяка просрочена вноска,
считано от 05.11.2019 г. до окончателното ѝ изплащане.
Детето Н. е на 7 години. Той е ученик в
1-ви клас. В тази възраст потребностите на детето все още не са твърде големи,
но то се нуждае от средства за учебни пособия, облекло, дневни пари. Като се
вземе предвид и социално-икономическата обстановка в страната следва извод, че
за издръжката на детето Николай са необходими 240 лв. месечно.
По делото е установено, че детето живее
със своя баща, който посреща всички текущи икономически нужди, заедно с грижите
по отлгеждане и възпитание, които са неоценими в пари. При това положение
нормално е майката да заплаща по-голяма част от дължимата на детето издръжка. С
оглед на това и установените финансови възможности на майката, възможността тя
да полага труд и обективната ѝ отговорност и ну, следва да заплаща
месечна издръжка в размер на 150 лв. от датата на предявяване на исковата молба
- 05.11.2019 г., ведно с дължимата законна лихва за всяка просрочена вноска,
считано от 05.11.2019 г. до окончателното ѝ изплащане, като искът за
разликата до пълния претендиран размер от 180 лв. бъде отхвърлен.
По разноските:
Отговорността за съдебни разноски по
брачните искове се определя не съобразно с общите правила, а по особеното
правило на чл. 329 ГПК.
Възлагането на разноските е обусловено от
вината и недобросъвестността на съпрузите.
Когато предявяването на иска е законно
необходимо, за да се постигне даден правен резултат, отговорността за разноски
се определя по други правила, а не съобразно чл. 78 ГПК, като тези други
правила важат и за брачните искове, при които отговорността за разноски зависи
от вината и недобросъвестността, а ако такива няма или ако и двете страни са
виновни или недобросъвестни, разноските остават в тежест на страните, както са
ги направили. В цитирания смисъл е Определение № 456 от 02.10.2012 г. на ВКС по
ч. гр. д. № 422/2012 г. на второ г.о., Определение № 598 от 10.08.2017 г. на ОС
- София по в. ч. гр. д. № 465/2017 г. По аналогичен начин се разпределят
разноските и в други производства /например в производството по иск по чл. 127,
ал. 2 СК, по исковете по чл. 32, ал. 2 ЗС и чл. 329, ал. 1 ГПК/, при които
правилата на чл. 78 ГПК за присъждане на разноски, не намират автоматично
приложение (вж. Определение № 62 от 26.03.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4351/2014
г., II г. о., ГК).
Същевременно в задължителната съдебна
практика т. 8 от Постановление № 10 от 3.XI.1971 г., Пленум на ВС е изяснено,
че ако страните не са правили искане за произнасяне по вината, те не могат да
се позоват на нея във връзка с последиците от прекратяването на брака, които
законът изрично свързва с вината.
По настоящото дело липсва искане от
страните за произнасяне по вината. При това положение предвид разпоредбата на
чл. 329, ал. 1 ГПК и в светлината на изложената съдебна практика разноските
следва да останат в тежест на страните, така както са направени. Поради
изложеното ответницата не следва да бъде осъдена да заплати сторените от ищеца
в производството разноски в размер на 700 лв. и претенцията на ищеца в обратния
смисъл е неоснователна Обстоятелството, че са заплатени 300 лв. депозит за
особен представител не сочат на различен извод, тъй като след като няма искане
за произнасяне по вината, няма процесуално основание за присъждането им в полза
на ищеца. В този смисъл е и съдебната практика - Решение № 4534 от 20.06.2014
г. на СГС по в. гр. д. № 16115/2013 г.
Предвид изхода на делото ищецът следва да
заплати по сметка на РС-Ихтиман по 20 лв. държавна такса при решаване на делото
по иска за развод, съгласно чл. 6, т. 2 ТАРИФА за държавните такси, които се
събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс (ТГПК).
На същото основание ответницата следва да
бъде осъдена да заплати държавна такса в размер 20 лв. по сметка на РС-Ихтиман.
На ответницата следва да бъде възложено да
заплати държавна такса по определената издръжка в съответствие с Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, вр. чл. 69, ал. 1, т.
7 ГПК вр. чл. 1 ГПК в размер на 475.20 лв.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА с развод брака между Е.А.А., ЕГН **********
и Р.Т.А., ЕГН **********, сключен на 07.07.2007 г., за който е съставен
Акт за граждански брак № 0026/07.07.2007 г. от длъжностно лице по гражданско
състояние при община Костенец, обл. Софийска, като ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО
РАЗСТРОЕН.
ПРЕКРАТЯВА производството
и връща исковата молба в частта, в която е предявен иск с правно основание чл.
53 СК от Е.А.А., ЕГН ********** против Р.Т.А., ЕГН **********, след
прекратяване на брака Р.Т.А. да носи предбрачното си фамилно име – Ш...
ПРЕДОСТАВЯ
упражняването на родителските права над родените по време на брака деца – А. Е.
А., ЕГН ********** и Н. Е. А., ЕГН ********** на бащата Е.А.А., ЕГН
**********.
ОПРЕДЕЛЯ режим
на лични отношения на майката Р.Т.А., ЕГН **********, с децата А. Е. А.,
ЕГН ********** и Н. Е. А., ЕГН **********, както следва:
Р.Т.А. има право да взема децата
А.А. и Н. А. като ги взема и връща от адреса, на който детето живеят с бащата:
·
Всяка втора и четвърта
седмица от месеца за времето от 09.00 ч. на съботния ден до 20.00 часа на
неделния ден с право на преспиване;
·
За Коледните празници –
всяка нечетна година за времето от 10.00
ч. на първия ден обявен за начало на празниците /почивни дни/ до 17.00
ч. на последния ден обявен за празничен /почивен ден/ с право на преспиване;
·
За Новогодишните празници
– всяка четна година за времето от 10.00
ч. на първия ден обявен за начало на празниците /почивни дни/ до 17.00
ч. на последния ден обявен за празничен /почивен ден/ с право на преспиване;
·
За Великден – всяка четна
година за времето от 10.00 ч. на първия ден обявен за начало на празниците
/почивни дни/ до 17.00 ч. на последния ден обявен за празничен /почивен ден/ с
право на преспиване.
·
През
останалите празници, когато с Постановление на Министерски съвет са обявени
повече от 1 почивен ден, майката има право да взема
децата при себе си, както следва:
·
На 3-ти март – всяка
нечетна година за времето от 10.00 ч. на първия ден обявен за начало на
празниците /почивни дни/ до 17.00 ч. на последния ден обявен за почивен с
преспиване;
·
На 6-ти май – всяка четна
година за времето от 10.00 ч. на първия ден обявен за начало на празниците
/почивни дни/ до 17.00 ч. на последния ден обявен за почивен с преспиване;
·
На 24-ти май – всяка
нечетна година за времето от 10.00 ч. на първия ден обявен за начало на
празниците /почивни дни/ до 17.00 ч. на
последния ден обявен за почивен с преспиване;
·
На 6-ти септември – всяка
четна година за времето от 10.00 ч. на първия ден обявен за начало на
празниците /почивни дни/ до 17.00 ч. на последния ден обявен за почивен с
преспиване;
·
На 22-ри септември – всяка
нечетна година за времето от 10.00 ч. на първия ден обявен за начало на
празниците /почивни дни/ до 17.00 ч. на последния ден обявен за почивен с
преспиване.
·
На
лични и семейни празници майката има право да взема децата при себе си, както
следва:
·
На 28-ми октомври /рожден ден на А./ -
всяка четна година за времето от 17.00 ч. до 21.00 ч. на същия ден, в случай,
че децата не са
ангажирани с учебния процес, като ангажимент на Н. не
препядства упражняване на лични отношения с А.. Ако рожденият ден съвпада с почивен ден, от 10.00 ч. до 21.00 ч. на почивния ден;
·
На 16-ти ноември /рожден ден на Н./ -
всяка нечетна година за времето от 17.00 ч. до
21.00 ч. на същия ден, в случай, че децата
не са ангажирани
с учебния процес,
като ангажимент на А. не препядства упражняване на лични отношения с Н.. Ако рожденият ден съвпада с почивен ден, от 10.00 ч. до 21.00 ч. на почивния ден;
·
На 19-ти септември /рожден ден на майката/ - за времето
от 17.00 ч. до 21.00 ч. на същия ден, в случай, че децата не са ангажирани с учебния процес, като ангажимент на едно от децата не препядства
упражняване на лични отношения с второто дете. Ако рожденият ден съвпада с почивен ден, от 10.00 ч.
до 21.00 ч. на почивния ден;
·
Майката има право да взема децата А. А.
и Н.А. при себе си - 20 дни през лятото за
времето от 12-ти август до 2-ри септември без прекъсване, като бащата се задължава в посочения период да предоставя децата, независимо дали ползва или не платен или неплатен
годишен отпуск, като
при писмено съгласие между майката и бащата периодът и датите могат да бъдат
променяни; както и по 4
/четири/ дни през зимната и по 4 /четири/ дни през пролетната ваканция, през
време което да не съвпада с платения годишен отпуск на бащата, а в случай, че бащата
ползва платен отпуск през зимната и пролетната ученически ваканции, той следва да уведоми с писмо с обратна разписка майката най-малко два месеца по-рано, в противен случай майката ще има право на лични контакти с децата А. А. и Н..А. в
посочен от нея период през тези ваканции.
ОСЪЖДА Р.Т.А., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАЩА на А. Е.
А., ЕГН ********** чрез нейния баща и законен представител Е.А.А., ЕГН
********** ежемесечна издръжка в размер на 180 лв., считано от датата на
предявяване на исковата молба - 05.11.2019 г., ведно със законна лихва за всяка
просрочена вноска, считано от 05.11.2019 г. до окончателното ѝ изплащане.
ОСЪЖДА Р.Т.А., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАЩА на Н..
Е. А., ЕГН ********** чрез нейния баща и законен представител Е.А.А., ЕГН
********** ежемесечна издръжка в размер на 150 лв., считано от датата на
предявяване на исковата молба - 05.11.2019 г., ведно със законна лихва за всяка
просрочена вноска, считано от 05.11.2019 г. до окончателното ѝ изплащане,
като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния претендиран размер от 180 лв.
ОСЪЖДА Е.А.А., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ в полза
на РС – Ихтиман държавна такса в размер на 20 лв. по сметка на РС –
Ихтиман.
ОСЪЖДА Р.Т.А., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ в полза на
РС – Ихтиман държавна такса в размер на 495.20 лв. по сметка на РС –
Ихтиман.
Решението може
да се обжалва в двуседмичен срок от връчването на препис на страните пред
Софийския окръжен съд.
Препис от решението да се връчи на
страните, което обстоятелство изрично да се удостовери в отрязъците от
съобщенията.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: