№ 15315
гр. София, 07.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА
при участието на секретаря НАТАША П. МЕРЕВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело
№ 20231110155392 по описа за 2023 година
Предявени са установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание
чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 97, ал. 1, т. 4 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от ищеца „Енерго
- Про Продажби“ АД срещу ответника „Дакс Консултинк“ ЕООД за признаване за
установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата 271,49 лева,
представляваща незаплатена електрическа енергия и мрежови услуги съгласно
издадени фактури за периода от 12.08.2022г. до 12.04.2023г., предоставена на
ответника въз основа на договор за доставка на електрическа енергия за небитови
нужди до следния собствен на ответника имот – сграда за търговия, находяща се в гр.
Шабла, ул. „Добруджа“ с клиентски № ********** и абонатен № 32Z420901304199J,
както и сумата 15,46 лева, представляваща обезщетение за забава върху вземанията по
всяка от фактурите поотделно за периода от датата на падежа – 24.08.2022г. до
03.07.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.07.2023г. до
окончателно изплащане на задължението, за които суми по ч.гр.дело № 39220/2023г.
по описа на СРС, 81 състав, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК.
Ищецът „Енерго – Про Продажби“ АД твърди, че в качеството си на краен
снабдител с електрическа енергия е страна по договор за продажба на такава с
ответника в качеството му на краен потребител по повод собствен на последния имот:
сграда за търговия, находяща се в гр. Шабла, ул. „Добруджа“ с клиентски №
********** и абонатен № 32Z420901304199J, като поддържа в тази връзка, че с цел
извършване на доставка на електрическа енергия до обекта същият е присъединен към
1
електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Север“ АД. Изяснява, че
в чл.17, т.3 от приложимите ОУ на ищеца, лицата, които поради наследяване, промяна
в собствеността на обекта или на друго правно основание са се сдобили с правото да
получат партида за снабдяване и продажба на електроенергия на даден обект, в 30
дневен срок от настъпване на съответното обстоятелство, са длъжни да уведомят
крайния снабдител като представят документи, удостоверяващи промяната. Излага, че
към датата на съставяне на процесните фактури титуляр на партидата в системата на
ищцовото дружество е „Хаас България“ ЕООД, но реално задължено лице се явява
новият собственик и ползвател, придобил процесния обект на потребление на
17.06.2022г. – ответникът „Дакс Консултинк“ ЕООД. Допълва, че съгласно чл. 29 от
Правилата за търговия с електрическа енергия клиентите, присъединени към
електроразпределителната мрежа, заплащат на „Енерго - Про Продажби“ АД както
цената на потребената електрическа енергия, така и цените на мрежовите услуги, сред
които и достъп и пренос на електрическа енергия по електроразпределителната мрежа.
Посочва, че със законодателна промяна от 01.10.2020 г. от кръга клиенти на крайния
снабдител са отпаднали всички небитови клиенти, независимо от нивото на
напрежение, на което са присъединени, като ако клиентът не сключи до 30.09.2020 г.
договор с търговец на ел. енергия по свободно договорени цени, то доставката на ел.
енергия се извършва от досегашния му доставчик в качеството му на титуляр на
лицензия по чл. 39, ал. 1, т. 5 ЗЕ. Сочи, че ответникът няма сключен договор с
търговец на ел. енергия по свободно договорени цени за процесния период и
процесният обект служебно е преминал от „Енерго-Про Продажби“ АД в качеството
му на краен снабдител на свободен пазар с доставчик „Енерго-Про Продажби“ АД в
качеството му на търговец на свободен пазар. Поддържа, че ответното дружество не е
заплатило сумите по процесните фактури, с оглед което е изпаднало в забава и дължи
мораторна лихва за периода от датата, следваща падежа на задължението по
съответната фактура до 03.07.2023г. При тези твърдения моли съда да уважи
предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника
„Дакс Консултинк“ ЕООД, с който се оспорват предявените искове. Ответникът
твърди, че не е в облигационни отношения с ищцовото дружество. Не оспорва, че на
дата 17.06.2022г. е придобил собствеността по отношение на процесния имот – ПИ с
идентификатор 83017.504.4050 и сграда с идентификатор 83017.504.4050.1, находящи
се в гр. Шабла, ул. „Добруджа“, като пояснява, че до отчуждаването му на 24.03.2023г.,
не е експлоатирал търговския обект, както и не е потребявал електрическа енергия и
услуги на ищцовото дружество. В допълнение посочва, че не е бил уведомяван от
праводателя си относно наличието на действащ договор с електроснабдителното
дружество и неговите параметри. Твърди, че липсата на потребена електрическа
енергия се потвърждава включително от представените с исковата молба справки и
2
фактури. Допълва, че след получаване на издадената по ч.гр.д. № 39220/2023г. по
описа на СРС, 81 състав, заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, както и след това – на
препис от исковата молба, е направил опит да получи информация от ищеца, но такава
му била отказана. Поддържа, че ищецът не доказва дължимост на претендираните
вземания, доколкото фактурите са издадени на името на друг получател – „Хаас
България“ ЕООД, поради което са дължими от него. Моли съда да отхвърли
предявените искове, както и да му присъди сторените
разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
По исковете по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1,
вр. чл. 98а ЗЕ, вр. чл. 29, ал.1 ПТЕЕ и вр. чл. 95а, ал.1 ЗЕ, вр. чл. 29, ал. 3 ПТЕЕ: В
тежест на ищеца по предявените искове е да докаже при условията на пълно и главно
доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a
именно: наличието на валидно договорно правоотношение по договор за доставка на
електрическа енергия между ищеца и ответника в процесния период и за процесния
имот, по силата на което ищецът се е задължил да доставя електрическа енергия в
твърдените количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на
уговорената цена в претендирания размер, в това число задължение за заплащане на
предоставени мрежови услуги „достъп и пренос на ел. енергия до
електроразпределителната мрежа“, както и техния размер.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже
положителния факт на погасяване на дълга.
Спорно по делото е обстоятелството дали между страните е възникнало
съществувало облигационно отношение по продажба на електрическа енергия и
снабдяване с ел. енергия на осн. чл. 95а ЗЕ за процесния период, респ. дали ответникът
се явява потребител на топлинна енергия в процесния имот за посочения исоков
период.
Според действащата разпоредба на чл. 98а от ЗЕ крайният снабдител продава
електрическа енергия при публично известни общи условия, предложени от крайния
снабдител и одобрени от КЕВР /писмена форма на договора не е предвидена/. Тези
общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен
всекидневник и влизат в сила за клиентите на крайния снабдител, без изрично писмено
приемане /чл. 98а, ал. 4 от ЗЕ/.
Процесното правоотношение се регламентира и от Общите условия на
договорите за продажба на електрическа енергия на „Енерго – Про Продажби“ АД,
3
приети на основание чл. 98а ЗЕ, одобрени от ДКЕВР с Решение № 0У - 061 от
07.11.2007 г. Съгласно чл. 98а, ал. 4 ЗЕ - публикуваните общи условия влизат в сила за
потребителите, без да е необходимо изрично приемане, като в чл. 98а, ал. 5 ЗЕ e
предвидена възможност в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия
потребителите, които не са съгласни с тях, да внесат при съответния краен снабдител
на електрическа енергия заявление, в което да предложат специални условия, като, ако
същите се приемат, това се отразява в допълнително писмено споразумение. По
настоящото дело не са представени доказателства, които да сочат за подадено от
ответника заявление в горния смисъл.
По силата на законовата уредба, продавач на доставената електрическа енергия е
крайният снабдител /субектът по чл. 94а, респ. по чл. 95 ЗЕ/, а купувач – крайният
клиент /чл. 91-92, вр. чл. 97-98а от ЗЕ/. След измененията на ЗЕ /ДВ, бр. 54/2012 г. /, в
сила от 17.07.2012 г., "небитов клиент" по смисъла на § 1, т. 33а от ДР на ЗЕ е клиент,
който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или
природен газ за небитови нужди. В случая електроснабденият обект представлява
сграда за търговия, респективно същият е предназначен за осъществяване на търговска
дейност и това твърдение не е било оспорено. В чл. 92 от ЗЕ са изброени изчерпателно
субектите, които могат да бъдат страни по сделките с електрическа енергия. Сред тях
са "доставчик от последна инстанция", какъвто сочи да е ищецът, и "краен клиент“.
Според разпоредбата на пар. 1, т. 27г от ДР на ЗЕ, крайният клиент е клиент, който
купува електрическа енергия или природен газ за собствено
ползване.
Налага се извод, че крайният клиент е ползвател или собственик на имот, който
ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за собствени
нужди, като ползва електроснабдения имот като негов собственик или по силата на
вещно или облигационно право на ползване. Цялата уредба на ЗЕ показва, че
законодателната цел е да определи като страна по облигационното отношение лицето,
което действително потребява електрическата енергия за собствени нужди, като
действително ползва имота на възможните законови основания.
В случая ищецът твърди, че между страните е налице облигационно
правоотношение поради факта, че ответникът е собственик на процесния недвижим
имот. Ответникът не оспорва обстоятелството, че е в рамките на исковия период е
носител на правото на собственост по отношение на имота, като същото намира
подкрепа и в приетата по делото справка по партида на имота – сграда за търговия с
идентификатор 83017.504.4050.1, с площ 69 кв.м., гр. Шабла, ул. „Добруджа“,
съдържаща данни относно вписванията, отбелязванията и заличаванията по
персоналната партидата на имота при Агенция по вписванията, от която се установява,
4
че на 17.06.2022г. ответникът е придобил имота от „ХААС България“ ЕООД с договор
за покупко-продажба и се е разпоредил със същия на 24.03.2023г. От момента на
продажбата на недвижимия имот съществуващата по силата на закона облигационна
връзка със стария собственик е била прекратена и такава е възникнала с новия
собственик – ответникът „Дакс Консултинк“ ЕООД. Това обстоятелство не се променя
от неизпълненото задължение на бившия и настоящия собственик на имота в 30-
дневен срок да съобщи на крайния снабдител за промените в собствеността - чл. 17, т.
3 от публично известните Общи условия. При настъпила промяна в собствеността
върху присъединения към мрежата имот, страна по договора с крайния снабдител е
новият собственик, като за този извод е без значение дали и кога страните са
изпълнили установеното в общите условия задължение да уведомят ищцовото
дружество за промяната. Неизпълнението на това задължение от предходния титуляр
на партидата може да породи единствено отговорност за вреди, но не и отговорност за
изпълнение на задължения по чуждо правоотношение / в този смисъл Решение № 205
от 28.02.2019г. по гр.д. № 439/2018г. на ВКС, III г.о./. С оглед на това съдът намира, че
между страните е възникнало облигационно правоотношение за достъп до
разпределителната мрежа и за пренос на ел. енергия по разпределителната мрежа до
собствен на ответника обект на потребление в гр. Шабла – сграда за търговия,
клиентски № ********** и абонтаен № 32Z420901304199J. Този извод на съда не се
разколебава от обстоятелството, че фактурите за процесния период са издавани на
името на предишния собственик – „ХААС България“ ЕООД, доколкото основание за
плащане по същите е именно наличието на облигационна връзка, обусловена от
титулярството на правото на собственост по отношение на имота, съобразно
гореизложеното.
По делото е прието заключение по комплексна съдебно-техническа и
счетоводна експертиза, което при преценката си по реда на чл.202 ГПК съдът
кредитира като обективно, компетентно изготвено, отговарящо в пълнота на
поставените въпроси. В изводите си вещото лице в счетоводната част е посочило, че
фактурите, издадени от ищцовото дружество за процесния период са изготвени на база
цените, съобразени с решенията на държавния регулаторен орган – ДКЕВР. В
допълнение е отразено, че за процесния период не е използвана електрическа енергия
и не е фактурирана такава, а са начислени стойности за мрежови услуги, определени
на база предоставяна мощност /в случая 39 КW/. Експертът изготвил заключението в
техническата част е мотивирал извод, че присъединителните съоръжения и
монтираните СТИ в имота осигуряват посочената мощност. От същото се изяснява, че
задължението за процесния период от 12.08.2022г. до 12.04.2023г. /при съобразяване,
че фактурата № **********/12.04.2023г. касае ел. енергия за м.03.2023г., за който
ответникът е бил собственик на имота/ е в размер на 271,49 лева, а лихвата за забава,
5
считано то датата следваща падежа на всяка фактура до 03.07.2023г. е 15,46 лева.
От анализа на всички приети по делото и обсъдени по-горе доказателства и
доказателствени средства /заключението на допуснатата експертиза/ се налага извод,
че ищецът установи при условията на пълно и главно доказване възложените му в
тежест факти, докато ответникът не ангажира доказателства за плащането на
дължимата стойност на доставената му и потребена ел. енергия. Не се установиха
обстоятелства по делото, които да направят основателни заявените от ответника в
отговора възражения срещу дължимостта на претендираните суми.
По така изложените съображения съдът приема, че ищецът доказа да са налице
предпоставките за начисляване на електрическа енергия в имота на ответника, като
нейният размер се установи и от заключението на ССчЕ, съгласно което стойността на
доставената електрическа енергия в имота за периода от 12.08.2022г. до 12.04.2023г.
възлиза на сумата от 271,49 лв., като ответникът е следвало да заплати същата в срока
посочен в съответната фактура Като не е сторил това, ответникът е изпаднал в забава,
поради което дължи на ищеца и лихва за забава, която за периода от датата следваща
датата на падежа на всяка фактура до 03.07.2023г. възлиза на сумата от 15,46 лв.,
съответно акцесорният иск предявен за същата сума е
основателен.
В заключение се налага извод за основателност и доказаност на предявените от
ищеца искове, поради което същите следва да се уважат изцяло.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК има
само ищецът. От „Енерго - Про Продажби“ АД е представен списък по чл. 80 ГПК за
сторените такива в производството, като по делото се съдържат и доказателства за
извършени разноски, както следва: 25,00 лв. заплатена държавна такса и 50,00 лева
юрисконсултско възнаграждение по ч.гр.д. № 39220/2023г. по описа на СРС, 81 състав,
75,00 лв. – заплатена държавна такса пред исковия съд; 500 лв. – депозит за
комплексна експертиза и 480 лева за адвокатско възнаграждение, платено на
20.09.2023г. С оглед на това ответникът следва да заплати на ищеца за заповедното
производство сумата 75,00 лева, а за исковото производство сумата 1055 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422 ГПК
установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 97, ал. 1, т.
4 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че „Дакс Консултинк“ ЕООД, ЕИК ********* ДЪЛЖИ НА
6
„Енерго - Про Продажби“ АД, ЕИК ********* следните суми: сумата 271,49 лева,
представляваща незаплатена електрическа енергия и мрежови услуги съгласно
издадени фактури за периода от 12.08.2022г. до 12.04.2023г., предоставени въз основа
на договор за доставка на електрическа енергия за небитови нужди до имот – сграда за
търговия, находяща се в гр. Шабла, ул. „Добруджа“ с клиентски № ********** и
абонатен № 32Z420901304199J, както и сумата 15,46 лева, представляваща
обезщетение за забава за периода от 24.08.2022г. до 03.07.2023г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 13.07.2023г. до окончателно изплащане на
задължението, за които суми по ч.гр.дело № 39220/2023г. по описа на СРС, 81 състав, е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Дакс Консултинк“ ЕООД, ЕИК
*********, ДА ЗАПЛАТИ на „Енерго - Про Продажби“ АД, ЕИК *********, сумата
75,00 лева, представляваща разноски в заповедното производство и сумата 1055 лева,
представляваща в исковото производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7