Р Е Ш
Е Н И Е
№………………./16.06.2021 г., гр. София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Г въззивен състав,
в публично съдебно заседание на четиринадесети май през 2021 година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА Д.
ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА
мл.съдия МАРИЯ ИЛИЕВА
секретар Вяра Баева,
като разгледа докладваното от съдия НАЙДЕНОВА гражданско дело
номер 5600 по описа
за 2020
година, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
С решение № 74202 от 21.04.2020
г., постановено по гр.д. № 21208/2019 г. на СРС, 138
състав, са отхвърлени
предявените от „Т.С.” ЕАД, против против Г.С.В., Я.В.В., и Н.В.Д., искове по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.
149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за заплащане разделно при квоти: за Г.С.В. - 1/2, за Я.В.В.
- 1/4 и за Н.В.Д. – 1/ 4 , на сума в
размер на 930,35 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена
топлинна енергия за периода 01.04.2015 г. - 30.04.2017 г., отразена в обща фактура
№**********/31.07.2016г. и в обща фактура №**********/31.07.2017г., сума от 195,13 лева - законна лихва за забава от
15.09.2016 г. до 27.03.2019 г., сума от 17,50 лева - главница, представляваща
цена за извършване на услугата „ дялово разпределение“ за периода 01.04.2015 г.
- 30.04.2017 г., сума от 3,63 лева - законна лихва за забава върху сумата за услугата „ дялово
разпределение“ за периода от 31.03.2016г. до 27.03.2019г., както и законна
лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане, за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. ******, абонатен
номер 222030. С решението е осъдено „Т.С.” ЕАД ***, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК да заплати на Н.В.Д., на
основание чл.78, ал.З ГПК сумата от 300 лв. разноски по делото. Решението е
постановено при участието на „ Б.“ ООД, като трето лице - помагач на страната
на ищеца.
Това решение е обжалвано изцяло от ищеца „Т.С.” ЕАД, чрез пълномощник юрк.Албена
Костадинова, с оплаквания за неправилност на решението поради нарушения на
материалния закон и нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди се, че
първоинстанционният съд неправилно, и не в съответствие със събраните по делото
и неосопрени доказателства, е приел, че ответниците нямали качеството на
потребител на топлинна енергия по смисъла на пар.1, т.42 от ДР на ЗЕ. Събраните
доказателства сочели на обратното, а именно писмото с цитирана в него заповед
по чл.100 от ЗТСУ установявало качеството собственик на ответната страна по
делото.
Въззиваемите страни-ответници Г.С.В., Я.В.В., и Н.В.Д., чрез пълномощник адв.И.Д., оспорват жалбата с писмен отговор с доводите, че решението
не страда от сочения в жалбата порок., тъй като ищецът не е представивл по
делото документи за собствесокт, а писмото от н.к отдел в СО не било титул за
собственост.
Третото
лице-помагач „Б.“ ООД не е взело становище по жалбата.
Софийски градски съд, действащ като въззивна
инстанция, като съобрази оплакванията в жалбата съгласно чл.269 от ГПК, намира
следното по предмета на въззивното производство:
Първоинстанционното
решение е валидно, и допустимо, тъй като има съдържанието по чл.236 от ГПК и съдът
се е произнесъл съобразно предявената с исковата молба претенция.
При произнасянето си по
правилността на решението в обжалваните части, съгласно чл.269, изр. второ
от ГПК и задължителните
указания, дадени с т.
1 от ТР №
1/09.12.2013 г. по т.д. №
1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС, въззивният съд е ограничен до
релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати
нарушения на процесуалните правила, както обаче и да провери правилното прилагане на
релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори ако тяхното нарушение не е
въведено като основание за обжалване. Задължение на въззивния съд е да се
произнесе по спорния предмет на делото, като извърши самостоятелна преценка на
събраните по делото доказателства и формира свои фактически и правни изводи,
като обсъди и своевременно заявените доводи и възражения на страните.
Ищецът „Т.С.” ЕАД твърди, че между него и ответниците съществува правоотношение с предмет - доставка на
топлинна енергия за битови нужди въз основа на договор за продажба на топлинна енергия
при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ, като отвтениците като съсобственици, имат качеството на
потребители по отношение на следния имот: гр. София, жк.******, при дялове 1/ 2 за Г.С.В., и по 1/ 4 за Я.В.В. и Н.В.Д..
Твърди , че ответницикте имат непогасено
задължение за доставена в имота топлинна енелгия /ТЕ/ в периода 01.04.2015 г. - 30.04.2017 г., възлизаща
на 930,35 лв. - главница, отразена в обща фактура №**********/31.07.2016г. и в
обща фактура №**********/31.07.2017г., сумата от 195,13 лева - законна лихва за забава от 15.09.2016 г. до
27.03.2019 г., сумата от 17,50 лева - главница, представляваща цена за
извършване на услугата „дялово разпределение“ за периода 01.04.2015 г. -
30.04.2017 г., сумата от 3,63 лева - законна лихва за забава върху сумата за
услугата „дялово разпределение“ за периода от 31.03.2016г. до 27.03.2019г.
както дължат и законна лихва върху главниците от датата на подаване на исковата
молба до окончателното изплащане на вземането за топлоснабден имот.
Ответниците Г.С.В., Я.В.В. и Н.В.Д.
оспорват с общ отговор на исковата молба, че липсва облигационно правоотношение
между страните, че е погасено по давност вземането за цена та ТЕ до м.03.2016
г. вкл., включително и стойността на обща фактура №**********/31.07.2016 г., че
вземанията за законна лихва за забава да са недължими, тъй като не са изпаднали
в забава по отношение на процесиите вземания, че за ищеца не е налице правен
интерес от претендиране на цена за извършване на услугата „дялово
разпределение“, по отношение на което вземане правят и възражение за давност.
Не оспорват размера на исковете.
За да отхвърли предявените искове,
първоинстанционният съд е приле, че ищецът не е доказал ответниците да са били
титуляр на вещни или облигационни права, с които законовите норми свързват
възникването на правоотношение по доставка на топлоенергия, като е счел писмо
от Столична община с рег.№ 1194-В-93/10.04.2003 г., подписано от началник
Сектор „ Отчуждаване и обезщетяване“ да не установява ответниците да са
собственици на процесния имот или да са титуляри на учредени вещни права по
отношение на същия.
Въззивният съд, при преценка на
същите доказателства като събраните пред първата инстанция, намира оплакавенто
с въззивната жалба за основателно.
Приетото и несопорено по делото
по удостоверителното му съдържание писмо от Столична община с рег.№
1194-В-93/10.04.2003 г., подписано от началник Сектор „ Отчуждаване и
обезщетяване“, е официален свидетелстващ документ по смисъла на чл.193 от ГПК и
чл.288 от ЗТСУ/отм./, който удостоверава, че е издадена на 10.03.2003 г.
заповед по чл.100 от ЗТСУ /отм./ с № РД-41-13, с която на В.С.В. и Г.С.В. е
даден срещу отчужден техен имот в обезщетение имот в гр. София, ж.к. ******. За
същия този даден в обезщетение имот В.В. по рано- на 15.01.2003 г. е подал и
лично заявление до ищеца да му бъде открита партида за ползване на ТЕ, като е
била издадена и служебна бележка на същия от СО, Д-я „Отбуждаване на недв. имоти“
на 20.12.2002 г., че престои за имота да бъде издадена заповед по чл.100 от
ЗТСУ/отм./. Съпкупната им преценка сочи,
че В.и Г. В.за придобили по силата на заповедта по чл.100 от ЗТСУ/отм./,
процесния имот, при равни дялове, при липсата на посочено друго. След смъртта
на В.В. през 2007 г., и на сина му С.В. през 2011 г., неговата 1/ 2 ид.ч. е
наследена поравно, или по 1/ 4 от неговата съпруга и дъщеря- ответниците Я.В.В.
и Н.В.Д.. Ответниците не доказаха това право на собственост да е отчуждено от
тях или загубено, при което съдът приема, че те се явяват съсобствентици за
исковия период и така потребители на ТЕ за битови нужди, и дължат цената на
потребената ТЕ. С отговора на исковата молба отвтениците изрично са заявили, че
не оспорват количеството потребена ТЕ за имота за исковия период, като
верността на направеното разпределение на ТЕ се потвърждава от приетата по
делото СТЕ.
Направеното от ответниците възражение за
погасяване по давност на вземанията за цена на ТЕ до м.03.2016 г. вкл. е
основателно, тъй като вземанията са периодични и се погасяват с 3-годишна
давност и тя към подаване на исковата молба е изтекла за прогнозните вземания
за периода м.05.2015 г.-м.03.2016 г. в размер на общо 368,12 лв. съгласно
данните по таблица № 3 по заключението на приетата по делото
съд0ебно-техническа експертиза/СТЕ/. Изравнителното вземане по изравнителната
фактура от 31.07.2016 г. в размер на 144, 92 лв. за доплащане, не е погасено по
давност. Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 1
или т. 2 ЗЕ задълженията на потребителите за заплащане на месечни вноски /равни
или прогнозни/ не са в зависимост от изравнителния резултат в края на
съответния отчетен период, а имат самостоятелен характер. Изравнителният
резултат след отчитане на потребената ТЕ след края на отоплителния сезон, не
влияе на дължимостта на месечните прогнозни вноски в установените за тях
срокове, а до възникване на ново вземане в полза на една от страните по
облигационното отношение в размер на разликата между начислената суми по
прогнозните вноски и стойността на действително доставеното количество топлинна
енергия, отчетено в края на периода. В зависимост от това дали начислените
прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-малък размер от стойността на
действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на
периода, то това ново вземане възниква в полза на потребителя или в полза на
топлопреносното предприятие. Осъщественото от ищеца фактуриране на цялото консумирано
количество топлинна енергия в края на сезона въз основа на действителното
потребление по реда на чл. 32, ал. 2 от Общите условия, не променя момента на
изискуемостта на месечните вноски /равни или прогнозни/. Определянето на срок
за изпълнение на задълженията в общата фактура и срока за плащане по чл.33 от
ОУ от 2014 г , с който жалбоподателят свързва началния момент, от който започва
да тече погасителната давност, няма действие по отношение на ответниците - арг.
чл. 20а, ал. 2 ЗЗД, и не променя началото на давностния срок, който тече от
първо число на месеца след този, за който е доставена ТЕ върху прогнозните
сметки помесечно. Ето защо давността върху прогнозните вземания за цената на ТЕ
помесечно до м.3.2016 г. са погасени по давност. По отношение на изравнителната
сметка за същия този отоплителен сезон 2015-2016 г., сочеща, че абонатът има да
доплаща сумата 144,92 лв., въззивният съд намира, че в полза на ищеца е
възникнало изравнително вземане само за тази сума, ведно с това за м.04.2016 г.
и за тези за времето нататък до м.04.2017 г., като се приспадне и изравнителния
резултат за отполителния сезон 2016-2017г. за връщане, остава дължима сума общо 598,54 лв. за
периода м.04.2016 г. - м.04.2017 г., от която сума ответникът Г.С.В. дължи
половината или 299,26 лв., а другите две ответници- всяка по 1/ 4 или по 149,64
лв. За разликата до предявените размер исковете срещу ответниците за главница
са неоснователни.
Ищецът претендира лихва за забава върху
главницата от 15.09.2016 г. до 27.03.2019 г. Такава не се дължи върху вземането
за ТЕ за периода м.04.2016 г.- 19,86
лв. и върху изравнителното вземане от
144,92 лв. по фактурата от 31.07.2016 г., и върху вземанията до м.09.2016 г.
вкл., в размер на общо 103,58 лв. главница, защото ищецът не е доказал кога и дали е публикувал
фактурите за тези вземания на интернет
сайта си съгласно чл.32, ал.1 от ОУ от 2014 г. За вземанията от м.10.2016 г. до м.04.2017 г.
се дължи лихва за забава съгласно изменението на ОУ, одобрени с решение № ОУ-1
от 27.06.2016 г. на КЕВР, на основание чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетика,
според промяната на чл.33, ал.2 от които ОУ заплащането на месечните сметки е вече
в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, или в случая
лихвата за забава за период 15.12.2016 г.-27.03.2019 г. върху вземанията за периода м.10.2016 г. до м.04.2017 г. в
размер на 330,14 лв. главница / при отчитане на изравнение – 38,16лв./ възлиза
на 68,90 лв. лихва, определена от съда по реда на чл.162 от ГПК. Или
ответниците дължат лихва за забава върху главницата така: 34,45 лв. за Г.С.В. и
по 17,22 лв. за Я.В.В. и Н.В.Д.. За разликата до предявените размери исковете срещу
ответниците за мораторна лихва върху
сумата за ТЕ са неоснователни.
Събраните по делото писмени
доказателства сочат, че през исковия период е било извършвано дялово
разпределение от третото лице-помагач на ищеца- „Бруната“ ЕООД, което дружество
е било избрано от ОС на Етажната собственост на сградата, в която се намира
процесното топлоснабдено жилище, да извършва именно услугата дялово
разпределение. Ищецът като доставчик на ТЕ, е и бил уведомен за избраното дружество
със споразумителен протокол от представител на ЕС , бил е сключен и писмен договор съгласно
изискването на ЗЕ, между ищеца и третото лице-помагач, с което ищецът възлага
на третото лице-помагач, да извършва услугата дялово разпределение. Сключването
на тези договори не е спорно по делото. Съгласно чл. 36 от Общите условия на ищеца от 2008 г. и 2014 г.
клиентите заплащат цена на услугата дялово разпределение /извършвана от избран
от клиентите търговец - ОУ 2014 г./, като стойността се формира от: цена за
обслужване на партидата на клиент и цена на отчитане уредите за дялово
разпределение. В клаузата на чл. 36, ал. 2 от Общите условия 2014 г. е предвидено, че редът и начинът на заплащане на услугата
се определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово
разпределение, и се обявява по подходящ начин на клиентите. С общите условия,
одобрени от ДКЕВР, се урежда съдържанието на договора за продажба на топлинна
енергия между страните, който на основание чл. 20а ЗЗД има сила на закон за
последните. Ето защо ищецът се легитимира като субект, който е активно
материално-правно легитимиран да получи цената на извършваната услуга дялово
разпределение. Претендинра
се сума общо от товтениците 17,50 лв. за период от 24 месеца/ 01.04.2015 г.-30.04.2017
г./ или по 0,73 лв. месечно, съгласно уточнението на исковата молба от
13.08.2019 г. За периода до м.07.2015 г. вземането за услугата дялово
разпределение, по публично известни данни, се заплащат веднъж годишно, а след
това- на 12 равни месечни вноски, които се включват в месечните фактури /
такава информация е налична и на интернет стграницата на ищеца за включване на
сумата в месечните фактури/, което прави и това вземане периодично. Частично
основателно е възражението на ответниците за погасяване по давност на вземанията
за периода м.04.2015 –м.03.2016 г. вкл. на стойност общо 8,02 лв./11месеца х
0,73/. До подаване на исковата молба следователно е изтекла 3-годишната давност
за вземанията до 30.03.2016 г. и остават дължими останалите в размер на общо 9,47
лв., или от всеки от ответниците така: Г.С.В. 4,74 лв., и Я.В.В. и Н.В.Д.
–всяка по 2,37 лв. За разликата над тези размери исковете срещу ответниците за
услугата дялово разпределение са неоснователни.
Ищецът не е доказал какви срокове
е определил за плащане на това
задължение за услугата дялово разпределение- такава информация не се съдръжа в
ОУ, които в чл.32 и чл.33 сочат само срокове за плащане на ТЕ, при което няма
вземане за лихва за забава върху него, и тези му искове срещу ответниците
подлежат на отхвърляне изцяло.
Ответниците не са доказали да за
заплатили сумите, които дължат както са определени по-горе или да са ги
погасили по друг допустим начин, и исковете срещу тях в горепосочените размери
са основателни.
Поради частично несъвпадане
изводите на двете съдебни инстанции, решението в обжалваните части , в която са
отхвърлени исковете за главница –цена на ТЕ за периода 01.04.2016 г. -
30.04.2017 г. срещу Г.С.В. за сумата 299,26
лв. и срещу всеки от ответниците Я.В.В. и Н.В.Д. за сумата 149,64 лв., отхвърлени
са исковете за лихва за забава за период
от 15.12.2016 г. до 27.03.2019 г. върху
главница за периода м.10.2016 г. до м.04.2017 г. срещу Г.С.В. за сумата 34,45
лв. и срещу всеки от ответниците Я.В.В. и Н.В.Д. за сумата 17,22лв., отхвърлени
са исковете за плащане услуга „дялово разпределение“ за период 01.04.2016 г. -
30.04.2017 г. срещу Г.С.В. за сумата 4,74 лв. и срещу всеки от ответниците Я.В.В.
и Н.В.Д. за сумата 2,37 лв., следва се
отмени и исковете за тези размери да се уважат. В останалите части, в които
исковете са отхвърлени над горепосочените размери до предявените размери срещу
всеки от ответниците, а исковете за лихва за забава върху вземанията за услугата дялово
разпределени еса отхвърлени изцяло, решението като правилно следва да се
потвърди.
В останалите части решението като
правилно следва да се потвърди.
По разноските: Ищецът е направил разноски пред СРС общо 700лв., от които 400
лв. за възнаграждение за вещи лица, и се дължат още 100 лв. за защита от
юрисконсулт, общо 800 лв.. При този изход на спора и на основание чл.78, ал.1
от ГПК, ответниците следва са се осъдят да заплатят на ищеца общо 471,27 лв.
разноски пред първата инстанция, или Г.С.В. 235,64 лв. и всяки от ответниците Я.В.В.
и Н.В.Д.- 117,81 лв. Ответниците дължат на ищеца съответната част и от разноските
за вещи лица, въпреки неоспорване на размера на количеството ТЕ за исковия
период, доколкото не са налице предпоставките по чл.78, ал.2 от ГПК-
ответниците не са признали исковете и не са платили дължимите суми преди
образуване на делото, при което разнодските на ищеца са в тяхна тежест пропорционално
на уважените размери на исковете.
Само ответникът Н.В.Д. е
направила разноски пред СРс в размер на 300лв. за адвокат, от които ищецът й
дължи сумата 177,11лв., съразмерна на уважената част на исковете срещу нея / предявени за
286,65 лв. и уважени за 169,23 лв./. Това налага отмяна на решението на СРС за
разноски за Н.Д. над 177,11 лв. през първата инстанция.
Пред въззивната инстанция ищецът
е напрадвил разноски 100лв. за държавна такса и се дължат още 100 лв. за защита
от юрисконсулт, общо 200 лв. от които отвтениците му дължат общо и на основание
чл.78, ал.1 от ГПК, ответниците следва да се осъдят да заплатят на ищеца общо 117,81
лв., или Г.С.В. 58,91 лв. и всяки от ответниците Я.В.В. и Н.В.Д.- 29,45 лв.
Само ответникът Я.В.В. е
направила разноски пред СГС в размер на 300лв. за адвокат, от които ищецът й
дължи сумата 177,11лв., съразмерна на уважената
част на исковете срещу нея / предявени за 286,65 лв. и уважени за 169,23
лв./. Не са нализце основания за намаляване размера на адв. възнагарждение за
двете инстнации, тъй като то е в минималния размер по Наредба № 1/2004 г. на ВАдвС.
Воден от горните мотиви, СГС
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 74202 от
21.04.2020 г., постановено по гр.д. № 21208/2019 г. на СРС, 138 състав В ЧАСТИТЕ, В КОИТО
са отхвърлени
предявените от „Т.С.” ЕАД осъдителни искове за
заплащане на парични суми така :
против Г.С.В., Я.В.В., и Н.В.Д.,
искове по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за заплащане
разделно при квоти: за Г.С.В. - 1/2, за Я.В.В. - 1/4 и за Н.В.Д. – 1/4, на сума в размер на 598,54 лв. - главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия/ТЕ/ за периода
01.04.2016 г. - 30.04.2017 г., сума от 68,90 лева
- законна лихва за забава от 15.12.2016 г. до 27.03.2019 г., сума от 8,02 лева
- главница, представляваща цена за извършване на услугата „дялово
разпределение“ за периода 01.04.2016 г. - 30.04.2017 г., и в частта, в която е
осъден ищеца да плати на Н.В.Д. разноски над 177,11 лв. до 300лв. по чл.878,
ал.3 от ГПК, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Г.С.В.
ЕГН **********, с адрес: ***, Я.В.В., ЕГН **********, с адрес: ***, и Н.В.Д.,
ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТЯТ ПООТДЕЛНО на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление:***, следните суми : на основание чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ главница
–цена на ТЕ за периода м.04.2016 г. - м.04.2017 г. Г.С.В. сумата 299,26 лв. и Я.В.В. и Н.В.Д.- всяка по
сумата 149,64 лв., на основание чл.86 от ЗЗД лихва за забава за период 15.12.2016
г. – 27.03.2019 г. върху главница за
периода м.10.2016 г. до м.04.2017 г. Г.С.В. сумата 34,45 лв. и Я.В.В. и Н.В.Д. –
всяка по сумата 17,22 лв., на основание чл.79
от ЗЗД главница за услуга „дялово разпределение“ за период за период 01.04.2016
г. - 30.04.2017 г. Г.С.В. сумата 4,74
лв. и Я.В.В. и Н.В.Д. - всяка по сумата
2,37 лв., ведно със законна лихва върху главниците от датата на подаване
на исковата молба 12.04.2019 г. до окончателното плащане, сумите дължими за
топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. ******, абонатен номер
222030. .
ОСЪЖДА Г.С.В.
ЕГН **********, Я.В.В., ЕГН **********, и Н.В.Д., ЕГН **********, с горните
адреси, ДА ЗАПЛАТЯТ ПООТДЕЛНО на „ Т.С.“
ЕАД, ЕИК ******, с горния адрес, на основание чл.78, ал.1 от ГПК разноски за
двете съдебни инстанции, както следва : Г.С.В. 294,55 лв. и Я.В.В. и Н.В.Д.- всяка
по 147,26 лв.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 74202 от 21.04.2020 г.,
постановено по гр.д. № 21208/2019 г. на СРС, 138 състав В ОСТАНАЛИТЕ ЧАСТИ.
Решението е
постановено при участието на „ Б.“ ООД, ЕИК *********, като трето лице -
помагач на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО е окончателно
съгласно чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.