МОТИВИ към ПРИСЪДА № 31 от 07.08.2020г. по НОХД № 191/2020г.
по описа на Районен съд Несебър, VI състав.
Р.п.Б.Т.Н. е внесла обвинителен акт по досъдебно
производство № 304 – ЗМ - 279/2016г., пр.
преписка вх. № 527/2016г. по
описа на прокуратурата, против И.Н.Д.
за това, че през месец юли 2015 година, в к. к. Слънчев бряг, противозаконно
присвоил чужди движими вещи – 14 броя триколки - сухопътен скутер с три колела
модел ES064, на обща стойност
2 800 лева, 1 брой голям чадър марка „Бекс"
с размери 4/4 м. и поставка към него - на стойност 200 лева; 2 броя сглобяеми
пластмасови маси на обща стойност 60 лева; 4 броя пластмасови стола на обща
стойност 40 лева; 1 брой покривало против дъжд с размери 5/6м. от щампована промазка, водоустойчиво, на стойност 70 лева; 1 брой
метална табела с лого на фирма „М.М 9." ЕООД, с работно време и ценоразпис
- на стойност 50 лева, всичко на обща стойност 3 220, собственост на „М.М." ЕООД, които владеел – престъпление по чл. 206, ал.
1 от НК.
Представителят
на прокуратурата поддържа внесения обвинителен акт. Счита, че обвинението е
доказано по безспорен и несъмнен начин. Намира, че от субективна страна
подсъдимият Д. е извършил инкриминираното деяние виновно при форма на вината „пряк
умисъл”, като е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е
неговите общественоопасни последици и е целял тяхното
настъпване. Сочи, че подсъдимият е бил наясно с обстоятелството, че скутерите и
другите инкриминирани вещи не му принадлежат и че не може да се разпорежда с
тях като със свои, но го е сторил като по този начин е лишил ощетеното лице от
възможността да упражнява правомощията си на собственик върху тях. Счита за
смекчаващи отговорността обстоятелства необремененото съдебно минало на дееца
към момента на извършване на деянието, възстановяването на част от сумата,
определена като стойност на присвоените вещи. Сочи, че отегчаващи вината
обстоятелства не са налице. Предлага на подсъдимия да бъде наложено наказание
лишаване от свобода в размер на 1 година и 6 месеца, което на основание чл. 58а,
ал. 1 от НК да бъде намалено с една трета на една година лишаване от свобода,
като изпълнението на така определеното наказание на основание чл. 66 от НК да
бъде отложено за изпитателен срок от три години. Предлага разноските по делото
в размер на 60 лв. да се възложат в тежест на подсъдимия, а предявеният
граждански иск да бъде уважен в размер на 2220 лв., както и законната лихва от
датата на инкриминираното деяние до днес.
Повереникът
на гражданския ищец счита, че гражданският иск е доказан по основание и размер.
Отбелязва, че следва да бъде уважен до редуцираната му част от 2220 лв., с
оглед възстановяване на част от имуществените вреди в размер на 1000 лв. от
подсъдимия Д.. Моли същият да бъде осъден и за заплащане на лихвата, считано от
датата на инкриминираното деяние 01.08.2015г. до момента на изплащане на
пълната сума. Претендира за присъждане на съдебно-деловодни разноски за
заплатен адвокатски хонорар.
Защитникът на
подсъдимия моли наказанието да бъде определено към минимума, тъй като е налице
превес на смекчаващи вината обстоятелства - чисто съдебно минало, внесена сума
от 1000 лв., изминалият период на разследване от 5 години. Предлага след
редукцията наказанието да остане в размер на осем месеца лишаване от свобода,
което на основание чл. 66 от НК бъде отложено за изпитателен срок от три
години. Счита, че по-благоприятният за дееца е чл. 58а, ал. 4 от НК и моли на
това основание да му се наложи наказание лишаване от свобода за срок от 3
месеца, което на основание чл.66 от НК да бъде отложено за срок от три години.
По отношение на гражданския иск - предоставя на съда.
Подсъдимият поддържа
казаното от защитника му. В последната си дума моли каквото прецени съдът, това
да е наказанието му.
Съдът, след
като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид становищата и възраженията на страните, намира за установено следното:
Настоящото производство се разви по реда на глава двадесет и седма, чл.
371 и сл. от НПК, тъй като в съдебно заседание съдът след извършено
предварително изслушване на страните допусна разглеждането на делото да протече
при условията на съкратеното съдебно следствие по реда на чл. 371, т. 2 от НПК
и обяви, че при постановяване на присъдата самопризнанието на подсъдимия ще
бъде ползвано, без да се събират доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
С оглед така проведеното производство по делото се
установя следното от фактическа страна:
Подсъдимият И.Н.Д., роден на ***г.,
в гр. Карнобат, с адрес ***, българин, български гражданин, със средно
образование, осъждан, безработен, ЕГН **********. Към месец юли 2015г. същият е
бил неосъждан (реабилитиран), но впоследствие е осъждан – с присъда № 4 от
10.01.2019г. на Районен съд Бургас по НОХД № 5592/2018г. по описа на съда е
осъден за деяние, извършено в периода октомври 2016г. – октомври 2018г. на
пробация, с определени мерки за срок от 6 месеца, които са изтърпени на
19.08.2019г. С определение за одобряване на споразумение № 28 от 18.03.2019г.
по НОХД № 2187/2018г. по описа на Районен съд Несебър Д. е осъден за
престъпление, извършено в периода февруари 2017г. – 27.03.2017г., на „Лишаване
от свобода” за срок от 5 месеца, изпълнението на което е отложено за срок от
три години.
Дружеството
„М.М 9.” ЕООД, с управител и едноличен собственик на капитала св. М.М., закупило от ЕТ „Гранд При – Димитър Бакалов” 20 броя
сухопътни скутери с три колела (триколки) модел „ESO64”.
Целта била въпросните скутери да се отдават под наем в к. к. „Слънчев бряг”, до
хотел „Резиденс”. През месец юни 2015г. приятел на М. го запознал с подсъдимия Д.,
като му казал, че последният търси да наеме „триколки” с цел преотдаването им под наем. М. и Д. провели преговори на
телефона и лично и на 01.07.2015г. подписали договор за наем, по силата на
който „М.М 9.” ЕООД предоставило на Д. за временно ползване 20 броя сухопътни
скутери. В изпълнение на договора св. М. и св. Ж.Р. превозили скутерите с
микробус до склад, разположен в кв. Стария Възел в к. к. „Слънчев бряг”, в
близост до автогарата, където ги предали на подсъдимия. Заедно с тях на Д. били
предадени и други движими вещи – 1 бр. голям чадър марка „Бекс”
с размер 4/4 м., с поставка към него, 2 броя сглобяеми пластмасови маси, 4 броя
пластмасови стола, 1 брой покривало против дъжд с размер 5/6 м. от щампована промазка, водоустойчиво и 1 бр. метална табела с лого на
фирма „М.М 9.” ЕООД, с работно време и ценоразпис. Уговорили са последните вещи
да останат на съхранение в склада на Д.. Впоследствие М. взел шест от скутерите
от склада, а във владение на Д. останали 14 от тях.
През
месец юли 2015г. св. Злати Н.получил обаждане от подсъдимия, който му предложил
за продажба триколки на цена от 300 лв. за брой. Н.предложил тази оферта на
свой познат – св. Хараламбов, който помолил Н.да
закупи 1 скутер и за него. Няколко дни по-късно тримата отишли до склада
ползван от подсъдимия, където Д. им предал 2 броя скутери, заплатени от
Налбантов. Д. заявил на Хараламбов, че предлага още
скутери за продажба. От своя страна Х.се свързал със свой познат – св. Чолаков,
който му заявил, че желае да си купи 3 броя скутери и му дал сумата от 900 лв.
за заплащането им. Х.предал сумата на Д. и взел от склада още три скутера,
които двамата транспортирали до детски кът, находящ се в к. к. „Слънчев бряг”,
срещу барбекю „Бъчвата”. Във връзка с подмяна на
гумата на един от скутери Д. и Ч.се срещнали отново, при което подсъдимият
обяснил на Чолаков, че има още пет броя скутери за продажба, като ги обявил и в
OLX, но там цената им е по-висока. Ч.решил да закупи и тях
и предал на Х.сумата от 1500 лева. Х.платил тази сума на Д. и последният му
отключил металната врата за склада. Х.придвижил и тези пет броя триколки до
детския кът срещу барбекю „Бъчвата”. Свидетелите Н.и Ч.впоследствие
продали закупените скутери на други лица.
Св.
М. разбрал от свои познати, че подсъдимият Д. извършва действия по разпореждане
с предоставените му скутери. Свързвал се с него, но Д. отрекъл, като заявил, че
ги давал под наем на Хараламбов. Последният заявил на
М., че не вземал скутери под наем, а ги закупил от Д.. При тези данни св. М.
сезирал РУ Несебър, като един от скутерите (намиращ се у св. Хараламбов) бил предаден с протокол за доброволно предаване
от 29.06.2016г. (на л. 74 от ДП) и върнат на пострадалия.
По
ДП е изготвена съдебно икономическа експертиза (на л. 77 – л. 78), видно от
която стойността на една триколка е 200 лв., на 1
брой голям чадър марка „Бекс" с размери 4/4 м. и
поставка към него - 200 лева, на 2 броя сглобяеми пластмасови маси - 60 лева,
на 4 броя пластмасови стола - 40 лева, на 1 брой покривало против дъжд с
размери 5/6м. от щампована промазка, водоустойчиво - 70
лева, на 1 брой метална табела с лого на фирма „М.М."
ЕООД, с работно време и ценоразпис - 50 лева.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава
от самопризнанието
на подсъдимия, направено по реда на чл. на 371, т. 2 от НПК. По този ред
подсъдимият е признал всички факти и обстоятелства, посочени в обвинителния
акт, като това негово признание напълно кореспондира на събраните на досъдебното
производство доказателства относно тези факти. Наред с това подсъдимият е дал и
съгласието си за тези факти и обстоятелства да не се събират доказателства. С
оглед разпоредбата на чл. 373, ал. 3 във вр. чл. 372, ал. 4 във вр. чл. 371, т.
2 настоящият състав счита, че гореизложената фактическа обстановка, обективирана
в обстоятелствената част на обвинителния акт, се установява от направените от
подсъдимия самопризнания, подкрепящи се от събраните на досъдебното
производство доказателства, а именно показанията на свидетелите М.М., В.Х., Т.Ч., З.Н., Ж.Р., Д.А., В.Д., Р.Н.. Фактическата обстановка се подкрепя и от
събраните и приобщени писмени доказателства, които в съвкупност с гласните
такива допринасят за категорично й установяване. За изясняването на фактите са
допринесли и извършеното доброволно предаване на вещи, както и заключението на
съдебно икономическа експериза, приобщено в хода на
ДП. Всички посочени доказателства си кореспондират помежду си като в пълна
степен съвпадат и с признанията на подсъдимия.
При
така установената фактическа обстановка съдът намира, че обвиняемият е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 206,
ал. 1 от НК.
Посочената
разпоредба изисква от обективна страна деецът противозаконно да е присвоил чужди
движими вещи, които владее. Изпълнителното деяние на претендираното
престъпление се изразява в противозаконно разпореждане с чуждите вещи –
триколки и други, собственост на друго лице. За съставомерността на деянието е
необходимо деецът да владее вещите на определено правно основание, което обаче
не му дава право да се разпорежда с тях. В случая триколките са били предадени
на Д. по силата на сключен от него договор за наем от 01.07.2015г. с „М.М 9.”
ЕООД. Останалите вещи, включени в обвинението - 1 брой голям чадър марка „Бекс" с размери 4/4 м. и поставка към него, 2 броя
сглобяеми пластмасови маси, 4 броя пластмасови стола, 1 брой покривало против дъжд
с размери 5/6м. от щампована промазка, водоустойчиво
и 1 брой метална табела с лого на фирма „М.М."
ЕООД му били предадени от управителя на дружеството на основание неформален
договор за влог – единствено за съхранение в стопанисвания от Д. склад.
Следователно той е осъществил фактическа власт върху триколките и останалите
вещи именно на посочените правни основания. Разпореждането се изразява в
използването на предмета на престъплението от страна на дееца като негов, като
по този начин той променя намерението си спрямо него. В случая това
разпореждане е осъществено от Д. чрез продажбата на триколките на различни лица
и предлагането им за продажба в интернет сайт. По отношение на другите вещи Д.
се е разпоредил като не ги е върнал на собственика им, а е установил трайна
фактическа власт върху тях. По този начин, в нарушение на договорите за наем и
влог, според които подсъдимият е следвало да върне вещите на собственика им,
той се е разпоредил с тези вещи в своя полза и е установил трайна фактическа
власт върху тях.
Деянието
е извършено от Д. и от субективна страна, доколкото самият той изначално е бил
наясно, че няма да изпълни сключените договори за наем и влог. Този факт се
установява най-вече от обстоятелството, че непосредствено след сключване на
договора за наем – през месец юли 2015г. подсъдимият е започнал активни
действия по продажбата на наетите триколки, като е реализирал такава на голяма
част от тях. Следователно още преди да пристъпи към извършване на действията си
обвиняемият е имал нагласата да установи трайна фактическа власт върху вещите
(а не само въз основа на договори за наем и влог). Т.е. той е съзнавал
общественоопасния характер на деянието си и е целял настъпването на последиците
от него. Налага се извод, че деянието е извършено от обвиняемия при пряк
умисъл.
С
оглед изложеното съдът достигна до краен извод, че Д. е извършил от обективна и
субективна страна престъплението по чл. 206, ал. 1 от НК.
При
индивидуализация на наказанието съдебният състав взе предвид, че съгласно
разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК в случай на провеждане на съкратено
съдебно следствие по чл. 371, т. 2 НПК наказанието следва да бъде определено при
условията на чл. 58а от НК. Съгласно тази норма при постановяване на осъдителна
присъда в случаите по чл. 373, ал. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс съдът
определя наказанието лишаване от свобода, като се ръководи от разпоредбите на
Общата част на този кодекс и намалява така определеното наказание с една трета.
В чл. 58а, ал. 4 от НК е предвидено, че в случаите, когато едновременно са
налице условията по ал. 1 - 3 и условията на чл. 55, съдът прилага само чл. 55,
ако е по-благоприятен за дееца.
В
настоящият случай приложение следва да намери чл. 58а, ал. 1 от НК, а не чл.
58а, ал. 4 вр. с чл. 55 от НК. Съдебният състав счете, че не са налице
изключителни или многобройни смекчаващи вината обстоятелства по отношение на
подсъдимия. На първо място следва да се има предвид, че степента на обществена
опасност на извършеното деяние не може да се определи като ниска, тъй като от
една страна са присвоени вещи на сериозна парична стойност от 3220 лв.
Обществената опасност на дееца може да се определи като сравнително ниска към
момента на извършване на деянието, но следва да се отбележи факта, че след това
деяние престъпното му поведение е продължило, като през 2016г. и 2017г. той е
извършил престъпления по чл. 183, ал. 1 от НК и чл. 195, ал. 1, т. 3 от НК. Спазвайки
разпоредбата на чл. 54 от НК настоящият състав извърши преценка на наличните
отегчаващи и смекчаващи отговорността обстоятелства. Като смекчаващи вината
обстоятелства следва да се отчете чистото съдебно минало на подсъдимия, който
към момента на деянието е бил неосъждано лице, възстановената на пострадалото
лице сума от 1000 лв., както и сериозният период от време, през който е
продължило разследването (около 5 години), без съществена вина за това да носи
подсъдимият. При всички случаи смекчаващите вината обстоятелства не са нито
изключителни, нито многобройни, поради което съдът определи наказанието по реда
на чл. 54 НК, а не по този на чл. 55 НК. Всички смекчаващи вината
обстоятелства, анализирани в тяхната съвкупност, и съпоставени с обществената
опасност на деянието и дееца, водят до краен извод, че наказанието, което следва
да бъде наложено на подсъдимия и което е адекватно и на целите по чл. 36 от НК трябва
да е в минималния размер, предвиден в закона (с оглед наличието на смекчаващи
вината обстоятелства и липсата на отегчаващи такива). За извършеното деяние се
предвижда наказание лишаване от свобода от една до шест години (арг. от чл. 206,
ал. 1 НК). В тези рамки съдебният състав достигна до извод, че по реда на чл.
54 НК на подсъдимия следва да се определи наказание в размер на 1 година
„Лишаване от свобода”. Както вече се посочи анализът на всички относими
обстоятелства води до извод, че наказанието следва да в предвидения от закона
минимум. Съдебният състав счете, че с определяне на наказание в посочения
размер в най-пълна степен ще бъдат постигнати целите на чл. 36 НК.
Своевременното наказване на лицето ще въздейства предупредително върху него и
върху останалите членове на обществото. Фактът, че той е наказан именно с това
наказание може да му подейства превъзпитаващо и да го насочи към спазване на
закона под заплахата свободното му придвижване да бъде ограничено. Като
съобрази разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 от НК съдебният състав достигна до
извод, че така определеното наказание (в размер 1 година лишаване от свобода)
следва да бъде редуцирано с една трета, т.е. на Д. следва да се наложи наказание
от 8 месеца лишаване от свобода.
Същевременно съдът
счете, че в случая са налице основанията за приложение на института на
„условното осъждане” спрямо подсъдимия. Преди извършване на деянието не е бил
осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер. Освен това
съдът е определи наказание в размер на 8 месеца лишаване от свобода по
настоящото дело, т.е. наказанието е по-ниско от 3 години лишаване от свобода.
Съставът на Районен съд Несебър счете, че за поправянето
и превъзпитанието на подсъдимия не е наложително той да изтърпи без
отлагане наказанието лишаване от свобода. Следва да се има
предвид, че с оглед ниската обществена опасност на дееца, той по-лесно би могъл
да се превъзпита без да изтърпява наложеното наказание. Наред с това съдебният
състав достигна до извод, че следва да се определи тригодишен срок на отлагане
на изпълнението, като с този срок целите на наказанието ще бъдат постигнати в
пълна степен. Така за посочения период от време подсъдимият ще е под страх от
извършване на престъпление, наказуемо с лишаване от свобода, с оглед опасността
да изтърпи и наказанието, наложено с настоящата присъда. Това ще го мотивира
допълнително да избягва престъпни посегателства. Ето защо съдът счита, че към
настоящия момент целите по чл. 66, ал. 1 НК и чл. 36 НК могат да бъдат
постигнати ефективно и с отлагане на наложеното наказание за срок от три години.
С
оглед признаването на подсъдимия за виновен за деяние, извършено през месец юли
2015г. и като взе предвид данните за съдимостта на Д., съдебният състав в
рамките на правомощията си по чл. 301, ал. 1, т. 3 НПК се произнесе и по
приложението на чл. 25 НК. В тази връзка съдебният състав прецени, че
необходимо да се извърши групиране на трите му осъждания по начин, който да
отговаря, както на изискванията на чл. 23 и чл. 25 НК, така и на принципа за
най-благоприятно третиране на осъдения. Съдебният състав прецени, че подсъдимият
е осъждан с присъда № 4 от 10.01.2019г. по НОХД № 5592/2018г. по описа на
Районен съд Бургас, влязла в сила на 26.01.2019г., за деяние по чл. 183, ал. 1
от НК, извършено в периода октомври 2016г. –октомври 2018г., като му е наложено
наказание „пробация” със срок на пробационните мерки от 6 месеца, изтърпяно на
19.08.2019г. Осъждан е и с определение за одобряване на споразумение № 28 от
18.03.2019г. по НОХД № 2187/2018г. по описа на Районен съд Несебър, в
сила от 18.03.2019г., за деяние по чл. 195, ал. 1, т. 3 от НК, извършено в
периода февруари – 27.03.2017г., с наказание „Лишаване от свобода” за срок от
пет месеца, изпълнението на което е отложено за срок от три години. Поради тази причина съдебният състав прие, че
са налице всички предпоставки на чл. 25, ал. 1 НК (деянията са извършени в
периода 2015г. – октомври 2018г., а първата от присъдите по тях е влязла в сила
26.01.2019г.) и определи на подсъдимия едно общо наказание по осъжданията
му по настоящото дело, по присъда № 4 от 10.01.2019г. по НОХД № 5592/2018г. по
описа на Районен съд Бургас и определение за одобряване на споразумение № 28 от
18.03.2019г. по НОХД № 2187/2018г. по описа на Районен съд Несебър, а именно:
„Лишаване от свобода” за срок от осем месеца. В рамките на правомощията си по
чл. 25, ал. 4 от НК и с оглед всички цитирани вече смекчаващи вината
обстоятелства, съдът достигна до извод, че следва изпълнението на наложеното
общо наказание да бъде отложено за изпитателен срок от три години по реда на
чл. 66, ал. 1 от НК.
По отношение на предявения от „М.М 9.” ЕООД граждански иск, който е приет за
съвместно разглеждане с определение от разпоредително заседание от 22.06.2020г.,
съдебният състав намери следното:
Фактическият състав на чл. 45 от ЗЗД, при
реализирането на който следва да бъде уважен гражданския иск, включва следните
елементи: противоправно и виновно деяние на дееца, в причинна връзка с което са
настъпили вреди за пострадалия. С оглед признаването на подсъдимия за виновен,
е налице противоправно и виновно деяние, извършено от него. Вследствие на това
деяние „М.М
9.” ЕООД е претърпяло
имуществени вреди, които съответстват на конкретизираната стойност на
присвоените вещи (с оглед възстановяването на част от стойността им в размер на
1000 лв.) от 2220 лв. Следователно гражданският иск е доказан по основание и
размер и поради тази причина беше уважен изцяло от съдебния състав, ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от 01.08.2015г. до окончателното изплащане.
С
оглед уважаването на гражданския иск и на основание чл. 2 от Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдебният състав
определи държавна такса върху уважения гражданския иск в размер на 88,80 лв., като подсъдимият беше
осъден да я заплати по сметка на Районен съд Несебър.
С оглед
признаването на подсъдимия за виновен на основание чл. 189, ал. 3 от НПК в
негова тежест бяха възложени и разноските по делото в размер 60 лв., които
следва да бъдат заплатени по сметка на ОД на МВР Бургас. На основание чл. 189,
ал. 3 от НПК в тежест на подсъдимия бяха възложени и разноските, направени от
гражданския ищеца в размер на 800 лв. – платено възнаграждение за един адвокат
(видно от договор за правна защита и съдействие на л. 35 от делото).
Така мотивиран, съдът постанови присъдата
си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: