Решение по дело №126/2024 на Административен съд - Добрич

Производството е по реда на Глава ХІІ от АПК, във връзка с чл. 348 от НПК и чл. 63в от ЗАНН.

Делото е образувано по касационна жалба, подадена от А. А. С. [ЕГН] от [населено място], ул. „15-та“ № 3, чрез адв. Ел. В., със съдебен адрес: [населено място], пл. „Свобода“№ 5, ет. 10, кантора 1008 против Решение № 26/24.01.2024 г., постановено по НАХД № 1117/ 2023 г. по описа на РС – Добрич, с което е потвърдено НП № 23-0255-000303/ 21.08.2023 г. на началника на Второ РУ – Добрич при ОД на МВР – Добрич, с което на касатора за нарушение на чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП са наложени адм. наказание „глоба“ в размер на 2 000 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца и на основание Наредба № Із-2539 на МВР са отнети 12 контролни точки. В жалбата е посочено като касационно основание за отмяна – нарушение на материалния закон. При тълкуване се извлича – нарушение на материалния закон и необоснованост. В съдебно заседание касаторът редовно призован, се явява лично и с адв. Ел. В. от АК – Добрич, която поддържа жалбата и изразява становище за отмяна на оспорения съдебен акт.

Ответникът по касация – началникът на ІІ-ро РУ- Добрич при ОД на МВР-Добрич, редовно призован, не изпраща представител, не изразява становище по жалбата.

Прокурорът дава заключение, че жалбата е неоснователна, а решението е законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.

Съдът, след като обсъди оплакванията в жалбата във връзка със събраните доказателства по делото пред първата инстанция, и съобрази правомощията си в касационното производство, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна при следните съображения:

За да потвърди процесното НП, въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че касаторът е санкциониран за това, че на 2107.2023 г., в 11:45 часа, по ул. „І-ва“ в [населено място], общ. Добричка, обл. Добрич в посока [населено място], в близост до изхода на селото, е управлявал МПС – лек автомобил „Ауди А4” с ДК № [рег. номер], като не е изпълнил указанията на длъжностно лице да бъде тестван за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с инвентарен № ARPL-0260. На водача е бил издаден талон за изследване номер 101302/21.07.2023 г. Пред служител от МБАЛ-Добрич, водачът е отказал да даде кръвна проба за установяване употребата на алкохол, за което му е бил съставен протокол за медицинско изследване № 192 от 21.07.2023 г. – нарушение по чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП.

При съставянето на АУАН, който е бил електронно генериран, нарушителят е заявил, че няма възражения, поради което и в него е било отбелязано: „Нямам възражения“ (цитат). В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН касаторът не е депозирал писмени възражения по АУАН. Обстоятелството, че актът е съставен в присъствието само на един свидетел не е съществен порок, тъй като съгласно чл. 43, ал. 1 от ЗАНН е необходимо актът да бъде подписан поне от един от свидетелите, посочени в него, което е достатъчно за неговата валидност. Критерият за същественост или не на процесуалното нарушение е обстоятелството дали нарушението е от категорията на тези, допускането на които е ограничило правата на някоя от страните в процеса. В случая липсата на втори свидетел в акта не води до тази хипотеза, като е приложима разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, съгласно която наказателното постановление (НП) се издава и когато е допусната нередовност в акта, щом е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. Постановление № 5/1968 г. на Пленума на ВС е категорично, че въпросът, дали НП е законосъобразно издадено, трябва да се решава не с оглед на това, дали са допуснати въобще нарушения при съставянето на акта, а преди всичко с оглед на това, доколко те са пречка чрез надлежна проверка да се установи, че деянието е извършено и деецът е известен. Редът за предявяване и връчване на АУАН е предвиден в нормата на чл. 2 43 от ЗАНН.

Видно от приложения по делото АУАН, нарушителят е отказал да подпише акта, което обстоятелство е удостоверено чрез подписа на свидетеля Я. Д. Д.. В действителност, в АУАН не са отбелязани името и точния адрес на свидетеля Я. Д. Д., така както повелява разпоредбата на чл. 43, ал. 2 от ЗАНН. Съдът е намерил обаче, че това процесуално нарушение не е съществено, отчитайки че самоличността на свидетеля, удостоверил отказа на нарушителя да подпише акта, е установена в съдебно заседание. В настоящия случай, имайки предвид обстоятелството, че касаторът се е възползвал в пълен обем от правото си на защита, сезирайки съда с жалба срещу НП, съдебният състав е приел, че за касатора не е настъпило объркване досежно това какво нарушение и по кой текст му е вменено, както и кога и къде е извършено същото, та това да рефлектира върху ефективното реализиране на правото му на защита против НП.

Въз основа на съставения АУАН е било издадено и обжалваното НП. Същото е издадено в рамките на срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, както и в инструктивния срок по чл. 52, ал. 1 от ЗАНН от компетентния административно-наказващ орган (АНО), съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 12 от ЗДвП и Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи относно определяне на служби за контрол по ЗДвП и определяне на длъжностни лица от МВР да издават фишове за налагане на глоби, да съставят актове за установяване на адм.нарушения, да издават НП, да използват технически средства и системи за измервания и контрол, и да осъществяват контролна дейност по ЗДвП, която заповед е служебно известна на съда, съдържа необходимите реквизити по чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено на нарушителя. Направеното описание в АУАН и в издаденото въз основа на него НП съответства на законовото изискване за пълно, ясно и недвусмислено словесно описание на нарушението, тъй като са посочени всички елементи на състава, които са нарушени, както и на обстоятелствата, при които тези елементи са осъществени. Посочени са и съответните законни разпоредби, за които се твърди, че са нарушени, като разминаване на фактическо и правно положение не съществува.

Предвид изложеното съдът е намерил, че НП е законосъобразно в процесуален аспект. По отношение на визираното нарушение и приложимия материален закон съдът е установил следното: АУАН е редовно съставен, предвид което се ползва, съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП с доказателствена сила за отразеното в него до доказване на противното.

В хода на съдебното производство не се е установила различна фактическа обстановка от описаната в АУАН, съставен на касатора и издаденото въз основа на него НП. Разпитаните свидетели в съдебно заседание са потвърили констатациите в акта и в НП. Същите са били категорични, че касаторът е управлявал лекия автомобил, като е отказал да бъде да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта, като е отказал и да даде кръвна проба за химическо изследване. Съдът кредитирал в цялост показанията им, които пресъздават свои непосредствени възприятия, придобити в хода на извършвания от тях пътен контрол и чиито показания са последователни, логични и безпротиворечиви, като липсва индиция за тяхната заинтересованост.

Отказът на водача да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта е отразен в АУАН и в НП и сам по себе си представлява нарушение. На следващо място, безспорно по делото е установено, че свидетелят Я. В. М. – младши инспектор във Второ РУ при ОД на МВР - Добрич е издал талон за изследване № 101302 от 21.07.2023 г., който талон касаторът е отказал да получи, обстоятелство, удостоверено с подписа на свидетеля Я. Д. Д.. Този талон за изследване се издава именно за да сложи начало на процедурата за изследване чрез кръвна проба, и с който талон касаторът е бил уведомен, че трябва да се яви в МБАЛ - Добрич до 120 мин. от връчването му. Нещо повече – касаторът е бил придружен от полицейските служители до МБАЛ - Добрич, където същият е отказал да даде кръв за химическо изследване, което обстоятелство е било отразено в протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози № 192 от 21.07.2023 г. Т.е., от страна на касатора е налице и неизпълнение на предписанието за медицинско изследване за употребата на алкохол.

Иначе казано - доказателствената сила на АУАН не само че не е оборена, но фактическата обстановка описана в него и в НП е безспорно установена в съдебно заседание. Визираното нарушение – отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта, а в последствие и отказ да му бъде взета кръв за медицинско и химическо изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му е именно нарушение на нормата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, която вменява на водача такова задължение. Така установената фактическа обстановка води до следните правни изводи: Съгласно чл. 174, ал. 3 от Закона за движението по пътищата, водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв. Два са правно-релевантните факта за ангажиране на отговорността по реда на цитираната разпоредба, а именно: да се докаже качеството водач на МПС и да се докаже отказ на водача да бъде тестван за употреба на алкохол, наркотично вещество и т.н.

От посочената нормативна регламентация следва и извода, че законът предвижда в условията на алтернативност две форми на изпълнителното деяние, с които се осъществява състава на адм. нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП „отказ за установяване употребата на алкохол от водачите на моторни превозни средства“, а именно: 1. Отказ на водача на моторно превозно средство да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство и 2. Неизпълнение на предписанието за медицинско изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта. Видно от съдържанието на съставения АУАН и на издаденото въз основа на него НП, при фактическото описание на нарушението са изложени обстоятелства, сочещи осъществяване и на двете форми на изпълнителното деяние, регламентирани в чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Както в акта, така и в НП изрично е посочено, че водачът на МПС е отказал да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство, след което му е бил издаден талон за изследване с номер 101302 от 21.07.2023 г., който водачът отказал да подпише, респективно - да получи. Ако водачът е желаел да даде кръв за медицинско изследване, то от данните по делото се установява, че същият не е бил възпрепятстван от полицейските служители да стори това.

Съгласно разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, водач на МПС, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсилогично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв. Наложените от АНО наказания: „глоба“ в размер [рег. номер]. и „лишаване от право да управлява МПС“за срок от 24 месеца са законово установени и не подлежат на преразглеждане от съда.

Отнемането на контролни точки е уредено в Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. за определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение (Загл. изм. - ДВ, бр. 26 от 2018 г., в сила от 23.03.2018 г.). Съобразно чл. 157, ал. 1 от ЗДвП и чл. 2, ал. 1 от Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. тези точки са контролни точки за отчет на извършваните нарушения. Изхождайки от тази формулировка, следва да се приеме, че законодателят ги е предвидил единствено като средство за отчитане на установените нарушения, без да третира отнемането им като самостоятелно административно наказание или принудителна административна мярка. Отнемането на контролни точки не фигурира нито сред принудителните административни мерки, нито сред наказанията по ЗДвП. В тази насока следва да се приеме, че отнемането на контролни точки не е санкция, която подлежи на самостоятелно обжалване, а фактическо действие с контролно-отчетен характер, което изпълнява предупредителна по отношение на водачите и информационно - статистическа от гледна точка на контролните органи функция. Видно от разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от Наредбата, при отнемане на контролни точки, съответният АНО действа в условията на обвързана компетентност, като поведението му се предопределя от факта на налагане на адм. наказание за извършеното нарушение, т.е. има ли доказано нарушение, има и отнемане на предвидените за съответното нарушение контролни точки. Законосъобразно на основание чл. 6, ал. 1, т. 3 от Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. за определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение (Загл. изм. - ДВ, бр. 26 от 2018 г., в сила от 23.03.2018 г.), за нарушението по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП (за отказ на водач, който управлява МПС, трамвай или самоходна машина, да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за медицинско изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози) са отнети 12 контролни точки.

При тези доводи въззивния съд е потвърдил процесното НП.

Настоящата инстанция счита изводите на въззивния съд за правилни и законосъобразни. Постановеният съдебен акт е подробно и обстойно мотивиран. Изложени са подробни съображения по приложимите правни норми. Обсъдени са всички събрани по делото доказателства, както и всички наведени възражения от наказаното лице. Подадената касационна жалба е неоснователна. Според чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от 2 години и глоба [рег. номер].

Съобразно чл. 2, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, при извършване на проверка за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози проверяваното лице е длъжно да изпълнява точно дадените му от контролните органи по Закона за движението по пътищата разпореждания и указания, освен ако те налагат извършването на очевидно за лицето престъпление или друго нарушение на нормативен акт или застрашават неговите или на други лица живот или здраве. Неизпълнението на задължението по ал. 1, с което се възпрепятства извършването на проверката, се приема за отказ на лицето да му бъде извършена такава.

Съобразно чл. 3, ал. 2 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г., при съставянето на акт за установяване на административно нарушение за установена с техническо средство концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда и при попълване на протокол за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози контролният орган попълва и талон за изследване по образец съгласно приложение № 1. Според чл. 6, ал. 9 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г., отказът на лицето да попълни, подпише или да получи талона за изследване се установява с подписа на един свидетел.

В хода на административно-наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на нарушителя. Не са налице материално-правните предпоставки за приложение на чл. 28 от ЗАНН, тъй като конкретните обстоятелства по извършването на нарушението не разкриват по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия вид. Наказанието е определено в абсолютен размер, изключващо възможността за преценка на обстоятелствата по чл.27, ал.2 от ЗАНН. Намаляване на наказанието под законово установения размер законът не допуска в случая.

При тези съображения настоящият съдебен състав счита, че постановения съдебен акт е валиден и допустим. Не се констатираха нарушения на материалния закон, поради което постановеното първоинстанционно решение следва да бъде оставено в сила.

При изхода на спора, съдът приема, че разноски не следва да бъдат присъждани.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл.223 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 26/24.01.2024 г., постановено по НАХД № 1117/ 2023 г. по описа на РС – Добрич.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.