РЕШЕНИЕ
№ 34
гр. Сливница, 24.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, V-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Мариана М. Маркова
при участието на секретаря Галина Д. Владимирова
като разгледа докладваното от Мариана М. Маркова Гражданско дело №
20211890100695 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл.432 КЗ от Т. Ц. Р., с ЕГН ****************, от
гр. К., ж.к. “Р. В.“, бл. *, ап. **, чрез адв. П. от ***, срещу ЗАД „О.З.” АД с ЕИК
************, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „С. С.“ № *, представлявано
от изпълнителните директори А. П. Л. и Р.К.Д., с който ищецът моли ответникът да бъде
осъден да му заплати сумата от 3 288,07 лева, представляваща размера на нанесените по л.а.
„**********“ имуществени вреди в резултат на настъпило на 05.11.2020 г. ПТП по вина на
водач на т.а. „**********“, който имал сключена ЗЗ „Гражданска отговорност” в ответното
дружество, ведно със законната лихва, считано от 05.11.2020 г. до окончателното изплащане.
Претендира и направените по делото разноски.
Ищецът твърди, че на 05.11.2020 г. в с. Горно Белотинци, област Монтана, кариера
„Зъбера“, при управление на собствения му л.а., марка „**********“, модел „*********“, с
рег. № *************, е реализирано ПТП с т.а, марка „**********“, модел „**********“, с
peг. № ***********, управляван от Ю. К.. В резултат на ПТП на лекия автомобил били
нанесени увреждания по предната броня, греда предна броня, десен фар, решетка предна
броня, резервоар чистачки, маска предна и конзола преден десен фар. За настъпилото ПТП
бил съставен двустранен констативен протокол, тъй като между водачите нямало спор, че
вината е на водача на товарния автомобил. Ищецът заявява, че извършил ремонт на
автомобила на стойност 3 288,07 лева. Тъй като ответното дружество е сключило договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по полица №
BG/23/120000902052 за т.а. марка „**********“, модел „**********“, с peг. № ***********,
ищецът предявил претенция за заплащането на стойността на ремонта, за което била
образувана преписка по щета № 0410-185-0084/2020. По така предявената претенция
получил отказ за заплащане на сумата от застрахователя с мотив, че не е установено по
категоричен начин, че реализирането на ПТП е по вина на водача на товарния автомобил.
Ищецът поддържа, че застрахователят неоснователно е отказал изплащането на
обезщетение, тъй като съставеният двустранен протокол категорично доказва вината на
водача на товарния автомобил за настъпване на ПТП. Това поражда правния интерес от
1
предявяване на иска за осъждане на ответното дружество за заплащане на процесната сума,
ведно със законната лихва. Ищецът претендира разноски.
В едномесечния срок по чл. 131 ГПК от получаване на исковата молба ответното
дружество е депозирало писмен отговор, в който оспорва предявения иск по основание и
размер. Ответникът заявява, че ПТП е настъпило на територията на с. Белотинци, кариера
”Зъбера”, където важат особени правила за движения на ППС и съгласно действащия
Правилник/Заповед за безопасно движение, в участъка, където е настьпил ударът, е било
забранено преминаването на МПС и има ограничение на скоростта на движение. Счита, че
от начертаната схема в ДКП не става ясно каква е била причината за настьпване на
процесното ПТП, нито каква е била пътната маркировка на това място на ПТП. Поддържа,
че от приложените към преписката документи не може да се установи механизмът на ПТП, а
описаният от ищеца не съответства на действителния. Оспорва, че изключителна вина за
настъпването на ПТП има водачът на товарния автомобил, като твърди, че вината е на
ищеца, а при условията на евентуалност е налице съпричиняване на резултата. Изтъква, че
не е налице причинно-следствена връзка между ПТП и настъпилите вреди, както и, че не
всички описани в исковата молба детайли по лекия автомобил са били увредени.
На следващо място ответното застрахователно дружество оспорва размера на
претендираната сума, като счита, че същият е неснователно завишен, като в представената
калкулация за извършените възстановително-ремонтни дейности са вписани завишени
количества на вложените труд и материали, с оглед действително необходимите операции за
отстраняване на уврежданията по процесния автомобил и не отговарят на действителните
стойности за единица труд към датата на настьпване на събитието. Твърди, че съгласно чл.
499, ал.2 КЗ на репариране подлежат само действително причинени вреди.
С оглед изложените в писмения отговор аргументи за неоснователност на главния
иск, ответникът счита, че неоснователен се явява и акцесорният иск за вземането за лихва.
При тези съображения ответното дружество моли исковете да бъдат оставени без уважение
като неоснователни, и при условията на евентуалност – да не бъдат уважени в пълния
претендиран размер. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:
На 05.11.2020 г. в 11.00 часа в с. Горно Белотинци, кариера „Зъбера“ св. К.
управлявал товарен автомобил марка „**********“, модел „**********“, с рег. №
*********. По същото време и на същото място ищецът управлявал лек автомобил марка
„**********“, модел „**********“, с рег. № ************, който се движел от задната
дясна страна на товарния автомобил. Водъчт на товарния автомобил извършвал движение на
заден ход и без да огледа пространството зад автомобила чрез страничните огледала,
водачът на товарен автомобил „**********“ с рег. № *********, Ю. П. К. пресякъл
траекторията на приближаващия се от дясната му страна лек автомобил марка „**********“.
В резултата на това последният се ударил в задното дясно колело на товарния автомобил.
От реализираното ПТП на управлявания от ищеца лек автомобил са нанесени щети по
2
предна броня, греда предна броня, десен фар, решетка предна броня, резероар чистачки,
маска предна и конзола преден десен.
Между участниците в пътно-транспортното произшествие е съставен и подписан
двустранен констативен протокол за ПТП, в който са постигнали съгласие, че вината за
настъпилото ПТП е на водача, управлявал товарния автомобил марка „**********“, модел
„**********, с рег. № *********.
Към момента на реализиране на пътно-транспортното произшествие, за управлявания
от св. К. товарен автомобил, е имало валидно сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ – полица № BG/23/120000902052, при ответното дружество ЗАД „О.З.“ АД,
със срок на валидност: от 18.04.2020 г. до 17.04.2021 г.
Във връзка с процесното ПТП ищецът е депозирал надлежно уведомлениеи
последваща молба с приложена проформа фактура за сумата от 3288,07 лева за щета на МПС
на 09.11.2020 г. пред ответното дружество, по повод на което е заведена щета № 0410-185-
0084/2020 г., по която ответното дружество е отказало му да изпплати обезщетение. Като
мотив за отказа е изтъкнато, че не може по категоричен начин да се определи вината за
настъпване на ПТП, поради неприложимостта на Закона за движение по пътищата в
строителни, миннодобивни и други работни площадки.
Според заключението на съдебно автотехническата експертиза от изогтвения опис по
процесната щета от „О.З.“, след извършен оглед на лек автомобил ********** ********** с
рег. № ************, са установени следните щети: калник преден десен – 1 степен; фар
десен – за подмяна; капак преден – 1 степен; броня предна – за подмяна; греда между
роговете – за подмяна; чело рог десен – за ремонт, 2 ч.; конзола вертикална рог десен – за
подмяна; дюза стъкломиеща за фар десен – за подмяна; казанче стъкломиещо – за подмяна;
решетка радиатор – за подмяна; маска предна – за ремонт, 3ч.; греда на фар десен – за
ремонт, 1 ч. Според експертното заключение на вещото лице, получените повреди по лекия
автомобил се намират в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП и напълно
съответстват на констатираната от застрахователя щета на автомобила, като няма такива,
които да не отговарят на механизма на ПТП и да не попадат в зоната на удара. Според
заключението на вещото лице, стойността на ремонта по средни пазарни цени за
възстановяване на лек автомобил марка „**********“, модел „**********“ с рег. №
************ е 2 804,14 лева.
Гореописаната фактическа обстановка съдът прие за установена от приетите по
делото писмени доказателства: застрахователна полица за застраховка „Гражданска
отговорност на водача на МПС“ № BG/23/120000902052 от 31.03.2020 г., валидна от
18.04.2020 г. до 17.04.2021 г.; двустранен констативен протокол от 05.11.2020 г.;
уведомление за щета на МПС от 09.11.2020 г.; опис техническа експертиза по щета № 0410-
185-0084/2020 г. от 09.11.2020 г.; становище по ликвидационна преписка по щета с № 0410-
185-0084/2020 г. от ответното дружество с изх. № 99-8375/24.11.2020 г.; молба от Т. Ц. Р. до
ответното дружество с вх. № ЦУ-99-10291/24.02.2021 г., с приложено към същата копие на
проформа фактура № INS140009495/17.02.2021 г., издадена от „Автомотор корпорация“ АД;
3
уведомление до Т. Ц. Р. от ответното дружество с изх. № 15-6077/05.03.2021 г. във връзка с
отказ на дружеството да преразгледа първоначалното си становище по искането на ищеца за
изплащане на застрахователно обезщетение; показанията на свидетеля Ю. П. К.,
заключението на изготвената съдебна автотехническа и оценителна експертиза, което съдът
кредитира изцяло като компетентно и обективно дадено.
Съдът приема за достоверни показанията на разпитания по делото свидетел Ю. К.,
тъй като същите са логични и последователни, подкрепят се от събраните по делото
писмени доказателства и за съда не е налице основание за подлагането им под съмнение.
С оглед на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ с договора за застраховка
"Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в границите на
определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за
причинени от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Отговорността на
застрахователя се реализира чрез заплащане на обезщетение на увреденото лице, което
обхваща всички имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от
увреждането, а също и на лихви за забава, когато застрахованият е отговорен пред
увредения за тяхното плащане.
С разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ е уредено правото на пряк иск в полза на
пострадалото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на
прекия причинител, като отговорността на застрахователя е функционално обусловена и
тъждествена по обем с отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на
застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ, е необходимо към момента на увреждането да
съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
„Гражданска отговорност“, както и да са налице всички кумулативни предпоставки от
фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия
причинител – застрахован, спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
Въз основа на доказателствата по делото безспорно се установи обстоятелството, че
ответникът застраховател е в застрахователно правоотношение, покриващо риска
„гражданска отговорност“ с деликвента.
Страните не са формирали спор относно факта на осъществяване на ПТП-то и
неговите участници.
Вината като субективен елемент от фактическия състав на деянието от страна на
извършителя е установена с оглед изводите на вещото лице по допуснатата САТЕ, респ.
констатациите в протокола за ПТП, която настоящият съдебен състав кредитира като
обективно и компетентно изготвено. По делото се установява противоправното поведение
на водача на товарния автомобил, който е нарушил чл. 40, ал. 1 ЗДвП: „Преди да започне
движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен
и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението“,
както и чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП: „Всеки участник в движението по пътищата: с поведението си
4
не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност
живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди“. Вещото лице по САТЕ
изрично посочва, че техническа причина за настъпване на процесното ПТП от страна на
водача К. е управлението на лекия автомобил на заден ход, при което водачът не е следял
пътната обстановка зад автомобила и от двете му страни при наличие на техническа
възможност за това, което от своя страна е довело до реализирането на удар с намиращия се
отзад лек автомобил, собственост на ищеца. В резултат на произшествието по лек
автомобил марка „**********“, модел „**********“ с рег. № ************ са настъпили
имуществени вреди, изразяващи се в изброените в експертното заключение щети. С това си
поведение водачът на товарния автомобил е нарушил сочените по-горе разпоредби на ЗДвП,
поради което следва да се приеме, че поведението му е било противоправно.
След като поведението на застрахования водач е виновно и противоправно, а вредите
към трети лица са покрит риск по застраховката, съгласно чл. 429, ал. 1, т. 1 КЗ,
застрахователят дължи плащане на застрахователно обезщетение за причинените от
застрахования при него водач имуществени вреди. Следователно отговорността на
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, на основание
чл. 432, ал. 1 КЗ, следва да бъде ангажирана, като предявените искове за имуществени вреди
се явяват доказани по основание.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователно и недоказано възражението на
ответното дружество за принос към вредоносния резултат от страна на ищеца. Съгласно
разпоредбата на чл. 51, ал.2 от ЗЗД, когато вредите се намират в причинно-следствена
връзка и с поведението на самия увреден, съществува възможност за намаляване на
дължимото обезщетение, съразмерно на действията и бездействията, с които пострадалият е
допринесъл за увреждането. В тези случаи е необходимо, обаче, приносът на пострадалия да
е конкретен, т.е. да са налице определени действия или бездействия от страна на увреденото
лице, които да се намират в причинно-следствена връзка с вредоносния резултат, заедно с
неправомерното поведение на деликвента, каквито обстоятелства по делото не се
установиха и доказаха – не се установи ищецът да е карал с несъобразена скорост, както и
да е имал техническа възможност да избегне удара и да предотврати настъпването на
процесното ПТП. От страна на ответника не бяха ангажирани и доказателства за наличието
на особени правила за движения на ППС на територията на минна кариера „Зъбера“, с.
Горно Белотинци.
Относно размера на направените от ищеца разходи за възстановяване на нанесените
на собствения му лек автомобил материални щети, вследствие на процесното ПТП, съдът се
довери изцяло на заключението на САТЕ, според което същият възлиза на сумата от
2 804,14 лева, за която искът следва да бъде уважен, като бъде отхвърлен за разликата до
пълния предявен размер от 3 288,07 лева.
По така предявения пряк иск, с който увреденият претендира обезщетение направо от
застрахователя (какъвто е настоящият случай) лихвите върху обезщетението за
имуществените вреди се дължат съгласно общото правило при непозволеното увреждане
5
(чл. 84, ал. 3 от ЗЗД) - от деня на увреждането (в настоящия случай ПТП - то е настъпило на
05.11.2020 г.).
Съдът счита за неоснователно възражението на процесуалния представител на
ответното дружество за прекомерност на адвокатския хонорар, претендиран от ищеца, като
намира, че същият е съобразен с разпоредбата на чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/09.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78 ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца направените от същия съдебно-деловодни разноски (в т.ч. – за
държавна такса за завеждане на делото, за адвокатско възнаграждение и за депозит за
назначената по делото съдебна автотехническа и оценителна експертиза) в общ размер на
794,42 лева, съобразно с уважената част от иска.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, в полза на ответника следва да се присъдят разноски,
съобразно отхвърлената част от предявения иск, поради което ищецът следва да му заплати
сумата в общ размер на 72,12 лева – разноски за юрисконсултско възнаграждение, депозит
САТЕ и депозит свидетел, съобразно с отхвърлената част от иска.
При тези съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „О.З.” АД с ЕИК ************, със седалище и адрес на управление:
гр. С., ул. „С. С.“ № *, представлявано от изпълнителните директори А. П. Л. и Р.К.Д., по
иска с правно основание чл. 432, ал.1, във вр. чл. 429, ал.1, т.1 от КЗ, във вр. чл. 45,
ал.1, във вр. чл. 49 от ЗЗД, да заплати на Т. Ц. Р., с ЕГН ****************, с настоящ
адрес: с. А., община С., област С., ул. „Д.“ № **, представляван от адв. П. от ***, сумата от
2 804,14 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени в резултат на
ПТП на 05.11.2020 г., реализирано по вина на водача на т.а. марка „**********“, модел
„**********“ с ДК № *********, за който е сключен договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите по полица № BG/23/120000902052, валидна
от 18.04.2020 г. до 17.04.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
05.11.2020 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния
предявен размер от 3 288,07 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, ЗАД „О.З.” АД с ЕИК ************,
със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „С. С.“ № *, представлявано от
изпълнителните директори А. П. Л. и Р.К.Д., да заплати на Т. Ц. Р., с ЕГН
****************, с настоящ адрес: с. А., община С., област С., ул. „Д.“ № **,
представляван от адв. П. от ***, направените по делото разноски в хода на производството,
в размер на 794,42 лева, съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, Т. Ц. Р., с ЕГН ****************, с
постоянен адрес: гр. К., ж.к. “Р. В.“, бл. *, вх. *, ет. *, ап. ** и настоящ адрес: с. А., община
6
С., област С., ул. „Д.“ № **, чрез адв. П. от ***, да заплати на ЗАД „О.З.” АД с ЕИК
************, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „С. С.“ № *, представлявано
от изпълнителните директори А. П. Л. и Р.К.Д., сумата от 72,12 лева, представляваща
направените от ответника разноски съобразно отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред СОС в двуседмичен срок от получаването на
съобщението от страните за постановяването му.
Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________
7