Решение по дело №1117/2019 на Районен съд - Ловеч

 

                                               Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                            гр.Ловеч, 02.01.2020 год.                       

          

                                  В    И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

                                                                                                                                                                                     

ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, втори състав в публично заседание на двадесет и шести ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав :

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ХРИСТОВ

 

при участието на секретаря Наташа Богданова, като разгледа докладваното от съдията НАХ дело № 1117 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази следното :

 

          Производство по реда чл.59 и сл. от ЗАНН, във връзка с чл.189, ал.8 от ЗДвП.

С електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система серия К, № 2849666 на ОД на МВР Ловеч е наложено на Е.Д.Ц. ***, в качеството му на законен представител на „М.К.” АД, административно наказание на основание чл.182, ал.2, т.4, във връзка с чл.189, ал.4 от ЗДвП – глоба в размер на 300 лева, за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.

Недоволен от електронния фиш останал жалбоподателят Ц., който го е обжалвал. В жалбата сочи, че от разпечатката от снимковия материал се виждат две МПС, което поражда основателни съмнения дали измерената от системата скорост е от управлявания от него автомобил. Изтъква, че двата автомобила са заснети в момент на разминаване, в непосредствена близост едно до друго, а алгоритъма за определяне на скоростта изисква да няма друго превозно средство. Сочи също така, че на снимките липсват задължителни реквизити, като обсег на действие на радара, режим на излъчване, посока на насочването му. С оглед на това счита, че електронният фиш е издаден при допуснати нарушения на материалния и процесуален закон, поради което моли да бъде отменен изцяло, като незаконосъобразно издаден.

В съдебното заседание, редовно призован, жалбоподателят Ц. не се явява.

Въззиваемата страна, редовно призовани, не изпращат представител и не изразяват становище по делото. 

От събраните по делото писмени и веществени доказателства, както и от изложеното в жалбата и в съдебно заседание, съдът прие за установена следната фактическа обстановка :

Службите за контрол на пътното движение при ОД на МВР Ловеч разполагали с преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1, № 11743с0. Системата работела засичайки превишена за съответния пътен участък скорост на участник в пътното движение, като го заснемала и на видеоклип. След това, в полицейското управление се преглеждали видеозаписите и се установявали марките на автомобилите и техните регистрационни номера, след което се правела и справка за собствениците им с оглед установяване и налагане на санкции на нарушителите.

На 19.06.2019 г. в 14:23:52 часа, на първокласен път І-4, при км 38+500, в землището на с.Голец, област Ловеч, системата за контрол на скоростта засякла и заснела движещо се със скорост от 131 км/ч МПС – товарен автомобил от категория В. Предвид обстоятелството, че контролирания от системата участък от пътя се намирал в извън населено място и няма данни на него да е имало въведено ограничение със съответния пътен знак, то съгласно разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП, максимално разрешената скорост за тази категория ППС била 90 км/час. 

По-късно записите от системата за контрол на скоростта били прегледани от служители на сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР Ловеч, които от видеоклип № 11743С0/0019951 /л.9/ установили, че засечената в 14:23:52 часа на 19.06.2019 г. скорост от 131 км/час била от товарен автомобил „АК” с рег.№ ВТ **-**КН. След като бил приспаднат толеранса от 3 %, представляващ допустима техническа грешка при измерването на скоростта, наказуемата такава била определена на 127 км/час.

След справка в централната база данни на КАТ /л.12/, било установено, че собственик на автомобила е „М.К.” АД - гр.Велико Търново. Видно от справката от търговския регистър /л.13/ дружеството се представлявало от Е.Д.Ц..

Въз основа на така констатираното нарушение, на 01.07.2019 г. /справка на л.11 от делото/ бил издаден електронен фиш серия К, № 2849666 /л.10/ срещу Е.Д.Ц. ***, в качеството му на законен представител на дружеството собственик на автомобила. Във фиша наказващият орган приел, че е нарушена разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП и за което му наложил санкция „глоба” по чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП в размер на 300 лева.

Видно от приложената по делото разписка /л.14/, електронният фиш е бил връчен на пълномощник на Е.Ц. на 17.10.2019 година.

По делото липсват данни на основание чл.189, ал.5, изр.2-ро от ЗДвП жалбоподателят Ц. да е представил писмена декларация за друго лице, което да е управлявало автомобила в деня на нарушението.

Липсват данни и за представено писмено възражение по чл.189, ал.6 от ЗДвП.

От тази фактическа обстановка и разглеждайки жалбата от правна страна съдът прие следното :

С оглед наличните по делото данни относно датата когато обжалваният ЕФ е бил връчен на Е.Ц. и когато жалбата е била изпратена до ОД на МВР Ловеч /л.5 на гърба/, то същата е подадена в срока по чл.189, ал.8, изр.2-ро от ЗДвП. Подадена е също така от надлежна страна, доколкото именно Е.Ц. е посоченото като нарушител в електронния фиш лице, поради което съдът приема, че жалбата е допустима.

Атакуваният електронен фиш за налагане на глоба е издаден от компетентен орган и съдържа всички предвидени в чл.189, ал.4, изр.2-ро от ЗДвП задължителни реквизити, поради което не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на електронния фиш на формално основание. Във връзка с това съдът приема за неоснователни наведените в жалбата възражения касаещи липсата на задължителни реквизити в предоставения на жалбоподателя снимков материал от системата за контрол на скоростта. Задължителни реквизити законът предвижда за самия електронен фиш - чл.189, ал.4 от ЗДвП, но не и за разпечатката от снимката или видеозаписа. Последният, съгласно разпоредбата на чл.189, ал.15 от ЗДвП представлява веществено доказателствено средство. В представената по делото такава разпечатка /л.9/ се съдържа информация относно локацията и GPS координатите на мястото, където е било установено нарушението, датата и точния час на установяването му, измерената скорост и разстоянието от което е засечена.

Съдът не споделя и наведеното с жалбата възражение, че след като на разпечатката от видеоклипа се виждат два автомобила, не става ясно на кой от двата е била измерената от системата скорост. На самата разпечатка ясно е отразено, че автоматизираното техническо средство е работело в режим „приближаващ”, т.е. контролирана е била скоростта на превозните средство идващи срещу радара, какъвто е и случаят с автомобила на жалбоподателя. Като доказателство в този смисъл е и представената на л.15 от делото снимка на разположението на системата ARH CAM S1, № 11743с0, от която е видно, че същата е била насочена именно в посоката от която е идвал автомобила на жалбоподателя. При внимателно вглеждане в снимката на л.15 се вижда и началото на мантинелата отдясно на платното за движение, малко след която е била засечена и скоростта на автомобила с рег. № ВТ **-**КН – разпечатка от видеоклипа на л.9.

Ясно в обжалвания ЕФ е посочено, че заснемането на автомобила и измерването на скоростта е станало с АТС, като е посочен и модела на системата - преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1, № 11743с0. По делото са представени и изискуемите съгласно нормата на чл.189, ал.8, изр.3-то от ЗДвП доказателства, че автоматизираното техническо средство, с което е била засечена скоростта на автомобила е било сертифицирано. Видно от удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 от 07.09.2017 г. на и.д.председателя на Български институт по метрология /л.8/ и от протокол от проверка № 28-С-ИСИС/14.06.2019 г. /л.7/, системата за контрол на скоростта е имала валидно издадено удостоверение за одобрен тип средство за измерване, а също и била преминала първоначална и последваща проверка на годността, като е отговаряла на съответните технически изисквания.

Фактите по делото съдът прие за установени изцяло въз основа на събраните писмени доказателства, които кореспондират и с приложеното към делото веществено доказателство – разпечатка от видеоклип № 11743С0/0019951 /л.9/, заснет от системата за видеоконтрол на скоростния режим тип ARH CAM S1, № 11743с0. На него ясно се вижда автомобила собственост на дружеството, чиито законен представител е жалбоподателят Ц., регистрационният му номер, като фиксираната скорост е 131 км/час. Следва да се отбележи, че техническото средство, с което е засечена скоростта – мобилната система за видеоконтрол на скоростния режим тип ARH CAM S1 е конструирана така, че едновременно със засичането на скоростта, заснема и автомобила от която е. Така, че ако автомобила не се е движел с превишена скорост, то той е нямало да бъде заснет, още повече, че жалбоподателят не ангажира доказателства, които убедително да оборват тези, които са представени от административнонаказващия орган.

Правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност именно на жалбоподателя Е.Д.Ц., тъй като, както се посочи по-горе, в качеството му на управител на юридическото лице собственик на автомобила, в срока по чл.189, ал.5, изр.2-ро от ЗДвП не е заявил в декларация за друго лице, което да е извършило нарушението и съгласно нормата на чл.188, ал.2, предл.1-во от ЗДвП, като законен представител на дружеството му се налага наказанието, предвидено за извършеното нарушение.

Ето защо, настоящият съдебен състав приема, че законосъобразно наказващият орган е преценил с оглед данните по преписката и събраните доказателства, че именно жалбоподателя Е.Ц. е лицето, което следва да носи отговорност за описаното в електронния фиш нарушение на разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП. Същата предвижда, че стойността на скоростта в извън населено място за автомобил от категория В не следва да превишава 90 км/ч и в този смисъл дадената цифрова квалификация на нарушението е правилна.    

При издаването на електронния фиш, както се обсъди подробно и по-горе в изложението, няма допуснати процесуални нарушения или такива касаещи квалификацията на деянието, законовата разпоредба, която е нарушена, както и административнонаказателната разпоредба, въз основа на която е наложена санкция на жалбоподателя. Ясно е посочено, че електронния фиш се издава от ОД на МВР Ловеч, а подпис на издателя му не се изисква, тъй като законът не предвижда такъв реквизит с оглед и обстоятелството, че процедурата по чл.189, ал.4-11 от ЗДвП е облекчена за санкционирането на този вид нарушения, в сравнение с тази по ЗАНН.  

Предвид на изложеното съдът счита, че наказанието е законосъобразно наложено и приема посочените във фиша фактически констатации за реално отразяващи случилото се.  

Наложеното на жалбоподателя наказание е съгласно предвиденото в разпоредбата на чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП - глоба в размер на 300 лева, който размер е точно определен в закона и не може да се обсъжда въпроса за намаляването му.

           Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът

 

 

                  Р   Е   Ш   И   :

    

 

ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба серия К, № 2849666 на ОД на МВР Ловеч, с който на Е.Д.Ц. ***, ЕГН : **********, в качеството му на управител на „МК” АД, му е наложено административно наказание - глоба в размер на 300 лева на основание чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.

         

          Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Ловеч в 14 - дневен срок от съобщението до страните.

 

                

        

                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ :