Р
Е Ш Е Н
И Е
№………
гр. София, 21.04.2022. г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД,
І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в публичното заседание на двадесет и трети
март през две хиляди и двадесет и втора година в състав
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА ЗИСОВА
при секретаря
Панайотова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 8167/2020 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба от „Б. ДСК“ ЕАД, с която е предявен иск срещу И.З.П., З.И.П. и Н.И.П.,
с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 430,
ал. 1 ТЗ за сумата от 348660,00 евро, представляваща вземане за неизплатена
част от главница по договор за банков кредит.
Ищецът твърди, че по
силата на договор за кредит за финансиране на инвестиции от 30.03.2008 г.,
сключен между „С.Ж.Е.“ АД, чийто универсален правоприемник е ищецът, и „Н.П.“
АД - в несъстоятелност, е предоставена сумата от 1 000 000
евро за финансиране на инвестиционен проект за закупуване на машини. Твърди, че
с Анекс № 4 от 29.06.2010 г. в дълга като съдлъжници
са встъпили ответниците. С Анекса страните са установили, че към датата на
подписването му непогасената част от главницата е в размер на 363 660 евро, предоговорили са нов погасителен план и нов краен срок за
погасяване на задължението. С исковата молба ищецът претендира непогасения и
изискуем към датата на подаване на исковата молба остатък от главницата в
размер на 348660,00 евро, ведно със законната лихва. Претендира разноски в
настоящото производство и разноски в обезпечително производство.
Ответниците оспорва иска по
основание и по размер като всеки от тях навежда идентични доводи с тези на
останалите: Противопоставят възражение за погасено вземане чрез плащане, както
и поради изтекла погасителна давност – твърдят приложимост на специалната
3-годишна давност, както и на общата 5-годишна давност. Твърдят, че последното
плащане по този договор е извършено на 28.09.2011 г. и на основание на
договора, цялото задължение по него, включително и описаната в искова молба
главница е направено предсрочно изискуемо, считано от 28.11.2011 г. Освен това
твърдят, че кредиторът е направил вземането по договора за кредит предсрочно
изискуемо на 17.07.2012 г., когато е предявил
вземанията си по договора за кредит спрямо кредитополучателя „Н.П.“ АД - в
несъстоятелност като вземанията са приети в производството и в тази връзка
твърдят, че най-късно от 17.07.2012 г. е започнала да тече 5-годишната
погасителна давност за всички вземания. Твърдят, че спрямо тях следва да се
прилагат правилата за поръчителството и твърдят, че срещу тях липсва вземане
поради изтеклия преклузивен срок по чл. 147 от ЗЗД.
Съдът, след като
се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства,
намира следното от фактическа и правна страна:
От приложения по
делото договор за кредит за финансиране на инвестиции от 30.03.2008 г. се
установява, че между „С.Ж.Е.“ АД и „Н.П.“ АД е възникнало правоотношение по
договор за банков кредит, по силата на което „С.Ж.Е.“ АД се е задължил да
предостави сумата от 1 000 000 евро, а
кредитополучателят „Н.П.“ АД се е задължил да я върне по реда, сроковете и условията,
уговорени в договора. Уговорен
срок за усвояване на кредита в размер на 12 месеца, считано от датата на
подписване на договора (чл. 10 от договора за кредит), както и срок за връщане
на кредита от 84 месеца, считано от датата на подписване на договора (чл. 12 от
договора за кредит). В чл. 13 - чл. 15 са договорени
дължимите възнаградителни и наказателни лихви за ползване на кредита. Договорът
е сключен в
изискуемата от закона писмена форма (430, ал. 3 ТЗ) и съдържа изискуемите по закон реквизити на договора за кредит
съгласно ал. 1 и ал. 2 на чл. 430 ТЗ.
От справка от
Търговския регистър по партидата на ищеца, се установява, че „С.Ж.Е.“ АД, с последващо търговско наименование „Експресбанк”
се е преобразувало чрез вливане в „Б. ДСК” EАД.
Следователно, ищецът е универсален правоприемник на правата и задълженията на
кредитора по процесния договор за кредит, съответно – е процесуално легитимиран
да предяви настоящия иск.
От приетото по
делото заключение на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза
се установява, че с няколко транзакции кредитополучателят е усвоил сума в общ
размер на 423038 евро. Следователно, кредиторът е изпълнил задължението си да
предостави на кредополучателят сума в размер до
договорения по договора, а за кредитополучатял е
възникнало задължение да върне усвоената сума.
От писмените
доказателства се установява, че условията по сключения договор за банков кредит
са предоговаряни с Анекс № 1 от 24.06.2009 г., Анекс
№ 2 от 02.10.2009 г., Анекс № 3 от 29.04.2010 г. и Анекс № 4 от 29.06.2010 г. С
първия анекс страните са уговорили предоставянето на обезпечение към договора
за кредит, с втория - е договорено изменение на възнаградителната
лихва, сключването на нов погасителен план, допълнително обезпечение на
договора, с третия е уговорен размерът на неиздължената главница към датата на
договора, с четвъртия - страните са уговорили да бъде продължен срокът за
ползване на кредита до 30.05.2016 г.
(чл. 1 от анекса), договорили са се, че към датата на подписването на
анекса непогасеният остатък от главницата по договора за кредит възлиза на 363660 евро, договорили са нов
погасителен план (чл. 2 от анекса),
изменение на размера на възнаградителната лихва (чл.
3 от анекса), такса за управление (чл. 4 от анекса), както и встъпването на
ответниците като съдлъжници в дълга на
кредитополучателя (чл. 7).
Съгласно чл. 7
от Анекс № 4 в дълга встъпват ответниците като съдлъжници
на кредитополучателя по договора при условията на чл. 101 ЗЗД, като е
уговорено, че ще отговарят солидарно за задълженията на кредитополучателя в
пълен размер, включително и при предсрочна изискуемост. Анексът е подписан от
физическите лица като изрично е посочено качеството им на съдлъжници.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответниците, че за тях следва да
се прилагат правилата за поръчителството. Действително, за поръчителя се
прилагат правилата за солидарните длъжници по аргумент от чл. 141 ЗЗД, но
поръчителството е вид лично обезпечение, за което се прилагат и специални
правила. За възникването му, освен писмена форма, е необходима изрична, ясно
изразена и съглавуана воля на кредитора и лицето,
което поема задължение, да отговаря като поръчител. В настоящия случай ясно
изразена и съгласувана е волята на кредитора и ответниците последните да
встъпят в дълга и да отговарят като солидарни длъжници за цялото задължение на
кредитополучателя по договора за кредит. От анекса, както и от останалите
доказателства по делото, не може да се направи извод, че кредиторът и ответниците
са изразили воля и постигнали съгласие последните да отговарят като поръчители.
Следователно, между кредитора и ответниците е възникнало валидно правоотношение
по силата на договора за банков кредит и сключeния анекс, като
ответниците са се задължили да отговарят солидарно за процесното задължение,
представляващо непогасената част от главницата по договора за банков кредит. От
събраните по делото доказателства не се установява, че задължението, за което
ответниците отговарят, е погасено чрез плащане.
От представените писмени
доказателства, както и справка по партидата на „Н.П.“ АД - в несъстоятелност в
ТРРЮЛНЦ, се установява, че за кредитополучателя е открито производство по
несъстоятелност с Решение № 404 от
03.07.2012г. по т.д. № 709/2011 г. по описа
на Окръжен съд – Пловдив, както и че вземането на ищеца по договора за кредит е
предявено и прието в производството по несъстоятелност. Предявяването на
вземането спрямо длъжника не погасява правото на кредитора да предяви иск и
срещу останалите солидарни длъжници (арг. чл. 122,
ал. 2 ЗЗД). Съгласно чл. 123, ал. 1, изр. първо ЗЗД изпълнението от страна на
един солидарен длъжник освобождава всички съдлъжници,
но от доказателствата по делото не се установява задължението по договора за
кредит да е изпълнено, напротив - установява се от заключението на вещото лице
по допусната съдебно-счетоводна експертиза, че след обявяването в
несъстоятелност на кредитополучателя на 03.01.2014 г. не са постъпвали плащания
по кредита, като последното плащане е от 29.09.2011 г. От справка по партидата
на „Н.П.“ АД - в несъстоятелност в ТРРЮЛНЦ се установява също, че дружеството е
обявено в несъстоятелност с Решение № 3 от 03.01.2014г. по т.д. № 709/2011 г.
по описа на Окръжен съд – Пловдив. Съгласно чл.
617, ал. 1 ТЗ всички парични и непарични задължения на длъжника стават
изискуеми от датата на решението за обявяване в несъстоятелност. От буквалното
тълкуване на тази разпоредба следва, че тя се отнася за задълженията на
обявения в несъстоятелност длъжник. По аргумент от чл. 126, ал. 2 ЗЗД,
изискуемостта на едно от солидарните задължения не е предпоставка за
изискуемостта на останалите, поради което за ответниците изискуемостта на
вземането е настъпила съобразно уговорения в договора падеж.
От Приложение №
1 към Анекс № 4, представляващ погасителен план, се установява, че вземането по
договора за кредит е следвало да бъде погасено на 72 вноски като последната
вноска е следвало да бъде платена на 30.05.2016 г.
Неоснователно е
възражението на ответниците за погасяване на вземанията за всички вноски по
договора за кредит поради изтекла 3-годишна погасителна давност. При
разсрочването на едно парично задължение, което по естеството си е еднократно
/плащане на цена, връщане на заем/, респ. при уговорката плащането да се
извършва на вноски с различни падежи, не се касае за периодични плащания по
смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД. Съдебната практика приема се, че в този случай
задължението се погасява на части, в интерес на длъжника и въз основа на
изрично дадено съгласие от страна на кредитора, по аргумент от разпоредбата на
чл. 66 ЗЗД. Задължението продължава да бъде само едно и крайният срок за
погасяването му е падежът на последната разсрочена вноска или моментът, в който
е обявена предсрочната изискуемост (в т.см. мотивите към Тълкувателно решение
5/2019 от 21.01.2022 г. на ОСГТК, ВКС). Следователно, спрямо процесното вземане
е приложима общата 5-годишна погасителна давност.
Основателно е
възражението на ответниците за погасяване на процесното вземане за вноските с падеж,
настъпил повече от 5 години преди датата на подаване на исковата молба -
06.08.2020 г. Установява се от приетото заключение на допуснатата
съдебно-счетоводна експертиза, че размерът на непогасената главница, формирана
от падежиралите в периода 06.08.2015 г. - 30.05.2016
г. /падеж на последната погасителна вноска съгласно погасителния план/ и
непогасени към момента на подаване на исковата молба вноски е в общ размер на
64830 евро, до който размер искът
следва да бъде уважен, а за разликата до 348660 евро – отхвърлен.
Поради уважаване
на главния иск, следва да бъде уважен и акцесорния
иск за законна лихва върху присъдената сума от датата на исковата молба –
06.08.2020 г.
По разноските:
Ищецът представя
списък с разноски по делото в общ размер от 28066,79 лв., от които 27276,79 лв.
- държавна такса за настоящото производство, 450 лв. - юрисконсултско
възнаграждение, 300 лв. - депозит за вещо лице и 40 лв. - държавна такса в
производство по обезпечение на бъдещ иск по гр.д. № 7513/2020 г. по описа на
СГС, 8 състав. На ищеца следва да се присъди на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
съразмерно с уважената част от иска сумата от 5199,02 лв., от които: 5133,96
лв. - разноски по делото и 65,06 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
С оглед на
изхода на делото на ответниците също се дължат разноски, но същите не
претендират такива.
По изложените
съображения Софийският градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА И.З.П.,
ЕГН **********, З.И.П., ЕГН **********, Н.И.П.-С., ЕГН **********,
да заплатят солидарно на Б. ДСК ЕАД,
ЕИК********, както следва:
на основание чл.
79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ, сумата от 64830,00
евро, представляваща непогасена главница по Договор за кредит за
финансиране на инвестиции от 30.03.2008
г., включена в падежиралите в периода 06.08.2015 г. -
30.05.2016 г. погасителни вноски, ведно със законната лихва от
06.08.2020 г. до окончателното плащане,
на основание чл.
78, ал. 1 ГПК сумата от 5199,02 лв., от която: 5133,96 лв. - разноски по
делото и 65,06 лв. – юрисконсултско възнаграждение,
като ОТХВЪРЛЯ
иска по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ, за
разликата над 64830,00 евро до пълния предявен размер от 348660,00 евро.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: