Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1501
13.12.2019г., гр. Пловдив
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, VІІ състав,
в открито съдебно заседание на двадесет
и шести ноември две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ
ХРИСТО ИВАНОВ
при участието на секретаря Ангелина
Костадинова, като разгледа докладваното от съдия Илиев въззивно
гражданско дело №2358/2019г. по описа на ПОС, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от
ГПК.
Делото е образувано
по въззивна жалба на
А.
Е. Е. ***, ЕГН **********, чрез
пълномощника му адв. К.
Т., против Решение №250 от 30.05.2019г., постановено по
гр.д. №2617/2018г. по описа на Районен съд-
Асеновград, с което
е признато за установено, че Е. А. Е. ***,
ЕГН **********, не дължи
на Д. Е. Е., ЕГН **********, и А. Е. Е., ЕГН **********,***, сумата от
9627,04 лв., представляваща 8240
лв.- неолихвяема сума, 500
лв.- допълнителни разноски, 24
лв.- разноски по изпълнителното
дело, както и 863,04
лв.- държавна такса, за събирането
на която е образувано
изпълнително дело №20185310400306 по описа
на ДСИ при
Районен съд- Асеновград. С
допълнителна молба жалбоподателят е
посочил, че обжалва решението за сумата
от 4640 лв., представляващи неизплатена
издръжка за десет месеца
за 2004г., за по
12 месеца за 2005г., 2006г., 2007г.,
2008г., 2009г., 2010г.,
2011г., 2012г. и за
десет месеца за
2013г., в размер на по
40 лв. всеки
месец, ведно със
законната лихва. В жалбата се
излагат доводи за неправилност на посоченото
решение, като се
иска отмяната му
в частта му по
отношение на жалбоподателя и отхвърляне на предявения иск.
Ответната страна по жалбата- Е. А. Е. ***,
ЕГН **********, чрез
пълномощника си адв. М.
И., в писмен отговор
оспорва същата и
иска потвърждаване на обжалваното решение.
Пловдивският окръжен съд, след като
провери обжалваното решение съобразно
правомощията си по
чл.269 от ГПК, прецени
събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и
обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната
жалба
е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата
на чл.269, ал.1, изр.
първо от ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на
решението, а по
допустимостта- в обжалваната
му част. При
извършената служебна
проверка настоящият състав на
съда намери, че обжалваното решение
е нищожно.
Първоинстанционният
съд е бил
сезиран с искове
с правно основание чл.439
от ГПК. Ищецът
Е. А. Е.
е изложил твърдения, че
с влязло в сила
съдебно решение е бил осъден
да заплаща месечна
издръжка в размер на
50 лв. на сина
си Д. Е. Е., ЕГН **********, и в
размер на 40 лв. на
сина си А. Е. Е., ЕГН
**********, считано от 25.02.2004г. до настъпване
на законна причина за
нейното изменение или прекратяване. Твърди, че сина му Д. е
навършил пълнолетие на 15.02.2010г.,
а сина му А.- на
20.10.2013г., като на
23.10.2018г. получил
призовка за доброволно изпълнение по
изпълнително дело №306/2018г.
на ДСИ при Районен съд- Асеновград, видно от която синовете
му претендират от
него по посоченото
изпълнително дело сумата от
9627,04 лв., представляваща 8240
лв.- неолихвяема сума, 500
лв.- допълнителни разноски, 24
лв.- разноски по
изпълнителното дело, както и 863,04
лв.- държавна такса. Твърди, че
не им дължи
посочената сума, тъй като
вземанията им са
погасени по давност,
като иска постановяване
на решение в този смисъл. Така
подадената искова молба е
била счетена за редовна
от първоинстанционния съд
и не е била
оставяна без движение, като
с обжалваното решение
същият е уважил
исковата претенция във вида,
в който е предявена, като е
признал за установено, че Е. А. Е. не дължи
на Д. Е. Е., ЕГН **********, и А. Е. Е., ЕГН **********, сумата от
9627,04 лв., представляваща 8240
лв.- неолихвяема сума, 500
лв.- допълнителни разноски, 24
лв.- разноски по
изпълнителното дело, както и 863,04
лв.- държавна такса, за събирането
на която е образувано
изпълнително дело №20185310400306 по описа
на ДСИ при
Районен съд- Асеновград.
Така
постановеното решение е
нищожно. Основанията за нищожност
на съдебните решения
не са уредени
в закона, като в
правната теория и
задължителната съдебната практика
/Тълкувателно решение №1/2012г.
на ОСГТК на
ВКС по т.д.№1/2011г./ се приема, че
такава е налице
в случаите на абсолютна
неразбираемост на волята
на съда. В настоящия
случай от диспозитива
на обжалваното съдебно
решение, който е
източник на силата на
присъдено нещо на
същото, изобщо не стана ясно
какъв правен спор е бил
разрешен по него, тъй като
съдът се е
произнесъл, че две лица,
всяко от които има
отделно и самостоятелно вземане, не дължат
една обща сума на ищеца
с неясен характер, която
е предмет на събиране
по образувано изпълнително
дело. Така приетото
за недължимо вземане, за
което от исковата
молба е видно,
че се отнася за
дължима от ищеца на всеки от
ответниците издръжка, не е
надлежно индивидуализирано чрез посочване на
начина на формирането
му, т.е. периода
от време, за
който се дължи
същата поотделно на
всеки от ответниците
и размера на
претендираната от всеки
от тях сума.
По този начин на
практика правният спор, с
който съдът е бил сезиран, не
е бил разрешен
с постановеното по делото решение, тъй
като волята на
съда е останала
неразбираема и не
може да се
установи по реда на тълкуването / в този смисъл- Решение №363
от 21.10.2015г. на ВКС
по гр.д.№3154/2015г. ІV г.о.;
Решение №271 от
15.06.2011г. на ВКС по
гр.д.№985/2010г.; Решение №9 от
01.02.2017г. на ВКС по гр.д.№2474/2016г., ІІІ г.о./.
Така констатираните пороци
на обжалваното решение
не могат да
бъдат отстранени във
въззивното производство. Действително
в случая исковата молба, с
която ищецът е
сезирал съда е била
нередовна, тъй като в
нея
не е описан
предмета на спора
между ищеца и
всеки от ответниците чрез посочване на
претендираното от всеки от тях вземане и
периода, за който
се отнася. Даже и
посочената искова молба да
бъде оставена без движение от въззивния
съд, то след отстраняване на нередовностите й същият
би бил поставен
в ситуация да се
произнесе за първи път
и то само
по спора между
ищеца и жалбоподателя
А. Е. Е., но
не би могъл да
се произнесе по необжалваната част
от решението, отнасяща
се до спора между ищеца
и другия ответник
Д. Е. Е..
Предвид горното и
на основание чл.270, ал.1
от ГПК обжалваното решение следва
да бъде прогласено
за нищожно, а делото-
върнато на
първоинстанционния съд за постановяване на ново
решение. При разглеждането на делото
съдът следва да извърши проверка на
редовността на исковата молба
и да укаже на
ищеца да отстрани
нередовностите й, като
уточни поотделно претенциите
си спрямо всеки от
ответниците чрез посочване на начина на формирането им,
след което да се произнесе
по надлежно формулираните
искови претенции. При новото
разглеждане на делото
и в зависимост от
изхода му съдът
следва да се произнесе
и по направените
пред настоящата инстанция
разноски.
По изложените
съображения съдът
Р
Е Ш И:
ПРОГЛАСЯВА за
нищожно Решение №250 от 30.05.2019г.,
постановено по гр.д. №2617/2018г. по описа на Районен съд- Асеновград.
ВРЪЩА делото
на първоинстанционния съд
за ново разглеждане
съобразно мотивната част
на решението.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховния касационен съд в
едномесечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.