№ 2
гр. Царево , 12.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЦАРЕВО, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на дванадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Мария А. Москова
като разгледа докладваното от Мария А. Москова Гражданско дело №
20202180100323 по описа за 2020 година
Производството по делото е образувано по повод искова молба,
подадена от *** против А. Ц. К. с ЕГН ********** с постоянен адрес *** с
която е предявен иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК вр.чл.67 от ЗС.
Ищцовата страна - ***, твърди че е собственик на недвижим имот,
представляващ поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с.Лозенец,
***, Бургаска област, одобрена със заповед № *** г. на изпълнителния
директор на АГКК, с площ на имота от 524 /петстотин двадесет и четири/
квадратни метра, с трайно предназначение на територията:
Урбанизирана; Начин на трайно ползване: Ниско застрояване (до 10м);
отреден за „социално жилище“, при граници: ПИ с идентификатор ***.
Правото си на собственост общината установява с акт за частна общинска
собственост № *** год., вписан в Службата по вписванията при Районен съд-
Царево на 16.05.2011 г., под № ***
Излага, че с договор за учредяване право на строеж върху недвижим
имот, частна общинска собственост от 09.01.2013 год., вписан на 25.02.2013
год. под № *** в Службата по вписванията при Районен съд - Царево, *** е
учредила възмездно вещно право на строеж на А. Ц. К. срещу заплащане от
негова страна на сумата от 3 000,00 /три хиляди/ лева, по силата на което
право да построи жилищна сграда върху западното строително петно на
1
поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с.Лозенец, ***, Бургаска
област, с допустима разгърната застроена площ от 200 /двеста/ квадратни
метра.
Твърди, че до настоящия момент ответникът не е реализирал така
учреденото му ограничено вещно право на строеж в предвидения в чл.67 от
Закона за собствеността и в чл.8 от договора за учредяването му петгодишен
срок, в резултат на което същото право се е погасило по давност в полза на
***.
Посочва, че поради наличието на вписан в Службата по вписванията
при Районен съд-Царево на описания по-горе договор за учредяване на право
на строеж за третите лица ответникът все още е титуляр на учреденото му с
този договор право на строеж, макар че същото се е погасило по давност в
полза на ***, и това обстоятелство е пречка за *** да упражнява в пълен обем
правото си на собственост върху поземлен имот с идентификатор *** по
КККР на с.Лозенец, ***, Бургаска област и поражда правният й интерес да
установи с влязло в сила съдебно решение погасяването на правото на строеж
От съда се иска да постанови решение, с което да приеме за установено
между страните по делото, че А. Ц. К. не притежава право на строеж за
изграждането на жилищна сграда в поземлен имот с с идентификатор *** по
КККР на с.Лозенец, ***, Бургаска област с допустима РЗП 200 кв. метри.
В срока по чл.131 ГПК ответникът А. Ц. К. е депозирал писмен
отговор, с който не оспорва факта, че не е реализирал учреденото му право на
строеж. Твърди, че въпреки погасеното право на строеж, което било уредено
в т.8 от Договора за учредяване право на строеж, общината е изисквала от
него да заплаща данък за имота и той редовно е изпълнявал това свое
задължение. Не оспорва ангажираните от общината писмени доказателства и
не прави доказателствени искания.
В с.з. ответникът А. Ц. К. признава изрично основателността на
исковата претенция.
В с.з. ищцовата страна, представлявана от адв.Г.***, с оглед
направеното от ответника *** признание на предявения иск, моли съдът на
основание чл. 237 ГПК да постанови решение при признание на иска. като
2
заявява, че не претендира присъждането на разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно
и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното:
Между страните по делото не се спори, а и от представените по делото
доказателства се установява, че *** е собственик на недвижим имот,
представляващ поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с.Лозенец,
***, Бургаска област, одобрена със заповед № *** г. на изпълнителния
директор на АГКК, с площ на имота от 524 /петстотин двадесет и четири/
квадратни метра, с трайно предназначение на територията: Урбанизирана;
Начин на трайно ползване: Ниско застрояване (до 10м); отреден за „социално
жилище“, при граници: ПИ с идентификатор ***, като за имота е съставен
акт за частна общинска собственост № *** год., вписан в Службата по
вписванията при Районен съд- Царево на 16.05.2011 г., под № ***
Между страните по делото не се спори, а и от представените по делото
доказателства се установява, че с договор за учредяване право на строеж
върху недвижим имот, частна общинска собственост от 09.01.2013 год.,
вписан на 25.02.2013 год. под № *** в Службата по вписванията при Районен
съд - Царево, *** е учредила възмездно вещно право на строеж на А. Ц. К.
срещу заплащане от негова страна на сумата от 3 000,00 /три хиляди/ лева, по
силата на което право да построи жилищна сграда върху западното
строително петно на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на
с.Лозенец, ***, Бургаска област, с допустима разгърната застроена площ от
200 /двеста/ квадратни метра.
Между страните не се спори, а и от представени по делото писмени
доказателства – удостоверение от главния архитект на *** за липса на
постъпила в общината документация във връзка с учреденото в полза на
ответника право на строеж и констатирана при проверка на място липса на
извършено строителство, се установява, че до настоящия момент ответникът
не е реализирал така учреденото му ограничено вещно право на строеж в
предвидения в чл.67 от Закона за собствеността и в чл.8 от договора за
учредяването му петгодишен срок.
Като взе предвид обсъдените по-горе доказателства и направеното от
ответника признание на иска, съдът намира за безспорно установено по
3
делото, че учреденото в полза на ответника право на строеж не е реализирано.
Съгласно разпоредбата на чл.67 от ЗС след изтичането на определения в
закона 5-годишен срок учреденото право на строеж се погасява, ако строежът
не бъде осъществен в този срок. Разпоредбата на чл.67 ал.1 от ЗС има предвид
случаите, при които въобще правото на строеж не е било упражнено в
продължение на пет години./В този смисъл е Решение №1477/28.12.2006г. по
гр.д.№ 2141/2005г. на ВКС на РБ/. Срокът е давностен и за него се прилагат
правилата на ЗЗД за погасителната давност. При този срок от съществено
значение е определянето на началната дата, от която е започнала да тече
давността. Общото правило, установено от Решение № 124 от 23.04.1990 г. по
гражд. д. № 15/90 г. на IV г.о. на ВС, е, че давността за погасяване на правото
на строеж започва да тече от фактическата възможност за осъществяването
му. За да се приеме, че правото не е погасено, респ. че е упражнено преди
изтичането на давностния срок, постройката следва да бъде завършена в груб
вид. Това е така, защото след този момент правото на строеж се
трансформира в право на собственост върху изградената вече постройка и в
правото да се държи върху земята на суперфициента. Тъй като суперфицията
ограничава правомощията на собственика на земята, законът е предвидил
като основание за нейното предсрочно прекратяване факта, че правото трайно
не се упражнява.Съгласно мотивите към пункт втори на Тълкувателно
решение № 1/04.05.2012г. на ОСГК по т.д.№ 1/2011г. на ВКС, когато
собствениците на земята не са поели никакви задължения с договора за
учредяване правото на строеж да извършат някакви фактически или правни
действия за започването на строежа, то те трябва да бъдат извършени от
суперфициаря.
От представения по делото договор за учредяване правото на строеж от
09.01.2013г. се установява, че *** не е поела никакви допълнителни
задължения да съдейства на суперфициаря по какъвто и да е начин,
следователно *** не е дължала съдействие на ответника да реализира
учреденото му право на строеж. В конкретния случай безспорно се установи,
че давността за погасяване на правото на строеж е започнало да тече за
ответната страна на 09.01.2013г. /датата на учредяването на правото на
строеж/ и е изтекла на дата 10.01.2018г., т.е. давността за погасяване на
правото на строеж е изтекла близо две години и половина преди датата на
4
предявяването на исковата молба. По делото не се спори, че нито в срока по
чл.67 от ЗС, нито до момента ответната страна не е реализирала учреденото й
право на строеж.
Предвид гореизложеното, както и направеното в с.з. признание на иска
от ответната страна, съдът намира, че предявеният установителен иск е
основателен и доказан и следва да бъде уважен, като се признае за установено
по отношение на ответната страна, че учреденото в нейна полза на
09.01.2013г. с договор за учредяване право на строеж върху недвижим имот,
частна общинска собственост, право на строеж върху жилищна сграда върху
западното строително петно на поземлен имот с идентификатор *** по КККР
на с.Лозенец, ***, Бургаска област, с допустима разгърната застроена площ
от 200 /двеста/ квадратни метра, е погасено поради неупражняването му в 5-
годишния давностен срок.
С оглед признанието на иска от ответната страна и изявлението на
ищцовата страна, че не претендира направените по делото разноски, такива не
следва да се присъждат.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.124 ал.1 от ГПК,
вр.чл.67 от ЗС, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО между *** с ЕИК *** и адрес за
призоваване: ***, представлявана от кмета Г.Л., и А. Ц. К. с ЕГН **********
с постоянен адрес *** че ответникът А. Ц. К. с ЕГН ********** с постоянен
адрес *** не притежава правото на строеж за изграждане на жилищна
сграда върху западното строително петно на поземлен имот с идентификатор
*** по КККР на с.Лозенец, ***, Бургаска област, с допустима разгърната
застроена площ от 200 /двеста/ квадратни метра, тъй като учреденото му от
общината с договор за учредяване право на строеж върху недвижим имот,
частна общинска собственост от 09.01.2013 год. право на строеж, е погасено
по давност.
5
Решението подлежи на обжалване пред БОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Царево: _______________________
6