№ 65
гр. Добрич , 26.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XVI СЪСТАВ в публично заседание на
четвърти юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Данчо Й. Димитров
при участието на секретаря Маргарита Калинова
като разгледа докладваното от Данчо Й. Димитров Административно
наказателно дело № 20213230200542 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Р. Д. СТ., ЕГН **********, с адрес: гр.
Добрич, ***, срещу наказателно постановление № 7210/12.04.2021 г.,
издадено от Началника на отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа”,
Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол”, Агенция “Пътна
инфраструктура” – гр. София, бул. „Македония“ № 3, с което на
жалбоподателя, за нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а” от Закона за
пътищата във вр. с чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ
за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, на
основание чл. 53, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ във връзка с
чл. 53, ал. 2 от Закона за пътищата и чл. 53 от ЗАНН, е наложено
административно наказание ГЛОБА в размер на 2000 /две хиляди/ лева.
С жалбата се иска наказателното постановление да бъде отменено, като
незаконосъобразно.
В съдебно заседание пълномощникът на жалбоподателя поддържа
жалбата.
Въззиваемата страна чрез процесуалния си представител счита жалбата
за неоснователна, а наказателното постановление – за правилно и
1
законосъобразно.
Добричкият районен съд, като прецени събраните доказателства и
становищата на страните, намира за установено следното:
Жалбата е допустима като депозирана в законоустановения 7-дневен
срок и от лице, което има правен интерес.
Независимо от основанията, посочени от жалбоподателя, съдът
подложи на цялостна проверка процесното наказателно постановление,
какъвто е обхватът на въззивната проверка, при което констатира следното:
В процесния случай административнонаказателното производство е
започнало с АУАН № 0007986 от 15.03.2021 г. АУАН е съставен от
компетентното длъжностно лице, съгласно разпоредбата на чл. 56, ал. 2, т. 1
от Закона за пътищата и приложената по делото Заповед № РД-11-
1267/17.10.2019 г. на Председателя на Управителния съвет на Агенция
„Пътна инфраструктура” в присъствие на нарушителя, документирано с
подписа му и в присъствие на един свидетел, и е надлежно връчен на
нарушителя. При съставянето на акта нарушителят не се е възползвал от
правото си на обяснения и възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не е
депозирано писмено възражение по акта. Обстоятелството, че актът е
съставен в присъствието само на един свидетел не е съществен порок, тъй
като съгласно чл. 43, ал. 1 от ЗАНН е необходимо актът да бъде подписан
поне от един от свидетелите, посочени в него, което е достатъчно за неговата
валидност. Критерият за същественост или не на процесуалното нарушение е
обстоятелството дали нарушението е от категорията на тези, допускането на
които е ограничило правата на някоя от страните в процеса. Липсата на втори
свидетел в акта не води до тази хипотеза. В случая е приложима разпоредбата
на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, съгласно която наказателното постановление се
издава и когато е допусната нередовност в акта, щом е установено по
безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на
нарушителя и неговата вина. Постановление № 5/1968 г. на Пленума на ВС е
категорично, че въпросът, дали наказателното постановление е
законосъобразно издадено, трябва да се решава не с оглед на това, дали са
допуснати въобще нарушения при съставянето на акта, а преди всичко с оглед
на това, доколко те са пречка чрез надлежна проверка да се установи, че
2
деянието е извършено и деецът е известен.
Обжалваното наказателно постановление е издадено в рамките на
давностния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, както и в инструктивния срок по чл.
52, ал. 1 от ЗАНН от компетентния административнонаказващ орган,
съобразно разпоредбата на чл. 56, ал. 3, т. 1 от Закона за пътищата и
приложената по делото Заповед № РД-11-1266/17.10.2019 г. на Председателя
на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура”, съдържа
необходимите реквизити по чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено на
нарушителя.
Следва да се отбележи, че направеното описание в АУАН и в
издаденото въз основа на него НП съответства на законовото изискване за
пълно, ясно и недвусмислено словесно описание на нарушението, тъй като са
посочени всички елементи на състава, които са нарушени, както и на
обстоятелствата, при които тези елементи са осъществени. Посочени са и
съответните законни разпоредби, за които се твърди, че са нарушени, като
разминаване на фактическо и правно положение не съществува.
Също така, преди да се произнесе по преписката, наказващият орган е
проверил акта с оглед неговата законосъобразност и обоснованост, като
поради липса на спорни обстоятелства, не е проведено и разследване. Тук е
мястото да се посочи, че в оперативната самостоятелност на наказващият
орган е да прецени достатъчни ли са събраните доказателства, за да бъде
ангажирана наказателната отговорност на определено лице, явяващо се
субект на нарушението.
В жалбата се навеждат доводи, че административнонаказващият орган
неправилно е санкционирал жалбоподателя, тъй като не било посочено, дали
нарушението не е маловажно.
Съдът не споделя доводите на жалбоподателя и в тази насока, тъй като
видно от съдържанието на обжалваното наказателното постановление, в
същото наказващият орган е изложил мотиви, защо намира, че нарушението
не е маловажно и нормата на чл. 28 от ЗАНН не би могла да намери
приложение.
Предвид изложеното съдът намира, че наказателното постановление е
3
законосъобразно в процесуален аспект.
По отношение на визираното нарушение и приложимия материален
закон съдът установи следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а” от Закона за пътищата
/ЗП/, за дейности от специалното ползване на пътищата без разрешение се
забраняват движението на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства в
обхвата на пътя и ограничителната строителна линия.
Видно от разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 4, б. „а” от Наредба № 11 от
03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни
средства, допустимото максимално натоварване на ос за ППС с допустими
максимални маси по чл. 6, ал. 1 с пневматично или признато за еквивалентно
на него окачване за движение по всички пътища, отворен за обществено
ползване, както и за ППС със същите маси без пневматично или признато за
еквивалентно на него окачване за движение само по дадените в приложение
№ 2 отворени за обществено ползване пътища, е за единична ос – задвижваща
на ППС при условията на чл. 6, ал. 1, т. 2 и 3 – 11,5 t. Допустимото
максимално натоварване на ос, когато разстоянието между осите е над 1,3 m е
24 t /чл. 7, ал. 1, т. 3, б. „б” от Наредба № 11 от 03.07.2001г. за движение на
извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства/.
От своя страна, разпоредбата на чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11 от
03.07.2001г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни
средства, вменява в задължение на контролните органи от Агенция „Пътна
инфраструктура“ да спират и проверяват спрелите и навлезли в обхвата на
пътя и ограничителната линия извънгабаритни и/или тежки пътни превозни
средства, както и да съставят акт на водача, когато при проверката се
установи, че движението се извършва без разрешително или документ за
платена такса в случаите по чл. 14, ал. 3.
Разпоредбата на чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗП предвижда глоба от 1000 до
5000 лв. за физическите лица, извършващи движение на извънгабаритни и
тежки пътни превозни средства и товари без разрешение на собственика или
администрацията, управляваща пътя.
При повторно нарушение, глобата е от 2000 до 7000 лв. /чл. 53, ал. 2 във
4
вр. с ал. 1 от ЗП/.
От събраните по делото доказателства се установява следното:
На 15.03.2021 г., в 09:30 часа, на път ІІ-29, км. 29, на 200 м. след с.
Стожер в посока гр. Добрич – гр. Варна, служителите от Агенция „Пътна
инфраструктура“ – свидетелите М. Д. К. и В. СТ. ИВ., спрели за проверка
съчленено пътно превозно средство /ППС/ с 5 /пет/ оси, състоящо се от
моторно превозно средство /МПС/ с 2 /две/ оси, влекач марка „МАН“, модел
„ТГХ“ с рег. № *** и полуремарке с три оси с рег. № ***, управлявано от Р.
Д. СТ..
При проверката се установило, че Р. Д. СТ. извършва движение на
тежко пътно превозно средство без разрешение, издадено от
администрацията, управляваща пътя – Агенция „Пътна инфраструктура”.
Необходимостта от разрешение се доказва от направените измервания от
свидетелите М. Д. К. и В. СТ. ИВ. с технически средства – електронна везна
модел „CAPTELS ORA 10 № 785 и ролетка № 1303/18 (5м), при което се
констатирало, че са надвишени нормите на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. за
движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, както
следва:
- Измереното натоварване на задвижващата /2-ра/ единична ос на ППС е
12,340 т. при максимално допустимо натоварване на оста – 11,5 т., съгласно
чл. 7, ал. 1, т. 4, б. „а” от Наредбата.
- При измерено разстояние между осите – 1,32 м., сумата от
натоварването на ос на тройната ос на полуремаркето е 25,860 т., при
максимално допустимо натоварване – 24 т., съгласно чл. 7, ал. 1, т. 3, б. „б” от
Наредбата.
При така измерените параметри на ППС, водачът не представил на
проверяващите валидно разрешение /разрешително или квитанция за платени
пътни такси/ за движение на извънгабаритно пътно превозно средство по
смисъла на §1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 11 от
03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни
средства, респективно тежко по смисъла на чл. 3, т. 2 от Наредбата, поради
което му е бил съставен АУАН за нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а” от
5
Закона за пътищата във вр. с чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001
г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства.
След съставяне на АУАН били изпълнени условията на чл. 37, ал. 3 от
Наредба № 11 от 03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки
пътни превозни средства, като в 10:57:31 часа на 15.03.2021 г. с квитанция №
123012320036234 е била платена такса за обработка на документи в размер на
210 лева, като в 11:15:17 часа на 15.03.2021 г. с квитанция №
123012320036235 е била платена пътна такса в размер на 119,91 лева.
В хода на съдебното производство не се установи различна фактическа
обстановка от описаната в АУАН и в издаденото въз основа на него
наказателно постановление. Конкретните обстоятелства по нарушението са
установени от свидетелите М. Д. К. и В. СТ. ИВ., който пресъздават свои
непосредствени възприятия, придобити в хода на проверката и чийто
показания са последователни и логични, като липсва индиция за тяхната
заинтересованост. Няма основания да не се дава вяра на тези свидетели, нито
да се счита, че техните показания не са достатъчни за несъмнено
установяване на обективната истина. От друга страна същите се подкрепят от
събраните по делото писмени доказателства – кантарна бележка №
1746/15.03.2021 г., свидетелства за регистрация, част ІІ на влекач марка
„МАН“, модел „ТГХ“ с рег. № *** и полуремарке с рег. № ***, нареждане за
експедиция № 005335/15.03.2021 г., квитанция за платени пътни такси в
Република България № 123012320036234 от 15.03.2021 г. и квитанция за
платени пътни такси в Република България № 123012320036235 от 15.03.2021
г.
Видно от приложените по делото писмени доказателства /л.л. 33-81 от
делото/, електронната везна модел „CAPTELS ORA 10” е одобрен тип
техническо средство за измерване, като към датата на проверката -
15.03.2021г. техническото средство електронната везна модел „CAPTELS
ORA 10” с фабричен № 785 е било преминало метрологична проверка, с
валидност до края на м. 04.2021 г.
Ето защо съдът намира, че процесното техническо средство
електронната везна модел „CAPTELS ORA 10” с фабричен № 785 е годно
техническо средство, като са спазени експлоатационните изисквания при
6
използването му. Видно от приложения по делото протокол за проведено
обучение от 05.05.2015 г., актосъставителят М. Д. К. е преминал съответното
обучение за работа с мобилната везна, като е показал необходимите знания и
умения за самостоятелна работа – поддържане на везната, измерване и
спазване на мерките за безопасност /л. 77 от делото/.
Също така за техническото средство – ролетка № 1303/18 (5м.) са
издадени Декларация за съответствие и Сертификат за съответствие /л.л. 55 –
76 от делото/.
Съгласно чл. 3, т. 2 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. за движението на
извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, тежки ППС или състав
от ППС са тези, които имат натоварване на ос, по-голямо от стойностите по
чл. 7. След като процесното ППС е имало по-голямо натоварване на ос, извън
допустимите стойности по чл. 7 от Наредбата, данните за които не са
опровергани от жалбоподателя в хода на съдебното производство, правилно
наказващият орган е приел, че то е тежко пътно превозно средство.
Движението на тежки пътни превозни средства в обхвата на пътя и
ограничителната строителна линия се счита за дейност от специалното
ползване на пътищата по смисъла на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а” от ЗП, за което се
изисква разрешение от собственика или на администрацията, управляваща
пътя, съгласно чл. 18 от ЗП. Аргумент за това е и разпоредбата на §1, т. 8 от
ДР на ЗП, в която са описани дейностите, представляващи специално
ползване на пътищата, една от които е използването на пътищата за
превозване на тежки и извънгабаритни товари. В случая няма спор, че път ІІ-
29, км. 29, на 200 м. след с. Стожер, в посока гр. Добрич – гр. Варна, където е
извършена проверката, е част от републиканската пътна мрежа, поради което
за движението на процесния автомобил в обхвата му е следвало да има
издадено разрешение /разрешително или квитанция за платени пътни такси/.
Видно от приложените по делото доказателства, след съставяне на
АУАН са били изпълнени условията на чл. 37, ал. 3 от Наредба № 11 от
03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни
средства, като в 10:57:31 часа на 15.03.2021 г. с квитанция №
123012320036234 е била платена такса за обработка на документи в размер на
210 лева, като в 11:15:17 часа на 15.03.2021 г. с квитанция №
123012320036235 е била платена пътна такса в размер на 119,91 лева.
7
И тъй като именно жалбоподателят е управлявал или с оглед на текста
на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а” от ЗП - извършвал движение на тежко пътно
превозно средство по републиканския път без разрешение за специално
ползване, правилно и законосъобразно е ангажирана административно
наказателната му отговорност с процесното наказателно постановление. В
случая деянието, за което е санкциониран жалбоподателят, е движение на
тежко пътно превозно средство без надлежно разрешение, поради което
субект на нарушението е физическото лице, което пряко го извършва
/движението на тежко ППС/, както правилно е преценил и наказващия орган.
В наказателното постановление по ясен и недвусмислен начин е
описано, че нарушението е едно, а именно – движение на тежко пътно
превозно средство по смисъла на чл. 3, т. 2 от Наредбата, което се явява и
„извънгабаритно“ по смисъла на §1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на
Наредбата/, без разрешение, издадено от администрацията, управляваща
пътя-Агенция “Пътна инфраструктура” /разрешително или квитанция за
платени пътни такси/. Посочените натоварвания на оси, извън допустимите по
чл. 7 от Наредбата не представляват самостоятелни нарушения, а само такива
обстоятелства, обуславящи извода, че ППС е тежко по смисъла на закона,
респективно – „извънгабаритно“ такова. В тази насока е и константната
съдебна практика.
С оглед изложеното, съдът намира така описаното нарушение по чл. 26,
ал. 2, т. 1, б. „а” от Закона за пътищата във вр. с чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба
№ 11 от 03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни
превозни средства за доказано.
По отношение на наложеното наказание:
При безспорно установеното нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а” от
Закона за пътищата във вр. с чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001г.
за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, същото
е било подведено под санкционната разпоредба на чл. 53, ал. 1, т. 2 във връзка
с чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ във връзка с чл. 53, ал. 2 от Закона за пътищата.
Видно от обстоятелствената част на обжалваното наказателно
постановление, Р. Д. СТ. е наказан за извършено на 15.03.2021 г. нарушение
8
по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а” от Закона за пътищата във вр. с чл. 37, ал. 1, т. 1 от
Наредба № 11 от 03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки
пътни превозни средства. В наказателното постановление изрично е
посочено, че нарушението е повторно, с оглед издаденото наказателно
постановление № 7181 от 17.03.2021 г., влязло в законна сила на 05.04.2021 г.
Извършвайки служебна проверка за съответствието на наказателното
постановление с материалния закон, съдебният състав намира, че
наказващият орган неправилно е квалифицирал нарушението, като повторно,
по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на &1, т. 16 от Допълнителните разпоредби на
Закона за пътищата, „повторно” е нарушението, когато е извършено в
едногодишен срок от влизане в сила на наказателното постановление, с което
извършителят е наказан за нарушение от същия вид.
Видно от представеното по делото наказателно постановление №
7181/17.03.2021 г., издадено от Началника на отдел „Контрол по
републиканската пътна мрежа”, Дирекция „Анализ на риска и оперативен
контрол”, Агенция “Пътна инфраструктура” – гр. София, бул. „Македония“
№ 3, Р. Д. СТ. е бил наказан за същото по вид нарушение, като наказателното
постановление е влязло в сила на 05.04.2021 г.
Деянието, предмет на настоящото дело е било извършено на
15.03.2021г., т.е. преди влизане в сила на наказателно постановление №
7181/17.03.2021 г., поради което и не се явява повторно по смисъла на &1, т.
16 от Допълнителните разпоредби на Закона за пътищата.
С оглед изложеното, извършеното от жалбоподателя деяние е
съставомерно и е основание за реализиране на административнонаказателната
му отговорност, но не на основание чл. 53, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2 във връзка
с чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от Закона за пътищата, така както е сторил
наказващия орган, а на основание чл. 53, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 26, ал. 2, т.
1, б. „а“ от Закона за пътищата, която санкционна разпоредба предвижда
административно наказание глоба от 1000 до 5000 лв.
Ето защо, настоящият съдебен състав, действащ като въззивна
инстанция счита, че следва да измени наказателното постановление. Тези
9
правомощия следват от нормата на чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 334, т. 3 във
вр. с чл. 337, ал. 1, т 2 от НПК – при непроменена фактическа обстановка, по
отношение на която наказаното лице е разполагало с възможността да
упражни правото си на защита, е налице основание за прилагане на закон за
по-леко наказуемо нарушение, какъвто се явява чл. 53, ал. 1, т. 2 във връзка с
чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от Закона за пътищата.
Всичко това налага изменение на наказателното постановление, като
нарушението бъде подведено под санкционната разпоредба на чл. 53, ал. 1, т.
2 във връзка с чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от Закона за пътищата, с налагане на
административно наказание глоба в минимален размер, а именно - 1000 лв.,
отчитайки, че нарушението е за първи път, както и с оглед наличието на
смекчаващо отговорността обстоятелство – непосредствено след съставяне на
АУАН са били изпълнени условията на чл. 37, ал. 3 от Наредба № 11 от
03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни
средства, посредством заплащане на съответните пътни такси.
Съдът намира, че така определеното наказание се явява справедливо и
би изпълнило целите на наказанието – да предупреди и превъзпита
нарушителя към спазване на установения правов ред и да въздейства
възпитателно и предупредително върху останалите граждани така, както
визира чл. 12 от ЗАНН.
В настоящия случай, съдът изцяло споделя становището на наказващия
орган, че с оглед тежестта на нарушението, същото не може да бъде
квалифицирано като маловажно, съобразно чл. 28 от ЗАНН. В допълнение, че
нарушението не представлява маловажен случай, съдът намира за нужно да
отбележи следното:
Съгласно чл. 93, т. 9 от Наказателния кодекс, който се прилага на
основание чл. 11 от ЗАНН, маловажен случай е този, при който извършеното
престъпление /респективно нарушение/ с оглед липсата или незначителността
на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление /нарушение/ от съответния вид. Т.е.,
маловажността е конкретна преценка на степента на обществена опасност на
нарушението от страна на съда, респективно на административнонаказващия
10
орган, в сравнение с други случаи на нарушения от съответния вид. В случая
извършеното нарушение не е с по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените нарушения от този вид. В конкретния казус се
касае до така нареченото в теорията „формално нарушение”. Фактът, че
водачът е управлявал съчленено ППС с пет оси – моторно превозно средство
с две оси и полуремарке с три оси, при надвишаване на установените норми,
без разрешително или квитанция за платени пътни такси, осъществява
състава на съответното нарушение, поради което не е необходимо да има или
да няма вредни последици. В действителност липсват доказателства, че
жалбоподателят е извършил и други нарушения, за които да е бил
санкциониран по административен ред, поради което следва да се приеме, че
нарушението е първо по рода си. Изхождайки от това съображение обаче не
може да се говори, че се касае до по-ниска степен на обществена опасност,
налагаща приложението на чл. 28 от ЗАНН. При подобно тълкуване на
закона, всяко нарушение на съответния текст от ЗП, респ., всяко първо
нарушение при осъществяване на деянието на която и да е императивна
норма, би следвало да е маловажен случай, което се явява превратно
възприемане идеята на законодателя за този вид деяния. Липсват и други
обстоятелства, които да обуславят по-ниска степен на обществена опасност
на деянието в сравнение с обикновените случаи на нарушение от този вид,
като например наличието на обективни причини, довели до извършване на
нарушението. Високият размер на наказанието глоба също не е основание за
прилагане на чл. 28 от ЗАНН, нещо повече – този размер на наказанието
глоба, определен от законодателя, сочи на висока степен на обществена
опасност на деянието. Следва да се има предвид и че е извършено нарушение
със завишена степен на обществена опасност, свързано най-вече с
безопасността на движението, тъй като управлението на моторно превозно
средство е правно регламентирана дейност с безспорно голям риск за водача,
пътуващите с него и всички останали участници в движението – водачи,
пътници и пешеходци.
С оглед изхода на спора, както и изрично стореното от процесуалния
представител на въззиваемата страна – Агенция „Пътна инфраструктура” – гр.
София, бул. „Македония“ № 3 искане, следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер, определен в чл. 37 от Закона за правната помощ,
11
съгласно препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН. В случая, за
защита по дела по ЗАНН, разпоредбата на чл. 27е от Наредбата за заплащане
на правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до 120 лева.
Производството по делото е проведено в едно съдебно заседания, не се
отличава с фактическа или правна сложност, разпитани са неголям брой
свидетели – двама, поради което следва да се присъди възнаграждение за
процесуално представителство в размер на 80 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 7210/12.04.2021 г., издадено
от Началника на отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа”, Дирекция
„Анализ на риска и оперативен контрол”, Агенция “Пътна инфраструктура” –
гр. София, бул. „Македония“ № 3, с което на Р. Д. СТ., ЕГН **********, с
адрес: гр. Добрич, ***, за нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а” от Закона за
пътищата във вр. с чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ
за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, на
основание чл. 53, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ във връзка с
чл. 53, ал. 2 от Закона за пътищата и чл. 53 от ЗАНН, е наложено
административно наказание ГЛОБА в размер на 2000 /две хиляди/ лева, като
ПРЕКВАЛИФИЦИРА нарушението като наказуемо по чл. 53, ал. 1, т. 2 във
връзка с чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от Закона за пътищата и ОПРЕДЕЛЯ
административното наказание ГЛОБА в размер на 1000 /хиляда/ лева, на
основание чл. 53, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от Закона за
пътищата.
ОСЪЖДА Р. Д. СТ., ЕГН **********, с адрес: гр. Добрич, ***, ДА
ЗАПЛАТИ на Агенция „Пътна инфраструктура” – гр. София, бул.
„Македония“ № 3, сума в размер на 80 /осемдесет/ лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на
Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд – Добрич
в 14 – дневен срок от уведомяването на страните.
12
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
13