ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№260154
Гр.Варна,16.11.2020 г.
Апелативен
съд град Варна, гражданско отделение, на 16.11.2020 г. в закрито заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Милен Славов
ЧЛЕНОВЕ:
Петя Петрова
Мария Маринова
Като
разгледа докладваното от съдия Петрова ч.гр.д. № 544 по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството по ч.гр.д. № 544/2019 г. по описа на Апелативен съд –Варна
е по чл. 274 ГПК и е образувано по частна жалба вх. № 28766/01.10.2019 г.,
поправена с такава вх. 261660/12.11.2020 г. на А.Е.Ц., подадена в качеството й
на настойник на поставената под пълно запрещение нейна дъщеря М.С.К., чрез
назначения особен представител адв. П.П., против определение № 2740/18.09.2019
г. постановено по гр.д. № 1432/2019 г. по описа на Варненския окръжен съд, с
което е прекратено производството по делото.
В жалбата са наведени оплаквания, че
обжалваното определение на окръжния съд е неправилно-незаконосъобразно по
съображения за преустановяване използването на недопустим език и на правото й
да получи „подобаващо на истината правосъдие“, като е молила за отмяна на
определението и за връщане на делото на окръжния съд за даване ход на
производството.
Частната жалба е подадена в срок, насочена
е срещу подлежащ на обжалване акт на първата инстанция и след поправяне на
нередовностите, включително и тези съставляващи използване на недопустим език,
същата е редовна. Разгледана по същество, тя е основателна по следните
съображения:
Производството по гр.д.№ 1432/2019 г.
пред Варненския окръжен съд е било образувано след отделяне в самостоятелно
производство от гр.д № 1077/2019 г. на ВОС на иска по чл. 2, ал.1 ,т.1 пр.2 от ЗОДОВ, предявен от запретената М.С.К., чрез настойника й А.Е.Ц., срещу Районен
съд -Варна за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на
200 000 лв. от отменено настаняване за принудително лечение, уточнен с
молбата от 26.07.2019 г. на назначения й по реда на правната помощ, процесуален
представител адв. Т.С.. Във връзка с указанията на съда от 31.07.2019 г. за
оставяне без движение на исковата молба, връчени чрез адв. С., А.Ц. е подала
молба от 19.08.2019 г., в която е използвала изключително вулгарни и обидни
думи и изрази, такива определения, обвинения в престъпления и недопустими квалификации,
насочени към съда. С
инкорпорирани в разпореждане № 5719/11.09.2019 г. указания, връчени чрез адв. С., съдът е предупредил А.Ц., действаща като
настойник на М.К., че следва да се въздържа от употреба на недопустим език,
изразяващ се чрез всички нецензурни изрази и обиди, отправени в писмените молби
до съда, подронващ авторитета на българската правосъдна система и представляващ
злоупотреба с права, като е предупредил същата в случай, че тези действия не
бъдат преустановени, производството по делото ще бъда прекратено.
На 17.09.2019 г., А.Ц. е депозирала
пред съда т.н. „жалба“, в която отново е използвала недопустим език, изразяващ
се в множество вулгарни думи, директни обиди и обвинения в престъпления,
отправени към съда. Последвало е атакуваното пред настоящата инстанция
определение № 2740 от 18.09.2019 г. на окръжния съд, с което той е прекратил производството
по делото, поради злоупотреба с право. Определението е връчено чрез адв. С.,
като в срока е депозирана и нередовна частна жалба, по която е образувано настоящото производство. След
указания на апелативния съд, нередовностите на жалбата са поправени с вх. №
261660 от 12.11.2020 г., подадена от адв. П.П. – особен представител на
поставената под запрещение /заместил отказалата се от процесуално
представителство адв. Т.С./.
Действително, злоупотребата с
процесуални права не е допустима от закона, като тя е регламентирана в чл.3 от ГПК, според който участниците в съдебните производства
под страх от наказателна отговорност за вреди са длъжни да упражняват
предоставените им процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави. В
чл.57, ал.2 от Конституцията на Р България също е предвидено, че не се допуска
злоупотребата с права, както и тяхното упражняване, ако то накърнява права или
законни интереси на други. Принципът за добросъвестност при упражняване на
права е прогласен и в чл.17 от Европейската конвенция за защита правата на
човека и основните свободи /ратифицирана със закон, приет от Народното
събрание на 31 юли 1992 г. - ДВ, бр. 66 от 1992 г., в сила за
Република България от 7 септември 1992 г./, който гласи, че „Никоя разпоредба на тази конвенция не може
да се тълкува като предоставяща правото на някоя държава, група или лице да
осъществява дейност или действия, имащи за цел нарушаване на което и да е от
правата и свободите, предвидени в тази Конвенция или ограничаването им в
по-голяма степен от предвидената в конвенцията“, а чл.10, ал.2 гласи, че
правото на свободата на изразяване на мнение може да бъде обусловено от
ограничения, които са предвидени от закона и са необходими за поддържане
на авторитета и безпристрастността на правосъдието. Съгласно
разпоредбата на чл.35, т.3, б.“а“ недопустима е всяка индивидуална жалба, която
представлява злоупотреба с правото на жалба. Когато превратно се упражняват
права, увреденият може да иска и следва да получи преустановяване на увреждащата
го злоупотреба.
Съгласно приетото в постановено по
реда на чл. 290 от ГПК решение № 257 от 14.07.2011 г. по гр.д. № 1149/09 г. на IV
г.о. на ВКС –
превратното упражняване на субективни права е укоримо с оглед обществения
интерес и правните последици са отказ от защитата им, като в зависимост от естеството на действията, чрез които
злоупотребата на правото се извършва, увреденият може да иска съответно или
обезщетение, или преустановяване на увреждащата злоупотреба, или и двете.
Съдът, от друга страна, има задължението да поддържа баланса между страните и
да гарантира, че всяка от тях ще получи справедливо изслушване, разглеждане и
произнасяне. В този смисъл съдът е длъжен да вземе мерки да организира
адекватно своевременното разглеждане на делото, в разумен срок, вкл. да
преустанови действия, съставляващи злоупотреба с право. Безспорно, като такава
злоупотреба с право е прието от Върховния касационен съд (ВКС) последователно
създаваната от страна верига от частни жалби (разпореждане № 321/04.12.2018 г.
по ч.гр.д. № 3772/2018 г. на ВКС за връщане на частна жалба; определения по
ч.т.д. №№ 497/2012 г., 350/2010 г. на I т.о. на ВКС), както и шиканирането на процеса, протакането
на делото, преченето на развитието на производството, като в тази насока е и цитираната
от ВКС практика на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) по делата
Капуано с/у Италия, № 9381/81; Шюмели с/у Германия, № 75529/01; Минчева с/у
България, № 21558/03; Берлин с/у Люксембург, № 44978/98; К. с/у България, № 44626/98; Освен посочените обаче, една от хипотезите на
злоупотреба с право е именно използването на недопустим обиден или заплашителен
език, насочен към страните в производството или към съда, като в тази насока е
решението на Европейския съд по правата на човека по делото Rehak v Czech Republik №67208/01 от 18 май 2004г.
В случая, обаче преди да прекрати
производството по делото, окръжният съд е предупредил А.Ц., действаща като
настойник на М.К., че следва да се въздържа от употреба на недопустим език,
изразяващ се чрез всички нецензурни изрази и обиди, отправени в писмените молби
до съда, подронващ авторитета на българската правосъдна система и представляващ
злоупотреба с права и е предупредил същата в случай, че тези действия не бъдат
преустановени, производството по делото ще бъде прекратено. Така формулирани
указанията изискват само въздържание от употребата на недопустим език, което
може да стане в бъдеще, но не сочат как конкретно следва да се отстранят
нередовностите на подадените молби, дали чрез представяне на нова такава, в
която да няма недопустим език, чрез заличаване на недопустими изрази в
подадените молби или чрез изрично заявление на страната, че не поддържа и
оттегля тези изрази /така Определение № 167/05.06.2020 г. по ч.гр.д. № 4865/19
г. IV г.о. ВКС/. В случая се касае до нередовни процесуални
действия, за поправянето на които окръжният съд не е дал указания и срок за
поправянето им и не е имал основание да прекрати производството по делото.
Междувременно, с разпоредбата на чл. 100а ГПК /ДВ бр.68 от 2020 г./ е изрично
предвидено, че процесуалните действия не може да съдържат заплахи, обидни или
нецензурни думи или квалификации, както и че в този случай те се смятат за
нередовни. Нередовните процесуални действия, обаче съгл. чл. 101 ГПК могат да
бъдат поправени по предвидения ред, след указания и срок, респ. – да се считат
за неизвършени при непоправяне.
В случая, пред окръжния съд са били
извършени нередовни процесуални действия, /подадени молби, съдържащи нецензурен
език/, за чието поправяне окръжния съд не е дал указания и не е процедирал
съгл. чл. 101 ГПК. Затова не са били налице основания за прекратяване на
производството, поради което обжалваното определение следва да бъде отменено и
делото – върнато на окръжния съд за продължаване на производството и съобразно
мотивите в настоящото определение.
С оглед изложените съображения, Варненският
апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ
определение №
2740/18.09.2019 г. постановено по гр.д. № 1432/2019 г. по описа на Варненския
окръжен съд и ВРЪЩА делото на същия съд за продължаване на
съдопроизводствените действия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: