Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 464 01.12.2020г.
град Стара Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Старозагорският
административен съд, V състав, в публично съдебно заседание на двадесет и
осми октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА
при секретар Пенка Маринова
и с участието на прокурор като разгледа
докладваното от съдия Р. ТОДОРОВА административно дело № 500 по описа за 2020г.,
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК и чл. 145 и сл. от АПК във връзка с §2 от ДР
на ДОПК.
Образувано е по жалба на Н.М.З., в качеството му на ЕТ „ЗЛАТЕКС – Н.З.“, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, бул. „Патриарх
Евтимий“ № 52, против Ревизионен акт № Р-16002419007026-091-001/ 19.05.2020г.,
издаден от А.А.Д. на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията и А.А.Д.
на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, в частта
му, потвърден с Решение № 364 от 28.07.2020г. на Директора на Дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - Пловдив, относно допълнително
установените задължения за годишен и авансов данък по чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ за
2016г. в размер на 56 930 лева и в частта му, в която е изменен с Решение
№ 364 от 28.07.2020г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ - Пловдив относно
допълнително установените лихви за просрочие на годишен данък по ЗДДФЛ на ЕТ в
размер на 2 672.76 лева.
В жалбата са изложени доводи за
незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт в обжалваната му част, по
съображения за издаването му в нарушение и при неправилно приложение на
материалния закон, при допуснати съществени нарушения на административно-производствените
правила и в несъответствие с целта на закона. Жалбоподателят оспорва като
необоснован, неправилен и незаконосъобразен направения от ревизиращите органи
извод, че не са били изпълнени изискванията, регламентирани с чл.167, ал.1, т.1
и т.3 от ЗКПО и съответно че не е било налице основанието за преотстъпване на
данък върху годишната данъчна основа за 2016г. при прилагането на чл.48, ал.6
от ЗДДФЛ. Твърди, че към 31.12.2016г. не е имал подлежащи на принудително
изпълнение публични задължения за данъци, лихви и санкции. Счита, че появата на
установените с оспорения ревизионен акт непогасени към м.12.2016г. задължения в
данъчно-осигурителната му сметка, би могло да съставлява резултат от действие
или бездействие на приходната администрация, последствията от които не следва
да бъдат вменявани в тежест на данъчно задълженото лице. Поддържа, че след като
с Акт за прихващане и възстановяване № П-16002417003980-004-001 от
02.02.2017г., след извършена от органите на приходната администрация проверка
досежно наличието на изискуеми и неизплатени данъчни задължения и задължения за
осигурителни вноски, е възстановен в пълен размер заявения за възстановяване
ДДС за периода 01.12.2016г. - 31.12.2016г., очевидно няма как към 31.12.2016г. ЕТ
„ЗЛАТЕКС – Н.З.“ да е имал изискуеми непогасени публични задължения. Твърди, че
в хода на проведеното ревизионно производство са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила - не са събрани, обсъдени и преценени всички относими
доказателства, в нарушение на принципите за законност, обективност и служебно
начало. По подробно изложени в жалбата и в представеното по делото писмено
становище съображения, вкл. такива за несъответствие с целта на закона на
отреченото право за преотстъпване на данък при прилагането на чл.48, ал.6 от ЗДДФЛ от гл.т на размера на установените публични задължения, е направено
искане за отмяна на оспорения ревизионен акт в потвърдената, респ. в изменената
му с решението на Директора на Дирекция „ОДОП“ - Пловдив част.
Ответникът по жалбата - Директор на
Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив при ЦУ на НАП,
чрез процесуалния си представител по делото, в представеното писмено становище оспорва
жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че обжалваният
ревизионен акт е правилен и законосъобразен, по подробно изложените в решението
съображения.
Въз основа на съвкупната преценка на
събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от
фактическа страна по административно-правния спор:
Със Заповед за възлагане на ревизия
/ЗВР/ № Р-16002419007026-020-001 от 04.11.2019г., издадена от А.А.Д., на
длъжност Началник сектор в отдел Ревизии при ТД на НАП – Пловдив, на основание
чл.112 и чл.113 от ДОПК, е възложено извършването на ревизия на Н.М.З. в
качеството му на ЕТ „ЗЛАТЕКС – Н.З.“, ЕИК *********, с обхват задължения за годишен
и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за периода от 01.01.2016г. до 31.12.2016г.
Ревизията е възложена на екип от ревизори в състав: А.А.Д. – главен инспектор
по приходите (ръководител на ревизията) и Д.С.С. – старши инспектор по
приходите /л.1321, т. IV/. Срокът за извършване на
ревизията е определен до три месеца, считано от датата на връчване на
заповедта, което е сторено на 14.11.2019г. по електронен път /л.1323, т. IV/. Срокът
за извършване на ревизията е удължен със Заповед за изменение на ЗВР №
Р-16002419007026-020-002/ 13.02.2020г., /л.1318, т. IV/ и със Заповед за
изменение на ЗВР № Р-16002419007026-020-003/ 13.03.2020г. /л.1315, т. IV/, издадени
и подписани от А.А.Д., Началник сектор, като с последната заповед за изменение
на ЗВР срокът за приключване на ревизията е определен като такъв до 13.04.2020г.
Заповедта за възлагане на ревизия и заповедите за изменение на ЗВР, са издадени
в електронен вид и подписани с валиден към датата на полагането му квалифициран
електронен подпис от длъжностното лице, посочено като издател в съответното
длъжностно качество.
В хода на ревизията са предприети
действия по събиране на доказателства, вкл. въз основа на отправени искания за
представяне на документи и писмени обяснения от данъчно задълженото лице и от
трети лица; извършени са справки и са предприети са действия по налагане на
предварителни обезпечителни мерки.
Въз основа на извършената на Н.М.З.,
в качеството му на ЕТ „ЗЛАТЕКС – Н.З.“ ревизия и на основание чл.117 от ДОПК,
от определения със ЗВР ревизиращ екип – А.А.Д. на
длъжност главен инспектор по приходите (ръководител на ревизията) и Д.С.С. на
длъжност старши инспектор по приходите, е съставен и подписан Ревизионен доклад
№ Р-16002419007026-092-001/ 27.04.2020г. /л.50-58, т.I от делото/, с който по
отношение на ревизираното лице се предлага установяване на допълнителни задължения
за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2016г. в размер на 56 930.00
лева с прилежащи лихви в размер на 17 270.15 лева. В РД подробно са
описани извършените процесуални действия и събраните доказателства.
В хода на ревизионното производство
от фактическа страна е установено, че основната дейност на ревизираното лице е
производство и реализация на непреработена селскостопанска продукция – основно
зърнени и технически култури /пшеница, слънчоглед/ като регистриран земеделски
производител. Посочено е, че ЕТ „ЗЛАТЕКС – Н.З.“ притежава необходимата
материална, технологична и кадрова обезпеченост за осъществяване на дейността.
От ревизиращите органи е констатирано също така, че счетоводството на
едноличния търговец се осъществява в съответствие с изискванията на Закона за
счетоводството /ЗСч/, както и при прилагане на Националните счетоводни
стандарти на малките и средни предприятия. С цел установяването на факти и
обстоятелства от значение за коректното определяне на данъчните задължения на Н.М.З.,
в качеството му на ЕТ „ЗЛАТЕКС – Н.З.“ на основание чл. 37, ал. 3. чл. 53 и чл.
56. ал. 1 от ДОПК, са му били връчени искания за представяне на документи и писмени
обяснения от задължено лице /ИПДПОЗЛ/, както следва: 1. ИПДПОЗЛ №
Р-16002419007026-040-001/ 20.11.2019г. /л.405, т.II от делото/, ИПДПОЗЛ №
Р-16002419007026-040-002/ 10.02.2020г./л.378, т.II/ и ИПДПОЗЛ №
Р-16002419007026-040-003/ 16.03.2020г /л.373, т.II/. С тях са изискани всички
документи от земеделския производител, във връзка с установеното ползвано, под
формата на данъчно облекчение и представляващо държавна помощ, преотстъпване на
данък при условията на ЗКПО, на основание чл.48, ал.6 от ЗДДФЛ и инвестирането
му в закупена земеделска техника - сеялка RABE MEGA SEED 6М сериен № 300064-3.
В изпълнение на тези искания, от ревизираното лице са представени документи и
писмени обяснения, подробно описани в РД.
Въз основа на представените от
ревизираното лице документи е установено, че с ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2016г.
/л.1339, т.IV/, Н.М.З. е ползвал по реда на чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ
преотстъпване до 60 % от дължимия данък по ЗДДФЛ в размер на 56 930.00 лв.
при условията на ЗКПО за преотстъпване на корпоративен данък, под формата на
данъчно облекчение, представляващо държавна помощ за земеделски стопани. Констатирано
е, че така преотстъпеният корпоративен данък за 2016г. е инвестиран от
земеделския стопанин за закупуването на сеялка RABE MEGA SEED 6М сериен №
300064-3 на стойност 145 000.00 лв.
с
фактура № ********** /04.12.2017 г./л.427, т.II/. Прието е, че активът е
придобит при пазарни условия, съществуващи при несвързани лица и не замества
съществуващ актив.
От представените от ревизираното
лице документи, както и от събраните в хода на ревизията доказателства от трети
лица – Държавен фонд „Земеделие“ и „ЗЛАТЕКС“ ООД по повод на връчени искания за
представяне на документи, сведения и писмени обяснения от трети лица, от
органите по приходите е прието, че ЕТ „ЗЛАТЕКС - Н.З.“ е изпълнил условията на
чл.189б от ЗКПО. След извършена проверка в данъчно-осигурителната сметка на ревизираното
лице /л.64-л.66, т.I/, било установено, че към 31.12.2016г. е имало задължение
в размер на 0.80 лв. за данък върху доходите от трудови и приравнени на тях
правоотношения по Декларация обр. 6 от 22.12.2016г. за периода 01.11.2016г. - 30.11.2016г.
и лихва за просрочие в размер на 22.17 лв. за периода 16.12.2016 – 23.12.2016г.
за невнесен в срок годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ, съгласно Годишна
данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ с вх. № 2400И0147990/ 29.03.2016г.
В РД е направен анализ на
представените от търговеца счетоводни регистри за периода от 01.12.2016г. до
31.12.2016г. и на данните от данъчно-осигурителната му сметка. Посочено е, че в
представена оборотна ведомост за 2016г. /л.803, т.II/ кредитното салдо на
сметка 454 - разчети за данък върху доходите на физическите лица, е
1 579.85лв., при деклариран данък за месец 12.2016г. в размер на 1 026.35
лв. От счетоводните регистри, представени от ревизираното лице – главна книга
на сметка 503 - разплащателна сметка в левове за 2016г. /л.763 – л.777, т.II/ е
констатирано, че на 22.12.2016г. е осчетоводено плащане в размер на 10 000лв.
/разчети за данък върху печалбата за текущата година/ и плащане в размер на 384.66лв.
/разчети за данъци върху доходите на физическите лица за текуща година/. Сочи
се, че с внесената сума в общ размер 10 384.66лв., постъпила по сметка на
бюджета на 23.12.2016г., е погасен остатък в размер на 9 975.87лв. от
авансовата вноска за трето тримесечие на 2016г. съгласно ГДД за 2015г.,
подадена с вх. № 2400И0147990/ 29.03.2016г. и сумата 408.79лв. от декларирания
данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения в размер на
409,59лв. за периода 01.11.2016г. - 30.11.2016г. с Декларация - образец 6,
подадена с вх. № 240021611038146/ 22.12.2016г. Прието е, че формираният остатък
в размер на 0.80 лв. от декларирания данък върху
доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения за месец 11.2016г.,
не е бил погасен към 31.12.2016г. Отделно от това е посочено, че поради
невнасяне в срок, т.е. до 15.12.2016г. на остатъка в размер на 9 975.87
лв. от декларираната тримесечна авансова вноска в размер на 10 000.00 лв. за
трето тримесечие на 2016г., съгласно подадена ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2015г.,
е начислена лихва в размер на 22.17лв. за периода от 16.12.2016г. до 23.12.2016г.
- датата на постъпване на сумата 9975,87 лв. по сметка на бюджета. В РД е отразено,
че тези задължения са погасени на 24.01.2017г., когато по сметка на бюджета е
постъпила внесена от ревизираното лице сума в размер на 1 049.33лв., с
която са погасени лихвата в размер на 22.17 лв. за тримесечната авансова
вноска, остатъка в размер на 0.80лв. от данъка за месец 11.2016г. и
декларирания данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения
в размер на 1 026.35 лв. за месец 12.2016 г. с Декларация образец 6 с вх.
№ 240021700602377/ 23.01.2017г. От
ревизиращия екип е извършена проверка и дали процесните задължения са могли да
бъдат прихванати с ДДС за възстановяване, като е констатирано, че за месец
10.2016г. от едноличния търговец е деклариран ДДС за възстановяване в размер на
23 291.90 лв. със СД вх. № 24001840269/ 14.11.2016г., който е възстановен
с АПВ № П-16002416206348-004-001/ 01.12.2016г. - т. е преди настъпване на
изискуемостта за внасяне на авансовите вноски за третото тримесечие, съгласно
чл.90, ал.2 от ЗКПО и на данъка върху доходите от трудови и приравнени на тях
правоотношения за месец 11.2016г. За месец 11.2016г. е установено, че не е бил
налице ДДС за възстановяване, а е деклариран ДДС за внасяне в размер на 1 510.64лв.,
който е внесен на 14.12.2016г. За месец 12.2016г. е констатирано, че е деклариран
ДДС за възстановяване в размер на 45 102.37лв. със СД за ДДС вх. №
24001854256/ 13.01.2017г. В тази връзка е обоснован извод, че към 31.12.2016г.
данъчно задълженото лице не е имало суми, подлежащи на възстановяване, с които
да бъдат прихванати задълженията му.
Въз основа на установените в хода на
ревизионното производство факти и обстоятелства е прието, че регистрираният
земеделски производител Н.М.З. с ЕТ „ЗЛАТЕКС – Н.З.“, не е изпълнил изискванията по чл.167 от ЗКПО и в частност не
отговаря на условията по чл.167, т.1 и т.3 от ЗКПО за липса на задължения към
31.12.2016г. във връзка с преотстъпване на данък за 2016г. на основание чл.48,
ал.6 и ал.7 от ЗДДФЛ, тъй като към 31.12.2016г. търговецът е имал подлежащи на
принудително изпълнение публични задължения, както и лихви, свързани с
невнасянето в срок на такива задължения. С оглед на така направените
констатации ревизиращите органи са направили извод, че се следва отказ на
декларираното от Н.М.З. в подадената ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ за 2016г. преотстъпване
на данък върху годишната данъчна основа за 2016г. по чл.48, ал.6 от ЗДДФЛ в
размер на 56 930.00 лева, съответно че се следва допълнително установяване
като задължение по чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ на преотстъпения данък за 2016г. в
размер на 56 930лв., като на основание чл.175 от ДОПК във вр. със чл.1 от
ЗЛДТДПДВ, за периода от 01.05.2017г. до 27.04.2020г. върху дължимата сума за
довнасяне е начислена лихва в размер 17 270.15лв.
Ревизионният доклад е връчен по
електронен път на ревизираното лице на 28.04.2020г., съгласно удостоверение за
извършено връчване по електронен път /л. 60, т.I от делото/.
На основание и в срока по чл. 117,
ал. 5 от ДОПК от ревизираното лице не е подадено възражение срещу констатациите
в РД.
Въз основа на съставения Ревизионен
доклад № Р-16002419007026-092-001/ 27.04.2020г. и на основание чл.119, ал.2 от ДОПК, от А.А.Д. на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията и А.А.Д. на
длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, е издаден
Ревизионен акт № Р-16002419007026-091-001/19.05.2020г., с който на Н.М.З. с ЕТ
„ЗЛАТЕКС – Н.З.“, са установени задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ
на ЕТ за 2016г. в размер на 56 930лв. и лихви за просрочие в размер на
17 618.08 лв. В РА е посочено, че мотивите за издаването му са събраните в
хода на ревизията доказателства, направените констатации и изводи, фактическа и
правна обосновка, подробно описани в РД № Р-16002419007026-092-001/ 27.04.2020г.,
неразделна част от ревизионния акт. Ревизионният акт е издаден чрез ИС
„Контрол“ като електронен документ и подписан с квалифицирани електронни
подписи от А.Д. и В.К., като доказателства за датата и начина на подписване и
такива за удостоверяване валидността на сертификатите към тази дата, са
представени по делото на оптичен носител.
Ревизионният акт е връчен по електронен път на Н.З. съгласно
удостоверение за извършено връчване по електронен път /л.48, т.I от делото/.
В срока по чл.152, ал.1 от ДОПК, Н.М.З.,
в качеството му ЕТ „ЗЛАТЕКС – Н.З.“ е обжалвал издадения ревизионен акт по
административен ред с подадена до Директора на Дирекция ОДОП – гр. Пловдив на 01.06.2020г.
жалба, регистрирана в ТД на НАП – Пловдив с вх.№ 70-00-5042/ 01.06.2020г.
С Решение № 364/ 28.07.2020г. на Директора
на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив, в
производство по чл.155, ал.2 от ДОПК, РА № Р-16002419007026-091-001 от 19.05.2020г.,
е потвърден в частта за допълнително установените задължения за годишен и
авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2016г. в размер на 56 930.00 лева и
изменен в частта на допълнително установените лихви за просрочие за данъка от 17 618.08
лв. на 2 672.76 лв. С решението на
Директора на Дирекция „ОДОП“ - Пловдив е потвърден като правилен и обоснован
направения извод, че от събраните доказателства се явява установено по несъмнен
начин, че земеделският производител не е изпълнил регламентираното с чл.167,
ал.1 от ЗКПО изискване за преотстъпване на данък, към 31.12. на съответната
година да няма подлежащи на принудително изпълнение публични задължения, лихви
и санкции. В тази връзка решаващият орган е приел, че обосновано се явява
заключението на ревизията, че жалбоподателят не следва да се ползва от
предвиденото право на преотстъпване на данък по реда на чл.48, ал.6 от ЗДДФЛ за
2016г. в размер на 56 930.00 лв.
Възражението
на жалбоподателя по отношение на начислените лихви е прието за основателно, поради
което РА в тази част е изменен, като техният размер е намален от 17 618.08
лева на 2 672.76 лева, изчислен към датата на издаване на РА –
19.05.2020г. Решението е връчено на Н.М.З. по
електронен път на 28.07.2020г. /л.31, т.I от делото/.
По делото са представени и приети
като доказателства документите, съдържащи се в административната преписка по
издаването и обжалването по административен ред на ревизионния акт;
доказателства във връзка с компетентността на органа, възложил ревизията;
удостоверения за валидност на електронни подписи на лицата, подписали с
квалифициран електронен подпис в съответното длъжностно качество РА, РД, ЗВР и ЗИЗВР на оптичен носител, на
който се съдържат електронните документи и файловете, генерирани при
подписването им с квалифициран електронен подпис, както и доказателства, представени
и събрани по искане на жалбоподателя.
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и
становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността
и обосноваността на оспорения Ревизионен акт № Р-16002419007026-091-001/ 19.05.2020г.,
на основание чл. 160, ал.2 от ДОПК и чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК
във вр. с §2 от ДР на ДОПК, намира за установено следното:
Оспорването на РА № Р-16002419007026-091-001/19.05.2020г.,
потвърден и изменен с Решение № 364/ 28.07.2020г. на Директора на Дирекция „ОДОП“
- Пловдив, като направено в законово установения срок по чл.156, ал.1 от ДОПК,
от легитимирано лице с правен интерес и против акт, подлежащ на съдебно
обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана по същество жалбата е
основателна.
Ревизионното производство е
образувано и проведено, съответно ревизионният доклад и ревизионният акт са
издадени от компетентни органи в рамките на определените им правомощия.
Съгласно представената и приета като доказателство по делото Заповед № РД-09-1/
03.01.2017г. на Директора на ТД на НАП – Пловдив, на основание чл.11, ал.3 от ЗНАП и чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК, като органи, компетентни да издават заповеди
за възлагане на ревизии съгласно чл.112 от ДОПК, както и заповеди за изменение
на първоначално издадени заповеди за възлагане на ревизии, съгласно чл.113,
ал.3 от ДОПК, са определени началниците на сектори в отдел „Ревизии“, с месторабота
в гр. Пловдив и тези с изнесено работно място в офисите в градовете Стара
Загора, Хасково, Пазарджик, Смолян и Кърджали /л.23, т. I от делото/. В случая
Заповед за възлагане на ревизия № Р-16002419007026-020-001 от 04.11.2019г., е
издадена от А.А.Д. на длъжност Началник сектор в отдел „Ревизии”, като
издателят на заповедта за възлагане на ревизия, с оглед на заеманата длъжност,
е сред органите, посочени в т.2 от Заповед №РД-09-1/03.01.2017г. на Директора
на ТД на НАП – Пловдив, определени като компетентни да издават ЗВР и ЗИЗВР.
Следователно Заповед за възлагане на ревизия № Р-16002419007026-020-001 от 04.11.2019г.
и Заповеди за изменение на ЗВР № Р-16002419007026-020-002 от 13.02.2020г. и №
Р-16002419007026-020-003 от 13.03.2020г., са издадени от компетентен орган в
кръга на неговите правомощия, като съдържанието им отговаря на изискванията по
чл.113 от ДОПК, при подписване на заповедите с валиден към датите на издаването
им квалифициран електронен подпис на Началник сектор в отдел „Ревизии“ в ТД на
НАП – Пловдив – А.А.Д..
Възложената ревизия на Н.М.З. с ЕТ
„ЗЛАТЕКС – Н.З. е извършена от определените със ЗВР № Р-16002419007026-020-001
от 04.11.2019г. органи по приходите – А.А.Д. на длъжност главен инспектор по
приходите /ръководител на ревизията/ и Д.С.С. – старши инспектор по приходите,
които длъжностни лица с оглед на заеманата от тях длъжност и определянето им за
ревизиращи органи по чл.113, ал.1, т.2 от ДОПК със ЗВР, са разполагали с
необходимата материална компетентност за провеждането на ревизията и за
съставянето на Ревизионен доклад № Р-16002419007026-092-001/ 27.04.2020г. /чл.117,
ал.1 от ДОПК/.
Съгласно разпоредбата на чл.119,
ал.2 от ДОПК, ревизионният акт се издава от органа, възложил ревизията
/определен за това с акт на директора на компетентната териториална дирекция -
чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК/ и от ръководителя на ревизията /определен със
заповедта за възлагане на ревизия - чл.113, ал.1, т.2 ДОПК/. Оспореният
Ревизионен акт № Р-16002419007026-091-001 от 19.05.2020г. е издаден от А.Д. на
длъжност Началник на сектор, възложил ревизията и от В.К. на длъжност главен
инспектор по приходите, определен за ръководител на ревизията със заповедта за
възлагане на ревизия. Издателите на РА са
разполагали с материална компетентност и такава по степен, налице е и
териториална компетентност на същите, тъй като са част от териториалната
дирекция на НАП гр. Пловдив, която е компетентна териториална дирекция по
критериите на чл.8, ал.1, т.1 от ДОПК.
Посочените по-горе заповед за
възлагане на ревизия, заповеди за изменението й, съставения въз основа на
ревизията Ревизионен доклад № Р-16002419007026-092-001/ 27.04.2020г. и РА №
Р-16002419007026-091-001 от 19.05.2020г., са издадени чрез информационна
система „Контрол“ като електронни документи, подписани с електронен подпис.
Представянето на електронните документи на хартиен носител като заверен от
страната препис, е допустимо по силата на чл.184, ал.1 от ГПК във вр. с § 2 от
ДР на ДОПК, като самите електронни документи са представени по делото и на
електронен носител /приложения с административната преписка CD-R в т. IV от
делото/. От представените електронни документи се установява, че подписалите ги
лица са имали валидни електронни подписи. С оглед на изложеното съдът приема,
че ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА са подписани от лицата, които са посочени като техни
издатели и съответно не са налице основания да се считат за нищожни.
Оспореният ревизионен акт е издаден
в предвидената в чл.120 от ДОПК във вр. с чл.3, ал.2 от Закона за електронния
документ и електронните удостоверителни услуги форма и при спазване на
изискванията за неговото съдържание, като съставеният Ревизионен доклад, е
неразделна част от него.
Не се установяват при извършената
служебна проверка допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила в хода на проведеното ревизионно
производство. Ревизията е приключила в срока по чл.114, ал.2 от ДОПК; РД е
съставен от ревизиращите органи в срока по чл.117, ал.1 от ДОПК, като съдържа
предвидените в чл.117, ал.2 ДОПК реквизити, при прилагане на събраните в хода
на ревизионното производство доказателства, на база на които е извършена
проверка на релевантните обстоятелства. Съответно спазен е и срокът по чл.119,
ал.2 от ДОПК за издаването на ревизионния акт.
В жалбата се сочат допуснати
съществени процесуални нарушения, изразяващи се в нарушение на принципите за
обективност и на служебното начало по чл. 3 и чл.5 от ДОПК, обосновани с
твърдения, че при формиране на констатациите за наличие на непогасени
задължения към 31.12.2016г., органите по приходите не са обсъдили възраженията на
ревизираното лице, че вменените задължения не са били отразени по данъчно
осигурителната му сметка и не е изследвано дали в тази връзка е спазена
установената и заявена поредност на възникването и погасяването на тези
задължения. Изтъкнато е, че не са зачетени и обсъдени доказателствата, събрани
при издаването на Акта за прихващане или възстановяване с №
П-16002417003980-004-001/ 02.02.2017г.
Съдът намира това възражение за
неоснователно. От преписката не се установява при извършването на ревизията, при
събирането и обсъждането на доказателствата, както и при формирането на
фактическите и правните изводи, да са нарушени принципите на данъчния процес от
страна на ревизиращите органи или да са извършени действия, превишаващи
законовите им правомощия. Органите по приходите са събрали по надлежния ред предвидени
в ДОПК доказателства, като относимостта и значението им за установените
публични държавни вземания, е въпрос на материална законосъобразност на РА. Предприети
са всички необходими действия по изискване от ревизираното лице на относимите
счетоводни документи, свързани с погасяване на задълженията му, като е
извършена и съпоставка с информацията, съдържаща се в данъчно-осигурителната
сметка на Н.З.. Противно на твърдяното в жалбата, обсъдени са и доказателствата, събрани при
издаването на АПВ № П-16002417003980-004-001 от 02.02.2017г. Обстоятелството, че оспорващият не е съгласен
с направения анализ на доказателствата и с формираните фактически и прави
изводи, не може да обуслови извод за липса на обективност и за нарушение на
принципите на законност и служебното начало при провеждането на ревизионното
производство.
Относно съответствието на оспорения
ревизионен акт с материалния закон:
Не е спорно по делото че
жалбоподателят в настоящото производство – Н.М.З., действащ в качеството на ЕТ
„ЗЛАТЕКС – Н.З.", е регистриран като земеделски производител за 2016г.
Безспорно е и обстоятелството, че за 2016г. е ползвал данъчно облекчение по чл.
48, ал. 6 от ЗДДФЛ - преотстъпване на данък върху годишната данъчна основа за
доходите от стопанска дейност като едноличен търговец на регистриран земеделски
стопанин в размер на 56 930лв. За да отрекат ползваното данъчно
облекчение, органите по приходите са приели, че по отношение на ревизираното
лице са спазени условията на чл.189б, ал.2 от ЗКПО, но не е било изпълнено
общото изискване за преотстъпване на корпоративен данък по чл.167, ал.1, т.1 и
т.3 от ЗКПО, тъй като към 31.12.2016г. търговецът е имал задължение за данък
върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения по Декларация
образец 6, подадена с вх. № 24000163225918/ 22.12.2016г. за периода
01.11.2016г. - 30.11.2016г. в размер на 0,80 лв., както и лихва за просрочие за
невнасяне в срок на годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ съгласно ГДД по чл.
50 от ЗДДФЛ с вх. № 2400И0147990/29.03.2016г., за периода 16.12.2016г. -
23.12.2016г., в размер на 22.17лв.
В тази връзка спорният по делото
въпрос се свежда до това, дали ревизираното лице е изпълнило регламентираните
в чл.167, ал.1 от ЗКПО общи изисквания като условие за преотстъпване на данък
върху годишната данъчна основа по чл.48, ал.6 от ЗДДФЛ, от гл.т наличието на
подлежащи на принудително изпълнение публични задължения, съответно лихви,
свързани с невнасянето в срок на такива задължения, към 31.12.2016г.
Съгласно чл.48, ал.6 от ЗДДФЛ
данъкът върху годишната данъчна основа за доходите от стопанска дейност като
едноличен търговец се преотстъпва в размер до 60 на сто на лица, регистрирани
като земеделски стопани, за годишната данъчна основа от дейност по производство
на непреработена растителна и животинска продукция при условията на Закона за
корпоративното подоходно облагане за преотстъпване на корпоративен данък, под
формата на данъчно облекчение, представляващо държавна помощ за земеделски
стопани.
В разпоредбата на чл.167, ал.1 от ЗКПО е регламентирано общо изискване за преотстъпване или намаляване на
корпоративен данък, а именно по реда на тази глава се преотстъпва или намалява
корпоративен данък, съответно се намалява счетоводния финансов резултат при
определяне на данъчния финансов резултат, при условие, че към 31 декември на
съответната година данъчно задълженото лице няма: т. 1. подлежащи на
принудително изпълнение публични задължения; т.2. задължения по влезли в сила
наказателни постановления, свързани с нарушаване нормативните актове относно
публичните задължения и т. 3. лихви, свързани с невнасянето в срок на
задълженията по т.1 и т.2. С посочената норма се разрешава отклонение от общия
режим на облагането с корпоративен данък, като преотстъпването на данъка се
допуска само за изрядни и коректни данъчни субекти, отговарящи на законовите изисквания.
Не е спорно по делото, че Н.М.З.,
действащ в качеството на ЕТ „ЗЛАТЕКС – Н.З.",
е подал ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ за 2015г. с вх. № 2400И0147990/ 29.03.2016г., в
която е декларирал размер на тримесечната авансова вноска – 10 000 лв. Отделно
от това с Декларация - образец 6
вх. №
240021611038146/ 22.12.2016г. е деклариран данък върху доходите от трудови и
приравнени на тях правоотношения за периода 01.11.2016г. - 30.11.2016г. в
размер на 409,59 лв. Видно от представените по делото, както от органите по
приходите /л.64-66, т. I/, така и от ревизираното лице /л.1400-л.1408, т.IV/ справки
от данъчно-осигурителната сметка /ДОС/-архив, на 23.12.2016г. по сметките на
НАП е постъпила сума в общ размер на 10 384.66 лева, с която са погасени остатък
от авансова вноска за третото тримесечие на 2016г. в размер на 9 975.87 лева и
408.79 лева – от дължимия се в размер на 409.59 лева данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения за
периода 01.11.2016 г. - 30.11.2016г. Горното се потвърждава и от представените
в хода на ревизията от Н.З. счетоводни регистри – „главна книга на сметка 503 -
разплащателна сметка в левове за 2016г.“ /л.763 – л.777, т.II/, в които е
осчетоводено плащане на 10 000.00 лв. - разчети за данък върху печалбата
за текущата година и плащане в размер на 384.66 лв. - разчети за данъци върху
доходите на физическите лица за текуща година. Сумата от 10 384.66 лева е
внесена общо, видно от представеното от ревизираното лице банково извлечение /л.811,
т.II/. Очевидно е, че след като плащането е извършено на 23.12.2016г., то авансовата
вноска за третото тримесечие е погасена след законово установения срок –
15.12.2016г. Именно поради това е формирана и дължимата лихва за периода от
16.12.206г. до 23.12.2016г. в размер на 22.17 лева. От посочените по-горе
доказателства се установява по несъмнен начин и че с внесената сума в по-малък
размер /408.79 лева от дължимия се в размер на 409.59 лева данък върху доходите
от трудови и приравнени на тях правоотношения/, не е погасен изцяло и декларирания
с Декларация - образец 6 вх. №
240021611038146/ 22.12.2016г. данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения
за периода 01.11.2016г. - 30.11.2016г., поради което е останал непогасен
остатък в размер на 0.80 лева /л.66, т.I/. Други плащания, които да погасят
тези задължения, не са правени до 31.12.2016г., видно както от посочените справки
от ДОС-архив, така и от извлеченията от банковата сметка на ревизираното лице,
поради което същите са били налични към 31.12.2016г. Ето защо неоснователни са
възраженията на жалбоподателя, че към 31.12.2016г. не е имал непогасени публични
задължения. Освен това към момента, за който се твърди, че е направена онлайн справка
от търговеца за дължимите данъци, авансовата вноска вече е била просрочена. В
тази връзка неоснователни са и доводите, че от извършените през годината
плащания неправилно са били отклонени суми, с които са погасявани лихви. От
представените справки и банкови извлечения по категоричен начин се установява,
че във всички тези случаи декларираните задължения не са погасявани в
законоустановените срокове. Закъсненията, макар и минимални, са довели до
формиране на лихви за просрочие, които при следващи плащания, на основание чл.169
от ДОПК, са били погасявани. Следва да се посочи също така, че данните от
приложените справки на ДОС са архивни т.е. отразяващи внесените данъци и ЗОВ,
както и размера на задълженията към един минал период, така както са извършени,
съответно съществували, като абсолютно необосновано се твърди, че е възможно
процесните задължения да са се появили в един по-късен момент. Това следва и от
разпоредбата на чл.87, ал.1 и ал.2 от ДОПК, регламентираща съдържанието на
данъчно-осигурителната сметка.
Противно на твърдяното в жалбата,
извод за липса на задължения към 31.12.2016г. не може да бъде обоснован и от
приложения по делото АПВ № П-16002417003980-004-001/ 02.02.2017г., с който на Н.З.
с ЕТ „ЗЛАТЕКС – Н.З.“ е възстановен ДДС в размер на
45 102.37лв. за месец 12.2016г. деклариран със СД по ЗДДС вх. №
24001854256/13.01.2017г. Нито констатациите в този акт, нито приложените към
него доказателства, са относими към спорните обстоятелства. Отразеното в АПВ,
че лицето няма задължения към 02.02.2017г., с оглед изложеното по-горе, по
никакъв начин не сочи на заключение, че такива задължения не са съществували
към 31.12.2016г. Отделно от това следва се има предвид и констатираното от
ревизията, че на 24.01.2017г. по сметка на бюджета е постъпила сума в размер на
1049.33 лв., с която са погасени лихвата в размер на 22.17лв. за просроченото
плащане на авансовата вноска за третото тримесечие на 2016г., остатъка в размер
на 0,80 лв. от данъка върху доходите
от
трудови и приравнени на тях правоотношения за месец 11.2016г. и декларирания
данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения в размер на
1 026.35 лв. за месец 12.1016г. с Декларация образец 6 с вх. №
240021700602377, подадена на 23.01.2017г. Следователно, процесните задължения
действително са били погасени чрез плащане преди издаването на АПВ №
П-16002417003980-004-001/ 02.02.2017г., но на 24.01.2017г., а не както се
твърди към 31.12.2016г. Правилно от органите по приходите е прието и че предвид
подадената СД по ЗДДС вх. № 240018542568/ 13.01.2017г., към 31.12.2016г. не е бил налице
ДДС за възстановяване, с която сума да бъдат прихванати процесните задължения.
С оглед на гореизложеното, съдът
намира, че към 31.12.2016г. жалбоподателят е имал публични задължения в
посочените в РА размери, но счита, че тези задължения не покриват по съдържание
и не обосновават липсата на нормативно регламентираните в разпоредбата на
чл.167, ал.1, т.1 и т.3 от ЗКПО условия за преотстъпване на данъка върху
годишната данъчна основа по чл.48, ал.6 от ЗДДФЛ. Съображенията за това са
следните:
От
доказателствата по делото се установява, а и не се оспорва от страна на
приходната администрация, че задължението за авансова вноска за третото
тримесечие на 2016г. по ЗДДФЛ на ЕТ съгласно ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ с вх. №
2400И0147990/29.03.2016г., е изпълнено изцяло с внесената на 23.12.2016г. сума,
което означава, че към 31.12.2016г. Н.З. не е имал подлежащо на принудително
изпълнение публично задължение за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ.
Обстоятелството, че за закъснението на вноската за периода 16.12.2016г. –
23.12.2016г. се дължи лихва за забава в размер на 22.17 лева, не означава, че е
налице хипотезата на чл.167, ал.1, т.3 във връзка с т. 1 от ЗКПО. След като безспорно
е установено, че към релевантната дата - 31.12.2016г., ревизираното лице няма
подлежащо на принудително изпълнение публично задължение за авансов данък, не
може да се приеме, че задължението за лихви в размер на 22.17 лв. е такова,
свързано със задължение по чл.167, ал.1, т.1 ЗКПО. Нормата на чл.167, ал.1 от ЗКПО въвежда
ограничение в правото на данъчно облекчение, поради което следва да се тълкува
стриктно. Разпоредбата на чл. 167,
ал.1, т.3 от ЗКПО регламентира като условие за преотстъпване на
данъка единствено липсата на задължение за лихви, свързани с подлежащи на
принудително изпълнение публични задължения. В случая безспорно дължимата се от
ЕТ „ЗЛАТЕКС – Н.З.“ авансова вноска за третото тримесечие на 2016г. е внесена след законоустановения срок по
чл.90, ал.2 от ЗКПО /15.12.2016г./, но с извършеното на 23.12 2016г. плащане,
към 31.12.2016г. не е било налице подлежащо на принудително изпълнение публично
задължение по ЗДДФЛ, поради което макар и към 31.12.2016г. ЕТ „ЗЛАТЕКС – Н.З.“ да
е имал задължение за лихви, свързани с несвоевременното внасяне на дължимата се
авансова вноска, те не представляват такива по смисъла на чл. 167,
ал.1, т.3 от ЗКПО. В този смисъл Решение № 13534 от 6.11.2018г. по
адм. дело № 5628/2018г. на ВАС, Решение № 7314 от 16.06.2016г. на ВАС по адм.
дело № 8391/2015г. и др.
От
друга страна процесните задължения за лихви не са установени със съответния акт
по надлежния ред от приходните органи в производство по реда на ДОПК или в
декларация на задълженото лице /чл.209, ал.1 и 2 от ДОПК/ т. е не са установени
по основание и по размер по съответния процесуален ред, а са определени
/изчислени автоматично/ от справка – извлечение от програмния продукт на НАП, поради
което същите не представляват и подлежащо на принудително изпълнение публично
задължение по смисъла на чл.167, ал.1, т.1 ЗКПО във вр. с чл.162, ал.2, т.9 от ДОПК.
|
|
|
|
|
С оглед на изложеното неправилно
органите по приходите са приели, че не е изпълнено условието по чл. 167,
ал.1, т.3 от ЗКПО за преотстъпване на данъка върху годишната данъчна
основа по чл.48, ал.6 от ЗДДФЛ.
Условие за ползване на данъчното
облекчение по чл.48, ал.6 от ЗДДФЛ, представляващо държавна помощ за земеделски
стопани /преотстъпване на данъка върху годишната данъчна основа за доходите от
стопанска дейност като едноличен търговец в размер до 60 на сто на лица,
регистрирани като земеделски стопани, за годишната данъчна основа от дейност по
производство на непреработена растителна и животинска продукция при условията
на ЗКПО/, е данъчно задълженото лице да няма подлежащи на принудително изпълнение
публични задължения към 31 декември на съответната година т.е нормативно
регламентираното данъчно предимство законодателят предоставя на данъчни
субекти, които са изрядни платци. В процесния случай от доказателствата по
делото безспорно се установи, че ЕТ „ЗЛАТЕКС – Н.З.“ е имал задължение за данък
върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения за периода
01.11.2016г. - 30.11.2016г. в размер на 409,59лв., което е издължено на 23.12.2016г.
до размера на 408.79 лева. Остатъкът от 0.80 лв., за която сума е установено
при ревизията, че е платена на 24.01.2017г., безспорно представлява съществуващо
към 31.12.2016г. публично задължение, подлежащо на принудително изпълнение. Действително,
размерът на непогасеното публично задължение към 31.12 на съответната година,
не е обстоятелство, релевантно за преценката досежно спазването на изискването по
чл.167, ал.1, т.1 от ЗКПО, съотв. е без значение за признаване правото на
преотстъпване на данъка. Но както
беше посочено, целта на въведените с чл. 167, ал.
1 от ЗКПО ограничения, е да се предотврати ползване на данъчното
облекчение от некоректни платци на публични задължения т.е преотстъпването
на данъка да се допуска само за изрядни и коректни данъчни субекти, отговарящи
на законовите разпоредби. В случая при наличните по делото данни не може да се
приеме, че Н.М.З., в качеството му на ЕТ „ЗЛАТЕКС – Н.З.“, е некоректен
данъкоплатец. Съществуващите към 31.12.2016г. декларирани от ревизираното лице публични задължения,
подлежащи на принудително изпълнение, са в размер на 0,80лв. от общо дължимите по подадената Декларация образец 6 - 409,59лв. Следва да се отбележи, че не само
частта от неизпълненото публично задължение се явява незначителна, но и размерът на това
задължение е нищожен както спрямо размера на преотстъпения данък /56 930
лева/, така и спрямо платените от земеделския стопанин данъци и ЗОВ през 2016г.
В
производствата, свързани с установяване на публични задължения по ДОПК,
включително и при преценка за предоставяне на данъчни облекчения, намира
приложение общият принцип на съразмерност (пропорционалност) в
административното производство, установен с чл. 6 от АПК,
по силата на препращащата разпоредба на § 2 от ДР на
ДОПК. Съгласно чл. 6, ал. 5
от АПК, административните органи трябва да се въздържат от актове и
действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел,
а и в случаите, когато административният орган действа при условията на
обвързана компетентност, разпоредбите на чл. 6, ал. 1,
ал. 2
и ал. 5 от АПК
въвеждат изискване за спазване на целта на закона. В случая съдът приема, че
това изискване не е спазено - нарушен е принципът на съразмерност (пропорционалност)
по чл. 6 АПК, тъй като обосноваването на отказ да се ползва предвиденото в
закона преотстъпване на данъка с наличието на публично задължение в размер на
0,80 лв. е в разрез с посочената по-горе законова цел на регламентираните в
чл.167, ал.1 от ЗКПО изисквания. В този смисъл са и Решение № 969 от
24.01.2018г. на ВАС по адм. дело № 6531/ 2017г., Решение № 13916 от
16.11.2017г. на ВАС по адм. дело № 4145/ 2017г. и др.
С оглед на гореизложеното съдът
приема, че при неправилно приложение на закона и в несъответствие със
законовата цел е формираният от органите по приходите извод, че Н.З., в качеството му
на ЕТ „ЗЛАТЕКС – Н.З.“, не е
изпълнил изискванията по чл. 167, ал.1, т.1 и т.3 от ЗКПО и съотв. че не са
налице условията по чл. 48, ал.6 от ЗДДФЛ за преотстъпване на данък върху
годишната данъчна основа, като основание за допълнително установяване като задължение по
чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ на преотстъпения данък за 2016г. в размер на
56 930лв. Поради
недължимост на допълнително установените с РА задължения за годишен и авансов
данък по чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ за 2016г., неправилно и незаконосъобразно се явява и
определянето на лихви за просрочие. С оглед на което Ревизионен акт №
Р-16002419007026-091-001/ 19.05.2020г. следва да бъде отменен изцяло в обжалваната му част.
Предвид изхода на делото искането на
жалбоподателя за присъждане на направените разноски следва да бъде уважено,
като на основание чл.161, ал.1 от ДОПК, Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив при ЦУ на НАП следва да бъде осъдена да заплати на
Н.З., в
качеството му на ЕТ „ЗЛАТЕКС – Н.З.“, сумата от 2 850лв., представляваща 50 лева внесена държавна такса и 2
800 лева /с ДДС/ – договорено и заплатено възнаграждение за един адвокат, съгласно договор за
правна помощ и съдействие от 07.08.2020г., фактура №**********/ 13.08.2020г. и
платежно нареждане.
Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно,
доколкото заплатеното възнаграждение е в размер към минимално предвидения такъв
съгласно чл.8, ал.1, т.4 от Наредба №1/ 2004г.
Водим
от горните мотиви и на основание чл.160, ал.1 от ДОПК Старозагорският административен съд
Р
Е Ш И
:
ОТМЕНЯ по жалба на Н.М.З., в качеството му на ЕТ „ЗЛАТЕКС – Н.З.“, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, бул. „Патриарх
Евтимий“ № 52, Ревизионен акт № Р-16002419007026-091-001/ 19.05.2020г.,
издаден от А.Д. на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията и В.К. на
длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, в частта му,
потвърден с Решение № 364/ 28.07.2020г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ - Пловдив
относно допълнително установените задължения за годишен и авансов данък по
чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ за 2016г. в размер на 56 930лв. и в частта му, в
която е изменен с Решение № 364/ 28.07.2020г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ -
Пловдив относно допълнително установените лихви за просрочие на годишен данък
по ЗДДФЛ на ЕТ в размер на 2 672.76лв., като незаконосъобразен.
ОСЪЖДА Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика“ – Пловдив при ЦУ на НАП, да заплати на Н.М.З., в качеството му на ЕТ
„ЗЛАТЕКС – Н.З.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Стара
Загора, бул. „Патриарх Евтимий“ № 52, сумата 2 850 лв. /две хиляди осемстотин
и петдесет лева/, представляваща направените от жалбоподателя по делото
разноски.
Решението подлежи на обжалване с касационна
жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ: