№ 5499
гр. София, 30.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Румяна М. Найденова
Гюлсевер Сали
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело
№ 20221100507795 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 от ГПК.
С Решение №4369 от 09.05.2022 год., постановено по гр.д. №6990/2022 год. по описа на
СРС, 177 С-В, по установителен иск с правно основание чл.422 ГПК вр. чл. 410, ал.1,т.2 КЗ
вр. чл. 49 ЗЗД вр. чл.86, ал.1 ЗЗД, предявен от ЗД „Л.И.“ АД срещу А.П.И.А е прието за
установено, че А.П.И.А чрез областно пътно управление – Плевен, дължи на ЗД „Л.И.“ АД
сумата от 776,72 лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение във връзка
със застрахователно събитие по застраховка „Каско“, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 10.12.2021 год. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ така
предявения иск за горницата над тази сума, до пълния претендиран размер или за сумата от
163,36 лева; като по иска по чл.86, ал.1 ЗЗД приема за установено, че дължи сумата от 254,18
лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 27.08.2018 год. до
16.11.2021 год, като ОТХВЪРЛЯ така предявения иск горницата над тази сума или за сумата
от 51,50 лева.
Недоволен от решението е останал ищецът ЗД „Л.И.“ АД, който в законоустановения
срок по чл. 259, ал.1 ГПК е подал въззивна жалба. В същата се твърди, че
първоинстанционният съд неправилно се е произнесъл относно размера на регресната
претенция, като неоснователно е разделил двете суми- от една страна, за щети, нанесени на
автомобила, а от друга за разходите, намиращи се в пряка причинно-следствена връзка с
процесното ПТП, каквито в случая са репатрационните разноски, претендирани с исковата
молба. Оспорва становището до колкото смята, че двете суми заедно се включват в
застрахователното обезщетение, респ. са част от претенцията. Оспорва възприетото, че
процесното МПС, след настъпилото ПТП и при така описаните в приетата по делото
експертиза щети, е било в състояние да се движи безопасно по пътищата в съответствие с
изискванията на действащото законодателство.
В законоустановения срок по чл.263, ал.1 ГПК въззиваемата страна А.П.И.А е не е
подала отговор на въззивната жалба.
1
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните и съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за
установено следното:
Жалбата е допустима и следва да се разгледа по същество:
В рамките на въззивното производство с Разпореждане от 28.07.2022 год., като
непопадащи в хипотезата на чл.266 ГПК, са отхвърлени доказателствени искания, направени
от въззивника, а именно – преразпит на разпитания в първоинстанционното производство
свидетел и назначаване на САТЕ, която да отговори на конкретен въпрос.
Съобразно заключението на приетата и неоспорена съдебно-техническа експертиза се
установява, че на 16.02.2018 г., на главен път II-13 на около 10 км. Преди гр. Кнежа в посока
от гр. Искър, лек автомобил БМВ 520 ДК №*******, управляван от С.Н.С., преминал през
несигнализирана и необозначена неравност /дупка/ на пътното платно, като реализирал ПТП
с материални щети по автомобила. Пред ищеца е образувана щета. Причинените вреди на
автомобила са оценени от застрахователя на стойност 942,08 лева, която сума е изплатена
като обезщетение на увреденото лице на 26.07.2018 год., съгласно представеното платежно
нареждане. Ответникът е поканен с писмо от да възстанови на ищеца платеното
застрахователно обезщетение, което е получено на 27.07.2018 год., но същото не е
възстановено.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо, а досежно неговата правилност,
съдът намира подадената въззивна жалба за неоснователна. Съображенията за това са
следните:
Първоинстанционният съд обосновано е приел, че за уважаването на иска с правно
основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. с чл. 49 ЗЗД е необходимо доказване кумулативното
наличие на няколко предпоставки. Правопораждащият фактически състав на твърдяното
материално право включва следните елементи: 1) надлежно възлагане на определена работа;
2) наличие на виновно и противоправно действие и/или бездействие на изпълнителя на
възложената работа, което е осъществено при или по повод изпълнение на възложеното; 3) и
което е в пряка причинноследствена връзка с претърпените от увредено лице имуществени
вреди; 4) действително застрахователно правоотношение между увреденото лице и ищеца;
5) по силата на което застрахователят по имущественото застраховане е изплатил
обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ.
След съвкупен и подобрен анализ на събрания доказателствен материал съдът приема,
че към момента на настъпване на ПТП между ищеца и собственика на процесния автомобил
е съществувало валидно застрахователно правоотношение. За доказването на това
обстоятелство по делото е представена застрахователна полица №93001810005508 със срок
на валидност от 18.01.2018 год. до 17.01.2019 год.
В съответствие със събраните доказателства СРС е приел, че АПИ е отговорна за
поддръжката на процесния участък от пътната мрежа, в който е реализирано
произшествието. Съгласно нормата на чл. 30, ал. 1 от Закона за пътищата в тежест на
Агенция "Пътна инфраструктура" е поддържането на републиканските пътища в годно
състояние за безопасна експлоатация. От доказателствения материал се установява, че
застрахователното събитие е настъпило главен път II-13, част от републиканската пътна
мрежа. Ответникът като юридическо лице осъществява дейностите по чл. 30, ал. 1 ЗП чрез
своите служители или други лица, на които е възложил изпълнението. В случая именно
бездействието на последните по поддържането на процесния пътен участък е довело до
неизпълнение на задължението по чл. 30, ал. 1 ЗП, вр. с чл. 167 ЗДвП. Агенцията се явява
възложител по смисъла на чл. 49 ЗЗД и отговорно лице, съгласно нормата на чл. 30, ал. 1 ЗП
вр. чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, поради което носи отговорността да поправи вредите, които са в
причинно-следствена връзка с виновното и противоправно бездействие да поддържа пътната
2
мрежа в годно състояние. Неизпълнението във формата му на бездействие се изразява в
липсата на сигнализация с нарочен пътен знак, който да указва заобикаляне на
препятствието или каквато и да е друга указателна табела или сигнализация. (в този см.
Решение № 261100 от 18.02.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 4379/2020 г.; Решение № 2302 от
12.04.2018 г. на СГС по в. гр. д. № 88/2018 г.; Решение № 4919 от 27.09.2023 г. на СГС по в.
гр. д. № 14925/2021 г.)
Свидетелските показания, дадени от допуснатия до разпит свидетел – С.Н.С. относно
обстоятелствата, при които се е осъществило ПТП, както и допуснатата и неоспорена от
страните САТЕ напълно съответстват с отразеното в протокола за настъпило ПТП,
представен по делото. Констатациите на вещото лице, направени след запознаване и
съвкупна преценка на представените по делото писмени доказателства, категорично
обосновават извода, че описаните по вид и степен щети са неименуемо следствие от
настъпилото ПТП. Кредитирайки заключението на вещото лице и свидетелските показания
на, като обективни и правилни, първоинстанционният съд правилно е приел, че е налице
причинно-следствената връзка между настъпилото ПТП и щетите, нанесени на автомобила.
По делото е безспорно, че ищецът ЗД „Л.И.“ АД е заплатил в полза на собственика на
лек автомобил БМВ 520 ДК №******* застрахователно обезщетение в размер на 942,08
лева. Доказателство за извършеното плащане са представените по делото платежни
нареждания. С плащането на застрахователното обезщетение, застрахователят встъпва в
правата на застрахования срещу възложителя за възложената от него работа, при или по
повод на която са възникнали вреди по чл. 49 от ЗЗД-до размера на платеното обезщетение и
обичайните разноски, направени за неговото определяне - чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ. (Решение №
2013 от 21.04.2023 г. на СГС по в. гр. д. № 4507/2022 г.).
Неоснователно е възражението на ищеца за извода на първоинстанционния съд относно
изключване от обхвата на обезщетението сумата, представляваща разходи, извършени за
репатриране на автомобила. Основанието, на което съдът отхвърля претенцията на ищеца за
сумата над 776,72 лева, не е недължимост на същата от страна на ответника, а поради това,
че същият не е успял да докаже факта на извършване на разходите.
Неоснователно е и възражението, че погрешно не е указано на ищеца, че няма
задължение да доказва репатриране на автомобила. Характерът на отговорността по чл.49
ЗЗД като обективна, изключва необходимостта да се доказва единствено наличието на
виновно поведение от страна на ответника. Остава в тежест на ищеца да докаже
претърпените от него вреди. В процесния случай е ирелевантно дали става въпрос за вреди,
изразяващи се в щета, нанесена върху самия автомобил или за вреди, които са в пряка връзка
с процеса по възстановяване на автомобила. Претендирайки твърдяната сума, платена за
репатриране на автомобила, ищецът следва да докаже факта на плащането, тъй като същата
се явява вреда, претърпяна в процеса по възстановяване на автомобила.
Софийски градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се
установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата въззивна
инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл. 266 от ГПК, които да
променят така приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка. В
тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново
събраните в първата съдебна инстанция доказателства, които са обсъдени правилно, като са
преценени релевантните за спора факти и обстоятелства.
С оглед изложеното и като препраща и към мотивите на първоинстанционния съд на
основание чл. 272 ГПК, настоящият съд намира, че следва да потвърди обжалваното
решение като правилно и законосъобразно.
По разноските:
При този изход на спора въззиваемата страна има право на направените от нея
разноски в размер на 100 лв. съобразно правилата на Наредбата за заплащане на правната
помощ и чл. 78, ал.8 ГПК.
3
Мотивиран от горното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕ №4369 от 09.05.2022 год., постановено по гр.д.
№6990/2022 год. по описа на СРС, 177 С-В.
ОСЪЖДА А.П.И.А да заплати на ЗД „Л.И.“ АД сумата от 413,10 лева – разноски в
заповедното и първоинстанционното производство съобразно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА А.П.И.А да заплати на ЗД „Л.И.“ АД сумата от 100 лв. разноски за
въззивното производство на основание чл. 78, ал.3 вр. ал.8 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4