№ 6903
гр. София, 03.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР С. САВЧЕВ
при участието на секретаря РУМЯНА Д. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР С. САВЧЕВ Гражданско дело №
20231110107430 по описа за 2023 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 03.05.2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІІ-ро Гражданско отделение, 78 с-в в открито заседание
на втори май 2023 год. , в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕТЪР САВЧЕВ
при секретаря Румяна Дончева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело №
7430/2023 год. , за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно чл. 181, ал. 1 от ЗМВР.
Ищецът Р. Л. И., ЕГН: **********, адр. град София, ж.к. „, твърди в депозираната си
1
искова молба, че на основание § 69 от ПЗР към ЗИДЗМВР/ДВ, бр. 81/14.10.2016 г. , считано
от 01.02.2017 г. , работи по служебно правоотношение при ответника ,. Твърди, че заеманата
от него длъжност е „държавен инспектор /финансов контрольор, предварителен контрол на
разходи със средства от ЕС и др. донори/ в Звено за материални проверки-МВР“, като от
посочената дата 01.02.2017 г. служебното му правоотношение се урежда от Закон за
държавния служител. Твърди, че след преуреждане на служебното му правоотношение по
ЗДСл, за периода 10.02.2020 г. – 10.02.2023 г. , не е получавала левовата равностойност за
храна по чл. 181, ал. 1 от ЗМВР. Твърди, че за посочения период левовата равностойност за
храна възлизало на 4 320 лв. /по 120 лв. на месец/. Предвид изложеното, моли ответника да
бъде осъден да им заплати посочената сума от 4 320 лв. Моли присъждане на деловодни
разноски и законна лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата.
Ответникът оспорва исковете и моли да бъдат отхвърлени като неоснователни по
съображения, изложени в отговора на исковата молба. Претендира деловодни разноски.
Съдът, като взе предвид твърденията на страните и прецени събраните доказателства по
реда на чл. 12 от ГПК, приема следното от фактическа и правна страна:
По иска с правно основание чл. 181, ал. 1 от ЗМВР:
Видно от неоспорения от страните доклад по чл. 146, ал. 1 от ГПК, страните не спорят и
съдът приема за установено по делото, че на основание § 69 от ПЗР към ЗИДЗМВР/ДВ, бр.
81/14.10.2016 г. , считано от 01.02.2017 г. , ищецът работи по служебно правоотношение при
ответника. Безспорно е, че заеманата от ищеца длъжност е „държавен инспектор /финансов
контрольор, предварителен контрол на разходи със средства от ЕС и др. донори/ в Звено за
материални проверки-МВР“, като от посочената дата 01.02.2017 г. служебното му
правоотношение се урежда от Закон за държавния служител. Безспорно е, че след
преуреждане на служебното правоотношение на ищеца по ЗДСл, за периода 10.02.2020 г. –
10.02.2023 г. , той не е получавала левовата равностойност за храна по чл. 181, ал. 1 от
ЗМВР. Безспорно е, че за посочения период левовата равностойност за храна възлизало на 4
320 лв. /по 120 лв. на месец/. Спорен между страните е въпросът за правото, по конкретно –
дали разпоредбата на чл. 181, ал. 1 от ЗМВР се прилага и за служителите в МВР, статутът на
които се урежда от ЗДСл. Съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от ЗМВР Служителите на
МВР са: 1. държавни служители – полицейски органи и органи по пожарна безопасност и
защита на населението; 2. държавни служители; 3. лица, работещи по трудово
правоотношение. Безспорно е, че ищецът попада в служителите по т. 2. Съгласно ал. 4 от
цитираната разпоредба Статутът на държавните служители по ал. 1, т. 2 се урежда със
Закона за държавния служител и с чл. 56, чл. 151, ал. 1 и 7, чл. 156, ал. 4, чл. 181, ал. 3, чл.
182, чл. 185, ал. 1, чл. 186а, чл. 190, ал. 2, чл. 191 и 233 от този закон. Лимитативното
2
изброяване на разпоредбите от ЗМВР, които се прилагат за служебните правоотношения на
служители като ищеца, наред с общия ЗДСл, изключва правило на чл. 181, ал. 1 от ЗМВР,
според което на служителите на МВР се осигурява храна или левовата й равностойност.
Разпоредбата на чл. 181, ал. 3 от ЗМВР предвижда на служителите по чл. 142, ал. 1 и 3
ЗМВР, между които не е ищеца, които извършват дейности, свързани със специфичен
характер на труда, за което се полага безплатна храна, се осигурява левовата й
равностойност. На служителите по чл. 142, ал. 1 и 3, полагащи труд през нощта от 22,00 до
6,00 ч., за което се полагат ободряващи напитки, се осигурява левовата им равностойност.
Цитираната разпоредба се прилага и за държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 от
ЗМВР, предвид препратката на ал. 4 от същата разпоредба, но само при наличие на
хипотезите предвидени в нея, които най-общо казано са работа при специфични условия.
Тези условия са уредени в Наредбата по ал. 5 на чл. 181 от ЗМВР – Наредба за определяне
на условията и реда за осигуряване на левовата равностойност на полагащата се безплатна
храна на служителите на МВР за извършване на дейности със специфичен характер на труда
и осигуряване на левовата равностойност на ободряващи напитки на служителите на МВР,
полагащи труд през нощта от 22:00 ч. до 6:00 ч. По делото няма данни ищецът да полага
труд при такива условия. От изложеното следва, че само на служителите в МВР по чл. 142,
ал. 1, т.т. 1 и 3 от ЗМВР се дължи левова равностойност за храна по чл. 181, ал. 1 от ЗМВР;
докато на всички служители в МВР по чл. 142, ал. 1, т.т. 1,2,3 от ЗМВР се дължи и
обезщетение по чл. 181, ал. 3 от ЗМВР, последното – съобразно критериите на цитираната
разпоредба.
Предвид изложеното до тук, съдът приема, че искът по чл. 181, ал. 1 от ЗМВР е изцяло
неоснователен.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника
сумата от 100 лв. разноски по делото /възнаграждение за юрисконсулт/.
Въз основа на гореизложеното, Софийски районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ изцяло иска с правно основание чл. 181, ал. 1 от ЗМВР, предявен от ищеца Р.
Л. И., ЕГН: **********, адр. град София, ж.к. „, за осъждане на ответника , да му заплати
сумата от 4 320 лв. – левова равностойност на недадена храна за периода 10.02.2020 г. –
10.02.2023 г.
ОСЪЖДА ищеца Р. Л. И., ЕГН: **********, адр. град София, ж.к. „, да заплати на
ответника ,, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата от 100 лв. деловодни разноски.
3
Решението подлежи на обжалване от страните, пред Софийски градски съд, в двуседмичен
срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4