Решение по дело №291/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл.63в от ЗАНН и е образувано по повод постъпила касационна жалба от Г. Д. Б. с [ЕГН], с адрес: [населено място], [жк], [адрес], ет. 10, против решение № 32/15.01.2025 г. по АНД № 3892/2024 г. по описа на Районен съд- Бургас.

В жалбата са развити доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение, поради нарушение на закона, съществено нарушение на процесуални правила и явна несправедливост на наказанието, съставляващи касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от НПК. В нея се сочи, че при постановяване на съдебния акт не са обсъдени от съда смекчаващите отговорността обстоятелства, а именно: незабавно след установяване на нарушението е сключен договор за застраховка; автомобилът е бил в процес на бракуване и реално е бракуван на 09.02.2024 г.; жалбоподателят действал с цел избягване на затруднения за други граждани. На следващо място се сочи, че временното отнемане на СУМПС представлява санкция, защото жалбоподателят фактически е понесъл ограничение на правата, и наложената глоба е несъразмерна, предвид вече понесените последици. Наведени са доводи за маловажност на случая на административно нарушение, като се сочи, че автомобилът е преместен еднократно на минимално разстояние в късните часове, с цел предаване за бракуване; липсва каквато и да е вреда от деянието; липсват предходни нарушения. Отбелязано е, че жалбоподателят системно е спиран за проверка, без да е извършил видимо нарушение, с което е ограничено правото му на свободно придвижване. Въведени са също оплаквания, че е нарушен принципът на равенство пред закона, „тъй като за едни и същи действия се прилагат различни стандарти спрямо контролните органи и гражданите“; „първоначалната проверка е извършена без законово основание по чл. 165, ал.1 от ЗДвП“; „не са отчетени писмените доказателства за предприетите действия по бракуване на автомобила“; „игнорирани са представените доказателства за системния характер на неоснователните проверки“ спрямо жалбоподателя и управляваните от него превозни средства; „нарушен е принципът на последователност и предвидимост по чл. 13 от АПК“, тъй като административният орган не е уведомил жалбоподателя „предварително за изтичащата застраховка“; не е предоставена възможност за доброволно отстраняване на нарушението, преди налагане на санкцията; нарушено право на защита, тъй като не е дадена възможност на жалбоподателя да представи обяснения преди налагане на принудителната административна мярка; нарушено право на мирно ползване на собствеността по чл. 1 от Протокол 1 към ЕКПЧ, чрез прекомерно ограничаване на възможността на жалбоподателя да се разпорежда с автомобила; създаване на административни пречки при опити за законосъобразно бракуване на автомобила; институционална предубеденост- системно налагане на максимални санкции без оглед на конкретните обстоятелства, неравностойно третиране спрямо други участници в движението и създаване на прецедент за административен натиск върху конкретни граждани; системно възпрепятстване законната стопанска дейност на жалбоподателя и множество съдебни решения в негова полза; финансови последици от административните нарушения: жалбоподателят бил принуден да поддържа застраховки без възможност за ползване, значителна имуществена вреда от неправомерните административни актове, документирани финансови загуби от възпрепятстване на стопанската дейност. По същество се иска отмяна на обжалваното решение и на наказателното постановление, алт.- намаляване размера на наказанието.

В съдебното заседание касаторът не се явява и не изпраща представител, редовно уведомен. Не сочи нови доказателства.

Ответникът по касационната жалба не изпраща представител в съдебното заседание, редовно уведомен. Не заявява становище по жалбата.

Прокурорът от Окръжна прокуратура- Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е процесуално допустима. При разглеждането и по същество, съдът намира следното:

С решението, предмет на касационната проверка, е потвърдено наказателно постановление № 24-0434-000105 от 14.02.2024 г., издадено от началника на Второ РУ- Бургас, с което е наложено на касатора Г. Д. Б. административно наказание „глоба“ в размер на 400 лева за нарушение по чл. 638, ал. 3 от КЗ. В мотивите на решението е прието, че са налице съставомерните елементи на нарушението и последният е санкциониран законосъобразно. Като неоснователно е преценено възражението, че е иззето СУМПС на жалбоподателя и се касае за двойно наказване. В тази връзка е отбелязано, че заповедта за прилагане на ПАМ има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, с превантивен характер е и мярката се прилага с цел осуетяване възможността на дееца да извърши други нарушения, като едновременно с това има и преустановяващ ефект, тъй като е насочена към прекратяване на деянието. Прието е от съда, че, предвид характера на нарушението и обществените отношения, които то засяга, не се касае за маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. В мотивите на съдебния акт е посочено, че МПС е било със значителни технически неизправности и това обстоятелство обуславя повишена обществена опасност за всички участници в движението, а чрез застраховка ГО се цели да бъдат обезщетени евентуално пострадали лица.

Решението е правилно.

На 16.01.2024 г. около 22.30 часа в [населено място], на [улица]срещу бл. 36, при управление на моторно превозно средство- лек автомобил [Марка] с рег. № СВ 92 57 СР, собственост на П. Д. Б., касаторът Г. Д. Б. е спрян за проверка от служители на ОДМВР- Бургас. От извършена справка е установено, че за автомобила няма сключен и действащ към момента на проверката договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. За това нарушение е съставен срещу водача АУАН, въз който е издадено обжалваното наказателно постановление.

В нормата на чл. 638, ал. 3 от КЗ е предвидено административно наказание- глоба в размер на 400 лева за лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. В случая съставомерните елементи на нарушението са налице. По делото не е спорно, а и се установява от събраните гласни доказателства, че на посочените в АУАН и в НП дата и място моторното превозно средство е управлявано от касатора. Не са ангажирани доказателства за сключен към момента на проверката договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за управлявания автомобил. Следователно, административното наказание е наложено законосъобразно.

Касаторът счита, че в случая следва да намери приложение разпоредбата на чл.28, б. „а” от ЗАНН, поради маловажност на извършеното административно нарушение. В тази връзка сочи, че автомобилът е преместен еднократно на минимално разстояние в късните часове, с цел предаване за бракуване; липсват предходни нарушения; не са настъпили вредни последици от деянието. Тези доводи са неоснователни и правилно първоинстанционният съд не е намерил основание да приложи цитираната норма.

Съгласно нормата на чл. 93, т. 9 от НК, приложима в настоящото производство на основание чл. 11 от ЗАНН, „маловажен случай“ е този, при който извършеното нарушение, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. В случая деянието не представлява „маловажен случай“ по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК, тъй като обществената му опасност е типичната за този вид нарушения.

Посредством сключването на договор за застраховка „Гражданска отговорност“ водачът на МПС прехвърля върху застрахователя задължението за изплащане на дължимото при настъпване на застрахователното събитие обезщетение. Целта на застраховката „Гражданска отговорност“ е да бъдат изплатени от застрахователя обезщетенията за вредите, причинени другиму при управление на моторното превозно средство. При липса на застрахователен договор тази отговорност не е обезпечена и доколкото вреди могат да възникнат във всеки момент при управление на автомобила, обстоятелството, че автомобилът е преместен еднократно и на минимално разстояние, е ирелевантно, а и в случая не е доказано с допустимите доказателствени средства. Изпълнението на задължението за сключване на договор за застраховка след извършване на деянието, не се отразява на съставомерността на деянието, нито е от естество да обуслови извод маловажност на случая. С оглед наведените с касационната жалба доводи следва да се отбележи, че нарушението е формално и с оглед на това въпросът за липса или незначителност на вредните последици не може да бъде обсъждан. Ето защо, с оглед значимостта на охраняваните обществени отношения, съдът счита, че доводите на касатора за маловажност на случая са неоснователни.

Неоснователни са също доводите на касатора за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствени правила при постановяване на обжалвания съдебен акт. Съдът е извършил необходимите процесуални действия за разкриване на обективната истина, при съблюдаване процесуалните норми на чл. 13, чл.14 и чл.107 от НПК и е изяснил делото от фактическа страна. Мотивите на решението разкриват пълен анализ на доказателствените материали, а изводите относно обстоятелствата, включени в предмета на доказване, са изложени в решението по начина, указан в процесуалния закон. Обсъдени са всички доказателствени източници, в т.ч. представеното удостоверение от „Авточасти Енчеви“ ЕООД, съдържащо данни, че МПС е предадено за разкомплектоване на 09.02.2024 г., като обосновано е прието от съда, че МПС е със значителни технически неизправности и това обстоятелство обуславя повишена обществена опасност за всички участници в движението. Обстоятелството, че деянието е извършено в извън работно време- в 22.30 часа, не смекчава отговорността на касатора за извършеното нарушение, а и опровергава собствените му твърдения, че е придвижвал автомобила, за да го бракува.

От данните по делото е видно, че със Заповед № 24-0434-000012 от 17.01.2024 г. е приложена спрямо касатора Г. Б. принудителна административна мярка- временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до представяне на валиден договор за застраховка. На същата дата такъв договор е сключен и след представянето му на контролния орган свидетелството е върнато на касатора. Не би могло да се приеме, че за деянието са наложени две наказания, в какъвто смисъл е направеното с касационната жалба оплакване. Принудителната административна мярка не е административно наказание. Тя е с превантивен характер и се налага с цел осигуряване безопасността на движението по пътищата и осуетяване на възможността да бъдат извършени други нарушения на ЗДвП. В тази връзка в решението на БРС са изложени подробни мотиви, които се споделят от настоящия касационен състав.

Неконкретизирани и недоказани са твърденията на касатора, че системно е спиран за проверка, без да е извършил видимо нарушение; че за едни и същи действия се прилагат различни стандарти спрямо контролните органи и гражданите; че са създавани административни пречки при опити да бракува автомобила; че системно е възпрепятствана законната стопанска дейност на същия и са постановени множество съдебни решения в негова полза; че е понесъл значителна имуществена вреда от неправомерните административни актове, а и посочените обстоятелства са без правно значение за реализиране на отговорността му за процесното нарушение. Ирелевантни за съставомерността на деянието са и твърденията, че „първоначалната проверка е извършена без законово основание по чл. 165, ал.1 от ЗДвП“ и че административният орган не е уведомил жалбоподателя „предварително за изтичащата застраховка“ (още повече, че такова задължение издателят на наказателното постановление няма). Наложеното административното наказание не е от естество да засегне правото на касатора на мирно ползване на собствеността и правото на собственика да се разпорежда с автомобила.

Съдът намира за неоснователни и доводите за допуснати в производството по издаване на наказателното постановление съществени нарушения на административнопроизводствени правила. Актът за установяване на административното нарушение е съставен съобразно изискванията на закона и е предявен на касатора, за да се запознае със съдържанието му, като същият е уведомен за възможността да представи своите възражения. Както в акта, така и в наказателното постановление нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено, са описани пълно и ясно, в съответствие с изискванията на чл. 42, т. 4, респ. чл. 57, ал.1, т. 5 от ЗАНН, с което правото на защита на същия е осигурено.

Според нормата на чл. 348, ал. 5 от НПК, наказанието е явно несправедливо, когато очевидно не съответства на обществената опасност на деянието и дееца. В случая, такова очевидно несъответствие не е налице. Определеното наказание напълно съответства на тежестта на нарушението и е определено съобразно изискванията на чл. 27 от ЗАНН в предвидения от закона фиксиран размер, поради което искането за намаляване на неговия размер също се явява неоснователно.

При извършената служебна проверка касационната инстанция не констатира пороци, водещи до недопустимост или нищожност на обжалваното решение. С оглед горните съображения, не са налице и сочените в касационната жалба основания за отмяна на решението, поради което същото следва да се остави в сила.

Мотивиран от горното, Бургаският административен съд,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В С. решение № 32/15.01.2025 г. по АНД № 3892/2024 г. по описа на Районен съд- Бургас.

Решението е окончателно.