Р Е Ш Е Н И Е

№ 261208                           25.11.2021 г.                                  Град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският районен съд                                    ХХІ-ви граждански състав

На пети ноември                                                                     Година 2021

В открито заседание, в следния състав:

                                                              Председател: Моника Яханаджиян

 

Секретар:Радостина Тавитян,

като разгледа докладваното от съдия М.Яханаджиян гр.д.№1108 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по искова молба на Н.П.Б., ЕГН **********, адрес ***, подадена чрез пълномощник – адв.Б.Я., съдебен адрес ***, против ПГРЕ „Г.С.Раковски“-Бургас,  представлявано от Директора Р.Г., съдебен адрес ***К., с която се иска осъждането на ответника да заплати на ищцата сумата от 15 000,00 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди – болки и страдания, произходящи в резултат на претърпяна на 14.08.2019 г. трудова злополука, ведно със законната лихва считано от датата на увреждането.

В исковата молба се твърди, че ищцата се е намирала в трудово правоотношение с ответника, при който е изпълнявала длъжността „…………….“, както и че на 14.08.2019 г., в края на работния ден, минавайки пред входа на библиотеката, която се намира в близост до изхода на гимназията, ищцата стъпала с десния си крак в дупка на пода, в резултат на което загубила равновесие, а кракът й се усукал, от което паднала на земята и почувствала силна болка в глезена. Ищцата твърди, че не е успяла да се изправи сама, а с помощта на колежката си М.С., след което се приблала с такси.

Според изнесените в исковата молба твърдения, в резултат на падането ищцата получила навяхване и разтягане на ставните връзки на глезена, за което й бил издаден болничен лист за 14 дни домашно лечение. Ищцата твърди, че въпреки проведеното лечение, състоянието на глезена й не се подобрило, което наложило ново посещение при лекар и предписано болнично лечение за 30 дни, което впоследствие било продължено с още 30 дни. Ищцата твърди, че леко подобрение било почувствано едва на 03.02.2021 г., до която дата е ползвала болничен, след което напуснала работа, тъй като не могла да се възстанови изцяло. Твръди се и това, че за шестмесечения период на лечение ищцата е търпяла болки, трудно се самообслужвала, а това я карало да се чувства безполезна, депресирана и безсилна.

В подкрепа на твърденията си ищецът ангажира доказателства и претендира съдебно-деловодни разноски.

В съдебно заседание ищцата се представлява от надлежно упълномощен пълномощник, който поддържа иска и моли за уважаването му. Представя писмена защита.

В законоустановения срок по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника, в който претенцията се оспорва като неоснователна. Твърди се, че трудовата злополука е настъпила при проявена от ищцата, в качеството й на работник, груба небрежност, поради което и отговорността му като работодател следва да се намали. Ангажира доказателства, претендира разноски. Представя писмена защита.

Предявените искове са с правно основание чл.200 от КТ и чл.86 от ЗЗД, при условията на обективно кумулативно съединяване.

Направените възражения за съпричиняване са с правно основание чл.201, ал.2 от КТ.

След преценка на събраните по делото доказателства и разпоредбите на закона, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

От приетите и неоспорени по реда на чл.193 от ГПК писмени доказателства – Трудов договор №…../15.09.2017 г., Заповед №1015-02-41/05.03.2020 г. на Директор на НОИ, ТП-Бургас, Протокол №5103-02-4/24.03.2020 г. за резултатите от извършеното разследване на злополуката, Болничен лист №20197860521/16.08.2019 г., Болничен лист №20198279240/29.08.2019 г., Болничен лист №20198279381/02.10.2019 г., Болничен лист №20198279647/27.11.2019 г., Болничен лист №20198170610/30.01.2020 г., Амбулаторни листи с №№2601/15.08.2019 г., №8524/16.08.2019 г., №10047/24.09.2019 г., №1474/25.09.2019 г., №10570/04.10.2019 г., №1146/07.10.2019 г., №8/03.01.2020 г., №21/06.01.2020 г., Експертни решения с №№3405/21.10.2019 г., №8/06.01.2020 г., №53/18.03.2020 г., №1495/22.06.2020 г., №1494/22.06.2020 г., се установява, че ищцата е полагала труд при ответника на длъжност „…………….“ при пълно работно време от 8 часа, както и че по длъжностна характеристика трудовите й задължения са били свързани с поддържането на постоянна чистота в определените помещения и прилежащите им площи. Според данните от извършеното разследване на злополуката, трудовите задачи и задължения на ищцата са били да „почиства учебни, битови и сервизни помещения в определения й район (прозорци, мебели, под, врати), както и общите части към тях (коридори и училищния двор); грижи се за вътрешните декоративни растения, а за външните тревни площи – при нареждане; събира и отнася отпадъците от помещенията до съответните места за събирането им; следи за повреди в определения й район и уведомява своевременно прекия си ръководител; при необходимост изпълнява и други задачи, възложени във връзка с изпълнение на длъжността. Пак според протокола за резултатите от извършеното разследване на злополуката, със Заповед №……./07.06.2019 г. на Директора на ответната гимназия е бил утвърден график с работно време за …………….. за периода 01.07.2019 г. – 30.08.2019 г., като съгласно същия ищцата е следвало да полага труд в периода 12.08.2019 г. – 19.08.2019 г. с работно време от 12,00 до 18,00 часа.

Така на 14.08.2019 г., след приключване на работния ден и преди да излезе от изхода на училищната сграда, пред входа на библиотеката ищцата паднала на земята в коридора на гимназията, като при падането усукала крака си и получила навяхване и разтягане на ставните връзки на десен глезен, за което увреждане й е бил издаден болничен лист.

По повод на подадена от ищцата декларация, вх.№5101-02-25/02.03.2020 г. и на основание Заповед №1015-02-41/05.03.2020 г. на Директор на НОИ, ТП-Бургас, е било възложено и извършено разследване на злополуката, станала на 14.08.2019 г., при което като анализ на причините за възникване на злополуката е прието „неодооценяване на риска падане при вървене в партерен коридор на гимназията“. С изготвения Протокол №5103-02-4/24.03.2019 г. е прието, че работодателят е допуснал нарушение на чл.16, ал.1, т.1 от Наредба РД 07-28/16.12.2009 г., тъй като не провел извънреден инструктаж на работниците и служителите си във връзка със станалата на 14.08.2019 г. злополука, а ищцата е допуснала нарушение на чл.67, ал.2 от КСО и чл.2, ал.1 от НУРРОТЗ, тъй като за станалата злополука не уведомила директора или зам.директора, на които била пряко подчинена.

По делото не са ангажирани доказателства, но ответникът в отговора си на исковата молба, не оспорва, че злополуката е била квалифицирана от компетентния за това орган като трудова по смисъла на чл.55, ал.1 от КСО, както и че към настоящия момент трудовото правоотношение между страните по делото е прекратено.

За горното като фактология свидетелстват и показанията на разпитаните по делото свидетели, които в тази им част кореспондират помежду си и взаимно се допълват, поради което и съдът ги кредитира като достоверни.

Що се отнася до констатираните от съда различия в показанията им и в тази връзка воденият от ищцовата страна свидетел, за който се установи, че живее на семейни начала с ищцата, твърди, че същата е търпяла значителни болки от увреждането, които продължават и към настоящия момент и поради които е приемала обезболяващи, както и че за дълъг период от време не е можела да стъпва на крака си, държала го е във въздуха, а за предвижване е ползвала патерици, докато показанията на водените от ответната страна свидетели са в обратен смисъл, съдът кредитира показанията на свидетеля М., тъй като е имал всекидневни непосредствени впечатления от състоянието на ищцата от една страна, а от друга тъй като не противоречат на заключението на в.л.д-р П., според което травмата е съпроводена с болки, страдание, затруднения при предвижването, квалифицира се  като трайно затруднение движението на десния крак, чийто обичаен срок за възстановяване е в рамките на 2-3 месеца, ако няма разкъсване на връзки, каквито не са доказани в настоящето производство. Що се отнася до твърдяната към настоящия момент остатъчната болка, съдът като взе предвид показанията на в.л., депозирани в проведеното на 18.05.2021 г. открито съдебно заседание, приема, че същата се дължи на т.нар.дегенеративни промени.

Видно от заключението на вещото лице по допусната съдебно-медицинска експртиза е и това, че получената от ищцата травма – навяхване и разтягане на ставните връзки на десен глесен се получава  при рязко извиване на глезена със странично огъване и към настоящия момент функцията на десния крак е възстановена с лек оток на глезена и намалена флексия и външна ротация.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл.200 от КТ, съгласно която за вреди от трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им.

Според цитираната разпоредба, вредните последици следва да са резултат на пряка или косвена връзка с трудовата дейност на работника - при или по повод изпълнението на възложената работа или на каквато и да е работа, извършена и без нареждане, но в интерес на работодателя, както и по време на почивка, прекарана в предприятието или по пътя към местоработата му. Законът изисква още да е налице причинна връзка между увреждането и настъпилите вреди. Тази отговорност има обективен и безвиновен характер, т.е. работодателят отговаря независимо от това, дали негов орган или друг работник имат вина за настъпване на вредите.

Следователно, за да бъде уважена претенция на ищцата същата следва да установи при условията на пълно и главно доказване изложените в исковата си молба факти и обстоятелства относно установена по съответния ред трудова злополука по време на съществуващо трудово правоотношение и характера на претърпените неимуществени вреди.

Предвид наведеното възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, ответникът следва да установи, че пострадалият е проявил груба небрежност към момента на инцидента.

В настоящия казус, ответникът не оспорва, че злополуката е приета от компетентния за това орган за трудова, поради което и въпросът доколко увреждането е в причинна връзка с извършваната работа по трудовото правоотношение, не подлежи на установяване. В този смисъл са Решение № 319/22.06.2010 г. по гр. д. № 204/2009 г. на ВКС, , решение от 19.05.2011 г. по гр. д. № 652/2010 г. на ВКС, решение № 141/29.04.2009 г. по гр. д. № 347/2008 г. на ВКС, решение № 1247/2008 г. по гр. д. № 4465/2007 г. на ВКС, решение от 01.12.2005 г. по гр. д. № 1507/2003 г. на ВКС и др.

При тази доказателствена установеност съдът приема, че увреждането на ищцата е в пряка причинна връзка с настъпилата трудова злополука.

Следователно, изводът, който се налага е, че исковете за компенсиране на неимуществените вреди – претърпени болки и страдания, са доказани по своето основание и са налице предпоставките за ангажиране обективната и безвиновна отговорност на ответника – работодател.

При определяне размера на обезщетението за претърпените неимуществени вреди, съдът следва да обсъди събраните доказателства и да го определи като съобрази обществения критерий за справедливост, съобразно нормата на чл.52 от ЗЗД.

Неимуществените вреди нямат парична оценка, поради което обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение от съда. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този аспект справедливостта по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики - характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителността и степен на интензитет, възраст на увредения, контактите и социалния живот, икономическото положение в страната и въобще всички обстоятелства, имащи отношение към претърпените морални страдания, преценявани с оглед конкретиката на случая.

Съобразно със смисъла на цитраната норма и като взе предвид изложеното по-горе, настоящият съдебен състав намира, че адекватно репариране на така претърпените от ищцата неимуществени вреди е определяне на обезщетение в размер на 3000 лева.

Според актуалната съдебна практика, работодателят носи риска от травматично увреждане на работника дори и при липса на причинна връзка между условията на труда и злополуката, отговаря имуществено и когато злополуката е причинена от непреодолима сила, както и когато е настъпила по време на почивка на работника. Работодателят не може да бъде изцяло освободен от задължението за обезвреда, освен когато пострадалият е причинил умишлено увреждането, каквито възражения не са наведени от ответника, а в случаите, когато е допринесъл за увреждането, допускайки груба небрежност, размерът на обезщетението може да бъде само намален, дори и при положена от работодателя дължима грижа за осигуряване на безопасна работа.

Съгласно разпоредбата на чл.201, ал.2 от КТ, отговорността на работодателя може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност, т.е. отговорността на работодателя не може да отпадне изцяло, но нейният размер може да се намали ако се установи, че работникът е проявил груба небрежност.

Съгласно трайната практика на ВКС с груба небрежност действа този, който е предвиждал настъпването на неблагоприятните последици, но лекомислено се е надявал, че те няма да настъпят или че ще успее да ги предотврати. Така в решение от 18.12.2009 г., постановено по гр.д.№4001/2008 г. ІV г. о. на ВКС, в отговор на въпроса - кога пострадалият е проявил груба небрежност, водеща до съпричиняване е прието, че небрежността ще е груба, когато работникът е съзнавал, предвиждал, настъпването на вредоносните последици, но е мислел да ги предотврати. В Решение от 21.06.2011 г., постановено по гр.д.№ 1248/2010 г. ІІІ г. о. на ВКС на въпроса дали пострадалият, който извършвайки определени действия в нарушение на установени правила за безопасност на труда, е предвиждал възможността за настъпване на вредоносен резултат, който лекомислено се е надявал да предотврати, разчитайки на придобитите си умения, е даден отговор, че не всяко нарушение на правилата на безопасност на труда от пострадалия съставлява основание за намаляване на обезщетението, а само това, при което е налице виновно допринасяне от страна пострадалия за настъпване на увреждането, при подчертано субективно отношение - груба небрежност, като преценката е конкретна и зависи от фактите по делото. Същото е прието и в Решение от 14.01.2010 г., постановено по гр.д.№298/2009 г. ІV г.о. на ВКС.

Небрежността в гражданското право е неполагане на дължимата грижа според един абстрактен модел – поведението на определена категория лица /добрия стопанин/ с оглед естеството на дейността и условията за извършването й. Грубата небрежност не се отличава по форма /според субективното отношение към увреждането/, а по степен, тъй като грубата небрежност също е неполагане на грижа, но според различен абстрактен модел – грижата, която би положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни условия. При трудовата злополука има съпричиняване, когато работникът извършва работата без необходимото старание и внимание и в нарушение технологичните правила и на правилата за безопасност. Това съпричиняване обаче не може да доведе до намаляване на дължимото обезщетение от работодателя. Намаляване на отговорността на работодателя може да има само при съпричиняване при допусната груба небрежност – липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност. В този смисъл са Решение №348 от 11.10.2011 г., постановено по гр.дело №87/2010 г. на ВКС, ІV г.о. и Решение №189/17.10.2019 г., постановено по гр.д.№1446/2019 г. на ВКС, ІV г.о.

По делото не се събраха доказателства ищцата да е проявила липса на елементарно старание или внимание, както и да е пренебрегнала основни технологични правила и правила за безопасност, а като такива съдът не възприема домогванията на ответника, че е била обута с обувки с платформа. Изборът на ищцата на обувки не съставлява тежко нарушение на задължението й да положи дължимата грижа при изпълнение на работата, поради което и възражението за съпричиняване се явява неоснователно. Извършените от пострадалата действия не се характеризират нито като груба небрежност, нито може да се счете, че същата не е положила дължимата грижа, която и най-небрежният би положил в подобна ситуация, поради което и не са налице основания за редуциране на дължимото обезщетение. Напротив, на основание чл.200 от КТ следва да се ангажира пълната имуществена отговорност на ответника, който дължи обезщетение в размер на 3000 лева, до който размер искът е доказан. За разликата до предявения размер от 15 000 лева искът следва да се отхвърли като неоснователен.

Що се отнася до претенцията на ответника за приспадане от определеното обезщетение на получените от ищцата обезщетения по обществено осигуряване, както и на изплатените от ответника суми по време на ползваните болнични, то същата е неоснователна, тъй като обезщетението за неимуществени вреди няма връзка с обезщетенията по общественото осигуряване или изплащането на суми по време на болничните, а компенсира причинените болки и страдания чрез предоставяне на други блага. Благото е предмет със стойност, което задоволява човешки потребности, поради което и обезщетението следва да е съизмеримо с разходите за задоволяване на тези потребности.

По отношение на дължимото обезщетение за забава при изпълнение на задължението на работодателя по чл.200 от КТ за обезвреда на настъпили вреди от трудова злополука, приложими са общите принципи, изразени в чл.84, ал.3 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД – работодателят, дължащ обезщетение по чл.200 от КТ, изпада в забава от настъпване на увреждането, резултат от трудова злополука. В този смисъл е Решение №441/08.07.2010 по дело №682/2009 на ВКС, ГК, IV г.о.

Поради това ответникът следва да бъде осъден да заплати и законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането – 14.08.2019 г. до окончателното изплащане на задължението.

Предвид изхода на спора и направеното от ищеца искане за присъждане на разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, такива следва да му бъдат определени съразмерно на уважената част от иска. Доколкото обаче посочените в списъка по чл.80 от ГПК разноски за ЯМР не са относими към настоящето производство, претенцията на ищцата в тази връзка е неоснователна и следва да се остави без уважение. Що се отнася до разноските за издаване на удостоверение, то съразмерно на уважената част от иска в тежест на ответника следва да се възложи сумата от 12,00 лева.

Видно от отразеното в договора за правна защита и съдействие, л.6, процесуалната защита на ищцата е осъществена при условията на чл.38, ал.1 от ЗА, поради което и възнаграждението се определя от съда съобразно цената на исковете и в съответствие с минималното адвокатско възнаграждение по Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в съответствие с които ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на пълномощника на ищеца сумата от 440,00 лева.

На ответника следва да бъдат определени разноски на основание чл.78, ал.3 от ГПК, съразмерно на отхвърлената част от иска и които съобразно списък за разноски са в размер на 860,00 лева.

Съобразно с нормата на чл.78, ал.6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ВРС дължимата държавна такса от 120,00 лева и разноски за експертиза, внесени от бюджета на съда в размер на 15,00 лева, съразмерно на уважената част от иска.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.235 от ГПК, Бургаският районен съд

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ОСЪЖДА ПГРЕ „Г.С.Раковски“-Бургас,  представлявано от Директора Р.Г., съдебен адрес ***К., да заплати на ищцата Н.П.Б., ЕГН **********, адрес ***, съдебен адрес ***, чрез адв.Б.Я., сумата от 3 000,00 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди – болки и страдания, произходящи в резултат на претърпяна на 14.08.2019 г. трудова злополука, ведно със законната лихва считано от датата на увреждането, като за разликата до предявения размер от 15 000 лева, ОТХВЪРЛЯ иска, като неоснователен.

ОСЪЖДА ПГРЕ „Г.С.Раковски“-Бургас,  представлявано от Директора Р.Г., съдебен адрес ***К., да заплати на ищцата Н.П.Б., ЕГН **********, адрес ***, съдебен адрес ***, чрез адв.Б.Я., сумата от 12,00 лева, представляваща направени по делото разноски, съразмерно на уважената част от иска.

ОСЪЖДА ПГРЕ „Г.С.Раковски“-Бургас,  представлявано от Директора Р.Г., съдебен адрес ***К., да заплати на адв.Б.Я., съдебен адрес ***, чрез адв.Б.Я., сумата от 440,00 лева, представляваща възнаграждение за осъщественото по реда на чл.38 от ЗА процесуално представителство.

ОСЪЖДА Н.П.Б., ЕГН **********, адрес ***, съдебен адрес ***, чрез адв.Б.Я., да заплати на ПГРЕ „Г.С.Раковски“-Бургас,  представлявано от Директора Р.Г., съдебен адрес ***К., сумата от 860,00 лева, представляваща направени по делото разноски, съразмерно на отхвърлената част от иска.

ОСЪЖДА ПГРЕ „Г.С.Раковски“-Бургас,  представлявано от Директора Р.Г., съдебен адрес ***К., да заплати по сметка на РС-Бургас сумата от 120,00 лева, представляваща дължимата по делото държавна такса и сумата от 15,00 лева – разноски за експерт.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на ищцата за присъждане на разноски за ЯМР.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

    

РАЙОНЕН СЪДИЯ: / п /

Вярно с оригинала

Ж. С.