Р Е
Ш Е Н
И Е
№………………………………
гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-22 състав, в публично заседание на двадесет и осми януари две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЛИ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Румяна Аврамова, като разгледа
докладваното от съдията т. дело N 1623
по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Съдът е сезиран с обективно кумулативно
съединени искове с правна квалификация чл. 429, ал. 1, т. 2 вр. чл. 432, ал. 1
от Кодекса за застраховането и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът Министерството на отбраната твърди, че е бенефициент по застрахователна полица №
00080001/15151910000043, издадена от ЗК „Л.и.” АД по застраховка „Гаранции по
договор“, която на основание чл. 111, ал. 5, т. 3 от Закона за обществените
поръчки представлява гаранция, обезпечаваща авансово предоставените средства на
застрахования ДЗЗД „А. 2018“ - изпълнител по договор № ВИ-06-13/20.05.2019 г.
за възлагане на обществена поръчка с предмет „Проектиране и изпълнение на обект
„1563/Проектиране и изграждане на нови гаражи във в.ф. 24490 - А.“. Поддържа,
че полицата е сключена като безусловна и неотменима гаранция за обезпечаване на
авансово плащане, тъй като застрахователят се е задължил неотменимо и
безусловно, в случай на неизпълнение или неточно изпълнение на задължения на
застрахования спрямо бенефициента по договора от 20.05.2019 г., да възстанови
вместо застрахования, изцяло или отчасти авансово предоставените средства в
полза на бенефициента. Твърди, че в чл. 4, ал. 1 от договор №
ВИ-06-13/20.05.2019 г. е предвидено авансово предоставяне на средства в размер
на 593 208 лева с ДДС, което да бъде обезпечено с гаранция от страна на
изпълнителя. Посочва, че изпълнителят е избрал да представи като обезпечение за
аванса процесната застрахователна полица, издадена от ответното дружество, по
която бенефициент е Министерството на отбраната. Твърди, че след започване на
работа по договора, ищецът възложител е констатирал, че изпълнителят се е
отклонил съществено от първоначалното задание по отношение на обема и
стойността на договора, поради което с писмо от 22.01.2020г. изпълнителят е
уведомен, че договорът за обществена поръчка се прекратява, на основание чл.
36, ал. 1, т. 7 от него, като му е определен срок за възстановяване на
изплатеното авансово възнаграждение по договора. В този срок изпълнителят ДЗЗД
„А. 2018“ не е възстановил на ищеца възложител изплатеното авансово
възнаграждение по договора, поради което ищецът, в качеството си на бенефициент
по полицата, е заявил на 29.01.2020 г. претенция за плащане пред ответното
дружество, издател на застрахователната полица, обезпечаваща авансовото плащане
по договора, като е декларирал, че застрахованият не е изпълнил задълженията си
по договора за възлагане на обществена поръчка. Вместо да плати поисканото
застрахователно обезщетение във връзка с това искане, ответното дружество е
изискало допълнителна информация и документи от ищеца, каквито ищецът поддържа,
че не се дължат, предвид естеството на поетото от застрахователя задължение. С
оглед изложеното поддържа, че съобщеният му с писмо от 20.03.2020 г. отказ на
ответното дружество да заплати поисканото застрахователно
обезщетение е необоснован и незаконосъобразен. Твърди, че в полицата изрично е
посочено, че искането за плащане ще е единственият документ, въз основа на
който застрахователят ще изплаща обезщетението. Счита, че не е налице правно
основание на застрахователя да изисква от М.Н.О.допълнителни документи или да
прави отказ от изплащане на дължимото обезщетение. Със сключването на
застрахователния договор между застрахователя и застрахованото лице ДЗЗД „А.
2018“, са възникнали отношения между тези две лица и следва всички неизяснени
въпроси, свързани с настъпилото застрахователно събитие да бъдат изяснени
именно между застрахования и застрахователя. Счита, че е противоправно
застрахователят да изисква от бенефициента да доказва претенцията си по
основание и размер, което отрича предвидения в чл. 111, ал. 5, т. 3 от ЗОП
характер на тази застраховка като гаранционен инструмент на разходването на
публични средства. Затова поддържа, че застрахователят е следвало да плати
дължимото застрахователно обезщетение в рамките на уговорения 15-дневен срок от
получаване на първото искане за плащане.
Моли ответникът да
бъде осъден да му заплати сумата от 592 208 лева, представляваща дължимото по
застрахователната полица обезщетение, ведно със законната лихва от датата на
предявяване на исковата молба, както и сумата от 34 380.96 лева, представляваща
мораторна лихва за периода от 14.02.2020 г. до предявяване на исковата молба.
Претендира направените в производството разноски, включително юрисконсултско
възнаграждение. В молба-уточнение към исковата молба от 10.09.2021 г. е
посочена банкова сметка ***, съгласно изискването на чл. 127, ал. 4 от ГПК.
В хода на
производството ищецът е направил искане за изменение размера на предявения иск
за главницата, като с протоколно
определение от 17.11.2021 г. Съдът е
допуснал, на основание чл. 214, ал. 1 ГПК, изменение в размера на предявения иск за
главницата – намалил е същият със сумата от 529 848 лева, съответно
размерът на иска за главницата става 62360 лева.
Във връзка с
необходимостта да се изясни действителната
воля на ищеца, касаеща заявеното изменение на иска по чл. 86 от ЗЗД, с определение от 15.12.2021 г. е насрочено о.с.з. на 28.01.2022 година. Единствената цел на това заседание
е била да бъде дадена възможност на ищеца
да уточни искането си по чл. 214 от ГПК относно предявения иск за лихвата по
чл. 86 от ЗЗД, като в заседанието процесуалният представител на ищеца изрично е
заявил, че не прави изменение в размера
на предявения и приет за разглеждане по
делото иск по чл. 86 от ЗЗД за сумата от 34380.96 лева за периода от
14.02.2020 г. - 25.08.2020 г., а поддържа единствено заявеното вече искане за
изменение размера на иска за главницата така, както е допуснато с протоколното
определение от 17.11.2021 г. Във връзка с това изявление на ищеца, съдът е
отменил протоколното определение от 17.11.2021 г., с което е допуснато
изменение по реда на чл. 214, ал. 1 от ГПК в размера на предявения иск по чл.
86, ал. 1 от ЗЗД.
След приключване на устните състезания
по делото, ищецът е подал молба от 17.02.2022 г. в изпълнение разпореждане на
съда от 17.01.2022 г., но доколкото в открито съдебно заседание, проведено на
28.01.2022 г. /дата, следваща указанията от 17.01.2022 г./, ищецът изрично е
заявил пред съда, че не поддържа искането си за изменение на иска по чл. 86 от ЗЗД, то настоящият съдебен състав намира, че не следва отново да отменя протоколното определение по чл. 149 ГПК от 28.01.2022
г., с което са приключени устните състезания и е пристъпено към постановяване
на решение по т. дело № 1623/2020 г. по описа н СГС, ТО, VІ-22 състав
и да дава поредна възможност на ищеца да уточнява по безпротиворечив начин
искането си за изменение на иска за лихвата. В о.с.з от 28.01.2022 г. ищецът е
имал възможност да отговори на
указанията на съда от 17.01.2022 г., като подадената на 17.02.2022 г. молба /към
който момент вече е приключено съдебното дирене/ не съдържа никакви твърдения за наличие на обстоятелства,
препятстващи ищеца да направи уточненията в откритото съдебно заседание от
28.01.2022 г., нито съдържа твърдения, че ищецът оттегля изявленията си от това
заседание, че не поддържа искането за изменение на иска по чл. 86 от ЗЗД.
Препис от исковата
молба е връчен на ответника ЗК „Л.и.“ АД, като в законоустановения срок е
подаден отговор, с който се оспорват предявените искове по основание и размер.
Оспорва да е настъпил застрахователен риск по процесната застрахователна
полица. Сочи, че в искането отправено до застрахователното дружество не е
отразено дали се отнася до цялостно или частично неизпълнение на договора за
обществена поръчка, както и дали се отнася до неизпълнение или неточно
изпълнение на задължения на застрахования към бенефициента. Затова до
насрещната страна е отправено запитване с оглед прецизиране на претенцията -
дали се отнася до пълно или частично неизпълнение, коя част от предмета на
договора не е изпълнена, изпратена ли е покана за възстановяване на средствата
до изпълнителя, тъй като такова изявление не се съдържа в искането, както и
дали договорът е прекратен, тъй като в регистрите на обществените поръчки
такова обстоятелство не е отразено. Твърди, че към момента на предявяване на
претенцията към застрахователя, договорът за обществена поръчка не е бил
прекратен, тъй като в самото изявление на ищеца за прекратяване на договора е
посочено, че договорът се счита прекратен от датата на получаване на
възстановеното авансово възнаграждение. Твърди, че първият етап от обществената
поръчка на стойност 52 800 лева без ДДС /изработване на работен инвестиционен
проект с количествено-стойностни сметки към него/ е бил изпълнен и приет от
възложителя. Обстоятелството, че по становище на възложителя проектното решение
не кореспондира със заданието за проектиране, не води до извод, че
горепосочената част първа от обществената поръчка не е изпълнена. Твърди още,
че изпълнителят ДЗЗД „А. 2018“, с кредитно известие от 27.10.2020 г., е възстановил на ищеца сумата от 529 848
лева по фактура № **********/03.06.2019 г. Така възстановената от изпълнителя
сума представлява разликата между сумата, чието възстановяване се иска от М.Н.О.и
стойността на изработения от ДЗЗД „А. 2018“ работен инвестиционен проект с
количествено - стойностни сметки към него, план за управление на строителните
отпадъци на обекта и упражняване на авторски надзор по време на строителството,
цената за изработването на който възлиза на 52 800 лева без ДДС, съответно 62
360 лева с ДДС. Предвид изложеното оспорва претенцията за главницата по размер,
като поддържа, че претендираната сума е недължима от страна на
застрахователното дружество поради извършеното от изпълнителя възстановяване на
авансово платените от Министерството суми, намалени със стойността на
изработения и приет от ищеца работен инвестиционен проект по обществената
поръчка. В частта за сумата 62360 лева с ДДС /стойността на приетия проект/ не
е налице проявление на риск, покрит от застрахователната полица. Предвид
неоснователността на претенцията за главницата, оспорва и основателността на
иска за лихвата. Поддържа, че такава лихва въобще не се дължи в претендирания
от ищеца размер, тъй като задълженията за заплащане на лихви представляват
изрично изключен от покритието на полицата риск. Моли съда да отхвърли
предявените искове, като му присъди направените в производството разноски.
Съдът, след като взе предвид доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства, съобразно чл. 12 и чл.
235, ал. 2 ГПК, приема за установено следното:
От представения по делото договор №
ВИ-06-13/20.05.2019 г. е видно, че е сключен на основание чл. 112, ал. 1 от ЗОП
във връзка с проведена процедура по възлагане на обществена поръчка с предмет:
„Проектиране и изпълнение на обект „1563/Проектиране и изграждане на нови
гаражи във в. ф. 24490-А.“ с възложител М.Н.О.и изпълнител по договора ДЗЗД „А.
2018“. Съгласно чл. 2, ал. 1 общата стойност на договора е 1 977 360
лева с ДДС, като страните са се съгласили възложителят да заплати на
изпълнителя еднократно авансово възнаграждение в размер на 494 340 лева
без ДДС, представляващо 30% от общата стойност на договора /чл. 4, ал. 1/. В
чл. 4, ал. 2 е предвидено, че авансът се превежда до 60 дни след представянето
на оригинал на фактура за размера на аванса и оригинал на 100% безусловна и
неотменима банкова гаранция или застрахователна полица за исканата сума,
обезпечаваща авансовото плащане чрез покритие на отговорността на изпълнителя в
полза на възложителя, със срок на валидност 30 календарни дни след подписване
на Протокол обр. 16 от Наредба №3 от 31.07.2003 година. В чл. 36, ал. 1, т. 7 е
предвидено, че ако при извършване на работата изпълнителят се е отклонил от
поръчката или ако изпълнената работа има недостатъци, които са толкова
съществени, че работата е негодна за нейното договорено или обикновено
предназначение, възложителят може да прекрати договора.
Със застрахователна полица №
00080001/15151910000043 е сключен договор за застраховка „Гаранция за авансово
плащане“ между ЗК „Л.и.“ АД - застраховател и „ДЗЗД „А. 2018“- застраховащ, по
която застрахован е възложителят по договора за строителство. Обект на
застрахователна защита е вземането на бенефициента, съгласно Раздел II, чл. 4, ал. 2 от
Договор № ВИ-06-13/20.05.2019 г. за възлагане на обществена поръчка,
представляващо авансово плащане. Уговореното застрахователно покритие е, че „Л.и.“
АД се задължава в случай на неизпълнение или неточно изпълнение на задължение
на застрахования спрямо бенефициента, съгласно изискванията на Раздел II, чл. 4, ал. 2 от Договор № ВИ-06-13/20.05.2019 г., да
възстанови вместо застрахования, изцяло или частично авансово предоставените
средства в полза на бенефициента. Застрахователната сума е в размер на
593 208 лева. Като изключени рискове са включени лихви, неустойки и
пропуснати ползи; вреди, които не са конкретно включени в обхвата на
застрахователното покритие по други договори. Срока на застраховката 112 дни +
30 дни с начало 00:00 часа на 03.06.2019 година и край 24:00 часа на 22.10.2019
година. Съгласно т.4 от специалните договорености при настъпване на застрахователното
събитие, бенефициентът представя на застрахователя искане за плащане с
декларация, че застрахованият не е изпълнил частично или изцяло задълженията си
по договора, като изрично е отбелязано, че искането за плащане ще е
единственият документ, въз основа на който застрахователят ще изплаща
обезщетението. Съгласно т.8 от специалните договорености, размерът на
застрахователната сума по полицата може да се редуцира със стойността на
изпълнените от застрахования задължения по осъществяване на проекта, предмет на
договора, само след писмено уведомление от бенефициента към застрахователя за
изпълнената част от договора и възможността за редуциране на застрахователната
сума. Съгласно т. 11 полицата е изготвена на основата на ОУ на застраховка
„Гаранции по договор“, но по изричното искане на застрахования и бенефициента
текстовете им няма да се прилагат и застрахователната полица ще представлява
целият застрахователен договор между страните. Дължимото застрахователно
обезщетение се изплаща в срок до 15 календарни дни след получаване на първото
надлежно искане за плащане от бенефициента, удостоверяващо, че застрахованият
не е изпълнил изцяло или частично задълженията си по договора.
Видно към застрахователната полица е сключен
анекс, а именно добавък № 1 от 17.10.2019 година, съгласно който е удължен
периода на застрахователното покритие на полицата до 24:00 часа на 31.01.2020
година.
По делото е представен Протокол
№18/2019 от 19.11.2019 година от заседание на Специализиран експертен съвет по
устройството на територията към Министерство на отбраната. В протокола е
посочено, че на основание заповед №РД-02-15-67/04.10.2018 година на Министъра
на регионалното развитие и
благоустройството и в изпълнение на заповед № ЕСУТ-10 от 13.11.2019 година на
главния директор на ГД „Инфраструктура на отбраната“ и заповед №ЕСУТ-11 и
№ЕСУТ-12 от 13.11.2019 година на председателя на специалния експертен съвет по
устройство на територията към МО на 13,14 и 18.11.2019 г. са проведени
заседания на СЕСУТ-МО за разглеждане на инвестиционен проект на обект
„1563/Проектиране и изграждане на нови гаражи във в. ф. 24490-А.“ с оглед
изготвяне на становище относно съответствие на проектните решения с
предвидените дейности по утвърденото задание и формиране стойността на
изпълнението на обекта. Посочено е, че на 27.09.2019 година е внесена нова КСС
и становище на ДЗЗД „А. 2018“ с включване на финансовата рамка. Към протокола е
изготвено становище на членовете на СЕСУТ-МО, съгласно което новата КСС на
изпълнителя - ДЗЗД „А. 2018“
не изпълнява предмета на договора и заданието за проектиране не може да бъде
прието.
По делото е представено писмо рег. № 21-38-486
от 22.01.2020 г. на М.Н.О.чрез Министъра на отбраната изпратено до
представляващия ДЗЗД „А. 2018“, с което поради съществено отклонение от обхвата
на проведена обществена поръчка и сключения договор за изпълнението й и на
основание чл. 36, ал. 1, т. 7 от Договор № ВИ-06-13/20.05.2019 г., се
прекратява същият договор сключен между М.Н.О.и ДЗЗД „А. 2018“ за обект
„1563/Проектиране и изграждане на нови гаражи във в.ф. 24490 - А.“. Изрично е
посочено, че срокът за възстановяване на изплатеното авансово възнаграждение в
размер на 593 208 лева с ДДС е до 24.01.2020 година, като алтернативно
сумата ще бъде усвоена по представения по договора застрахователна полица и
добавък към нея издадена от „Л.и.“ АД. Към писмото е приложена разпечатка от
електронна поща, от което е видно, че на 27.01.2020 година е изпратено писмо от
“R. V.T.”- t.tsvetanova@mod.bg до електронна поща elit.patishta@abv.bg, с което е отбелязано, че приложено се изпраща писмо
изх. №21-38-486/22.01.2020 г., относно прекратяване на договор №
ВИ-06-13/20.05.2019 г., сключен между ДЗЗД „А. 2018“ и Министерство на
отбраната. Видно на същия ден 27.01.2020 година е върнато електронно съобщение
от електронна
поща elit.patishta@abv.bg, с което е потвърдено получаването на писмото.
По делото е представено писмо с рег. № 21-26-5
от 29.01.2020 г.на М.Н.О.отправено до ЗК „Л.и.“ АД. С писмото е направено
искане за плащане по застрахователна полица №00080001/15151910000043. В писмото
е посочено, че министерството, в качеството на бенефициент по застрахователната
полица, декларира, че ДЗЗД „А. 2018“, включващо „Е.П.БГ“ ЕООД и „В.И.“ ООД не е
изпълнило задълженията си към Министерството съгласно Раздел II, чл. 4, ал. 2
от Договор № ВИ-06-13/20.05.2019 г. за обект „1563/Проектиране и изграждане на нови гаражи
във в.ф. 24490 - А.“. С писмото до застрахователя е отправено искане за плащане
на сумата по застрахователната полица, а именно 593 208 лева.
Във връзка с горното писмо на
31.01.2020 г., дружеството застраховател е изпратило писмо до Министерство на
отбраната, с което е посочено, че за изплащане на застрахователната сума е
необходимо да бъде получена допълнителна информация, а именно: на какво се
дължи неизпълнението по договора и на коя част от договора; да бъде предоставен
документ за платен аванс; да бъде изпратена покана за доброволно изпълнение до
изпълнителя; прекратен ли е договорът и от кога; копие на цялата писмена
кореспонденция с възложителя. В писмото изрично е посочено, че информацията е
необходима с оглед преценка основателността на предявената претенция за изплащане
на застрахователното обезщетение, както и че до получаване на изисканите
документи за застрахователя не е налице основание да уважи предявената
претенция.
По делото е представено второ писмо от
04.02.2020 г., изпратено от дружеството застраховател до Министерство на
отбраната, с което е отправено искане за получаване на допълнителна информация.
В писмото е изложено, че след проверка застрахователят е установил, че
процесният договор не е прекратен. Изложени са твърдения, че бенефициентът не е
посочил в какво се състои неизпълнението. Посочено е, че не са представени
доказателства да е поискано възстановяване на платения аванс от изпълнителя на
обществената поръчка. Дружеството застраховател приема, че непредставянето на
поисканите документи индикира разпореждане с обществени средства при липса на
основание, като се очаква от застрахователя да санира подобно действие
посредством възстановяване на сума по застраховка. Изрично е посочено, че до
получаване на изисканите документи за застрахователят не е налице основание да
уважи предявената претенция и да изплати застрахователно обезщетение.
На 19.02.2020 г., М.Н.О.е изпратило
писмо до дружеството застраховател, с което се уведомя същото, че съгласно
„Специалните договорености“ по застрахователната полица, искането за плащане е
единственият документ, въз основа на който застрахователят ще изплаща
обезщетението. В писмото е отбелязано, че за застрахователят не са налице
пречки да изиска от застрахования документи относно сключения договор.
Въз връзка с писмото от 19.02.2020 г.
на 20.03.2020 г., „Л.и.“ АД уведомява писмено Министерство на отбраната, че
прави изричен отказ за изплащане на застрахователно обезщетение, поради
недоказване на претенцията по основание и размер.
От ответната страна по делото е
представено кредитно известие с номер 00000000002 от 27.10.2020 г. към фактура
№ **********/03.06.2019 година с получател М.Н.О.и доставчик ДЗЗД „А. 2018“, за
възстановяване на сума по фактура №**********/03.06.2019 г. в общ размер на
529 848.00 лева с ДДС. Към кредитното известие е приложено и платежно
нареждане от 28.10.2020 г. за сумата от 529 848.00 лева с получател
Министерство на отбраната, с основание за плащането кредитно известие номер 00000000002 от 27.10.2020
г. от
27.10.2020 г. към фактура №**********/03.06.2019 година и задължено лице ДЗЗД „А.
2018“.
При така установената фактическа
обстановка, съдът приема от правна страна следното.
От събраните по
делото доказателства се установява, че между ищеца и ДЗЗД „А. 2018“ е сключен договор за обществена поръчка №
ВИ-06-13/20.05.2019 г. с предмет: „Проектиране и изпълнение на обект
„1563/Проектиране и изграждане на нови гаражи във в. ф. 24490-А.“, по който
ищецът, в качеството си на възложител е предоставил на изпълнителя авансово
възнаграждение в размер на 494 340 лева без ДДС или 593 208 лева с
ДДС, срещу което съгласно условията на договора изпълнителят е сключил
процесната застрахователна полица,
обезпечаваща авансовото плащане чрез покритие на отговорността на
изпълнителя в полза на възложителя. Разпоредбата на чл. 429 от КЗ определя
застраховането на гражданската отговорност като вид
застраховане, при което застрахователят се задължава да плати в рамките на
определената в договора застрахователна сума обезщетението, което застраховният
дължи на третото лице по силата на своята гражданска отговорност, която в
хипотезата на чл. 429, ал. 1,
т. 2 от КЗ произтича от неизпълнение на договорно задължение. Застрахователният риск,
който е покрит е опасността застрахованият да отговаря пред своя контрагент за вредите вследствие
неизпълнение на договорно задължение. Застраховката "Гаранция за изпълнение" е форма на
застраховката гражданска отговорност, която е предвидена като
възможност в Глава XIII, Раздел I от ЗОП, чл. 111 от ЗОП,
съгласно която разпоредба възложителят може да изиска от определения
изпълнител да предостави гаранция, която да обезпечи изпълнението на договора
за обществена поръчка и/или на
авансово предоставените средства по договора. В случая страните са обвързани именно от такъв договор за застраховка
"Гаранция за изпълнение", обективиран в процесната застрахователна полица, по който
застраховател е ответникът, а ползващо се лице от застраховката е ищецът, който
може да търси застрахователното обезщетение директно от застрахователя, на
основание чл. 432, ал. 1 от КЗ. В срока на застрахователно покритие по този
договор е настъпил покрит от застраховката риск, а именно изпълнителят не е изпълнил задълженията си към Министерството съгласно
Раздел II, чл. 4, ал. 2 от Договор № ВИ-06-13/20.05.2019 г. за обект „1563/Проектиране и
изграждане на нови гаражи във в.ф. 24490 - А.“, което е довело до прекратяване
на договора едностранно от възложителя в хипотезата на чл. 36, ал. 1, т. 7 от
договора - поради съществено отклонение от обхвата на проведена обществена
поръчка и сключения договор за изпълнение. Ищецът, в качеството си на ползващо
се от застраховката лице, е предявил своевременно претенцията си пред
застрахователя, която претенция по размер не надвишава застрахователната сума.
Съгласно условията на застраховката искането за плащане следва да е единственият
документ, въз основа на който застрахователят ще изплаща обезщетението.
Отговорността на застрахователя е обусловена от тази на застраховащия, която
възниква по силата на гарантирания договор в резултат от неизпълнението. В този
смисъл полицата „Гаранция за авансовото плащане“ покрива възникването в полза
на застрахования на вземане за връщане на авансово платената сума, когато
такова вземане възникне по гарантирания договор и при необходимите предпоставки
за това, а именно: при неточно или пълно неизпълнение на задължения на
застрахования по договора за обществена поръчка, без да е необходимо това
обстоятелство да бъде реално доказано пред застрахователя. В този смисъл
исканията от страна на застрахователя да бъде представена допълнителна
информация за вида и степента на неизпълнение не съответстват на условията,
договорени с процесната полица, при наличието на които се дължи плащане на
застрахователно обезщетение, съответно непредставянето на такава информация не
е основание да бъде отказано плащане на застрахователно обезщетение. В случая
неизпълнението на ответника се изразява в такова съществено отклонение от
обществената поръчка, което е довело до едностранно прекратяване на договора,
поради което не може да се приеме, че на изпълнителя се дължи каквото и да е
възнаграждение по договора, тъй като дори да е извършвал някакви действия във
връзка с зоговора те са в отклонение на предварително установените параметри на
дължимото, съответно изпълненото в отклонение не може да бъде прието и
използвано от възложителя и размерът на застрахователната сума не подлежи на
редуциране, съгласно клаузата на т. 8 от
специалните договорености. При определяне на размера на дължимото от
застрахователя обезщетение следва да бъде съобразено
и възстановяването от страна на изпълнителя на част от авансово дадената като
възнаграждение по договора сума, а именно сумата от 529848 лева, поради което
искът се явява основателен за сумата от 62360 лева, в който размер е предявен
искът за главницата /след допуснатото от съда изменение в размера на този иск/.
Съгласно застрахователната полица
застрахователят дължи плащане в срок от 15 работни дни от получаване на първото
надлежно искане за плащане от бенефициента, което е съответно на чл. 108, ал. 1
вр. чл. 409 вр. чл. 380 вр. чл. 405 КЗ. Предвид гореизложените мотиви, Съдът приема,
че за надлежно уведомление на застрахователя по тази претенция следва да се счита
изпратеното от ищеца до застрахователя писмо на 29.01.2020 година. Ето защо
ответникът е изпаднал в забава с изтичане на 15 работни дни, считано от
29.01.2020 г., или на 14.02.2020 г., като размерът на дължимата за периода
14.02.2020 г. - 24.08.2020 г. вкл. лихва върху главницата от 62360 лева,
възлиза на 3360.51 лева. Размерът на мораторната лихва за този период е
определен от съда по реда на чл. 162 от ГПК с помощта на онлайн лихвен
калкулатор. Неоснователно е направеното от ответника възражение, че претендираната
от ищеца лихва за забава не се дължи, тъй като задълженията за заплащане на лихви представляват
изрично изключен от покритието на полицата риск. В случая лихвата за забава се търси
от ищеца не като обезщетение за забавено изпълнение на задължение на
изпълнителя по договора за обществена поръчка /именно задължението за заплащане
на такава лихва е изключен риск по застраховката/, а се дължи като обезщетение
за вредите от забавено изпълнение на собственото задължение на застрахователя
да изплати в определения в закона и полицата срок застрахователно обезщетение
на правоимащото лице. Следователно застрахователят дължи на правоимащото лице законна
лихва като обезвреда за собствената си забава, а не за тази на застраховащото
лице.
Предвид изложеното, Съдът намира, че
предявеният иск е основателен за периода от 14.02.2020 г. до 24.08.2020 г. вкл.
и следва да бъде уважен за сумата от 3360.51 лева и отхвърлен за разликата над тази
сума до пълния предявен размер от 34 380.96 лева
При този изход на производството,
ищецът има право на направените разноски, съразмерно на уважената част от
исковете - арг. от чл. 78, ал. 1 от ГПК. В изчисляването на дължимите на ищеца
разноски следва да се включи дължимата от него държавна такса по исковете,
която е в размер на 3869.64 лева. Ответникът не дължи възстановяването на
направените от ищеца разноски за заплатена държавна такса за разликата между
първоначално предявената претенция за главницата и намаления размер на този иск,
тъй като след допускане на поисканото от ищеца изменение в размера на иска за
главницата по реда на чл. 214, ал. 1 от ГПК предмет на делото остава иск за
главница в размер на 62360 лева.
Съгласно чл. 74, изр. 1 от ГПК, при намаление на искането внесената такса не се
връща, съответно няма основание същата да се дължи от ответника на ищеца в
случай, че измененият по размер иск бъде уважен изцяло или частично от съда. На
ищеца се дължат и разноски за осъществената от юрисконсулт защита. Съгласно нормата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, в полза на
юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ,
който предвижда заплащане на възнаграждение съобразено с вида и количеството на
извършената дейност и определено в наредба на Министерския съвет. Съгласно чл.
25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ за защита по дела с
определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 360 лв. Съгласно чл. 25, ал. 2 от Наредбата за заплащането на
правната помощ, за защита по дела с материален интерес над 10 000 лв.,
възнаграждението може да бъде увеличено с до 50 на сто от максимално
предвидения размер по ал. 1. Съдът намира, че в случая дължимото на ищеца
юрисконсултско възнаграждение следва да бъде определено на 200 лева, като не
намира основания за увеличаване на същото в хипотезата на чл. 25, ал. 2 вр. ал.
1 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Така дължимите на ищеца
разноски и юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на уважената част на исковете, възлизат на сумата от 2764.69
лева.
На ответника се
дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената
част на исковете, на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 от ГПК. Съдът намира, че
дължимото на ответника юрисконсултско възнаграждение следва да се определи на
200 лева, съответно ищецът му дължи такова, съразмерно с отхвърлената част на
исковете, в размер на 64.13 лева.
Така мотивиран, Съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „З.к.Л.И.“ АД, ЕИК *****да заплати на М.Н.О.на
Република България, на основание чл. 429, ал. 1, т. 2 вр. чл. 432, ал. 1 от
Кодекса за застраховането, сумата от 62360 /шестдесет и две хиляди триста и
шестдесет/ лева, представляваща застрахователно обезщетение по застрахователен
договор - полица № 00080001/15151910000043/03.09.2019 г., ведно със законната
лихва от 25.08.2020 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „З.к.Л.И.“ АД, ЕИК *****да заплати на М.Н.О.на
Република България, на основание чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и
договорите, сумата от 3360.51 лева /три хиляди триста и шестдесет лева и 51
ст./, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху дължимото застрахователно
обезщетение за периода от 14.02.2020 г. до
24.08.2020 г. вкл., като ОТХВЪРЛЯ
иска в останалата част за разликата до пълния предявен размер от 34380.96 лева.
ОСЪЖДА
„З.к.Л.И.“ АД, ЕИК *****да заплати на
М.Н.О.на Република България, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК,
разноски и юрисконсултско възнаграждение в размер на 2764.69 лева /две хиляди седемстотин
шестдесет и четири лева и 69 ст./.
ОСЪЖДА
М.Н.О.на Република България да
заплати на „З.к.Л.И.“ АД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 3 вр ал.
8 от ГПК, юрисконсултско възнаграждение
в размер на 64.13 лева /шестдесет и четири лева и 13 ст./.
Решението може да бъде обжалвано пред
Софийски апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му.
Съдия: