Решение по дело №97/2023 на Административен съд - Ямбол

Производството е образувано по жалба от С.П.П., ЕГН **********, чрез адв. С. ***, против Отказ за издаване на разрешения за дейности с ОБВВПИ рег.№1679р-7835/27.03.2023г. на Началник РУ-Ямбол в ОДМВР-Ямбол.

Иска се отмяна на отказа като постановен при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на материалния закон. Поддържа се становище за нарушение на чл. 83, ал. 2 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия(ЗОБВВПИ) и чл.35 от Административнопроцесуалния кодекс(АПК), като се сочи, че не са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая и административният орган е постановил отказа по отношение на мотива за самоотбрана, мотивирайки се единствено от извъшената проверка в информационните масиви на МВР без да предостави на П. възможност да представи други доказателства относно твърдяната от него необходимост от самоотбрана. Излагат се конкретни съображения в тази връзка, че с трудов договор от 18.03.2014г. П. е назначен на длъжност организатор охрана в „Технострой инженеринг 99“ АД и част от функционалните му задължения включват задържане, предаване на органите на МВР, както и контрол на експлоатацията на автомобила, комуникационното и навигационното оборудване, специалното оборудване.Нееднократно при проверка на наличното гориво в резервоарите на служебните товарни автомобили и при констатиране на нерегламентирана липса на част от горивото, П. бил заплашван със саморазправа от шофьорите на камиони, в други случаи при проверка на нощни пазачи констатирал, че същите спят на работното си място, след като им казвал, че ще докладва на ръководството, получавал заплахи за нанасяне на побой.Проверяваните от него служители на фирмата не са пристъпили към физическа саморазправа с него, само защото знаят, че е бивш служител на МВР, притежава пистолет за самоотбрана и не знаят в конкретния момент дали пистолета е в него.В друг случай през 2022 година при пътуване с личния си автомобил по магистрала Тракия при спиране на бензиностанция бил обиждан и заплашен с побой от младежи, след като ги предупредил че има законно притежаван пистолет, който видели, младежите се обърнали и си тръгнали.

В съдебно заседание жалбоподателят С.П. П. се явява лично и с адв. С. ***, редовно упълномощен.Жалбата се поддържа по изложените в нея съображения, които се считат за доказани от събраните по делото писмени и гласни доказателства, и може да се направи обоснован извод за наличие на основателна причина, налагаща подновяване на разрешителното за оръжие.Иска се отмяна на процесния отказ, като се присъдят и разноските за адвокатски хонорар и държавна такса.Жалбоподателят П. моли съдът да отмени отказа и да върне преписката на органа за ново разглеждане.

Ответната страна Началник РУ – Ямбол в ОД на МВР – Ямбол, се представлява от главен юрисконсулт З.А., редовно упълномощена, и моли съдът да остави жалбата без уважение. Счита, че издаденият административен акт е законосъобразен. Спазена е процедурата по издаването му. Неоснователно е твърдението на жалбоподателя и на процесуалния му представител, че административният орган е следвало да даде срок за отстраняване на недостатъци в искането, тъй като искането отговаря на законовите условия. Всички документи са били представени.Не се доказва нищо ново в сравнение с това, което административният орган е събрал и установил в хода на административното производство. Не се доказва наличието на каквато и да е реална заплаха за живота и имуществото на жалбоподателя. Всички мотиви са във връзка с неговото служебно положение, като и в това си качество същият не е получавал някакви реални заплахи, които да застрашават неговия живот. Всички проблеми, които има на работното си място, следва да се решат с неговия работодател и според обясненията на жалбоподателя, са предприети стъпки в тази насока.Моли съдът да потвърди отказа като законосъобразен.Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, в случай че същият е над минималния размер и моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

По делото са събрани писмени доказателства, приобщена е в цялост административната преписка по издаване на оспорения административен акт. Жалбоподателят е дал обяснения за причините да иска подновяване на разрешителното.

Като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

Административното производство е започнало по подадено от С.П.П. заявление вх. № 167900-1466 от 01.03.2023 г. до Началника на Първо РУ–Ямбол, с което е отправено искане за издаване на разрешение за носене, съхранение и употреба на късо огнестрелно оръжие– пистолет „Макаров“, калибър 9х18мм с № *****, което е придобил като служител на МВР. Като причина за издаване на разрешението жалбоподателят посочил - за самоотбрана и опазване на личното му имущество. Към заявлението са приложени декларация по чл. 76, ал. 4, т. 2 от ЗОБВВПИ, квитанция за платена такса, електронна справка за съдимост, медицинска бележка, удостоверение за годност за употреба на оръжието, копие на Разрешение № 20180411786 от 28.03.2018г. за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси за тях и приложение към същото, удостоверение от НСС от 15.03.2023г.Видно от доказателствата за заявителя няма данни за обвинения по неприключени наказателни производства, лицето не е осъждано, не се води на диспансерно наблюдение, оръжието се съхранява в металната каса, неподвижно закрепена и снабдена със секретно заключващо устройство.

В съставените по преписката докладни записки (л. 29-32 от делото), е посочено, че П. притежава разрешение за съхранение, носене и употреба на ООБ, валидно до 27.03.2023 г., издадено от РУ-Ямбол, за късо огнестрелно оръжие пистолет „Макаров“, калибър 9х18 с № ******, от извършена проверка в АИФ при ОД на МВР-Ямбол не са установени данни П. да е извършвал противообществени прояви и няма данни за заведени досъдебни производства срещу него, в дома му има създадени условия за съхранение на ООБ.В Докладна записка рег. № 1679р-7834 от 27.03.2023г. е посочено, че за охрана на собствеността могат да се носят оръжия само за служебни цели, а мотивът за самоотбрана е неосноватгелен.

По заявлението Началникът на РУ-Ямбол при ОД на МВР-Ямбол се произнесъл на основание чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ с Отказ за издаване на разрешения за дейности с ОБВВПИ рег.№1679р-7835/27.03.2023г., поради липса на основателна причина, обосноваваща издаване на разрешението. Видно от съдържанието на оспорения отказ, същият е произнесен при цялостно възприемане на изложените в Докладна записка рег. № 1679р-7834 от 27.03.2023г. фактически установявания и направените въз основа на тях изводи. Отказът е съобщен лично на оспорващия на 29.03.2023 г., видно от саморъчно положения върху документа подпис (л. 28).Жалба против отказа е подадена в съда на 07.04.2023 г., въз основа на която е образувано и настоящото съдебно производство.

Жалбоподателят П. дава пред съда обяснения за следното:От 2014г., след като се пенсионирал, започнал работа като „Организатор охрана“ започнал да замерва горивата на автомобилите.Използвал личното си оръжие докато работи като охрана в дружеството. Има разрешително за оръжието, издадено за лична защита. Ходи на работа с него. Започнали да въвеждат за горивата какви количества се зареждат и започнали и заплахите от шофьорите, от машинистите, които са в същата фирма, в която работи. На няколко пъти развивали гайките на джантите на автомобила му, принудил се да махне тазовете на служебния автомобил, защото някой се опитвал да ги охлаби и да катастрофира. Сега не ходи с оръжие на работа, но другите служители не знаят, че няма оръжие. Ходи с чантичката на оръжието и те си мислят, че още има. Има някаква дистанция, когато знаят, че има оръжие.Представя Трудов договор №199/18.03.2014г., сключен с „Технострой инженеринг 99“АД, гр.Ямбол на длъжност „организатор охрана“ и длъжностна характеристика за заеманата длъжност.

При горната фактическа установеност съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена в регламентирания от закона преклузивен срок, от надлежна страна и против акт, подлежащ на съдебен контрол, с оглед на което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата се преценя като неоснователна по следните съображения:

Предмет на осъществявания съдебен контрол е Отказ за издаване на разрешения за дейности с ОБВВПИ рег.№1679р-7835/27.03.2023г. на Началник РУ-Ямбол в ОДМВР-Ямбол, издаден на основание чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ.

Съдът проверява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. За да е законосъобразен един административен акт, е необходимо да са налице в тяхната съвкупност всички изисквания за валидност, а именно: да е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административнопроизводствените правила, да не противоречи на материалноправните разпоредби и да е в съответствие с целта на закона. Липсата на някое от посочените изисквания за законосъобразност опорочават административния акт и предпоставят неговата отмяна.

Съгласно чл. 87, ал. 1 от ЗОБВВПИ в едномесечен срок преди изтичането на срока по чл. 84, ал. 2 лицето, получило разрешение за съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях или разрешение по чл. 81а, подава писмено или по електронен път заявление по образец за подновяване на разрешението до директора на ГДНП на МВР или до съответния началник на РУ на МВР, придружено от документите по чл. 79, 80, чл. 81, ал. 1, т. 4 и ал. 2, 3, 5 и 6 или чл. 81а; удостоверение за годност за употреба на огнестрелното оръжие; документ от стрелбищен комплекс за проведени минимум веднъж за срока на действащото разрешително учебни стрелби по програма, включваща не по-малко от 50 броя боеприпаси за всяко от огнестрелните оръжия по чл. 6, ал. 3, т. 1, вписани в разрешителното. Редът за издаване на разрешение за подновяване на срока е този по чл. 83 от ЗОБВВПИ, към който препраща чл. 87, ал. 3 от същия закон. Съобразно разписаното в чл. 83, ал. 1 от ЗОБВВПИ при постъпване на документите по чл. 76, ал. 3 - 7, чл. 77, 78, 79, 80, 81 и 81а ГДНП на МВР, съответно РУ на МВР, оценява пълнотата и съответствието на подадените документи с изискванията за издаване на разрешение и извършва при необходимост проверка на място на обектите за съхранение. В случая заявлението е било преценено като редовно и са предприети действия за преценка на неговата основателност.

Отказът е издаден от материално и териториално компетентен орган – Началника на РУ-Ямбол в ОДМВР-Ямбол по смисъла на чл. 83, ал. 5 от ЗОБВВПИ. Спазена е предвидената от закона писмена форма и в отказа се съдържат изискуемите реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК - изложени са мотиви от фактическа и правна страна.

По същество съдът намира отказът за обоснован.

Когато заявлението е мотивирано с искане за самоотбрана, следва да е налична опасност от нападение над личността или имуществото, когато би се оказал застрашен животът или здравето на лицето, респ. на членове на неговото семейство. Нуждата за „самоотбрана” следва да е доказана по несъмнен начин.

Разрешението за носене и съхранение на огнестрелно оръжие по своята правна същност е облагоприятстващ административен акт, който органът издава при наличие на установените в закона предпоставки. В чл. 58, ал. 1 от ЗОБВВПИ законодателят е регламентирал материалноправните изисквания, при наличието на които органът по чл. 83, ал. 5 от ЗОБВВПИ е длъжен да откаже издаване на разрешение. Изискванията са два вида – свързани с личността на заявителя (т. 1 – 9 на чл. 58, ал. 1) и свързани с целта, за която се иска разрешението (т. 10). Посочването на основателна причина за издаване, а от там и за подновяване на разрешително е изискване, въведено като задължителен елемент на заявлението на физическо лице с оглед регламентацията на чл. 76, ал. 3, т. 3 ЗОБВВПИ, като в тежест на лицето е да докаже причина, която по несъмнен начин да обосновава издаването на разрешение. От своя страна разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ определя, че разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси не се издават на лице, което няма основателна причина - самоотбрана, ловни цели, спортни цели, културни цели, колекциониране, която по несъмнен начин да обосновава издаването на разрешение. Снабдяването с огнестрелно оръжие в хипотезата на чл. 6, ал. 3, т. 1 ЗОБВВПИ (за самоотбрана) е крайна мярка за опазване на обществено значими блага, поради което в законодателството е установен разрешителен режим, при който за всеки конкретен случай следва да бъде доказана по несъмнен начин нуждата от използването на тази мярка.

Без правно значение за законосъобразността на оспорения акт, е фактът, че на заявителя е издадено предходно разрешително за притежание на огнестрелно оръжие. При всяко сезиране на органа с искане за продължаване на срока на разрешителното, административният орган е длъжен да извърши проверка за липса на отрицателните и за наличие на положителните предпоставки, определени в закона. Обратното би значело разрешението да не е със срок. В подаденото заявление са заявени като необходимост - за самоотбрана и опазване на личното имущество, като органът е изложим мотиви, че не еналице основателна причина за издаване на разрешително за самоотбрана, а за защита на имуществото му(за охрана на собствеността) разрешително може да бъде издадено за служебни цели. Предвид обстоятелството, че през последните пет години не са установени заявителски материали и досъдебни производства, образувани по молби или сигнали от П. за застрашаване на живота му отказът в тази му част е обоснован. Посочената от жалбоподателя конкретна причина, че веднъж при престой на бензиностанция бил обиждан и заплашен с побой от младежи, след като ги предупредил, че има законно притежаван пистолет- младежите се обърнали и си тръгнали, не могат да се приемат като такива с интензитет да застрашат живота и здравето му, съответно и като основателна причина за ползване на огнестрелно оръжие за самоотбрана.

Пред съда заявителят изтъква и друга причина – заради заплахи на работното си място.В случай на необходимост от носене на оръжие от жалбоподателя във връзка с работата му, която се сочи като втора причина за издаване на исканото разрешение, то същото следва да му бъде зачислено по друг ред, съгласно разпоредбата на чл. 94, ал. 1 във връзка с чл. 81, ал. 2 ЗОБВВПИ.

По изложените до тук съображения съдът счита, че обжалваният отказ е законосъобразен, като постановен при липса на съществено процесуално нарушение, и в съответствие с материалния закон.Водещото при решаване на въпроса за издаване на поисканото разрешение е дали спрямо жалбоподателя са налице заплахи с такъв интензитет, които да обосновават носене и употреба на огнестрелно оръжие.Според настоящия съдебен състав такива не се установяват, поради което и изводът на административния орган, че по заявлението не следва да се издаде разрешение, е правилен и съответстващ на целта на закона - не съществува законово задължение за органа при веднъж издадено разрешение задължително да продължава срока му на действие, търсената защита следва да се съразмерна на заплахата за личността на заявителя.

При този изход на спора и предвид правилото на чл. 143, ал. 1 от АПК, в полза на ответната страна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Водим от горното и на основание чл. 173, ал. 2 от АПК, ЯАС, четвърти административен състав

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.П.П., ЕГН **********, чрез адв. С. ***, против Отказ за издаване на разрешения за дейности с ОБВВПИ рег.№1679р-7835/27.03.2023г. на Началник РУ-Ямбол в ОДМВР-Ямбол.

ОСЪЖДА С.П.П., ЕГН **********,****, да заплати на ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР-ЯМБОЛ, гр.Ямбол, ул.“Преслав“ №40, разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100(сто) лева.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния адмнистративен съд на Република България в 14-дневен срок.

	Съдия:	/п/ не се чете