№ 263
гр. Благоевград, 04.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми
септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Татяна Андонова
Членове:Петър Пандев
Крум Динев
при участието на секретаря Мария Стоилова-Въкова
в присъствието на прокурора С. Й. А.
като разгледа докладваното от Крум Динев Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20241200600167 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 313 и следващите от НПК, като е образувано
по подадена от адвокат Р. Ш., в качеството му на защитник на подсъдимия И.
Р. С., ЕГН: **********, жалба срещу Присъда № 19 от 23.11.2023 г. по НОХД
№ 178 от 2023 г. на Районен съд - Г.Д., с която последният е признат за
виновен в това, че на **** г., около 03:35 часа, в град Г.Д. по ул. „Т.А.“,
управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка и модел „Рено
Меган Сценик“ с peг. № ****, с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5
на хиляда, а именно 3,03 на хиляда, установена по надлежния ред съгласно
Наредба № 1 от 19.07.2017 г. - с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“,
с фабричен номер ARPM-0697, проба № 01198 от **** г., след като е бил
осъден с влязла в сила присъда за престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК /с
протоколно определение № 2865/31.08.2018г. на PC - Г.Д. по НОХД 462/2018г.
по описа на съда, влязло в законна сила на 31.08.2018г./ - престъпление по чл.
343б, ал. 2 от НК. С присъдата на И. С. са наложени наказания “лишаване от
свобода” за срок от 8 месеца при първоначален общ режим на изтърпяване,
глоба в размер на 500 лева и лишаване от правоуправление на МПС за срок от
1
една година. Видно от обстоятелствената част на жалбата, присъдата се
атакува в частта, с която са определени така посочените наказания, като се
възразява, че същите са явно несправедливи, тъй като решаващият съд не се е
съобразил със смекчаващите отговорността обстоятелства, а съображенията
му за неприлагане разпоредбата на чл. 55 НК били необосновани. В петитума
на жалбата се иска отмяна на първоинстанционната присъда и връщане на
делото на първоинстанционния съд за отстраняване на процесуални
нарушения, евентуално изменение размера на наложените наказания. С
жалбата доказателствени искания не са направени, като в хода на въззивното
производство нови доказателства не са допускани и приемани, а в етапа на
съдебните прения представителят на държавното обвинение счита жалбата за
неоснователна, като се прави искане присъдата да бъде потвърдена като
законосъобразна.
Окръжен съд - Благоевград, Първи въззивен наказателен състав, след като
съобрази доводите и възраженията на страните в процеса, в пределите на
правомощията си по чл.314, ал.1 от НПК и като провери изцяло правилността
на атакувания акт, намира въззивната жалба на защитника за допустима и
редовна, като е подадена в законоустановения за това срок, от страна с право
да обжалва подлежащ на въззивен контрол съдебен акт. От фактическа страна
тази съдебна инстанция съобрази следното:
И. Р. С., роден на **** г., с ЕГН: **********, с постоянен адрес в с. Б., общ.
Г.Д., ул. “Н.” № 29, е предаден на съд с обвинителен акт, съдържащ
обвинение, че на **** г., около 03: 35 часа, в град Г.Д., по ул. “Т.А.”,
управлявал лек автомобил с концентрация на алкохол в кръвта 3.03 промила,
установена по реда на Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване
концентрация на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества
или техните аналози, а именно с техническо средство “Алкотест Дрегер 7510”,
проба № 01198 от **** г., след като вече е бил осъден с влязла в сила присъда
за престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК - деяние с правна квалификация по чл.
343б, ал. 2 НК. В хода на образуваното първоинстанционно производство било
проведено разпоредително производство, в което съдебният състав, след
изслушване становището на страните в процеса, дал отговор на въпросите,
предвидени в чл. 248, ал. 1 НПК. На 04.09.2023 г. в открито съдебно заседание
съдът дал ход на съдебното следствие и по реда на чл. 276, ал. 1 НПК
представил доклад на страните за основанието, дало повод за образуване на
2
съдебното производство. След реализация на процедурата по чл. 276, ал. 2
НПК, подсъдимият посочил, че разбира обвинението, като ще даде обяснение
на по-късен етап, а останалите страни - представителят на държаното
обвинение и защитникът изразили позиция, че държат на разпит на
свидетелите по делото, като в тази връзка първоинстанционният съд
постановил протоколно определение, с което пренасрочил делото за
изслушване на гласни доказателствени средства. В следващото открито
съдебно заседание, проведено на 23.10.2023 г., подсъдимият, след разясняване
на правата му по чл. 371 НПК, завил, че признава всички обстоятелството по
делото, като желае същото да се разглежда по реда на съкратеното съдебно
следствие, както и че е наясно с последиците от това му действие, поради и
което на основание чл. 372, ал. 4 НПК съдът с определение приел, че ще се
ползва от направеното самопризнание, без да се събират доказателства за
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния. В следващото
проведено заседание, насрочено заради необходимост от приемане актуална
справка за съдимост на подсъдимия И. С., съставът към РС - Г.Д. постановил
протоколно определение, в което приел, че на основание чл. 283 НПК не
следва да се четат писмените доказателства по делото, след което обявил
съдебното следствие за приключено и пристъпил към изслушване на
съдебните прения на страните, а след приключване на този етап от процеса
постановил и атакуваната сега присъда, с която признал подсъдимия за
виновен да е извършил процесното деяние, определяйки му на основание чл.
54, чл. 57, ал. 2, чл. 58а и чл. 343г НК наказание “лишаване от свобода” в срок
от 8 месеца, което да бъде изтърпяно при първоначален общ режим, както и
наказание “глоба” в размер на 500 лева и лишаване от правоуправление на
МПС за срок от една година. В изготвените мотиви на присъдата решаващият
съдебен състав приел, че самопризнанието на подсъдимия се подкрепяло от
събраните на досъдебното производство доказателства, като въз основа на тях
описал приетата от него фактическа обстановка, възприета и от прокурора в
обстоятелствената част на обвинителния документ, като и описал наличните
елементи от обективна и субективна страна, обуславящи съставомерността на
деянието на С. И.ов по престъпление с правна квалификация чл. 343б, ал. 2
НК. В частта за наказанието се мотивирал защо не приема да са налице
хипотезите на разпоредбите на чл. 55, ал. 1 НК, съответно чл. 66, ал. 1 НК,
като след като приел от фактическа страна, че подсъдимият притежава
3
валидно свидетелство за управление на МПС, наложил и наказание по
смисъла на чл. 343г НК.
С оглед на така констатираното развитие на първоинстанционното съдебно
производство и постановения краен съдебен акт по него, настоящата съдебна
инстанция намира атакуваната присъда на Районен съд - Г.Д. за
незаконосъобразна поради допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила при нейното постановяване, като аргументите за това
са следните:
Както бе посочено по-горе, първоинстанционното производство пред Районен
съд - Г.Д. е протекло по реда на Глава двадесет и седма от НПК - съкратено
съдебно следствие, като подсъдимият И. С. е признал изцяло фактите и
обстоятелствата, включени в обстоятелствената част на обвинителния акт -
хипотезата на чл. 371 т. 2 НПК. Основна предпоставка за протичане на
производството по реда на тази диференцирана процедура е именно
посоченото признание, което следва да е дадено след изрично разясняване
правата по чл. 371 НПК на предаденото на съд лице от страна на съда, като
ако съдебният орган констатира, че признанието е дадено доброволно и при
информиран избор на подсъдимия, в присъствието на защитник и при липсата
на отрицателната предпоставка на чл. 369а НПК, и същото се подкрепя от
събраните в досъдебното производство доказателства, съдебният състав
постановява определението си по реда на чл. 372, ал. 4 НПК, че при
постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира
доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт. Съгласно т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 06.04.2009 г. по
тълкувателно дело № 1 от 2008 г. на ОСНК на ВКС, преходът към особените
правила на Глава двадесет и седма от НПК след започнало съдебно следствие
по общия ред е несъвместим със законодателните идеи, вложени в
диференцираната процедура, като нормите на чл. 371 – чл. 373 НПК съдържат
императивни предписания, представляващи отклонение от стандартния модел
на наказателния процес, с които първостепенният съд е длъжен да се съобрази
преди да даде ход на съдебното следствие с прочитането на обвинителния акт.
След започване на съдебното следствие по общите правила при
първоначалното първоинстанционно производство, инициативите за
преминаване към съкратено съдебно следствие по чл. 373, ал. 2 НПК във вр. с
чл. 372, ал. 4 НПК са закъснели, съответно несвоевременно е и решението на
4
съда по този въпрос. Съобразявайки задължителните постановки на това
решение, законодателят е заложил изискването в хода на провеждащото се
разпоредително заседание да се разгледа и въпросът дали са налице основания
за разглеждане на делото по реда на някои от особените правила (чл. 248, ал. 1
т. 4 НПК), за което страните се уведомяват предварително със съобщението за
насрочване на разпоредителното заседание, като ако такива предпоставки са
налице, то законодателната идея е при възможност още в същото съдебно
заседание да бъде даден ход на провеждането на съответната диференцирана
процедура (арг. чл. 248, ал. 5, т. 4 НПК). Разбира се, няма законова пречка това
да се случи и по-късно, но преди започване етапа на съдебното следствие. В
процесния случай определението на първоинстанционния съд, с което обявява
на страните, че делото ще протече по реда на съкратеното съдебно следствие,
е постановено след коментирания в тълкувателното решение срок, а именно
след като съдът вече е дал ход на съдебното следствие по общия за това ред,
докладвал е на страните основанието за образуването на съдебното
производство, а прокурорът е изложил обстоятелствата, включени в
обвинението, като по този начин е нарушил принципа за равнопоставеност на
страните (чл. 12 НПК), осигурявайки право на една от страните да
предопределя развитието на производството, вън от времевите рамки, в които
това би било възможно, обезсмисляйки и идеята за бързина и икономичност,
залегнала в института на съдебното следствие. Ето защо допуснатото
процесуално нарушение като съществено такова - чл.335, ал.2 във вр. с чл.
348, ал.1, т. 2 от НПК, е достатъчно основание за отмяна на присъдата и
връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. На следващо
място, прочитът на мотивите на съдебния акт налага извод, че същите
съдържат единствено бланкетно посочване, че съдът се ползва от
доказателствата от досъдебното производство, които подкрепят направеното
самопризнание, без да бъде направен какъвто и да е анализ в тази връзка.
Действително в случая не се дължи такъв всеобхватен анализ на
доказателствата, какъвто се извършва, когато се касае за процедура, която
протича по общия ред, но от мотивите поне следва да личи извършване на
някаква проверка доколко направеното самопризнание на посочените в
обвинителния акт факти се подкрепя от събраните доказателства и кои
конкретно от тях.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.335, ал.2 от НПК във връзка
5
с чл.348, ал.1, т.2 от НПК, Благоевградският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Присъда № 19 от 23.11.2023 г. по НОХД № 178 по описа за 2023 г.
на РС - Г.Д., като ВРЪЩА делото на този първоинстанционен съд за ново
разглеждане от друг състав на този съд.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6