№ 243
гр. Пловдив, 13.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Катя Ст. Пенчева
Величка П. Белева
при участието на секретаря Мила Д. Тошева
като разгледа докладваното от Вера Ив. Иванова Въззивно търговско дело №
20215001000847 по описа за 2021 година
Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е решение № 260349/22.07.2021 г., постановено по т.д. №
445/2020 г. на ОС-Пловдив, с което е осъдено „З.“АД-гр.С. да заплати на Б. Б.
Б. сумата 60 000 лв., ведно със законна лихва от 15.04.2020 г. до
окончателното плащане, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди – болки и страдания вследствие пътнотранспортно произшествие,
състояло се на 01.02.2018 г. в с.Д., обл.П., причинено виновно при управление
на специален автомобил „Х.“ с рег. № ***, за който автомобил е сключен
договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с
покритие от 18.06.2017 г. до 17.06.2018 г. със застраховател „З.“АД-гр.С.,
както и същото дружество е осъдено да заплати на адвокат Я.Д. Д. сумата 2
330 лв.–адвокатско възнаграждение за производството по т.д.№445/2020 г. по
описа на ОС Пловдив, ТО, XVI състав, на основание чл.38, ал.2 ЗА, а по
сметка на ОС-Пловдив, в полза бюджета на съдебната власт, сумата 2 400 лв.–
държавна такса, и сумата 200 лв.–разноски за експертиза по т.д.№445/2020 г.
по описа на ОС Пловдив, ТО, XVI състав.
Жалбоподателят „З „О.“АД-гр.С. моли решението да бъде отменено
1
като неправилно по съображения, изложени във въззивната жалба от
23.08.2021 г. Като ответник в производството пред окръжния съд оспорва
исковете като неоснователни. Не заявява искане за събиране на нови
доказателства във въззивното производство. Претендира за присъждане на
разноски.
Ответникът по жалбата Б. Б. Б. моли тя да бъде отхвърлена като
неоснователна по съображения, изложени в писмено становище от 29.11.2021
г., представено за съдебното заседание на апелативния съд на 1.12.2021 г.
Като ищец в производството пред окръжния съд предявява с искова молба от
20.07.2020 г. обективно кумулативно съединени искове с правно основание
чл. 432,ал.1 от КЗ и чл. 86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника „З „О.“АД-
гр.С. да му заплати сумата 60 000 лв. като обезщетение за претърпени от него
неимуществени вреди за понесени болки и страдания и свързаните с това
неудобства вследствие на уврежданията, настъпили при и в резултат на ПТП
на 1.02.2018 г. по вина на водача А.Я.К. при управлението от него на
сметосъбиращ автомобил „Х.“ с рег. № ***, застрахован по застраховка
„Гражданска отговорност“ при ответното застрахователно дружество, което
обезщетение се претендира пряко от застрахователя от ищеца като увредено
лице, спрямо което застрахованият е отговорен, ведно със законната лихва
върху сумата от 15.04.2020 г. Не заявява искане за събиране на нови
доказателства във въззивното производство. Претендира за присъждане на
разноски за въззивното производство.
Пловдивският апелативен съд провери законосъобразността на
обжалваното решение съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК и във връзка
с оплакванията и исканията на жалбоподателя, прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и намери за установено
следното:
Безспорно е между страните, че на 1.02.2018 г. е настъпило ПТП с
участието на автомобил „Х.“, управляван от А.Я.К., при което е пострадал
ищецът Б.Б.. Не се спори понастоящем между страните, че виновен за това
ПТП водач е А.К., който е нарушил правилата за движение по пътищата и е
причинил по непредпазливост телесна повреда на ищеца. Не се спори между
страните, че за водача на посочения по-горе автомобил К. е имало сключена
застраховка за гражданска отговорност на автомобилистите при ответното
2
застрахователно дружество. Безспорно е, че от ищеца на 26.02.2020 г. е
отправено до ответното застрахователно дружество искане за изплащане на
обезщетение за понесени от него неимуществени вреди, представено в копие
с исковата молба. Безспорно е, че ответното дружество е отказало
изплащането на обезщетение с писмо от 26.05.2020 г. и че преди датата на
подаването на исковата молба 20.07.2020 г. на ищеца не е било изплатено
обезщетение от застрахователното дружество.
Твърдението на ищеца, заявено с исковата молба, е, че в резултат на
настъпилото по вина на водача К. ПТП са му причинени уврежданията,
посочени в исковата молба – фрактура на лява подбедрица (счупване на
тялото на тибията вляво), поради което той е бил хоспитализирал за периода
от 1.02.2018 г. до 12.02.2018 г. и е претърпял оперативно лечение, - и той е
претърпял силни болки и страдания за първи месец след увреждането.
Твърди, че след изписването от болница е трябвало да не натоварва левия
долен крайник за срок от 45 дни и е провеждал в дома си медикаментозна
терапия. Твърди, че е изпитвал сериозни затруднения при движението на
левия долен крайник, не е можел да стъпва на него за продължителен период
от време, поради което се е изменила цялостната му походка и това е довело
до допълнителни усложнения. Твърди, че в продължение на повече от 7
месеца фрактурата в областта на долен ляв крайник не е успяла да зарасне.
Твърди, че през възстановителния период той е посещавал редовни
медицински прегледи и се е лекувал в домашни условия според
предписанието на лекуващите лекари. Твърди, че на 20.08.2018 г. е приет
повторно в лечебно заведение, на 22.08.2018 г. е извършено оперативно
отстраняване на поставените импланти и след няколко дни е изписан. Твърди,
че поради трудното му възстановяване се е наложило за продължителен
период от време той да преустанови работните си ангажименти, по повод на
което е бил освидетелстван с три броя решения на ТЕЛК. Твърди, че
продължителният възстановителен период му се е отразил особено негативно,
тъй като за период от близо година е бил поставен в положение, при което
трудно се е справял с посрещане на ежедневните си нужди като хранене,
обличане, самообслужване, къпане, за които е разчитал на помощта на близки
и приятели. Твърди, че предвид полученото травматично увреждане е
изпитвал силни болки не само при вървене, но и при пълен покой, в легнало и
седнало положение, като и до момента ходи с помощта на патерица. Твърди,
3
че изпитва страх и уплаха от случилото се и въпреки отминаването на
първоначалния шок споменът от инцидента ще остане в съзнанието му.
Затова претендира за присъждането на обезщетение в размер на 60 000 лв.
ведно със законната лихва от датата на отказа за изплащане на
застрахователното обезщетение 15.04.2020 г.
С подадения на 8.09.2020 г. отговор на исковата молба ответното
застрахователно дружество оспорва изцяло исковете. Оспорва вината на
водача К. и наличието на причинно-следствена връзка между твърдените
вреди и твърдения инцидент. Твърди наличие на съпричиняване на
вредоносния резултат от пострадалия Б., защото описаните в исковата молба
обстоятелства не кореспондират на действителното поведение на
пострадалия, тъй като стъпенката, на която е седял ищецът, е останала
невредима при настъпването на процесното събитие, а ищецът безотговорно е
скочил от стъпенката и не се е намирал върху нея в момента на сблъсъка, а
ако той не е скочил от процесното МПС е нямало да претърпи твърдените
наранявания. Твърди, че затова е наличие на основание за намаляване на
размера на застрахователното обезщетение съгласно чл. 51,ал.2 от ЗЗД.
Оспорва твърдението на ищеца, че за него като пострадал са възникнали
всички описани в исковата молба като вид и характер вреди, както и тяхната
продължителност. Оспорва размера на иска като прекомерно завишен, в
противоречие с принципа за справедливост по чл. 52 от ЗЗД. Оспорва
претенцията за лихва, включително относно началния момент на
изчисляването й.
С обжалваното съдебно решение окръжният съд приема, че са налице
основанията за ангажиране на отговорността на застрахователя. Съдът
посочва, че съгласно влязлото в сила споразумение по НОХД №7472/2018 г.
на РС-Пловдив водачът К. виновно е извършил противоправно деяние, като
при управлението на специалния автомобил е нарушил правилата за
движение по пътищата, с което е предизвикал настъпването на процесното
ПТП, довело и до увредите на ищеца. Съдът преценява, че е неоснователно,
недоказано възражението на ответника за наличие на допринасяне от страна
на ищеца за настъпилия резултат като е скочил от стъпенката на автомобила и
с това се е увредил, а според заключението на САТЕ при такъв механизъм
биха се получили различни травми и най-вероятен е именно описаният от
4
ищеца в исковата молба механизъм – кракът му е бил притиснат от
стъпенката на автомобила, която при удар в съседна сграда се е счупила.
Съдът преценява, че ищецът в резултата от деликта е претърпял
неимуществени вреди с голям интензитет и продължителност, левият му крак
е бил обездвижен за период от около година, според вещото лице ищецът е
бил с патерици почти цяла година, като болките са били с изключително
голям интензитет при удара и първоначалния период на престой в
болничното заведение, а така също и след всяка от двете оперативни
интервенции. Съдът установява, че болките са затихвали бално, като и
понастоящем са налице остатъчни оплаквания от болка в съседни тъкани,
които също се дължат на инцидента, ходенето на ищеца е самостоятелно, но е
налице трайно накуцване поради увреждането на съседни тъкани,
възстановителният процес е протекъл бално заради самия характер на
травмата и мястото на увреждане, а не поради други причини, ищецът не е
100% възстановен и няма да бъде, тъй като според експерта при този вид
травми има поне 15% невъзстановяване за цял живот.Съдът установява и че
ищецът не работи и е с 90% трайно намалена работоспособност, част от която
се дължи на процесната травма, както и че в периода на възстановяването, в
който ищецът се е придвижвал трудно и с помощта на патерици, той е живеел
сам и е имал множество неудобства и затруднения във връзка с обичайните
ежедневни дейности, разчитал е изцяло на чужда помощ по отношение на
придвижване, изхранване, изживял е негативни физически и психически
усещания. Затова съдът преценява, че справедливото обезщетение за ищеца е
в размер на 60 000 лв. Относно началната дата на дължимост на законната
лихва съдът приема, че тя е 26.02.2020 г.-датата на предявяване на
застрахователната претенция от ищеца, като следва да се присъди от датата,
от която е поискано с исковата молба – 15.04.2020 г.
С въззивната жалба жалбоподателят твърди, че неправилно съдът не е
приел наличие на основание по чл. 51,ал.2 от ЗЗД поради съпричиняване от
страна на ищеца на вредоносния резултат, а именно на претърпените болки и
страдания, защото съгласно приетата по делото СМЕ ищецът е получил
закрито счупване на лявата голямопищялна кост и охлузване на кожата на
същото място, бил е поставен интрамедуларен пирон и крайникът е бил
имобилизиран, вследствие на което ищецът е бил обездвижен за около един
месец, след това е започнал да се движи, използвайки патерици, оплаквал се е
5
от болки в областта на лявото коляно, като експертът е установил, че тези
болки биха отшумели, ако са били проведени амбулаторно или санаториално
физиотерапевтични процедури, а не е изваден и интрамедуларния пирон,
което също причинява дискомфорт на пострадалия, липсват данни за
провеждането на рехабилитация или възстановителни мероприятия, а се е
установило, че след свалянето на гипсовата имобилизация винаги се
назначава рехабилитация, което и в случая е направено съгласно писмените
доказателства по делото и непровеждането на такава се дължи изцяло на
избора на пострадалия и ако е била проведена такава ищецът е нямало да
търпи толкова силни болки и страдания. Твърди и че размерът на
присъденото обезщетение е неоснователно завишен, защото е установено
съгласно доказателствата, че степента на намалена работоспособност е
определена след претърпян инфаркт на миокарда през 2018 г. без причинно-
следствена връзка с процесното събитие, поради което не би могло да
ангажира отговорността на застрахователя. Твърди, че окръжният съд не е
обсъдил при постановяването на решението всички обстоятелства, които се
преценяват за определяне на справедливото обезщетение – възрастта на
пострадалия към момента на произшествието, цялостното отражение на
събитието върху здравето и живота му, броя и характера на получените
травми, интензитета и продължените по повод на тях болки, страдания и
неудобства, обществено-икономическите условия в страната към момента на
настъпване на вредите, размера на МРЗ към момента на настъпване на
процесното събитие. Затова моли решението на бъде отменено и исковете да
бъдат отхвърлени, евентуално, да бъде присъдено обезщетение в значително
по-нисък размер.
Становището на ответника по жалбата е, че са наведени оплаквания, от
които не става ясно в какво точно се изразява съпричиняващото поведение на
ищеца и как то е обусловило настъпването на вредите, като с оглед
установения механизъм на ПТП няма данни ищецът сам да е създал
предпоставки и условия за собственото си увреждане, тъй като той е
обслужвал дейността на камион по сметосъбиране, чийто водач е загубил
управлението над МПС, допуснал е същото да се движи неконтролируемо по
улица с наклон, при което товарното МПС е затиснало левия крак на
работника-ищец, поради което не се наблюдава противоправно поведение на
работника Б. и се явяват правилни мотивите на окръжния съд за липса на
6
съпричиняване. Относно размера на присъденото обезщетение заявява, че
окръжният съд е отчел всички относими обстоятелства и критерии за
определянето му, като е отчел, че пострадалият е бил с патерици поне една
година след ПТП, а понастоящем походката му има порок-има видимо
накуцване, пълно възстановяване на функционалността на крайника няма да
настъпи, като е налице дефицит в движенията от около 15%, при което съдът
е преценил не само интензивния период на страданията, но и медицинската
прогноза за отшумяване на последиците от травмата, според която ищецът е с
трайно увредена подвижност, който факт е констатиран и от ТЕЛК.
Съгласно разпоредбата на чл. 51,ал.1 от ЗЗД, при непозволено
увреждане обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането, като съгласно чл. 51,ал.2 от ЗЗД
ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението
може да се намали. Съгласно нормата на чл. 52 от ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Съгласно
разпоредбата на чл. 432,ал.1 от КЗ, увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на
изискванията на чл. 380 от КЗ. Ищецът Б.Б. е лице, пострадало при ПТП на
1.02.2018 г., което е причинено от водача А.К. при управление на специален
сметосъбиращ автомобил „Х.“ с рег. № ***. Безспорно е, че съгласно
застрахователна полица за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите за отговорността на водача К. за причинени вреди при
управлението на това МПС е бил надлежно сключен застрахователен договор
именно с ответното дружество. Видно от представеното от ищеца в копие с
исковата молба споразумение, одобреното от наказателния съд на 30.11.2018
г., обвиняемият А.К. е признат за виновен в това, че на 1.02.2018 г. в с.Д. при
управлението на горепосочения специален автомобил е нарушил правилата за
движение по пътищата, а именно на чл. 20,ал.1 и ал.2 от ЗДвП, и по
непредпазливост е причинил телесни повреди на повече от едно лице (на две
лица), едното от които е Б.Б., на когото е причинена средна телесна повреда,
изразяваща се в счупване на тялото на лявата голямо-пищялна кост, довело до
трайно затрудняване движенията на левия долен крайник, и на К. е наложено
наказание. Несъмнено е, че съгласно разпоредбата на чл. 300 от ГПК така
одобреното с влязлото в сила определение на наказателния съд споразумение
7
е задължително за гражданския съд, който разглежда гражданските последици
от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца. Следователно ищецът е установил
наличието на виновно противоправно деяние, в причинно-следствена връзка с
което му е причинена неимуществена вреда от лице с валиден договор по
застраховка „ГО“ с ответното застрахователно дружество.
От страна на застрахователното дружество като ответник в
производството пред окръжния съд е надлежно заявено с отговора на
исковата молба от 8.09.2020 г. възражение по чл. 51, ал.2 от ЗЗД за
допринасяне от ищеца като пострадало лице за настъпването на вредите,
което да е основание за намаляване на дължимо обезщетение. Възражението
се основава на едно конкретно твърдение и то е, че ищецът безотговорно е
скочил от стъпенката и не се е намирал върху нея в момента на сблъсъка, а
ако той не е скочил от процесното МПС е нямало да претърпи твърдените
наранявания, съответно, затова дружеството-ответник твърди, че е налице
основание за намаляване на размера на застрахователното обезщетение
съгласно чл. 51,ал.2 от ЗЗД. Във въззивната жалба на първо място се заявява
оплакване за неправилност на обжалваното съдебно решение, защото
окръжният съд е приел да не е налице съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалия, без да отчете посочените в жалбата
обстоятелства, а именно, че болките на ищеца биха отшумели, ако са били
проведени амбулаторно или санаториално физиотерапевтични процедури, а
не е изваден и интрамедуларния пирон, което също причинява дискомфорт на
пострадалия, липсват данни за провеждането на рехабилитация или
възстановителни мероприятия, а се е установило, че след свалянето на
гипсовата имобилизация винаги се назначава рехабилитация, което и в случая
е направено съгласно писмените доказателства по делото и непровеждането
на такава се дължи изцяло на избора на пострадалия и ако е била проведена
такава ищецът е нямало да търпи толкова силни болки и страдания.
Възражение за съпричиняване с оглед на така посочените във въззивната
жалба обстоятелства обаче пред окръжния съд не е било заявено от ответника,
съответно, то не е било предмет на спора и затова окръжният съд не е
разглеждал и не се е произнасял по такова възражение, поради което
заявеното от жалбоподателя оплакване за неправилност на това основание на
решението на окръжния съд е очевидно неоснователно. Възражението за
8
съпричиняване несъмнено не се изразява само в изявление, че е налице
поведение на пострадалия, което да е основание за приложение на нормата на
чл. 51,ал.2 от ЗЗД, а следва да се посочи конкретно какво е това поведение,
съответно, какви конкретно са обстоятелствата, на които ответникът основава
своята претенция за намаляване на обезщетението. Приложението на
правилото на чл. 51,ал.2 от ЗЗД е обусловено от наличието на причинна
връзка между вредоносния резултат и поведение на пострадалия, с което той
обективно е създал предпоставки и/или възможност за настъпване на
увреждането, поради което приносът трябва да е конкретен – да се изразява в
извършването на определени действия или въздържане от такива от страна на
пострадалото лице, както и да е доказан, а не хипотетичен и предполагаем,
поради което обстоятелствата, които навежда страната и на които основава
възражението си по чл. 51,ал.2 от ЗЗД, също трябва да са конкретни. След
като ответникът в хода на производството пред окръжния съд е заявил
единствено възражение за съпричиняване от страна на ищеца на вредните
последици с оглед негово поведение в момента на ПТП (което възражение е
прието за неоснователно от окръжния съд), той съгласно нормата на чл. 370
от ГПК не може да заявява ново възражение за съпричиняване в
производството пред въззивния съд, нито да основава свое оплакване за
неправилност на решението на окръжния съд на твърдения, сочещи според
него на наличие на съпричиняване, каквито не е заявил пред окръжния съд. В
случая след подаването на отговора на исковата молба от страна на ответника
и до приключването на разглеждането на делото в съдебното заседание на
13.07.2021 г. ответникът не е заявявал възражение за съпричиняване,
основано на посочените в жалбата обстоятелства и твърдения. В първото по
делото съдебно заседание на 23.02.2021 г. от страна на ответното дружество
изрично е заявено, че възражението за съпричиняване, както са посочили, се
изразява в това, че пострадалият не е стоял на въпросната стъпенка, а е скочил
от нея преди удара. Едва в писмената защита, получена в съда на 22.07.2021
г., на която дата е постановено и обжалваното съдебно решение, се заявява,че
е налице съпричиняване по смисъла на чл. 51,ал.2 от ЗЗД по отношение на
липсата на проведено лечение и рехабилитация от ищеца. Несъмнено е обаче,
че възражението би могло да бъде заявено при определени предпоставки (ако
се основава на обстоятелства, които страна не е могла да узнае и посочи
своевременно, съответно, да ангажира доказателства за установяването им)
9
само до момента на приключването на съдебното дирене пред окръжния съд,
но не след приключването на устните състезания в писмена защита, нито в
производството пред въззивния съд. При тези обстоятелства не би могло сега
от апелативния съд да се извършва преценка дали е налице съпричиняване от
страна на ищеца на вредоносния резултат с оглед посоченото във въззивната
жалба за първи път като съпричиняващо негово поведение, а решението на
окръжния съд не може да бъде прието за неправилно поради твърдение на
жалбоподателя за наличие на съпричиняване, каквото не е било заявено пред
окръжния съд и затова не е било и разглеждано от първоинстанционния съд.
Установява се следователно, че е неоснователно оплакването на
жалбоподателя за неправилност на решението на окръжния съд поради
неправилно отхвърляне на приложението на разпоредбата на чл. 51,ал.2 от
ЗЗД с оглед твърдяно от жалбоподателя наличие на съпричиняване от ищеца
на вредоносния резултат поради непроведено от ищеца рехабилитационно
лечение за възстановяването му с амбулаторно или санаториално-
физиотерапевтични процедури.
Съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди следва да се определя по справедливост и да
възмездява претърпените от пострадалия Б.Б. болки, страдания и неудобства.
Видно от заключението на СМЕ от 4.02.2021 г., изготвено от в.л. доктор Д.М.,
прието в съдебното заседание на окръжния съд на 23.02.2021 г., ищецът при
ПТП на 1.02.2018 г. е получил закрито счупване на лявата голямопищялна
кост и охлузване на кожата на същото място, приет е в болница, опериран е по
спешност за открито наместване на фрагментите с вътрешна фиксация-
интрамедуларен заключващ пирон, проведена му е антибиотична,
антикоагулантна и болкоуспокояваща терапия, изписан е на 12.02.2018 г. за
домашно лечение с указание да ходи с две патерици без да стъпва на
оперирания крак за срок от 45 дни, поради забавена консолидация е
хоспитализиран повторно след 6 месеца на 20.08.2018 г. за отстраняване на
част от металните тела (отключване на пирона откъм подколянната му
област), изписан е на 24.08.2018 г. с указание конците да се свалят на 14-я
ден, преглеждан е многократно амбулаторно от ортопед-травматолог,
извършени са контролни прегледи и рентгенографии, при които се установява
недостатъчно калусообразуване, бил е в отпуск по болест след решение на
ТЕЛК за период от 240 дни, след което е представен на ТЕЛК за определяне
10
на инвалидност, с ЕТ на ТЕЛК от 10.12.2018 г. му е определена 50% трайно
намалена работоспособност за 1 година, а с ЕР от 28.08.2019 г. – 90%
инвалидност за период от 1 година, няма данни ищецът да е провеждал
рехабилитационни курсове. Видно от същото заключение, при прегледа на
ищеца от вещото лице на 8.08.2019 г. се установява, че фрактурата е напълно
зараснала, ищецът се придвижда без помощни средства, с накуцваща,
отбременяваща походка с левия крак, оплаква се от болки в ляво коляно при
влошаване на времето и по-продължително натоварване. Видно от същото
заключение, травмата е довело до трайно затруднение на движенията на ляв
долен крайник за повече от 1 година, причинена е била болка със силно
изразен характер, травмата е довела до болеви усещания, които са намалявали
бално с времето, техният интензитет е бил най-силен по време на травмата и
непосредствено след извършените оперативни намеси, болка ищецът изпитва
и в момента на прегледа, като се смята, че тя би отшумяла след провеждане
на амбулаторно или санаториално-физиотерапевтични процедури и
оперативно отстраняване на интрамедуларния пирон. Видно от дадените от
вещото лице М. обяснения при приемането на заключението от окръжния съд
в съдебното заседание на 23.02.2021 г., в решенията на ТЕЛК счупването е
отчетено за определянето на процента нетрудоспособност, ищецът е бил
почти година на патерици, това се обуславя от механизма на травмата и от
мястото на тялото, като е характерно поне 15% и повече незарастване при
удар на това място поради начина на хранене на кръвоносните съдове и
липсата на меки тъкани на подбедрицата, травмата е директна, фрактурата е
напречна, а такава напречна фрактура зараства най-трудно, ако се премахне
пирона и проведе раздвижване на колянната става ще има по-добър резултат
от сегашния, счупването е приключило, фрактура отдавна няма, накуцва от
съседните стави, което е следствие от произшествието, прекарва се пирон
през ставата, ищецът не е ходил на рехабилитация, удължава се периодът на
възстановяване, препоръчително е да се извади пирона, но това е по желание,
препоръчителна е рехабилитация, вещото лице предполага, че ако ищецът е
бил провел рехабилитация, е щял да бъде по-добре. Видно от показанията на
свидетеля Н.Ш.С., разпитан в съдебното заседание на окръжния съд на
23.02.2021 г., съсед на ищеца и син на другия пострадал при ПТП работник,
ищецът след катастрофата бил опериран в болница, бил там 10 дни на легло,
неподвижен, при изписването бил на патерици, неподвижен, след това в къщи
11
един месец му било трудно да отиде до тоалетна и да извършва домашната си
дейност, бил на легло за около 1 месец, живее сам и съседи и познати ходели
да му помагат, раздвижването му било трудно, след първия месец бил на
патерици, след консултации и преглед му казали полека-лека да започне да
стъпва на крака и с негови сили започнал полека да пристъпва, така започнал
да ходи, 2-3 месеца бил с патерици, било му много трудно, оплаква се от
болки, ищецът вече не работи. Видно от заключението на комплексната СМЕ
и САТЕ от 31.05.2021 г., изготвено от вещите лица инж. В.С. и д-р Д.М.,
прието в съдебното заседание на окръжния съд на 13.07.2021 г., от
представената медицинска документация е видно забавяне на остеогенезата
(зарастване), т.нар. забавено срастване, от което се забавя и целия
оздравителен и възстановителен процес впоследствие, това се дължи на
механизма на получаване, а именно директна травма в областта на
подбедрицата, и на топографско-анатомичното място, а именно област с
намалено кръвоснабдяване и липса на меки тъкани по предната част на
подбедрицата, липсват данни ищецът да е провеждал рехабилитационни и
възстановителни мероприятия. Видно от представените от ищеца в копия с
исковата молба две експертни решения на ТЕЛК, на 10.12.2018 г. на ищеца е
определена 50% трайно намалена работоспособност поради общо заболяване
(хронична исхемична болест на сърцето, понесен ИМ през ноември на 2018
г.) и счупване на тялото (диафаза) на тибията, а на 28.08.2019 г. му е
определена 90% трайно намалена работоспособност поради същите
заболявания.
Установява се от горепосочените доказателства, че ищецът (роден на
3.02.1953 г.) към момента на ПТП е бил на 65 години, бил е опериран в
болница веднага след ПТП, изпитвал е силна болка, престоят там бил 11 дни,
след това ищецът продължил да се възстановява в дома си, не можел да се
обслужва сам, не е можел да стъпва на оперирания крак за срок от 45 дни,
придвижвал се е с патерици, болките били непрекъснати, вторият престой в
болница за втората операция е бил 3 дни, също е изпитвал силни болки, бил е
в отпуск по болест 240 дни, инвалидизиран е, фрактурата понастоящем е
напълно зараснала, ищецът се придвижва без помощни средства, с накуцване.
Тези увреждания са в пряка причинна връзка с травмата от ПТП и са довели
до продължително (около една година) и продължаващо затруднение в
движението на левия крак (накуцване), това затруднение не се установява да
12
има изгледи да бъде преодоляно, от възникване на травмата пострадалият
изпитва болки и страдания с различна интензивност. Установява се, че
въпреки дългият процес на възстановяване, възстановяване на физическото
състояние на ищеца в предишния, преди катастрофата, вид не е настъпило.
Обстоятелството, че ищецът след настъпването на ПТП е трябвало да понесе
двете оперативни интервенции и да търпи болките, с които те са съпроводени,
както и накуцването вследствие на травмата, несъмнено му е причинило
сериозен дискомфорт, променило е начина му живот, ежедневието му,
влошило е качеството му на живот. Ищецът е трябвало да бъде подпомаган от
съседи и познати за справяне с ежедневието му, тъй като живее сам, което
несъмнено му е създало допълнителни притеснения. С оглед на
обстоятелството, че е човек на вече значителна възраст, необходимостта да
получава такава помощ е допълнително травмираща. Ищецът Б.Б. към
момента на ПТП е работел, но с оглед полученото увреждане след
настъпването му той не е можел, не е бил в състояние да работи, като има
установена и вследствие на увреждането от ПТП трайна нетрудоспособност.
В заключението на СМЕ от 4.02.2021 г. вещото лице посочва, че изпитваната
и в момента болка от ищеца би отшумяла след провеждане на амбулаторно
или санаториално-физиотепавтични процедури и оперативно отстраняване на
интрамедуларния пирон, т.е. тя би могло да отшуми занапред и така
евентуално да намалеят само болковите усещания на ищеца. Следва да се
отчете, че при влошеното с оглед на инвалидизирането здравословно
състояние на ищеца несъмнено за него представлява затруднение да
провежда подобни процедури и да се подложи отново на оперативно лечение
с цел намаляване за в бъдеще на изпитваните болки. Общественото разбиране
за справедливост изисква толкова тежки и продължителни страдания да бъдат
обезщетени надлежно, с определяне на обезщетението в по-висок размер.
Взимайки предвид характера на деянието и степента на вината (нарушение по
непредпазливост на изисквания на ЗДвП, при което нарушение на правилата
за движение е причинено на работника-ищец тежко физическо увреждане под
формата на средна телесна повреда) на водача К. и при отчитане на вида и
степента на увреждането (причинени силни и трайни физически болки и
страдания, за дълъг период от време, две операции, затруднения в
придвижването след тях, продължаващи болки, ненастъпило и до момента
пълно възстановяване на движението на десния крак, накуцване), на по-
13
високата възраст на пострадалия Б. (към момента на ПТП на 65 години),
последиците от деянието (силни болки, сериозен физически дискомфорт,
невъзможност за полагане на труд за значителен период, значително
влошаване на начина и на качеството на живот на ищеца), на претърпените
силни болки, сериозни и продължителни неудобства, съдът сега също, както
окръжният съд, приема, че размерът на обезвреда при условията на чл. 52 от
ЗЗД следва да се определи на сумата 60 000 лв., както основателно
претендира ищецът, която сума е съобразена и със социално-икономическата
обстановка към 1.02.2018 г., когато минималната работна заплата в страната е
била 510 лв., а лимитът на отговорността на застрахователя по застраховката
„Гражданска отговорност“ съгласно чл. 492 от КЗ е бил в размер на
10 000 000 лв. за неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно
увреждане или смърт за всяко събитие, независимо от броя на пострадалите,
като и с оглед на икономическата конюнктура в страната няма основания да
се приеме, че обезщетението следва да бъде в нисък размер. Неоснователно е
следователно заявеното оплакване във въззивната жалба на ответното
застрахователно дружество за определяне от окръжния съд на завишен
размер на обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди.
Установява се, че подадената въззивна жалба е неоснователна и следва
да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение на окръжния съд
следва да бъде потвърдено изцяло.
От страна на ответника по жалбата се претендира за присъждане на
разноски – адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38,ал.2 от ЗА,
ведно с ДДС. Видно от представения със становището от 29.11.2021 г.
договор за правна защита и съдействие от 11.11.2021 г., защитата на
ответника по жалбата е осъществена от адвокат Я.Д. безплатно на основание
чл. 38,ал.1,т.2 от ЗА. Тъй като в случая не е осъществено процесуално
представителство в съдебното заседание на апелативния съд, то съгласно чл.
9,ал.1 във вр. с чл. 7,ал.2,т.4 от Наредба №1/9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения минималното адвокатско
възнаграждение за защита на ответника по жалбата за въззивното
производство, осъществена чрез изготвянето на писмено становище по
въззивната жалба, е в размер на 1747,50 лв. Затова в тежест на жалбоподателя
и в полза на адвокат Я.Д. Д. следва да се присъди сумата 1747,50 лв. за
14
адвокатско възнаграждение.
С оглед на гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260349/22.07.2021 г., постановено по т.д.
№ 445/2020 г. на ОС-Пловдив, с което е осъдено „З.“АД-гр.С. да заплати на Б.
Б. Б. сумата 60 000 лв., ведно със законна лихва от 15.04.2020 г. до
окончателното плащане, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди – болки и страдания вследствие пътнотранспортно произшествие,
състояло се на 01.02.2018 г. в с.Д., обл.П., причинено виновно при управление
на специален автомобил „Х.“ с рег. № ***, за който автомобил е сключен
договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с
покритие от 18.06.2017 г. до 17.06.2018 г. със застраховател „З.“АД-гр.С.,
както и същото дружество е осъдено да заплати на адвокат Я.Д. Д. сумата 2
330 лв.–адвокатско възнаграждение за производството по т.д.№445/2020 г. по
описа на ОС Пловдив, ТО, XVI състав, на основание чл.38, ал.2 ЗА, а по
сметка на ОС-Пловдив, в полза бюджета на съдебната власт, сумата 2 400 лв.–
държавна такса, и сумата 200 лв.–разноски за експертиза по т.д.№445/2020 г.
по описа на ОС Пловдив, ТО, XVI състав.
ОСЪЖДА „З „О.“АД-гр.С., ул.“С. С.“7,ет.5, ЕИК *** да заплати на
адвокат Я.Д. Д. от САК, ЕГН ********** от гр. С., ул.“А.“36,ет.2 сумата
1 747,50 лв. – адвокатско възнаграждение за защитата на ответника по
въззивната жалба Б. Б. Б. във въззивното производство пред апелативния съд.
Решението може да се обжалва при условията на чл. 280 от ГПК пред
Върховния касационен съд – гр. С. с касационна жалба в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15