№ 1127
гр. София, 15.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА
при участието на секретаря МОНИКА В. АСЕНОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско
дело № 20211110140125 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на М. Т. М. , с която
срещу „Джи Ай Груб“ ЕООД се предявяват искове, както следва: с правно
основание чл. 344, ал.1, т. 1 от КТ за отмяна на уволнението извършено със
заповед № 205/26.09.18г. на ответника, с която трудовото правоотношение е
прекратено на осн. чл. 325, ал.1, т.1 КТ ,за възстановяване на ищеца на
заеманата до уволнението длъжност „общ работник“ на основание чл. 344,
ал.1, т. 2 от КТ и с правно основание чл. 344, ал.1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ за
заплащане на обезщетение за оставане без работа в резултат на незаконното
уволнение за периода от 26.09.2018г. до 26.03.2019г. в размер на 3078,36лева/
след направено изменение на иска/.
В исковата молба ищецът поддържа, че уволнението е
незаконосъобразно, тъй като не бил подписвал доброволно молба за
прекратяване на трудово правоотношение по взаимно съгласие , а горното
било извършено при наличие на принуда.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът депозира отговор, с който
оспорва исковете по основание , като моли за тяхното отхвърляне. Оспорва
твърденията на ищеца, наведени с исковата молба.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, които
прецени поотделно и в тяхната пълнота, във връзка с доводите и
съображенията на страните, намира следното:
Безспорно е между страните и се установява от представените писмени
доказателства , че ищецът е бил в трудовоправна връзка с ответната страна
по делото- „Д.Е.Г , като е изпълнявал длъжността „общ работник ”, въз
основа на трудов договор № А22-34/22.03.18г. , сключен за определено време
1
– от 26.03.18г. до 28.02.19г.
По делото е представено и прието като писмено доказателство заявление
от ищеца М. Т. М. от 26.09.18г. , отправено до ответника , за прекратяване
на трудовото правоотношение по взаимно съгласие , считано от 26.09.18г.
Със Заповед №205 от 26.09.2018г. на управителя на ответника трудовото
правоотношение с ищеца е прекратено по взаимно съгласие, на
основание чл. 325, ал.1, т.1 КТ, връчена на служителя
на дата 28.09.18г. срещу подпис.
По делото са представени и приети в оригинал заявление от ищеца,
отправено до ответника за прекратяване на трудовото правоотношение по
взаимно съгласие, както и заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение с ищеца.
Назначена и приета по делото е съдебно-почеркова експертиза, от
заключението на която се установява, че заявлението за прекратяване на
трудовия договор от 26.09.2018г. е подписано от ищеца М.М..
Изслушано и прието по делото е и заключение по съдебно-счетоводна
експертиза, от което се установява общия размер на обезщетението за
оставане без работа на ответника за процесния период.
От показанията на разпитания по делото свидетел Методи Николов се
установява, че в процесния период е бил пряк ръководител на ищеца, като все
още работи при ответника. Свидетелят заявява, че заявлението на ищеца за
напускане на работа е подписано на датата, посочено в него , като молбата за
прекратяване на трудовото правоотношение е подписана на място в
присъствие на свидетеля, лично от ищеца, като не му е оказван натиск за това.
По делото са събрани и други , неотносими писмени доказателства.
При така установените фактически данни се налагат следните правни
изводи:
Прекратяването на трудовото правоотношение по реда на чл. 325, т.1
КТ по взаимно съгласие означава, че и двете страни желаят сключеният
между тях трудов договор да прекрати своето действие, считано от определен
момент. Всяка от страните следва да изрази волята си ясно, категорично,
безусловно и свободно. Необходимо е волеизявленията на двете страни за
прекратяването на трудовия договор да съвпаднат, в това число и по
отношение на датата, от която договорът се счита прекратен. Предложението
за прекратяване на договора по взаимно съгласие може да бъде направено от
всяка от страните – от работника или служителя ,или от работодателя.
Другата страна трябва да вземе отношение по направеното предложение и да
уведоми предложителя в седмодневен срок. Предложението трябва да бъде
направено в писмена форма.
Съдът намира, че от събраните по делото доказателствени средства
може да се приеме, че е постигнато съгласие относно основанието за
2
прекратяване на трудовото правоотношение, поради което съдът намира, че е
налице прекратяване на договора по взаимно съгласие.
С исковата молба ищецът оспорва основанието на което трудовия
договор е бил прекратен като твърди, че не е изразявал воля за
прекратяването му по взаимно съгласие. От приетата и неоспорена по делото
съдебно-почеркова експертиза и обясненията на вещото лице, дадени в
съдебно заседание се установява, че подписът е положен от ищеца . В
аналогичен смисъл са и показанията на свидетелят Методи Николов ,в които
същият твърди, че не е упражнявана никаква принуда върху ищеца да
направи изявление за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно
съгласие, както и че същият лично е подписал и депозирал молбата си пред
свидетеля в горния смисъл.
При оспорване законосъобразността на уволнението в доказателствена
тежест на работодателя е да установи неговата законност. Доколкото в случая
не се установяват релевираните от ищеца възражения за опорочаване на
волята му при прекратяване на трудовото правоотношение на посоченото
основание, следва да се приеме , че прекратяването на трудовия договор на
посоченото в него основание е законосъобразно .
При горните изводи , следва искът по чл. 344, ал.1, т.1, КТ да се отхвърли
като неоснователен. Предвид отхвърлянето на иска по чл. 344, ал.1, т.1 КТ
следва да бъдат отхвърлени и обусловените искове по чл. 344,ал.1,т.2 КТ за
възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „общ работник”,
както и за заплащане на обезщетение за оставане без работа за исковия
период и в търсения размер.
Съобразно изхода на делото, ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответника разноски по делото в размер на 420 лева за адвокатско
възнаграждение за настоящата инстанция .
Воден от горните съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ предявените от М. Т. М. с
ЕГН ********** СРЕЩУ „Д.А.Г. с ЕИК 1111 искове за отмяна на
основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ на Заповед № 205/26.09.2018г. на
управителя на „Д.Е.Г , с която е прекратено трудовото правоотношение на
ищеца М. Т. М. на осн. чл. 325, ал.1, т.1 КТ, като незаконосъобразна; за
възстановяване на ищеца на основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ на заеманата
преди уволнението длъжност „ общ работник” при ответника; както и на
основание чл. 344, ал.1, т.3 КТ за осъждане на ответника „Д.Е.Г да заплати на
3
ищеца М. Т. М. обезщетение за оставане без работа за периода 26.09.18г.-
26.03.19г. в размер на сумата от 3078,36лева.
ОСЪЖДА М. Т. М. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ НА „Д.А.Г. с
ЕИК 1111 на осн. чл. 78, ал.3 ГПК съдебни разноски за
първоинстанционното производство за адвокатско възнаграждение в размер
на 420лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от датата на обявявяването му- 15.02.2022г.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4