№ 13
гр. Търговище , 05.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на дванадесети
април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА
Членове:ТИХОМИР П. ПЕТКОВ
МАРИАНА Н. ИВАНОВА
при участието на секретаря СТАНКА Б. ЖЕЛЕВА
като разгледа докладваното от ТИХОМИР П. ПЕТКОВ Въззивно гражданско
дело № 20213500500059 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 от ГПК.
Производството по в.гр.д.№59/2021г. по описа на Окръжен съд-Търговище е
образувано по въззивна жалба на А. М. С., ЕГН: ********** и Д. И. С., ЕГН: ********** и
двете от гр.Търговище, ул. “А.“, N°2, действащи чрез пълномощника си адв. Г.Ч. АК-
София, съдебен адрес гр.София, ул.“Т.“, N°1, ет.З, офис 1 ПРОТИВ Решение № 7/12.01.2021
г., постановено гр.д. № 20203530100889/2020г. по описа на Районен съд- Търговище, с което
е бил отхвърлен предявеният против Г. А. Х., ЕГН: ******* от гр.Търговище, съдебен адрес
гр.Търговище, ул. “Ц.И.А. “, N°1- партер иск с правно основание чл.109 от ЗС, с искане да
бъде осъдена ответницата да премахне желязната врата в междублоковото пространство,
премахне тръбите на инсталация на парно, които преминават през мазетата па двете ищци и
премахне вече узаконеният гараж, който се намира почти долепен до прозорците на мазетата
на двете ищци, като неоснователен. Присъдени са разноски.
Считайки решението за неправилно, незаконосъобразно и необосновано, молят съда
да го отмени, като реши спора по същество и уважи иска като им присъди направените по
делото разноски.
В срока и по реда на чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба
от Г. А. Х., ЕГН: ******* от гр. Търговище, съдебен адрес гр.Търговище, ул. “Ц.И.А. “, N°1,
1
чрез пълномощник адв. Д.М. от АК- Търговище със становище за неоснователност на
подадената жалба. Моли съда да потвърди изцяло обжалваното решение. Претендира
разноски.
В съдебно заседание въззивниците се явяват лично. Поддържат жалбата. Представят
писмена защита. Претендират разноски.
В съдебно заседание за въззиваемата се явява адв. Д.М. от АК- Търговище със
становише за неоснователност на подадената жалба. Моли съда да потвърди изцяло
обжалваното решение.
След проверка по реда на чл.269-272 от ГПК, въззивният съд констатира следното:
Претенцията на ищците е обусловена от обстоятелствата, че с ответницата живеят и
притежават апартаменти в жилищна кооперация, находяща се в гр.Търговище, ул. ,,А.", №2.
Ответницата изградила два гаража в околоблоковото пространство, които затворили достъпа
до общите части от двора. Козирките им били с такъв наклон, че при всеки валеж, водата се
изливала към мазетата на ищците. Прозорците на мазите не могат да се отворят отвън, тъй
като ответницата е сложила и метална порта, която се заключва и отключва само от нея и
никой няма достъп. Освен посочените действия, ответницата, без съгласие на
собствениците, изградила в мазето си парна инсталация, с което причинила огромни дупки
по стените на мазетата на двете ищци. С изброените действия, ищците твърдят, че
ответницата неоснователно им пречи да упражняват в пълен обем правата си. Поради това
молят съда да постанови решение, с което да осъди ответницата да преустанови действията
си, с които пречи на ищците да ползват общите части на сградата, като премахне желязната
врата в междублоковото пространство, премахне тръбите на инсталация на парно, които
преминават през мазетата на двете ищци и премахне вече узаконеният гараж, който се
намира почти долепен до прозорците на мазетата на двете ищци и прави невъзможно
отваряне на прозорците на мазетата, както и причинява течове и мухъл на цялата стена.
Претендират направените по делото разноски.
Ответницата оспорва предявения иск. Твърди, че след издадено предписание от
Община Търговище, единият от изградените от нея гаражи е премахнат, а другия е
преместен в двор, в който тя притежава правото на собственост, но ищците не притежават
права. Течовете в мазите на ищците не са от вода, която се стича от покрива на гаража, тъй
като наклонът на покрива не е към блока, а към задният двор, в който ищците не притежават
права. Металната врата не ограничава достъпа до общите части, а до двора, който е собствен
на ответницата, но въпреки това всички съседи имат достъп до него, тъй като ключът за
вратата е закачен на самата нея. По отношение на парното, ответницата твърди, че то е
изградено още през 1998 година, когато и двете ищци не са живеели в кооперацията и не са
притежавали имоти в нея, като тогава е получено съгласие от всички съседи-
съсобственици, а то е изградено така, че не минава през и не засяга мазите на ищците.
Твърди, че по никакъв начин с действията си не е попречила на ищците да упражняват в
2
пълен обем правото си на собственост върху притежаваните от тях апартаменти и моли за
отхвърляне на предявеният иск. Претендира разноски по делото.
От представените по делото писмени доказателства, свидетелски показания и
заключение на вещо лице е установено, че ищците притежават по един апартамент в
процесната сграда, ведно с идеални части от общите части на сградата и по две избени
помещения. Ответницата притежава апартамент в същата сграда, на първи жилищен етаж,
ведно с прилежащите две избени помещения, в западното крило, разположени едно срещу
друго, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и правото на
строеж в дворното място. Освен апартамента, тя притежава и правото на собственост върху
260/470 ид.ч. от самото дворно място, в което е изградена жилищната кооперация, цялото от
470 кв.м.
Изложената от първоинстанционния съд фактическа обстановка напълно се споделя
от настоящия съдъбен състав, поради което и на основание чл.272 от НПК, съдът препраща
към мотивите му, а именно: Избените помещение се наводняват много често при повреда на
общинската водопроводната мрежа, която минава в съседство на блока им. Също при
обилни дъждове, водата избива в избените помещения. Това в никакъв случай не се дължи
па гаража, законно построен от ответницата. През годините са търсили решение на този
проблем с местното ВиК дружество, но така или иначе и към момента той съществува. Вина
за това ответницата няма. Гаражът на ответницата е изграден в нейното дворно място, като
другите двама съсобственици в това дворно място са дали своето разрешение. Гаражът по
никакъв начин не пречи на ищците да ползват избените си помещения, да отварят
прозорците си - същите се отварят навътре. Ответницата има изградена отоплителна
инсталация в една от мазите си. Тръбите за тази инсталация излизат от едната й маза,
преминават по тавана на коридора на избите и влизат в другата и маза, а от там в комина на
нейното жилище. Тези тръби отново не създават пречки на никого от съседите, още по-
малко на ищците. Има поставена метална врата, която ограничава достъпа до двора към
кооперацията, който е съсобствен на двамата свидетели Димитрова, и Йорданов и
ответницата. Ищците не притежават права в това дворно място.
Ищците могат да получат ключ от домоуправителя или всеки един от
съсобствениците на дворното място. При необходимост от ремонт на общите части на
сградата следва да се вземе решение на ОС на ЕС, при което ще бъде осъществен достъп.
Гореизложената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:
Искът с правна квалификация чл. 109 ЗС е вещен иск, с който собственикът или
носителят на ограничено вещно право защитава притежаваните от него вещни права от
неоснователни /противоправни/ преки или косвени въздействия върху имота му, с които се
пречи, ограничава или смущава спокойното ползване на имота по неговото предназначение.
За уважаването на този иск, на първо място ищецът следва да докаже, че е собственик на
3
имота или притежава ограничено вещно право върху него.
В случая ищците притежават апартаменти в жилищната кооперация, ведно с
прилежащи избени помещения и ид.ч. от общите части на сградата.
На второ място, ищецът следва да докаже, че ответникът е осъществил посоченото в
исковата молба неоснователно действие. Следва да се докаже не само, че ответникът е
извършил някакви действия върху имота на ищеца, но и че тези действия са противоправни
– такива, с които се е нарушила възможността или попречило на ищеца да ползва и владее
собствения си имот по предназначение.
На трето място, ищецът следва да докаже, че с това нарушение му се пречи да
упражнява правото на собственост върху имота в неговия пълен обем. Ответникът създава
за ищеца пречки за използването на собствения му имот по-големи от обикновените /чл. 50
ЗС/. Преценката за това кои въздействия са по-големи от обикновените и поради това са
недопустими, е конкретна по всяко дело.
В този смисъл е и ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 4 ОТ 06.11.2017 Г. по тълк. д. №
4/2015 Г., ОСГК на ВКС „Негаторният иск, като иск за защита на собствеността, предоставя
правна защита на правото на собственост срещу всяко пряко и/или косвено неоснователно
въздействие, посегателство или вредно отражение над обекта на правото на собственост,
което пречи на допустимото пълноценно ползване на вещта (имота) според нейното
предназначение, но без да отнема владението на собственика. С предявяването му се цели
това неосно-вателно въздействие да бъде преустановено или да бъдат премахнати
последиците от него. Предмет на делото е несъществуването на правото ответникът да
въздейства върху вещта.
Съгласно чл.109 от ЗС собственикът може да иска прекратяване на всяко
неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право.
С оглед на твърденията на ищеца и събраните по делото доказателства по всяко дело,
съдът следва да извърши конкретна прецен-ка относно това дали неоснователните действия
или бездействия на ответника по негаторния иск създават за ищеца пречки за упражняване
на правото му на собственост и дали тези пречки са по-големи от обикновените.“
В конкретния случай, както посочихме по-горе, на ищците не са създадени пречки да
ползват собствените си имоти-апартаменти и общи части на сградата. По отношение на
прилежащите избени помещения се установи, че наводняването не се дължи на поведението
на ответницата. Прозорците са отваряеми. Изградената парна инсталация в собствените
избени помещения на ответницата и преминаващата по тавана на избата тръба не създават
пречки, по-големи от обикновените.
От изложеното е видно, че решението на ТРС следва да бъде потвърдено като
4
правилно и законосъобразно, съобразено с практиката на ВКС.
С оглед изхода на делото в настоящата инстанция, разноски се дължат на
ответницата, но от процесуалния й представител не е представен списък по чл.80 от ГПК, не
е и представено доказателство за заплащане на разноски в настоящата инстанция, поради
което и не следва да се присъждат.
Въз основа на изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 7/12.01.2021 г. на Районен съд Търговище,
постановено по гр.д. № 889/2020 г, на осн.чл.271, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в месечен срок от съобщаването
му на страните, при наличие на основанията по чл. 280, ал.1 и 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5