Р
Е Ш Е Н И Е
№
31
гр.
Елена, 25.05.2018 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Еленският районен съд в
публичното заседание на двадесет и пети април две хиляди и осемнадесета година
в състав:
Председател: Пейо Приходков
при секретаря Светлана
Пашова, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 68 по описа за 2018 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
С НП № 35/19.02.2018 г. на
Председателя на Комисията за регулиране на съобщенията за извършено нарушение
на чл. 335 във вр. с чл. 336 от Закона за електронните съобщения ЗЕС) във вр.
с чл. 4, ал. 1, т. 1 от Наредба № 6/13.03.2008 г. за универсалната услуга по
ЗЕС на осн. чл. 53, ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 83, ал. 1 от ЗАНН, чл. 335 във
вр. с чл. 336 от Закона за електронните съобщения ЗЕС) във вр. с чл. 4, ал. 1,
т. 1 от Наредба № 6/13.03.2008 г. за универсалната услуга по ЗЕС на „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. С., район „М.”, бул. „Ц.Ш.” № ****, представлявано от А.И.Д., е
наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 5000.00 лв.
Постъпила е жалба от „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД гр. С. против НП. В същата се твърди, че адм.-наказващият
орган не е съобразил обстоятелството, че установените по време на проверката
факти не осъществяват състава на административното нарушение, за чието
извършване е съставен АУАН и е издадено НП. На първо място, наказващият орган
без каквито и да било аргументи приравнява фиксираната електронна съобщителна
услуга, предоставяна на господин И.Я. по договора с БТК, с универсална услуга.
Налице е неяснота дали предоставяната фиксирана телефонна услуга следва да се
квалифицира като универсална и дали са приложими разпоредбите на Наредба №
6/13.03.2008 г. за универсалната услуга по ЗЕС. На второ място, твърдяното
нарушение не е безспорно установено, т.к. не е ясно по какъв начин адм.-наказващият
орган е установил неосигуряването на възможности на приемане и осъществяване на
национални и международни повиквания от/към географски и негеографски номера на
адреса на ползване на услугата 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата. Освен
това в АУАН и НП не е изяснено дали са налице основания за непредоставяне на
възможност за приемане и осъществяване на национални и международни повиквания
от/към географски и негеографски номера, както и за приемане на факсимилни
съобщения. В същите липсват обосновка и мотиви, което е основание за тяхната
отмяна. На трето място, наказващият орган при издаване на НП е допуснал
съществени нарушения на процесуалните правила и на материалния закон. Това от
своя страна представлява основание за отмяна на НП. Излага се, че непосочването
на правилната законна разпоредба налага извод за липса на яснота относно
причините за издаване на НП и реалните основания за налагане на санкцията. По
този начин е нарушено правото на защита на жалбоподателя да разбере в какво
нарушение е обвинен и го лишава от възможността за защита. Това от своя страна
води до порочност на НП и е основание за отмяната му. Жалбоподателят счита, че
налагането на санкция е неправилно и незаконосъобразно и моли съда да отмени
изцяло НП № 35/19.02.2018 г. Същият моли съда, ако приеме за правилно
заключението за извършено нарушение от страна на БТК, да намали размера на наложената
санкция до минималния, предвиден в чл. 335 от ЗЕС, а именно 500.00 лв. В тази
насока твърди, че не са изложени категорично факти, от които да се изведе
по-висока от обичайната степен на вредност на извършеното, респективно
необходимост от засилена репресия по отношение на жалбоподателя, подчинена на
целите на индивидуалната и генерална превенция по чл. 12 от ЗАНН. Жалбоподателят
„Българска телекомуникационна компания“ ЕАД гр. С. моли съда да отмени НП № 35/19.02.2018
г. на Председателя на Комисията за регулиране на съобщенията.
Жалбоподателят „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД гр. С., редовно призован, не се представлява в
съдебно заседание и не взема становище.
Ответник-жалба Комисия за регулиране на
съобщенията гр. С., редовно призован, се представлява в съдебно заседание от
старши юрисконсулт Е.И.М.. Същият намира жалбата за неоснователна. Взема становище,
че от събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че е
извършено нарушение от жалбоподателя. Последният не е изпълнил задълженията си
да предоставя на абоната услуга в един голям период от време. Абонатът е
заплащал задълженията си, сезирал е „БТК” ЕАД, но въпреки това последният не
предприел действия, за да му осигури фиксирана универсална услуга. Старши
юрисконсулт М. излага, че наложената санкция в максималния размер е
справедлива, тъй като „БТК” ЕАД е наказвано за такова нарушение. Освен това
жалбоподателят е извършвал многократно нарушения от този вид на територията на
цялата страна. Старши юрисконсулт М. моли съда да постанови решение, с което да
потвърди обжалваното наказателно постановление, като законосъобразно и обосновано.
Районна прокуратура – Елена, редовно
призована, не се представлява в съдебно заседание и не взема становище.
Съдът, след като обсъди и прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид становището на страните, прие
за установено следното:
Жалбоподателят „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД е със седалище и адрес на управление гр. С..
Същото е предприятие предоставящо универсална услуга по Закона за електронните
съобщения на територията на Република България.
Свидетелят И.И.Я. ***. Същият е абонат
на телекомуникационни услуги, предоставяни му от жалбоподателя „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД гр. С. за номера **********, **********, **********
и географски номер (фиксиран телефонен пост) ********* по договор № ******************-********,
сключен на **.**.**** г., със срок на договора 24 месеца. Фиксираната телефонна
услуга с номер ********* в дома на И.И. *** се предоставяла по безжична
технология (свързаност) – АNO. Абонатът Я.
многократно подавал жалби с оплакване, че е невъзможно да се ползва номер *********
в населеното място с. Г.К., общ. Елена, тъй като не може да се осъществяват
входящи и изходящи национални повиквания. Въпреки същите и наказването си с НП
№ 18/16.02.2017 г. на КРС за осъществено на 11.11.2016 г. нарушение, жалбоподателят „Българска телекомуникационна
компания“ ЕАД гр. С. не предприел действия да осигури на И.И.Я. – краен
потребител на универсална услуга, предоставена чрез телефонен пост с номер *********,
възможности за приемане и осъществяване на национални повиквания на адреса на
ползване на услугата – с. Г.К., община Елена, дома на абоната.
През 2017 г. „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД гр. С. също не осигурило на И.И.Я. – краен
потребител на универсална услуга, предоставена чрез телефонен пост с номер *********,
възможности за приемане и осъществяване на национални повиквания на адреса на
ползване на услугата – с. Г.К., община Елена, дома на абоната.
На 01.12.2017 г. в с. Г.К., община
Елена във връзка с оплаквания от И.И. ***, че жалбоподателят „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД гр. С. не му осигурява възможности да
осъществява входящи и изходящи повиквания от телефонния си пост в с. Г.К., община
Елена съгласно сключения между тях договор, както и не му осигурява достъп до
интернет, била извършена проверка от служители на Комисия за регулиране на
съобщенията гр. С., а именно: Н.П.А. – старши инспектор и Д.И.М. – инспектор, в
присъствието на Е.И.Р. – инженер „ИПТУ” в „Българска телекомуникационна
компания“ ЕАД гр. С. и Ц.Т.Б. – пом.-управител на търговски обект на „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД гр. С., както и в присъствието на абоната И.И.Я..
При същата се установило, че е налице свързване на телефонния пост на И.И.Я. с
№ ********* с местоположение с. Г.К., общ. Елена към обществената електронна
съобщителна мрежа на „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД гр. С. от типа
– мобилна наземна GSM мрежа, както и че
на последния се предлага фиксирана гласова телефонна услуга по безжична GSM технология (тип АНО). Проверяващите служители извършили
изходящи телефонни повиквания от телефонния пост на И.И.Я., както и входящи
такива, но без успех, тъй като не се осъществила никаква връзка. Същите констатирали,
че било невъзможно да се изгради телефонна връзка и да се проведе разговор.
Същите не могли да осъществят и достъп до интернет чрез
„Dial-up”,
поради непредставяне на крайно устройство – 2N
EASYGATE, от „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД гр. С..
Липсвала и възможност за пренос на данни. Проверяващите служители стигнали до
извода, че жалбоподателят „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД гр. С. не
е осигурил възможност на абоната И.И.Я. да ползва универсална услуга – домашен фиксиран телефон, функционален достъп до интернет,
поддържане на гласови и факсимилни съобщения. Същите извършили и измервания за
установяване на покритие и качеството на мобилната наземна мрежа на адреса на абоната
И.И. ***, като резултатите отразили в Измерителен протокол № ВТ-МС-1070/01.12.2017
г. Видно от последните, жалбоподателят „Българска телекомуникационна компания“
ЕАД гр. С. не предоставял на абоната И.И.Я. качествени услуги в
GSM и UМТS мрежите. За извършената
проверка бил съставен КП № ВТ-НА-048/01.12.2017 г.
На 20.12.2017 г. била извършена
документална проверка от свидетелите Н.П.А. и Т.И.Г., двамата служители на
Комисия за регулиране на съобщенията гр. С., касаеща представени им от
жалбоподателя документи. При същата установили, че И.И.Я. е абонат на
телекомуникационни услуги, предоставяни му от „Българска телекомуникационна
компания“ ЕАД гр. С. за номера **********, **********, ********** и географски
номер ********* със срок на договора 24 месеца, сключен на **.**.**** г. От
предоставените 3 броя месечни сметки за отчетен период от 08.09.2017 г. до 07.12.2017
г. било видно, че проведени разговори от номер ********* няма. Абонатът Я.
заплащал месечните си сметки. Същият не бил заплатил последната месечна сметка,
издадена от 08.12.2017 г. За извършената документална проверка бил съставен Констативен
протокол № ВТ-НА-054/20.12.2017 г.
От страна на Комисия за регулиране на
съобщенията гр. С. до жалбоподателя „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД
гр. С. била изпратена покана за съставяне и връчване на АУАН, получена от
последния на 22.12.2017 г.
На 08.01.2018 г. бил съставен АУАН №
ВТ-003/08.01.2018 г. от Н.П.А. – старши инспектор в Комисия за регулиране на
съобщенията гр. С., оправомощен със Заповед № РД-07-295/21.09.2012 г. на
Председателя на Комисията за регулиране на съобщенията гр. С., в присъствието
на свидетеля Д.И.М., както и на А.Л.А. – упълномощен представител на „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД гр. С.. В същия било вписано, че на 01.12.2017
г. „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД гр. С. не е осигурило на И.И.Я.
– краен потребител на универсална услуга, предоставяна чрез телефонен пост с
номер *********, възможности за осъществяване на национални повиквания на
адреса на ползване на услугата – с. Г.К., дома на И.Я.. Като нарушена били посочени
разпоредбите на чл. 335 във вр. с чл. 336 от Закона за електронните съобщения
(ЗЕС) във вр. с чл. 4, ал. 1, т. 1 от Наредба № 6/13.03.2008 г. за
универсалната услуга по ЗЕС. АУАН бил подписан от актосъставителя, свидетеля и пълномощника
на нарушителя. На последния бил връчен препис от документа на 08.01.2018 г.
Жалбоподателят не е подал възражение
против съставения АУАН.
Въз основа на АУАН било съставено НП №
35/19.02.2017 г. на Председателя на Комисията за регулиране на съобщенията гр. С..
В същото по идентичен начин, както в АУАН, е описано извършеното нарушение. Като
нарушена били посочени разпоредбите на чл. 335 във вр. с чл. 336 от Закона за
електронните съобщения (ЗЕС) във вр. с чл. 4, ал. 1, т. 1 от Наредба №
6/13.03.2008 г. за универсалната услуга по ЗЕС. На жалбоподателя на осн. чл. 53,
ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 83, ал. 1 от ЗАНН, чл. 335 във вр. с чл. 336 от
Закона за електронните съобщения (ЗЕС) във вр. с чл. 4, ал. 1, т. 1 от Наредба
№ 6/13.03.2008 г. за универсалната услуга по ЗЕС било наложено административно
наказание – имуществена санкция в размер на 5000.00 лв. НП било връчено на 12.03.2018
г. на последния.
По делото са разпитани в качеството на
свидетели следните лица: актосъставителят Н.П.А. и свидетелят по АУАН Д.И.М.,
както и свидетелите А.Л.А., Е.И.Р., Ц.Т.Б., Т.И.Г. и И.И.Я..
При така установената фактическа
обстановка, от правна страна съдът достигна до следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, тъй
като е подадена в срок и то от надлежна страна, която има правен интерес да
обжалва НП, а разгледана по същество е неоснователна.
При така установената фактическа
обстановка, възприета от съда като доказана, настоящата инстанция намира, че
правилно и законосъобразно наказващият орган е ангажирал отговорността на
жалбоподателя.
В съответствие с разпоредбата на чл.
4, ал. 1, т. 1 от Наредба № 6/13.03.2008 г. за универсалната услуга по ЗЕС,
предприятията по чл. 3а осигуряват на крайните потребители 24 часа на
денонощие, 7 дни в седмицата възможности за приемане и осъществяване на
национални и международни повиквания от/към географски и негеографски номера,
както и приемане и предаване на факсимилни съобщения. Съгласно чл. 3а от Наредба
№ 6/13.03.2008 г. за универсалната услуга по ЗЕС предприятията, задължени да
предоставят услугата по чл. 2, ал. 2, т. 2, удовлетворяват всяко обосновано
искане за предоставяне на обществена телефона услуга чрез свързването по чл. 3,
което да позволява провеждане на входящи и изходящи национални и международни
повиквания. Легална дефиниция на понятието „универсална далекосъобщителна
услуга“ е дадена с разпоредбата на чл. 2 от Наредба № 6/13.03.2008 г. за
универсалната услуга по ЗЕС, като съгласно ал. 1 „Универсалната услуга е набор
от услуги с определено качество, предлагани на всички крайни потребители,
независимо от географското им местоположение на територията на страната и на
достъпна цена.“. С Решение № 1317 от 2006 г. на Комисията за регулиране на
съобщенията гр. С., „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД гр. С. е
определено като оператор със значително въздействие върху пазара на фиксирани
телефонни мрежи и предоставяне на фиксирани гласови телефонни услуги. По силата
на § 7 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗЕС и т. 2. 5 от Решение №
1317 от 2006 г. на Комисията за регулиране на съобщенията гр. С., „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД гр. С. е длъжно да продължи да изпълнява
задълженията, предвидени в отменения Закон за далекосъобщенията и в
Индивидуалната лицензия № 100-0001/28.01.2005 г., заедно с нейните изменения,
свързани с предоставяне на универсална далекосъобщителна услуга.
В конкретния случай не е спорно по
делото, че „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД гр. С. е предприятие по
смисъла на чл. 3а от Наредба № 6/13.03.2008 г. за универсалната услуга по ЗЕС и
като такова има задължението да осигурява на крайните потребители 24 часа на
денонощие, 7 дни в седмицата възможността за приемане и осъществяване на
национални и международни повиквания от/към географски и негеографски номера,
както и приемане и предаване на факсимилни съобщения. Освен това от събраните
по делото писмени и гласни доказателства се установява по безспорен и
категоричен начин, че жалбоподателят „Българска телекомуникационна компания“
ЕАД гр. С. като предприятие по смисъла на чл. 3а от Наредба № 6/13.03.2008 г.
за универсалната услуга по ЗЕС не е осигурило на абоната И.И.Я. като краен
потребител на универсална услуга, предоставяна чрез телефонен пост с номер *********,
възможността за приемане и осъществяване на национални и международни
повиквания от/към географски и негеографски номера, както и приемане и
предаване на факсимилни съобщения на адреса на ползване на услугата – с. Г.К.,
общ. Елена, дома на И.И.Я., на 01.12.2017 г. С последното жалбоподателят не е
изпълнил задълженията си, вменени му от наредбата. Нарушението е осъществено
при форма на изпълнителното деяние бездействие от негова страна, което по
своята същност е формално, на просто извършване, поради което настъпването на
вредни последици като съставомерен резултат от извършването му не се изисква.
Съдът
намира, че възраженията, изложени от жалбоподателя в депозираната жалба, са
неоснователни. Според същите по отношение на процесните правоотношения не са
приложими разпоредбите на Наредба № 6/13.03.2008 г. за универсалната услуга по
ЗЕС, както и че е изпълнил задълженията си спрямо абоната своевременно и
качествено. Несъмнено наказаното дружество е било длъжно да
предоставя на своя абонат за инкриминирания период въпросната универсална
далекосъобщителна услуга. Въпреки това си задължение, то не е изпълнено така,
както го повелява законът. На следващо място, по делото се установи, че
жалбоподателят системно не предоставя на абоната И.И.Я. на адрес ***
универсална далекосъобщителна услуга. От събраните по делото доказателства е
видно, че Я. е подавал жалби до Комисията за регулиране на съобщенията гр. С.
по същия повод, както и че мерки от страна на жалбоподателя не били предприети
за разрешаване на проблема.
Съдът намира, че при издаването на АУАН
и на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да нарушават
правото на защита на жалбоподателя и да водят до отмяна на НП. НП се явява
законосъобразно от процесуално-правна страна. Същото е издадено от компетентен
орган, в рамките на правомощията му, спазени са формата и реда при издаването
му и съдържа изискуемите от разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН реквизити. Както
АУАН, така и НП са съставени и издадени от компетентни органи съгласно чл. 337,
ал. 1 и 2 във вр. с чл. 312, ал. 1 от ЗЕС. Компетентността на председателя на
Комисията за регулиране на съобщенията гр. С. за издаване на обжалваното НП произтича
от чл. 337, ал. 2 от ЗЕС, а на актосъставителя от Заповед № РД-07-295/21.09.2012
г. на Председателя на Комисията за регулиране на съобщенията гр. С. във вр. с
чл. 337, ал. 1 от ЗЕС. АУАН е съставен по реда на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН в
присъствието на свидетел и в присъствие на упълномощен представител на
жалбоподателя, на когото е предявен и връчен на датата на съставянето му,
съгласно изискванията на чл. 43, ал. 1 и 5 от ЗАНН. Съдът намира, че са спазени
сроковете на чл. 34, ал. 1 и 3 от ЗАНН относно съставянето на АУАН и издаване
на обжалваното НП. Не са допуснати нарушения в административнонаказателната
процедура, отразената в акта за нарушение фактическа обстановка е намерила
съответен израз в издаденото постановление, което като цяло определя неговата
законосъобразност от формална страна. Административно наказващият орган ясно и
точно е посочил извършеното нарушение от жалбоподателя, както в АУАН, така и в
НП, т.е. налице е пълно описание на нарушението и законните разпоредби, които
са нарушени.
За осъщественото от жалбоподателя
нарушение на разпоредбата на чл. 335 във вр. с чл. 336 от Закона за
електронните съобщения (ЗЕС) във вр. с чл. 4, ал. 1, т. 1 от Наредба №
6/13.03.2008 г. за универсалната услуга по ЗЕС, наказващият орган е наложил имуществена
санкция в размер на 5000.00 лв. Съгласно чл. 335 от ЗЕС, за нарушение на този
закон и на издадените въз основа на него актове, за което не е предвидено друго
наказание, се налага глоба в размер от 500.00 лв. до 5000.00 лв. При определяне
на административното наказание наказващият орган не е излязъл от рамките на
констатираното в АУАН, като е наложил санкцията в пределите, предвидени в закона.
Съдът намира, че наказанието е правилно определено. При индивидуализацията на
наказанието е съобразена тежестта на нарушението, степента на засягане на
обществените отношения. Така определеното наказание – имуществена санкция като
размер, съдът намира за справедливо и съответстващо на извършеното нарушение и
безспорно ще изпълни целите на чл. 12 от ЗАНН.
По отношение искането за намаляване
размера на наложеното наказание до неговия законен минимум съдът счита, че
същото е неоснователно. Административнонаказващият орган надлежно е мотивирал в
НП налагане на санкция в нейния максимален размер, който се оказва и
законосъобразно определен, предвид представените доказателства за извършени и на
други такива нарушения от страна на жалбоподателя. Т.е. съобразен е размерът с
обстоятелството, че не за първи път на дружеството са налагани наказания за
идентични нарушения, вкл. и с представеното по делото НП № 18/16.02.2017 г.
Съобразено е и тежестта на нарушението, тъй като то е извършено в един
достатъчно дълъг период от време, както е и съобразено с неговата степен на
обществена опасност, поради което не са налице основания за намаляване размера
на санкцията, наложена с обжалваното НП, още по-малко до минимално предвидения
такъв от 500.00 лв.
Съдът счита, че извършеното нарушение
не представлява маловажен случай по смисъла на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Маловажен
е този случай, при който извършеното нарушение, с оглед на смекчаващите
обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност с оглед на
обикновените случаи на нарушения от съответния вид. Предоставянето на
универсалната услуга е въздигнато като основна цел на Закона за електронните
съобщения. Невъзможността на крайния потребител да се възползва от услуга,
представляваща елемент от универсалната услуга, като същевременно заплаща тази
непредоставена му услуга, представлява засягане на значими обществени
отношения, като за такова административно нарушение трябва да се носи
отговорност по реда, предвиден в закона.
Предвид изложеното по-горе съдът
приема за установено по несъмнен начин, че жалбоподателят е осъществил състава
на нарушението, за което е наказан. По тази причина НП следва да бъде
потвърдено, като обосновано и законосъобразно. Жалбата следва да се остави без
уважение. Същата се явява неоснователна. Не са налице основания за изменение
или отмяна на атакуваното НП.
Воден от изложените
съображения, Районният съд
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление
№ 35/19.02.2018 г., издадено от председателя на Комисията за регулиране на
съобщенията гр. С., с което за извършено нарушение на чл. 335 във вр. с чл. 336
от Закона за електронните съобщения (ЗЕС) във вр. с чл. 4, ал. 1, т. 1 от
Наредба № 6/13.03.2008 г. за универсалната услуга по ЗЕС на осн. чл. 53, ал. 1
от ЗАНН във вр. с чл. 83, ал. 1 от ЗАНН, чл. 335 във вр. с чл. 336 от Закона за
електронните съобщения (ЗЕС) във вр. с чл. 4, ал. 1, т. 1 от Наредба №
6/13.03.2008 г. за универсалната услуга по ЗЕС на „Българска телекомуникационна
компания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С. 1784,
район „М.”, бул. „Ц.Ш.“ № ****, представлявано от А.И.Д., е наложено административно
наказание – имуществена санкция в размер на 5000.00 лв. (пет хиляди лева), като
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО и ОБОСНОВАНО.
Решението подлежи на обжалване пред
Административен съд – Велико Търново в 14-дневен срок, считано от съобщаването
му страните.
Районен съдия: