Р Е Ш Е Н И Е
№ 112
гр. Велико Търново, 21.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, първи касационен състав, в публично
заседание на десети юни две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАНКА МАТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ
ДАНАИЛОВА
ИВЕЛИНА ЯНЕВА
при секретаря М.Н.и участието на
прокурора Весела Кърчева, разгледа докладваното от съдия Данаилова касационно НАХД
№ 10118/2022 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от Закона за
административните нарушения и наказания.
С Решение № 158 от
06.04.2022г. по НАХД № 29/2022г. по описа на Районен съд Велико Търново е
отменен Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено от
електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1
от Закона за пътищата № **********, издаден от Агенция "Пътна
инфраструктура" /АПИ/ гр. София, с който на Л.Г.Р. ***, на основание чл. 179, ал.
3, вр. чл. 187а, ал. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание
глоба в размер на 300.00 /триста/ лева, като незаконосъобразен.
В законния срок срещу решението е
подадена касационна жалба от Агенция
пътна инфраструктура, гр. София, бул. „Никола Петков“ № 86, чрез юрисконсулти Д.Н.М.
и Илмира Мирославова Илиева, с което въззивното решение се обжалва по
касационен ред като неправилно - постановено при нарушение на материалния
закон, касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. По същество
касаторът излага доводи, че РС неправилно е приложил разпоредбите на чл. 6 и 7
от ЗАНН и чл. 11 от НК, както и чл. 28 от ЗАНН. Съдът неправилно бил приел, че
липсва вина като елемент от субективна страна. Деянието неправилно било
квалифицирано като маловажен случай по чл. 28 от ЗАНН. По тези съображения моли решението
да бъде отменено и да се постанови друго, с което електронният фиш да се
потвърди. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение, като прави
евентуално възражение за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско
възнаграждение.
Ответникът
по касация Л.Г.Р. ***, чрез *** М.М.Б., заема писмено становище за
неоснователност на касационната жалба с отговора по нея. Моли да се остави в
сила решението, като постановено при спазване на материалния закон. Претендира
разноски за адвокатско възнаграждение.
Представителят
на ВТОП дава становище за неоснователност на касационната жалба. ВТРС правилно бил изяснил фактическата
обстановка, след като е направил задълбочен анализ на доказателствата, и
правилно е приложил материалния закон. Споделя изцяло доводите на съда. С оглед на това счита, че обжалваното решение е
законосъобразно и правилно.
Предлага същото да бъде оставено в сила.
Настоящият
касационен състав на Административен съд – Велико Търново, като взе предвид
събраните по делото доказателства от ВТРС и наведените от касатора възражения
намира за установено от правна страна следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211,
ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и отговаря на
изискванията на чл. 212 и чл. 213 от същия кодекс, приложими по силата на чл.
63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН. Като такава същата е процесуално допустима за
разглеждане в настоящото производство. Разгледана по същество жалбата е
неоснователна.
При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК,
вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН проверка, съдът не установи наличието на
пороци, засягащи валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт.
Въззивният
съд правилно е установил следната фактическата обстановка по делото:
На 07.03.2021 г., в 09:25 часа, е
установено нарушение № BD1667278FE769E1E053031F160A44F2, с ППС лек автомобил
"Фолксваген Пасат", с регистрационен номер ***, с обща техническа
допустима максимална маса 1880, брой оси 2, категория ППС: ЕВРО 2, в община
Велико Търново, по път I-4, км 133+194, с посока нарастващ км., включен в
обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС не била заплатена
пътна такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според категорията на
пътното превозно средство. Нарушението било установено с устройство № 40291,
представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1
от Закона за пътищата, намиращо се на път I-4, км 133+194. Видно от
представеното с жалбата заверено копие на разписка за електронна винетка,
такава е била заплатена на 24.04.2020 г. - винетка № 20042460597634 на стойност
97.00 лева, Категория КЗ, за ППС с рег. № ***, валидна от дата 24.04.2020 г. до
23.04.2021 г. От представеното копие от СРМПС и от приобщената по делото като
веществено доказателство снимка е видно, че процесното МПС е с регистрационен
номер ***, а не ***, което сочи за допусната техническа грешка при въвеждане на
данните за превозното средство при заплащането на електронната винетка. От
декларацията за активиране на електронна винетка се установява, че деклараторът
правилно е посочил peг. № *** на лекия автомобил, но същият е бил неправилно
въведен с peг. № *** от служител на ОМВ България ООД. Изискана е справка от
Сектор ПП при ОДМВР, от която е видно, че на името на жалбоподателката има
регистрирано само едно МПС - "Фолксваген Пасат", с регистрационен
номер ***.
С
обжалваното решение въззивният съд е отменил електронния фиш, тъй като техническата грешка при посочването
на последния знак от рег. № *** на превозното средство или неправилното
отразяване - в конкретния случай от служител при оператора ОМВ България ООД, не
може да бъде вменено във вина на собственика и/или лицето, което управлява
ППС-то. Не е налице виновно неизпълнение на задължение за заплащане дължима
винетна такса при движение по републиканската пътна мрежа. В този смисъл липсва
умисъл за осъществяване на нарушението, тъй като лицето субективно е било
уверено, че след като заплаща сумата от 97 лева - винетна такса за лек
автомобил с рег. № ***, е изпълнило добросъвестно задължението, което законът
му вменява. Административно
наказващият орган е следвало да съобрази начина на закупуване на винетки,
възможностите на системата, наличието на техническа грешка и получаването на
паричните средства от административния орган и да приложи чл. 28 от ЗАНН, като предупреди нарушителя. Като не е извършил това е налице
неправилно приложение на материалния закон. Сочената от АНО норма не би могла да
обоснове административнонаказателна отговорност по чл. 139, ал.
5 и 6 ЗДвП, тъй като от доказателствата по делото категорично се
установи, че жалбоподателката е собственик единствено на МПС, л. а. -
"Фолксваген Пасат", с рег. № ***, и поражда задължението за
съответното лице, когато се констатира погрешното деклариране, да заплати
наново винетна такса, декларирайки коректно данните за превозното средство. Не
може лицето да носи административнонаказателна отговорност за грешката в
декларирането на данните, а не за самото административно нарушение по чл. 139, ал.
6 от ЗДвП, тъй като нормата предвижда задължение за водача за заплащане
на винетна такса, което самият той добросъвестно е изпълнил. Прилагайки субсидиарно чл. 11, ал. 2
от НК, РС е приел, че в настоящия случай Р. е имала знание, че е закупена
винетка за процесния лек автомобил и е заплатена в полза на бюджета. На
последно място РС е счел, че нарушението следва да се квалифицира като
маловажен случай и е следвало да се приложи разпоредбата на чл. 28, б.
"а" от ЗАНН.
Настоящият състав намира решението за правилно, по изложените в
него мотиви, които се споделят от настоящия състав. Касационната жалба, с
оплакванията формулирани в нея, е неоснователна.
Решаващият
състав на РС е формирал изводите си въз основа на изцяло изяснената от него
фактическа обстановка, след като е обсъдил всички обстоятелства по делото,
установяващи се от събраните писмени
доказателства, както и наведените от страните доводи и възражения. Районният
съд не е нарушил процесуалните правила относно събирането на допустимите и
относими към спора доказателства, и е
попълнил делото с такива, установяващи наведените като спорни в производството
пред него факти. При постановяване на обжалваното решение правилно е
приложен материалния закон.
Санкционната разпоредба на чл. 179, ал.
3 от ЗДвП, предвижда административно наказание глоба за водач, който
управлява ППС по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е
дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал.
1, т. 1 от Закона за пътищата. В Закона за
движението по пътищата и Закона за
пътищата, съобразно актуалната към дата на твърдяното нарушение
редакция е предвидено, че се заплащат такси за преминаване по платената пътна
мрежа, с която се въвежда смесена система за таксуване на различните категории
пътни превозни средства - винетни такси и такси на база време и на база
изминато разстояние. Въведени са съответно и различни санкционни последици за
всяко от посочените нарушения, свързани с неплащане на дължимите такси.
Съобразно чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата - за движение на ППС
с обща технически допустима максимална маса до или равна на 3.5 тона, се дължи
заплащане на винетна такса. Съобразно разпоредбата на чл. 139, ал.
5 от ЗДвП движението на пътни превозни средства по път, включен в
обхвата на платената пътна мрежа, се извършва след изпълнение на съответните
задължения, свързани с установяване размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1
от ЗП, а в ал. 6 на същия текст от ЗДвП е въведено изричното задължение
за водача на пътно превозно средство преди движение по път, включен в обхвата
на платената пътна мрежа, да заплати таксата по чл. 10, ал.
1, т. 1 от Закона за пътищата в случаите, когато такава е дължима
според категорията на ППС-то.
За
да е осъществен състав на административно нарушение, съгласно общата дефиниция
по чл. 6 от ЗАНН,
от субективна страна е необходимо да е извършено виновно. За да се приеме, че е
извършено административното нарушение на чл. 139, ал.
6 от ЗДвП, е необходимо да бъде установено, че задълженото лице
съзнателно не е заплатило дължимата пътна такса и въпреки това, с автомобил се
е движело по път в обхвата на платената пътна мрежа, какъвто не е процесния
случай.
Въз
основа на събраните убедителни, подробно обсъдени доказателства, за чието
съществуване са налице данни по делото, правилно е установена фактическата
обстановка и са формирани обосновани правни изводи, за липса на изискуемите
субективни елементи от състава на административното нарушение. Тези изводи
напълно кореспондират с установените факти, съобразени са с материалния закон и
са в съответствие с неговата цел. В конкретния случай, от обективна страна, категорично
е установено, че към дата 07.03.2021 г., е била заплатена годишна винетна такса
за ППС с рег. № ***. При закупуването на винетния стикер декларатора правилно е
декларирал регистрационния номер и категорията на превозното средство.
Настоящият съдебен състав намира за
неоснователно оплакването, че въззивният съд неправилно е приложил материалния
закон. В обжалваното решение са изложени мотиви в достатъчен обем, обосноваващи
незаконосъобразност на електронния фиш. Настоящият съдебен състав е напълно
съгласен с изложените мотиви, поради което не намира за нужно да ги повтаря в
настоящето решение с оглед разпоредбата на чл. 221, ал.
2 от АПК.
При
така изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение не страда от
пороци, представляващи касационни основания за отмяната му. Същото е правилно и
законосъобразно постановено, поради което следва да бъде оставено в сила.
При този изход на делото на основание чл. 63, ал. 3
от ЗАНН в полза на ответника по касация следва да се присъдят
направените разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300лв.
по чл. 18, ал. 2
от Наредба № 1/09.07.2004 година за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Възражението за прекомерност се явява
неоснователно.
Водим от
горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
Административен съд – Велико Търново,
Р Е Ш
И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 158 от
06.04.2022г. по НАХД № 29/2022г. по описа на Районен съд Велико Търново.
ОСЪЖДА Агенция "Пътна
инфраструктура" гр. София
да заплати на Л.Г.Р., ЕГН: ********** разноски по делото за адвокатско
възнаграждение в размер на 300,00 (триста) лева
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.