№ 309
гр. Козлодуй, 15.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КОЗЛОДУЙ, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на дванадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Адриана Г. Добрева
при участието на секретаря Стела Б. Бочева
като разгледа докладваното от Адриана Г. Добрева Гражданско дело №
20211440100776 по описа за 2021 година
Съдебното производство е образувано по искова молба на К. Т. Х., ЕГН
**********, от гр. Мизия, общ. Мизия, обл.Враца, ..... на И. С. З., ЕГН
**********, с адрес гр. Враца, .... на Т. З. З., ЕГН ********** с адрес гр.
Враца, .... на С. З. З., ЕГН **********, с адрес гр. Враца, .... на Г. Т. Х., ЕГН
**********, с адрес гр. София, ...... на В. Т. Х., ЕГН **********, с адрес гр.
София, ......, на О. И. И., ЕГН ********** с адрес. Хайредин, общ. Хайредин,
......, на М. И. Д., ЕГН**********, с адрес гр. София, ............... Димитров М.,
ЕГН **********, с адрес гр. Враца, ........... на В. Т. М., ЕГН **********, с
адрес с. Хайредин, общ. Хайредин, ....., на Т. И. Л., ЕГН **********, с адрес
гр. София, .......... на Л. И. К., ЕГН **********, с адрес гр.София, ............, на В.
К. В., ЕГН **********, с адрес гр. Габрово, общ. Габрово, ................, на Г. К.
Ц., ЕГН **********, с адрес гр. Плевен, общ. Плевен, .............. ап.1, на С.
Марков К., ЕГН **********, с адрес гр. София, ................ и на Т. М. К., ЕГН
********** с адрес с. Хайредин, общ. Хайредин, обл. Враца, .............. всички
чрез пълномощник адвокат Михаил М. от АК – Враца, с която са предявили
против Ж. Г. Г. от гр.София, против М. К. Т. от гр.София и против Й. Х. З. от
гр.София субективно и обективно съединени искове за защита правото на
собственост по чл.108 ЗС по отношение на 6/8 ид.части от земеделски имот с
1
идентификатор 77102.136.3, представляващ нива от 9199 кв.м. в землището на
с.Хайредин и от земеделски имот с идентификатор 77102.135.11,
представляващ нива от 18011 кв.м. в землището на с.Хайредин, обл.Враца и
иск по чл.537, ал.3 ГПК за отмяна на констативен нотариален акт за
собственост № 177, том 6, дело № 650/2018г. на Нотариус В. Митов по
отношение 6/8 ид.части от същите два имота в с.Хайредин, с който
нотариален акт ответника Й. Х. З. е призната за собственик на имотите по
наследство и давностно владение.
В съдебно заседание за ищците се явява адвокат М. и поддържа
исковете.
Ответника Й. Х. З. участва лично и оспорва исковете.
За ответниците Ж. Г. Г. и М. К. Т. се явява адвокат М.С. от ВАК и
оспорва исковете.
В срока и по реда на чл.131 от ГПК и от тримата ответника са получени
писмени отговори на исковата молба, с които оспорват претенциите на
ищците и излагат подробни съображения за неоснователност на исковете.
В хода на съдебното дирене са събрани писмени и гласни
доказателства, от които се установява следната фактическа обстановка:
От приложеното в делото на л.18-19 Решение № 15001 от 08.08.2000г.
на Общинска служба по земеделие и гори гр.Козлодуй се установява, че по
отношение двата процесни недвижими имота - земеделски имот с
идентификатор 77102.136.3, представляващ нива от 9199 кв.м. (9.200дка.),
трета категория, местност Оградище, имот № 136003 в землището на
с.Хайредин и земеделски имот с идентификатор 77102.135.11, представляващ
нива от 18011 кв.м. (18.000дка.), четвърта категория, местност Нешови
круши, имот № 135011 в землището на с.Хайредин, обл.Враца е възстановено
правото на собственост на наследници на Е.Т.Л бивш жител на с.Хайредин.
От приложеното в делото на л.12-17 удостоверение за наследници с
Изх.№ 96 от 07.04.2021г., издадено от Община Хайредин, се установява, че
б.ж. на с.Хайредин Е.Т.Л е починал на 29.12.1989г. и се наследява от сестра
М. З., починала на 06.10.1988г. и брат Т.Л, починал на 04.06.1987г. всеки с по
½ ид.ч. и съответно от техните наследници. Така от коляното на сестрата М.
З. наследяват нейни низходящи – шест деца всеки с дял по 1/12 ид.ч. (седми
2
низходящ няма оставил наследници) и по право на заместване наследяват
ищците К. Т. Х. с дял 1/24, И. С. З. с дял в размер на 1/72, Т. З. З. с дял на
1/872, С. З. З. с дял на 1/72, В. Т. Х. с дял 1/24, Г. Т. Х. с дял 1/24, О. И. И. с
дял 1/24, М. И. Д. с дял 1/24, или всички посочени ищци притежават общо ¼
ид.част от наследството на наследодателя Е.Т.Л. Съответно от страна на
коляното на брата Трифон Т. Лихарски с дял ½ ид.ч. наследяват негови
низходящи четири деца всеки с дял 1/8 ид.ч. и по право на заместване
наследяват ищците Г. Т. М., В. Т. М., Т. И. Л., Л. И. К., В. К. В., Г. К. Ц., С.
Марков К. и Т. М. К. всички с дялове по 1/16 ид.ч. за всеки, или общо
наследяват ½ ид.ч. от наследството на наследодателя Е.Т.Л, а ищците като
наследници на наследодателя Е.Т.Л притежават общо дял 6/8 от
наследството.
Ответниците Ж. Г. Г., М. К. Т. и Й. Х. З. също са наследници на
наследодателя Евгени Лихарски от страна на коляното на неговата сестра и
имат дялове, съответно Ж. Г. Г. 1/24; М. К. Т. 1/24 и Й. Х. З. 1/12 ид. части.
По делото е безспорно установено и се доказва от приложения на л. 21
нотариален акт за собственост върху поземлени имоти – земеделска земя,
придобити по наследство и давностно владение (констативен нотариален акт)
с № 174, том VI, рег. № 8804, дело № 650/2018г. на Нотариус В. Митов, че на
25.10.2018г. ответника Й. З. е призната за изключителен собственик по
наследство и давностно владение на процесните два земеделски имота.
Безспорно се установява и, че с нотариален акт за покупко-продажба на
поземлени имоти – земеделски земи с № 94, том VII, peг. № 10213, дело №
779 от 2019 г. на нотариус В. Митов, на 11.11.2019г. ответника Й. З. е продала
на ответника М. Т. процесния земеделски имот с идентификатор 77102.136.3,
представляващ нива от 9199 кв.м. в землището на с.Хайредин, а с нотариален
акт за покупко-продажба на поземлени имоти – земеделски земи с № 95, том
VII, peг. № 10220, дело № 780 от 2019 г. на нотариус В. Митов, на
11.11.2019г. ответника Й. З. е продала ответника Ж. Г. процесния земеделски
имот с идентификатор 77102.135.11, представляващ нива от 18011 кв.м. в
землището на с.Хайредин, обл.Враца.
Ищците оспорват ответника Й. Х. З. да е владяла техните идеални части
от процесиите два имота за срок по дълъг от уредения в разпоредбата на чл.
79 ЗС в следствие на което, в нейна полза да е изтекла придобивна давност по
3
отношение на техните идеални общо 6/8 идеални части, както оспорват и
правото на собственост на същия ответник по отношение придобитите от тях
по наследяване от Е.Т.Л 6/8 ид. части от правото на собственост на
процесните недвижими имоти. Поддържат, че ответника Й. З. не е
упражнявала фактическа власт върху идеалните им части и не е извършила
действия, с които да е обективирала спрямо тях промяната в намерението да
владее техните идеални части за себе си. Позовават се на задължителното за
съдилищата ТР № 1 от 06.08.2012 г. по тълк. дело № 1/2012г. ОСГК на ВКС и
поддържат, че ответника Й. Х. З. не е демонстрирала пред нито един от
ищците тях намерението си да свои техните идеални части, поради което нито
към 25.10.2018 г., нито в по-ранен момент е изтекла придобивна давност за
идеалните части на ищците. Поддържат и, че след като ответника З. не е
придобила правото на собственост върху процесиите недвижим имоти по
отношение на техните идеални части, не е могла да прехвърли правото на
собственост с извършените от нея последващи разпоредителни сделки, които
не са породи вещно-прехвърлително действие по отношение на идеалните
части на ищците. Поддържат, че към датата на подаване на исковата молба
ищците се явяват съсобственици с общо 6/8 идеални части от правото на
собственост върху спорните имоти, които се владеят изцяло от ответниците
Ж. Г. Г. и М. К. Танкова без правно основание и искат да защитят правото си
на собственост с иск по чл.108 ЗС, като бъде признато за установено по
отношение на ответниците, че ищците са съсобственици в процесиите имоти
с права общо 6/8 идеални части и да им бъде предадено владението и
отстъпено правото на собственост.
Ответниците оспорват иска за отмяна на констативния нотариален акт, с
който ответника Й. З. е призната за собственик на процесните два земеделски
имота като недопустим, по съображения, че не може да бъде предявен
самостоятелно.
Оспорват иска и като неоснователен и недоказан. Не оспорват, че
процесните земеделски имоти са възстановени на наследниците на общия
наследодател Е.Т.Л с решение № 15001/08.08.2000г. на ОСЗ – Козлодуй.
Поддържат, че след това решение независимо, че собствеността на нивите е
възстановена на общия наследодател на страните по делото, те са били във
владение от средата на 2000г. единствено на Й. З., която ги е ползвала и е
добивала реколта от тях. Първоначално тя е обработвала лично нивите, но с
4
напредване на възрастта това е ставало трудно и тя е наемала хора и техника
за обработка на имотите. Поддържат, че този факт е бил известен на ищците,
и че нито един от ищците не е имал желание да се грижи лично за имотите,
поради което никой от тях не е оспорвал владението което Й. З. е
осъществила.
Твърдят, че през 2010г. ответника Й. З. е сключила договор за аренда за
имотите с ЕТ „А.Т.А.” по силата на който е предоставила под аренда за срок
от десет стопански години двата имота. В изпълнение на задълженията си
арендатора е обработвал имотите, като е заплащал дължимото арендно
плащане единствено на Й. З., а тя от своя страна не е предоставила парични
средства на нито един от другите наследниците. Поддържат, че ответника З.
необезпокоявано е владяла имотите повече от 20г. и до настоящия момент със
съзнанието, че е техен пълноправен и единствен собственик, като владението
е явно, несъмнено, непрекъснато и спокойно упражняване на фактическа
власт с намерение за придобиване правото на собственост, като ищците са
били наясно с това, защото тя многократно е разговаряла с тях и ги е
уведомявала, че ще се снабди с нотариален акт за имотите, но те не са
възразили.
По делото са изслушани свидетелите М. С. Г., Е. Т. и Пенка М.ова.
От показанията свидетеля М. С. Г. се установява, че живее в с.Хайредин
от 1971г. и знае имотите, за които е спора по делото, защото се е занимавала
да събира земя под аренда за трето лице. Знае, че ответника Й. З. е
предоставила за ползване под аренда тогава земята и на нея се плащала
арендата. Никой друг не се е явил да иска рента. След това Й. взела земята и
я предоставила за ползване под аренда на друг арендатор. Не знае дали Й.
........ е давала част от рентата на други наследници. Когато е внесе земята е
била като нейна земя и при подписване на договора за аренда не са изисквали
документи за собственост. Не знае дали е имало спор между наследници за
тази земя. Свидетелства, че е била свидетел пред нотариуса по повод
снабдяване на ответника З. с констативния нотариален акт и там е казала
същото.
От показанията на свидетеля Е. Т. се установява, че живее в с.Хайредин
и в периода от 2010г. до 2020г. е бил арендатор по силата на договор за
аренда сключен с Й. З. на процесните два земеделски имота.Знае земите,
5
около 40 – 45 декара в местността „Нешови круши” в землището на с.
Хайредин. Не помня кой е сключил договора за аренда, но знае, че имотите са
на много наследници. Арендата е изплащана на Й. З. по банков път, като при
него не са идвали наследници и не е имало претенции от други лица за
имотите. Свидетелства, че не си спомня дали е бил свидетел при снабдяване
на ответника Й. ... с нотариален акт при нотариус, а след предявяване на
протокола съдържащ се в нотариалното дело поддържа, че подписът на стр.
116 от делото в протокола е негов и , че е казал пред нотариуса записаното в
същия протокол.
От показанията на свидетеля Пенка М.ова се установява, че познава Й.
З. от много години и са в приятелски отношения. Пенсионер е, но работя като
медицинска сестра. През 1971 г. е ходила с доктора на селото при майката на
Й., която била болна. Знае, че майката на Й. гледала своя брат, който бил
инвалид с патерици и никой друг не искал да се грижи за него. Брата се казвал
И.. Не знае дали е имало уговорки между страните за земята. Била е
председател на поземлената комисия и знае, че Й. управлявала земята към 90-
те години. Й. уреждала документи за възстановена земеделска земя и мисли,
че на нея била възстановена. Не знае къде са земите. След делото е разбрала,
че има спор между Й. и наследници на тези земи. Знае, че Й. се е снабдила с
документи за собственост на земята.
Съдът кредитира показанията на свидетелите като преки, обективни,
логични, непротиворечиви и допълващи се, при което следва да бъдат ценени
при постановяването на решението.
При така установената фактическа обстановка и събрани
доказателства съдът приема от правна страна следното:
Съдът е сезиран с ревандикационен иск на К. Т. Х., И. С. З., Т. З. З., С. З.
З., Г. Т. Х., В. Т. Х., О. И. И., М. И. Д., Г. Димитров М., В. Т. М., Т. И. Л., Л. И.
К., В. К. В., Г. К. Ц., С. Марков К. и Т. М. К. против Ж. Г. Г. по чл.108 ЗС за
защита правото на собственост по отношение наследствени 6/8 идеални части
от земеделски имот с идентификатор 77102.135.11, представляващ нива от
18011 кв.м. в землището на с.Хайредин, обл.Враца и с ревандикационен иск
против М. К. Т. по чл.108 ЗС за защита правото на собственост по отношение
наследствени 6/8 идеални части от земеделски имот с идентификатор
77102.136.3, представляващ нива от 9199 кв.м. в землището на с.Хайредин,
6
както и с иск по чл. 537, ал.2 от ГПК против Й. Х. З. за отмяна на
констативен нотариален акт по отношение 6/8 идеални части, с който е
призната за собственик по наследство и давностно владение на същите два
имота.
Съдът споделя доводите на ответниците, че иска по чл.537, ал.2 ГПК за
отмяна на констативен нотариален акт не може да бъде предявен като
самостоятелен иск и в случая той е предявен като обективно съединен с
исковете за защита правото на собственост, поради което е допустим.
Чрез петиторния осъдителен иск с правно основание чл. 108 ЗС ищците
искат от съда със сила на пресъдено нещо да установи спрямо владелеца или
държателя на спорната вещ, че правото на владение върху нея, като
правомощие от сложното право на собственост, принадлежи на него и въз
основа на това установяване да се осъди ответника, който я владее или държи,
без да притежава правно основание за това, да предаде фактическата власт
върху спорна вещ на собственика. Следователно, фактическият състав, при
осъществяването на който възниква материалното притезателно право да се
иска предаване фактическата власт, включва три юридически факта - две
положителни и една отрицателна материална предпоставка. По силата на чл.
154, ал. 1 ГПК на ищците принадлежи правното задължение да установят, че
са титуляри на правото на собственост по отношение идеалните части от
спорната вещ, както и че ответниците владеят или държат вещите без правно
основание, а за да бъде отхвърлен осъдителният иск, ответникът е длъжен да
установи, че упражнява фактическата власт върху вещта на вещноправно или
облигаторно основание. Това доказване следва да бъде пълно и главно.
По отношение на първия елемент - правото на собственост на
ищците, съдът намира следното:
С оглед разпоредбата на чл.77 от ЗС правото на собственост се
придобива чрез правна сделка, по давност или по други начини, определени в
закона. Ищците основават своето право на собственост върху процесните два
земеделски имота единствено на основание наследство. По делото няма спор
между страните, че процесните земеделски имоти са възстановени по реда на
ЗСПЗЗ с решение на поземления орган на 08.08.2000г. на наследниците на
б.ж. .Хайредин Е.Т.Л. Безспорно е и, че ищците са наследници на
наследодателя с дял общо 6/8 ид.части.
7
Спорен е въпроса, дали ищците са загубили това си право на
собственост, когато на 25.10.2018г. ответника Й. З. се е снабдила с
констативен нотариален акт за собственост на двата наследствени имота по
наследство и давностно владение.
Общите правила на чл.79 и сл. от ЗС регламентират давностното
владение като основание за придобиване на правото на собственост върху
всеки недвижим имот, доколкото изрична разпоредба не изключва този
придобивен способ. Придобивната давност е средство за придобиване на
правото на собственост след изтичане на известен период от време и при
определени условия. Съгласно чл.79, ал.1 от ЗС, правото на собственост по
давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в
продължение на 10 години; когато владението е добросъвестно, правото на
собственост се придобива с непрекъснато владение в продължение на 5
години (чл.79, ал.2 от ЗС). Съгласно чл.70 от ЗС добросъвестно е владението,
което е установено на правно основание, което е годно да направи владелеца
собственик, без той да знае, че праводателят му не е собственик или че
предписаната от закона форма е опорочена, като тази добросъвестност се
преценява към момента на възникване на правното основание и се предполага
до доказване на противното. По въпроса какво е правното основание на
добросъвестното владение по чл. 70, ал. 1 ЗС има многогодишна практика на
Върховния съд, а по-късно и на Върховния касационен съд. Така, в т. 9 от
раздел III на Постановление № 6 от 27.12.1974 г. по гр. дело № 9/1974 г. на
Пленума на Върховния съд макар и примерно са посочени всички
прехвърлителни (транслативни) двустранни или едностранни сделки,
административните актове с вещноправни последици и съдебните решения по
конститутивни искове относно право на собственост или ограничено вещно
право. Очевидно е, че все се касае за правни актове, т. е. за юридически
действия с прехвърлителен ефект, а не за юридически събития, поради което
универсалното правоприемство при наследяване по закон не съставлява
правно основание за добросъвестно владение по чл. 70, ал. 1 ЗС (виж
Определение № 711 от 1.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 54/2011 г., II г. о., ГК).
След като наследяването не представлява правно основание по смисъла на чл.
70, ал. 1 ЗС, което е годно да направи владелеца собственик, то
претендиращият не е добросъвестен владелец и не може да придобие
собствеността след изтичането само на пет години. Поради това ответника Й.
8
З., която се легитимира като собственик на имотите на основание наследство,
не може да се ползва от по-благоприятните правни последици, с които
законът - чл. 79, ал. 2 ЗС, свързва добросъвестното владение, и в нейна тежест
е да докаже владение върху имота в продължение на 10 години (чл.79, ал.1
ЗС).
Владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която
владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя (чл. 68, ал.1 ЗС).
Владението се характеризира с два основни признака: обективен -
упражняване на фактическа власт върху вещта /corpus/ и субективен -
намерението да се държи вещта като своя /animus domini/. Според
презумпцията на чл. 69 ЗС владелецът държи вещта като своя, докато не се
докаже, че я държи за другиго. Това е оборима законна презумпция.
Презумпцията на чл. 69 ЗС в отношенията между съсобствениците е
приложима, но следва да се счита оборена, ако основанието, на което
първоначално е установена фактическата власт показва съвладение. В
случаите при наследяване като общо правоприемство, с приемане на
наследството владението, като част от имуществото на наследодателя,
продължава от наследниците по право, независимо че само един от тях остава
в наследствения имот. Тогава следва да се приеме, че съвладението
продължава като последният владее своята идеална част и същевременно
държи идеалните части на другите сънаследници - той е съсобственик и
съвладелец, и презумпцията на чл. 69 ЗС се счита за оборена.
За да придобие по давност правото на собственост върху чуждите
идеални части, съсобственикът, който не е техен владелец, следва да превърне
с едностранни действия държането им във владение. Тези действия трябва да
са от такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се показва
отричане владението на останалите съсобственици. Това е т. нар.
преобръщане на владението /interversio possessionis/, при което
съсобственикът съвладелец се превръща в съсобственик владелец. Ако се
позовава на придобивна давност, той трябва да докаже, че е извършил
действия, с които е престанал да държи идеалните части от имотите за
другите съсобственици и е започнал да ги държи за себе си с намерение да ги
свои, като тези действия са доведени до знанието на останалите
съсобственици. Завладяването частите на останалите и промяната по начало
9
трябва да се манифестира пред тях и осъществи чрез действия, отблъскващи
владението им и установяващи своене, освен ако това е обективно
невъзможно. Във всеки отделен случай всички тези обстоятелства трябва да
бъдат доказани. В този смисъл е Тълкувателно решение № 1 от 6.08.2012 г. на
ВКС по тълк. д. № 1/2012 г., ОСГК.
Съдът намира, че по делото не се установи наличието на съответните
фактически действия, чрез които ответника Й. З. да е демонстрирала
установяване на владение изключително за себе си върху двата земеделски
имота, отблъскване владението на останалите наследници, както и тези
действия да са достигнали до знанието на последните.
На първо място, обстоятелството, че останалите съсобственици не са
посещавали и обработвали наследствените имоти в с.Хайредин, само по себе
си не може да доведе до изгубването на правото им на собственост, тъй като
обикновеното неползване на един имот не води до изгубване на правото на
собственост. Неупражняването на фактическа власт върху съсобствения имот,
само по себе си, не представлява отказ от права.
На следващо място, сключването на договори за аренда за имотите и
получаване на рента също не са действия сочещи на установяване владение, а
са действия на обикновено управление на общите имоти.
Освен това по делото не се доказа твърдението на ответника З. да е
свела да знанието на ищците като наследници и съсобственици както
намерението, така и за снабдяването с констативния нотариален акт за
собственост на имотите.
Нито писмените доказателства, нито гласните такива не установяват
ответника Й. З. да е установила самостоятелна фактическа власт върху
процесните 6/8 идеални части на ищците върху двата земеделски имота,
поради което съда намира, че тя не е придобила тези части по наследство и
давност, и незаконосъобразно се е снабдила с констативния нотариален акт.
По делото не е доказано правнорелевантното обстоятелство, че
ответникът З. с едностранни действия е превърнала държането на идеалните
части от процесните имоти на останалите наследници в свое собствено
владение. Установените от показанията на свидетелите по делото факти, че
ответника З. е обработвала първо лично двата имота, а след това ги е отдавала
под аренда и е получавала цялата рента, не доказват намерение на З. за
10
придобиването на наследствените части на другите наследници по давност.
Относно намерението на ищеца за своене на идеалните части на останалите
наследници, по делото не са установени обективни действия, които да са
достигнали до знанието на последните. Липсват доказателства Й. З. да е
извършвала някакви действия, с които да е отблъснала владението на другите
съсобственици - да е предприела такива действия, с които по ясен и
недвусмислен начин да е показала отричане на тяхното владение и да е
демонстрирала по отношение на тях, че счита двата земеделски имота за свой.
Манифестирането на намерението пред другите сънаследници да се своят
двата имота в случая е същественият елемент от предвиденото в чл. 79 от ЗС
придобивно основание, поради което сам по себе си фактът, че само
ответника З. е упражнявала фактическа власт върху имотите след
реституирането им, не може да обоснове извод за придобиване по давност на
притежаваните от другите сънаследници идеални части. Упражняването на
фактическа власт върху процесните имоти е продължило на основанието, на
което е започнало - наследствено правоприемство, поради което съвладението
продължава като ответника З. се явява държател на идеалните части на
останалите наследници.
Предвид гореизложеното съдът намира, че доказателствата по делото
водят до еднозначния извод, че двата земеделски имота са наследствени на
ищците и ответниците, а след възстановяване правата на собственост по реда
на ЗСПЗЗ ответника Й. З. като един от наследниците е била владелец на
собствената си идеална част от двата имота и държател на идеалните части на
останалите сънаследници, поради което не е придобила имотите въз основа на
изтекла в нейна полза придобивна давност и незаконосъобразно се е снабдила
с констативен нотариален акт, който следва да бъде отменен по отношение
наследствените части на ищците.
Ищците са собственици по наследство на 6/8 идеални части от двата
имота, а доколкото ответника Й. З. не е придобила тези части, съответно не е
могла да ги прехвърли чрез продажбите на ответниците Ж. Г. и М. Т., и съда
следва да уважи исковете за защита правото на собственост на ищците.
По разноските:
С оглед изхода на спора на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответниците
следва да заплатят на ищците направените по делото разноски, които са
11
платена държавна такса от 50 лв. и 163 лв. за събиране на доказателства,
общо 213 лв..
Ответниците следва да заплатят на ищеца О. И. И. направените
разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв.
Ответниците следва да заплатят на ищеца Т. И. Л. направените разноски
за платено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв.
На ответниците не се дължат разноски.
Водим от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че К. Т. Х., ЕГН ********** от гр.
Мизия, И. С. З., ЕГН **********, с адрес гр. Враца, Т. З. З., ЕГН **********
с адрес гр. Враца, С. З. З., ЕГН **********, с адрес гр. Враца, Г. Т. Х., ЕГН
**********, с адрес гр. София, В. Т. Х., ЕГН **********, с адрес гр. София,
О. И. И., ЕГН ********** с адрес. Хайредин, М. И. Д., ЕГН**********, с
адрес гр. София, Г. Димитров М., ЕГН **********, с адрес гр. Враца, В. Т.
М., ЕГН **********, с адрес с. Хайредин, Т. И. Л., ЕГН **********, с адрес
гр. София, Л. И. К., ЕГН **********, с адрес гр.София, В. К. В., ЕГН
**********, с адрес гр. Габрово, Г. К. Ц., ЕГН **********, с адрес гр.
Плевен, С. Марков К., ЕГН **********, с адрес гр. София и Т. М. К., ЕГН
********** с адрес с. Хайредин са собственици по наследство на 6/8 идеални
части от земеделски имот с идентификатор 77102.136.3, представляващ нива
от 9199 кв.м. в землището на с.Хайредин и от земеделски имот с
идентификатор 77102.135.11, представляващ нива от 18011 кв.м. в землището
на с.Хайредин, обл.Враца И ОСЪЖДА на основание чл.108 от ЗС М. К. Т.,
ЕГН ********** от гр.София да им отстъпи собствеността и да им предаде
владението по отношение на 6/8 идеални части от земеделски имот с
идентификатор 77102.136.3, представляващ нива от 9199 кв.м. в землището на
с.Хайредин, както и ОСЪЖДА на основание чл.108 от ЗС Ж. Г. Г., ЕГН
********** от гр.София да им отстъпи собствеността и да им предаде
владението по отношение на 6/8 идеални части от земеделски имот с
идентификатор 77102.135.11, представляващ нива от 18011 кв.м. в землището
на с.Хайредин, обл.Враца.
12
НА ОСНОВАНИЕ чл.537, ал.2 от ГПК ОТМЕНЯ като
незаконосъобразен по отношение на 6/8 идеални части констативен
нотариален акт за собственост върху поземлени имоти – земеделска земя,
придобити по наследство и давностно владение с № 174, том VI, рег. № 8804,
дело № 650/2018г. на Нотариус В. Митов, с който Й. Х. З., ЕГН ********** от
гр.София е призната за изключителен собственик по наследство и давностно
владение на земеделски имот с идентификатор 77102.136.3, представляващ
нива от 9199 кв.м. в землището на с.Хайредин и на земеделски имот с
идентификатор 77102.135.11, представляващ нива от 18011 кв.м. в землището
на с.Хайредин, обл.Враца.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК М. К. Т., ЕГН ********** от
гр.София, Ж. Г. Г., ЕГН ********** от гр.София и Й. Х. З., ЕГН **********
от гр.София, да заплатят на К. Т. Х., ЕГН ********** от гр. Мизия, И. С. З.,
ЕГН **********, с адрес гр. Враца, Т. З. З., ЕГН ********** с адрес гр.
Враца, С. З. З., ЕГН **********, с адрес гр. Враца, Г. Т. Х., ЕГН **********,
с адрес гр. София, В. Т. Х., ЕГН **********, с адрес гр. София, О. И. И., ЕГН
********** с адрес. Хайредин, М. И. Д., ЕГН**********, с адрес гр. София,
Г. Димитров М., ЕГН **********, с адрес гр. Враца, В. Т. М., ЕГН
**********, с адрес с. Хайредин, Т. И. Л., ЕГН **********, с адрес гр.
София, Л. И. К., ЕГН **********, с адрес гр.София, В. К. В., ЕГН
**********, с адрес гр. Габрово, Г. К. Ц., ЕГН **********, с адрес гр.
Плевен, С. Марков К., ЕГН **********, с адрес гр. София и Т. М. К., ЕГН
********** с адрес с. Хайредин направени по делото разноски в размер на
213 лв.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК М. К. Т., ЕГН ********** от
гр.София, Ж. Г. Г., ЕГН ********** от гр.София и Й. Х. З., ЕГН **********
от гр.София, да заплатят на О. И. И., ЕГН ********** от с.Хайредин съдебни
разноски в размер на 500 лв.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК М. К. Т., ЕГН ********** от
гр.София, Ж. Г. Г., ЕГН ********** от гр.София и Й. Х. З., ЕГН **********
от гр.София, да заплатят на Т. И. Л., ЕГН ********** от гр.София съдебни
разноски в размер на 500 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните пред Окръжен съд
13
Враца в двуседмичен срок от връчването на преписи със съобщения.
Съдия при Районен съд – Козлодуй: _______________________
14