РЕШЕНИЕ
Град Асеновград,
18.10.2018г.
ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ с председател СТЕФКА ПАШОВА,
като разгледа в открито съдебно заседание на 16.10.2018г.- шестнадесети
октомври две хиляди и осемнадесета година, при участието на секретаря Дафинка
Карамфилова, за да се произнесе, взе предвид следното:
Обжалвано е НП № 18 -0239-000548 от
10.04.2018г. на Началник РУП към ОДМВР - Пловдив, с което на П.Г.Х., ЕГН – ********** с адрес: ***, е
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 20 – двадесет лева, за
нарушение по чл. 20 ал.1 от ЗДвП и „Глоба“ в размер на 120 – сто и двадесет
лева и „Лишаване от право да управлява МПС за 2 месеца“, за нарушение по чл. 123 ал.1т.3 б“А“ от ЗДвП.
По
същество:
Жалбоподателката, представлявана от адвокат Х., пледира
за постановяване на решение, с което да се отмени обжалваното НП поради
незаконосъобразност, предвид на това, че жалбоподателката не е извършила
посочените нарушения.
Въззиваемата страна, редовно призована, не взима
становище по жалбата.
По
процедурата:
АУАН е съставен на 27.03.2018г. за нарушение, сочено за
извършено на 08.03.2018г, а НП за него е издадено на 10.04.2018г., поради което
и съдът намери, че са спазени сроковете по чл.34 от ЗАНН.
АУАН № 583 от 27.03.2018г. е съставен от компетентен
орган – „младши автоконтрольор при РУ на МВР- Асеновград, компетентност,
произтичаща от чл.189, ал.1 от ЗДвП и Заповед № 8121з- 952 от 20.07.2017г. на
Министъра на вътрешните работи. Налице е компетентност и на издателя на
обжалваното НП, изводима от горе - цитираната заповед и чл. 189 ал.12 от ЗДвП.
АУАН съдържа изискуемите от чл. 42 от ЗАНН реквизити, а НП – тези по чл. 57 ал.1 от ЗАНН.
АУАН е съставен в присъствието на свидетел – очевидец,
който е и участник в ПТП-то и на самата извършителка, като екземпляр от него й
е надлежно връчен. Факта, че за свидетел на нарушенията е вписан другия
участник в ПТП, не представлява по своята същност нарушение на
административно-производствените правила, предвид на това, че ЗАНН изисква
съставянето на актове за установяване на административно нарушение при наличие
на свидетели – очевидци именно в тяхно присъствие и не изключва качеството на
свидетели участниците в ПТП-тата, базирайки се на това им качество. Те не са
изключени като свидетели и от разпоредбата на чл.118 от НПК, приложима при
съдебното разглеждане на делото. С оглед на което и наведеното възражение за
допуснато в този смисъл нарушение на
административно - производствените правила, се отхвърля от съда като
неоснователно.
Като неоснователно се отхвърля и наведеното с жалбата
възражение за липса на посочване на мястото на извършване на нарушението,
предвид на това, че такова фигурира ясно с посочване на населено място, улица и
номер, както в акта за установяване на административно нарушение, така и в обжалваното НП. Това налага извода за
спазено изискване на разпоредбата на чл.57,ал.1т.7 от НК касателно обжалваното
НП и налага отхвърляне на наведеното възражение като неоснователно.
След служебна проверка, съдът не констатира допуснати
съществени нарушения на административно - производствените правила, поради
което и разгледа делото по същество.
Въз основа на събраните в хода на съдебното следствие
доказателства, преценени поотделно и в своята съвкупност, от фактическа страна,
съдът намери за установено следното:
На 08.03.2018г. свидетелят А.Ф.Ж., управлявал лек
автомобил „Фолксваген Пасат“ с дк № РВ 1954 МА, в град Асеновград, ул.“Панайот
Сребров“, по посока ул.“Х. Ботев“, като в дясната лента е имало паркирали
автомобили и движението се е извършвало единствено в лявата лента. Пред
свидетеля имало спрял лек автомобил
„Субаро“, комби, с теглич, с дк № РВ 5187 КР, който е бил спрял. Поради
невъзможност да продължи движението си напред, свидетелят А.Ж. преустановил
движението на управлявания от него лек автомобил, заставайки на достатъчно
разстояние от прежде спрелия пред него такъв и изчаквал освобождаването на
лентата за движение. В този момент, жалбоподателката разговаряла с минувач по
улицата, след което задвижила управлявания от нея лек автомобил на заден ход и
ударила с теглича челно и отпред, номера на управлявания от свидетеля Ж. лек
автомобил. При този удар били причинени незначителни материални щети. Двамата
водачи излезли от автомобилите си и решили да съставят за произшествието
двустранен протокол, поради това, че жалбоподателката предложила като
обезщетение на свидетеля Ж., сумата от 20 – двадесет лева, която същият счел за
недостатъчна и поискал 50 лева, които жалбоподателката отказала да заплати,
поради това, че счела исканата сума за прекомерна. Поради липса на двустранен
протокол, свидетелят Ж. и жалбоподателката тръгнали по книжарници да търсят
такъв.Сигнализирали за ПТП полицията, която поради наличие на голяма
катастрофа, дала устни указания за съставяне на двустранен протокол, тъй като и
двамата водачи, участници в ТПТ-то имали валидно сключени застраховки „ГО“.
Поради липса на няколко места в града на двустранни протоколи, с оглед факта,
че жалбоподателката била с малко дете, което следвало да нахрани, предложила на
свидетеля Ж. да му даде мобилния си телефон и когато се намери бланка на
двустранен протокол, да й се обади и да съставят такъв. Той отказал това и
накрая, двамата намерили в СДИ бланка за двустранен протокол, който започнали
да попълват. Не постигнали съгласие обаче относно ситуацията на ПТП, която
следва да опишат, при което жалбоподателката отказала да продължи с попълването
на двустранния протокол и си тръгнала. Свидетелят Ж. се обадил на телефон 112,
откъдето го инструктирали да се върне на мястото на произшествието и да чака
органите на полицията. Той сторил това, но поради ангажираност, на място не
били изпратени полицейски служители, поради което след два часа чакане на
място, свидетелят Ж. отишъл в полицията и там подал заявлението по случая.
Жалбоподателката била установена от полицейските органи, като за случая бил
съставен протокол за ПТП от полицейския служител К. с № 1712284 от 27.03.2018г.,
подписан в полицейското управление и от двамата водачи, участници в ПТП-то и на
жалбоподателката бил съставен акт за установяване на административно нарушение,
въз основа на който било издадено и обжалваното НП.
Относно
доказателствата:
Така установените факти по делото, съдът намери за
доказани от показанията на свидетеля К., А.Ж., И. и К.Т., които съдържат
логични, последователни, непротиворечиви и подкрепени и от писмените
доказателства по делото показания, поради което и се кредитират от съда. Като
надлежно приобщени, съдът кредитира и писмените доказателства по делото, а
именно: Заповед № 8121з-952 от 20.07.2017г.на Министъра на вътрешните работи,
Писмо от РУ на МВР- Асеновград, протокол за ПТП № 1712284 от 27.03.2018г.,
Заявление № 000- 3764 :/12.03.2018г., обяснение от А.Ж., обяснения от П.Х.,
докладна записка от старши инспектор М.И., справка за нарушител/водач.
От
правна страна:
При така установените факти по делото, от правна страна,
съдът намери за установено следното:
Съдът намери за безспорно доказано извършването на
вмененото на жалбоподателката нарушение по чл.20, ал.1 от ЗДвП, предвид на
това, че същата като водач на управлявания от нея лек автомобил „Субаро
легаци“, при движение на заден ход не е спряла и е ударила стоящият зад нея лек
автомобил „Фолксваген пасат“, управляван от свидетеля Ж., като е причинила
материални щети, като това е сторено предвид на това, че същата не е
контролирала непрекъснато управляваното от нея МПС, с което тя от обективна страна е осъществила вмененото й
административно нарушение. От субективна страна същото е извършено по
непредпазливост, при несъзнаване на обществено - опасните последици, но при
възможност това да бъде сторено. Непредпазливостта е допустима по ЗАНН форма на
вина и същата в случая, обосновава съставомерност и от субективна страна на
деянието, поради което и съдът намери, че законосъобразно е била ангажирана
административно – наказателната отговорност на жалбоподателката за това
административно нарушение.
Законосъобразна се явява и преценката на административно-
наказващият орган за липса на маловажност на случая, с оглед на това, че се
касае за адм.нарушение на формално извършване, от което обаче е причинена
имуществена щета в резултат на ПТП, пряка и непосредствена последица от
неговото извършване.
Относно наложената за това адм.нарушение глоба, съдът
намери, че същата, определена в размер на 20 лева – двадесет лева, е
законосъобразно определена, предвид на това, че именно в този размер е
определена по абсолютност, от разпоредбата на чл.185 от ЗДвП, поради което и
размерят се явява законосъобразност. С оглед изложените мотиви, в тази му част,
обжалваното НП следва да бъде потвърдено.
Относно вмененото на жалбоподателката административно
нарушение по чл.123 ал.1т.3 б“А“ от ЗДвП, то съдът намери, че жалбоподателката,
от обективна страна, е осъществила състава на вмененото й административно
нарушение, предвид на това, че въпреки, че реално между нея и другия участник в
ПТП- то не е постигнато съгласие за произшествието и за щетите от него, то тя е
била длъжна, при отказ от нейна страна да подпише двустранен протокол, който
въпреки положените усилия е бил набавен в нейно присъствие и част от него –
попълнена с нейно съдействие, въпреки, че за ПТП са били уведомени полицейските
органи и е било дадено указание за оставане на мястото на произшествието до
тяхното идване, тя не е сторила това, като поради несъгласие с размера на
щетите и ситуацията, е напуснала ПТП-то, без да попълни двустранен протокол.
Наличието на малко дете, което е следвало да храни, не е обстоятелство, което да
изключва нейната административна отговорност, тъй като това обстоятелство не е
между тези, разписани в разпоредбата на чл. 8 от ЗАНН. Предвид на това, съдът
намери, че жалбоподелката както от обективна, така и от субективна страна, е
осъществила състава на вмененото й административно нарушение по чл. 123 ал.1т.3
б“А“ от ЗДвП, като от субективна страна, същото е извършено при допустима форма
на вината – непредпазливост. Законосъобразна се явява преценката на
административно – наказващият орган за липса на маловажност на случая, предвид
на това, че се касае за напускане на местопроизшествието, което е наложило
намеса на полицейските органи за установяване на щетите и издирване на
жалбоподателката. Относно наложената за така извършеното от нея административно
наказание, съдът намери, че се касае за завишен размер на наказанието „Глоба“,
предвид минималния законово предвиден такъв от 50 лева – петдесет лева, с оглед
на това, че се касае за наличие единствено на смегчаващи отговорността
обстоятелства – първо нарушение, форма на вината – непредпазливост, все пак
търсене на протокол за ПТП двустранен, както и вписване на данните в него и
уведомяване на органите на МВР, с което е изпълнено отчасти задължението й за
съдействие, които обстоятелства налагат определянето на наказанието „Глоба“ в
минималния законово предвиден такъв от 50 петдесет лева и налагат намаляване на
същото до наложения му размер от 120 лева. Другото кумулативно наложено
наказание, съдът намери за законосъобразно определено при спазване изискванията
на чл.23-27 от ЗАНН, поради което и същото следва да бъде потвърдено.
С оглед на изложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,
Съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА
НП № 18 -0239-000548 от 10.04.2018г. на Началник РУП към ОДМВР - Пловдив, с
което на П.Г.Х., ЕГН – ********** с
адрес: ***, е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 20 –
двадесет лева, за нарушение по чл. 20 ал.1 от ЗДвП и „Глоба“ в размер на 120 –
сто и двадесет лева и „Лишаване от право да управлява МПС за 2 месеца“, за
нарушение по чл. 123 ал.1т.3 б“А“ от ЗДвП, КАТО НАМАЛЯВА размера на
наложеното наказание „Глоба“ за нарушение по чл. 123 ал.1т.3 б“А“ от ЗДвП от
120 лева на 50- петдесет лева и ПОТВЪРЖДАВА НП в останалата му част.
Решението да се съобщи на жалбоподателката, на адвокат Х.
и на въззиваемата страна.
Същото подлежи
на обжалване пред Административен съд- град Пловдив, в 14 – дневен срок от
неговото съобщаване, по реда на глава 12 от АПК, на касационните основания,
визирани в НПК.
Районен съдия: