№ 793
гр. В., 13.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 13 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети
май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Сияна Генадиева
при участието на секретаря Цветанка Ив. Кънева
като разгледа докладваното от Сияна Генадиева Административно
наказателно дело № 20213110205051 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по
жалба на Р. М. Д., против Наказателно постановление № 460А-
313/08.09.2021г., издадено от Директор на ОД на МВР- В., с което за
нарушение на чл. 209а, ал.1 от Закона за здравето му е наложено
административно наказание „имуществена санкция” 300 / триста/ лева.
С жалбата се оспорва фактическата обстановка, отразена в атакуваното
наказателно постановление, твърди се за незаконосъобразност на съставения
акт и че в хода на административнонаказателното производство са допуснати
съществени процесуални нарушения, които са довели до ограничаване
правото на защита на санкционираното лице. Сочи се, че съставения АУАН
бил нечетлив и не са били разяснени правните последици от него. Иска се
отмяна на атакувания санкционен акт. Претендират се разноски.
В съдебно заседание въззивната страна, редовно призована явява се
лично, която поддържа жалбата и моли НП да бъде отменено. Претендира и
за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, като представя
доказателства за заплатен адвокатски хонорар.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание не се
явява, не се представлява. Постъпили са писмени бележки от страна на юк
Лукова, като представляващ ОД на МВР-В., с които не възразява да бъде
1
даден ход на делото. Моли за присъждане на разноски.
Съдът, след като прецени събраните в хода на производството
писмени доказателства, намира за установено следното:
На 11.07.2021г. в 19:45 часа в гр. В., кв. „В.“, в сградата на ОУ „П.В.“
при извършена полицейска проверка се установило, че лицето е било без
поставена защитна маска на лицето за еднократна или многократна употреба.
С тези си действия лицето виновно нарушило въведените с т.7 от Заповед
№РД-01-743/31.08.2021г. на МЗ противоепидемични мерки по чл.63, ал.4 от
Закона за здравето.
Въз основа на събраните доказателства на11.07.2021 г. св. Д. ИВ. Д.- мл.
инспектор при Пето РУ на ОД на МВР съставил против Р. М. Д. акт за
установяване на административно нарушение, за това, че се е намирала на
закрито обществено място ОУ „П.В.“ в кв. „В.“ без поставена защитна маска
на лицето си за еднократна или многократна употреба. Нарушението било
квалифицирано като такова по чл. 209а вр. чл. 63, ал.1 от ЗЗ. Не е направено
възражение на осн. чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Съставения АУАН е бил подписан
от жалбоподателката.
Въз основа на констатациите в акта административно – наказващият
орган издал обжалваното наказателно постановление, в което изцяло
възприел фактическите констатации в него и правната квалификация на
нарушението. За него, на основание чл. 209а вр чл.63, ал.1 от ЗЗ на Р.Д. била
наложена "Имуществена санкция" в размер на 300 лв.
В хода на съдебното следствие, като свидетели бяха разпитани св. Д.
ИВ. Д.- актосъставител и свид. Т. Н. Н., чийто показания съдът кредитира
изцяло. От тях се установява, че нарушението е установено по представени в
хода на проверката документи. Проверяващите лично са възприели
въззивницата без поставена маска, а и същата пред тях е отказала поставянето
и. Свидетелите сочат на категоричен отказ от поставяне на маска на закрито
от страна на въззивницата. Този факт не се оспорва от молителката. В
изявлението си пред съда тя заяви, че е била наясно че с действията си
нарушава закона, но това е избрала като поведение.
2
Съдът приобщи към доказателствата по делото представените в съдебно
заседание писмо от Пето РПУ с вх. №18872/22.03.2022г., ведно със заверено
копие на Заповед №365з-1952 от 24.03.2020г. на ОД на МВР- В. за
оправомощаване на държавни служители- полицейски органи от ОД на МВР-
В. за съставяне на актове по чл.209а от ЗЗ, които кредитира като относими
към спора.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по
делото гласни доказателства и тези по административно-наказателната
преписка, които преценени в тяхната съвкупност са взаимно и логически
свързани и последователни, поради което съдът ги кредитира.
От правна страна :
Жалбата е подадена в законоустановения срок и от лице, имащо правен
интерес,поради което е процесуално допустима, разгледана по същество е
неоснователна, поради следните съображения.
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй
като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически
лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху
издадените от административните органи наказателни постановления е за
законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или
в наказателното постановление (арг. чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 14, ал. 2 от
НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е
длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото
закон.
Наказателното постановление № 460а-313/08.09.2021 г. е издадено от
компетентен орган- от Директора на ОД на МВР- В. в шестмесечния
преклузивен срок, както и в едномесечния срок по чл. 52, ал. 1 от ЗАНН,
считано от датата на съставяне и връчване на акта. Същото е съобразено с
нормата на чл. 57 от ЗАНН., съдържа пълно описание на нарушението,
датата, мястото и обстоятелствата при неговото извършване, както и
доказателствата, които го потвърждават. Вмененото във вина нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща да се разбере какво е обвинението
3
и срещу какво да се организира защита. Посочени са нарушените материално
правни норми, като наказанието за нарушението е индивидуализирано. При
определяне на размера на санкцията наказващият орган се е ръководил от
разпоредбата на чл.209а от ЗЗ. В хода на производството не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила.
Правилно административно- наказващия орган е приложил материалния
закон, като е съотнесъл установените фактически констатации към хипотезата
на правната норма. Съобразно събраните по делото писмени и гласни
доказателства, съдът намира за безспорно установено, че Р.Д. не е носила
защитна маска за еднократна или многократна употреба на закрито
обществено мято.
Правилно е била ангажирана отговорността на Р. М. Д., която не е
носила защитна маска за лице в условие на епидемична обстановка чрез
налагане на "имуществена санкция".
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 при непосредствена опасност за
живота и здравето на гражданите от епидемично разпространение на заразна
болест по чл. 61, ал. 1 / болни от и заразоносители на антракс, бруцелоза,
вариола, вирусни хеморагични трески, дифтерия, ебола, жълта треска,
коремен тиф, малария, полиомиелит, тежък остър респираторен синдром,
туберкулоза с бацилоотделяне, холера, чума и COVID19/, с цел защита и
опазване живота и здравето на гражданите, се обявява извънредна
епидемична обстановка. Съгласно втората алинея на този текст извънредна
епидемична обстановка се обявява за определен период от време с решение на
Министерския съвет по предложение на министъра на здравеопазването въз
основа на извършена от главния държавен здравен инспектор оценка на
съществуващия епидемичен риск. С Решение (Обн. - ДВ, бр. 22 от 13.03.2020
г.) Народното събрание, по предложение на Министерския съвет и на
основание чл. 84, т. 12 от Конституцията на Република България и във връзка
с разрастващата се пандемия от COVID-19 е обявило извънредно положение
върху цялата територия на Република България, като съгласно т. 2. е
възложено на Министерския съвет да предприеме всички необходими мерки
за овладяване на извънредната ситуация във връзка с пандемията от COVID-
19 и в съответствие с чл. 57, ал. 3 от Конституцията на Република България.
Впоследствие извънредното положение е удължавано няколкократно, а
4
впоследствие и заменено с удължаване на извънредната епидемична
обстановка, която действа и към настоящия момент.
Съгласно чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ , на което основание е санкциониран
възз., който наруши или не изпълни въведени от министъра на
здравеопазването или от директор на регионална здравна инспекция
противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 4 или 7 и чл. 63а, ал. 1 или 2, освен
ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1000
лв., а при повторно нарушение - от 1000 до 2000 лв.. Нормата на чл. 209а, ал.
1 ЗЗ съдържа в себе си както правило за поведение, така и санкция за
неизпълнение на това правило.
С оглед на изложеното се налага извода, че Р.Д. е осъществила от
обективна и субективна страна състава на нарушението, визирано в
разпоредбата на чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето /33/, напълно правилно
и законосъобразно е била ангажирана административно-наказателната й
отговорност.
В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че деянието се
отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други
деяния от същия род, което налага извода, че същото представлява
административно нарушение, а не престъпление по смисъла на чл. 355 от НК.
В същото време обаче съдът намира, че с оглед кръга на обществените
отношения които охранява Закона за здравето и по-конкретно посочените
разпоредби по време на обявената извънредна епидемиологична обстановка,
имаща за цел неразпространение на заразата и опазване живота и здравето на
гражданите, процесното деяние не може да бъде квалифицирано като
маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Не може и да се приложи
института на предупреждението, тъй като липсва критично отношение и
въпреки опитите на проверяващите да убедят въззивницата да спази закона и
да си постави защитна маска тя е отказала да стори това.
В тази връзка съдът напълно споделя изложения в тази насока извод
на административно-наказващия орган. Правилно е било преценено, че с
оглед характера на нарушението в настоящия случай нормата на чл. 28 от
ЗАНН не може да бъде приложена. Описаното в акта за установяване на
административно нарушение и в наказателното постановление нарушение
крие сериозен риск за останалите граждани, свързана с разпространение на
5
пагубен за човечеството вирус и обявената глобална пандемия. Нарушението
не се отличава с по- ниска степен на обществена опасност в сравнение с
други административни нарушения от същия вид, поради което и същото не
може да бъде квалифицирано като "маловажен случай" по смисъла вложен в
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. В този смисъл е и константната практика на
Административен съд В. – например Решение по к. адм. дело № 2685 по
описа на Административен съд гр. В. за 2020 година, Решение по к. адм. дело
№ 651 по описа на Административен съд гр. В. за 2021 г. и много други.
Нещо повече, прилагането на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН би създало у
въззивника чувството за безнаказаност, би култивирало липса на критичност
към извършване на деяния от подобен род, което обезсмисля една от
основните функции на административнонаказателния закон, а именно
индивидуална превенция на нар За посоченото нарушение санкционна
разпоредба на чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ /в сила от сила от 14.05.2020 г.) /
предвижда наказание "глоба" в размер от 300 до 1000 лева за лице, което
наруши или не изпълни въведени с акт на министъра на здравеопазването или
директор на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл.
63, ал. 1 или ал. 2, освен ако деянието съставлява престъпление.
Административно наказващият орган правилно е издирил и приложил
действащата санкционна разпоредба, действал е законосъобразно, като се е
съобразил и с разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН и е наложил наказание в
предвидения за това деяние минимум от 300 лева. От друга страна,
обстоятелството, че за възз. не са събрани данни за финансово и материално
положение, не би могло да изключи административната му отговорност.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ред. ДВ, бр. 94 от 2019
г., в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно
разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от АПК, "Когато съдът отхвърли оспорването
или подателят на жалбата оттегли жалбата, страната, за която
административния акт е благоприятен, има право на разноски". От
изложеното следва, че в полза на АНО, следва да бъдат присъдени разноски
за юрисконсултско възнаграждение, което Съдът определи в размер на
80лева, които следва да бъдат заплатени от жалбоподателя на АНО.
С оглед на изложеното съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да
6
бъде потвърдено изцяло.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 9 вр. ал. 2, т. 5 вр. ал. 1,
съдът
РЕШИ:
ПОТВРЪЖДАВА Наказателно постановление № 460А-
313/08.09.2021г., издадено от Директор на ОД на МВР- В., с което на Р. М. Д.
ЕГН:********** е наложено: административно наказание "глоба" в размер на
300 /триста/ лв. на основание чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето.
ОСЪЖДА Р. М. Д. ЕГН:**********, да заплати на ОД на МВР-
В. сумата от 80лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд гр. В. в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
7