№ 711
гр. София, 16.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Нели Куцкова
Членове:Яна Вълдобрева
Мария Яначкова
при участието на секретаря Ива Андр. Иванова
като разгледа докладваното от Мария Яначкова Въззивно гражданско дело
№ 20211000502361 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 263326 от 25 май 2021г. по гр. д. № 6952/2020г.
Софийски градски съд, I ГО, 9 състав е осъдил ЗК "Лев Инс" АД с ЕИК
********* да заплати на Ф. С.А. О. Е., родена на ********г. в гр.***, Гърция,
гражданка на РГърция, жител на ***, обл.***, ул."***"№**, М. С.А. О. О.,
родена на ********г. в гр.***, Гърция, гражданка на РГърция, жител на ***,
обл.***, ул."***"№**, Р. С.А. О. Р., родена на ********г. в кр.***, Гърция,
гражданка на РГърция, жител на ***, обл.***, ул."***"№**, Х. С.А. О.,
родена на ********г. в гр.***, Гърция, гражданка на РГърция, жител на ***,
С. С. А., роден на ********г. в К., префектура Родопи, гражданин на Р
Гърция, Х. С. А., роден на ********г. в К., префектура Родопи, гражданин на
Разпоредбата Гърция, А. С. А., роден на ********г. в гр.***, Германия,
гражданин на Р Гърция и Д. С. А. с ЕГН **********, роден на ********г. в
гр.***, гражданин на Разпоредбата България, чрез майка му Ф. С. М., като
наследници на Р. А. О., обезщетение за неимуществени вреди в размер на 170
000 лева, настъпили в резултат на ПТП от 08.01.2016г., при което на
10.01.2016г. е починал синът й С. А., ведно със законната лихва върху тази
1
сума от 08.01.2016г., датата на ПТП, до окончателното й плащане, от които на
Ф. С.А. О. Е., родена на ********г. в кр.***, Гърция, гражданка на РГърция,
жител на ***, обл. ***, ул."***"№**, М. С.А. О. О., родена на ********г. в
кр.***, Гърция, гражданка на РГърция, жител на ***, обл.***, ул."***"№**, Р.
С.А. О. Р., родена на ********г. в кр.***, Гърция, гражданка на РГърция,
жител на ***, обл.***, ул."***"№**, Х. С.А. О., родена на ********г. в кр.***,
Гърция, гражданка на РГърция, жител на ***, сумата от по 34 000 лева, ведно
със законната лихва върху тази сума от 08.01.2016г. до окончателното й
плащане, И на С. С. А., роден на ********г. в К., префектура Родопи,
гражданин на Р Гърция, Х. С. А., роден на ********г. в К., префектура
Родопи, гражданин на Разпоредбата Гърция, А. С. А., роден на ********г. в
гр.***, Германия, гражданин на Р Гърция и Д. С. А. с ЕГН**********, роден
на ********г. в гр.***, гражданин на РБ, чрез майка му Ф. С. М., сумата от по
8500,00 лева, ведно със законната лихва върху тази сума от 08.01.2016г. до
окончателното й плащане; осъдил ЗК"Лев Инс" АД с ЕИК ********* на
основание чл.78, ал.1 от ГПК да заплати на ищците направените по делото
разноски в размер на 365,00 лева, от които на Ф. С.А. О. Е., родена на
********г. в кр.***, Гърция, гражданка на РГърция, жител на ***, обл.***,
ул."***"№**, М. С.А. О. О., родена на ********г. в гр.***, Гърция, гражданка
на РГърция, жител на ***, обл.***, ул."***"№**, Р. С.А. О. Р., родена на
********г. в гр.***, Гърция, гражданка на РГърция, жител на ***, обл.***,
ул."***"№**, Х. С.А. О., родена на ********г. в гр.***, Гърция, гражданка на
РГърция, жител на ***, сумата от по 73,00 лева, и на С. С. А., роден на
********г. в К., префектура Родопи, гражданин на Р Гърция, Х. С. А., роден
на ********г. в К., префектура Родопи, гражданин на РГърция, А. С. А.,
роден на ********г. в гр.***, Германия, гражданин на РГърция и Д. С. А. с
ЕГН **********, роден на ********г. в гр.***, гражданин на РБ, чрез майка
му Ф. С. М., сумата от по 18,25 лева; осъдил ЗК"Лев Ине" АД с ЕИК
********* на основание чл.38, ал.1, т. 2 от ЗА да заплати на адв. А. Г. М. от
САК с адрес на кантората гр.София, ул."Княз Борис I" №85, ет.4, ап. 10
адвокатско възнаграждение в размер на 5 430,00 лева. С наименовано
допълнително решение № 263542/01.06.2021г. съдът е присъдил в тежест на
ответника заплащането на държавна такса в размер на 6 800 лв. – на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
Производството пред САС е образувано по въззивна жалба на
2
ответника ЗК „Лев инс“ АД срещу решението по гр. д. № 6952/2020г. на
СГС, ГО, 9 състав в негова осъдителна част – над размера от 50 000 лв.
присъдено обезщетение. С доводи за нарушение на чл. 52 ЗЗД и чл. 51, ал. 2
ЗЗД, иска отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на иска при
определяне на 50 % съпричиняване от пострадалия към вредоносния резултат.
Насрещните страни – правоприемници на ищцата са оспорили
въззивната жалба.
За да постанови решението си, първоинстанционният съд е приел,
че в полза на ищцата, починала в хода на производството, – майка на
загиналия при при ПТП С. А., е възникнало вземане срещу ответника,
застраховал гражданската отговорност на осъдения от наказателния съд
делинквент, за обезщетение за вреди от смъртта на сина й в размер на 170
000 лв. Обезщетението, което е присъдено на правоприемниците на ищцата, е
съобразно дяловете им от наследството на ищцата. Съдът е счел
възражението за съпричиняване на вредоносния резултат, изразяващо се в
неизползване на обезопасителен колан за недоказано.
Софийски апелативен съд, като въззивна инстанция, в рамките на
правомощията си, уредени в чл. 269 ГПК, съобразно и разясненията, дадени в
ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, намира, че
обжалваното решение е валидно; то е и допустимо в обжалваната част, а като
косвен резултат от решаващата си дейност счита същото за частично
неправилно.
С оглед спорния предмет на делото във въззивното производство,
очертан от оплакванията във въззивната жалба и в приложение на
императивните норми на материалния закон, регулиращ спорното
правоотношение, въззивният съд намира следното:
По приложимото обективно материално право към спорното
правоотношение не е повдигнат спор във въззивното производство –
приложено е правото по местонастъпване на вредата, което е и мястото на
извършване на вредоносното деяние, което предвижда предявяването на пряк
иск на увреденото лице срещу застраховалия гражданската отговорност на
причинителя на вредите.
Застраховането срещу гражданска отговорност е правоотношение, по
силата на което застрахователят се задължава да обезпечи застрахователна
3
закрила срещу риска от възникване на гражданска (деликтна) отговорност в
тежест на застрахования, като при настъпване на застрахователното събитие,
плаща дължимото от последния обезщетение за вредите, причинени на трети
лица. Застрахователното събитие при тази застраховка, като проекция на
застрахователния риск, е възникването на гражданска отговорност в тежест на
застрахования. Отговорността на застрахователя възниква на основание
застрахователно правоотношение, а отговорността на причинителя на
непозволеното увреждане, на основание деликт. Т. н. пряко право на
увредения срещу застрахователя по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) вр. § 22 ПЗРКЗ,
чието приложение не е оспорено във въззивното производство, за изплащане
на застрахователното обезщетение, предявено в настоящия процес, и правото
му да търси обезщетение на деликтно основание, възникват в един и същи
момент – този на настъпването на застрахователното събитие (в случая ПТП),
при което е причинено непозволеното увреждане. За упражняване на прякото
право на увреденото лице не е необходимо гражданската отговорност на
застрахования да бъде установена със сила на пресъдено нещо, но в случая тя
е установена с влязла в сила присъда.
Във въззивната жалба, по която е образувано въззивното
производство, жалбоподателят, застраховал гражданската отговорност на
делинквента, релевира доводи, че определеното базово обезщетение от 170
000 лв. е завишено с оглед обществено – икономическите условия към датата
на събитието и поддържаните отношения между ищцата и пострадалия,
възрастта му, социалното положение, фактът, че същият е имал
самостоятелен живот и не е изяснена честотата и близостта на поддържаните
отношения, както и предвид обстоятелството, че ищцата е починала в хода на
производството, а и присъжданите по сходни случаи обезщетения. Счита, че
обезщетението, което следва да се определи по справедливост възлиза на
100 000 лв., а то следва да се намали с 50 % на колкото възлиза приносът на
пострадалия към вредоносния резултат, който поради неизползването на
колан (на което ответникът се е позовал в срока за отговор на исковата
молба) е изпаднал от колата и е получил травмата на главата, довела до
леталния изход само за него от пътуващите в автомобила.
Насрещните страни – правоприемници на ищцата са оспорили
доводите, че определено обезщетение е завишено, като са се позовали на
доказаната близост и интензитет на негативни преживявания от ищцата;
4
оспорили са и доводите, че възражението за съпричиняване е доказано - от
една страна поради липса на доказателства бил ли е оборудван автомобилът с
обезопасителен колан и от друга, че и увреждането на белите дробове,
получено вътре в купето на автомобила, също може да причини летален
изход, а предвид скоростта и голямата кинетична енергия, с която е нанесен
ударът, не би могъл да бъде предотвратен и удар на главата във вратата или
стъклото, а гръдната травма би могла да бъде получена и при поставен колан.
С оглед спорния предмет на делото във въззивното производство и
обстоятелството,че решението на първоинстанционния съд в осъдителните му
в полза на правоприемниците на ищцата части не е обжалвано изцяло,
въззивният съд в правоприлагащата си дейност изхожда от положението, че
ищцата е увредено лице от ПТП, станало на 08.01.2016г., от което е
настъпила смъртта на сина й С. А., а ответникът е застраховал гражданската
отговорност на един от делинквентите, причинил процесното ПТП (чл. 297
вр. чл. 298, ал. 1 ГПК вр. вр. чл. 257 – 275 вр. чл. 223 – 229 вр. чл. 265, ал. 1
КЗ отм.). Причиняването на смъртта на пострадалия е установено със
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици
от деянието, по въпросите относно извършването на деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца, както и относно съставомерния
резултат елемент от престъплението, присъда (чл. 300 ГПК; чл. 413, ал. 2
НПК). С влязлата в сила на сила присъда на 30.01.2020г. на ОС - Кърджали по
НОХД № 183/2018г., изменена частично в частта по определеното наказание
с решение на AC-Пловдив по ВНОХД № 298/2019г., застрахованата при
ответника З. А. И. е призната за виновна в това, че на 08.01.2016г. на път I-5
на км. 374+400 в землището на с.Първица, община Кирково, област
Кърджали, при управление на л.а. "Фолксваген Пасат" нарушила правилата за
движение по пътищата - чл.21, ал.1 ЗдвП , като управлявала автомобила със
скорост от 108,12-км/ч и чл. 16,ал.1 ЗДвП като без да изпреварва или
заобикаля друго превозно средство, навлязла и се движела с управлявания от
нея автомобил в лентата за насрещно движение и в условията на независимо
съпричиняване с М. Ф. А. по непредпазливост причинила смъртта на С. С. А..
Следователно установено е на настоящия етап от производството, че ищцата,
починала в хода на производството, е претърпяла вреди от смъртта на С. А.,
причинена и от застрахован при ответника водач. Въпреки, че обемът на
отговорността на конституирания ответник не е сред спорните въпроси във
5
въззивното производство, следва да се подчертае, преди да се разгледат
спорните въпроси, че при съпричиняване на увреждането от няколко
делинквенти, застрахователят по застраховка „Гражданската отговорност”,
сключена с един от тях, отговаря спрямо увреденото лице, предвид
функционалната обусловеност на прякото право от деликтното право, в
обема, в който отговаря застрахованият при него делинквент - за всички
вреди и в пълния им размер, а не съобразно приноса за увреждането на
застрахования при него делинквент (арг. чл. 53 ЗЗД), като отговорността на
застрахователя би била лимитирана единствено от застрахователната сума по
договора за застраховка.
Спорно във въззивното производство, съобразно отбелязаното по-горе
за оплакванията на жалбоподателя, е какъв е размерът на обезщетението,
предназначено да възмезди страданието и загубата на морална опора и
подкрепа, понесени от ищцата, чиято легитимация като увредено лице е
призната от съда, но чийто изводи относно дължимия размер на
обезщетението по същество се оспорва като необоснован, съотв. поддържа се
неправилно като резултат приложение на материалния закон – чл. 52 ЗЗД.
Спорен е и въпросът по съпричиняването на вредоносния резултат и на колко
евентуално се оценява то.
От заключението на комплексната съдебно-медицинска и
автотехническа експертиза е установено по делото, че С. А. е получил
следните травматични увреждания от ПТП, от които е настъпила смъртта му:
счупване на костите на черепния покрив, започващо от ляво на големия тилен
отвор, което върви нагоре, прЕ.ава през дясната половина на покрива на
черепа и завършва в предната част на дясната теменна кост, масивен по
всички повърхности арахноидален кръвоизлив, контузия на двете челни
области, предно-долу, кръв в мозъчните стомахчета, мозъчен оток, контузия
на белите дробове, счупване от второ до пето ребро вляво, по средната
мишнична линия, травматичен шок; кръвоизлив от носа, охлузване в горната
лява част на челото; синкаво мораво кръвонасядане на лявото бедро в горната
му трета, кръвонасядане на лявата хълбочна област/26/15 см/, охлузване по
вътрешната повърхност на дясната колянна става, тотално кръвонасядане на
меките черепни обвивки. Причината за смъртта на С. А. е множествената
травма, довела до травматичен шок.Тежката мозъчна травма е водеща
причина за смъртта, като несъмнена роля в настъпването й е изиграла и
6
травмата на гръдния кош, със счупени ребра и контузия на белите дробове.
Смъртта е била неизбежна поради кръвоизлива в мозъчните стомахчета,
настъпилия оток на мозъка и контузията на белите дробове, които са довели
до развитието на травматичен шок. Травматичните мозъчни увреждания
отговарят на увреждания, получени от удар върху терена, травмата на белите
дробове и счупените ребра отговарят да са получени вътре в купето на
автомобила. Травматичните черепно-мозъчни увреждания и травматичните
увреждания на белите дробове, всяко едно поотделно може самостоятелно да
причини смъртен изход от травматичен шок. От съдебномедицинската
практика е добре известно, че обичайно пострадали при ПТП изпадат от
автомобила при липса на поставен предпазен колан. В съдебно заседание
вещото лице - медик, е уточнило, че описаните травматични увреждания
могат да се получат, ако е счупена седалката и тя е отишла назад, а при
страничен удар могат да се получат при деформация на врата или колона;
вещото лице – автоспециалист е уточнило, че при поставен колан тялото би
се задържало към седалката и няма да изпадне от автомобила.
Конкретният механизъм на процесното ПТП, установен от
обсъжданото заключение, е следният: на 08.01.2016г. около 12:40 часа лек
автомобил „Пежо 306“, управляван от М. А., се е движил по път 1-5, в района
на км. 374+400, с посока от град Кърджали към ГКПП „Маказа“ и със скорост
около 75 km/h в дясната лента по посоката на движение. Не е спорно на
настоящия етап от производството, че на задна дясна седалка в този
автомобил е пътувал С. А.. По същото време лек автомобил „Фолксваген
Пасат”, управляван от З. И., се е движил по път 1-5 в противоположна посока
и със скорост около 108 km/h. В района на км 374+400, по неизвестни
причини, водачът на фолксвагена е отклонила автомобила вляво и е навлязла
в лентата за движение на лек автомобил Пежо, когато разстоянието между
автомобилите е било около 80 метра. Водачът на лек автомобил Пежо е
отклонил автомобила вляво. Траекториите на движение на автомобилите се
пресекли и е настъпил кос удар между тях, като инициалният контакт за лек
автомобил Фолксваген е в предна дясна част, в областта на десен фар, за лек
автомобил Пежо - в странична дясна част, в областта на вратите. Вследствие
на удара се е откъснала задна дясна врата, задната част на лек автомобил
Пежо се е повдигнала от терена, автомобилът се е завъртял около
вертикалната си ос по посока на часовата стрелка, напуснал е пътното платно
7
вдясно по посока на огледа и се е установил в покой над канавката вдясно от
пътното платно. Лек автомобил Фолксваген Пасат е продължил движението
си и след изразходване на пълната кинетична енергия се е установил в покой
на мястото, отразено в протокола за оглед. Вследствие на високата ъглова
скорост при завъртането пътуващият на задна седалка в лекия автомобил
Пежо С. А. е изпаднал от купето на автомобила и е паднал в дясната канавка,
където тялото е намерено под автомобила.
От показанията на св. Р. – дъщеря на ищцата Р. А. О., конституирана
като страна след смъртта й наред с другите правоприемници на ищцата, чийто
показания подлежат на преценка по реда на чл. 172 ГПК, е установено по
делото, че ищцата и загиналия при ПТП са живеели в една къща и брат й се
грижел за майка им, взаимно си помагали, той бил единственият син с четири
сестри, не е притежавал друга къща, винаги е живял в бащината къща. Майка
им се грижела за децата му, големият му син го отгледала, като и до раздялата
със съпругата му живеел в бащината къща. Само той живеел с майка им,
свидетелката живеела в Атина, а после в ***, но в друга къща, а сестрите им в
Германия. След като съобщила на майка им за това, че брат й е загинал при
инцидент, майка им изпаднала в шок и дошъл лекар. Майка им организирала
погребението, непрекъснато ходила на гроба на сина си, приемала лекарства,
след като си счупила крака не можела да ходи толкова често, но пак
продължавала да ходи, ден преди разпита (м.03.2019г.) паднала и й
предстояла операция. Не можела да преодолее смъртта на сина си. Той бил
много добър с нея, не се е карал с нея, „не е говорил ругатни и лоши работи“.
И трите му деца вече били семейни. След смъртта му свидетелката
непрекъснато ходела при майка си, готвела й. Брат й, който си изкарвал
прехраната с продажба на риба, помагал много, пазарувал за къщата и
доставял всичко, от каквото имала нужда майка им, останала вдовица преди
28 години, която страдала от сърце и високо кръвно, и имала поставен стенд.
Двамата се грижили за поддръжката на къщата. В деня, в който станал
инцидентът, на сутринта казали на ищцата, че синът й е преживял инцидент и
е в болница, но тя разбрала и казала „почина синът ми!“. Погребението се
провело в нейната къща, поменът за 40 дни пак бил там. Тя непрекъснато
повтаряла „Къде си сине мой", „Къде си сега, защо не ме взе Господ мен",
„Цял юнак си отиде". *
В хода на производството, на 11.03.2019г. ищцата е починала, и на
8
нейно място са конституирани посочените като наследници (по този въпрос
не е повдигнат спор) – низходящите й от първа степен – нейни дъщери и
низходящите от първа степен на пострадалия при ПТП син на ищцата –
негови синове.
От показанията на св. М., - майка на един от синовете на
пострадалия - Джесур, конституиран като страна в качеството си на
наследник на починалата ищца, преценени по реда на процесуалното правило
на чл. 172 ГПК, - е установено, че свидетелката и детето й пътували в
автомобила заедно със загиналия отзад, като тя се намирала зад водача,
мъжът й бил до нея, а между тях детето; след като свидетелката се „осъзнала“
след катастрофата видяла, че синът й и мъжът й са изхвърчали от колата в
канавката, като след удара вратата отдясно, където настъпил ударът, не била
на мястото си, а изхвръкнала. Свидетелката твърди, че не си спомня дали са
били с поставени обезопасителни колани и не знае дали е имало такива на
задната седалка, като от показанията й, подлежащи и на преценка наред с
другите данни по делото, фактите относно наличието и използването на
обезопасителни колани от пътниците отзад в автомобила в който е пътувал
пострадалият, не са установени.
Съгласно ППВС № 4/1968г. при определяне на размера на
неимуществените вреди следва да се вземат предвид всички обстоятелства,
обуславящи тези вреди и то не само чрез посочването им, но и при отчитане
на тяхното значение за размера на вредите. При определяне на справедливо
обезщетение за неимуществени вреди при причиняване на смърт, от значение
са възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между
пострадалия и близкия, претендиращ обезщетението, както и обстоятелствата,
при които е настъпил вредоносният резултат. Съобразно приетото за
установено по-горе, въз основа на цялостна оценка на всички релевантни към
размера на претендираното обезщетение обстоятелства, преценени в тяхната
конкретика откъм значимостта им за размера на вредите, въззивният съд
отчете стреса от настъпилата при трагични обстоятелства внезапна смърт на
сина на ищцата, който е бил почти на 53 години към деня на смъртта си,
степента на преживените от нея негативни емоции, трайната и дълбока скръб
от загубата, която майката е изпитвала до своята смърт, настъпила в хода на
производството (чл. 235, ал. 3 ГПК). Въззивният съд взе предвид и
9
действителното фактическо съдържание на отношенията между пострадалия
и търсещата обезщетение за неимуществени вреди, а не изхожда от
обичайните отношения от същия тип, и в тази връзка съобрази, че
отношенията между ищцата и починалия, които са живели в едно
домакинство, са били близки, характеризирали са се с обич, разбирателство и
привързаност, и характерът на тези отношения е свързан със страдания и
покруса като установената по делото от непоправимата загуба на починалия.
При отчитане на горните обстоятелства, въззивният съд намира, че в
конкретния случай справедливото по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение за
понесените от ищцата, починала в хода на процеса, болки и страдания по
повод загубата на сина й е в размер на 100 000 лв. При причиняване на смърт
за определяне на обезщетението за неимуществени вреди от значение са
освен посочените по-горе обстоятелства, така и специфичните за всеки случай
конкретни обстоятелства (ППВС № 4/1968г.), както и, според формираната по
реда на чл. 290 ГПК практика на ВКС, и общественото разбиране за
справедливост на даден етап от развитието на самото общество. При
определяне на размера на конкретното обезщетение въззивният съд съобрази,
че смъртта на търсещото обезщетение увредено лице е настъпила след около
3 години след произшествието, при което е загинал синът й. Въззивният съд,
както се посочи, отчете и конкретните негативни последици от
безвъзвратната внезапна загуба на сина на ищцата, починал в активна възраст
(въпреки, че възрастта, както на пострадалия, така и на преживелите, не
съставлява самостоятелен критерий за съдържанието на връзката между тях,
доколкото емоционалните и психологически аспекти на страданието не се
предпоставят еднозначно от определена възраст), който фактически е заемал
съществено място в живота на своята майка, с която единствено от децата й е
живял съгласно показанията на св. Р., въпреки че е имал „самостоятелен“
живот, както поддържа жалбоподателят. Посоченото обезщетение е
съобразено и с икономическите условия в страната към момента на
настъпване на ПТП, а като ориентир и със съответните нива на
застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението
момент, индиция за икономическите условия. С оглед гореприетото, доводите
на жалбоподателя, целящ намаляване на определеното обезщетение поради
характера на отношенията пострадал – търсеща обезщетение ищца и
икономическата конюнктура в страната към датата на ПТП, която съдът
10
съобрази, са основателни. След обсъждане на всички релевантни за
определянето на обезщетението обстоятелства и преценка на интензитета на
търпените вреди до собствената смърт на увреденото лице въззивният съд
достигна до извод, че дължимото обезщетение в случая възлиза на 100 000
лв., макар че паричната сума никога не може да възстанови непрежалимата
загуба на дете.То се дължи ведно със законната лихва, откогато е присъдена
от първоинстанционния съд, доколкото не е повдигнат спор пред въззивния
съд относно началния момент на забавата (чл. 84, ал. 3 ЗЗД вр. чл. 223, ал. 2,
изр. 1 и по арг. от чл. 227, т. 2 КЗ отм. вр. § 22 ПЗРКЗ).
По възражението за съпричиняване:
Въззивният съд също формира извод, че възражението за
съпричиняване на вредоносния резултат, релевирано от ответника, което е в
спорния предмет и на въззивното производство, е недоказано при условията
на пълно доказване, което съдът отнася във вреда на носещия тежестта на
доказване – на ответника. Съпричиняването на вредоносния резултат има,
когато поведението на пострадалия е било в причинна връзка с вредоносния
резултат. Релевантен за допринасяне за настъпването на вредите е
фактическият конкретен принос на пострадалия към вредоносния резултат, а
не допуснато от негова страна формално нарушение, необуслявящо
вредоносния резултат. В разглеждания случай въззивният съд също приема,
като се изходи от механизма на процесното ПТП и на получените
травматични увреждания, че по делото не е установено безспорно, че смъртта
на пострадалия е причинена поради това, че същият с поведението си е
допринесъл за собственото си увреждане (т. 7 от ТР № 1 от 23.12.2015г. по
тълк. д. № 1/2014г., ОСТК на ВКС, в което се прави разграничение между
допринасянето на пострадалия за възникване на самото ПТП като правно
значим факт, който обуславя прилагането на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, и приноса на
пострадалия за настъпване на вредата спрямо самия него, който факт също
води до приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД). Конкретиката на случая налага
извод, съобразно възприетото заключение на изслушаната експертиза, че част
от травматичните увреждания на пострадалия са получени в купето на
автомобила и, че и тези увреждания (на белите дробове) могат да причинят
смъртен изход от травматичен шок, въпреки че при поставен колан тялото на
пострадалия би се задържало към седалката и не би изпаднало от автомобила
(при неустановеност по делото дали същият е бил оборудван на задните
11
седелки с обезопасителни колани). С оглед посоченото по-горе въззивният
съд също достигна до извода, че в разглежданата хипотеза не е доказан при
изискуемото пълно доказване принос на пострадалия в причинна връзка с
вредоносния резултат поради неизползване на обезопасителен колон, поради
което на ищцата в лицето на правоприемниците й следва да се присъди
сумата 100 000 лв. като обезщетение за неимуществени вреди без да се
редуцира на основание чл. 51, ал.2 ЗЗД.
По изложените съображения въззивният съд прие, че решението,
обжалвано от ответника, е частично неправилно – над присъдения размер на
обезщетението от 100 000 лв. до 170 000 лв., поради което в тази част то
подлежи на отмяна и вместо това искът на отхвърляне до пълния предявен
размер. В останалата обжалвана част решението е правилно като резултат и
подлежи на потвърждаване. По начина, по който СГС е разделил
обезщетението между правоприемниците, на низходящите от първа степен
правоприемници на ищцата обезщетението се свежда до 20 000 лв., а другите
правоприемници - низходящи на пострадалия при ПТП до размера от 5 000
лв. С оглед този изход на спора пред въззивния съд решението, предмет на
инстанционен контрол, подлежи на съответна отмяна в частта за разноските –
над присъдения на ищците размер от 214, 71 лв., съответно, така както е
процедирал СГС, – над присъдените по 42, 94 лв. - разноски на низходящите
от първа степен правоприемници на ищцата и над сумата по 10, 74 лв. –
разноски на другите правоприемници - низходящи на пострадалия при ПТП;
над сумата 3 194, 12 лв. – адвокатско възнаграждение за безплатна правна
помощ и над присъдената в тежест на ответника държавна такса от 4 000 лв.
На основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК на жалбоподателя, съразмерно на
отхвърлената част от иска във въззивното производство, се присъждат
разноски за първа инстанция в размер на 61, 76 лв. – депозит за вещо лице и
41, 18 лв. – възнаграждение за защитата, осъществена от юрисконсулт; за
въззивна инстанция се присъждат разноски за държавна такса за въззивно
обжалване в размер на 1 400 лв. и 58, 33 лв. - възнаграждение за защитата,
осъществена от юрисконсулт.
Водим от изложеното, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
12
ОТМЕНЯ решение № 263326 от 25 май 2021г. по гр. д. № 6952/2020г.
на Софийски градски съд, I ГО, 9 състав, допълнено с решение №
263542/01.06.2021г., в частта, в която предявеният иск е уважен над размера
от 100 000 лв. до размера от 170 000 лв. и в частта за разноските над общия
присъден на ищците размер от 214, 71 лв., съответно, така както е процедирал
СГС – над присъдените по 20 000 лв. на низходящите от първа степен
правоприемници на ищцата и над присъдените 5 000 лв. - на другите
правоприемници - низходящи на пострадалия при ПТП, съответно над
присъдените по 42, 94 лв. - разноски на низходящите от първа степен
правоприемници на ищцата и над сумата по 10, 74 лв. – разноски на другите
правоприемници - низходящи на пострадалия при ПТП; над сумата 3 194, 12
лв. – адвокатско възнаграждение за безплатна правна помощ, съответно над
размера от 4 000 лв. – държавна такса, присъдена в тежест на ответника, и
вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен първоначално от Р. А. О., чието
процесуално положение е прЕ.ало поради смъртта й в хода на процеса върху
правоприемниците й, над размера от 100 000 до размера от 170 000 лв.,
съответно, така както е присъдено обезщетението от СГС, отхвърля иска на
Ф. С.А. О. Е., родена на ********г. в кр.***, Гърция, гражданка на РГърция,
жител на ***, обл.***, ул."***"№**, М. С.А. О. О., родена на ********г. в К.,
Гърция, гражданка на РГърция, жител на ***, обл.***, ул."***"№**, Р. С.А.
О. Р., родена на ********г. в К., Гърция, гражданка на РГърция, жител на ***,
обл.***, ул."***"№**, Х. С.А. О., родена на ********г. в К., Гърция,
гражданка на РГърция, жител на ***, над размера от по 20 000 лв. до размера
от по 34 000 лв., съответно на С. С. А., роден на ********г. в К., префектура
Родопи, гражданин на Р Гърция, Х. С. А., роден на ********г. в К.,
префектура Родопи, гражданин на РГърция, А. С. А., роден на ********г. в
гр.***, Германия, гражданин на Р Гърция и Д. С. А. с ЕГН **********, роден
на ********г. в гр.***, гражданин на РБ, представляван от майка си Ф. С. М.,
над размера от 5 000 лв. до размера от 8 500 лв.
ОСЪЖДА Ф. С.А. О. Е., родена на ********г. в кр.***, Гърция,
гражданка на РГърция, жител на ***, обл.***, ул."***"№**, М. С.А. О. О.,
родена на ********г. в К., Гърция, гражданка на РГърция, жител на ***,
обл.***, ул."***"№**, Р. С.А. О. Р., родена на ********г. в К., Гърция,
гражданка на РГърция, жител на ***, обл.***, ул."***"№**, Х. С.А. О.,
13
родена на ********г. в К., Гърция, гражданка на РГърция, жител на ***, С. С.
А., роден на ********г. в К., префектура Родопи, гражданин на Р Гърция, Х.
С. А., роден на ********г. в К., префектура Родопи, гражданин на РГърция, А.
С. А., роден на ********г. в гр.***, Германия, гражданин на Р Гърция и Д. С.
А. с ЕГН **********, роден на ********г. в гр.***, гражданин на РБ,
представляван от майка си Ф. С. М., да заплатят на ЗК "Лев Инс" АД, ЕИК
********* сумата 1 561, 27 лв.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 263326 от 25 май 2021г. по гр. д. №
6952/2020г. на Софийски градски съд, I ГО, 9 състав, допълнено с решение №
263542/01.06.2021г., в останалата обжалвана част.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14