№ 290
гр. А., 17.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – А., ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осми август през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мария Ат. Терзиева
като разгледа докладваното от Мария Ат. Терзиева Гражданско дело №
20215310102243 по описа за 2021 година
Иск с правно основание чл.127а от СК.
Постъпила е искова молба от ИВ. ХР. Д., като майка и законен представител на
детето Л. Р. В., чрез адв.М.Н., в която твърди, че с Р. В.. роден на ********** г. в Ц., Х., са
живели на семейни начала в гр. Соколо две години. По време на съвместното им
съжителство се е родило детето Л. Р. В.. Твърди, че дъщеря им е родена с вродени
увреждания. След направените генетични текстове се е установило, че детето е с рядко
генетично заболяване – „Муковисцидоза“. През 2015 г. молителката се установила временно
да живее в дома на родителите си в гр.А., а ответника Р. В. е започнал работа в гр.С През
месец октомври 2016 г. ответникът Р. В. прекъснал всякакви контакти с молителката и
детето, които понастоящем продължават да живеят в дома на родителите си в гр.А.. Твърди,
че с влязло в сила съдебно решение № 119 от 20.04.2017 г., постановено по гр.д. № 2121
/2016 г. на АРС, родителските права върху детето са предоставени на нея, а ответникът е
осъден да заплаща месечна издръжка. Заявява, че не поддържа контакт с ответника, а от
2018 г. и не получава дължимата издръжка по образуваното от нея изпълнително дело при
ЧСИ Драгомира Митрова, тъй като ответникът е с неизвестен адрес. Дъщеря й страдала от
рядко генетично заболяване, което налагало продължително и често лечение и е с пожизнен
ТЕЛК. За нуждите на детето се налагало лечение в чужбина, за което били налице пречки,
поради липсата на съгласие на бащата за задгранични пътувания и за издаване на паспорт.
Ето защо моли да се постанови решение, с което да се издаде разрешение, заместващо
съгласието на бащата Р. В., роден на ********** г., детето Л. Р. В., ЕГН: **********, да
пътува с молителката ИВ. ХР. Д. или с трето лице извън пределите на страната ни, до
държавите членки на ЕС и Т. до навършване на пълнолетие на детето, считано от влизане в
сила на решението, без ограничение на броя на пътуванията, периода от време през който се
1
осъществяват и тяхната продължителност. Освен това моли да бъде издаден на детето Л. Р.
В. паспорт, без да е необходимо за това съгласието на бащата Р. В.. Моли да се постанови
предварително изпълнение на решението. Ангажира доказателства, претендира за разноски.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от назначения особен представител
на ответника Р. В. – адв.П.Т., с който във връзка с направеното искане за даване на
разрешение, заместващо съгласието на бащата Р. В., детето Л.В. да пътува с майка си или с
трето лице извън пределите на страната - до държавите членки на ЕС и Т. считано от
влизане на решението в сила до навършване на пълнолетие, без ограничение в броя на
пътуванията, периода от време, през който се осъществяват и тяхната продължителност,
моли да се укаже на молителката да уточни за какъв период от време би се налагало
пътуване на детето и в коя от поисканите държави, както и мястото, условията, средата при
които ще пребИ.ва детето при пътуването му. По отношение на искането да се даде
разрешение за издаване на паспорт на детето Л.В., счита същото за основателно. Не
възразява да се допуснат свидетели на молителката и да се приемат представените
доказателства. Не ангажира доказателства.
След като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът намира за установено следното:
Не е спорно между страните, а и от приетите писмени доказателства се установява, че
те са родители на детето: Л. Р. В., родена на 27.07.2014 г. С решение, постановено по гр.д.
№ 2121/2016 г. по описа на РС А., упражняването на родителските права върху Л. Р. В., ЕГН
********** са предоставени на майката И.Х. Дойчева.
От представените епикризи е видно, че детето Л. Р. В. е с установено заболяване
„Муковисцидозис“, както и че от раждането си същата е постъпвала в различни болнични
заведения, където е лекувана продължителни периоди от време.
От показанията на свидетелката М.М. Д. – баба на Л. по майчина линия, които съдът
кредитира се установява, че И. и Л. живеят при тях от 6 години. Р. В. е баща на детето, той е
гражданин на Нидерландия, но с него нямат връзка от 3 или 4 години. Преди около 3 години
той е водил дело за намаляване присъдената издръжка на Л., и са го видели в съда. От както
И. и Л. живеят в дома на свидетелката и съпруга и, бащата не се интересува от тях, не се
обажда – въобще не ги търси. Дори идвайки на делото преди 3 години, той не се е
поинтересувал за детето, не е отишъл да го види. Дори сестрата на Р. се е обаждала на И., за
да пита за него – къде се намира, тъй като от две години не можела да се свърже с него.
Детето от раждането си е със диагноза „Муковисцидоза“ или „Кистозна фиброза“, което е
генетично заболяване, в момента не се лекува, но има поддържаща терапия и напредък в
момента за лечения в Т. и европейските страни. Там се правят опити и се търси лечение на
дефектния ген. Детето в момента е в добро състояние, но много грижи се полагат за
лечението му – то е на поддържаща терапия. От С. и други държави майката всеки месец се
поръчва: хранителни добавки, които влияят добре на детето. Л. е завършила първи клас,
справя се добре с учебния материал. Тя има лекуващ лекар в МБАЛ „Свети Георги“
Пловдив, където през шест месеца се провеждат прегледи, правят се изследвания –
2
наблюдава се състоянието му. Майката на Л. - И. се е включила в група на родители и деца с
такова заболяване, постоянно следи възможности за лечението на детето. Проучила е в: Г. Х.
и Т. че има клиники, които провеждат периодично лечение на това заболяване. Но до сега не
са имали възможност да заминат, тъй като Л. няма паспорт, и необходимото разрешение от
бащата за напускане на страна. Л. е имала издаден холандки паспорт още от раждането си,
но срока на същия е изтекъл и не може да пътува. Детето не познава баща си, той не
поддържа контакт с него и майката от години. На този етап И. няма конкретна дестинация,
за която трябва да пътуват с Л., но проучва къде ще я приемат на лечение и затова
предварително е завела дело за даване разрешение за издаване на паспорт и разрешение,
заместващо съгласието на бащата да напусне пределите на РБългария, евентуално ако и се
обадят да е готова с детето да пътуват. И. в момента е в контакт с различни клиники в: С., Т.
и Е., като търси начини за лечение и прилагане на най-добрата терапия за лечение на Л..
От изготвения и приет по делото социален доклад от ДСП „Агенция закрила на
детето“ А. е видно, че към момента за детето Л.В. е осигурена сигурна и безопасна среда за
отглеждане и развитие. Обезпечават се адекватно потребностите, съобразно възрастта й, и
предвид спецификата на заболяването й. Майката на детето полага адекватни грижи и
обезпечава правилно потребностите на детето, предвид възрастта му и здравословното му
състояние. Бащата Роин В. в момента е с неизвестно местонахождение. С оглед
спецификата на заболяването на детето Л.В., предвид постоянната необходимост от
проследяване, лечение и евентуална необходимост от бърза намеса от лекари-специалисти
за в бъдеще, с които не разполага здравеопазването в РБългария, отдел „Закрила на детето“
при ДСП А. счита, че искането от страна н майката И.Д. не противоречи на интересите на
детето.
С оглед наведените твърдения и формулирания петитум, следва да се направи извод,
че е предявен иск по реда на чл.127 А от СК - за издаване паспорт и разрешение, заместващо
съгласието на бащата детето Л. да напуска пределите на страната, като пътуват до държави
членки на ЕС и Т. придружавана от нейната майка. С оглед твърденията за липса на
съгласие от страна на ответника по отношение издаването на паспорт и пътуване на детето,
е налице интерес от водене на делото.
Разгледан по същество. Не се спори между страните, че са родители на детето Л.,
както че упражняването на родителските права по отношение на нея са предоставени на
майката, която живее в А., в дома на родителите си – които и помагат при отглеждането на
детето. Не е спорно още, че от раждането си Л. е с установено рядко генетично заболяване: с
диагноза „Муковисцидоза“ или „Кистозна фиброза“, за което още няма открито лечение. От
години Л. е на поддържаща терапия, което налага закупуване ежемесечно на: лекарства,
витамини, хранителни добавки. От твърденията на ищцата в ИМ и събраните гласни
доказателства се установи, че същата е в контакт с различни клиники : С., Т. и от
Европейския съюз, като търси методи за лечение на детето. Майката планува да заведе Л. на
лечение, при евентуално обаждане от клиника за приемането и. Установи се освен това, че
ответникът (бащата не Л.) от години не поддържа контакт с тях, същия не може да бъде
3
намерен, за да даде съгласие за издаване паспорт на детето и съгласие същата да напусне
пределите на страната. Независимо от причината до завеждане на делото, бащата на детето
не е дал съгласие за издаване на паспорт и задгранични пътувания, преди подаване на
исковата молба. В същото време родителят, на когото е възложено да упражнява
родителските права, не може самостоятелно да вземе тези решения, тъй като според закона е
необходимо те да бъдат взети съвместно от двамата родители. Липсата на съдействие от
ответника е пречка Л.В. да упражнява правото си на свободно придвижване, докато
навърши пълнолетие. Поради това тези въпроси следва да бъдат решени от районния съд по
местожителството на детето. В настоящото производство водещи са интересите на детето.
Следва да бъде установена нуждата на детето да пътува в чужбина, или сериозна причина за
напускането на страната въпреки волята на другия родител (или недадено съгласие – без
значение от причината за това). С оглед спецификата на заболяването на детето Л.В.,
предвид постоянната необходимост от проследяване, лечение и евентуална необходимост от
бърза намеса от лекари специалисти за в бъдеще, с които не разполага здравеопазването в
РБългария, от отдел „Закрила на детето“ при ДСП А. е дадено становище, че искането от
страна н майката И.Д. не противоречи на интересите на детето. Съдът намира, с оглед
установените обстоятелства по делото, че е в интерес на детето да бъде издадено исканото
заместващо съгласие. За да може ищцата да осъществява родителските си права и
задължения е необходимо детето да може да напуска пределите на страната, за което пък е
необходимо то да притежава паспорт във всеки един момент. Възможността да пътува до:
С., Т. и други държави от ЕС безспорно ще бъде в интерес на Л., тъй като за същата ще има
възможност за лечение при евентуално дадено положително съгласие от клиника, с които
майката е в контакт и чака отговор, същата ще може да обогати мирогледа и впечатления си,
тъй като до сега не е ходила в чужбина.
При определянето на условията, при които да се извършва пътуването извън страната,
следва да се има предвид, че родителят, упражняващ родителските права има постоянно
местопребИ.ване в България, където живеят нейните родители. Но провеждане на
евентуални: прегледи, поддържаща терапия и лечение на Л. в клиника в чужбина, ще са в
интерес на детето. Възможността да пътува в други държави безспорно ще бъде в интерес на
Л., тъй като същата ще може да обогати своите впечатления и емоции. Съгласно практиката
на ВКС при малолетните деца е необходимо разрешението да се даде до навършване на 10-
годишна възраст, когато в ново производство по чл. 127а от СК да бъде взето и съобразено
мнението на детето, дадено при изслушването му и да се извърши нова преценка на
обстоятелствата от значение за интересите му. По изложените съображения, съдът намира,
че предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен, като бъде разрешено издаването
на паспорт на Л. Р. В., което разрешение да замести съгласието на нейния баща, както и да
бъда разрешено на детето да напуска пределите на Република България, за неограничен брой
пътувания и неограничен период до държави в ЕС, С. и Т., което разрешение да замести
съгласието на неговия баща.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да
4
бъде осъден да заплати на ищцата, направените по делото разноски. Тъй като същата е било
освободена от внасяне на ДТ и разноски, следва да бъде осъден ответника да заплати по
сметка на РС А. ДТ в размер на 60 лева, на осн.чл.78 ал.6 от ГПК.
От представения от ищцата договор за правна защита и съдействие е видно, че е
уговорено същата да бъде оказана безплатно на основание чл. 38, ал.1 от ЗА. В случаите,
когато адвокатската защита се предоставя на лица от кръга на тези по чл.38, ал.1,т.1 - т.3 ЗА
и има основание за присъждане на деловодни разноски в полза на безплатно
представляваната страна, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, което се
определя от съда съобразно Наредба № 1/2004 г. на ВАС за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от същата определя минималния
размер за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес
възнагражденията. Уважената претенция е по неоценяем иск, съответно минималният
размер на адвокатското възнаграждение е 300 лева. Ето защо Р. В. следва да бъде осъден да
заплати сумата 300 лева, на адвокат М.Н. – адвокатско възнаграждение за оказана правна
помощ на ищцата И.Д..
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ДАВА разрешение, заместващо съгласието на бащата Р. В., роден на ********** г.,
ЛНЧ .........., да бъде издаден паспорт на детето Лeа Р. В., ЕГН **********; както и
разрешение Лeа Р. В., ЕГН **********, заместващо съгласието на бащата Р. В., роден на
********** г., да напуска пределите на Република България, за неограничен брой
пътувания и неограничен период до страни-членки на Европейския съюз и Т. за период до
навършване на десетгодишна възраст, придружена от майка си ИВ. ХР. Д., ЕГН **********
от град А., обл. П-вска, ул.“П.Д. № 34, ет.1 или упълномощено от нея лице.
ОСЪЖДА Р. В., роден на ********** г., ЛНЧ .......... да заплати по сметка на РС А.,
държавна такса в размер на 60 лева (шестдесет).
ОСЪЖДА Р. В., роден на ********** г., ЛНЧ .........., да заплати на адвокат М.Н., с
адрес гр. А., ул.“Изложение“ № 9, сумата от 300 лева (триста), представляваща адвокатско
възнаграждение за оказана правна защита и съдействие на ИВ. ХР. Д., ЕГН 86101844473 от
гр. А., ул.“П.Д.“ № 34, ет.1, по гр.д.№ 2243/2021 г. по описа на Асеновградския РС.
На основание чл.242 ал.2 т.3 от ГПК допуска предварително изпълнение на
решението.
5
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – А.: _______________________
6