№ 188
гр. София, 04.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Теодора Кръстева
Членове:Снежана Бакалова
Рени Ковачка
при участието на секретаря РУСИАНА АН. ЯНКУЛОВА
като разгледа докладваното от Снежана Бакалова Въззивно търговско дело №
20251001000041 по описа за 2025 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Въззивното производство е образувано по въззивна жалба на ищците в
първоинстанционното производство „Ивент“ ЕООД и Н. Н. К., подадена чрез
адв. Й. Ц. срещу Решение № 1155/15.08.2024г. по т.д.№ 1045/23 по описа на
СГС, ТО, VI- 7 състав, с което са отхвърлени исковете на „Ивент“ ЕООД, ЕИК
********* и Н. Н. К., ЕГН **********, за осъждането на „Еми“АД, ЕИК
*********, да им заплати на основание чл. 55, ал.1 ЗЗД сумата от 64 396,80
лева – представляваща връщане на платеното с авизото по платежното
нареждане от 13.06.2022г, като дадено без основание.
Във въззивната жалба се твърди, че решението противоречи на
материалния закон и не кореспондира със събраните по делото доказателства.
Изложени са съображения. Молят съда да отмени решението, като вместо
него постанови ново, с което уважи иска им с посоченото правно основание.
Претендират разноски за двете инстанции. Не са направени докзателствени
искания. В срок е постъпил отговор на въззивната жалба, с който се оспорва
същата и се иска потвърждаване на решението в обжалваната част. Не са
заявени докзателствени искания.
1
Постъпила е и частна жалба от „Ивент“ ЕООД и Н. Н. К. срещу
Определение № 4476/19.11.2024г. по т.д.№ 1045/23 по описа на СГС, VI- 7
състав, с което на основание чл. 248 от ГПК е оставена без уважение молбата
му за изменение на решението в частта за разноските. Твърди, че изводите на
СГС, че изпращането на покана от страна на ответника е станало причина за
завеждането на делото и след като то е било прекратено в една част, като
недопустимо, поради признание на иска, ответната страна дължи разноски.
Моли да се отмени определението и да бъде изменено решението, като бъде
осъден ответника да му заплати разноски за прекратената част от
производството. В срок е постъпил отговор на частната жалба, с който се
оспорва същата и се иска потвърждаване на определението. Въззивната жалба
и частната жалба са депозирани в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК, съответно 275
ал.1 от ГПК, от процесуално легитимирана страна с правен интерес.
Отговарят на изискванията на чл. 260 от ГПК и чл. 261 от ГПК, поради което
са процесуално допустими и редовни от външна страна и подлежат на
разглеждане.
Софийският апелативен съд, в изпълнение правомощията си по чл. 269
ГПК, намира решението за валидно и допустимо.
По отношение на наведените с въззивната жалба основание за неговата
неправилност намира следното:
От събраните по делото доказателства се установява следното от
фактическа страна:
Ищецът Н. Н. К. е бил до 13.05.2022г. член на съвета на директорите на
ответното „Еми“ АД, ЕИК ********* и негов изпълнителен член.
Ищецът Н. Н. К. е едноличен собственик на капитала и представляващ
на ищеца „Ивент“ ЕООД, ЕИК *********.
На 13.05.2022г. е проведено общо събрание на акционерите на „Еми“
АД, на което е взето решение за освобождаването на Н. Н. К., като член на
съвета на директорите. Това обстоятелство е вписано в ТР на 19.05.2022г.
На 13.05.2022г. за изпълнителен член на СД на „Еми“ АД е избран Р. Р..
Това обстоятелство също е вписано в ТР на 19.05.2022г.
На 13.05.2022г., Р. Р., в качеството си на представляващ „Еми“ АД е
издал Заповед № 2, с която е забранил на Н. Н. К. да влиза на територията на
„Еми“ АД.
На същата дата е издал и заповед № 3, с която считано от 13.05.2022г. е
определил наем на 1 кв.м. в размер на 100 лв. без ДДС за всяко имущество на
„Ивент“ ЕООД, което се намира на територията на „Еми“ АД. Записано е, че
2
заповедта следва да се доведе до знанието на управителя на „Ивент“ ЕООД.
Н. Н. К., в качеството си на управител на „Ивент“ ЕООД е изпратил на
07.06.2022г. писмо, получено и входирано от ответника на 08.06.2022г., с което
го е уведомил, че на територията на „Еми“ АД се намират два автомобила,
собственост на „Ивент“ ЕООД, а именно „Пежо 5008“ с рег. № ******** и
„Ивеко“ с рег. № ********. Посочено е, че с писмо с техен изх. №
228/01.06.2022г. са го уведомили, че евентуално задържат двата автомобила до
заплащане на някакъв наем, който са определели на 100 лв. на кв.м. на ден,
като след заплащането му ще бъдат освободени автомобилите. Следвало да
приеме решението за дължимост на някакъв наем, да се счита евентуално от
издадените заповеди №№ 2 и 3/13.05.2022г. Предлага връщането на
автомобилите да стане най-късно до 09.06.2022г., в който срок писмено да
бъде уведомен за размера на дължимия наем.
В отговор на това писмо, „Еми“ АД, представлявано от ИД Р. Р. е
отговорило, че дължимите суми за наем на помещенията за съхранение на
лични вещи на „Ивент“ ЕООД са както следва:
за съхранение на документи в помещение с площ 18.,22 кв.м. за 26 дни в
размер на 43 372лв.;
за съхранение на лични вещи в помещение с площ 28 кв.м. за 26 дни в
размер на 72 800лв.;
за съхранение на бидони за джибри за ракия в помещение с площ 79,2
кв.м. за 26 дни в размер на 205 920лв.;
за паркинг на автомобилите- обща паркингова площ 20.64 кв.м. за 26
дни в размер на 53 664 лв. без ДДС или 64 396,80лв. с ДДС..
С писмото е посочена сметка и представена проформа фактура №
3/08.06.22г.
Последната е представена като доказателство по делото и задължението
за сумата 53 664 лв. без ДДС или 64 396,80лв. с ДДС е описано като дължимо
„по протокол за остойностяване, съгласно заповед № 3/1.05.2022г. за период от
14.05.2022г. до 08.06.2022г.“.
Задължението е платено изцяло от Н. Н. К. на 13.06.2022г.
Пред първата инстанция е прието за безспорно обстоятелството, че
процесното задължение е включено в дневника за покупки (поправено от
продажби) на ищеца и за него е ползван данъчен кредит.
Горните фактически констатации по принцип не са спорни между
страните и се установяват от представените писмени доказателства.
На базата на приетото за установено от фактическа страна, съдът
направи следните правни изводи:
Предявеният иск намира правното си основание в чл. 55 ал.1 пр. първо
от ЗЗД.
Ищецът твърди в исковата си молба, че ответникът е получил от него
сумата 64 396,80лв., при начална липса на основание с която се е обогатил
3
неоснователно за негова сметка.
При иска с посоченото правно основание, в тежест на ответната страна е
да посочи правното основание, на което е получила сумата, като докаже
неговото съществуване. Ищецът претендира връщането на нещо, което е дал
на ответника и в негова тежест е да докаже само даването. В тежест на
ответника е да докаже на какво основание е получил даденото.
В конкретния случай между страните е безспорен факта на заплатената
от ищеца – физическо лице, на ответника сумата в размер на 64 396,80лв.
Ответната страна твърди, че между страните е била налице
облигационна връзка, изразяваща се в сключен между тях договор за наем.
Договорът за наем е съглашение между наемодателя и наемателя, с
което се поражда, урежда или прекратява наемното правоотношение (арг. от
чл. 8, ал. 1 във вр. с чл. 228, ал. 1 ЗЗД). С договора за наем наемодателят се
задължава да предостави на наемателя една вещ за временно ползуване, а
наемателят - да му плати определена цена.
Съгласно правната теория, облигационната връзка по едно договорно
правоотношение възниква при съвпадането на двете насрещни волеизявления
на страните по нея. За момент на сключването на договора се приема момента,
на достигането на приемането на предложението до предложителя. В
конкретния случай, дори да се приеме, че издавеното на заповед №
3/13.05.2022г. представлява отправено предложение за сключване на договор
за наем към ищцовото дружество за отдаване под наем на терена, на който са
паркирани автомобилите му, то за приемане на това предложение може да се
счете писмото, изпратено от Н. Н. К. до „Ивент“ ЕООД и получено от
последния на 08.06.2022г. Едва към този момент би могло да се приеме, че
между страните е постигнато съгласие за възникване на облигационна връзка.
Едностранното определяне на наемна цена не е начало на облигационна
връзка между страните.
По същество, такава не би могла да съществува и тъй като са налице
доказателства, че на ищеца е бил забранен достъпа до терена, предмет на
наемното правоотношение, т.е. липсва основен елемент от договора за наем –
ползването на наетата вещ.
СГС е приел, че между страните е бил налице сключен договор, тъй като
ищецът с факта, че е платил, осчетоводил (ползвал данъчен кредит върху нея)
определената от ответника наемна цена, „се е съгласил с основанието и
размера на претендираната сума“.
Настоящата инстанция намира, че такъв извод не може да бъде направен
от факта на плащането на сумата.
Установено е от събраните доказателства, че на ищеца е бил забранен
достъп до притежаваните от него автомобили, които са останали паркирани на
територията на „Еми“ АД. Ответната страна е определила едностранно „наем“
за терена, върху който те са били паркирани и е отказала да ги предаде преди
плащането на тази сума. Изложеното не може да обоснове наличие на
сключен договор за наем, нито изобщо за сключен договор, тъй като не са
4
касае за постигането на съгласие между страните да възникване между тях на
валидна облигационна връзка.
С оглед изложеното, настоящата инстанция намира, че предявеният иск
за връщане на полученото от ответника при начална липса на основание е
основателен и доказан и следва да бъде уважен. Следва да бъде отменено
отхвърлителното решение само по отношение на ищеца физическо лице, тъй
като се установи от събраните доказателства, че именно той е заплатил на
ответника спорната сума. Вместо това следва да бъде постановено решение, с
което ответника следва да бъде осъден да заплати на този ищец сумата
64 396,80лв., ведно със законната лихва за забава, считано от предявяването на
иска до окончателното заплащане.
В частта, в която искат е отхвърлен по отношение на ищеца „Ивент“
ЕООД, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
При този изход на производството на ищеца се дължат направените от
него разноски за първата инстанция в размер на 2 575,87лв. за държавна такса
и 5 802лв. адвокатско възнаграждение. За въззивната инстанция му се дължат
разноски в размер на 1 287,94 лв. за държавна такса за въззивното обжалване.
Претендирано е и адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция в
размер на 12 000лв. Въззиваемата страна е направила възражение за
прекомерност и е поискала то да бъде намалено до минималния размер по
наредбата. Възражението е основателно и възнаграждението следва да бъде
намалено до сумата 5 802лв., представляваща минималния размер по Наредба
№ 1, без ДДС, тъй като не са представени доказателства за начислено такова.
По отношение на постъпилата частна жалба срещу постановеното
определение по чл. 248 от ГПК.
Частната жалба е неоснователна. Ищците дължат на ответника
направените разноски във връзка със защитата по прекратения установителен
иск на основание чл. 78 ал.4 от ГПК. Частният жалбоподател твърди, че
такива му се дължат, тъй като едва в хода на съдебното производство,
ответникът е заявил, че не поддържа извънсъдебната си претенция към него за
заплащане на сумата, предмет на установителния иск и за това СГС е
прекратил производството.
Видно от мотивите на постановеното от СГС прекратително
определение от откритото с.з. на 19.12.2023г., производството по
установителния иск е прекратено поради липса на правен интерес от водене на
иска, обоснован с липсата на спор между страните относно дължимостта на
тези суми. В решението, с което са разпределени разноските, СГС е посочил,
че ответникът не е претендирал дори извънсъдебно сумата по установителния
иск, с което не е станал причина за завеждането на делото. Настоящата
инстанция споделя тези изводи.
В допълнение, следва да се отбележи, че предявеният иск е бил
изначално недопустим (независимо от позицията на ответника, изразена в
съдебното производство), тъй като липсва правен интерес от предявяване на
отрицателен установителен иск за недължимост на сума, която не е съдебно
5
присъдена или поискана за плащане.
С оглед изложеното правилно са били разпределени съдебните разноски
на ответника по иска, по който производството е било прекратено. Следва да
бъде оставена без уважение подадената частна жалба.
Ръководен от изложеното и на основание чл. 271 ал.1 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 1155/15.08.2024г. по т.д.№ 1045/23 по описа на
СГС, ТО, VI- 7 състав, в частта, в която е отхвърлен иска на Н. Н. К., ЕГН
**********, за осъждането на „Еми“АД, ЕИК *********, да му заплати на
основание чл. 55, ал.1 ЗЗД сумата от 64 396,80 лева – представляваща връщане
на платеното с авизото по платежното нареждане от 13.06.2022г, като дадено
без основание, както и в частта за присъдени разноски в размер на 8 377,87лв.
като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Еми“АД, ЕИК ********* да заплати на Н. Н. К., ЕГН
********** сумата от 64 396,80 лева – представляваща връщане на платеното
на 13.06.2022г, като дадено без основание, ведно със законната лихва за
забава, считано от 24.01.2023г. до окончателното заплащане на сумата, както и
сумата 8 377,87лв. разноски за първата инстанция и сумата 7 089,94лв.
разноски за въззивната инстанция.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1155/15.08.2024г. по т.д.№ 1045/23 по
описа на СГС, ТО, VI- 7 състав в останалата обжалвана част.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на „Ивент“ ЕООД и Н. Н.
К. срещу Определение № 4476/19.11.2024г. по т.д.№ 1045/23 по описа на СГС,
VI- 7 състав, с което на основание чл. 248 от ГПК е оставена без уважение
молбата им за изменение на решението в частта за разноските.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл. 280,
ал.1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
6
2._______________________
7