Р Е
Ш Е Н
И Е № 37
гр.Кюстендил, 08.03.2022год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен
съд – Кюстендил, в открито съдебно заседание на осми февруари през две хиляди двадесет
и втора година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ГАЛИНА
СТОЙЧЕВА
при участието на
секретаря Ирена Симеонова, като разгледа
докладваното от съдията адм. дело № 373 по
описа за 2021год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от АПК
във връзка с чл. 27, ал. 3 -
ал.7 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/, във връзка с
чл. 166 от ДОПК.
И. К.С. ***,
оспорва Акт за установяване на
публично държавно вземане № 02-100-6500/3505#2 от 08.10.2021г.,
издаден от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ –
София. Релевирани са основания за
незаконосъобразност на оспорения акт по чл.146, т.2, т.3 и т.4 от АПК. Сочи
се на неясни мотиви относно
основанието за връщане на цялата изплатена помощ по схемата СЗ-КЛЧ предвид
изводите за недопустимост за подпомагане само на три от заявените парцели. Съществените
нарушения на административнопроизводствените правила се обосновават с твърдения
за проведена формална процедура по чл.26 от АПК и за неизпълнение
на задълженията от органа по чл.34 и чл.35 от АПК. Нарушението
на материалния закон се свързва
с отсъствие на фактически основания за установеното публично държавно вземане.
Сочи
се, че е налице добросъвестно изпълнение на задължението за деклариране само на
допустимите за подпомагане площи чрез представяне на доказателства за
реализираното количество продукция. Наведени са твърдения за отсъствие на
очевидна грешка на бенефициера при плащането на помощта в хипотезата на § 3 вр. с § 1 на чл.7 от
Регламент (ЕС) № 809/2014 на Комисията, както и на вина на бенефициера за
неспазване на задълженията по схемата за подпомагане в хипотезата на чл.64, § 2, б. „а“ и „г“ от Регламент № 1306/2013г. поради настъпила
непреодолима сила. Прави се искане за отмяна на оспорения акт.
В съдебното производство, в
представените писмени бележки, жалбоподателят заявява становище за поддържане на жалбата, като допълнително оспорва начина на
определяне на изплатена субсидия, респ. на
установената с оспорения акт сума, подлежаща на връщане. Претендират се
деловодни разноски за
платената държавна такса по жалбата.
Ответникът – заместник изпълнителният
директор на Държавен фонд „Земеделие“, чрез
процесуалния си представител юк Д. Г., изразява
становище за неоснователност на жалбата, като счита оспорения акт за
законосъобразен. Прави се искане за
отхвърляне на оспорването и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Административният
съд, като извърши преценка на доказателствата по делото, поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено следното от фактическа страна: Оспорващият И. К. С. е
регистриран с УРН 625292 и на 13.05.2020г. е подал заявление с УИН
10/250620/72212 за подпомагане 2020 по схеми и мерки за директни плащания, вкл. по Схема
за обвързано подпомагане за зеленчуци (картофи, лук и чесън) – СЗ-КЛЧ, във
връзка с която е декларирал обща площ от 21,84 ха, вкл. шест парцела в с. С.
с площ 12,84 ха и три парцела в с. Соволяно с площ 9,0 ха.
Във
връзка с подаденото заявление за подпомагане, в периода 24.06. - 08.07.2020г. е извършена проверка за допустимост на
декларираните площи от ДФЗ, Регионален технически инспекторат /РТИ/ -
Благоевград, като резултатите са отразени в Доклад за проверка на площи на л.38
и сл. от делото. Видно от данните в доклада, проверката на място е повторна
поради липса на вегетация, а констатациите в относимата им за спора част са следните: за парцел 66891-450-10-1 с
площ 1,17 ха с декларирана култура 150000- картофи, е вписано, че е обработен,
но картофите не са поникнали; за парцел
66891-450-9-2 с площ 2,75ха с декларирана култура 150000- картофи, е вписано,
че е обработен, но картофите не са поникнали; за парцел 66891-450-11-2 с площ 0,32ха с
декларирана култура 150000 - картофи, е вписано, че е необработваем, а крайната
констатация е, че от декларираната площ
по СЗ-КЛЧ в размер на 21,84 ха, установената площ е 17,60 ха. Изготвеният доклад и контролният лист към него
са предоставени на оспорващия на 08.07.2020г.
С писмо изх. № 05-2-012/154 от 29.06.2020г., началникът на отдел РТИ – Благоевград е изпратил докладна записка до директора на Дирекция
„Технически инспекторат“ – София на ДФЗ, с която го уведомява, че при
проверката на място на И.К.С. е
установено, че парцелите са засети, но все още липсва вегетация. Следва
писмо с изх. № 01-012-6500/145 от 09.07.2020г. на началник отдел РТИ – Благоевград, с което
уведомява жалбоподателя за резултатите от проверките на място, отразени в
изготвения доклад, като му указва за възможността да направи възражения.
Писмото е получено от С. на 15.07.2020г.
От
друга страна, във връзка с подадено от жалбоподателя уведомление за настъпило
неблагоприятно климатично събитие – пороен дъжд, експертна комисия от
длъжностни лица при ОДЗ – Кюстендил извършва проверка на насаждения с картофи
на площ 4,24 ха, разположени в землището на с. Скриняно, община Кюстендил, за констатациите
от която е съставен Протокол № РД-12-05-64-1/14.07.2020г. В същия е посочено,
че площите са засадени в края на м. май 2020г. със средно късен посадъчен
материал - сорт Агрия; че се наблюдават неравномерно поникнали растения в силно
уплътнена почва. Заключението на комисията е, че отглеждането на картофите на
неполивни площи, както в случая, изисква по-големи грижи по отношение на
дълбоката оран, поникването на семената картофи, растежа и развитието на
растенията, по-чести разрохвания за борба с почвената кора и опазване на
посевите чисти от плевели; че в резултат на падналите локални поройни дъждове,
почвената повърхност е силно уплътнена и е потиснала развитието на растенията;
че в насажденията се наблюдават неравномерно поникнали растения, а при разораването на свободните от
растения участъци, са открити загнили семена картофи; че за да продължи
нормалното развитие на растенията следва да се проведат необходимите обработки на
почвата за намаляване плътността на почвената повърхност. Протоколът е
предоставен на земеделския производител С.
на 20.08.2020г. На 02.09.2020г. същият
подава заявление за предоставяне на минимална помощ de minimis
съгласно
Регламент (ЕС) № 1408/2013 на регистрираните по Наредба № 3 от 1999г.
земеделски стопани, отглеждащи плодове и зеленчуци, винени лозя и маслодайна
роза, както и земеделски стопани с
пропаднали площи (плодове и зеленчуци) под 100%, като е видно, че сред
заявените площи за помощта са
4,24 ха пропаднали
площи (плодове и зеленчуци) под 100% по протокол.
Видно
от материалите към административната преписка, на 25.01.2021г. жалбоподателят представя пред ДФЗ декларация по чл.32, ал.1 от Наредба №
3/2015г. и опис на документи, доказващи
реализация на продукция от заявените култури по схемите за обвързано
подпомагане за плодове и зеленчуци, вкл.
за продадени картофи / л. 110 и сл. от делото/.
Ответникът
е представил в съдебно заседание снимков материал, изготвен при
извършените на 08.07.2020г. проверки на
място на процесните парцели, както и доказателства за
изплащане на сума в размер на 37 377,37лв. – помощ по СЗ – КЛЧ
2020, осъществено на 02.03.2021г. /л.169 и 170 от делото/.
Административното
производство, приключило с издаване на оспорения акт, е открито въз основа
на извършена на осн. чл.37, ал.2 от
ЗПЗП, административна проверка на резултатите от направените
проверки на място по заявление с УИН 10/250620/72212 на жалбоподателя за
кампания 2020, при която е установено, че данни, отнасящи се до площите,
заявени по схемите за обвързана подкрепа за плодове и зеленчуци, не са отразени
при определяне на размера на полагащата се субсидия, а именно данните за недопустимост на част от
проверените площи по писмото на дирекция „Технически инспекторат“ на ДФЗ, в резултат на което на С. е изплатена
недължима сума в размер на 37 377,37лв. по СЗ – КЧЛ. До последния е
изпратено писмо с изх. № 02-100-6500/3505 от 21.05.2021г., с което на осн.
чл.26, ал.1 от АПК, е уведомен за откритото производство по издаване на акт за
установяване на публично държавно вземане поради недължимо платена сума, като
му е предоставен срок за доброволно плащане или за възражения. Писмото е
получено лично от жалбоподателя на 03.06.2021г., а на 10.06.2021г. са депозирани
писмените му възражения пред органа с вх. № 02-100-6500/3547., в които
оспорва наличието на фактически и правни
основания за връщане на изплатената субсидия, като сочи, че добросъвестно е изпълнил задължението за деклариране само на
допустимите за подпомагане площи чрез представяне на доказателства за
реализираното количество продукция; че
няма очевидна грешка от негова
страна при плащането на помощта в хипотезата на § 3 вр. с §1 на чл.7 от Регламент (ЕС) №
809/2014 на Комисията; че няма и вина
за неспазване на задълженията по схемата за подпомагане в хипотезата на чл.64, § 2, б. „а“ и „г“ от Регламент № 1306/2013г. поради
непреодолима сила – проливните дъждове в края на м. май 2020г., в резултат на
които не е произведена продукцията от картофи на част от заявените площи.
Следва издаване на оспорения
Акт за установяване на публично държавно
вземане № 02-100-6500/3505#2 от 08.10.2021г.
на заместник изпълнителния директор на ДФЗ, с който на основание
чл.27, ал.3, ал.5 и ал.7 от ЗПЗП и чл.162, ал.2, т.8 и т.9 от ДОПК, както
и чл.27, пар.1 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 908/2014 на Комисията от 6
август 2014 година, на И.К.С. с ЕГН **********, е определено публично
държавно вземане, представляващо недължимо платена сума по схема за обвързано
подпомагане за зеленчуци СЗ-КЛЧ (картофи, лук и чесън) по заявление за подпомагане за кампания 2020
с УИН 10/250620/72212,
в размер на 37 377,37лв. ведно с
лихва съгласно чл.27, пар.1 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 908/2014 на Комисията.
Органът е приел, че във връзка с подадено от И.К.С., заявление за подпомагане за кампания 2020 за
парцели по схема за обвързано подпомагане за зеленчуци (картофи, лук и чесън)
СЗ-КЛЧ, МЗХГ и ДФЗ-РА на осн. чл.31а,
ал.3 от Наредба № 3 от 17 февруари 2015г. за условията и реда за прилагане на
схемите за директни плащания, са осъществили контрол по отношение наличието на
заявената култура и за спазването на минималните агротехнически мероприятия,
позволяващи добив от площите или за следи от растителни остатъци от заявената
култура, като в периода 24.06.2020г. - 08.07.2020г. е
извършена проверка на
място от дирекция „Технически инспекторат“, при която част от парцелите,
а именно: парцел 66891-450-10-1 с площ 1,17 ха и
парцел 66891-450-9-2 с площ 2,75ха,
са определени за допустими за подпомагане по останалите схеми / парцел 66891-450-11-2 с площ от 0,32 ха е
приет за недопустим /, но след
допълнителен контрол на проверката на място за допустимост на същите парцели по
заявената схема СЗ-КЛЧ, е установено, че са недопустими за подпомагане по
причини, посочени в изготвения доклад от
проверката на място, за който е уведомен бенефициентът с писмо, получено на
15.07.2020г., което не е обжалвано в законоустановения срок. Органът
сочи, че при извършване на калкулациите по СЗ-КЛЧ, вследствие на технически
пропуск, не е взета предвид недопустимостта на горните парцели, определена при проверката на място,
и на бенефициента е изплатена сума в размер на 37 377,37лв. по тази схема;
че вследствие на установен пропуск в
отразяването на резултатите от допълнителния контрол на проверката на място за
допустимост на декларираните парцели по СЗ-КЛЧ,
допуснат поради техническа причина, се е наложило повторно
преразглеждане на заявлението за подпомагане, при което се констатира, че
описаните парцели са изначало недопустими за подпомагане по СЗ-КЛЧ и след извършена прекалкулация, полагащата се
финансова помощ на бенефициента възлиза на 0,00лв., като разликата между
изплатената и полагаемата се финансова помощ в размер на 37,377,37лв.
представлява недължимо изплатена сума, която следва да се възстанови.
В акта са формирани изводи за неоснователност на възраженията на С.,
като е прието, че представените от него доказателства са неотносими към
производството и няма основания за прекратяване на същото.
Издаденият
АУПДВ е съобщен на жалбоподателя на 08.11.2021г.,
а жалбата е подадена на 19.11.2021г.
Ответникът е представил по делото заповед № ОЗ-РД/2891#2 от 16.06.2021г. на изпълнителния директор на
ДФЗ, с която на осн. чл.20, т.2 и т.3 и
чл.20а, ал.1, 2, 4 и 5 вр. с ал.6 от ЗПЗП, чл.10, т.1, т.2, т.7 и т.13 и чл.11,
ал.2 от Устройствения правилник на Държавен фонд „Земеделие“, решение на УС на
ДФЗ по т.6.2 от протокол № 114 от 15.06.2017г., са делегирани на П.
Д. С. - заместник изпълнителен директор на ДФЗ, правомощия за издаване и подписване на актове
за установяване на публични държавни вземания по всички схеми и мерки за
директни плащания, за които реда за подаване на заявления за подпомагане е уреден или е бил уреден в Наредба № 5 от 27 февруари 2009г. за условията и реда за подаване на
заявления по схеми и мерки за директни плащания /т.3/.
Горната фактическа обстановка се
установява и доказва от посочените по-горе доказателствени средства.
Преценката на събраните
доказателства обосновава следните правни изводи:
Жалбата е
процесуално допустима - подадена е срещу
индивидуален административен акт по
чл.27, ал.7 от ЗПЗП вр. с чл. 166,
ал.2 вр. с чл.162, ал.2, т.8 и т.9 от ДОПК, от надлежен правен субект с право
на обжалване по см. на чл.147, ал.1 от АПК, пред компетентния за разглеждането
й съд, в преклузивния срок по чл.149,
ал.1 от АПК.
Разгледана по
същество, жалбата е основателна.
Проверен
изцяло на основание чл.168, ал.1 от АПК и съобразно критериите по
чл.146 от АПК, оспореният АУПДВ е незаконосъобразен административен акт при
наличие на основания по чл.146, т.2, т.3 и т.4 от АПК. Съображенията са
следните:
АУПДВ е постановен
от оправомощен орган в
пределите на неговата законова компетентност. ДФ „Земеделие“ е
акредитиран за единствена Разплащателна агенция за Република България за
прилагане на Общата селскостопанска политика /ОСП/ на ЕС и по силата на §1,
т.13 от ДР на ЗПЗП е
специализирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и
извършване на плащания от Европейските земеделски фондове и за прилагане на
пазарни мерки, включително интервенция на пазарите на земеделски продукти по правилата на
законодателството на ЕС. Съгласно чл.20а, ал.5 от
ЗПЗП, изпълнителният
директор на ДФЗ издава актове за
установяване на публични държавни вземания по реда на Данъчно-осигурителния процесуален
кодекс и решения за налагане на финансови
корекции по реда на глава пета, раздел III
от ЗУСЕСИФ. Изменението на нормата, обнародвано в ДВ, бр.51/2019г. е
в сила от 28.06.2019г., т.е.
същото е действащо правило към момента на издаване на АУПДВ. Съгласно чл.20а, ал.4 от
ЗПЗП
и чл. 11, ал. 2 от
Устройствения правилник на Държавен фонд "Земеделие", изпълнителният
директор на фонда може да делегира със заповед правомощията си. Видно от приложената заповед № ОЗ-РД/2891#2 от 16.06.2021г.,
визираното правомощие е делегирано на заместник изпълнителния директор
на ДФЗ П.С. Следователно оспореният АУПДВ е издаден от компетентен орган в кръга на
делегираните му правомощия, поради което е валиден административен акт. Страните не спорят по компетентността.
Оспореният АУПДВ е издаден в предвидената от закона писмена
форма, но без задължителни реквизити от съдържанието си и при съществено нарушение на
административнопроизводствените правила. Налице са отменителните основания по
чл.146, т.2 и т.3 от АПК. Административният орган не е спазил императивните изисквания на чл.59, ал.2, т.4
от АПК за мотивиране на административния акт. Проверката на съдържанието на
същия сочи, че изложените фактически и
правни основания са без посочена взаимовръзка помежду им, а и изцяло е неясно
как е формиран размерът на определената за възстановяване сума предвид
констатациите за недопустимост за подпомагане само на част от декларираните
парцели. Наведените в жалбата оплаквания за липса на мотиви, са основателни. Мотивите на административния акт представляват
единство от фактическите и правни основания за издаването му и тяхното наличие
позволява на адресата на акта да разбере волята на административния орган и да
защити адекватно правата и интересите си. Мотивите имат съществено значение и
за съда при осъществявания контрол за законосъобразност и липсата им
възпрепятства този контрол и представлява самостоятелно основание за отмяна на
издадения административен акт.
От съдържанието на оспорения АУПДВ е видно, че правните основания за издаването му са разпоредбите на чл.27, ал.3, ал.5 и ал.7 от ЗПЗП и чл.162, ал.2, т.8 и т.9 от ДОПК, както и на чл.27, пар.1 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 908/2014 на Комисията, като е безспорно, че същият е постановен във връзка с констатации на органа за недължимо получено плащане от жалбоподателя по заявената от него схема за обвързано подпомагане за зеленчуци (картофи, лук и чесън) – СЗ – КЛЧ. От друга страна, от изложените фактически основания в акта се установява, че МЗХГ и ДФЗ-РА, на осн. чл.31а, ал.3 от Наредба № 3 от 17 февруари 2015г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания /Наредба № 3/, са осъществили контрол по отношение наличието на заявената култура и за спазването на минималните агротехнически мероприятия, позволяващи добив от площите или за следи от растителни остатъци от заявената култура спрямо данните от извършената проверка на място от дирекция „Технически инспекторат“ в периода 24.06.2020г. - 08.07.2020г. Органът е възпроизвел текста на чл.31а, ал.3 от Наредба № 3 в относимата му редакция, но не е конкретизиран предмета на извършения контрол – дали е за наличие на заявената култура или за спазването на минималните агротехнически мероприятия. Независимо от горното, следват данни за това, че при проверката на място част от парцелите в таблица № 1, а именно: парцел 66891-450-10-1 с площ 1,17 ха и парцел 66891-450-9-2 с площ 2,75ха, са определени за допустими за подпомагане по останалите схеми, но след допълнителен контрол на проверката на място за допустимост на същите парцели по заявената схема СЗ-КЛЧ, е установено, че са недопустими за подпомагане по причини, посочени в изготвения доклад, за който е уведомен бенефициентът с писмо, получено на 15.07.2020г., което не е обжалвано в законоустановения срок. Дали визираното писмо има белезите на индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност, респ. дали влизането му в сила е предпоставка за издаване на АУПДВ, е въпрос, който съдът ще прецени във връзка с критерия по чл.146, т.4 от АПК.
При проверката на изискванията на чл.59, ал.2, т.4 от АПК, е видно, че в случая, органът препраща към данните в друг документ, предхождащ издаването на АУПДВ, което по принцип е допустим способ за мотивиране на административните актове и в тази хипотеза следва да се провери съдържанието на визирания документ. Касае се за приложения на л.38 и сл. от делото, доклад, в който се сочи, че процесните парцели 66891-450-10-1 и 66891-450-9-2, съотв. с площ 1,17 ха и 2,75 ха, са обработени, но картофите не са поникнали, а с оглед на горното се констатира, че от декларираната площ по СЗ-КЛЧ в размер на 21,84 ха, установената площ е 17,60 ха. Видно е, че липсва правна квалификация на описаните в доклада факти във връзка с общите основания за възстановяване на финансовата помощ по чл.27 от ЗПЗП и на специалните основания по Наредба № 3. Според чл.32а от Наредба № 3, когато след извършена оторизация на плащания по схемите Държавен фонд "Земеделие" установи недължимо платени и надплатени суми, предприема необходимите действия за събирането им съгласно чл. 27 ЗПЗП. В случая, актът е издаден в хипотезата на чл.27, ал.7 вр. с ал.5 от ЗПЗП, т.е. дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ е поради неспазване на критерии за допустимост, ангажимент или друго задължение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони. От друга страна, основания /критерии/ за недопустимост за подпомагане са предвидени и в чл.30б, ал.1 и ал.2 от Наредба № 3, която като относим за случая нормативен акт изобщо не е посочена в доклада. Съгласно цитираните правни норми, право на подпомагане по схемата за обвързано подпомагане за зеленчуци (картофи, лук и чесън) имат земеделски стопани на територията на цялата страна, които стопанисват минимум 0,5 ха допустими за подпомагане площи със зеленчуци, а подлежащи на подпомагане са заявените площи, когато: 1. са заети с картофи, лук и чесън и са с минимална площ на парцела 0,1 ха; 3. отговарят на условията за подпомагане по смисъла на чл. 32, параграфи 2, 3 и 4 от Регламент (ЕС) № 1307/2013 и 4. през годината на заявяване е получен и реализиран на пазара добив от допустимите площи със заявените за подпомагане картофи, кромид лук и чесън съгласно приложение № 5. Обстоятелството, че картофите не са поникнали е възможно основание за недопустимост за подпомагане по т.1 и по т.4 на чл.30б, ал.2 от Наредба № 3, но ясни констатации за това отсъстват както в доклада, така и в АУПДВ, още повече, че в случая във връзка с правилото за допустимост по т.4, бенефициентът е представил декларация и опис на документите, изискуеми в чл.32, ал. 1 от Наредба № 3, които е следвало да бъдат анализирани от органа при издаване на оспорения акт. Вместо да посочи връзката между изложените фактически и правни основания, органът е формирал извод, че след приключване на повторните проверки /кои/, е установено, че процесните парцели са „изначално“ недопустими за подпомагане по СЗ-КЛЧ.
Извън горното, в аспекта на изискванията за надлежно мотивиране на административните актове, съдът констатира, че в случая липсват фактически и правни основания относно размера на определеното за възстановяване публично държавно вземане. Неясно е как е формирана процесната сума, доколкото констатациите на органа за недопустимост за подпомагане засягат само част от декларираните парцели. Според изложеното в АУПДВ и използваната терминология, е извършена прекалкулация, при която полагащата се финансова помощ по СЗ-КЛЧ възлиза на 0,00лв., а разликата между изплатената и полагаемата финансова помощ в размер на 37 377,37лв. представлява недължимо платена сума. Горните мотиви, преценени съобразно доказателствата по делото за реализирана продукция и правилата по чл.30б, ал.4 и чл.34, ал.1 от Наредба № 3, не позволяват проверка относно законосъобразността на формираната сума. Съгласно визираните правни норми, министърът на земеделието, храните и горите определя със заповед размера на подпомагането на хектар, а размерът на помощта по схемата се определя за толкова заявени и допустими за подпомагане хектари, за колкото е изпълнено условието по ал. 2, т. 4 за получен и реализиран на пазара добив и са представени доказателства за това. В случая жалбоподателят е изпълнител задължението си по чл.32, ал.1 от Наредба № 3 да декларира и представи доказателства за произведената и реализирана продукция през 2020год., но органът не ги е проверил и не е формирал изводи във връзка с критериите по чл. 30б, ал.4 от Наредба № 3, поради което остава неизвестен начина, а и нормативното основание за връщане на изплатеното финансово подпомагане по схемата в пълен размер. Видно е, че в оспорения АУПДВ липсва и препращане към друг акт, в който да се съдържат конкретни мотиви за констатацията, че помощта по схемата е недължимо платена и подлежи на връщане изцяло. Крайният извод на съда от изложеното е за липса на ясни фактически и правни основания, които да са във връзка помежду си в издадения АУПДВ.
При проверка на процедурата по издаване на оспорения акт се установяват допуснати съществени нарушения. Извън задължението за уведомяване на заявителя за започналото административно производство по чл.26 от АПК, органът не е установил всички факти и обстоятелства, които са от значение за спора и не е събрал относимите доказателства в съответствие с правилата на чл.34 и чл.35 от АПК. Видно е, че жалбоподателят е подал уведомление за настъпило неблагоприятно климатично събитие – пороен дъжд, във връзка с което е извършена проверка на насажденията с картофи на площ 4,24 ха, от експертна комисия при ОДЗ – Кюстендил за констатациите от която е съставен Протокол № РД-12-05-64-1/14.07.2020г. Същият не е проверен от органа, независимо от изричното искане на жалбоподателя за това в предявеното възражение и наведените доводи за липса на вина в контекста на приложимото право на ЕС - чл.64, § 2, б. „а“ и „г“ от Регламент № 1306/2013г.
От друга страна, в оспорения акт е посочено, че фактическите констатации са
въз основа на извършен контрол от МЗХГ и ДФЗ по реда на чл.31а, ал.3 от Наредба № 3. Видно е, че разпоредбата препраща
към правилата на чл.37 от ЗПЗП, в който е регламентиран реда за проверка на заявленията за подпомагане чрез административни проверки и проверки на
място, съотв. чрез интегрираната
информационна система, съпоставяне на данните от заявленията с данните в
регистрите. С оглед на изложеното, съдът счита, че производството по издаване на оспорения акт е незаконосъобразно проведено. Липсва
нормативно установена процедура за т. нареч. от органа „допълнителен контрол на извършената проверка
на място“, както и за „прекалкулация“ на полагащата се финансова помощ. Налице са основанията за
незаконосъобразност по чл.146, т.2 и т.3
от АПК на обжалвания АУПДВ и същият следва да се отмени.
Съдът приема, че оспореният
административен акт е издаден в
нарушение на приложимия материален закон. Както се посочи по-горе, макар и без
необходимата яснота, според органа основанието за връщане на процесната
финансова помощ е недопустимостта за подпомагане по СЗ-КЛЧ на част от заявените парцели, описани в таблицата към
акта, като е налице препращане относно
причините и основанията за недопустимостта за подпомагане към данните в
изготвен доклад във връзка с проверката на място, за който е уведомен
бенефициентът с писмо, получено на 15.07.2020г., което не е обжалвано в законоустановения срок.
От изложеното следва, че материалноправната предпоставка за упражняване на
правомощието на органа за събиране на недължимо платената сума, респ. за
издаване на АУПДВ, е актът - писмото на началник отдел „РТИ“ при ДФЗ /л.45 от
делото/, изпратено на заявителя ведно с доклада от проверката на място. Въпреки
наименованието „уведомително писмо“, от преценката на съдържанието му и на
неговия издател, съдът счита, че същото
няма белезите на индивидуален
административен акт, който след придобиване на стабилитет, да установява
релевантното обстоятелство за недопустимост за подпомагане на процесните
парцели. Надлежният акт, с който следва да се установи горното, е решение по чл. 11а, ал. 1,
т. 1
от ЗПЗП, издадено от РА чрез оправомощените длъжностни лица. В този смисъл е и
разпоредбата на чл.37,ал.2 от ЗПЗП, според която резултатите от административните
проверки /както в случая/ се отразяват само в административния акт, с който се
взема решение по чл. 11а, ал. 1,
т. 1
по заявленията за подпомагане. Изводът от изложеното и от обстоятелствата по казуса, е за
отсъствие на приетата от органа материалноправна
предпоставка за издаване на АУПДВ.
По горните съображения, съдът счита оспорения АУПДВ за незаконосъобразен при наличие на основания по чл.146, т.2, т.3 и т.4 от АПК и постановява решение за отмяната му.
Извън горното, за пълнота на изложението и във връзка с наведените в жалбата доводи,
следва да се посочи следното: доказани
от събраните доказателства за иницииране на проверката на 14.07.2020г. и основателни с оглед приложимия закон са
твърденията на жалбоподателя за отсъствие на очевидна грешка при плащането на помощта в хипотезата на § 3 вр. с § 1 на чл.7 от
Регламент (ЕС) № 809/2014 на Комисията, както и на вина за неспазване на
задълженията по схемата за подпомагане в
хипотезата на чл.64, § 2, б. „а“ и „г“
от Регламент № 1306/2013г. поради настъпила непреодолима сила.
С оглед изхода по делото и на основание чл.143, ал.1 във вр. с §1, т.6 от ДР на АПК, ДФ
„Земеделие“ дължи заплащане на жалбоподателя на сторените деловодни разноски в
размер на 10,00лв. – платена държавна такса, а ответникът няма право на
деловодни разноски.
Водим от изложеното и на осн. чл.
172, ал.2 от АПК, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ, по оспорването с
жалба на И. К.С., ЕГН **********,***, Акт
за установяване на публично държавно вземане № 02-100-6500/3505#2 от 08.10.2021г., издаден от заместник изпълнителния
директор на Държавен фонд „Земеделие“ – София.
ОСЪЖДА Държавен
фонд „Земеделие“ – гр. София, бул. „Цар Борис ІІІ“ № 136, да заплати на И. К.С., ЕГН **********,***, деловодни
разноски в размер на 10,00лв. за платена държавна
такса по жалбата.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14- дневен срок от съобщаването му на
страните.
Решението да се съобщи на страните
чрез изпращане на преписи.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: