Р Е Ш Е Н И Е
№ 72 12.03.2020 г. гр.Пловдив,
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД,
наказателно отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и пети февруари
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИНА КУЗМАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛИН ХАДЖИЕВ
ВЕСЕЛИНА СЕМКОВА
в присъствието на секретаря ГИНКА
ГОЛЕМАНСКА
и прокурора МАРИН ПЕЛТЕКОВ
като разгледа докладваното от
член-съдията Семкова ВАНД №197 по описа на ПдОС за 2020 г. и за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава ХХІ НПК.
С
Решение 2245/06.12.2019 г. по АНД №7037/2019 г. по описа на Районен съд -
Пловдив, XI н.с.
обвиняемият Т.А.С. е признат за НЕВИНЕН
в извършване на престъпление по чл.345, ал.2 вр. ал.1 НК и на осн. чл.378,
ал.4, т.2 вр. чл.304 НПК е ОПРАВДАН по повдигнатото му в този смисъл обвинение.
За осъществено административно нарушение по чл.140, ал.1 ЗДвП, на осн. чл.175,
ал.3, пр.1 ЗДвП вр. чл.305, ал.6 вр. чл.301, ал.4 НПК са му наложени
административни наказания: ГЛОБА в размер на 200 лева и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА
УПРАВЛЯВА МПС за срок от 6 месеца.
Против
съдебния акт е подаден протест от прокурор при РП-Пловдив с искане за отмяната
му и признаване на обвиняемия за виновен по повдигнатото му обвинение.
От
страна на защитника на обвиняемия е постъпило възражение по протеста, като се
претендира атакуваното решение да бъде потвърдено, а в полза на обвиняемия да
бъдат присъдени направените по делото разноски.
В
съдебно заседание представителят на обвинението поддържа протеста и
представения допълнителен такъв, изготвен от прокурор при РП-Пловдив.
Обвиняемият С. в съдебно заседание моли да
бъдат оставени в сила наказанията, наложени му от първостепенния съд, а
защитникът му адв.Ш. предлага на съда да потвърди протестираното решение.
Пловдивският
окръжен съд като въззивна инстанция, след като се запозна със събраните по
делото доказателства, както и с наведените в протеста и допълнителния такъв оплаквания,
проверявайки правилността на обжалваното решение в пределите на чл.314 НПК,
прие за установено следното:
Т.А.С. е роден на *** ***, българин,
български гражданин, със средно специално образование, женен, неосъждан, ЕГН **********.
Същият е правоспособен и сравнително изряден
водач на МПС.
Свид. ** е собственик и управител на „**“
ЕООД, което търговско дружество притежавало автокъща. Същото било собственик на
намиращ се в движение лек автомобил марка „Тойота“, модел „Ланд Круизер“ с
временна регистрационна табела с номер **** от 27.12.2018 г.и номер на рама ****.
От дълги години свид.* бил приятел с
обв. С.. По повод на осъществяваната от дружеството му дейност, двамата се
уговорили около средата на декември 2018 г. свид.* да предостави на обвиняемия
посочения по-горе лек автомобил за ползване и управление, за да установи дали
ще му допадне и е удобен за градски условия. Свидетелят предал на обв.С. всички
документи, касаещи МПС-то, както и му съобщил за временните регистрационни
табели и срока им на действие.
На 12.02.2019 г. полицейските
служители свид.** и свид.** изпълнявали служебните си задължения по опазване на
правилата на ЗДвП на територията на II-ро РУ към ОД на МВР гр. Пловдив за времето от 7 часа до 19 часа. Около 10 часа на кръстовището на
ул. „Свобода“ и ул.„Царевец“ в гр. Пловдив спрели за проверка лек автомобил
марка „Тойота“ модел „Ланд круизер“ с временни регистрационни табели с № ****.
След извършена проверка установили, че водач на същия бил обв. С., който не
носел в себе си СУМПС и контролен талон. От предоставените от последния документи
и направената справка констатирали, че временните табели на лекия автомобил са
с изтекъл срок, доколкото били валидни до 26.01.2019г., поради което му бил
съставен АУАН №048329/12.02.2019 г. Преписката била възложена за разглеждане на
инспектора при II-ро
РУ към ОД на МВР гр. Пловдив свид.*.
Напълно обосновано и аргументирано изложената фактическа
обстановка първоинстанционният съд е приел за установена от събраните по делото
доказателствени източници:
-писмени доказателства и
писмени доказателствени средства, прочетени и приети по надлежния ред на
осн. чл. 283 НПК: АУАН, справка за нарушител/водач,
справка в централна база КАТ, справка за регистрация в централния полицейски
регистър на лице, копие на разрешение за временно движение, СУМПС и контролен
талон, справка за съдимост и характеристична справка;
-гласни доказателствени средства, а именно
показанията на свидетелите ***, на
които като обективни и незаинтересовани, както и хармониращи помежду и с
останалата част от доказателствената съвкупност правилно е дадена вяра.
В рамките на приетата за установена и
доказана фактология, законосъобразен се явява изводът на контролирания съд, че
инкриминираното поведение на обв. С. осъществява от обективна
страна състава на чл.345, ал.2 вр. ал.1 НК, доколкото е управлявал моторно превозно средство – лек
автомобил марка „Тойота“ модел „Ланд Круизер“, с номер на рама ****, който не е регистриран по надлежния ред.
Напълно коректно е становището, че
въпросното МПС не е било регистрирано по
надлежния ред, тъй като с изтичане срока на временната регистрация на същото /26.01.2019
г./ изтекъл се явява и този на валидност на транзитните номера, поради което и
те не могат да бъдат използвани. Доколкото срокът на разрешението за временно движение е бил
съобщен на обв.С. от свид.* при предаване на МПС-то и въпреки това той е
управлявал същото и след изтичането му, нарушавайки по този начин правилата за
движение, то изцяло законосъобразна е и преценката, че въпросното деяние
обвиняемият е извършил умишлено под пряк умисъл като форма на вина, с
непосредствено целени и настъпили общественоопасни последици, като е съзнавал
противоправния характер на осъщественото, целял и искал настъпването на
забранените му последици.
Всъщност основният спор по делото е
така реализираното от страна на обвиняемия деяние изпълнява ли критериите за
престъпно посегателство по смисъла на чл.9, ал.1 НК или налични са
предпоставките за приложението на ал.2 на указаната разпоредба. Съгласно
последната, не е престъпно деянието, което, макар и формално да осъществява
признаците на предвиденото в закона престъпление, поради своята
малозначителност не е общественоопасно или обществената му опасност е явно
незначителна. Следователно отправен аргумент за приложимостта на тази норма е
характеристиката на самото деяние. Контролираната инстанция съвсем коректно е
отчела, че в настоящия случай обвиняемият не е управлявал собствен автомобил, а
предоставен му такъв от свид.* за изпитване, както и самото управление е реализирано
в рамките на кратък период от време след изтичане срока на валидност на
транзитните номера, а именно 17 дни. В допълнение е необходимо да се посочи
също така, че не е установено на инкриминираната дата превозното средство да се
е движило извън пределите на допустимата скорост, респ. с поведението си на
пътя обвиняемият да е създавал каквато и да било опасност за движението. От
друга страна, след подадения му знак от полицейските служители, обв.С. като
водач на МПС-то е преустановил движението му, спрял е и е оказал пълно съдействие
при самата проверка, въпреки че не е
носил в себе си СУМПС и контролен талон. С оглед на конкретната фактическа
обстановка първоинстанционният съд правилно е отчел, че е налице много ниска
степен на засягане на защитените от престъпния състав обществени отношения.
Наред това, съобразявайки се и с изключително добрите характеристични данни на
обвиняемия предвид трудовата му ангажираност, семеен и социален статус и факта,
че е сравнително изряден водач на МПС, първостепенният съд изключително прецизно е отчел
наличието на предпоставки да се приеме, че деянието на обв.С. не е престъпно и
е приложил вярно нормата на чл.9, ал.2 НК. Деянието му поради тези негови
характеристики в конкретния случай е застрашило обществените отношения,
свързани с транспорта, в толкова малка степен,
че то е със явно незначителна обществена опасност. Ето защо то не съдържа този
белег, наличието на който е абсолютно необходим, за да се квалифицира като
престъпление. Предвид изложените в протестираното решение и посочените по-горе
съображения, въззивната инстанция намира, че конкретното деяние на обв.С. е
малозначително, поради което обществената му опасност е явно незначителна. В
този смисъл правилна се явява преценката, че извършеното от обвиняемия не
представлява престъпление и поради това съвсем коректно контролираният съд е
признал обвиняемия за невинен в това да е осъществил престъпно посегателство по
чл.345, ал.2 вр. ал.1 НК и го е оправдал по повдигнатото му в този смисъл
обвинение. Несъмнено това е на осн. чл.9, ал.2 НК във връзка с указаните в
решението норми на чл.378, ал.4, т.2 вр. чл.304 НПК, като пропускът в решението
да бъде отбелязана разпоредбата на чл.9, ал.2 НК не съставлява основание за
отмяна на постановения съдебен акт и постановяване на нов осъдителен такъв. В
мотивите към същия са изложени подробни и аргументирани доводи за приложение
именно на тази норма и то в хипотезата - малозначителност на деянието поради
явна незначителност на обществената му опасност. В този смисъл изтъкнатите в
протеста и в допълнителния такъв възражения, както и тези пред въззивната
инстанция са напълно неоснователни.
Съобразявайки се с нормата на чл.305,
ал.6 вр. чл.301, ал.4 НПК, първоинстанционният съд правилно е счел, че при
липса на престъпно посегателство по чл.345, ал.2 вр. ал.1 НК по изложените вече
доводи, извършеното съставлява административно нарушение по чл.140, ал.1 ЗДвП,
което се санкционира по административен ред с наказанията, установени в чл.175,
ал.3 ЗДвП. Законосъобразен се явява и изводът, че размерът на административното
наказание следва да се определи при превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства, които правилно са характеризирани именно като такива. Ето защо съответстващи
на конкретната обществена опасност на извършеното
административно нарушение и на личността на обвиняемия се явяват именно
наложените от долустепенния съд административни наказания ГЛОБА в размер на 200
лева и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от 6 месеца.
Признаване на обвиняемия за невинен е основание разноските по делото да останат за сметка на държавата, но доколкото
такива не са направени, то съдът не дължи произнасяне по този въпрос. Неоснователно обаче се явява искането
на защитата за присъждане на направените разноски по
делото за две инстанции. Те остават за обвиняемия така, както са направени,
дори и в случаите на оневиняването му с оглед нормата на чл.189 и сл. НПК.
В хода
на досъдебното производство, респ. съдебното такова въззивната инстанция не
констатира да са допуснати съществени отстраними нарушения на процесуалните
правила, които да са основание за отмяна на решението и връщане на делото за
ново разглеждане. Не са налице и основания за изменението или отмяната му,
поради което същото следва да бъде потвърдено.
Мотивиран
от горното и на осн. чл.334, т.6 вр. чл.338 НПК Окръжен съд-Пловдив:
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение 2245/06.12.2019 г. по АНД №7037/2019
г. по описа на Районен съд - Пловдив, XI н.с.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: