Р Е Ш Е Н И Е
№ / год., гр. Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
гражданско отделение, VI-ти състав в публичното съдебно заседание, проведено на
ДВЕДЕСЕТ И ПЕТИ ОКТОМВРИ ПРЕЗ ДВЕХИЛЯДИ И СЕДЕМНАДЕСЕТА ГОДИНА в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАС
СЛАВОВ
при секретаря Атанаска И. по гр. дело
№ 1058 по описа за 2016 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е с правно
основание чл.54 ЗКИР в вр. чл.124 от ГПК.
Производството по делото е образувано
по искова молба от „ВЕЛА - 96" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Шумен, ул. „Цветан Зангов" № 5, представлявано от Д.П.Й.
против МБАЛ „СВЕТА МАРИНА" ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. Варна, бул.Христо Смирненски" № 1, представлявано от Проф.
д-р Валентин Любомиров Игнатов и МЕДИЦИНСКИ УНИВЕРСИТЕТ „Проф. д-р Параскев
Стоянов", ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул.
„Марин Дринов" № 55 представлявано
от Ректора проф. д-р К.Д.И., по иска с правно основание: чл. 54 ал. 2 от ЗКИР и
цена на иска 55 019.80 лв.
Ищеца с исковата си молба твърди, че
през 2010 год. представляваното от него дружество, чрез вливане в него на
„Вела" АД, е придобило собствеността на недвижим имот, представляващ
празно дворно място с площ от 2 200 /две хиляди и двеста/ кв.м., находящ се в
гр. Варна, м. Сотира, съставляващ имот с пл. № 2515 идентичен с имот № 3417 при
граници: имот на ВМИ.
Имота е придобит от неговия праводател
„Вела" АД по силата на договор за покупко - продажба с Нотариален акт №
93, том LVII дело 13549, вх. peг. 17890/19.07.2005 год. на СВ.
Имота е нанесен в кадастралния план
със Заповед № Р-23/08.03.1999 год. на Кмета на община Варна, след проведена
процедура по възстановяване на собствеността с Решение по гр. дело № 634/1992г.
на ВОС, с който е възстановен на бившата му собственичка - Я.С.. Впоследствие
от нейните наследници „Вела” АД е закупило имота. Извършено е деактуване със
заповед за отписване от актовите книги за държавна собственост №
1564/29.06.1998 г., като в АДС № 1879/1998 год., като този факт е отразен и в
издаден Протокол за въвод във владение № 95/15.07.1998 год.
След придобиване на собствеността на
имота от „Вела" АД, съгласно § 4 ал. 1 от ПЗР на ЗКИР е извършено ново
попълване в цифров вид на имота в кадастралния план на гр. Варна, като за това
е издадена Заповед № РП-175/30.06.2006 г. и имотът е отразен под № 1046, а този
на ответниците под № 1045. Попълването на имота е извършено и със съгласието на
ответниците отразяване върху заповедта.
При изработване на кадастралната карта
е допусната непълнота, като собствения на дружеството имот № 1046 не е отразен
като самостоятелен обект. За отстраняване на тази непълнота е подадено
заявление до СГКК Варна.
Със Заповед № 18-1945-11.03.2016 г. на
Началника на СГКК Варна е постановен отказ за изменение на кадастралната карта
и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-92/14.10.2008г. на ИД на
АГКК чрез нанасяне на нов обект – ПИ с идентификатор № 10135.2555.2568 с площ
2200 кв.м.
Посочено е, че за изменението се
налага промяна в границите на съществуващ обект в КККР - ПИ 10135.2555.330,
собственост на ответниците МБАЛ „Света Марина" АД и Медицински университет
„Проф. Параскев Стоянов", срещу което ответниците са подали възражение.
Предвид изложеното за ищеца е налице
правен интерес от завеждане на иска за установяване по отношение на
ответниците, че „Вела-96" АД е собственик на имот с проектен идентификатор
№ 10135.2555.2568, идентичен с имот № 2515 и имот № 1046 по предходни
кадастрални планове, с площ от 2200 кв.м., съгласно скица – проект, имотът не е
нанесен поради наличие на непълнота в Кадастралната карта на гр. Варна.
С исковата молба е заявен петитум, с
който ищците молят съда постанови решение, с което:
ПРИЗНАЕ ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията
между страните, че ищеца „Вела-96" АД е собственик на имот № 1046 по
кадастралния план на гр. Варна, идентичен с имот с проектен идентификатор №
10135.2555.2568, при съответните граници и е налице непълнота в кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр. Варна одобрени със Заповед №
РД-18-92/14.10.2008 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия,
картография и кадастър.
В съдебно заседание ищеца редовно
призован, се представлява от процесуалне представител по пълномощие по реда на
чл.32 от ГПК, който поддържа иска, моли съда да го уважи, като претендира и
направените по делото разноски. Процесуалния представител на ищеца е
представител списък с разноски по реда на чл.80 от ГПК, в които е отразено, че
претендираните разноски са в размер на 9041 лева, от които 8 160 лева,
адвокатско възнаграждение. Възражява относно възнаграждението на МУ –Варна за
адвокат защитник.
Ответника МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА
АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ "СВЕТА МАРИНА" ЕАД в преклузивния срок по чл.131 от ГПК не е депозирал отговор на исковата молба.
В съдебно заседание се представлявава
от процесуалните си представители , които оспорват иска. Молят съдъ да го отхвърли
като неосноватален и недоказан. Възразява по отношение на размер на
адвокатското възнаграждение на ищеца.
В срока по чл.131 от ГПК отговор на
исковата молба е постъпил от ответника МЕДИЦИНСКИ УНИВЕРСИТЕТ - ВАРНА
"ПРОФ. Д-Р ПАРАСКЕВ ИВ. СТОЯНОВ".
В депозирания си отговор ответника
оспорва иска.
В отговора се твърди, че са предявени
два иска от които втория е недопустим.
Съгласно постановките на Тълкувателно
решение № 8 от 23.02.2016 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2014 г., ОСГК, докладчик
съдиите М.Соколова и Теодора Гроздева съдът следва да приеме, че се касае за
един иск и то с правно основание чл.54 от ЗКИР, поради и което въведеното от
ответника, че искът за непълнота на кадастралната карта като недопустим е
неоснователно.
В отговора оспорва предявения
положителен установителен иск за собственост на недвижим имот като
неоснователен.
Ответника не оспорва, че имот с пл. №
2515 в XXIII подрайон, м. "Сотира", гр. Варна е бил собствен на Я.С.С.,
живуща ***, по силата на сделка, обективирана в нотариален акт № 24, том I,
дело 33 от 1956 год.
В отговора твърди, че по отношение на
този имот е била проведена процедура за отчуждаването му за мероприятие
"База за ВМИ - Варна" по реда на ЗТСУ, като абревиатурата ВМИ - Варна
се отнася за Висш Медицински институт - Варна, създаден с Указ от 12.11.1960
год. По повод на отчуждаването е образувана преписка № 29/18.11.1980 год.,
съставен е оценителен протокол от 24.11.1980 год. и е издадена Заповед № 2864
от 02.12.1980 год. на Председателя на ИК на ГНС.
Ответника е запознат с постановено
съдебно решение от 27.07.1992 год. по гр.д. № 634/1992 год. по описа на
Варненски Окръжен съд, I гр. колегия, с което е отменена заповед №
2864/02.12.1980 год. на Председателя на ИК на ГНС за отчуждаване на процесния
имот с пл. № 2515 в 23-ти подрайон на гр. Варна, бивша собственост на Я.С.С.от
гр. Варна.
Ответника твърди, че не са били налице
предпоставките за възстановяване собствеността на имота на бившия собственик.
Постановеното съдебно решение не е произвело реституционен ефект и не е имало
за резултат възникване занапред на собственически права върху процесния имот
пл. № 2515, чието отчуждаване е отменено.
Конкретно в тази връзка ответника
твърди, че отчуждителното мероприятие "База за ВМИ - Варна" е било
предвидено по застроителен и регулационен план, действащ към този момент за
територията, в която се е намирал процесния имот. Твърди още, че това
мероприятие не само е било започнало към датата на влизане в сила на ЗВСВНОИ по
ЗТСУ, но е било и завършено. Твърди, че отчужденият имот пл. № 2515 е бил
изцяло засегнат от осъществяването на отчуждителното мероприятие същият е бил
предвиден за транспортни функции и за комуникационна връзка и достъп между и до
сградите на ВМИ - Варна, което предвиждане е фактически реализирано. Твърди, че
не са налице предпоставките на чл. 2 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ, тъй като фактическо
строителство върху имотите е налице и тогава, когато отчуждителното мероприятие
е комплексно по своя характер и съобразно него имотите са предвидени да
изпълняват обслужващи функции /алеи, градини и т. н./.
Ответника твърди, че не е върнато и
полученото парично обезщетение в размер на 9 254,58 лева, поради което и на
това основание също не е възникнал реституционния ефект на акта, с който е
приключило административното производство по възстановяване на собствеността.
В отговора излагат фактически
твърдения, че след отчуждаването за имота е бил съставен акт за държавна
собственост № 1781 от 14.04.1993 г. за земя от 194 300 кв. м., в чиито граници
и площ е включен и процесния имот, който съобразно и отбелязаното в акта, е
била предоставена в оперативно управление на Медицински университет - Варна.
Впоследствие, за същата земя и за сгради, е съставен АДС № 1879 от 12.11.1998
год. за публична държавна собственост, в който предоставянето на имота на
Медицинския университет Варна също е отбелязано. На 30.06.2000 год. е съставен
разделителен протокол между Медицинския университет - Варна и Университетската
болница "Света Марина", която по-късно е преобразувана в МБАЛ
"Света Марина" ЕАД, по силата на който са предадени материални активи
на болницата на стойност 19 491 000 лева, като в тях е включена и 120 000
кв. м. земя, представляваща част от земята, описана в АДС № 1879 от 12.11.1998
год., предоставена за управление на Медицинския университет, в чиито граници е
включен и процесния имот пл. № 2515.
Със заповед № РД 18-82/31.08.2000 год.
на Министъра на здравеопазването, на основание чл. 101, ал. 1 и ал. 4 от Закона
за лечебните заведения е преобразувана съществуващата болнична структура към
Медицинския университет - Варна (Университетската болница) в лечебно заведение
с наименование Многопрофилна болница да активно лечение (МБАЛ) "Света
Марина" ЕАД, гр. Варна. Съгласно тази заповед на министъра на
здравеопазването и извършеното вписване в търговския регистър по силата на
решение от 20.09.2000 год. на ВОС, капиталът на дружеството е в размер на 19
491 000 лева и в него е включена земя с площ от 120 000 кв. м. на стойност 273
630 лева, в чиито граници е включен и процесния имот. Съставен е констативен
нотариален акт за собственост № 124, т. XLV, д. 11033/2007 год., вх. peг. №
14766/01.06.2007 год. на СВ - Варна, по силата на който МБАЛ "Света
Марина" ЕАД е признат за собственик на цялата земя, описана в предходните
актове за държавна собственост.
Ответника твърди, че от отчуждаването
на имота за изграждане на базата на ВМИ през 1980 год. до 20.09.2000 год. върху
процесния имот е била осъществявано владение от Държавата чрез Медицинския
университет - Варна, като неин представител. В периода от 20.09.2000 год. до
настоящия момент включително, владението върху процесния имот е осъществявано
съвместно по тяхно съгласие от Медицинския университет и от МБАЛ "Света
Марина" ЕАД.
Ответника твърдим, че двамата
ответници са собственици на процесния имот, на основание давностно владение,
продължило в посочения период, като към собственото си владение присъединяваме
и владението на Държавата за периода от 1980 год. до 20.09.2000 год. Твърди, че
владението е осъществявано от двамата ответници явно, спокойно, непрекъснато и
необезпокоявано. Процесния имот е част от дворищната инфраструктура, обслужваща
сградите на Медицински университет -Варна и МБАЛ "Света Марина" ЕАД,
никога не е бил заграждан и винаги се е ползвал за нуждите на университета и
болницата.
Ответника оспорва, твърдението на
ищеца, че е собственик на процесния имот по силата на договор за
покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 93, т. LVII, д. 13549, вх.
peг. 17890/19.07.2005г. на СВ - Варна, и извършено вливане на "Вела"
АД в него, като дружество.
Оспорва наличието на предпоставките на
реституция на процесния имот, оспорва валидността и материалната
законосъобразност на постановения реституционен акт и по специално Решение от
27.07.1992г. по гр. д. № 634/1992г. по описа на Варненски Окръжен съд, I гр.
колегия.
Твърди, че двамата ответника
Медицински университет - Варна "Проф. д-р Параскев Ив. Стоянов", и
МБАЛ "Света Марина" ЕАД, имат качеството на трети лица спрямо
проведеното административно реституционно производство, поради което
постановеният в това производство акт им е непротивопоставим съобразно даденото
разреше в TP № 6/2005г. от 10.05.2006 г. по т. гр. д. № 6/05 г. на ОСГК, като в
същия смисъл е и разпоредбата на чл. 17, ал. 2, изр. 2 на ГПК.
Съобразно изложеното ответника
оспорва, че са налице предпоставките на чл. 2 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ, оспорва, че
към момента на влизане в сила на този реституционен закон върху процесния имот
не е започнало фактическо строителство за отчуждителното мероприятие. Оспорва
твърдението, че е върнато полученото парично обезщетение в размер на 9 254,58
лева.
Оспорва идентичността между отчуждения
имот пл. № 2515 и имот № 1046.
С отговор на исковата молба са
представени писмени доказателства.
В съдебно заседание ответника редовно
призован, се представлява от процесуален представител по пълномощие, който
поддържа отговора и молаби съда да отхвърли предявени иск като неоснователен и
недоказан. Прави възражение за прекомерност относно размер на претендираните
разноски касаещи възнаграждението на процесуалния предсатвител на ищеца.
По искане наищеца и на основмание
чл.219 от ГПК съдът е конституирал, в качеството на трети лице помагачи на
страната на ищеца неговите праводатели по силата сключения договор с Нотариален
акт № 93, том LVII дело 13549, вх. peг. 17890/19.07.2005г. на СВ , на основание
чл.219, ал.1 ГПК , Б.Б.Х. с ЕГН:********** и Б.И.Р. с ЕГН:**********, двете с
адрес ***.
С писмена молба третите лица помагаци
на страната на ищеца, са взели становище,че към момента, в който процесният
имот е продаден на ищеца, първата от тях и съответно наследодателката на
втората от тях, са били собственици на имота въз основа на реституционното
решение и последващо връщане на сумата, получена като обезщетение за отчуждения
имот.
В становището си твърдят, че в случай
на съдебно обжалване и упражнен съдебен контрол върху законосъобразността и
действителността на адм. акт за реституиране на недвижим имот, постановките по
т. 4 на TP 6/2006 г. са изгубили сила с приемането на чл. 177, ал. 1, изр. 2 АПК, според което ако административният акт бъде изменен или отменен от съда,
решението има действие по отношение на всички - Тълкувателно решение № 5 от
14.01.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 5/2011 г., ОСГК, поради и което косвеният
съдебен контрол за законосъобразност на съдебното решение за възстановяване на
имота, е недопустим.
Оспорват твърдението на ответниците,
че са упражнявали владение върху имота, като твърдят, че за това не се намира
акт или друго обстоятелство, от което да произтича осъщественият за владението
анимус при упражняване на фактическата власт, а именно съзнанието за
собственост върху имота.
В съдебно заседание третите лице
помагачи на страната на ищеца Б.Б.Х. и Б.И.Р., редовно призовани не се явява и
не се представляват.
При преценка на събраните
доказателства, съдът приема за установена следната ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
С Нотариален акт № 106 том.ІІІ, рег. №
6676, дело № 506 от 2005 год. вписано в Агуенция по вписванията гр.Варна, вх. №
17890, акт. № 93, том.VІІІ дело № 13549/19.04.2005 год. Б.Б.Х. и Р.Б. С.са
продали на „Вела“ АД гр.Шумен, собствени си недвижим имот, представляващ :
Празно дворно място, с площ 2200 кв.метра, находящо се в гр.Варна, местността
„Сотира“ / ВМИ/ съставляващо ПИ № 2515, идентичен с ПИ № 3417, по плана на
гр.Варна, при граници: север: ПИ № 2516 и ПИ № 2517, изток ПИ 2514 и юг ПИ
3381, съгласно скица № УТ-94-В-129/14.07.2005 год. на Община Варна район
Приморски, а съгласно Заповед № 1564/29.06.1998 год. на Областен управител
Варна дв.пл. № 2514, 2526,2516 и 3381 за сумата от 135 000 евро.
ТД „Вела 96“ АД с ЕИК:*********, е
правоприемник на ТД „Вела“ АД е ЕИК: *********, чрез вливане на „ВЕЛА“ АД в ТД
„ВЕЛА-96“ АД, ищец в настоящото производство.
Лицата продавачи по договора във
формата на Нотариален акт № 106 том.ІІІ,
рег. № 6676, дело № 506 от 2005 год. вписано в Агуенция по вписванията
гр.Варна, вх. № 17890, акт. № 93, том.VІІІ дело № 13549/19.04.2005 год. Б.Б.Х.
и Р.Б. С.се легитимират като собственици на процесния имот, придобит чрез
реституция по ЗАКОН за възстановяване собствеността върху някои отчуждени имоти
по Закона за териториално и селищно устройство, Закона за плановото изграждане
на населените места, Закона за благоустройство на населените места, Закона за
държавните имоти и Закона за собствеността/ Обн., ДВ, бр. 15 от 21.02.1992 г., доп., бр. 107 от 18.11.1997 г., изм., бр. 96 от
5.11.1999 год/ и по наследство от Я.С.С.б.ж.
на гр.Варна , която с Нотариален акт № 24, том.І, дело № 33/1956 год. от
16.01.1956 год. е зокупила от Невяна Х.Г., хавра от 2,2 декара, находяща се в
местността „Сотира, при съответните граници.
Лицето Р.Б. С.е починала на 16.01.2017
год. за което е съставен акт за смърт № 130/16.01.2017 год. и е оставил един
наследник по закон Б.И.Р. с ЕГН:**********, нейна дъщеря.
С Решение № …./27.07.1992 год. по
гр.дело № 634/1992 год. е отменена Заповед № 2864/02.12.1980 год. на Председателя
на ИК на ОбНС за отчуждаване по чл.95 ЗТСУ вр. чл.268 ал.2 от ППЗТСУ на
недвижим имот находящ се в м.“Сотира“, подрайон 23, пл. № 2515, собственост на Я.С.С.от
гр.Варна ул.Кап.Петко Войвода № 11, на основание чл.2 от ЗВСВОНИ по ЗТСУ и др..
Постановено е Решението да влезе в
сила от момента на възстановяване на полученото парично обезщетение в размер на
9 254,58 лева.
Представено е платежно нареждане №
417/11.08.1992 г. за заплатена сума от 9254.58 лв. по сметка № 330 на Общинска
комисия по реституция по преписка 85/061-100-070-3 на ДСК, за внесена сума по
сметка на Община Варна в размер на 9 264,58 лева.
Със Заповед № 1564/29.06.1998 год. на
Областния управител на гр.Варна, на основание чл.78 ал.1 от ЗДС е отписана от
актовите книги недвижим имот частна държавна собственост находящ се в
местността Сотира, пл. № 2515, с АДС№ 1731/93, при граници пл. № 2514, 2526,
2516 и 3381 съгласно скица № 33/1992 год.
С Протокол № 95/15.06.1998 год.
длъжностно лище от Община Варна е въвело във владение наследниците на Янка
Стнанкова Стоянова, а имено: Б.Б.Х. и Р.Б. Стоянова. Във имот пл. № 2515
местност Сотира с площ 2,200 кв.м.В пртокола е посочено Решение на ВОС
27.07.1992 год. по гр. дело № 634/1992 год. на ВОС, Заповед на Областен
управител № 1564/29.06.1998 год. и квитанция за върната сума за 9 254,58
лева с платежно нареждане № 417/11.08.1992г.
Представен по делото е Акт да публична
държавна собственост № 1879 е съставен на 12.11.1998 год. на основание чл.68
ал.1 от ЗДС, чл.2 т.4 от ЗДС относно недвижим имот целият от 194 300
кв.метра, находящ се в местността Сотира, Терапевтична и психиатрична болница
към МУ, като имота е предоставен на Медицински университет Варна. В акта
изрично е отразено, че с Решение № …./27.07.1992 год. по гр.дело № 634/1992
год. на основание чл.2 от Законае възстановен имот пл. № 2515 идентичен с 3417,
съгласно Заповед № Р-23/08.03.1999 год. на Кмета на Община Варна в размер на 2,2 декара, находящ се в м.“Сотира“,
подрайон 23, пл. № 2515, собственост на Я.С.С.от гр.Варна ул.Кап.Петко Войвода
№ 11, на основание чл.2 от ЗВСВОНИ по ЗТСУ и др.
Изготвена и приложена по делото е
скица проект на позелен имот с идентификатор № 10135.2555.2567 по КК на
гр.Варна. представени са и комбинирани скици.
Със Заповед № РД 18-82/31.08.2000г. на
Министъра на здравеопазването, на основание чл. 101,
ал. 1 и
ал. 4 от Закона за лечебните заведения е
преобразувана съществуващата диагостично-лечебна болнична структура към
Медицинския университет - Варна (Университетската болница) в лечебно заведение
с наименование Многопрофилна болница да активно лечение (МБАЛ) "Света
Марина" ЕАД, гр. Варна.
Съгласно заповедта на министъра на
зравеопазването е извършеното вписване в търговския регистър С Решение № 20.09.2000 год. по фирмено дело № 2940 от
2009 год. на ВОС е вписано търговско дружество МБАЛ "Света Марина"
ЕАД, гр. Варна. Капиталът на дружеството е в размер на 19 491 000 лева и в него
е включена земя с площ от 120 000 кв. м. на стойност 273 630 лева, в чиито
граници е включен и процесния имот.
По делото е представен Разделителен
протокол от `19.03.2001 год. на раделителен баланс от 20.09.2000 год. между
МУ-Варна предсавлявано от Ректора Проф. д-р Темелко Темелков, гл.счетоводител
Загорска, от една страна и МБАЛ“Света Марина“ЕАД .
Протокола за МБАЛ „Света Марина“ ЕАД е
подписан от проф.Кисьова и счетоводител Стоянова. Съгласно този разделителен
протокол имотите, по начина, по който са описани в АДС № 1879 от 12.11.1998г.
за публична държавна собственост, са включени в капитала на МБАЛ "Света
Марина" ЕАД, (предадени са материални активи на болницата на стойност 19
491 000, като в тях е включена и 120 000 кв. м. земя, представляваща част от
земята, описана в АДС № 1879 от 12.11.1998г., предоставена за управление на
Медицинския университет.
С Констативен нотариален акт № 99
том.ІІ,рег. № 2047, дело № 259, от 01.06.2007 год. на Нотариус Светлана
Стойчева с район на действие Районен съд Варна и рег. № 193 на Нотариалната
камара, ответника МБАЛ“Света Марина“ЕАД Варна, със седалище и адрес на
управление гр.Варна ул.“Христо Смирненски“ № 1 е признат за собственик на
следния недвижим имот, а именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ НАХОДЯЩ СЕ В ГР.Варна в
местността Сотира, целият с площ 194 300 кв.метра съгласно представения
акт за държавна собственост и с площ 188 550 кв.метрасъгласно
представената скица по кадастралната карта на местността Сотира, пл. № 1045 по
плата на местността Сотира, и една от
границите епроцесния ПИ № 1046, вътрешен, ведно със изградените в него постройки.
Процесния имот е посочен като граница
на имота на ответника МБАЛ Света Марина Варна.
Представените по делото писмени
доказателства Разделителен протокол от 30.06.2000 год.,ведно с Приложение № 1-
№ 6 при проведеното оспорване се доказа,
че не са автентични, тъй като неса подписани от сочения за автор Проф.Красимира
Панайотова Кисьова. Приложенията са с вторичен хапактер и при успешното
оспорване на приемно-предавателния протокол, то се счмита за успешно и
оспорване на истинността на и на приложенията. /Заключението на вещото лице Е.А.А./.
От Представената административна
пеписка от Община Варна, към доказателствата по делото се приобщи Заповед №
2864/02.12.1980 год. по преписка 29/18.11.1980 год., с която еотчужден
процесния недвижим имот в полза на Държавата пл. № 2515 на Я.С.С., който се
отчуждава за мероприятие база на ВМИ-Варна, представен е и оцинителен протокол
от 24.11.1980 год. за сумата от 9 254,58 лева.
Представн и приет като доказателства е
АДС № 1781 съставен на 14.04.1993 год. на Медицински университет Варна, в който
имот пл. № 2515 е описан.
Представен е приемно предавателен
протокол от 18.07.1997 год. между община Варна и Областен управител.
Със Заповед № 1564/29.06.1998 год. на
Областен управител на гр.Варна е отписан от актовите книги за недвижими имоти
процесния имот частна държавна собствеснос, находящ се в гр.Варна местността
Сотира, пл.2515 с АДС № 1731/1993 год. с площ 2 200 кв.метра.
От допуснатата и приета
СЪДЕБНО-ТЕХНИЧЕСКА ЕКСПЕРТИЗА от вещото лице инж.Ш.М.Х. съдът установи, че е
налице ли е идентичност между придобития от ищеца имот, нанесен в кадастралния
план под № 2515, а впоследствие и под № 1046 с имота по скицата -проект за
изменение на КК.
Местонахождението на процесния имот
попада в обхвата на парцела отреден за „ВМИ". За оспорваната територия
действащ план е кадастралната карта на административен район Приморски, одобрен
със заповед №РД-18-92/ 14.10.2008г. на Изпълнителен директор на АГКК, по който
процесния имот попада в имот с идентификатор 10135.2555.330, записан в
кадастралните регистри на МБАЛ "Св.Марина"-ЕАД и Медицински
университет -Варна.
По представената скица-проект
/комбинирана скица на стр.12 от делото, и видно от изготвената комбинирана
скица към СТЕ, вещото лице е намерило съвпадение на имот пл.№ 2515 /по
КП-1973г./ идентичен с пл.№ 3417 попълнен на основание Заповед №Р-23/08.03.1999
год. на Кмета на Община Варна, с имот № 1046 одобрен със Заповед
№РП-175/30.06.2006 год., и проектният имот за изменение на кадастралната карта
с идентификатор 10135.2555.2568 .
Вещото лице е извършило справка с
действащата кадастрална карта и кадастрални регистри на административен район
Приморски в СГКК-Варна и е установило,
че към настоящия момент няма отразен имот с проектен идентификатор
10135.2555.2568 в имот с идентификатор 10135.2555.330.
За процесния имот има издадена Заповед
№18-1945-11.03.2016 год. за отказ за изменение на КККР на гр.Варна.
Нотариален акт № 93, том LVII, дело №
13549, вх.рег. № 17890 от 19.07.2005 год. на СВ-Варна, за покупко продажба на
недвижим имот, с който Б.Б.Г. и Р.Б. С.продават на „Вела" АД гр.Шумен,
собствения си недвижим имот , представляващ празно дворно място с площ от
2 200 кв.м, находящо се в гр.Варна, местност „Сотира", /ВМИ/,
съставляващо ПИ 2515=3417, по плана на гр.Варна, при граници: север - ПИ 2516 и
2517, изток - ПИ №2514 и юг - ПИ № 3381, съгласно скица от район Приморски, а
съгласно Заповед № 1564/29.06.1998 год. на Областен управител – Варна дв.пл.№
2514, 2526, 2516 и 3381.
След отразяване границите на проектен
имот с идентификатор 10135.2555.2568 по координати в представената комбинирана
скица, намирам съвпадение на границите на имота по възстановяване на пл.№ 2516=3417
/одобрен със Заповед №Р-23/08.03.1999г. на кмета на община Варна/, и с имот
пл.№ 1046 /одобрен със Заповед №РП-175/30.06.2006г. на кмета на район
Приморски/, с малки отклонения на границите/.
След направените проучвания по
документи за собственост, по графичните изображения на картните основи за
процесния имот, вещото лице е открило съвпадение на описания имот в НА №
93/2005 год. и изготвените кадастрални планове за територията /актуализирани и
попълнени на база описаните заповеди, както и по проекта за изменение на
КККР-проектен имот с идентификатор 10135.2555.2568/, по местонахождение, по планоснимачен номер, площ и граници.
За изследваната територия има
изработен кадастрален план към 1961 - 1965 год. с цел за отреждането на
площадка за Висш медицински институт. Същият е послужил за включване на терена
към регулационния план на гр.Варна.
Със Заповед № 194/05.09.1969 год. на Председателя на ИК на
ГНС-Варна е одобрена регулацията на площадката отредена за „Висш медицински
институт".
По регулационния план одобрен със
Заповед № 19 от 25.02.1976 год. за ВМИ-Варна, на оригиналното платно са
изчертани предвидените петна за застрояване на Медицинския комплекс с нанесена
улична регулация /пътна мрежа/ обслужваща бъдещите корпуси.
Петната за застрояване са обозначени
на основание изготвен Генерален план, на който се ситуират необходимите сгради
/клиники, поликлиники, лаборатории/ за дадени медицински цели и същите служат
за доказване на необходимата прилежаща територия.
Изграждането на Медицински комплекс
представлява цялостно етапно мероприятие. Пътната мрежа е отразена и върху
генерален план послужил за основа при одобряване на инженерната инфраструктура
на медицинския комплекс към 1994 год. Изградените асфалтови пътища
представляват обслужващи пътища в отредената площадка на Многопрофилна болница
за активно лечение "Света Марина".
Вещото лице, след извършени
извършените справки за терена на ВМИ /отреден първично със Заповед №194/1969
год./ по преписките за отчуждаване, за изграждане на медицинския комплекс,
отчуждаванията са извършвани поетапно през годините: 1970, 1978, 1979, 1980,
1983, 1985г..../ на основание пар.85 от ПП на ЗПИНМ.
Към момента на влизане в сила на
закона ЗВСВНОИ на 24.02.1992 год., мероприятието, за което е бил отчужден
процесния имот -"Висш медицински институт", съгласно заповед №
194/05.09.1969 год. на Председателя на ИК на ГНС и заповед №19/25.02.1976 год.,
фактически е започнало.
Изграждането на Медицински комплекс
представлява цялостно етапно мероприятие. -"Висш медицински
институт", съгласно заповед № 194/05.09.1969 год. на Председателя на ИК на
ГНС и заповед №19/25.02.1976г., фактически е започнало.
Поетапно са започнали
изграждането/реализирането на предвидените и необходими сгради /клиники,
поликлиники, лаборатории и др., за дадени медицински цели/ по обозначените на
основание изготвен Генерален план петна за застрояване в площадката по
предвидените граници, отредена за „ВМИ".
Изградените асфалтови пътища
представляват обслужващи пътища в отредената площадка на Многопрофилна болница
за активно лечение "Света Марина". Видно от изготвените комбинирани
скици процесния имот попада в територията, предвидена за това мероприятие,
тоест площадка на „ВМИ".
На 29.06.1971 год. е издадено първото
разрешение за поетапното изграждане на „Комплекс -Психиатрична болница",
попадащ в обхвата на парцела /УПИ отреден за „ВМИ" , който обект приключва
към 1980 год. През 1975 год. е започнало
изграждането на основната сграда на Терапевтична болница и приключва през 1986
год. В последствие са изградени други сгради, както и постройки обслужващи
дейността на болницата.
Вещото лице е изготвило комбинирана
скица и отразило в нея имота по предходните планове и по КК.
По делото са разпитани две групи
свидетели, на ищеца св. С. П.С., А.Р.Р.и Е.Х. Х.и втората група свидетели
водени от ответниците свидетелите М.Г. В., П.Д.Ж.и Н.К.Х..
От първата група свидетели съдът
установи, през 2017 год. м. март, /св.С./ управителя на ответното дружество и
представитерли на ответниците са търсили вариант ищците да ползват процзесния
имот но не в център на комплекса, а някъде в кроя. Страните се стремили да
уредят отношенията но до споразумение не се е стигнало.
От св.Х., съдът установи, че имала
договор за текуща правна помощ с ищеца като адвокат. През 2005 год. решили да
закупуват имот във Варна. В тази връзка свидетелката ги консултирала относно
документите и изготвила проекта за нотариален акт. През за 2012 г., свидетелката е присъствала
на две срещиу инициирани от страна на представител на болницатас намерение да
се замени мястото и ситуацията на имота на ищците. Разговорът е бил за преместването на имота на ищците на място
пак в чертите на района на болницата по начин, че взаимно да не си пречат при
едно бъдещо строителство. Срещата е била добронамерен дух с цел да се намери
разрешение на въпроса за позициониране на имота, така че да не си пречат.
От разпита на св. Р.се установи, че
от „Св. Марина“ и възложили
предварителни проучвания подробен устройствен план за територията на МБАЛ, тъй
като свиделката е архитект съм по образование и по професия. Проблеми от гледна
точка на различни планове наслагвани през годините, граници, собственици, които
имат съдебни решения за върната собственост и трябва да им намери някъде място,
тъй като има пропуск в кадастралната карта, като устно са коментирали за ищеца
„Вела-96 С нарочна среща специално направена за наместване на в територията и
определяне на възможностите, къде може да бъде поставен процесния имот, къде да
бъде разположен. Инвестиционният проект приключили някъде м. юли 2012 год. била
им заплатено и след това поради неясни причини, ответниците са отказали от
услугите на свидетелката. Според
свидетеля, един имот за да се урегулира трябва да се превърне в т.н. УПИ или по
народному казано – парцел. За да има парцел, той трябва да има лице на улица.
Не може да има лице на улица един имот, който е вътре в друг имот. Това е
налагало и изработването на нов план.
От разпитана водитените от ответниците
свидетели съдът установи, /св. В./, която е в трудовоправни отношения съм с
МБАЛ „Св. Марина“ – Варна.
Свидетелката има преки впесчатления от
имота, защото работи като дежурна ел. захранване на бройка ел. монтьор.
Работата се състои в това, че като е човек е дежурна обиколя обектите. На
територията на ВМИ има ск.гради които се ползват от Университета и на на МБЛА.
Сградите се посещават от студенти,
преподаватели, които влизат свободно. Имат гардероб, имат аули на всеки етаж в
основната сграда. Патологията също имат учебни
бази. Това е ежедневие. База е на Медицински университет. Имаме главен
лекар. Болницата има ограда. Не зная в
границите на имота да има друг имот. Ако имаше щяхме да знаем.
От разпита на св. Ж., съдът установи,
че работи в МБАЛ „Св. Марина“ от 1993 г., септември месец – 21-ви.
Първоналчално билм Медицински институт – Варна, но след това, преминали към
„Св. Марина“. Свидетелят се ориентира в представената скица. Твърди, че не е
виждал други лица да идват в тази част, да поставят на границата на този
оранжев многоъгълник някакви колчета. Дворът на болницата, който е ограден със
солидна стабилна ограда, в момента доколкото зная е на „Св. Марина“ и
Медицински институт. От показанията на
св.Х., също в трудово правоотношение с МБАЛ „Св. Марина“ съдът установи,
ограден имот вътре в двора на боницата няма. По границите на болницата на
терена има изградена ограда. Не е виждала в процесния имот лица, които да са
претендирали собственост, да са идвали и да са набивали колчета или да са
поставяли огради, или да са слагали табели или по някакъв начин да са
претендирали, че са собственици. Твърди, че лица в този имот са идвали, през
2005 г. или 2006 год., да си замерват, защото пътя за изхода минава през имота.
Свидетелката знае, че има претенции за
реституиран имот, но конкретно не зная. За този имот специално знае, че е
възстановен най-напред на две лица, след което го препродават, втори път идваха
други и идват собствениците, които са го купили. Участвала е в кореспонденция
по предпроектни проучвания за ПУП през есента на 2012 г. – пролетта на 2013 г.,
но не зная дали точно с това име арх. Р.. По повод на тази кореспонденция
тя и г-жа Дракова не сме давали
изисквания да се състави УПИ за този имот.
Тази фактическа обстановка съдът
установи въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства,
които кредитира. Съдът кредитира заключението на повторната съдебно медицинска експертиза,
като компетентно и обективно.
От така установената фактическа
обстановка съдът прави следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Предявения иск е с правно основание
чл.124 от ГПК, който е основателен и доказан и следва да уважи.
Ищецът се легитимира като собственик
на процесния имот по силата на договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт № 106 том.ІІІ, рег. № 6676,
дело № 506 от 2005 год. вписано в Агуенция по вписванията гр.Варна, вх. №
17890, акт. № 93, том.VІІІ дело № 13549/19.04.2005 год., и последващо вливане
на "Вела" АД, което дрежуство е частен правоприемник на правата на
реституиарания имот, а сливането представялва универсално правопипремство.
Наследниците на Я.С.С.се легитимират
като собственици на имота, с Нотариален акт № 24, том I, дело 33 от 1956г. и
Решение от 27.07.1992г. по гр. д. № 634/1992г. по описа на Варненски Окръжен
съд, I гр. колегия, с което е отменена отчуждителната заповед №
2864/02.12.1980г. на Председателя на ИК на ГНС.
Ответниците са възразили срещу материалната
легитимация на ищеца легитимацията на "ВЕЛА - 96" АД, че е собственик
на процесния имот по силата на договор за покупко-продажба, обективиран в
Нотариален акт № 106 том.ІІІ, рег. № 6676, дело № 506 от 2005 год. вписано в
Агуенция по вписванията гр.Варна, вх. № 17890, акт. № 93, том.VІІІ дело №
13549/19.04.2005 год. и извършено вливане на "Вела" АД в него, като
дружество и в тази връзка са оспорили правото на собственост върху имота у праводателя
на ищеца.
Конкретно са оспорили наличието на предпоставките
на реституция на процесния имот, на валидността и материалната
законосъобразност на постановения реституционен акт Решение от 27.07.1992г. по
гр. д. № 634/1992г. по описа на Варненски Окръжен съд, I гр. колегия, като са
оспорили и факта, че е върнато полученото парично обезщетение в размер на 9
254,58 лева, както и идентичността между отчуждения имот пл. № 2515 и имот №
1046.
По отношение на въведеното възражение,
че не е върнато полученото обезщетение в размер на 9 256,58 лева.
Съдът намира възражението за
неоснователно.
Оспорването на представения документ
не е успешно. Оспорването е относно истиноста на документа, относно
удостоверителния факт за връщане на полученото обезщетение, като елемент
фактическия състав на реституцията, по смисъла на ЗВСВНОИ по ЗТСУ.....
По делото е представено пратежно
нареждане платежно нареждане № 417/11.08.1992 г. за заплатена сума от 9254.58
лв. по сметка № 330 на Общинска комисия по реституция по преписка
85/061-100-070-3 по повод връщането на полученото парично обезщетение, което е
оспорено по отношение на неговата автентичност и истинност.
Документа наименуван платежно
нареждане представлява счедоводен документ, съдържащ необходимите реквизити и
има силата на разписка, че по сметката на комисията по реституция е постъпила
сумата от 9 254,58 лева, връщане на полученото обезщетение, вследствие на
реституция.
С платежно нареждане се удостоверява
единствено на факта на връщане на полученото обезщетение сумата на
9 254,58 лева, след отчужуването. Целта на връщането е влизане на
решението по реституция в сила.
Този документ е зачетен от длъжностно
лице, представляващ Община Варна, в производството по реституция, с оглед на извършената
банкова операция. Платежното нареждане отговаря на изисквания на закона, и с
оглед на останалите по делото обстоятелства със следва да зачете неговата
свидетелстваща доказателствена стойност
По отношение на направеното
възражение, че не са налице материално правните предпоставки за настъпване на
реституцията и постановеният в това производство акт им е непротивопоставим.
Молят съда по реда косвения съдебен
контрол на основание чл.17 от ГПК, да се произнесе по материалноправната
законосъобразност на Решение № …./27.07.1992 год. по гр.дело № 634/1992 год. е
отменена Заповед № 2864/02.12.1980 год. на Председателя на ИК на ОбНС за
отчуждаване по чл.95 ЗТСУ вр. чл.268 ал.2 от ППЗТСУ на недвижим имот находящ се
в м.“Сотира“, подрайон 23, пл. № 2515, собственост на Я.С.С.от гр.Варна
ул.Кап.Петко Войвода № 11, на основание чл.2 от ЗВСВОНИ по ЗТСУ и др..
Даденото тълкуване в т. 4-та от ТР №
6/2005 г. на ОСГК на ВКС, относно косвеният съдебен контрол върху заповеди и
съдебни решения за отмяна на отчуждаването по чл. 4 от Закона за възстановяване
собствеността върху някои отчуждени имоти по ЗТСУ.... /ЗВСВНОИ/.
Въведеното възражение е недопустимо,
тъй като косвен съдебен контрол е изключен, когато е проведен пряк съдебен
контрол, предвид приетата правна уредба в АПК и ГПК. Съгласно чл. 177, ал. 1 изр. 2 АПК, решенията по административен спор, с
които се изменя, или отменя административен акт имат действие за всички. Те са
задължителни и за гражданския съд, съгл. чл. 302 от ГПК. Поради тази причина в мотивите на ТР № 5/2011 г. на ОСГК е посочено, че т. 4 от ТР № 6/2006 г. на ОСТК е изгубило силата си когато е
проведен пряк съдебен контрол на административния акт.
Държавата е участвала в административното
съдебно производство чрез своите органи, /Решение № 188/13.12.2013 год. по гр.
дело № 6/2013 г. на ВКС ІІ г.о./, поради и което на общо основание съдебното решение
произвежда обвързващо действие и по отношение на нея.
Решението на съда по прекия контрол на
административния акт обвързва и лицата, които черпят права от държавата, тъй
като те не могат да имат повече права от праводателя си./Решение № 67 от
10.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5615/2013 г., I г. о., ГК, докладчик съдията
Бонка Дечева.
Косвения съдебен контрол е допустим по
възлажение от трети лица, които не черпят права от държавата и са в държане на
имота, противопоставяйки свои права на реституцията. Те не са участвали в
административното производство по постановяването и обжалването на
административния акт, а нормата на чл. 17, ал. 2 ГПК задължава съда в тези случай да
извърши косвен съдебен контрол за законосъобразност на административния акт,
който има значение за гражданските права.
В случая двамата ответници, черпят
правата си от Държавата и са обвързани от решенето на съда по прекия контрол
върху административния акт, поради и което направеното възражение е
недопустимо.
По въведеното трето възражение, за
липса на идентичност межде отчуждения имот пл. № 2515 и имот № 1046. От
допусната съдебно техническа експертиза, това възражени есе опроверга
категорично.
Ищците се легитимират като собственици
на процесния имот по силата на универсално правоприемство вливане на търговско
дружество „Вела“ АД и частно правоприемстмо чрез договор обективиран в С
Нотариален акт № 106 том.ІІІ, рег. № 6676, дело № 506 от 2005 год. вписано в
Агуенция по вписванията гр.Варна, вх. № 17890, акт. № 93, том.VІІІ дело №
13549/19.04.2005 год., частно правоприемство от наследниците на лицето Я.С.С.,
на която проецния имот е възстановен на основание чл.2 от ЗВСВОНИ по ЗТСУ и
др..
По отношение на въведенето от
ответниците възражение, че придобили имота чрез давностно владение на основание
чл.79 от ЗС.
Ответниците в лицето на Медицински
университет твърдят, че са осъществявали явно, спокойно, несъмнително,
непрекъснато и необезпокоявано владение върху процесния имот, за периода от
20.09.2000 год. до настоящия момент
включително.
Съгласно чл. 79, ал. 1 от ЗС правото
на собственост върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в
продължение на 10 години. С чл. 68 ЗС владението се определя като упражняване
на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго,
като своя. За да е основание за придобиване на един имот по давност, владението
следва да бъде постоянно, непрекъснато, несъмнено, явно и спокойно.
Обективният елемент на владението -
упражняването на фактическа власт - съвпада с този при държането. Субективният
елемент определя упражняването на фактическа власт върху имот като владение.
Законът /чл. 69 ЗС/ предполага наличието на намерението да се свои вещта. Законът
не въвежда забрана юридическите лица да придобият права на собственос чрез давностно
владение. Субективния елемент на своенето се предполага.
В случая по реда на пълно и главно
доказване ответника не установи, фактическия състав на чл.79 от ЗС
По делото не се събраха гласни
доказателства, че ответника е осъществявал фактическа власт върху имота явно,
трайно и непрекъснато с намерение да го свои. Напротив по делото се събраха
доказателства, че ищците са посещавали имота безприпятствено и са били
допускани в него без противопоставянето на ответниците. В частни срещи
ответника в ли;ето на МБАЛ „Св.Марина“ Варна, са признавали правата на
собстевност и провеждали предварителни разговори за отреждане по кадастралния
план друго мяст на имота им. В този смисъл, въведеното твръдение за владение не
е било явно и спокой, а скрито и прекъсвано, поради и което не е възникнал
правния резултът, ответника да е придобил права чрез владение.
Въведените от ответника възражение в
тази насока са противоречиви. Заявени самостоятелни права, както се твръди, че
собственоста е преминала в техния патримониум чрез непрекъснато и трайно
владение. / Съдът не приема че е налице възражение за придобивна довност от
страна на МБАЛ „Св.Марина“, тъй като с
неподаване на отговор в срок правото им на възражение е приклодирано/.
Същевренно твърдят, че реституция на не е настъпила поради материалната
незаконосъобразност на решението постановено по ред ана чл.2 от Закона, като
при това положение имотът има правния си статут преди реституцията т.е.
държавен, а той не може да се придобие по давност, поради забрана въведена със
закон по смисъла на § 1 ЗД на ЗС ,
съгласно който „Давността за придобиване на имоти – частна държавна или
общинска собственост спира да тече до 31 декември 2022 год.“
За да се зачете в полза на ответниците
изтегла давност, следва да се установи явно, трайно, спокойно и непрекъснато
владение, като за юридическото лице в МУ чрез неговия ректор. Доказателства в
тази насока не се събраха. Имота е преминал от МУ към МБАЛ Св.Марина, с оглед
преобразуването на болничната структора. С преминаването на имота върху друго
лице, което по силата на апорта придобива собственост за МУ липсва правен
интерес от възражението, че те са приболи имота по давност. В този смисъл не
съществува правна възможност, ответника в лицето на МУ да е придобил процесния имот
по давносттъй като той му е предоставен от държавата само да го стопанисва и
управлява, а след апорта е преминал в МБАЛ /по въведени твърдения/ във владение
на друго лице. Въведеното възражение е неоснователно.
От доказателства по делото се е
установено, че процесния имот не е апортиран в капитала на МБАЛ“Св.Марина“ ЕАД
/процесния имотимота граница на апортирания имот в издадения им констативен
нотариален акт/, а доказателства за владение на МУ, с цел неговото придобиване по
давност не са събрани.
По искането за разноски.
С оглед изхода на спора и представения
от процесуалния представител на ищеца списък с разноски, в тежест на ответника
съдът следва да възложи направените от ищеца разноски.
Ищеца е претендирал разноски в размер
на 9041,72 лева, от които 8 160 лева, разноски представляващи
възнаграждение за адвокат защитник.
Възражение по чл.78 ал.5 е напревно в
срок, поради и което е процесуално допустимо и частично основателно.
Съдът по възражение за прекомерност
чл.78 ал.5 от ГПК, може да намали претендиранато възнаграждение на процесуалния
представител на ищецано не помлако от предвиденото в наредбата. Обективния в
случая критерий, за определяне дали претендираното възнаграждение е прекомерно
е действителната фактическа и правна сложност на делото. В случая се касае
случай със завишена фактическа и правна сложност. Ищецът по предявения от него
иск е изправен пред няколко възражение на ответника по делото, характеризиращи
се с фактическа сложност, с оглед на приложението реституционните закони и
тяхното действие с оглед промените в законодателството, правния институт на
придобивната давност, апорт в капитала на търговско дружество и др., за които
се изисква значителна подготовка и правни знания, в областта на адмистративно,
търговско и гражданско право.
В изложения смисъл съдът следва да
уважи възражението за прекоменост, само до поливината от претендираното, с
оглед неговата фактическа и правна сложност. В този смисъл съдът следва да
присъди в тежест на ответници разноски в размер на 4 961,72 лева, намалени по
нправеното възлажение по чл.78 ал.5 от ГПК
Воден от горното съдът,
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията
между „ВЕЛА - 96" АД, ЕИК:********* със седалище и адрес на управление гр.
Шумен, ул. „Цветан Зангов" № 5, представлявано от Д.П.Й. от една страна и МБАЛ
„СВЕТА МАРИНА" ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
Варна, бул.Христо Смирненски" № 1, представлявано от Проф. д-р Валентин
Любомиров Игнатов и МЕДИЦИНСКИ УНИВЕРСИТЕТ „Проф. д-р Параскев Стоянов",
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Марин
Дринов" № 55 представлявано от
Ректора проф. д-р К.Д.И., че ИЩЕЦА „ВЕЛА
- 96" АД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр. Шумен, ул.
„Цветан Зангов" № 5, представлявано от Д.П.Й. е собственик на следния
недвижим имот, а именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № 1046 , с площ 2 200 квадратни
метра, по плана на местността „Сотира“ гр. Варна, идентичен с имот с проектен
идентификатор № 10135.2555.2568, оцветен в зелен цвят от комбинираната скица №
2 от заключението на вещото лице Шема М.Х., лист 212 от делото, преподписана от
съда представлява неразделна част от решението, по иск с правно основание чл.
54 ал. 2 от ЗКИР.
ОСЪЖДА МЕДИЦИНСКИ УНИВЕРСИТЕТ „Проф.
д-р Параскев Стоянов", ЕИК:********* и МБАЛ „СВЕТА МАРИНА" ЕАД,
ЕИК:********* ДА ЗАПЛАТЯТ на „ВЕЛА - 96" АД, ЕИК:*********, направените по
делото съдебно деловодни разноски в размер на 4 961,72 лева, намалени по реда
на чл.78 ал.5 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването на препис на страните, чрез
Окръжен съд гр.Варна пред Апелативен съд гр.Варна.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: