№ 182
гр. П., 18.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П., І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ
Членове:ТАТЯНА Г. БЕТОВА
СВЕТЛА Й. Д.А-КОВАЧЕВА
при участието на секретаря ЖЕНИ Н. СТОЙЧЕВА
като разгледа докладваното от СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ Въззивно гражданско
дело № 20244400500128 по описа за 2024 година
Въззивно обжалване.
С решение № 1559/ 02.11.2023г. постановено по гр.д.№ 2695/2022г. П.ски
районен съд ОТХВЪРЛЯ предявения от Е. П. А., ЕГН**********, с
постоянен адрес: гр.П., ул. „** ***” № *** и съдебен адрес: гр.П., бул. ”***”
№ ***, ет. ***, офис, адв. И. Н. от ПАК против В. Г. Б., ЕГН **********, с
посочен адрес за призоваване и връчване на книжа : гр.Г.,ул.*** *** №*** и
Б. С. Д., ЕГН **********, с адрес :гр.Г.,ул.*** *** №*** ИСК с правно
основание чл.108 от ЗС за осъждане на ответниците да предадат на ищцата
владението на идеалната й част, възлизаща на 0,98 % , от етажната площадка
на ***-ти етаж на жилищен блок №***, изграден в гр.П., ж.к.***, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на основание чл.109 от ЗС В. Г. Б.,ЕГН **********, с посочен
адрес за призоваване и връчване на книжа : гр.Г., ул.*** *** №*** и Б. С. Д.,
ЕГН **********, с адрес : гр.Г.,ул.*** *** №*** да преустановят нарушаване
на правото на собственост на Е. П. А., ЕГН **********, с постоянен адрес:
гр.П., ул.„** ***” №*** и съдебен адрес: гр.П., бул. ”***” №16, ет.2, офис,
адв. И. Н. от ПАК, КАТО ПРЕМАХНАТ ЗА СВОЯ СМЕТКА преграждане с
площ 5,85кв.м. на част от общия коридор на етаж *** в жилищен блок ***,
находящ се на адрес : гр.П., ж.к.***, при граници и съседи: изток-апартамент
***, запад- апартамент ***, север -коридор, юг- двор, съставляващо изграден
тухлен зид, извън отвора на вратата, разположен на 3,8м. на север от най-
южната точка на общия коридор,както и да премахнат за своя сметка
1
монтираната в това преграждение врата с размер 100х200см., както И ДА
ОСИГУРЯТ ДОСТЪП на ищцата до цялата етажна площадка на *** етаж на
същата жилищна сграда.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.3 от ГПК Е. П. А., ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр.П., ул. „** ***” № *** и съдебен адрес: гр.П., бул. ”***”
№ ***, ет. ***,офис, адв. И. Н. от ПАК ДА ЗАПЛАТИ на Б. С. Д., ЕГН
**********, с адрес : гр.Г., ул.*** *** №*** разноски за един адвокат по
делото по иска с правно основание чл.108 от ЗС в размер 725лв.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 от ГПК В. Г. Б., ЕГН **********, с
посочен адрес за призоваване и връчване на книжа : гр.Г., ул.*** *** №*** и
Б. С. Д., ЕГН **********, с адрес : гр.Г.,ул.*** *** №*** ДА ЗАПЛАТЯТ на
Е. П. А., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.П., ул. „** ***” № *** и
съдебен адрес: гр.П., бул. ”***” № ***, ет. ***, офис, адв. И. Н. от ПАК
разноски по делото по иска с правно основание чл.109 от ЗС в общ размер
955лв.
Преписи от това решение са били връчени на В. Г. Б. лично на 10.11.2023г.
, а на Б. С. Д. –на 27.11.2023г., чрез неговия пълномощник адв.И. Р..
1.На 24.11.2023г. е постъпила въззивна жалба от В. Г. Б.,чрез нейния
пълномощник адв. С. М. срещу решението на ПлРС ,като то се обжалва в
частта с която е уважен искът по чл. 109 от ЗС ,както и по отношение на
присъдените деловодни разноски в размер на 955лв. Тази въззивна жалба е
подадена в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК ,има необходимото съдържание по
чл. 260 от ГПК ,внесена е и дължимата д.т. за въззивното обжалване. С тази
въззивна жалба не са представени нови доказателства ,нито са заявени
искания за събиране на нови доказателства пред въззивната инстанция.
2.На 01.12.2023г. по пощата е била депозирана въззивна жалба и от Б. С. Д.
, чрез неговия пълномощник адв.И. Р. с която също така се обжалва
решението на ПлРС в частта, касаеща иска по чл. 109 от ЗС ,но не се атакува
в частта касаеща иска по чл. 108 от ЗС. И тази въззивна жалба се явява
подадена в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК , има необходимото съдържание по
чл. 260 от ГПК и е внесена дължимата д.т. за въззивното обжалване. С нея
също така не са направени искания за събиране на нови доказателства пред
въззивната инстанция.
Препис от въззивната жалба от В. Б. е бил връчен на Е. П. А. на 04.12.2023г.
с оглед на което срокът за писмен отговор изтича на 18.12.2023г.
Препис от въззивната жалба от Б. Д. пък е бил връчен на Е. П. А. на
07.12.2023г., поради което срокът за писмен отговор по отношение на тази
въззивна жалба изтича на 21.12.2023г.
Още на 18.1.22023г. е бил подаден писмен отговор от Е. П. А. на двете
въззивни жалби според който те са неоснователни.
3. Заедно с това , на 18.12.2023г. е депозирана и насрещна въззивна жалба
от Е. П. А.,чрез пълномощника и адв. И. Н. срещу тази част от решението на
ПлРС, касаеща иска по чл. 108 от ЗС ,който е отхвърлен като неоснователен и
недоказан.
2
Тази насрещна въззивна жалба е подадена в срока по чл. 263,ал.2 от ГПК ,
има необходимото съдържание по чл. 260 от ГПК и за нея е внесена
дължимата д.т. за въззивно обжалване. С нея не са направени искания за
събиране на нови доказателства пред въззивната инстанция.
Постъпил е писмен отговор срещу насрещната въззивна жалба само от Б. С.
Д. ,чрез пълномощника му адв. И. Радичков,според който насрещната
въззивна жалба е неоснователна.Не е постъпил писмен отговор по насрещната
въззивна жалба от другата страна в процеса - В. Г. Б. .
С оглед на изложеното по-горе П.ски окръжен съд е приел като редовни и
допустими , и трите въззивни жалби и е насрочил тяхното съвместно
разглеждане в открито съдебно заседание на осн. чл. 268 от ГПК,проведено на
11.04.2024г.
П.ски окръжен съд ,като разгледа въззивните жалби при условията на чл.
268 от ГПК и извърши проверка на обжалваното решение на ПлРС в кръга на
правомощията си по чл. 269 от ГПК и съобразно наведените във въззивните
жалби доводи ,намира ,че РС-П. е постановил едно валидно и допустимо , а по
съществото на спора и правилно решение,което не страда от посочените във
въззивните жалби пороци ,поради което следва да бъде потвърдено ,като в
т.вр. П.ски окръжен съд намира,че са налице условията на чл. 272 от ГПК за
мотивиране на въззивното решение чрез препращане към мотивите на
първоинстанционния съд ,който е развил подробни съображения по всички
значими за изхода на делото спорни въпроси. Ще бъдат изложени само
някои допълнителни съображения в подкрепа на възприетата от П.ски
районен съд фактическа обстановка по делото и в подкрепа на направените
въз основа на нея правилни правни изводи.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява
следната фактическа обстановка :
-Ищцата Е. А. е придобила на 20.07.2004 г. собствеността върху ап. 81 на
адрес гр.П. ,ж.к.“*** „ бл. *** ,ет.*** ,представляващ самостоятелен обект с
идентификатор 56722.667.647.2.81 ,заедно прилежащото му таванско
помещение № 38 и заедно с 0.980 процента ид.части от общите части на
сградата и общите помещения, чрез покупка ,отразена в нот. акт №125 том ІІІ
,рег.№ 3080 дело № 424 / 2004г.
-ответниците са правоприемници на починалата в хода на процеса С. Б.ова
Д.а ,която пък е придобила чрез покупко-продажба от 08.06.2020г. правото на
собственост върху апартамент № *** на адрес гр.П. ,ж.к.“*** „ бл. ***
,ет.***,представляващ самостоятелен обект с идентификатор
56722.667.647.2.82 ,заедно с таванско помещение № 39 ,както и припадащите
се към него 0,98 % ид.части от общите части на сградата и общите
помещения.
-поради това ищцата и ответниците са станали съседи на ет.*** в етажната
собственост ,формирана в бл. *** ,ж.к.“*** „.
-още когато ищцата е закупила апартамента си в посочената етажна
собственост, на етажната площадка на ет. *** ,където се намират двата
3
апартамента е имало преграждане на пространството пред ап. ***, чрез
поставена метална /винкелна / остъклена врата ,която е пропускала дневната
светлина от намиращия се в края на коридора пред ап. *** прозорец, но след
като С. Д.а е придобила ап. *** , тази остъклена врата е била премахната и
вместо нея е била поставена плътна метална врата и е била изградена плътна
преградна стена от тухли „итонг“ , като по този начин е направено
преграждане на част от общия коридор на ет. *** с площ от 5,85 кв.м.
вследствие на което светлината от прозореца в края на коридора вече не може
да прониква към останалата част от етажната площадка ,в т.ч. и към тази част
,която се намира пред жилището на ищцата –ап. 81 и ищцата няма достъп до
тази част от общия коридор.
- както беше посочено по-горе преградената част от етажната площадка се
равнява на 5,85кв.м. , а не на 10 кв.м. както се твърди в исковата молба , а
освен това не е установено твърдението от исковата молба ,че тази част е
присъединена към имота на ответницата чрез промяна на предназначението и
, и превръщането и в кухня ,където била прекарана и вода , а се установява от
съдебно-техническата експертиза ,че в преграденото пространство не е
правено нищо ,което да доведе до промяна на предназначението му и до
функционалното му приобщаване към жилището – ап. *** / в смисъл не е
изградена кухня в образувалото си след преграждането помещение , а в него
се съхраняват колелета/.
-установено е ,че за въпросното преграждане не е налице решение на общото
събрание на съсобствениците за промяна на предназначението на тези общи
части , нито пък е налице изрично писмено съгласие на всички съсобственици
,изразено с нотариална заверка на подписите,което е необходимо съгласно чл.
185 ,ал.2 от ЗУТ ,когато се завземат общи части.
При тази фактическа обстановка ,обжалваното решение на П.ски районен
съд се явява правилно и законосъобразно и в двете си обжалвани части –
както по иска по чл. 108 от ЗС ,така и по иска по чл. 109 от ЗС.
От изложената по –горе фактическа обстановка се налага на първо място
извода ,че всъщност не е налице между страните по делото спор относно
естеството на процесната част от сградата – етажната площадка на ет. ***, т.е.
не е спорно ,че се касае за общи части на сградата по смисъла на чл. 38 от
ЗС,които са общи по своето предназначение ,доколкото то е да обслужват
всички апартаменти ,разположени на ет.*** , а това са 7 апартамента ,които
имат общ коридор около асансьорите ,чрез който се осигурява естественото
осветление на етажната площадка и на стълбищната клетка,както сочи и
вещото лице в заключението си . В т.вр. ответниците по иска по чл. 108 от ЗС
не са твърдяли ,че е налице промяна в естеството на тази част на сградата –
етажната площадка и че тя няма качеството на обща част ,поради извършено
такова преустройство в резултат на което общата част да е променила своето
предназначение и да е се е превърнала в помещение,което да е присъединено
към някой от самостоятелните обекти в сградата – етажна собственост и
конкретно към апартамент № ***. Напротив ,в т.см. са били твърденията на
самата ищца –че е завзета от ответницата конкретната част от стълбищната
4
площадка / в хода на процеса е уточнено ,че се има предвид етажната
площадка , а не за стълбищната площадка / , че тази част е присъединена към
имота на ответницата ,като било променена функцията и чрез изграждане на
кухня в тази част и прекарване на вода .Тези твърдения на ищцата , обаче ,за
промяна във функционалното предназначение на преградената част и за
нейното фактическо приобщаване към индивидуалния обект на собственост
на ответницата – ап.***, всъщност са останали недоказани по делото .
След като няма спор между страните ,че се касае за общи части по тяхното
предназначение и че не е било променено тяхното предназначение ,чрез
такова преустройство ,което да ги е превърнало в помещение , принадлежащо
към самостоятелното жилище ап. *** в етажната собственост ,то следва да
намери приложение към случая разрешението,дадено с Решение № 1***/
18.01.2021г. на ВКС по гр.д.№1160/ 2020г. , І г.о. според което общите части
на сгради , изградени в режим на етажна собственост ,не са самостоятелни
обекти на права . Такива обекти са само отделните жилища , а общите части
са нужни за да могат да се ползват отделните жилища .Поради това общите
части не могат да бъдат предмет на предаване на владението в отношенията
между етажните собственици. Засегнатият етажен собственик може да иска
осигуряване на достъп до съответната обща част ,но не може да претендира
нейната ревандикация. Поради това е очевидно ,че няма как ищцата ,която
притежава 0.980 процента ид.части от общите части на сградата и от общите
помещения , да иска предаване на владението върху тях , тъй като всъщност
ответниците не са оспорвали ,че тя притежава въпросните 0,980 процента
ид.части от общите части на сградата, а и те в никакъв случай не могат да
бъдат реално обособени като точно определена част от етажната площадка и
оттам не могат да бъдат идентифицирани точно с процесната преградена част
от нея ,равняваща се на 5,85 кв.м. Идеалните части от общите части на
сградата не могат да бъдат третирани като самостоятелен обект на правото на
собственост ,така както са жилищата в етажната собственост ,които са ясно
обособени в пространствено отношение със своите граници и съседи , и да
се иска предаване на владение върху идеални части ,които не могат да имат
своята пространствена проекция върху точно определени части от тези общи
части на сградата-в случая точно върху процесните 5,85 кв.м. преградено
пространство от общия коридор.
Поради тези съображения , П.ски окръжен съд намира, че правилно РС-П.
е отхвърлил предявеният иск по чл. 108 от ЗС за ревандикация на процесните
0.980 процента ид.части от етажната площадка.
Все в тази връзка ,въззивната инстанция намира ,че за ищцата е напълно
достатъчна защитата ,която и дава искът по чл. 109. (1) от ЗС според който
Собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие,
което му пречи да упражнява своето право.Безспорно е ,че етажната
площадка на ет.*** е обща част по своето предназначение ,което обслужва и
осигурява нормалното ползване на всички индивидуални обекти на правото
на собственост, находящи се на този етаж – въпросните седем апартамента
сред които и ап. 81 ,собственост на ищцата. Съгласно Чл. 6. (1) от ЗУЕС „
Собствениците са длъжни да : 1. не пречат на другите собственици,
5
ползватели и обитатели да използват общите части на сградата; 2. не
причиняват вреди на други обекти и общи части на сградата; 3. не завземат
общи части на сградата. Чрез извършеното от ответницата плътно
преграждане на част от етажната площадка с площ от 5,85 км., безспорно се
пречи на ищцата да използва по предназначение тези общи части ,които
представляват общ коридор около асансьорите и пред апартаментите на
етажа ,осигуряващ достъп до тях ,както и осигуряващ естественото
осветление на етажната площадка и на стълбищната клетка. Поради това
правилно ПлРС е разпоредил ответниците да премахнат за своя сметка
преграждането на площ 5,85кв.м. ,като част от общия коридор на етаж *** в
жилищен блок ***, находящ се на адрес : гр.П., ж.к.***, при граници и
съседи: изток-апартамент ***, запад- апартамент ***, север -коридор, юг-
двор, съставляващо изграден тухлен зид, извън отвора на вратата, разположен
на 3,8м. на север от най-южната точка на общия коридор,както и да
премахнат за своя сметка монтираната в това преграждение врата с размер
100х200см., както И ДА ОСИГУРЯТ ДОСТЪП на ищцата до цялата етажна
площадка на *** етаж на същата жилищна сграда.
С оглед този изход на делото при който въззивните жалби на двете
противни страни по делото остават без уважение ,разноските ,направени от
тях пред въззивната инстанция ,следва да останат така , както са направени
от всяка от страните.
Поради изложеното и на осн. чл. 272 от ГПК, П.ски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА обжалваното решение № 1559/ 02.11.2023г., постановено
по гр.д.№ 2695/2022г.на П.ски районен съд.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от
връчването му на страните .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6