№ 19017
гр. София, 22.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА
МИТОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ Н. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА МИТОВА
Гражданско дело № 20231110144241 по описа за 2023 година
Образувано е по искова молба от П. К. Ч. срещу „Й. Б.“ ЕАД, с която са
предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344,
ал. 1, т. 1, 2 и 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ.
Ищецът твърди, че между него и ответника съществувало трудово
правоотношение по силата на трудов договор № 5460/19.10.2016 г., по силата на
който заемал длъжността „сътрудник информационно обслужване на клиенти“,
което било изменено с допълнително споразумение № 9004/01.09.2018 г.,
допълнително споразумение № 11473/10.05.2019 г. и допълнително споразумение
№ 20308/22.11.2022 г. Твърди, че въз основа на последното била изменена
длъжността му на „специалист, контрол приходи, специалист кредит контрол“ и
бил уговорен 6-месечен срок за изпитване. Навежда твърдение, че изменението е
само формално, като на практика продължил да изпълнява идентична трудова
функция. Сочи още, че за изменението бил мотивиран от работодателя с
обяснения, че преструктурирането на длъжностите ще бъде само формално, както
и че е необходимо да кандидатства за новата длъжност. Ищецът твърди още, че е
освидетелстван със 72 % намалена трудоспособност, което обстоятелство било
известно на работодателя. Сочи още, че със Заповед № 8312/06.06.2023 г., връчена
му на 08.06.2023 г., било прекратено трудовото му правоотношение на основание
чл. 71, ал. 1 КТ – в срока за изпитване. Счита, че при прекратяване на
правоотношението му работодателят е целял да избегне защитата при уволнение
по чл. 333, ал. 1, т. 2 и т. 3 и ал. 2 КТ, като е нарушил разпоредбите на чл. 70, ал. 5
КТ, чл. 8 КТ, чл. 333, ал. 1, т. 2 и 3 и ал. 2 КТ, чл. 325 КТ и чл. 328 КТ.
Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за незаконно и да
отмени уволнението на ищеца, да възстанови ищеца на заеманата до уволнението
длъжност, и да осъди ответника да му заплати сумата от 13 512 лв.,
1
представляващ обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение,
претендирано в брутен размер и за периода от 09.06.2023 г. до 09.12.2023 г.
Ответникът оспорва исковете като неоснователни. Поддържа, че трудовото
правоотношение с ищеца е прекратено законосъобразно, като новата длъжност, на
която е назначен ищецът с последното допълнително споразумение, не е идентична
с предходната, поради което срокът за изпитване е уговорен с цел проверка на
качествата на служителя да изпълнява трудовата функция. Твърди, че
прекратяването на правоотношението е извършено в 6-месечния срок по чл. 70 КТ,
като ищецът е ползвал 5 дни платен отпуск за временна нетрудоспособност. Сочи
още, че ищецът сам и по изявено от него желание е кандидатствал за заемане на
новата длъжност. Твърди, че ищецът не е трудоустроен, като двете решения на
ТЕЛК не съдържат такова предписание. Навежда довод, че закрилата по чл. 333 КТ
не намира приложение при основанието за прекратяване на трудовото
правоотношение по чл. 71 КТ. Поддържа, че исковете следва да бъдат отхвърлени
като неоснователни.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира
за установено следното:
Не се спори между страните по делото, а и от събраните доказателства се
установява, че ищецът за пръв път е постъпил на работа при ответното дружество
въз основа на трудов договор № 5460/19.10.2016 г., по силата на който ищецът
изпълнявал длъжността „сътрудник информационно обслужване на клиенти“ за
срок от две години. По силата на допълнително споразумение № 9004/01.09.2018 г.
длъжността му била изменена на „Сътрудник информационно обслужване –
корпоративни клиенти“, като трудовият договор бил трансформиран на такъв по
вътрешно заместване по чл. 259 КТ, а с допълнително споразумение №
11473/10.05.2019 г. бил трансформиран в безсрочен такъв.
Не се спори също, че между страните по делото било сключено и
допълнително споразумение № 20308/22.11.2022 г. към трудовия договор, с което
била променена длъжността му на „Сътрудник информационно обслужване“, като
служителят се задължил да работи по новата длъжност считано от 05.12.2022 г.
Уговорен е срок за изпитване от 6 месеца съгласно чл. 1 от допълнителното
споразумение.
Със Заповед № 8312/06.06.2023 г., връчена на ищеца на 08.06.2023 г.,
трудовото правоотношение на П. Ч. на длъжността „Специалист, контрол приходи“
било прекратено на основание чл. 71, ал. 1 КТ в срока за изпитване, считано от
09.06.2023 г.
Не се спори също, а и се установява от приложени по делото болничен лист
№ Е20223873138/19.12.2022 г. и болничен лист № Е20223873275/01.03.2023 г., че
ищецът е ползвал общо пет дни отпуск поради временна неработоспособност –
съответно от 19 до 21.12.2022 г. и от 28.02. до 01.03.2023 г.
От приложено по делото експертно решение на ТЕЛК № ****/10.04.2020 г. и
експертно решение № ***** от 25.04.2023 г. се установява, че ищецът е
преосвидетелстван на състоянието до експертизата по документи, а именно – със
72 % трайно намалена работоспособност с водеща диагноза увреждане на
2
междупрешленен диск и допълнителни общи заболявания есенциална (първична)
хипертония, световъртеж от централен произход, хронична бъбречна
недостатъчност с констатация от лекарската комисия, че лицето може да изпълнява
длъжността си като специалист кредит контрол.
Съгласно писмо от НАП /л. 139/ няма данни П. Ч. да има регистрирани
трудови договори след 09.06.2023 г.
Съгласно заключение на изслушана по делото съдебно-счетоводна
експертиза обезщетението по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225 КТ за периода от
09.06.2023 г. до 9.12.2023 г. възлиза на сумата от 11 515,15 лв. в брутен размер.
Първият спорен въпрос по делото е относно съдържанието на трудовите
функции на длъжността „Специалист кредит контрол“ и дали същата се различава
съществено от „Сътрудник информационно обслужване“, респективно дали
разликата е само формална и привидна, и обусловеният от тези фактически
констатации правен въпрос дали работодателят недобросъвестно е упражнил
правото си да прекрати трудовия договор в срока за изпитване.
По делото са приложени длъжностни характеристики на длъжностите
„Сътрудник информационно обслужване“ - л. 49, и „Специалист кредит контрол“
– л.51.
Видно от същите основните отговорности на длъжността „Сътрудник
информационно обслужване“ включват предоставяне на информация на клиентите
на компанията за продуктите, услугите, дистрибуторската мрежа и процедурите,
покритието и тарифите на компанията, както и сметките, свързани с използването
им, самостоятелно или с помощта на специализираните звена, или отговорника на
екипа и при необходимост служители от други отдели на компанията, извършва
дейност по активиране, деактивиране, обслужване на абонаментите и услуги на
клиентите на компанията, съобразно текущо валидните процедури, информира
прекия ръководител за проблеми свързани с изпълнението на задълженията и
предлага възможни решения; не предоставя информация за клиентите и
използваните от тях услуги на други лица, освен на самия клиент; прилага текущо
приетите правила на компанията за кредит контрол по отношение на клиентите,
информира съответните служители в компанията и други заинтересовани страни
във всички случаи на измама; попълва правилно и своевременно необходимата
информация, свързана с дейността по обслужване на клиентите и събиране на
статистическа информация в използваните в компанията формуляри, бланки и
информационни системи; спазва процедурите за архивиране на използваната и
създавана в процеса на работа информация на физически и електронни носители,
изпълнява всички други задачи, поставени от прекия ръководител в съответствие с
квалификацията и отговорностите на служителя.
Видно от длъжностната характеристика за длъжността „специалист кредит
контрол“ трудовите функции на същата са следните: извършва дейности по
упражняване на кредит контрол в съответствие с процедурите и вътрешните
правила на компанията; попълва правилно и своевременно необходимата
информация, свързана с дейността по обслужване на клиентите и събиране на
статистическа информация в използваните от компанията формуляри, бланки и
информационни системи; информира своевременно служителите в секцията,
3
ръководителя кредит контрол и мениджъра на отдела при възникнали случаи на
измами от страна на клиенти на компанията; работи за разрешаване на проблемите
на клиентите, свързани с дейността по упражняване кредит контрол,
самостоятелно или с помощта на ръководителя кредит контрол и при необходимост
служители от други отдели и компании във връзка с дейността по предоставяне на
телекомуникационни услуги; пази цялата информация, придобита по време на
изпълняване на служебните задължения като строго конфиденциална; не
предоставя информация за клиентите и използваните от тях услуги на други лица,
освен на самия клиент, съгласно процедурите и инструкциите на компанията,
прави предложения за промяна на установените процедури за кредит контрол, ако
има такива, с цел подобряването им, участва в процеса на обучение на нови
служители, отчита регулярно дейността на звеното пред ръководителя и
мениджъра на отдела, изпълнява всички други задачи, поставени от прекия
ръководител в съответствие с квалификацията и отговорностите на служителя.
Съгласно описаните длъжностни характеристики част от трудовите
задължения съвпадат, но по убеждение на настоящия състав двете длъжности са
съществено отличаващи се по това, че първата като основно задължение включва
пряка комуникация с клиентите с цел информирането им за предоставяните услуги,
а втората включва като специфично задължение контрол на кредитите, към което
насочва и наименованието на длъжността.
При това, не наименованието на длъжностите е съществено за определянето
им като идентични, сходни или различни, а естеството на изпълняваните трудови
функции. Не е изключено дори при различното им словесно отразяване в
длъжностната характеристика, по същество да не се различават при изпълнение на
трудовите задължения. При такова твърдение за само формална разлика между
двете длъжности са допуснати гласни доказателства за установяване съдържанието
на трудовите функции.
За доказване на твърдението си относно идентичност на трудовите функции
на двете длъжности ищецът е ангажирал гласни доказателства, чрез показанията на
св. Х. Д., бивш служител на ответното дружество, който познава ищеца от работата
им заедно от м. 09.2021 г. до момента, в който последният променил позицията си.
Сочи, че в отдела, в който работели заедно, изпълнявали длъжността „специалист
обслужване на корпоративни клиенти в кол център“. Твърди, че по повод работата
си му се е налагало да работи със служители на длъжността „специалист контрол
приходи, специалист кредит контрол“ – например, когато се установи някоя карта
да е спряна, се свързвали с този отдел, за да установят причината за спиране. Сочи,
че двата отдела ползват едни и същи системи, както и че не му е известно да има
разлики в естеството на работа между отдел „Сътрудник информационно
обслужване“ и „Специалист кредит контрол“. Спомня си още, че П. Ч. му е
споделял, че е кандидатствал за работа в отдела за контрол на приходите и че имал
големи шансове да бъде назначен предвид опита си в компанията.
Според свидетеля Светослав Стоев, служител на ответното дружество на
длъжността „мениджър отдел „кредит риск“ и пряк ръководител на ищеца преди
уволнението, длъжността „специалист кредит контрол“ се занимава с
менажирането на кредитните лимити на услугата – т.е. потреблението на услугата
и достигането на този кредитен лимит, и кредитните лимити за устройства, както и
4
разглеждане на кредитни досиета. Според свидетеля тази длъжност няма допирни
точки с информационно обслужване. Изпълнение на функциите на „специалист
кредит контрол“ включва разглеждане на нетипично поведение на клиентите, което
може да се приеме в някои случаи за измамно. Имайки преки наблюдения върху
работата на П. Ч. като негов ръководител, твърди, че работата му е включвала
проследяване на оперативни процеси за следене на плащанията, както и
разглеждане на кредитни оценки, подавани от магазините. При сравнение на двете
позиции свидетелят сочи, че на предходната длъжност в кол центъра ищецът е
могъл да посочи единствено дали има плащане, а на новата длъжност, заемана
преди уволнението, регулярно се проследявали плащания по кредити. Твърди, че
двата отдела работят с една и съща система, но с различни права в тях.
По повод преназначението на ищеца на длъжността „специалист кредит
контрол“ сочи, че лично е присъствал на интервюто на П. Ч., което се провело през
есента на 2022 г. - в края на м. октомври или м. ноември. Твърди, че ищецът е имал
желание да работи на новата длъжност, при това е бил информиран изрично, че
работата е двусменна, като се дават дежурства в почивните дни, както и че
служителите в този отдел са „втора линия“ обслужване на клиенти.
Във връзка с проведената процедура по преназначаване на ищеца на
последната заемана от него длъжност св. Г. Б., служител на ответното дружество в
отдел „Човешки ресурси“, твърди, че за свободната позиция за длъжността
„специалист кредит контрол“ бил проведен външен и вътрешен подбор с
приоритет на служители на дружеството, работещи на други длъжности към
момента. Ищецът Ч. кандидатствал чрез вътрешната система за обявената свободна
длъжност, за което подал необходимите документи, включително автобиография
по имейл от неговия акаунт, след преглед на които бил поканен на интервю в офис
на компанията.
Съдът намира, че свидетелските показания на всички свидетели са
обективни и достоверно отразяващи правнорелевантните факти, като
доказателствената стойност на свидетелите на ответното дружество не се
опровергава от обстоятелството, че те са негови служители. От една страна,
служителите в съответните отдели са именно лицата, които имат преки
впечатления върху изследваните обстоятелства, а от друга, същите се припокриват
в основната си част с показанията на свидетеля на ищеца, който към момента на
разпита не е служител на ответното дружество, при това правоотношението му е
прекратено по различно време и начин от това на ищеца. От неговите показания не
се установява двете длъжности да са идентични. Напротив, макар да твърди, че не
му е известно да има разлики в трудовите функции, сам сочи, че в работата му се е
налагало да се свързва със служители на длъжността „специалист кредит контрол“,
за да установи причините за спиране на карта. От последното следва, че тази
длъжност включва различни функции от тези на „специалист информационно
обслужване“ на клиенти, респективно свидетелства за съществено различие в
работните задължения, в каквато насока са констатациите на съда и при изследване
на представените длъжностни характеристики. При тези данни свидетелските
показания не разколебават установеното от писмените доказателства и не доказват
наличието на твърдяната само формална разлика между двете длъжности – в
изписването на наименованието и в разписаните в длъжностните характеристики
5
трудови функции. Тези констатации обуславят фактическия извод на съда, че
длъжността „специалист кредит контрол“ е съществено отличаваща се от
длъжността „специалист информационно обслужване“.
Обстоятелството, че ищецът е бил запознат със съществените различия
между двете трудови функции се установява от показанията на св. Гергана
Добрева, служител на ответника на длъжност „ръководител отдел „трудови
процеси“, отговаряща за назначенията, прекратяване на правоотношенията на
служителите и трудовите възнаграждения. Същата сочи, че длъжностните
характеристики се връчват по електронен път, като всяко действие на служителя се
документира в разписка, след приемане на условията от назначаваното лице се
изпраща код за електронно подписване и само след въвеждането на същия,
документът е подписан.
Във връзка с наведеното от ищеца твърдение, че е бил подведен да
кандидатства за новата длъжност с цел работодателят да прекрати
правоотношението му в срока за предизвестие, че преназначаването е било само
формално, както и по повод оспорванията от ищеца на представите от ответника
доказателства във връзка с проведената процедура по кандидатстване и вътрешен
подбор, е изслушано заключение по съдебно-техническа компютърна експертиза.
Според същото възпроизведените на хартиен носител документи във връзка с
кандидатстване за позицията „специалист кредит контрол“, включително
автобиография и длъжностна характеристика, са налични като записи в
съответните системи, налични са и цифрови записи за подадено от П. Ч. заявление
за заемане на обявената позиция „специалист кредит контрол“.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна
страна следното:
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:
В тежест на ищеца е да докаже наличието на трудово правоотношение, което
е било прекратено, а в тежест на ответника – работодател е да докаже
предпоставките, обуславящи възникването на правото на уволнение на избраното
от него основание и надлежното му упражняване. В случая с оглед конкретното
наведено основание в тежест на ответника е да докаже, че правоотношението е
прекратено в срока за изпитване, уговорен в негова ползва, както и че трудовите
функции са съществено различаващи се от тези по предходно заеманата от ищеца в
ответното дружество длъжност. В тежест на ищеца е да докаже довода си за
недобросъвестност на работодателя и за злоупотреба с право от страна на
работодателя при извършване на процесното уволнение с прекратяване на
правоотношението в срока за предизвестие, включително като докаже довода си,
че двете длъжности са идентични по съдържание на трудовите функции.
Съгласно разпоредбата на чл. 71, ал. 1 КТ до изтичането на срока за
изпитване страната, в чиято полза е уговорен, може да прекрати трудовия договор
без предизвестие. Поначало клауза със срок за изпитване може да се включи в
трудовия договор, когато работата изисква да се провери годността на работника
или служителя да я изпълнява. Срокът за изпитване предшества окончателното
приемане на работа, като за една и съща работа договор с уговорка за изпитване
може да се сключи само веднъж и то при първоначалното приемане на работа - чл.
6
70, ал. 5 КТ. Сочената разпоредба установява еднократност и изключителност на
договора - само веднъж, за една и съща работа в едно предприятие, за да не се
държат страните /и предимно работникът/ в договорна връзка, която е
неокончателна и затова - несигурна, и се прекратява облекчено /без мотиви,
предизвестие, закрила по чл. 333 от КТ, дължими обезщетения/ от страната, в
чиято полза е уговорен срокът.
Договор със срок за изпитване не може да се сключи и за работа, която
работникът вече е изпълнявал при работодателя по окончателен трудов договор
(Решение № 836/03 г. и № 234/01 г. на трето г. о. на ВКС ). По изключение трудов
договор с клауза за изпитване може да се сключи и при съществуващо трудово
правоотношение, но само когато по реда на чл. 119 от КТ е съществено променена
трудовата функция на работника или служителя. В константната съдебна практика на
касационната инстанция е изведено, че трудов договор по чл. 70, ал. 1 от КТ е
неприложим и при трудово правоотношение, възникнало от конкурс, чрез който се
проверяват качествата на работника или служителя за заемане на длъжността, както и
че договорът със срок за изпитване може да се сключи в рамките на срочен или
безсрочен трудов договор, като в него се включи уговорката за това. И в двата случая
той може да се сключи само при постъпването на работа и за срок не по-дълъг от шест
месеца- чл. 70, ал. 1 от КТ, като уговорката за срока за изпитване не прави договора
срочен, а дава право на едната или на двете страни да го прекратят с едностранно
изявление в рамките на срока за изпитване – този смисъл например Решение №
178/18.02.2000 г., постановено по гр. д. № 1132/1999 г. по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о.,
Решение № 581/10.12.2010 година, постановено по гр. д. № 869/2009 година по описа
на ВКС, ГК, ІV г. о., Решение № 33/28.02.2013 година, постановено по гр. д. №
1284/2012 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о., Решение № 11/27.01.2015 година,
постановено по гр. д. № 4911/2014 година по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о. и др.
Съгласно разясненията, дадени в Решение N 96/15.06.2018 г. по гр. д. N 4048/17
г. на ВКС, III г. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, „клаузата от трудовия договор
за определяне на срок за изпитване е недействителна поради заобикаляне на закона,
когато с нея не се цели проверка на годността на работника или служителя за
изпълняваната работа и в този случай прекратяването на трудовия договор на
основание чл. 71, ал. 1 КТ е незаконно поради злоупотреба с право в нарушение на
чл. 8, ал. 1 КТ. Заобикаляне на закона е налице, когато с правомерни средства се
постига забранен резултат, а злоупотребата с право представлява упражняване на
субективно право с цел да се увреди друго лице. Когато работодателят знае, че
работникът или служителят е годен да изпълнение на длъжността и уговаря срок за
изпитване в своя полза, то работодателят действа недобросъвестно при сключване
на трудовия договор. А когато работодателят упражни правото по чл. 71, ал. 1 КТ в
срока за изпитване, при условие, че е знаел за годността на работника или
служителя да изпълнява длъжността, то работодателят действа недобросъвестно
при прекратяване на трудовия договор. В първия случай възниква
недействителност на клаузата от трудовия договор поради нарушение на забраната
за недобросъвестност по чл. 8, ал. 1 КТ, а във втория случай е налице злоупотреба с
право и незаконно уволнение отново поради нарушение на чл. 8, ал. 1 КТ“.
От представените по делото писмени доказателства се установява, че
трудовото правоотношение на ищеца за длъжността „специалист кредит контрол“ е
прекратено в рамките на 6 месеца от началото на изпълнението на новата
7
длъжност, като работодателят – ответник е разполагал с такива права, тъй като
срокът за изпитване от шест месеца е бил уговорен и в негова полза. Ответното
дружество е спазило изцяло фактическия състав на чл. 71, ал. 1 КТ – заповедта за
прекратяване на трудовия договор е била връчена на ищеца в срока за изпитването
и в този срок процесното трудово правоотношение е било прекратено.
Отрицателната преценка на работодателя за изпитването е окончателна, като не е
необходимо да бъде мотивирана от работодателя и не подлежи на контрол за
законосъобразност от съда
В случая, по делото няма данни работодателят – ответник, да е знаел при
сключването на процесния договор, че ищецът е бил годен да изпълнява
длъжността „специалист кредит контрол“, предвид съществено различаващите се
трудови функции от предходно заеманата от ищеца при ответника длъжност.
Предвид обоснования по-горе фактически извод на съда, че длъжностите
„сътрудник информационно обслужване“ и „специалист кредит контрол“ са
съществено отличаващи се, по убеждение на настоящата инстанция
прекратяването в срока за изпитване е извършено законосъобразно, като
ирелевантни са конкретните мотиви на работодателя, поради които счита
работника за негоден да изпълнява възложената му длъжност.
Недоказани останаха по делото доводите на ищеца за недобросъвестно
упражняване на правото на работодателя да прекрати договора в срока на
предизвестие, освен като обосновани от една страна с твърдението за идентичност
на трудовите функции, също и с довода му, че е бил „подведен“ да сключи
допълнителното споразумение за новата длъжност. Не се доказа работодателят да е
мотивирал и да е подвел ищеца да започне работа на новата длъжност с цел да
прекрати по-лесно правоотношението му. От ангажираните по делото
доказателства, включително от ангажирания от ищеца свидетел, се установяват
действията и волята на ищеца, насочени към сключване на допълнителното
споразумение за новата длъжност. Ищецът,като дееспособен човек с присъща
за зрелостта определена степен на когнитивни способности, психо-емоционално
развитие и грамотност, е разбирал значението и последиците от преназначаването
му на различна от досегашната длъжност. От събраните доказателства,
включително ангажирания от ищеца свидетел, безпротиворечиво и еднозначно се
установи той лично да е кандидатствал за длъжността „специалист кредит
контрол“. Доколкото по делото не се установява работодателят да е действал
недобросъвестно при сключване на трудовия договор с уговорена клауза „срок за
изпитване“ в негова полза, то не е налице заобикаляне на закона и постигане на
резултат в противоречие с чл. 8, ал. 1 КТ. В случая, презумпцията по чл. 8, ал. 2 КТ
за добросъвестност на работодателя при сключването на процесния трудов договор
с включването на клауза „срок за изпитване“ не е оборена от ищеца, който носи
доказателствена тежест за това.
На следващо място, злоупотреба от страна на работодателя и
недобросъвестно упражняване на правото му да прекрати договора в срока за
предизвестие би било налице, ако работникът бе трудоустроен. Със сключването
на договор по чл. 70 КТ между работодател и трудоустроен (или подлежащ на
трудоустрояване) работник или служител за друга длъжност с уговорка за
изпитване, последвано от прекратяването му по чл. 70, ал. 1 КТ, се заобикаля
8
забраната в чл. 325, т. 9, предл. второ КТ чрез поставяне на работника в по-
неблагоприятно трудово - правно положение от това, в което е бил като здрав и
трудоспособен на първоначално заеманата работа. Работодателят е длъжен да
запази трудовото правоотношение с трудоустроен работник, включително чрез
друга работа, която му предлага да заеме като подходяща по чл. 314 КТ, а не да
изпитва годността му за нея с уговаряне на клауза за изпитване. За трудоустрояване
е необходимо издаване на предписание за това от органите, определени в
Наредбата за трудоустрояване. В този смисъл например Решение № 716/27.12.2010
г. по гр. д. № 253/2010 г. на ВКС, III-то ГО, Решение № 118/04.06.2015 г. по гр. д.
№ 6968/2014 г. III-то ГО, Решение № 26/28.02.2018 г. по гр. д. № 2545/2017 г. на
ВКС, III-то ГО.
В случая от представените експертни решения не се установява ищецът да е
трудоустроен, напротив – видно от констатациите на лекарите той може да
изпълнява длъжността, на която е назначен, като не се дават предписания до
работодателя с посочване на подходяща длъжност съгласно чл. 314 КТ. Ето защо и
на това основание не се доказа недобросъвестност на работодателя и злоупотреба с
право, които да обусловят незаконосъобразност на уволнението.
Не на последно място, както бе посочено вече, при прекратяване на
трудовото правоотношение на основание чл.. 70, ал.1 КТ не се прилага закрилата
по чл. 333 КТ. Отделно от това, закрилата по чл. 333 КТ е неприложима в случая и
предвид извода за недоказаност ищецът да е трудоустроен. За обосноваване на
извод за трудоустрояване не е достатъчно само доказване на определен процент
трайна неработоспособност. Основанието за трудоустрояване се съдържа в чл. 314
КТ, който не обвързва трудоустрояването с процента на намалена
трудоспособност. Когато е налице установена намалена трудоспособност, но
липсва произнасяне на съответния орган по въпроса за трудоустрояването,
работодателят не е длъжен да иска съгласие по смисъла на чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ.
Закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ се прилага за работник или служител, който е
трудоустроен. Когато с решението на ТЕЛК е определен процент на намалена
работоспособност и са посочени противопоказни условия на труд, работникът е
трудоустроен по смисъла на чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ. Без правно значение за обхвата
на предварителната закрила по чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ е дали работникът или
служителят заема длъжност, определена за трудоустроени - Решение № 259 от
1.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 112/2020 г., IV г. о., ГК. Поради това
предварителната закрила по чл. 333 КТ е неприложима спрямо процесния случай.
Предвид изложеното по-горе, искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ
за признаване за незаконно и за отмяна на уволнението на ищеца, извършено със
Заповед № 8312/06.06.2023 г., връчена му на 08.06.2023 г., считано от 09.06.2023 г.,
на основание чл. 71, ал. 1 КТ, следва да се отхвърли като неоснователен.
По исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 и 3 във вр. с чл. 225, ал. 1
и 2 КТ:
Предвид акцесорния характер на исковете с правно основание чл. 344, ал. 1,
т. 2 и 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 и 2 КТ, основателността им е обусловена и от
основателността на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. С оглед отхвърлянето на иска по
чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и исковете за
9
възстановяване на ищеца на заеманата до уволнението длъжност и за присъждане
на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за оставане без работа поради незаконно
уволнение за периода от 09.06.2023 г. до 09.12.2023 г.
По разноските:
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да
бъде осъден да заплати на ответника сумата от 680 лв., представляваща направени
разноски за депозит за СТКЕ. Ответникът е представляван от адвокат, но не
представя доказателство за платено адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от П. К. Ч., ЕГН **********, срещу „Й. Б.“ ЕАД,
ЕИК ********* иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за
незаконно и за отмяна на уволнението му, извършено със Заповед №
8312/06.06.2023 г., връчена му на 08.06.2023 г., на основание чл. 71, ал. 1 КТ и
считано от 09.06.2023 г., иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за
възстановяване на заеманата до уволнението му длъжност – „специалист кредит
контрол“ при „Й. Б.“ ЕАД, ЕИК *********, иск с правно основание чл. 344, ал. 1,
т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на сумата от 13 512 лв.,
представляващ обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение,
претендирано в брутен размер и за периода от 09.06.2023 г. до 09.12.2023 г., като
неоснователни.
ОСЪЖДА П. К. Ч., ЕГН ********** да заплати на „Й. Б.“ ЕАД, ЕИК
********* на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 680 лв., представляваща
разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в 2 – седмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10