Р Е Ш Е Н И Е №112
гр. Пазарджик, 19.08.2020
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пазарджишкият окръжен съд, търговско отделение, на двадесети юли през две хиляди и двадесета година в публично съдебно
заседание в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: Борислав Илиев
секретар Г.Младенова
като разгледа докладваното от съдията т. д. № 118/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по предявен иск от И.И.И.,ЕГН-**********,***
против ЗД „ЕВРОИНС" АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление
гр.София, район Искър, ул.„Христофор Колумб" №43, представлявано от Д.С.Д.
- прокурист, Р.Г.Б.,П.В.А., Й.Ц.Ц.и Е.С.И.
Предявеният иск се основава на
следните фактически твърдения:
На 22.04.2018 г., в гр.
Пазарджик, на ул. „Любен Боянов", в близост до магазин „Билла",
водачът В.Р.К. на автобус марка „Сетра", модел „С 215 ХР",с peг.№***,собственост
на „Евролийз Ауто" ЕАД, движейки се по ул. „Любен Боянов", в посока
кръстовище с кръгово движение „Север", блъска пресичащата на пешеходна
пътека М.Д.П., с което реализира ПТП.
За произшествието е съставен Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица с peг.№1006р-5894/24.04.2018г.,по описа на
Сектор „Пътна полиция"-Пазарджик. Образувано е и Досъдебно производство
№ЗМ 464/2018г.,по описа на РУП-Пазарджик.
В резултат на инцидента тежко е пострадала
пешеходката М.Д.П..,която е транспортирана по спешност в МБАЛ-Пазарджик. Въпреки
проведеното лечение, на 29.04.2018 г., М.Д.П. е починала в резултат на
множеството тежки увреди, които е получила при пътния инцидент.
Твърди
се,че М.П.е майка на ищцата И.И.И.. М.и И. били едно сплотено и задружно
семейство, силно привързани една към друга. Имали изградена силна връзка
помежду си, обичали са се, подкрепяли се
и живеели в разбирателство. Ищцата
твърди, че изключително тежко понася загубата на своята майка, починала така
нелепо и неочаквано.Тя винаги е била пример и опора за нея. При пътния инцидент
И. губи своята майка и най-близък човек, с когото в атмосфера на доверие и
любов прекарвала своето ежедневие. М.била добра и любяща майка, която неотлъчно
е била до своята дъщеря. Двете живеели
заедно в едно домакинство от раждането на И. до смъртта на М..
Ищцата счита,че ще изпитва болка и ще скърби от загубата на
майка си до края на дните си.Тази болка никога няма да отшуми, тъй като за
човешкия живот няма еквивалент. Моралните страдания от претърпяната скръб от
невъзвратимата загуба са огромни и неописуеми и ще я съпътстват през целия й
живот.
Видно
от справката, извършена на страницата на Информационен център към Гаранционния
фонд, към момента на събитието, виновният водач, управлявал автобус марка
„Сетра", модел „С 215 ХР", с peг. № ***, собственост на „Евролийз
Ауто" ЕАД, който е имал валидна задължителна застраховка „Гражданска
отговорност" на автомобилистите, сключена със ЗД „ЕВРОИНС" АД, с
полица № BG/07/118000377591, с валидност от 11/02/2018 г. до 10/02/2019 г.
Съгласно
чл.380 от КЗ лицето,което желае да получи застрахователно обезщетение,е длъжно
да отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция. Целта на
законодателя е всяко увредено лице в резултат на виновно причинено от водач на
МПС пътнотранспортно произшествие да получи от застрахователя по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите справедливо
обезщетение, което да бъде равностоен еквивалент на всички претърпени щети.
Съгласно
чл.429,ал.1,т.1 от КЗ,застрахователят се задължава да покрие в границите на
определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са
пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие. В този смисъл по
силата на закона пълното обезщетяване на всички претърпени неимуществени вреди
изисква същото да бъде съотносимо с болките и страданията, претърпени от
увреденото лице,т.е.би следвало да представлява справедлив еквивалент на
нанесените вреди.
Във
връзка с това ищцата твърди,че отправила претенция до застрахователя на
отговорния за ПТП водач,а именно ответника ЗД „Евроинс" АД,с искане да
бъде определено и изплатено дължимото застрахователно обезщетение - видно от
молба с peг.№11969/11.07.2018г.
Към
настоящия момент ответното дружество не е определило и изплатило
застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди вследствие ПТП
на 22.04.2018г.,което поражда правния ни интерес на основание чл.432,ал.1 КЗ от
предявяването на настоящата претенция по исков ред.С оглед чл. 429, ал. 3 от КЗ
от датата,на която е уведомен застрахователя -11.07.2018 г.,до окончателното й
заплащане счита ,че й се дължи законната лихва върху главницата.
Сезира
съда с искане да постанови решение, с което да осъди Застрахователно дружество „Евроинс" АД
да заплати на ищцата И.И.И. обезщетение в размер на 150 000лв.за претърпени
неимуществени вреди - болки и страдания, свързани със смъртта на нейната майка М.П., починала в резултат
на ПТП от 22.04.2018 г., ведно със
законната лихва за забава върху претендиралата главница от датата на уведомяване на ответника
-11.07.2018 г. ,до окончателното й изплащане,както и направените по делото
съдебноделоводни разноски. На основание
чл. 127, ал. 4 ГПК е посочена банкова
сметка *** .
В
отговора на исковата молба ответникът е оспорва иска като недопустим и
неоснователен. Прави изявление,че не оспорва валидно възникналото и
съществуващо към момента на инцидента застрахователно правоотношение по договор
за застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите.
Оспорва
механизма на процесното ПТП като заявява,че протокола за ПТП не се ползва с
материална доказателствена сила.Оспорва наличието на противоправно
поведение и вина на водача на
автомобила.Оспорва причинната връзка
между ПТП и неимуществените вреди описани от ищцата. Оспорва наличието на
неимуществени вреди и размера на искането обезщетение за тяхното
репариране.Твърди и съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалата.Оспорва предявения иск за заплащане на лихва за забава и искането
за присъждане на деловодни разноски.
Представя
писмени доказателства и формулира доказателствени искания-за разпит на свидетел,за изискване на ДП №ЗМ
464/2018г.по описа на РУП-П.и поставя допълнителни въпроси към исканите от
ищцата СМЕ и АвТЕ.
С молба от 01.11.2019г.уведомява съда,че на
ищцата е изплатено застрахователно обезщетение в размер на 80000,00лв.
В
допълнителната искова молба ищеца заявява,че поддържа изложените в исковата
молба твърдения и оспорва твърденията на ответника за недопустимост на иска и формулираните от
него възражения по основателността на заявената претенция.За установяване на
размера на преживените от ищцата болки и страдания е направено искане за
допускане на комплексна съдебно психиатрична и съдебно психологическа
експертиза.
В
отговора на допълнителната искова молба ответника поддържа направените
възражения и изразеното становище по доказателствата .
Съдът приема,че е компетентен да разгледа
настоящия правен спор между страните.Приема, че предявения иск подлежи на разглеждане по реда на Глава Тридесет
и втора от ГПК с оглед предмета на спора.
Предявени
са два субективно съединени иска с
правна квалификация чл.432 от КЗ
,обективно съединен с иск
по чл.86 от ЗЗД.
Приема,че
иска е родово и местно подсъден на ПОС и
, че същият е допустим .
Предвид
това и с оглед разпоредбата на чл.374 ал.1 от ГПК,съдът се е произнесъл по предварителните въпроси и
предявените от страните доказателствени искания.
Съдът
е намерил за относими към спора и своевременно предявени приложените от ищеца и
ответника писмени доказателства,поради което същите са приети. Уважени са
относимите към предмета на спора доказателствени искания на страните по делото.
На
ищцата е указано,че следва да установи елементите
от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД и претърпените от нея неимуществени и
имуществени вреди,а на ответника,че носи тежестта да докаже твърденията си за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата наследодателка
на ищцата както и направените възражения относно за неоснователност на иска.
На
основание чл.153 от ГПК по аналогия на противното не подлежи на доказване
факта,че автомобила участвал в ПТП към момента на инцидента е имал валидно
сключена и в сила застраховка „ГО“ на автомобилистите.
Без
уважение е оставено искането да бъде
задължена при условията на чл. 192 от ГПК трето неучастващо в процеса лице
„МБАЛ - Пазарджик" АД, да представи
препис от медицинското досие на М.Д.П.,ЕГН-
**********,приета на 22.04.2018 г. от Отделението по анестезиология, реанимация
и интензивно лечение на болницата,тъй като материалите от него изискват
специални знания за анализ и по тази причина са били предмет на обсъждане от
вещото лице в състава на допуснатата от съда комплексна съдебна
експертиза.
С оглед представените от ответната страна
доказателства,че в полза на ищцата е
изплатено застрахователно обезщетение в размер на 80000,00лв.,съдът е ревизирал
извода се,че същата не разполага със средства за заплащане на ДТ по делото,която
при предявен иск в размер на 150000,00лв.възлиза на 6000,00лв. На ищцата е
указано,че в едноседмичен срок от получаване на настоящето определение следва да представи доказателства за внасяне
на ДТ по сметка на ПОС в размер на 6000,00лв. и че в противен случай исковата
молба ще следва да бъде оставена без движение.
Съдът е приел
за безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните по
делото наличието на валидно
застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност"
между ответника и делинквента към момента на процесното ПТП - 22.04.2018 г.,
полица № BG/07/118000377591, с валидност от 11/02/2018 г. до 10/02/2019 г.
Приети
са представените от ищцата и от ответната страна писмени доказателства.
Допуснати
са двама свидетели при режим на
довеждане от ищцата при условие,че в едноседмичен срок от получаване на
настоящето определение посочи имената на
свидетелите и конкретните факти ,които същите ще установяват.
Изискано
е от РУП П.ДП №ЗМ464/2018г.за прилагане към настоящето дело.
Допуснати
са двама свидетели на ответната страна,единият от които В.Р.К. при режим на
призоваване на адрес посочен в отговора на исковата молба, а другия да бъде
посочен поименно от ответника ведно с режима на довеждане или призоваване след
прилагане на ДП №ЗМ 464/2018г.по описа
на РУП П.и в двадесет дневен срок преди дата на съдебно заседание .
Допуснато е изслушването на комплексна Съдебно автотехническа експертиза и
съдебно медицинска експертизи,която да отговори на поставените от ищцата и
ответника въпроси при депозит в размер на 800,00лв. вносими по сметка на ПОС в
едноседмичен срок от получаване на определението по равно от страните.
Допуснал
е изслушването комплексна Съдебна
медицинска –психиатрична и психологична, експертиза, която да отговори на
поставените от ищцата въпроси, при депозит в размер на 500,00лв. вносими по
сметка на ПОС в едноседмичен срок от получаване на определението от ищцата.
Оставил
е без уважение искането на ищцата да бъде задължена при
условията на чл.192 от ГПК като трето неучастващо в процеса лице „МБАЛ -
Пазарджик" АД, да представи препис
от медицинското досие на М.Д.П.,ЕГН- **********
По допустимостта на производството:
Легитимацията
на страните съответства на твърденията за претърпени вреди от деликт и
застрахована гражданска отговорност на делинквента при
ответника-застрахователно дружество.
Сезиран
е родовокомпетентният съд – чл. 104, т. 4 от ГПК.
Съдът
счита, че в случая претенцията на ищеца за присъждане на законната лихва за
забава представлява последица от евентуалното уважаване на главния иск – за
обезщетение и не се предявява като самостоятелен иск по чл. 86 от ЗЗД и затова
ищецът не е длъжен да сочи размер на търсената лихва – в т.см. Решение № 193 от 26.06.2012
г. на ВКС по гр. д. № 611/2011 г., I г. о., Определение № 406 от 15.07.2009 г. на ВКС по ч. т. д. № 300/2009 г., I т. о.
Съдът приема от фактическа страна следното:
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4
от ГПК съдът е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството,
че между ответника и делинквента наличието на валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност" между ответника и
делинквента към момента на процесното ПТП - 22.04.2018 г., полица №
BG/07/118000377591, с валидност от 11/02/2018 г. до 10/02/2019 г.
Видно
от удостоверение за родствени връзки, издадено от Община П.,че ищецата е дъщеря на починалата М.Д.П. .
По делото е приложено
като писмо
изх.№2177/2018г. на ОП –П.от което се установява,че НОХД№838/2018г. на ОС-П.е
приключило с произнасяне на Присъда №20/25.04.2019г. ,с която обв.В.Р.К. е
признат за виновен по повдигнатото му обвинение по чл.343,ал.3,б.“б“ във вр. с
чл.343,ал.1 ,във вр. с чл.3421ал.1 от НК ,във вр. с чл.21,ал.2 ,чл.119,ал.1 от ЗДвП и чл.47,ал.3 от ППЗДвП , присъдата е обжалвана , вследствие на което с
Решение №192/22.10.2019г. по ВНОХД №350/2019г.
на АС –Пловдив присъдата е изменена,като е увеличено наказанието по
чл.343“Г“ във вр. с чл.37,ал.1,т.7 от НК. От събраните гласни доказателства се установи следното: В показанията си св.Б. И.установява, че познава
пострадалата от 1986г. дори и малко преди това. Познава я отдавна като
майка на съпругата му. И. и М. живеели заедно в едно домакинство. Майка ѝ
я е отгледала, тъй като останала рано без баща, на 10 години. Откакто се
оженил живеели заедно. След като се
оженила И. живяла с майка си до смъртта ѝ, в един апартамент живеели
заедно в П. на улица ***. Откакто се оженили винаги майката на И. живеела с тях, никога не са се разделяли. Той
отишъл зет там, апартаментът бил на бабата и на съпругата му. В този апартамент
освен той и М. и И. живеели и децата, след като се родили. Две деца имали.
Много добри били отношенията на М.и И.. Тя им изгледала децата, говорел за М.,
със съпругата му взаимно си помагали. М. ги водела на градина, забирала ги от
училище. Купувала им подаръци за рождени дни. Бабата вършела домакинската работа, със
съпругата чистели, тя готвела, помагала
във всичко.И. и той работели и М. помагала, 90 процента им изгледала тя децата.
Вечерно време сядали на масата, тя сервирала, хранели се заедно. И. от своя страна също помагала на майка си,
когато бабата излезела да се разходи той
и съпругата му гледали децата. Ходили на почивка на *** цялото семейство. Само
веднъж, просто предприятието спря да дава бунгалата там. Излизали са, с бабата М.,
на ресторант, на кафе сме ходили. Не бил чул
никога И. и М. да се карат. Те
винаги били като едно цяло. И. излизала с приятелки, колежки и през това време
децата ги гледала бабата. Като пораснали тя пак ги гледала. М. помагаше и
финансово, давала 99 процента от пенсията
за издръжката на домакинството, което беше общо. Неговата заплата и на съпругата му били
едно, вземали заплатите и бабата давала и заедно си посрещали нуждите. И.
разбрала от него за катастрофата, той първоначално скрил, защото знаел, че тя
ще се панира, защото те много се обичали
двете. Когато ѝ казал тя изпаднала в ужас, паникьосала се, почнала да
вика и да крещи, че е изгубила майка си, даже и по него викала вече. Година и
7-8 месеца минали от тогава. И. трайно се променила, станала по-нервна, на
психическа основа се разстроила много. Тя преди инцидента не била нервна, била
много добра като жена и съпруга. Не можел да се оплаче. Била много спокойна
преди инцидента. Не била превъзмогнала смъртта на майка си, имал чувството че
няма да го преживее това нещо, не можела да го преживее, вечно щяло я боли
докато е жива. Всеки ден се сещала за майка си. Казвала, че е изгубила майка
си, изгубила е един другар до себе си. Той от един месец не ходел на работа и е до нея.
Наблюдавал я постоянно била изнервена и постоянно искала да ходи на гроба на
майка си. И. не работела, съкратили я и не била добре, съкратили я 2007 година.
Притиснила се и се разболяла след съкращението. Разболя се, правили и операция
от *** и ѝ открили ***, след това ѝ правили операция на ***. Той я
гледал, и майка и я гледала докато била жива. От 2007 година страдала от тези
заболявания, които посочил. Сега горе долу било задоволително здравословното
ѝ състояние. Имала ***, но засега я овладяли. Можело да се каже, че е
добре здравословно, излизала от време на време. Имала ***, тя бабата била жива
още, били с дъщерята в другата стая и дошла и му казала, че ще влезе да се
изкъпе, влезнала и на връщане в хола била паднала до вратата. Извикали лекар и
това било, това станало 2015г. Лекарят
ѝ преписал да пие вода и захар и това било. После я водили, защото не
смеела да излезе от вратата навън, като видела стълби и изпадала в ужас. Не
можел да каже защо била припаднала. От тогава повече не се било случило да
падне. Тя от тогава, след този припадък
получила Страхова невроза, било я страх от стълби. От 2015 година я беило страх, искала да
излязат заедно и я е било страх да не падне по стълбите. В това се изразявала Страховата
и невроза. М. била много добър и трудолюбив човек, винаги когато той ѝ
казал нещо да му направи, специално на него за вечеря, винаги ставало и го
правела. Където и да я прател, каквото и да и кажел винаги не отказвала
изобщо. Той ѝ бил като син, бил една голяма подкрепа за нея и
съпругата му. Помагала му даже, на
голямата им дъщеря тя ѝ направила кръщенката. От 2007 година до сега той
осигурявал издръжката на семейството. От тогава не е имало момент да е бил безработен, до 12 декември бил на работа.
Тъщата му М. не е имала психически заболявания, не е имала проблеми със
зрението и слуха. Не дочувала малко,
имала много лек спад на слуха. При движението не е ползвала помощни
средства. До последно тя си ходела и пазарувала за семейството.
Свид. Н.И. в показанията си установява,че майка и и нейната майка се разбирали много добре, даже прекрасно.
Баба и даже много им е помагала, изпращала ги на училище, взаимно много си
помагали с майка и. Тя готвила, майка и
също помагала. Баба и помагала в домакинството.
В един дом живеели от както са се родили до смъртта на М.. М.живеела в един дом
с И.. Много добри отношения имали двете,
излизали , по поводи подаръци са си подарявали. Прегръщали се, много се обичали
двете. Държали много една на друга, преди да почине баба и. Не е била родена не можела да каже какви са
били отношенията на И. с баща ѝ. Била е на 8 – 10 години когато е починал
баща ѝ. М. е изгледала майка ми, не се е женила втори път нито е имала
такива намерения. Като станала катастрофата майка и тежко го преживяла. Не била
там, когато тя научила за
катастрофата. На мнея баща и и съобщил
по телефона. Била на *** при приятелка. Заварила майка ми ***. Почнала да реве,
да се тревожи. Много била тревожна и сега още
е тревожна, че баба и я нямало. След инцидента майка и се променила,
даже някой път не искала и да се храни, това се дължало на липсата на майка
ѝ, че я няма. Имала и приятели майка и, приятелки, излизали, идвали ни гости.
Вече не ги канела на гости, променила се, че е тежка загубата, липсвала ѝ
майка и. ***. Викала им защото баба им я
нямало. Вика им да излизат навънка да се разходят. Баба и като била в къщи не
ги пращала на разходки. Искала да излезат
да се разходят, да я оставят нея
малко насаме. Баба и докато била жива майка и не изпадала в такива състояния. Майка и не спяла
спокойно. Откакто баба им починала тя коренно се променила, не спяла, не се
хранела. Потърсила лекарска помощ. Не си спомня къде е потърсила лекарска помощ
и какъв е бил резултата от това. Баба и била добра жена. Не е боледувала въобще, освен когато настинела, ходела при личния
лекар. Понякога вдигала кръвно, но само веднъж го е вдигала. Повече си била
здрава, пъргава, излизала си. И. помагала на майка си, баба и готвела, майка и
чистела. Пенсията, която получавала баба и си я прибираше половината.
Спестявала си била пари. Другата половина от пенсията давала пари за ток, за храна и вода. Майка
и страдала все още за майка си, тежка била загубата и
никога нямало да преодолее нейната загуба. Били задружни, даже са ходили с нея на екскурзия, водили са я заедно.
Свид. В.К. установява,че на 22 април изпълнявал редовен курс
от Братаница за П.в 11.30 ч., като шофьор на автобус. Тъй като нямало пътници
последната спирка на Лидъла тръгнал да се прибира към автогарата по редовния
маршрут по улица „Христо Ботев“, след което на Била прави ляв завой и минава и
отивам на автогарата. След завоя на „Христо Ботев“, след левия завой на който е
с предимство пред него имало 3 леки автомобила, на 50-100 метра единия давал мигач, че ще свива
надясно към Била другите два дали ляв мигач, след тях той се пристроил.
Автомобилите били между 30 и 40 метра
преди него. Видял дамата от далече, след завоя може би я е видял.
Стояла на желязната решетка, която разграничава двете ленти на
островчето, тя седяла на разделителния остров между двете платна за движение
/свидетелят показва позата, в която е
видял жената, облегната с лакът на
желязната ограда, подпряла главата
си с ръка/. Това го видял на разстояние повече от 100 метра от нея. Двата леки
автомобила преминали покрай нея след което той може би е бил не знае на колко
метра, тръгнала внезапно, на него не му дала никакъв шанс. След което спрял
автобуса, слязъл, погледнал я, обадил се
на бърза помощ. Те дошли толкова бързо, че. На мястото, на което стояла жената
металната ограда е прекъсната, защото там се намирала пешеходна пътека. След
което се случи неизбежния удар. Тя не го гледала, а той я виждал от 100 метра,
ако знаел, че ще тръгне внезапно. Останах с впечатление, че няма да тръгне да
пресича, тъй като двете коли преминали. Той
бил убеден, че не се е движил с
повече от 40 км в час, каквото е ограничението там. Намирал се в лявата лента
заради колата, която била преди него. Излишни маневри са. Било към 12 без 10
или 12 и 10 часа по обяд. Състоянието на
пътя било сухо. В нито един момент
жената не е погледнала в посоката на движение на колите. Направил всичко
възможно. При приближаване на пешеходната пътека, на джипиеса на автобуса и се
видя, което не го признават специалисти, показвало 31 километра, но те казвали,
че всеки 10 секунди се променял джипиеса.
Казвал това, което е цитирано, иначе не се приема като доказателство. Не
могъл да определя дали бързо или бавно е навлязла, не е тичайки, но внезапно.
Опитал се да избегна леко надясно, защото я ударил с автобуса от лявата му страна.
Жената е дребна тя се изгубила. Тя в интерес на истината не стъпила в началото
на пешеходната пътека, тя свила рязко в ляво, покрай металната ограда, сви
рязко в ляво към кръговото, нейно ляво. След това веднага предприе пресичане.
Той като я видял, в момента когато
тръгнала натиснал спирачки, още преди това като тръгна в ляво веднага
натиснах спирачки и тръгнал да бяга в дясно. Имало хора от другата страна на
велоалеята, там имало хора. Може би един метър успял да избяга надясно, Отклонил може би около метър в дясно, не бил
сигурен дали навлязъл в съседната лента или останал в неговата - лявата.
Мислил, че носела някаква платнена торба в ръката. След удара тялото на
пострадалата било разположено пред дясното колело, предно дясно колело на
автобуса. Ударил я с лявата страна, специалистите трябвало да кажат как е
отишла в дясно. На пътното платно това се намирало в близост до осевата линия.
Пострадалата направила една или две крачки наляво и след това тръгнала направо
по пешеходната пътека. От много години управлявал автобус, професионален водач
бил от 1988г. В тази фирма работи 6 години. По този път многократно минава,
ежедневно, 11 пъти на ден.
Свид. Р. К. установява
в показанията си ,че бил на този ден в
Билата, рейса идвал по „Христо Ботев“,
отдалече го виждал, а жената стояла на
разделителното островче, което е повдигнато с бордюри и метална ограда. Стояла
си, замислена му се видя и като наближил рейса като, че ли тръгнала, нямал
чувството, че се хвърлила нарочно, той я
закачил с гумата, малко завил, тя тръгнала и кракът и бил счупен. Тя си била замислена преди да тръгне. Може би
е чакала да пресече сто на сто. Той в гръб от магазина от Билата излизал. Тя
била на островчето. Излязъл от Била и я видял да стои на островчето. Стояла
права, но замислена, така му се видяла.
От 10 - 15 метра я видял. Излизал
от Билата към пътя отивал. Той я видях между входа на магазина и изхода на паркинга, бил по средата и от там
видял жената да стои на острова с лице към мнего. Не можел да каже дали е
гледала към пътя. Била с лице към пътя. Не видял момента на удара. Имало две
жени пред него, видял, че спира, той даже навил да я избегне. Той отишъл пръв
там. Имало две жени пред него и една кола излизала и не видял момента, в който
тръгнала да пресича. Видял автобуса, не
можел да прецени с каква скорост се движел автобусът, не карал бързо. Автобусът
се движел повече към лявата лента, не помнел точно. Имало автомобили пред
автобуса, и зад него имало, и до него имало. Не можел да опише местоположението
на колите около автобуса.
Св. Е.Ф.:
установява в показанията си ,че била свидетел на ПТП-то. Помнела ,че било пролет
, но не си спомня кога било. Било в гр.П., на ул. Любен Боянов, срещу магазин
„Билла“. Било слънчево и около обяд. Бил
хубав ден. Тя видяла пешеходката да чака между двете пътни платна на
пешеходната пътека между двете платна. Двете ленти за движение са разделени с
остров. Двете пътни платна са разделени
с остров с две ленти за движение във всяко платно, за движение в двете посоки.
Първо видяла пешеходката да чака между двете пътни платна, на острова, пред
пешеходната пътека. Гледала надолу, тъй като била пътник в преводно средство. В
следващия момент, когато вдигнала
поглед, автобуса набил спирачки и видяла как ударил пешеходката. Те излизали от
паркинга на магазин „Билла“ и чакали за ляв завой. Не можела да си спомня точно
автобуса в която посока се е движел. В
момента в който вдигнала поглед тя видяла само самия удар, това се е запечатило
в съзнанието и. Спомня си, че тя лежала на разстояние от бордюра, т.е може би я
блъснал между двете платна. Не била в
края на нито една от двете ленти. По-скоро се е намирала далеч от бордюра. Една жена сложила чадър,
който да пази сянка на пострадалата. Било далеч от бордюра, защото имало хора
които стоели между автобуса и бордюра. Било може би на метър и половина два от
бордюра. Не било сигурно, но може би на около метър от осевата линия станал
удара. Тя видяла момента на удара. Видяла как тя се залепила за автобуса, като парцалена кукла и се
свлякла пред гумата на автобуса. Мислела , че автобуса ще мине пред нея, но той
спрял. Мисли, че било в лявата лента. Не била видяла момента когато тя е
слизала на платното. Тя видяла удара. Виждало се, че е възрастна жена. Тя се
обадила на 112 и те я попитали на каква възраст е жената. Мисли, че била около
65 – 70 годишна. Имало движение по платното. Преди катастрофата минали няколко
автомобила.
За изясняване на обстоятелстватапо делото е допусната и
изслушана съдебно психиатрична-психологическа експертиза ,която е отговорила на
въпросите –как се е отразила смърттана пострадалата М.Д.П. върху психиката на
ищцата,какво е психическото състояние на ищцата към момента на прегледа и какви
са последиците върху психоемоционалната сфера на ищцата към настоящия момент и
за в бъдеще, следствие на настъпилата смърт на пострадалата М.П..
По делото е допусната и изслушана комплексна автотехническа и
съдебно-медицинска експертиза , а на осн.чл.201 от ГПК е допусната повторна
авто-техническа експертиза за установяване на обстоятелствата за
видът,отстоянието,хоризонталната и вертикална характеристика на пътя ,пътното
платно,пътните знаци и маркировката в района на местопроизшествието ,скоростта
на движение на автобуса марка „Сетра“ и модел „С215ХР“ с рег.№***, къде по
широчината и по дължината на пътното платно е настъпил удара, в коя част на
автобуса е настъпил удара и вероятния механизъм на произшествието, обстоятелствата
и причините за неговото настъпване и изготви данмична мащабна скица на
местопроизшествието. Освен това е са установени обстоятелства за посоката на
движение на пешеходката при преминаване на пътното платно, на какво разстояние
водачът на автобуса е могъл да възприеме пресичащата пешеходка, предвид
характера на терена,наличието на препятствия на пътното платно,метеорологичните
условия и др.,,какви действия е могъл да предприеме водъчът на автобуса,за да
избегне удара и предприети ли са такива в конкретния случай.,на какво
разстояние пешеходката е могла да възприеме приближаващия автобус, предвид
характера на терена ,наличието на препятствия на пътното платно и др., с оглед
механизма на ПТП и получените травматични увреждания ,каква е била траекторията
на движение на пешеходката и в гръб или в лице е била ударена от автобуса, къде
е била зоната на контакт между автобуса и пешеходката.,механизмът на удара
между автобуса и пешеходката свидетелства ли за внезапно навлизане на платното
за движение от страна на пешеходката или за това че същата е била спряла върху
или се е движела по платното за движение,от технич.гледвдна токча допринесла ли
е пострадалата пешеходка със свои
субективни действия за настъпване на вредоносния резултат ,предотвратимо ли е
било произшествието за нея и при какви условия.
В съдебно –медицинската част на експертизата са установени обстоятелствата
за характерът ,вида и степента на получените увреждания на М.Д.П. в резултат на
процесното ПТП , причината за смъртта на М.Д.П. и налице ли е
причинно-следствена връзка между настъпилото ПТП ,получените от М.Д.П.
увреждания и настъпилата смърт.
Правни
изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 432 от КЗ ,обективно
съединен с иск по чл.86 от ЗЗД.
За да възникне отговорността на
застрахователя, следва да са налице следните кумулативно дадени предпоставки:
1/ противоправно поведения от страна на делинквента; 2/ вреда (в случая неимуществена); 3/ причинна връзка между деяниято и вредата; 4/ вина, която се презумира; 5/ наличие на валидно
застрахователно правоотношение между делинквента и ответника по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите; 6/ настъпване на
застрахователното събитие като юридически факт, пораждащ отговорността на
застрахователя.
Съгласно
чл. 300 от ГПК влязлата в сила
присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца. Установеното в наказателното
производство обвързва и гражданския съд със задължителна сила само ако е
елемент от фактическия състав на престъплението – в т.см. Решение № 178 от 22.06.2017 г. на ВКС по гр.
д. № 3690/2016 г., IV г. о. С оглед на изложеното, следва да се
приеме, че обвързващото действие на влязлата в сила на 21.11.2015 г. присъда по
НОХД№838/2018г. на
ОС-П.се
проявява по отношение на настъпилата на 23.12.2014 г. смърт на пострадалата М.П., която е в
причинно-следствена връзка с противоправното деяние на виновния за ПТП от 22.04.2018 г. с делинквент В.Р.К. .
Отговорността
на застрахователя за заплащане на обезщетение за вреди произтича от сключения
застрахователен договор, а не от непозволено увреждане. Тази гражданска
отговорност е функционално обусловена от отговорността на прекия причинител на
застрахователното събитие, обстоятелство което обуславя отговорност на
застрахователя за всички причинени от него вреди и при същите условия, при
които отговаря самият причинител на вредите. По делото безспорно се установи
наличието към датата на процесното ПТП от 22.14.2018 г. на
валидно застрахователно правоотношение между причинителя на вредата и ответното
застрахователно дружество по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите.
С оглед на горното, съдът приема, че по делото безспорно са установени
противоправното поведение от страна на делинквента (В.Р.К.), вината на дееца, наличието на валидно застрахователно
правоотношение между причинителя и застрахователя по застраховка „ГО на
автомобилистите”, респ. настъпването на застрахователното събитие като
юридически факт, пораждащ неговата отговорност.
Вредата
(имуществена или
неимуществена) е елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане.
Вредите са не само основание за отговорността при непозволено увреждане, но и
определят размера на обезщетението.
В тази връзка, с ТР № 1/2016 г. от
21 юни 2018 г. на ОСНГТК на ВКС е прието, че материално легитимирани да получат обезщетение за
неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в
Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на
Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало
трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт
продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да
бъдат обезщетени, като обезщетение се присъжда при доказани особено близка
връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. Предвид на
това, следва да се приеме, че като дъщеря на починалата М.П., ищецата по делото е активно легитимирана да предяви
иск за обезщетяване на неимуществени вреди, произтекли от настъпилата смърт.
Основателността на претенцията с оглед другите релевантни обстоятелства –
наличието на емоционална връзка, естеството и продължителността на търпените
болки и страдания, и справедливият размер на обезщетяването им е въпрос по
същество.
В задължителната съдебна практика (т. II от ППВС № 4 от 23.12.1968 г.) са определени критериите за "справедливост", като е
прието, че справедливостта не е абстрактно понятие, а е свързано с
преценка на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва
да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Доколкото
неимуществените вреди се отнасят до емоционалния живот на ищцата, причиняват физически и
морални страдания, накърняват душевното спокойствие и равновесие, преживяването
им за всеки индивид е индивидуално. Предвид спецификата на съдържанието на
неимуществените вреди, при едно и също или приблизително по характер увреждане,
може да има разлика в размера на обезщетението, която ще се дължи на разликата в
обстоятелствата, които са от значение за определяне на справедливо обезщетение.
В Раздел ІІІ на ППВС № 4/1961 г. ясно е посочено, че не се
присъжда обезщетение за неимуществени вреди на близки от кръга от лицата, които
имат право на обезщетение, когато са в лоши отношения с пострадалия, защото е
явно, че те не понасят никакви неимуществени вреди. От изложеното следва, че
съдът не може да си служи с „предположения” и да прилага като критерий
„обичайните отношения” между родственици, при преценката дължи ли се
обезщетение и какъв е неговия размер.
В
процесния случай обаче,
съдът приема, че по несъмнен начин е установена чрез събраните по делото гласни
доказателства силната и трайна близост и
обич между майката и
дъщерята. До смъртта си М.П.е обитавала един дом с И.И. , като те са поддържали
едно домакинство, подпомагайки се една друга. Ищцата е била една от най-близките
на починалата, живеели са като едно
семейство, и между нея и майкя и са поддържани отношения на взаимна обич,
материална и морална подкрепа, емоционална близост, сочещи на силна
привързаност и хармония, надвишаващи по интензитет и времетраене нормално
присъщите за родствената връзка болки и страдания, поради което ищцата следва
да бъде обезщетена за действително претърпените от нея неимуществени вреди от
смъртта на своята майка. Загубата на своята майка се оказва трагедия, отразила се тежко и негативно на поведението на
ищцата и на начина и на
възприемане на света. Съдът намира, че е проведено пълно и
главно доказване на факти, от които може да се изведе съществуването на особено
близка привързаност, в резултат на която смъртта на единия родственик причинява
морални страдания с интензитет, надхвърлящ обичайния. Настоящият състав намира, че при цялостна
преценка и анализ на относимите за прилагане на критерия за справедливост
обстоятелства, паричният еквивалент на понесените
неимуществени вреди, причинени от смъртта на майката на ищцата, при
съобразяване на възрастта на починалата М.П.(74 г.), нейната
жизнеспособност, обстоятелството, че починалата е живеела в едно домакинство с дъщеря си,подкрепяла е и се е грижела за нея
както и предвид обществените отношения, вкл. и
застрахователните лимити към момента на увреждането –м..04. 2018 г., възлиза на сумата
от 150 000 лева.
По възражението за
съпричиняване:
В решение № 67 по
т. д. № 1873/2013 г., I т. о., касационният съд отрича възможността изводът за
съпричиняване на вредоносния резултат да може да се основава единствено на
мотивите на наказателния съд. Фактът на
съпричиняване подлежи на самостоятелно доказване в гражданското производство и
за него гражданският съд не може да формира изводите си въз основа на интерпретацията на
доказателствата от наказателния съд в мотивите на присъдата – в т.см.Решение № 168 по т. д. № 509/2009 г., II т. о.
В тази връзка настоящият съдебен състав съобразява
следното:
Според постоянната
съдебна практика за определяне наличието и степента на съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на увреденото при ПТП лице е от значение
съществуването на причинна връзка между поведението на пострадалия и
противоправното поведение на водача на увреждащото МПС, въз основа на която
съдът следва да определи обективния принос на всеки от участниците в
конкретното ПТП. При съобразяване на това
обстоятелство следва да се има предвид, че пешеходецът има задължението дори при пресичане на платното за движение
по пешеходна пътека да се съобрази с приближаващите се пътни превозни средства
– с разстоянието до тях и с тяхната скорост на движение, с оглед възприемането
от страна на последните на приближаващото се пътно превозно средство.
От събраните по делото доказателства се установява, че произшествието
е настъпило в светлата част на денонощието, при и суха асфалтова настилка. Пострадалата М.П.е пресичала на необозначено място, рязко е променила
посоката на движение и внезапно е като с оглед тези условия
не е преценила правилно скоростта и дистанцията на приближаващия се автобус, поради което следва да се приеме, че е предприела пресичане на пътното платно в нарушение на чл. 113, ал. 2 във вр. ал. 1, т. 1 от ЗДвП – при пресичане на пешеходци по двулентовите двупосочни пътища в населените места, когато
в близост няма пешеходна пътека, те могат да пресичат платното за движение и
извън определените за това места, но са длъжни преди да навлязат на платното за движение, да
се съобразят с разстоянията до приближаващите се пътни превозни средства и с
тяхната скорост на движение, с
което пострадалият реално е допринесъл за настъпване на
произшествието.
Обстоятелството, че делинквентът е можел да възприеме
пострадалия от дистанция около 28-29м. м., както и че ударът е бил предотвратим при своевременно възприемане на
пешеходеца или ако автомобилът се е движел преди произшествието със скорост от
около 37 км/ч или по-ниска, не
освобождава пешеходците от задължението им да спазват правилата за движение по
пътищата (в този см. Решение № 50 от 18.05.2017 г. на ВКС по т. д.
№ 598/2016 г., II т. о.).
С оглед изложеното, съобразявайки
поведението на пешеходката и на виновния водач, както и ,че
съгласно постоянната съдебна практика разпоредбата на чл. 20 от ЗДвП предвижда
значително по-голяма отговорност на водачите на МПС за осигуряване на
безопасност на движението, настоящият съдебен състав намира, че водачът на автобуса е допринесъл в по-голяма степен за
настъпване на увреждането движейки се със
корост от около 45км.ч.,макар да се установи от заключението на допуснатата
допълнителна САТЕ,че при тръгване на
пострадалата М.П.от разделителния остров в близост до оградата ,водачът не е
имал техническа възможност да установи ав.“Сетра“ преди мястото на удара да
избегне произшествието, чрез безопасно експрено спиране, тъй като в този момент
мястото на удара е било вътре в опасната зона на ав.“Сетра“. По изложените съображения приносът
на пострадалия за настъпването на ПТП следва да бъде определен на 1/3,
каквато е съдебната практика в подобни случаи (вж. Решение № 95 от 27.07.2017 г.
на ВКС по т. д. № 817/2016 г., II т. о., Решение № 50 от 18.05.2017 г. на ВКС по т. д. № 598/2016 г., II т. о., Решение № 94 от 23.10.2019 г. на ВКС
по т. д. № 2711/2018 г. на І т. о.). В тази насока следва да бъде отбелязано и обстоятелствата установени от
заключенито на допуснатата съдебно психомогично-психиатрична експертиза,че
смъртта на пострадалата е довела до нормалпсихологично обостряне на
симптоматиката на ищцата И.И., което може да бъде провокирано от всяко житейско
неблагополучие ,като липсват доказателства обострянето да е довело да значимо
влошаване на функционирането на подескпертната или случилото да се отрази
съществено на клиничното състояние на ищцата за в бъдеще.
При
изложените по-горе съображения, настоящият съдебен състав намира, че са доказани всички изискуеми кумулативно
дадени предпоставки от фактическия състав, пораждащ отговорността на
застрахователя по чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.), като приетият за справедлив
размер на обезщетението от 150 000 лева следва да бъде намален с приетата 1/3 съпричиняване от пострадалиия,отчитайки и извънсъдебно заплатеното от
застрахователя застрахователно обезщетение за същото събитие в размер на
80 000 лв., съдът намира, че настоящата претенция следва да бъде намалена с
тази сума, поради което искът се явява основателен до размера на 20 000 лв., а
за разликата над нея, до предявените 200 000 лв., следва да бъде отхвърлен.
По направеното от
ответника възражение за въвеждането на лимит
на застрахователните обезщетения за т. нар. „разширен
кръг роднини“ в размер на 5 000 лева,
съгласно § 96, ал. 3 от ПЗ на ЗИДКЗ,
съдебната практика приема, че тази разпоредба е неприложима (вж. Определение
№ 701 от 9.12.2019 г. на ВКС по т. д. № 681/2019 г., II т. о.,
Решение № 194 от 14.06.2019 г. по в. т. д. № 231/2019 г. на Пловдивския апелативен съд, Решение № 344
от 25.11.2019 г. по в. т. д. № 574/2019 г. на Пловдивския апелативен съд и др.).
Законната лихва
принципно се дължи от датата на непозволеното увреждане – чл. 84, ал. 3 от ЗЗД,
но с оглед
заявения петитум и диспозитивното начало в процеса, същата следва да бъде присъдена върху определената главница от
поисканата по-късна дата 11.07.2018
г.
По разноските:
Ищецът е освободен от задължението за внасяне на разноски – чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК. В пледоарията по същество процесуалният
представител претендира
разноски. Ищецът е представляван от
адвокат.За адвокатско възнаграждение в хипотеза на безплатно процесуално
представителство по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАДв (отразено единствено в пълномощното), ответникът следва да заплати на адвоката възнаграждение, съразмерно на уважената част на иска,
общо в размер на 1100лв., съгласно чл. 7, ,ал.2 т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните адв.
възнаграждения.
Ответникът
претендира разноски. юриск.
възнаграждение, съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 37 от ЗПП вр. чл. 25, ал.
2 вр. ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ, в размер на 350 лева,
като в тежест на ищеца, съразмерно на отхвърлената част от иска, следва да се
възложи сумата от 200 лева, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК и сумата в р-р на 30лв.
разноски за свидетели и 100лв. /депозит за в.л./
Когато делото е решено в полза на лице, освободено от
държавна такса по производството,
осъденото лице е длъжно да заплати всички дължащи се такси Съответните суми се присъждат в полза на съда
– чл. 78, ал. 6 от ГПК. Съдебната практика приема, че и в случаите по чл. 78, ал. 6
от ГПК осъденото лице е длъжно да
заплати всички дължащи се такси и разноски, но съразмерно с уважената част от
исковете (така Решение № 311/08.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1144/2018 г., ІV
г. о., Решение № 321/30.01.2018
г. на ВКС по гр. д. № 1159/2017 г., IV г. о.). Следователно ответникът следва да бъде осъден да заплати
в полза на съда и сумата от 533,33лева разноски за производството и сумата 997,81/депозит за в.л./
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗД „Евроинс“ АД, ЕИК:*********, със седалище и адрес
на управление: гр. София-1592 р-н Искър, ул. „Христофор Колумб“ № 43, да заплати на И.И.И., ЕГН:**********, с постоянен
адрес:***, сумата в размер на 20 000 (двадесет хиляди) лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили
от смъртта на майка и М.Д.П., починала в
резултат на ПТП от 22.04.2018 г., ведно със законната лихва за
забава от 11.07.2018 г. до окончателното изплащане на главницата , по банковата сметка на ищеца в „Първа инвестиционна банка“ АД, IBAN:***, като
ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над
уважените 20 000 (двадесет хиляди) лева до претендираните 200 000 (двеста хиляди)
лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗД „Евроинс“ АД, ЕИК:*********, със седалище и
адрес на управление: гр. София-1592 р-н Искър, ул. „Христофор
Колумб“
№ 43, „ да заплати на адв. Р.М. от САК сума в размер на 1 100 (хиляда и сто) лева, представляваща адвокатско възнаграждение, съразмерно на
уважената част от иска, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК и чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАДв.
ОСЪЖДА, И.И.И., ЕГН:**********, с постоянен
адрес:*** заплати на ЗД „Евроинс“ АД, ЕИК:*********, със седалище и
адрес на управление: гр. София-1592 р-н Искър, ул. „Христофор
Колумб“
№ 43, сумата в р-р на 200 лева, представляващи разноски – юрисконсултско възнаграждение,
съразмерно
на отхвърлената част от иска, на осн. чл. 78, ал. 3 и
ал. 8 от ГПК вр. чл. 37 от ЗПП, сумата в р-р на 30лв.
разноски за свидетели и 100лв. /депозит за в.л./
ОСЪЖДА ЗД „Евроинс“ АД, ЕИК:*********, със седалище и
адрес на управление: гр. София-1592 р-н Искър, бул. „Христофор
Колумб“
№ 43„ да
заплати по сметка на Окръжен съд
– П. сумата
в р-р на 533,33 лева
разноски за производството, сумата в – р-р
на 997,81лв. /депозит за в.л./, както
и 5 (пет) лева – за служебно издаване на изпълнителен лист при неплащане на
сумата в срока за доброволно изпълнение.
Решението
може да бъде обжалвано пред Пловдивския апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: