№ 21074
гр. София, 19.08.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети август през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20221110116618 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 129, ал. 3 -чл. 130 от ГПК.
Образувано е по искова молба, ведно молба-уточнение от24.06.2022г., с която ищецът
Ц.Г. Б. – Б предявява против „Сити Хоум Парк“ АД иск с правно основание чл. 537, ал.2 от
ГПК, във вр. чл. 88 ЗКИР, във вр. чл. 90, ал.1 ЗКИР за признаване за установено, че
вписването на Постановление за възлагане на недвижим имот от 27.03.2015 г. с изх.
№*****/23.11.2015 по изп. дело №***** по описа на ЧСИ М Б рег. №*** на КЧСИ, вписано
в СВ – гр. София под акт №***, том ***, вх. №*****/01.12.2015 е нищожно, а при условията
на евентуалност – недопустимо или за установяване на несъществуване на вписано
обстоятелство.
Изложени са твърдения, че ищцата е придобила по давност дворно място с площ от
702 кв.м., а съгласно скица от техническа служба на СО – район „Л“, издадена въз основа на
регулационен план към 08.02.2007 г. – с площ от 769 кв.м., за което е отреден парцел XLII-
*** в кв. 242в по действащия план на гр. София, м. „Л I-ва част“, находящо се на адрес гр.
София, ул. „Ч С“ №6. Поддържа, че имотът е обособен през 2016 г. с изменение на плана за
регулация и отреден УПИ XLII-*** с площ от 703 кв.м. с идентификатор №*****.***
съгласно КККР, одобрени със заповед №РД-18-739/21.11.2017 г. на ИД на АГКК, с площ по
кадастрална скица 713 кв.м., при граници и съседи имот с идентификатори:север -
№*****.865, изток - №*****.441, юг - №*****.1035, запад - №*****.437, ведно с
изградените в него жилище с площ от 37,86 кв.м. състоящо се от една стая, кухня, килер и
антре, ведно с барака до сградата, и жилище с площ от 53,63 кв.м., състоящо се от две стаи,
кухня, баня-клозет, малък хол и антре, заедно с навес в двора. С Постановление за възлагане
на недвижим имот от 27.03.2015 г. с изх. №*****/23.11.2015 по изп. дело №***** по описа
на ЧСИ М Б рег. №*** на КЧСИ, вписано в СВ – гр. София под акт №***, том ***, вх.
№*****/01.12.2015 след проведена публична продан описаните имоти бил възложени на
ответника. Твърди се, че ответникът не е придобил правото на собственост върху
процесното дворно място, тъй като същото е придобито от несобственици. Счита, че е
1
придобила правото на собственост върху имота в момент, предхождащ вписването на
постановлението за възлагане, като сочи, че между страните е налице висящ правен спор по
гр.д. №13279/2016 по описа на СГС, образувано по предявен от ищцата иск с правно
основание чл. 108 ЗС за собствеността върху имота. Навежда твърдения за порочност на
извършеното вписване, доколкото процесният обект няма характера на недвижим имот и
постановление за възлагане, съдържащо съвкупност от вещи и имоти, като оспорваното, не
представлява подлежащ на вписване акт. Твърди, че посочените обекти не е следвало да
бъдат изнасяни на публична продан, както и че при извършването на същата са допуснати
нарушения. Сочи се, че са нарушени и императивни разпоредби от Правилника за
вписванията, регулиращи изискванията за описание на имота.
Наличието на правен интерес е абсолютна положителна процесуална предпоставка за
съществуване на правото на иск, за която съдът следи служебно, а преценката за него се
обуславя от наведените от ищеца твърдения, на които се основа исковата претенция.
В случая ищецът обосновава правен интерес от предявяване на процесните искове с
аргумент, че вписването на оспорваното постановление за възлагане на недвижим имот би
се явявало противопоставимо на последващо бъдещо вписване на констативен нотариален
акт за придобиване от ищеца на недвижимия имот на основание давностно владение, което
представлявало нарушение на правата му.
В чл. 1 от Правилника за вписванията е установено поначало декларативно действие
за вписванията, извършвани в Имотния регистър, а конститутивното действие на вписването
представлява изключение и настъпва само в изрично предвидените в закона случаи. Извод
за наличието на такова изключение по отношение на вписването на постановление за
възлагане на недвижим имот обаче не следва от нормата на чл. 496, ал.2 от ГПК,
регулираща настъпването на вещно-прехвърлитния му ефект, съгласно която купувачът
придобива всички права, които длъжникът е имал върху имота от деня на влизане в сила на
постановлението за възлагане, а не от момента на вписването.
На следващо място, съгласно трайната практика на касационната инстанция,
публичната продан се ползва със стабилитет - иск за недействителността може да се
предявява само в случаите, изрично посочени от закона - чл. 496, ал.3 ГПК, но този
стабилитет не важи за продажбата на чужд недвижим имот - действителният собственик
може да защитава правата си при условията на чл. 496, ал.2, изр.2 ГПК – в този смисъл
решение № 153 от 12.07.2013 г. по гр. д. № 1317/2013 г. на ВКС, II г.о., Определение
№583/19.12.2019 г. по гр.д. № 2166/2019 на ВКС и др. Ето защо няма пречка лице, което
твърди, че е придобило правото на собственост на основание давностно владение върху
недвижим имот в момент, предхождащ извършването на публичната продан и влизане в
сила на постановлението за възлагане, да противопостави правата си на купувача по
публичната продан. Изложените обстоятелства могат да бъдат предмет на разглеждане при
спор за собственост върху имота, какъвто е и спорът в производство, образувано по иск с
правно основание чл. 108 ЗС, в рамките на който следва да бъде разрешена и твърдяната
конкуренция на права между страните. Последица от уважаването на същия е вписването на
2
постановеното съдебно решение на основание чл. 112, б. „з“ от ЗС, като по този начин
твърдяната конкуренция на правата на страните следва да отпадне, доколкото вписването на
съдебния акт преустановява действието на предходните вписвания – така Определение № 33
от 20.01.2015 г. по гр. д. № 5945/2014 г. на ВКС. Нещо повече, при приключване на
производството с влязъл в сила съдебен акт в полза на ищеца се реализира и правото на
страната по чл. 90 ЗКИР, представляващо законна последица от уважаването на иска, за
заличаване на предходното незаконосъобразното вписване.
В случая в искова молба ищцата изяснява, че между нея и ответника е налице
висящо производство по гр.д. №13279/2016 по описа на СГС, образувано по предявен от нея
ревандикационнен иск за защита правата върху процесния имот, като в същото подлежат
на разглеждане твърденията за наличие на противопоставими на ответника права върху
него. Съдът, като взе предвид гореизложеното, намира, че за ищцата не е налице правен
интерес от предявяване на процесните искове, доколкото твърдените от нея права върху
имота могат да бъдат защитени в пълнота в рамките на производството по гр.д.
№13279/2016 по описа на СГС, поради което на основание чл. 130 ГПК исковата молба
следва да бъде върната, а производството – прекратено като недопустимо.
Ето защо, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба, въз основа на която е образувано производството по гр. дело
№ 16618/2022 г. по описа на СРС.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 16618/2022 г. по описа на СРС.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му.
Препис от определението да се връчи на ищеца.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3