О П
Р Е Д Е Л Е Н И Е
№260083/20.10.2020
Варненски апелативен съд, гражданско
отделение, в закрито съдебно заседание на 20 .10.2020г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА
МАРИЯ МАРИНОВА
като разгледа докладваното от съдия
М.Маринова в.гр.д.№376/20г. по
описа на ВАпС, гр.о., за да се произнесе, взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.Образувано по подадена въз - зивна жалба от И.А.Х. и С.Д.Х., двамата чрез
процесуалния им представител адв.Д.К., против решение №81/06.07.2020г.,
постановено по гр.д.№198/19г. по описа на РОС, в частите му, с които се:
І/ Отнема в полза на държавата, представлявана от Комисия
за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото
имущество, следното имущество от И.А.Х. и С.Д.Х.:
-
Лек автомобил Опел Вектра с рег.№ РР 0150 ВК, рама № W0L0JBF19Y1166460, двигател без номер, дата на първа
регистрация 12.07.2000г., придобит с договор от 18.05.2017г., с пазарна
стойност към настоящия момент 1 000лв.;
-
сума в размер 3 580лв., представляваща
паричната равностойност на отчужден лек
автомобил БМВ 320 Д per. № РР 0491 АР, дата на първа регистрация
05.05.1993г., придобит на 15.10.2008 г. и отчужден на 17.08.2009 г.;
-
сума в размер 2 084,17лв.,
представляваща непреобразуван остатък от парична равностойност на
отчужден лек автомобил Рено Еспейс per. № РР 2412 АР, дата
на първа регистрация 03.07.1997г., придобит на 12.01.2009г. и отчужден на
02.08.2010 г.;
-
сума в размер 6 280лв., представляваща паричната равностойност на отчужден лек автомобил Мерцедес Е300 Д per. № РР 4390 АР, дата
на първа регистрация 15.05.1996г., придобит на 30.04.2009г. и отчужден на
13.10.2010г.;
-
сума в размер 3 538лв., представляваща паричната равностойност на отчужден лек
автомобил Мерцедес Ц230 per. № РР 91740 АР, дата на първа
регистрация 29.07.1996г., придобит на 10.09.2010г. и отчужден на 01.11.2011г.;
-
сума в размер 3 526лв., представляваща паричната
равностойност на отчужден лек автомобил
БМВ 530Д per. № РР 8913 АТ, дата на първа регистрация
01.07.1999г., придобит на 15.08.2012г. и отчужден на 09.11.2017г.;
-
сума в размер 2 950лв., представляваща паричната
равностойност на отчужден лек автомобил
Фиат Дукато per. № РР 5428 ВА, дата на първа регистрация 23.06.2000г., придобит на
22.10.2013г. и отчужден на 27.01.2016г.;
ІІ/ Отнема в полза на държавата, представлявана от
Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито
имущество, следното имущество от С.Д.Х.:
-
сума в размер 4 713,55лв., представляваща получени и
непреобразувани парични преводи от трети лица;
- сума в размер 28 946,28лв., представляваща
лични вноски по спестовна сметка в евро IBAN ***“Експресбанк“АД, с титуляр С.Д.Х., нетрансферирани по други банкови
сметки и непреобразувани в друго имущество.
ІІІ/ Осъжда И.А.Х. и С.Д.Х. да заплатят по сметка на ОС -
Разград държавна такса в размер на 2 264, 72 лв. и да заплатят на
Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно
придобитото имущество сумата 1 390,39 лв. за направените деловодни разноски.
В жалбата се твърди,
че решението в обжалваните му части е неправилно, като постановено в
противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на
съдопроизводствените правила и поради необоснованост по изложените в същата
съображения.Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с
което предявените искове бъдат отхвърлени. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна
Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото
имущество, представлявана от И.С. - старши инспектор в ТД на КПКОНПИ Варна, в
депозирания отговор по жалбата в срока по чл.263, ал.1 от ГПК поддържа
становище за нейната неоснователност и моли решението на РОС в обжалваните му
части да бъде потвърдено.
На
настоящият състав е служебно известно, че с определение №8181/ 02.04.2019г. по
гр.д.№704/17г. Софийски градски съд е направил преюдициално запитване по
следните въпроси, отправени до Съда на Европейския съюз:
1. Наказателна по смисъла на Директива 2014/42/ЕС на Европейския парламент и на Съвета
от 3 април 2014 г. за обезпечаване и конфискация на средства и облаги от
престъпна дейност в Европейския съюз или гражданско-правна е мярката по
отнемане на незаконно придобито имущество, предвидена в ЗОПДНПИ
(отм.); , ако:
A) обявената от националния
закон цел на отнемане на имуществото е генералната превенция - предотвратяване
на възможностите за незаконно придобиване на имущество и разпореждането с него,
но без да се поставя като условие за конфискацията... съществуването на пряка
или косвена връзка между правонарушението и придобитото имущество;
B) от отнемане е застрашен не
отделен имуществен обект, а (1) цялото имущество на проверяваното лице, (II)
имуществени права на третите лица (физически и юридически), придобити,
възмездно или безвъзмездно от проверяваното лице...;
C) единствено условие за
отнемане е въвеждането на необорима презумпция за незаконност на цялото
имущество, за което не е установен законен източник (без предварителна
регулация на значението на "законен/незаконен източник");
D) преурежда законността на
придобитото имущество за всички засегнати лица (проверявано, трети лица и
техните съконтрахенти в миналото) с обратна сила за 10 години назад като
резултат на недоказване на източници на придобиване на имуществото на
проверяваното лице, за чието доказване не е съществувало законно задължение към
момента на придобиването на конкретното имуществено право?
3. По-специално, следва ли чл. 8 от Директива 2014/42/ЕС да се тълкува в смисъл, че
гаранциите, които тази разпоредба предоставя на правата на осъдено лице, чиито
имущество подлежи на конфискация, следва да се прилагат и в случай като
настоящия в производство, което протича паралелно и независимо от наказателното
производство?
4. Следва ли презумпцията за
невиновност, закрепена в член 48, параграф 1, изискването за зачитане на
правото на защита, установено в чл. 48, параграф 2 от Хартата на
основните права на ЕС
и принципът на ефективност да се тълкуват в смисъл, че допускат национална
правна уредба като тази по главното производство, която:
· създава презумпция за
престъпен характер на имущество с неустановен или недоказан произход (чл. 1, ал. 2 ЗОПДНПИ (отм.); ;
· създава презумпция за
наличие на основателно предположение за незаконно придобито имущество (чл. 21, ал. 2 ЗОПДНПИ отм.);
· размества доказателствената
тежест за доказване на произхода на имуществото и средствата за неговото
придобиване не само за проверяваното лице, а и за третите лица, които трябва да
доказват произход не на своето, а на имуществото на праводателя си, дори когато
придобиването е възмездно;
· въвежда "имущественото
несъответствие" като единствено и решаващо доказателство за наличие на
незаконно придобито имущество;
· размества доказателствената
тежест за всички засегнати лица, а не само за осъденото лице, и то преди и
независимо от неговото осъждане;
· допуска прилагането на
методика за правно и икономическо проучване и анализ, въз основа на която се
установява предположението за незаконен характер на съответното имущество,
както и неговата стойност, което предположение е обвързващо за решаващия
съдебен орган, без той да може да осъществи пълен съдебен контрол върху
съдържането и прилагането на методиката?
5. Следва ли чл. 5 (1) от Директива 2014/42/ЕС на Европейския парламент и на Съвета
от 3 април 2014 година за обезпечаване и конфискация на средства и облаги от
престъпна дейност в Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че допуска
националният закон да замени разумното предположение (въз основа на събраните
по делото и преценени от съда обстоятелства), че имуществото е придобито чрез
престъпно поведение, с предположението (презумпцията) за противоправност на
източника на забогатяване, която се основава единствено на установено
обстоятелство, че забогатяването е над посочена в националния закон стойност
(например 75 000 евро в продължение на 10 години)?
6. Следва ли правото на
собственост, в качеството му на общ принцип на правото на Европейския съюз,
установено в член 17 от Хартата на основните права
на Европейския съюз,
да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба като тази по
главното производство, която:
· въвежда необорима
презумпция относно съдържанието и обхвата на незаконно придобитото имущество (чл. 63, ал. 2 ЗОПДНПИ (отм.);.
По
преюдициалното запитване е образувано дело С-319/19 пред СЕС, а делото е
висящо.Чл.267, ал. 1 ДФЕС задължава всеки български съд да
отправи запитване до СЕС в случаите, когато тълкуването на разпоредба от
правото на ЕС е от значение за правилното решаване на спора (така и чл.628 ГПК).С отправянето на запитването съдът
спира производството по делото (чл.631, ал. 1, изр. 1 ГПК), а след произнасянето на СЕС то се
възобновява (чл.631, ал. 2 ГПК).Решението на СЕС е задължително не
само за съда, който е отправил преюдициалното запитване, но също така за всички
съдилища и учреждения на Република България (чл.633 ГПК).Това означава, че когато е отправено
преюдициално запитване на национален съд на държава членка на ЕС и пред друг
съд на същата държава членка се поставят за разрешаване същите въпроси, за
решаването на които е необходимо тълкуването на разпоредби от правото на ЕС,
вторият съд трябва да спре производството по делото пред себе си на основание чл. 633, вр. чл. 631, ал. 1 ГПК.Безпредметно е от него да се изисква
също да отправи преюдициално запитване, защото СЕС вече е ангажиран с
произнасяне по релевантните и за двете дела въпроси.Изложеното важи и за
настоящото производство.Повдигнатите по него въпроси по ЗПКОНПИ /имащ
разпоредби, аналогични с тези в ЗОПДНПИ/отм.// предполагат тълкуването на Директива 2014/42/ЕС на Европейския парламент и на Съвета
от 3 април 2014г. за обезпечаване и конфискация на средства и облаги от
престъпна дейност в Европейския съюз от настоящия състав според цитираните
по-горе въпроси, които са поставени пред СЕС с определение №8181/02.04.2019г.
по гр.д. №704/2017г. на СГС.Доколкото образуваното дело С-319/19 продължава да
е висящо пред СЕС, съдът приема, че настоящото производството следва да бъде
спряно до приключването на дело С-319/19 на Съда на Европейския съюз.
Водим
от горното, съдът
О П
Р Е Д Е Л И:
СПИРА
производството по в.гр.д.№376/20г. по описа на ВАпС, гр.о. до приключването на
дело С-319/19 на Съда на Европейския съюз на осн. чл.633, вр. чл.631, ал.1 от ГПК.
Определението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: